Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В ЕТ Препис Р Е Ш Е Н И Е № 4 5 9 от 5 юли 2023 година ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ На основание чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България ичл. 79, ал. 3 от Закона за публичните финанси М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т Р Е Ш И :
1. Одобрява проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
2 . Приема становището по проекта на бюджет на съдебната власт за 2023 г.
3 . Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1, като вземе предвид становището по т. 2.
4 . Одобрява Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. съгласно приложението.
5 . Министърът на финансите да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание.
6 . Оттегля проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., одобрен с Решение № 331 на Министерския съвет от 2023 г.
мб-МЙ 23RH459
2
7 . Отменя Решение № 331 на Министерския съвет от 2023 г. за одобряване на законопроект.
8 . Точки 2.1.28 и 2.1.29 от Решение № 70 на Министерския съвет от 2023 г. за бюджетната процедура за 2024 г. се отменят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Николай Денков ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ Красимир Божанов мб-МЙ 23RH459
Проект Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е ЗАКОН за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
ЧЛ. 1. С ВКЛЮЧЕН ПРОЕКТ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2023 г. по приходите, помощите и даренията, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 40 805 564,6
1. Данъчни приходи 35 559 400,0
1.1. Корпоративен данък 5 404 330,0
1.2. Данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на юридически лица 105 670,0
1.3. Данъци върху доходите на физически лица 6 100 000,0
1.4. Данък върху добавената стойност 17 005 000,0
1.5. Акцизи 5 939 000,0
1.6. Данък върху застрахователните премии 57 500,0
1.7. Мита и митнически такси 405 000,0
1.8. Други данъци 542 900,0
2. Неданъчни приходи 5 245 664,6
3. Помощи и дарения 500,0
(2) Приема държавния бюджет за 2023 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва:
Сума № (хил. лв.)
1 2 II. РАЗХОДИ 22 322 400,4
1. Текущи разходи 18 480 731,9 в т.ч.
1.1. Персонал 8 345 605,6
1.2. Субсидии и други текущи трансфери 1 588 361,3
1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия 1 423 969,9
1.2.2. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел 159 920,9
1.2.3. Субсидии и други текущи трансфери за финансови институции 4 470,5
1.3. Лихви 784 082,8
1.4. Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 2 257 988,1
2. Капиталови разходи 3 658 288,9
2.1 Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 3 377 676,0 1
2.2. Капиталови трансфери 280 612,9
3. Прираст на държавния резерв (нето) 31 275,1
4. Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина 20 704,5
5. Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 131 400,0
5.1. По централния бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия 130 000,0
5.2. По бюджета на съдебната власт 900,0
5.3. По бюджета на Народното събрание 500,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - НЕТО 22 566 891,5
1. Предоставени трансфери за: 22 580 291,5 в т.ч.
1.1. Общините 7 016 289,2
1.2. Държавното обществено осигуряване 10 572 946,5
1.3. Националната здравноосигурителна каса 2 714 315,8 в т.ч.
1.3.1. - от Министерството на здравеопазването 153 282,6
1.4. Сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд 557 757,4
1.5. Сметката за средствата от Европейския съюз на Държавния фонд „Земеделие“ 335 316,2
2. Получени трансфери от: 13 400,0 в т.ч.
2.1. Държавното обществено осигуряване 7 400,0
2.1.1. - за Министерството на труда и социалната политика 4 000,0
2.1.2. - за Министерството на транспорта и съобщенията 250,0
2.1.3. - за Министерството на здравеопазването 3 150,0 IV. ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 2 042 408,2
(3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 V. БЮДЖЕТНО САЛДО (I-II-III-IV) -6 126 135,5
(4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 VI. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО 6 126 135,5
(5) Приема разходи по централния бюджет за 2023 г. за изпълнение на политики, както следва:
Сума № Направление на средствата (хил. лв.)
1 2 2
1. ОБЛАСТ НАУКА
1.1. За дейности по Стратегията за развитие на научните изследвания и Националната пътна карта 89 107,0
2. ОБЛАСТ ОБРАЗОВАНИЕ
2.1. За саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития 37 944,8
2.2. За изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, в т.ч. дофинансиране на ремонт на училищата по Оперативна програма „Региони в растеж“ 80 000,0
2.3. За разширяване на достъпа и обхващането в задължително предучилищно образование на 4-годишните деца 7 000,0
2.4. За повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности, гарантирани за всеки ученик; допълнителна подкрепа за спорт, отдих и култура за осигуряване на широк достъп до тях и при изявени високи постижения 45 000,0
2.5. За изграждане на нови и ремонт на съществуващи спортни площадки в училищата 5 000,0
2.6. За компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини и училища (чл. 283 от Закона за предучилищното и училищното образование) 10 000,0
2.7. За допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав в държавните висши училища от 1 август 2023 г. 16 000,0
2.8. За въвеждане на допълващ стандарт за 2023 г. за месечна помощ за ученици настанени по реда на Закона за закрила на детето в социални услуги за резидентна грижа в размер на 38 лв. 1 700,0
3. ОБЛАСТ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
3.1. За закупуване на ваксини срещу COVID-19 140 000,0
3.2. За компенсиране на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в държавни и общински детски градини 10 000,0
3.3. За организационно и финансово подпомагане на български граждани за извършване на дейности по асистирана репродукция при лица с безплодие, лечимо преди всичко с методите на асистирани репродуктивни техники 1 000,0
4. ОБЛАСТ ОТБРАНА
4.1. За съпътстващи разходи по придобиването на новия тип боен самолет - I-ви етап (транспорт, ДДС и мита) 15 700,0
4.2. За придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада 100 000,0
4.3. За придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, ракети, торпеда и техника, и за ремонт и изграждане на инфраструктура 620 748,2
4.4. За придобиване на боеприпаси и горива за бойна подготовка 40 000,0
5. ОБЛАСТ СПОРТ И МЛАДЕЖКИ ДЕЙНОСТИ
5.1. За реализиране на Национална програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти 10 000,0
6. ОБЛАСТ КУЛТУРА И ИЗКУСТВА
6.1. За реализиране на културни инициативи, целеви програми и творчески проекти в областта на културата на конкурсен принцип 30 000,0
6.2. За Рилски манастир (за източноправославното вероизповедание - на Българската православна църква - Българска патриаршия) 400,0
7. ОБЛАСТ ВЪНШНА ПОЛИТИКА
7.1. За подкрепа за българските общности, организации и инициативи на 200,0 3
българите в чужбина
7.2. За развитие на двустранните и многостранните отношения в областта на външната политика, за изпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от членството в международни организации, и за подпомагане развитието на историческите български общности в чужбина 7 200,0
7.3. За актуализация на Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат 2 400,0
8. ОБЛАСТ ЗЕМЕДЕЛИЕ
8.1. За осигуряване на подкрепа на земеделските стопани по национални мерки и за компенсации на повишените цени на енергоносители, фуражи, препарати за растителна защита, горива и торове 363 000,0
(6) Министерският съвет може да одобрява компенсирани промени в разпределението на разходите по ал. 5.
СТАНОВИЩЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ЧЛ. 1.
Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2023 г. по приходите, помощите и даренията, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 40 810 564,6
1. Данъчни приходи 35 559 400,0
1.1. Корпоративен данък 5 404 330,0
1.2. Данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на юридически лица 105 670,0
1.3. Данъци върху доходите на физически лица 6 100 000,0
1.4. Данък върху добавената стойност 17 005 000,0
1.5. Акцизи 5 939 000,0
1.6. Данък върху застрахователните премии 57 500,0
1.7. Мита и митнически такси 405 000,0
1.8. Други данъци 542 900,0
2. Неданъчни приходи 5 250 664,6
3. Помощи и дарения 500,0
(2) Приема държавния бюджет за 2023 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 II. РАЗХОДИ 22 217 283,5
1. Текущи разходи 18 422 578,7 в т.ч.
1.1. Персонал 8 323 014,1
1.2. Субсидии и други текущи трансфери 1 588 361,3
1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия 1 423 969,9
1.2.2. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел 159 920,9
1.2.3. Субсидии и други текущи трансфери за финансови институции 4 470,5 4
1.3. Лихви 784 082,8
1.4. Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 2 257 988,1
2. Капиталови разходи 3 611 325,2
2.1 Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 3 330 712,3
2.2. Капиталови трансфери 280 612,9
3. Прираст на държавния резерв (нето) 31 275,1
4. Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина 20 704,5
5. Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 131 400,0
5.1. По централния бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия 130 000,0
5.2. По бюджета на съдебната власт 900,0
5.3. По бюджета на Народното събрание 500,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - НЕТО 22 566 891,5
1. Предоставени трансфери за: 22 580 291,5 в т.ч.
1.1. Общините 7 016 289,2
1.2. Държавното обществено осигуряване 10 572 946,5
1.3. Националната здравноосигурителна каса 2 714 315,8 в т.ч.
1.3.1. - от Министерството на здравеопазването 153 282,6
1.4. Сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд 557 757,4
1.5. Сметката за средствата от Европейския съюз на Държавния фонд „Земеделие“ 335 316,2
2. Получени трансфери от: 13 400,0 в т.ч.
2.1. Държавното обществено осигуряване 7 400,0
2.1.1. - за Министерството на труда и социалната политика 4 000,0
2.1.2. - за Министерството на транспорта и съобщенията 250,0
2.1.3. - за Министерството на здравеопазването 3 150,0 IV. ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 2 042 408,2
(3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 V. БЮДЖЕТНО САЛДО (I-II-III-IV) -6 016 018,6
(4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2023 г., както следва:_____________________________________________________________________ Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 VI. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО 6 016 018,6
(5) Приема разходи по централния бюджет за 2023 г. за изпълнение на политики, както 5
следва:
Сума № Направление на средствата (хил. лв.)
1 2
1. ОБЛАСТ НАУКА
1.1. За дейности по Стратегията за развитие на научните изследвания и Националната пътна карта 89 107,0
2. ОБЛАСТ ОБРАЗОВАНИЕ
2.1. За саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития 37 944,8
2.2. За изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, в т.ч. дофинансиране на ремонт на училищата по Оперативна програма „Региони в растеж“ 80 000,0
2.3. За разширяване на достъпа и обхващането в задължително предучилищно образование на 4-годишните деца 7 000,0
2.4. За повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности, гарантирани за всеки ученик; допълнителна подкрепа за спорт, отдих и култура за осигуряване на широк достъп до тях и при изявени високи постижения 45 000,0
2.5. За изграждане на нови и ремонт на съществуващи спортни площадки в училищата 5 000,0
2.6. За компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини и училища (чл. 283 от Закона за предучилищното и училищното образование) 10 000,0
2.7. За допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав в държавните висши училища от 1 август 2023 г. 16 000,0
2.8. За въвеждане на допълващ стандарт за 2023 г. за месечна помощ за ученици настанени по реда на Закона за закрила на детето в социални услуги за резидентна грижа в размер на 38 лв. 1 700,0
3. ОБЛАСТ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
3.1. За закупуване на ваксини срещу COVID-19 140 000,0
3.2. За компенсиране на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в държавни и общински детски градини 10 000,0
3.3. За организационно и финансово подпомагане на български граждани за извършване на дейности по асистирана репродукция при лица с безплодие, лечимо преди всичко с методите на асистирани репродуктивни техники 1 000,0
4. ОБЛАСТ ОТБРАНА
4.1. За съпътстващи разходи по придобиването на новия тип боен самолет - I-ви етап (транспорт, ДДС и мита) 15 700,0
4.2. За придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада 100 000,0
4.3. За придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, ракети, торпеда и техника, и за ремонт и изграждане на инфраструктура 620 748,2
4.4. За придобиване на боеприпаси и горива за бойна подготовка 40 000,0
5. ОБЛАСТ СПОРТ И МЛАДЕЖКИ ДЕЙНОСТИ
5.1. За реализиране на Национална програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти 10 000,0
6. ОБЛАСТ КУЛТУРА И ИЗКУСТВА
6.1. За реализиране на културни инициативи, целеви програми и творчески проекти в областта на културата на конкурсен принцип 30 000,0 6
6.2. За Рилски манастир (за източноправославното вероизповедание - на Българската православна църква - Българска патриаршия) 400,0
7. ОБЛАСТ ВЪНШНА ПОЛИТИКА
7.1. За подкрепа за българските общности, организации и инициативи на българите в чужбина 200,0
7.2. За развитие на двустранните и многостранните отношения в областта на външната политика, за изпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от членството в международни организации, и за подпомагане развитието на историческите български общности в чужбина 7 200,0
7.3. За актуализация на Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат 2 400,0
8. ОБЛАСТ ЗЕМЕДЕЛИЕ
8.1. За осигуряване на подкрепа на земеделските стопани по национални мерки и за компенсации на повишените цени на енергоносители, фуражи, препарати за растителна защита, горива и торове 363 000,0
(6) Министерският съвет може да одобрява компенсирани промени в разпределението на разходите по ал. 5.
ПРОЕКТ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 95 000,0
1. Неданъчни приходи 95 000,0
1.1. Съдебни такси 80 000,0
1.2. Приходи и доходи от собственост 1 300,0
1.3. Глоби, санкции и наказателни лихви 10 400,0
1.4. Други приходи 3 300,0 II. РАЗХОДИ 1 192 646,9
1. Текущи разходи 1 118 213,2
2. Капиталови разходи 73 533,7
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 73 533,7
3. Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 900,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 1 097 646,9
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 1 097 646,9 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (I-II+III) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2023 г., както следва:
Сума Органи на съдебната власт (хил. лв.)
1 2 Висш съдебен съвет 93 018,3 Върховен касационен съд 26 198,6 Върховен административен съд 33 851,8 Прокуратура на Република България 430 085,2 7
Съдилища на Република България 589 671,9 Национален институт на правосъдието 5 742,1 Инспекторат към Висшия съдебен съвет 13 179,0 Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 900,0 Всичко: 1 192 646,9
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от органите на съдебната власт, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 173 579,0
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 137 512,8
(4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Висшия съдебен съвет.
(5) Висшият съдебен съвет може да изразходва средства от наличностите по сметки от предходни години за покриване на неотложни разходи на органите на съдебната власт, в случай че не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет.
(6) В приходите по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на конфискувано или отнето в полза на държавата имущество с акт на орган на съдебната власт след приспадане на разходите по чл. 3, ал. 12 от Закона за Националната агенция за приходите.
(7) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, в Сметната палата и в Министерството на финансите утвърдените бюджети на органите на съдебната власт.
СТАНОВИЩЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ЧЛ. 2 Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 100 000,0
1. Неданъчни приходи 100 000,0
1.1. Съдебни такси 85 000,0
1.2. Приходи и доходи от собственост 1 300,0
1.3. Глоби, санкции и наказателни лихви 10 400,0
1.4. Други приходи 3 300,0 II. РАЗХОДИ 1 087 529,4
1. Текущи разходи 1 060 059,4
2. Капиталови разходи 26 570,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 26 570,0
3. Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 900,0 8
III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 987 529,4
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 987 529,4 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2023 г., както следва:
Сума Органи на съдебната власт (хил. лв.)
1 2 Висш съдебен съвет 56 223,3 Върховен касационен съд 28 406,5 Върховен административен съд 34 181,7 Прокуратура на Република България 399 172,3 Съдилища на Република България 550 340,8 Национален институт на правосъдието 4 895,7 Инспекторат към Висшия съдебен съвет 13 409,1 Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 900,0 Всичко: 1 087 529,4
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от органите на съдебната власт, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 174 779,0
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 109 654,8
(4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Висшия съдебен съвет.
(5) Висшият съдебен съвет може да изразходва средства от наличностите по сметки от предходни години за покриване на неотложни разходи на органите на съдебната власт, в случай че не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет.
(6) В приходите по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на конфискувано или отнето в полза на държавата имущество с акт на орган на съдебната власт след приспадане на разходите по чл. 3, ал. 12 от Закона за Националната агенция за приходите.
(7) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, в Сметната палата и в Министерството на финансите утвърдените бюджети на органите на съдебната власт.
Чл. 3. (1) Приема бюджета на Народното събрание за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 1 560,0 9
1. Неданъчни приходи 1 560,0
1.1. Държавни такси 460,0
1.2. Приходи и доходи от собственост 1 260,6
1.3. Други приходи -160,6 II. РАЗХОДИ 104 642,3
1. Текущи разходи 91 755,3
2. Капиталови разходи 12 387,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 12 387,0
3. Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 500,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 103 082,3
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 103 082,3 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разходите на Народното събрание по ал. 1 по функционални области, както следва:
Сума № Наименование на функционалната област (хил. лв.)
1 2
1. Функционална област „Представителен и ефективен Парламент“ 63 776,4 в т.ч. Резерв за неотложни и непредвидени разходи 500,0
2. Функционална област „Осигуряващи дейности“ 38 310,1
3. Функционална област „Съпътстваща дейност“ (Икономически и социален съвет) 1 834,0
4. Функционална област „Мониторинг на фискалната политика“ (Фискален съвет) 721,8 Всичко: 104 642,3
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Народното събрание, както следва:_____________________________________________________ Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 41 635,6
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 46 522,7
(4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Народното събрание.
(5) В срок един месец от обнародването на този закон председателят на Народното събрание разпределя бюджета на Народното събрание по програми в рамките на утвърдените разходи по функционални области по ал. 2 и го представя за информация на Сметната палата и на Министерството на финансите.
(6) Икономията на средства по ал. 1, II, т. 1 в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-нисък ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1, се отразява в намаление на съответните разходи чрез промяна на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет.
10
(7) При недостиг на средства по ал. 1, II, т. 1 в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-висок ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1, до 10 на сто от недостига е за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по ал. 1, II, т. 3, а останалата част се покрива от централния бюджет.
(8) Икономията на разходите за персонал на парламентарните служители може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи.
(9) В срок един месец от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. председателят на Народното събрание представя в Сметната палата и в Министерството на финансите месечно разпределение на утвърдените годишни размери на показатели по ал. 1 по бюджета на Народното събрание съгласно Единната бюджетна класификация.
Чл. 4. (1) Приема бюджета на Сметната палата за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 40,0
1. Неданъчни приходи 40,0
1.1. Глоби, санкции и наказателни лихви 40,0
1.2. Други приходи II. РАЗХОДИ 25 199,1
1. Текущи разходи 24 275,1 в т.ч.
1.1. Персонал 22 027,7
2. Капиталови разходи 924,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 924,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 25 159,1
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 25 159,1 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
Сума № Наименование на функционалната област (хил. лв.)
1 2
1. Функционална област „Контрол по изпълнението на бюджета и управлението на публичните средства и дейности“ 25 199,1 Всичко: 25 199,1
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Сметната палата, както следва:
Сума № Показатели ( хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 3 081,4 11
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 3 151,4 Чл. 5. (1) Приема бюджета на Администрацията на президента за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ II. РАЗХОДИ 10 842,2
1. Текущи разходи 10 642,2 в т.ч.
1.1. Персонал 8 056,2
2. Капиталови разходи 200,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 200,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 10 842,2
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 10 842,2 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
Сума № Наименование на функционалната област (хил. лв.)
1 2
1. Функционална област „Осъществяване на конституционните правомощия на президента на Република България“ 10 842,2 Всичко: 10 842,2
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Администрацията на президента, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 2 733,0
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 2 733,0 Чл. 6. (1) Приема бюджета на Министерския съвет за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 12 721,7
1. Неданъчни приходи 12 721,7
1.1. Държавни такси 633,0
1.2. Приходи и доходи от собственост 7 855,2
1.3. Други приходи 4 233,5 II. РАЗХОДИ 149 238,3 12
1. Текущи разходи 145 597,3 в т.ч.
1.1. Персонал 75 332,0
1.2. Субсидии и други текущи трансфери 39 925,5
1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел 39 925,5
1.3. Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 444,2
2. Капиталови разходи 3 641,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 3 641,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 136 516,6
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 136 516,6 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Област „Осигуряване дейността и организацията на работата на Министерския съвет“ 16 899,2
2. Политика в областта на управлението на средствата от ЕС 559,7
3. Политика в областта на осъществяването на държавните функции на територията на областите в България 38 312,4
4. Политика в областта на правото на вероизповедание 40 253,5
5. Политика в областта на архивното дело 9 620,5
6. Бюджетна програма „Администрация“ 13 308,7
7. Други бюджетни програми (общо), в т.ч.: 30 284,3
7.1. Бюджетна програма „Други дейности и услуги“ 18 308,0
7.2. Бюджетна програма „Убежище и бежанци“ 11 976,3 Всичко: 149 238,3
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Министерския съвет, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 69 890,2
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 88 874,4
(4) Одобрява разпределението на държавната субсидия за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, както следва:
Сума № Наименование (хил. лв.)
1 2
1. За източноправославното вероизповедание - на Българската православна църква - Българска патриаршия, в т. ч.: 31 000,0 13
1.1. Рилски манастир 200,0
1.2. Троянски манастир 200,0
1.3. Бачковски манастир 200,0
2. За мюсюлманското вероизповедание - на Мюсюлманското изповедание 6 387,0
3. За задграничните епархии или митрополии в диоцеза и юрисдикцията на Българската православна църква - Българска патриаршия - на Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа 650,0
4. За Българските православни църковни общини в чужбина 750,0
5. За Католическата църква в България 300,0
6. За протестантските вероизповедания в България 698,5
7. За Религиозната общност на евреите в България 70,0
8. За Арменската Апостолическа православна света църква 70,0 Всичко: 39 925,5 Чл. 7. (1) Приема бюджета на Конституционния съд за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ II. РАЗХОДИ 5 663,1
1. Текущи разходи 5 443,1 в т.ч.
1.1. Персонал 4 823,1
2. Капиталови разходи 220,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 220,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 5 663,1
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 5 663,1 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
Сума № Наименование на функционалната област (хил. лв.)
1 2
1. Функционална област „Върховенство на Конституцията“ 5 663,1 Всичко: 5 663,1
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Конституционния съд, както следва:_________________________________________________ Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 840,0
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 838,0 14
Чл. 8. (1)Приема бюджета на Омбудсмана за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ II. РАЗХОДИ 4 112,0
1. Текущи разходи 4 041,0 в т.ч.
1.1. Персонал 2 951,0
2. Капиталови разходи 71,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 71,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 4 112,0
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 4 112,0 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
Сума № Наименование на функционалната област (хил. лв.)
1 2
1. Функционална област „Защита правата на гражданите“ 4 112,0 Всичко: 4 112,0
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Омбудсмана, както следва:__________________________________________________________ Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 1 159,1
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 1 159,1 Чл. 9. (1) Приема бюджета на Министерството на финансите за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 246 287,3
1. Неданъчни приходи 246 287,3
1.1. Държавни такси 242 842,4
1.2. Приходи и доходи от собственост 729,8
1.3. Глоби, санкции и наказателни лихви 1 416,0
1.4. Други приходи 1 299,1 II. РАЗХОДИ 682 182,3
1. Текущи разходи 651 876,2 в т.ч.
15
1.1. Персонал 458 756,9
1.2. Субсидии и други текущи трансфери 4 470,5
1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за финансови институции 4 470,5
1.3. Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 1 500,0
2. Капиталови разходи 30 306,1
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 30 306,1 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 435 895,0
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 461 188,1
2. Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) -6 600,0
2.1. Предоставени трансфери (-) -6 600,0
3. Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) -18 693,1
3.1. Предоставени трансфери (-) -18 693,1 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси 90 347,8
2. Политика в областта на ефективното събиране на всички държавни приходи 484 112,7
3. Политика в областта на защитата на обществото и икономиката от финансови измами, контрабанда на стоки, изпиране на пари и финансиране на тероризма 63 068,3
4. Политика в областта на управлението на дълга 6 598,2
5. Други бюджетни програми (общо), в т.ч.:
5.1. Бюджетна програма „Национален компенсационен жилищен фонд“
6. Бюджетна програма „Администрация“ 38 055,3 Всичко: 682 182,3
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Министерството на финансите, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 246 148,0
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 234 329,4 Чл. 10. (1 | Приема бюджета на Министерството на външните работи за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 53 122,3
1. Неданъчни приходи 53 122,3
1.1. Държавни такси 41 086,1 16
1.2. Приходи и доходи от собственост 7 846,2
1.3. Глоби, санкции и наказателни лихви 250,0
1.4. Други приходи 3 940,0 II. РАЗХОДИ 173 237,8
1. Текущи разходи 158 980,0 в т.ч.
1.1. Персонал 45 537,6
2. Капиталови разходи 7 413,3
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 7 413,3
3. Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина 6 844,5 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 120 115,5
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 126 491,2
2. Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) -6 375,7
2.1. Предоставени трансфери (-) -6 375,7 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация 170 396,3
2. Политика в областта на публичната дипломация и публичните дейности в подкрепа на целите на външната политика 1 619,5
3. Политика в областта на подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница 1 222,0 Всичко: 173 237,8
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Министерството на външните работи, както следва:
№ Показатели Сума (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 126 673,3
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 126 673,3
(4) Утвърждава целеви текущи и капиталови трансфери за чужбина за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ общо в размер на 6 844,5 хил. лв., в т.ч. 844,5 хил. лв. по Актуализираното общо споразумение за създаване на рамка за управление и обвързаност с условия за Механизма за бежанците в Турция между държавите - членки на Европейския съюз, и Европейската комисия и образеца на сертификат за финансов принос, одобрени от Европейската комисия и представителите на правителствата на държавите членки на 18 юли 2018 г. (ратифицирани със закон - ДВ, бр. 101 от 2018 г.). Утвърдените средства не могат да бъдат разходвани за други цели, като не повече от 5 на сто от тези средства могат да се разходват за администриране на помощта.
(5) Утвърждава целеви средства в размер на 4 429,4 хил. лв. за националната вноска за 2023 г. за изпълнението на мерки за помощ, финансирани чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира.
17
Чл. 11. (1) Приема бюджета на Министерството на отбраната за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 104 000,0
1. Неданъчни приходи 104 000,0
1.1. Държавни такси 40,0
1.2. Приходи и доходи от собственост 84 300,0
1.3. Глоби, санкции и наказателни лихви 1 080,0
1.4. Други приходи 18 580,0 II. РАЗХОДИ 2 382 167,1
1. Текущи разходи 1 901 068,8 в т.ч.
1.1. Персонал 1 485 683,5
1.2. Субсидии и други текущи трансфери 4 210,0
1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия 3 948,0
1.2.2. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел 262,0 в т.ч.
1.2.2.1. Съюз на ветераните от войните в България 262,0
1.3. Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 1 360,0
2. Капиталови разходи 481 098,3
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 481 098,3 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 2 278 167,1
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 2 328 981,2
2. Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) -50 814,1
2.1. Предоставени трансфери (-) -50 814,1
2.1.1. - за държавните висши училища -50 814,1 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика в областта на отбранителните способности 2 269 528,3
2. Политика в областта на съюзната и международната сигурност 112 638,8 Всичко: 2 382 167,1
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Министерството на отбраната, както следва:
№ Показатели Сума (хил. лв.)
1 2 18
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети 721 511,5 през 2023 г.
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 1 030 908,0
(4) Определя трансферите от бюджета на Министерството на отбраната за държавните висши училища, както следва:_____________________________________________________________________________ Сума № Наименование (хил. лв.)
1 2
1. Военна академия „Георги Стойков Раковски“ 12 940,0
2. Национален военен университет „Васил Левски“ 21 395,1
3. Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ 10 723,0
4. Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ 5 756,0 Всичко: 50 814,1
(5) Преведени през 2019 г. от Министерството на отбраната по сметка на правителството на Съединените американски щати средства за изпълнение на международните договори във връзка с придобиването на нов тип боен самолет (ратифицирани със закон - ДВ, бр. 60 от 2019 г.), могат да се депозират и инвестират чрез сметки във Федералната резервна банка на Ню Йорк в полза на Министерството на отбраната въз основа на решение на Министерския съвет при условие за последваща ратификация. При необходимост Българската народна банка действа като агент на държавата въз основа на споразумение между Министерството на отбраната и Българската народна банка, сключено съгласно изискванията на чл. 43 от Закона за Българската народна банка.
(6) Превеждането на средствата за изпълнението на международните договори във връзка с придобиването на нов тип боен самолет и произтичащите от управлението и инвестирането на средствата по ал. 5 нетни постъпления от лихви, друга доходност, такси и комисиони, както и прехвърлянето по банкова бюджетна сметка на Министерството на отбраната в Българската народна банка на неусвоени средства по ал. 5, включително прехвърлянето на средствата от лихви и друга доходност, се отразяват като приходи и разходи по бюджета на Министерството на отбраната по реда, предвиден за отчитане по бюджетите на бюджетните организации на постъпления и плащания, произтичащи от операции, извършени чрез акредитивни и други подобни сметки.
Чл. 12. (1) Приема бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 323 000,0
1. Неданъчни приходи 323 000,0
1.1. Държавни такси 90 564,0
1.2. Приходи и доходи от собственост 45 500,0
1.3. Глоби, санкции и наказателни лихви 200 000,0
1.4. Други приходи -13 064,0 II. РАЗХОДИ 2 407 158,5
1. Текущи разходи 2 387 5 73,5 в т.ч.
1.1. Персонал 2 169 159,5
2. Капиталови разходи 19 585,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 19 585,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 2 084 158,5 19
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 2 119 158,5
2. Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) -35 000,0
2.1. Предоставени трансфери (-) -35 000,0 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред 1 437 803,2
2. Политика в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси 343 801,4
3. Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации 393 163,4
4. Политика в областта на управлението и развитието на системата на Министерството на вътрешните работи 232 390,5 Всичко: 2 407 158,5
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Министерството на вътрешните работи, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 360 553,0
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 336 544,0 Чл. 13. (1) Приема бюджета на Министерството на правосъдието за 2023 г., както следва:
№ Показатели Сума (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 62 180,0
1. Неданъчни приходи 62 180,0
1.1. Държавни такси 61 944,0
1.2. Глоби, санкции и наказателни лихви 36,0
1.3. Други приходи 200,0 II. РАЗХОДИ 455 462,0
1. Текущи разходи 434 646,6 в т.ч.
1.1. Персонал 340 813,2
1.2. Субсидии и други текущи трансфери 19 890,0
1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел 19 890,0
2. Капиталови разходи 20 815,4 20
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 20 815,4 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 393 282,0
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 393 305,2
2. Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) -23,2
2.1. Предоставени трансфери (-) -23,2 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика в областта на правосъдието 176 172,9
2. Политика в областта на изпълнение на наказанията 267 466,1
3. Бюджетна програма „Администрация“ 11 823,0 Всичко: 455 462,0
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Министерството на правосъдието, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 140 679,1
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 113 098,2
(4) Утвърждава целеви текущи разходи за предоставяне на държавна субсидия на политическите партии по чл. 25 от Закона за политическите партии в размер до 19 200,0 хил. лв., които не могат да бъдат изразходвани за други цели.
Чл. 14. (1) Приема бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. както следва:
№ Показатели Сума (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 47 000,0
1. Неданъчни приходи 47 000,0
1.1. Държавни такси 43 150,0
1.2. Приходи и доходи от собственост 50,0
1.3. Глоби, санкции и наказателни лихви 7 000,0
1.4. Други приходи -3 200,0 II. РАЗХОДИ 2 472 816,0
1. Текущи разходи 2 466 463,4 в т.ч.
1.1. Персонал 232 653,8
1.2. Субсидии и други текущи трансфери 14 424,0 21
1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия 8 924,6
1.2.2. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел 5 499,4 в т.ч.
1.2.2.1. Сдружение „Съюз на инвалидите в България“ 709,6
1.2.2.2. Сдружение „Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите“ 282,9
1.2.23. Сдружение „Съюз на слепите в България“ 722,2
1.2.2.4. Сдружение „Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения“ 212,8
1.2.2.5. Кооперативен съюз „Национален съюз на трудовопроизводителните кооперации“ 478,4
1.2.2.6. Сдружение „Асоциация на родителите на деца с увреден слух“ 112,7
1.2.2.7. Сдружение „Съюз на глухите в България “ 372,6
1.2.2.8. Сдружение „Българска асоциация „Диабет“ 406,0
1.2.2.9. Сдружение „Асоциация на родителите на деца с нарушено зрение“ 92,0
1.2.2.10. Сдружение „Национална асоциация на сляпо-глухите в България“ 193,2
1.2.2.11. Национално сдружение на работодателите на хората с увреждания 312,8
1.2.2.12. Сдружение „Център за психологически изследвания“ 287,5
1.2.2.13. Сдружение „Българска асоциация за невромускулни заболявания“ 59,8
1.2.2.14. Сдружение „Национална организация „Малки български хора“ 52,9
1.2.2.15. Сдружение „Асоциация на родители на деца с епилепсия“ 59,8
1.2.2.16. Сдружение „Национален център за рехабилитация на слепи“ 236,9
1.2.2.17. Сдружение „Българска асоциация зарекреация, интеграция и спорт“ 51,8
1.2.2.18. Сдружение „Национален алианс за социална отговорност“ 230,0
1.2.2.19. Кооперация „Национална потребителна кооперация на слепите в България “ 113,9
1.2.2.20. Сдружение „Българска асоциация за рекреация и туризъм “ 51,8
1.2.2.21. Сдружение „Национална асоциация на хората с придобити увреждания“ 59,8
1.3. Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 2 184 534,0
2. Капиталови разходи 6 352,6
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 6 352,6 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 2 425 816,0
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 2 421 816,0
2. Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) 4 000,0
2.1. Получени трансфери (+) 4 000,0
2.1.1. - от Държавното обществено осигуряване 4 000,0 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция 140 756,8
2. Политика в областта на трудовите отношения 32 210,0 22
3. Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете 324 838,2
4. Политика в областта на хората с увреждания 1 242 569,0
5. Политика в областта на социалното включване 717 042,6
6. Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции 1 225,6
7. Бюджетна програма „Администрация“ 14 173,8 Всичко: 2 472 816,0
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Министерството на труда и социалната политика, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 2 239 153,3
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 2 239 504,4 Чл. 15. (1) Приема бюджета на Министерството на здравеопазването за 2023 г., както следва:
№ Показатели Сума (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 39 285,0
1. Неданъчни приходи 39 285,0
1.1. Държавни такси 29 260,0
1.2. Приходи и доходи от собственост 8 185,0
1.3. Глоби, санкции и наказателни лихви 2 000,0
1.4. Други приходи -160,0 II. РАЗХОДИ 920 579,4
1. Текущи разходи 887 766,8 в т.ч.
1.1. Персонал 443 613,3
1.2. Субсидии и други текущи трансфери 255 131,3
1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия 249 931,3
1.2.2. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел 5 200,0 в т.ч.
1.2.2.1. Български Червен кръст 5 200,0
1.3. Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 20 000,0
2. Капиталови разходи 32 812,6
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 13 683,2
2.2. Капиталови трансфери 19 129,4 в т.ч.
2.2.1. Български Червен кръст 1 000,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 879 111,3
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 1 029 243,9 23
2. Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) -150 132,6
2.1. Получени трансфери (+) 3 150,0
2.1.1. - от Държавното обществено осигуряване 3 150,0
2.1. Предоставени трансфери (-) -153 282,6
2.1.1. - за Националната здравноосигурителна каса -153 282,6 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) -2 183,1 V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО 2 183,1
1. Предоставена възмездна финансова помощ (нето) 2 183,1
1.1. Възстановени суми по възмездна финансова помощ (+) 2 183,1
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве 158 462,2
2. Политика в областта на диагностиката и лечението 690 412,1
3. Политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия 38 101,0
4. Бюджетна програма „Администрация“ 33 604,1 Всичко: 920 579,4
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Министерството на здравеопазването, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 606 873,3
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 474 772,6
(4) Министерството на здравеопазването предоставя възмездно на държавни и общински лечебни заведения - търговски дружества, и на лечебни заведения - търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, средства от Револвиращия инвестиционен фонд по проект „Реформа в здравния сектор - заем БУЛ 4565“ за закупуване през 2023 г. на медицинска апаратура и други дълготрайни активи въз основа на сключени договори за възстановяване на предоставените средства на месечни вноски.
(5) Предоставяните средства по реда на ал. 4 са до размера на възстановените и неизразходвани средства от минали години и текущо възстановяваните през 2023 г. постъпления по Револвиращия инвестиционен фонд по проект „Реформа в здравния сектор - заем БУЛ 4565“.
Чл. 16. (1) Приема бюджета на Министерството на образованието и науката за 2023 г., както следва:
№ Показатели Сума (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 9 300,0
1. Неданъчни приходи 8 800,0 24
1.1. Държавни такси 875,0
1.2. Приходи и доходи от собственост 7 418,7
1.3. Глоби, санкции и наказателни лихви 35,0
1.4. Други приходи 471,3
2. Помощи и дарения 500,0 II. РАЗХОДИ 1 056 662,3
1. Текущи разходи 1 032 375,3 в т.ч.
1.1. Персонал 611 956,1
1.1.1. в т.ч. Персонал без делегирани бюджети 55 573,9
1.2. Субсидии и други текущи трансфери 18 531,7
1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия 18 431,7
1.2.2. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел 100,0 в т.ч.
1.2.2.1. Македонски научен институт 100,0
1.3. Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 16,0
2. Капиталови разходи 10 427,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 10 427,0
3. Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина 13 860,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 1 049 362,3
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 1 961 771,4
2. Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) -907 409,1
2.1. Получени трансфери (+)
2.2. Предоставени трансфери (-) -907 409,1
2.2.1. в т.ч. за Българската академия на науките -160 449,7
2.2.2. за държавните висши училища -746 959,4
3. Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) -5 000,0
3.1. Предоставени трансфери (-) -5 000,0 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) 2 000,0 V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО -2 000,0
1. Плащания по активирани гаранции, поръчителства и преоформен държавен -2 000,0 дълг(нето)
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот 959 792,6 2.
Политика в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал 85 027,8
3. Бюджетна програма „Администрация“ 11 841,9 Всичко: 1 056 662,3 25
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Министерството на образованието и науката, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 443 150,3
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 442 152,6
(4) Определя трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за Българската академия на науките и за държавните висши училища, както следва:
Сума № Наименование (хил. лв.)
1 2
1. Българска академия на науките 160 449,7
2. Технически университет - София 75 672,8
3. Технически университет - Варна 19 413,4
4. Технически университет - Габрово 9 228,6
5. Русенски университет „Ангел Кънчев“ 26 360,5
6. Университет по хранителни технологии - Пловдив 10 090,1
7. Химикотехнологичен и металургичен университет - София 13 388,4
8. Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - Бургас 11 053,7
9. Лесотехнически университет - София 12 071,3
10. Университет по архитектура, строителство и геодезия - София 24 812,7
11. Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ - София 8 126,3
12. Университет за национално и световно стопанство - София 32 868,0
13. Икономически университет - Варна 13 901,3
14. Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ - Свищов 7 044,4
15. Софийски университет „Св. Климент Охридски“ 108 975,3
16. Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ 23 984,8
17. Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ 42 348,6
18. Югозападен университет „Неофит Рилски“ - Благоевград 25 344,9
19. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ 17 243,6
20. Национална спортна академия „Васил Левски“ - София 22 123,4
21. Аграрен университет - Пловдив 11 338,0
22. Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен 5 374,2 Диамандиев“ - Пловдив
23. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ - 8 385,5 София
24. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ - София 8 558,6
25. Национална художествена академия - София 9 497,3
26. Университет по библиотекознание и информационни технологии - София 6 660,0
27. Висше училище по телекомуникации и пощи - София 4 721,9 26
28. Медицински университет - София 53 722,2
29. Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ - Варна 40 299,5
30. Медицински университет - Пловдив 37 308,4
31. Медицински университет - Плевен 16 747,0
32. Тракийски университет - Стара Загора 33 198,6
33. Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ - София 4 721,1
34. Висше строително училище „Любен Каравелов“ - София 2 375,0 Всичко: 907 409,1
(5) В трансфера по ал. 4, т. 15 са включени средства в размер на 355,1 хил. лв. за осигуряване на дейността на Научноизследователската и изпитваща лаборатория в спорта към Софийския университет "Св.
Климент Охридски".
(6) В трансферите по ал. 4 по бюджетите на държавните висши училища са включени средства за персонал в размер на 104 050,7 хил. лв., като част от субсидията за издръжка на обучението над формираната по чл. 91, ал. 2 от Закона за висшето образование, от които 83 580,1 хил. лв. за осигуряване на достигнатите размери на възнагражденията на академичния състав.
Чл. 17. (1 | Приема бюджета на Министерството на културата за 2023 г., както следва:
№ Показатели Сума (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 39 000,0
1. Неданъчни приходи 39 000,0
1.1. Държавни такси 500,0
1.2. Приходи и доходи от собственост 38 300,0
1.3. Глоби, санкции и наказателни лихви 1 100,0
1.4. Други приходи -900,0 II. РАЗХОДИ 357 307,0
1. Текущи разходи 335 439,5 в т.ч.
1.1. Персонал 198 197,5
1.1.1. в т.ч. Персонал без делегирани бюджети 11 809,6
1.2. Субсидии и други текущи трансфери 53 951,5
1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия 49 900,0
1.2.2. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел 4 051,5 в т.ч.
1.2.2.1. Национален дарителски фонд „13 века България “ 226,0
1.2.2.2. Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа 412,0
1.2.23. Съюз на народните читалища 86,0
1.3. Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 666,6
2. Капиталови разходи 21 867,5
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 21 867,5 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 318 307,0
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 314 507,0
2. Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) 3 800,0
2.1. Получени трансфери (+) 3 800,0 27
IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство 42 202,8
2. Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование 307 092,0
3. Бюджетна програма „Администрация“ 8 012,2 Всичко: 357 307,0
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Министерството на културата, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 158 320,3
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 158 320,3 Чл. 18. (1) Приема бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2023 г., както следва:
№ Показатели Сума (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 42 539,0
1. Неданъчни приходи 42 539,0
1.1. Държавни такси 39 625,6
1.2. Приходи и доходи от собственост 2 559,1
1.3. Глоби, санкции и наказателни лихви 1 410,0
1.4. Други приходи -1 055,7 II. РАЗХОДИ 114 675,6
1. Текущи разходи 112 036,6 в т.ч.
1.1. Персонал 69 151,6
1.1.1. в т.ч. Персонал без делегирани бюджети 49 429,2
1.2. Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 280,0
2. Капиталови разходи 2 639,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 2 639,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 72 136,6
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 115 096,2
2. Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) -42 959,6
2.1. Получени трансфери (+) 6 000,0 28
2.1.1. - от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда 6 000,0
2.2. Предоставени трансфери (-) -48 959,6
2.2.1. в т.ч. за Българската академия на науките -675,0
2.2.2. за Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда -48 284,6 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда 42 586,4
2. Политика в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост 12 997,0
3. Други бюджетни програми: 27 386,1
3.1. Бюджетна програма „Дейности по метеорология, хидрология и агрометеорология“ 27 386,1
4. Бюджетна програма „Администрация“ 31 706,1 Всичко: 114 675,6
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Министерството на околната среда и водите, както следва:
№ Показатели Сума (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 49 618,3
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 44 618,3 Чл. 19. (1) Приема бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за 2023 г., както следва:
№ Показатели Сума (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 25 026,0
1. Неданъчни приходи 25 026,0
1.1. Държавни такси 18 815,0
1.2. Приходи и доходи от собственост 5 204,0
1.3. Глоби, санкции и наказателни лихви 2 629,0
1.4. Други приходи -1 622,0 II. РАЗХОДИ 85 137,9
1. Текущи разходи 83 566,4 29
в т.ч.
1.1. Персонал 50 199,7
1.2. Субсидии и други текущи трансфери 10 040,0
1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия 8 000,0
1.2.2. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел 2 040,0 в т.ч.
1.2.2.1. Български институт за стандартизация 1 970,0
2. Капиталови разходи 1 571,5
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 1 571,5 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 60 111,9
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 83 043,1
2. Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) -22 836,7
2.1. Предоставени трансфери (-) -22 836,7
2.1.1. - за Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ -22 836,7
2.1.2 - за Държавното предприятие „Държавна петролна компания“
3. Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) -94,5
3.1. Предоставени трансфери (-) -94,5 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност 60 107,1
2. Политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество 15 381,6
3. Бюджетна програма „Администрация“ 9 649,2 Всичко: 85 137,9
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Министерството на икономиката и индустрията, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 36 048,8
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 34 048,8 Чл. 20. (1) Приема бюджета на Министерството на иновациите и растежа за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 30
I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ II. РАЗХОДИ 38 870,8
1. Текущи разходи 38 544,1 в т.ч.
1.1. Персонал 12 876,2
1.2. Субсидии и други текущи трансфери 14 630,0
1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия 14 630,0
2. Капиталови разходи 326,7
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 326,7 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 46 995,2
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 46 995,2 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) 8 124,4 V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО -8 124,4
1. Придобиване на дялове, акции и съучастия (нето) -8 124,4
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика за развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика 38 870,8 Всичко: 38 870,8
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Министерството на иновациите и растежа както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 22 775,3
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 25 974,8 Чл. 21. (1) Приема бюджета на Министерството на енергетиката за 2023 г., както следва:
№ Показатели Сума (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 682 250,8
1. Неданъчни приходи 682 250,8
1.1. Държавни такси 2 642,0
1.2. Глоби, санкции и наказателни лихви 4 300,0
1.3. Други приходи 675 308,8 II. РАЗХОДИ 73 269,1
1. Текущи разходи 67 043,6 в т.ч.
31
1.1. Персонал 11 461,9
1.2. Субсидии и други текущи трансфери 49 553,5
1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия 49 553,5
2. Капиталови разходи 6 225,5
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 1 090,0
2.2. Капиталови трансфери 5 135,5 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) -608 981,7
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) -608 977,3
2. Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) -4,4
2.1. Предоставени трансфери (-) -4,4 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) 0,0 V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО 0,0
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика в областта на устойчивото и конкурентоспособно енергийно развитие 64 498,4
2. Бюджетна програма „Администрация“ 8 770,7 Всичко: 73 269,1
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Министерството на енергетиката, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 61 542,2
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 61 542,2
(4) Утвърждава целеви капиталови разходи общо в размер на 489,0 хил. лв. по Решение № 67 на Министерския съвет от 2023 г. за приемане на Програма за условията и реда за подбор на проекти за дейности, които се финансират със средства от Модернизационния фонд, които не могат да бъдат разходвани за други цели.
Чл. 22. (1) Приема бюджета на Министерството на туризма за 2023 г., както следва:
№ Показатели Сума (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 5 795,8
1. Неданъчни приходи 5 795,8
1.1. Държавни такси 654,0
1.2. Приходи и доходи от собственост 1 500,0 32
1.3. Глоби, санкции и наказателни лихви 200,0
1.4. Други приходи 3 441,8 II. РАЗХОДИ 28 254,5
1. Текущи разходи 28 083,5 в т.ч.
1.1. Персонал 5 096,8
2. Капиталови разходи 171,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 171,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 22 458,7
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 22 458,7 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика в областта на устойчивото развитие на туризма 24 692,9
2. Бюджетна програма „Администрация“ 3 561,6 Всичко: 28 254,5
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Министерството на туризма, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 46 271,2
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 44 939,3 Чл. 23. (1) Приема бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2023 г., както следва:________________________________________________________________________________ № Показатели Сума (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 893 229,0
1. Неданъчни приходи 893 229,0
1.1. Държавни такси 887 620,0
1.2. Приходи и доходи от собственост 1 530,0
1.3. Глоби, санкции и наказателни лихви 1 570,0
1.4. Други приходи 2 509,0 II. РАЗХОДИ 2 806 497,9
1. Текущи разходи 1 437 734,9 в т.ч.
33
1.1. Персонал 108 440,6
1.2. Субсидии и други текущи трансфери 637,0
1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел 637,0
2. Капиталови разходи 1 368 763,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 1 368 763,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 1 913 268,9
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 1 938 057,4
2. Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) -24 788,5
2.1. Предоставени трансфери (-) -24 788,5 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика за интегрирано развитие на регионите за постигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда 12 370,5
2. Политика за подобряване на инвестиционния процес, поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура 2 771 508,7
3. Бюджетна програма „Ефективна администрация и координация“ 22 618,7 Всичко: 2 806 497,9
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 3 200 000,0
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 2 300 000,0 Чл. 24. (1) Приема бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 174 386,0
1. Неданъчни приходи 174 386,0
1.1. Държавни такси 77 000,0
1.2. Приходи и доходи от собственост 82 386,0
1.3. Глоби, санкции и наказателни лихви 2 000,0 34
1.4. Други приходи 13 000,0 II. РАЗХОДИ 289 563,2
1. Текущи разходи 281 563,2 в т.ч.
1.1. Персонал 193 006,1
1.2. Субсидии и други текущи трансфери 29 300,0
1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия 29 300,0
2. Капиталови разходи 8 000,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 8 000,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 115 177,2
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 180 796,6
2. Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) -44 949,9
2.1. Предоставени трансфери (-) -44 949,9
2.1.1. - за Селскостопанската академия -44 949,9
3. Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) -20 669,5
3.1. Предоставени трансфери (-) -20 669,5 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика в областта на земеделието и селските райони 223 770,9
2. Политика в областта на рибарството и аквакултурите 7 219,0
3. Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча 35 612,2
4. Бюджетна програма „Администрация“ 22 961,1 Всичко: 289 563,2
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Министерството на земеделието и храните, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 95 892,6
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 94 892,6
(4) Утвърждава средства в размер на 29 300,0 хил. лв. за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи“ - ЕАД, които са в рамките на текущите разходи по ал. 1 и не могат да бъдат пренасочвани за други цели.
(5) Утвърждава средства в размер на 2 120,6 хил. лв. за обезпечаване изпълнението на дейността на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“, които са в рамките на разходите по ал. 1 и не могат да бъдат пренасочвани за други цели.
35
Чл. 25. (1) Приема бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 37 924,5
1. Неданъчни приходи 37 924,5
1.1. Държавни такси 25 757,7
1.2. Приходи и доходи от собственост 807,0
1.3. Глоби, санкции и наказателни лихви 4 169,0
1.4. Други приходи 7 190,8 II. РАЗХОДИ 859 009,4
1. Текущи разходи 623 108,5 в т.ч.
1.1. Персонал 57 324,9
1.2. Субсидии и други текущи трансфери 529 820,8
1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия 529 820,8
1.2.1.1. - за „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД 196 190,0
1.2.1.2. - за Национална компания „Железопътна инфраструктура“ 272 300,0
1.2.13. - за „Български пощи“ ЕАД 61 330,8
2. Капиталови разходи 235 900,9
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 5 419,9
2.2. Капиталови трансфери 230 481,0
2.2.1. - за Национална компания „Железопътна инфраструктура“ 152 234,0
2.2.2. - за „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД 49 000,0
2.2.3. - за Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ 29 247,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 821 084,9
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 746 042,6
2. Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) 115 257,7
2.1. Получени трансфери (+) 115 257,7
2.1.1. - от Държавното обществено осигуряване 250,0
3. Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) -40 215,4
3.1. Предоставени трансфери (-) -40 215,4 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика в областта на транспорта 767 805,3
2. Политика в областта на съобщенията и цифровата свързаност 62 909,4
3. Бюджетна програма „Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза“ 28 294,7 Всичко: 859 009,4 36
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Министерството на транспорта и съобщенията, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 806 638,1
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 801 138,1
(4) Утвърждава целеви средства за Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт общо в размер на 799,8 хил. лв., от тях за персонал 463,1 хил. лв., за издръжка 296,7 хил. лв. и за капиталови разходи 40,0 хил. лв., които са в рамките на разходите по ал. 1 и не могат да бъдат разходвани за други цели. Средствата се разпределят по отделните видове транспорт, както следва:
1. въздушен транспорт - общо в размер на 385,9 хил. лв., от тях персонал 205,9 хил. лв., издръжка 160,0 хил. лв. и капиталови разходи 20,0 хил. лв.;
2. воден транспорт - общо в размер на 201,3 хил. лв., от тях персонал 128,6 хил. лв., издръжка 62,7 хил.
лв. и капиталови разходи 10,0 хил. лв.;
3. железопътен транспорт - общо в размер на 212,6 хил. лв., от тях персонал 128,6 хил. лв., издръжка 74,0 хил. лв. и капиталови разходи 10,0 хил. лв.
Чл. 26. (1 | Приема бюджета на Министерството на електронното управление за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ II. РАЗХОДИ 66 664,5
1. Текущи разходи 59 745,3 в т.ч.
1.1. Персонал 22 475,8
2. Капиталови разходи 6 919,2
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 6 919,2 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 66 664,5
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 28 328,6
2. Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) 38 335,9
2.1. Получени трансфери (+) 38 335,9 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика в областта на електронното управление 66 664,5 Всичко: 66 664,5 37
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Министерството на електронното управление, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 44 648,7
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 43 988,7 Чл. 27. (1) Приема бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 38 700,0
1. Неданъчни приходи 38 700,0
1.1. Приходи и доходи от собственост 38 893,0
1.2. Други приходи -193,0 II. РАЗХОДИ 137 093,5
1. Текущи разходи 125 093,5 в т.ч.
1.1. Персонал 24 706,4
1.1.1. в т.ч. Персонал без делегирани бюджети 8 922,4
1.2. Субсидии и други текущи трансфери 82 495,5
1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия 180,0
1.2.2. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел 82 315,5
1.3. Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 11 687,3
2. Капиталови разходи 12 000,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 11 300,0
2.2. Капиталови трансфери 700,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 98 393,5
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 95 743,5
2. Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) 2 800,0
2.1. Получени трансфери (+) 6 600,0
2.2. Предоставени трансфери (-) -3 800,0
3. Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) -150,0
3.1. Предоставени трансфери (-) -150,0 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време 27 560,7
2. Политика в областта на спорта за високи постижения 82 812,0 38
3. Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти 14 044,7
4. Политика в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики за спорта 601,3
5. Политика в областта на младите хора 8 253,6
6. Бюджетна програма „Администрация“ 3 821,2 Всичко: 137 093,5
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Министерството на младежта и спорта, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 104 047,0
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 104 017,0 Чл. 28. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Национална сигурност“ за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 200,0
1. Неданъчни приходи 200,0
1.1. Приходи и доходи от собственост 33,6
1.2. Глоби, санкции и наказателни лихви 166,4 II. РАЗХОДИ 163 827,7
1. Текущи разходи 153 335,9 в т.ч.
1.1. Персонал 144 868,4
2. Капиталови разходи 10 491,8
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 10 491,8 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 163 627,7
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 163 627,7 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ № Наименование на областта на политика / бюджетната програма Сума (хил. лв.)
1 2
1. Политика в областта на защитата на националната сигурност 163 827,7 Всичко: 163 827,7 39
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Държавната агенция „Национална сигурност“, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 24 195,5
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 18 412,5 Чл. 29. (1) Приема бюджета на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за 2023 г., както следва:_________________________________________________________________ Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ II. РАЗХОДИ 4 797,4
1. Текущи разходи 4 717,4 в т.ч.
1.1. Персонал 3 661,4
2. Капиталови разходи 80,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 80,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 4 797,4
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 4 797,4 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
Сума № Наименование на функционалната област (хил. лв.)
1 2
1. Функционална област „Архив на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ 4 797,4 Всичко: 4 797,4
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, както следва:___________________________________________________________________________________ Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 1 060,0
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 1 051,0 40
Чл. 30. (1) Приема бюджета на Комисията за защита от дискриминация за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ II. РАЗХОДИ 3 579,6
1. Текущи разходи 3 379,6 в т.ч.
1.1. Персонал 2 649,0
2. Капиталови разходи 200,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 200,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 3 579,6
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 3 579,6 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
Сума № Наименование на функционалната област (хил. лв.)
1 2
1. Функционална област „Противодействие и защита на гражданите от дискриминация“ 3 579,6 Всичко: 3 579,6
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Комисията за защита от дискриминация, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 913,1
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 909,6 Чл. 31. (1) Приема бюджета на Комисията за защита на личните данни за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 700,0
1. Неданъчни приходи 700,0
1.1. Глоби, санкции и наказателни лихви 700,0 II. РАЗХОДИ 6 985,0
1. Текущи разходи 5 295,0 в т.ч.
1.1. Персонал 4 216,2 41
2. Капиталови разходи 1 690,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 1 690,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 6 285,0
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 6 285,0 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
Сума № Наименование на функционалната област (хил. лв.)
1 2
1. Функционална област „Защита на личните данни на физическите лица” 6 985,0 Всичко: 6 985,0
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Комисията за защита на личните данни, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 2 381,7
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 2 753,8 Чл. 32. (1) Приема бюджета на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 40,0
1. Неданъчни приходи 40,0
1.1. Глоби, санкции и наказателни лихви 40,0 II. РАЗХОДИ 26 613,1
1. Текущи разходи 24 893,1 в т.ч.
1.1. Персонал 20 227,4
2. Капиталови разходи 1 720,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 1 720,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 26 573,1
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 26 573,1 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
Сума № Наименование на функционалната област (хил. лв.)
1 2 42
1. Функционална област „Осъществяване на превенция и противодействие на корупцията и публичност на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности” 26 613,1 Всичко: 26 613,1
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 6 185,7
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 6 185,7 Чл. 33. (1) Приема бюджета на Националната служба за охрана за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 300,0
1. Неданъчни приходи 300,0
1.1. Приходи и доходи от собственост 300,0 II. РАЗХОДИ 53 448,5
1. Текущи разходи 52 648,5 в т.ч.
1.1. Персонал 47 492,5
2. Капиталови разходи 800,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 800,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 53 148,5
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 53 148,5 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
Сума № Наименование на функционалната област (хил. лв.)
1 2
1. Функционална област „Осигуряване безопасността на охраняваните лица и обекти и предоставяне на специализиран транспорт“ 53 448,5 Всичко: 53 448,5
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Националната служба за охрана, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 43
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 8 269,0
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 8 800,0 Чл. 34. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Разузнаване“ за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ II. РАЗХОДИ 48 695,5
1. Текущи разходи 47 745,5
2. Капиталови разходи 950,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 950,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 48 695,5
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 48 695,5 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика в областта на информационно-аналитичното обезпечаване на държавното ръководство, подпомагащо процеса на вземане на решения с цел защита на националната сигурност и интересите на Република България
48 695,5 Всичко: 48 695,5
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Държавната агенция „Разузнаване“, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 21 418,5
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 14 386,0 Чл. 35. (1) Приема бюджета на Националния статистически институт за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 950,0
1. Неданъчни приходи 950,0
1.1. Приходи и доходи от собственост 950,0 II. РАЗХОДИ 30 812,6
1. Текущи разходи 27 328,6 44
в т.ч.
1.1. Персонал 23 687,1
2. Капиталови разходи 3 484,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 3 484,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 29 862,6
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 30 362,6
2. Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) -500,0
2.1. Предоставени трансфери (-) -500,0 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
Сума № Наименование на функционалната област (хил. лв.)
1 2
1. Функционална област „Безпристрастна, обективна, навременна и точна информация за състоянието на Република България“ 30 812,6 Всичко: 30 812,6
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Националния статистически институт, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 9 058,5
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 8 858,5 Чл. 36. (1) Приема бюджета на Комисията за защита на конкуренцията за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 6 000,0
1. Неданъчни приходи 6 000,0
1.1. Държавни такси 4 000,0
1.2. Глоби, санкции и наказателни лихви 2 000,0 II. РАЗХОДИ 7 203,2
1. Текущи разходи 7 003,2 в т.ч.
1.1. Персонал 6 156,9
2. Капиталови разходи 200,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 200,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 1 203,2
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 1 203,2 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО 45
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
Сума № Наименование на функционалната област (хил. лв.)
1 2
1. Функционална област „Защита на конкуренцията и контрол на законосъобразността при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии“ 7 203,2 Всичко: 7 203,2
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Комисията за защита на конкуренцията, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 1 039,3
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 1 021,3 Чл. 37. (1) Приема бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 182 935,0
1. Неданъчни приходи 182 935,0
1.1. Държавни такси 182 685,0
1.2. Глоби, санкции и наказателни лихви 250,0 II. РАЗХОДИ 29 591,4
1. Текущи разходи 11 820,5 в т.ч.
1.1. Персонал 8 948,8
2. Капиталови разходи 17 770,9
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 17 770,9 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) -153 343,6
1. Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) -153 343,6
1.1. Предоставени трансфери (-) -153 343,6 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
Сума № Наименование на функционалната област (хил. лв.)
1 2
1. Функционална област „Електронни съобщения и пощенски услуги“ 29 591,4 Всичко: 29 591,4 46
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Комисията за регулиране на съобщенията, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 21 547,0
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 20 549,6 Чл. 38. (1) Приема бюджета на Съвета за електронни медии за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 1 200,0
1. Неданъчни приходи 1 200,0
1.1. Държавни такси 1 200,0 II. РАЗХОДИ 3 043,8
1. Текущи разходи 2 903,8 в т.ч.
1.1. Персонал 2 203,4
2. Капиталови разходи 140,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 140,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 1 843,8
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 1 843,8 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
Сума № Наименование на функционалната област (хил. лв.)
1 2
1. Функционална област „Регулиране на медийните услуги и на услуги на платформи за споделяне на видеоклипове" 3 043,8 Всичко: 3 043,8
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Съвета за електронни медии, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 834,4
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 834,4 Чл. 39. (1) Приема бюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2023 г., както следва:
47
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 11 800,0
1. Неданъчни приходи 11 800,0
1.1. Държавни такси 11 709,9
1.2. Приходи и доходи от собственост 9,1
1.3. Глоби, санкции и наказателни лихви 81,0 II. РАЗХОДИ 20 562,0
1. Текущи разходи 20 331,0 в т.ч.
1.1. Персонал 9 841,0
2. Капиталови разходи 231,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 231,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 8 762,0
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 8 762,0 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
Сума № Наименование на функционалната област (хил. лв.)
1 2
1. Функционална област „Държавна регулация в енергетиката и ВиК сектора“ 20 562,0 Всичко: 20 562,0
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Комисията за енергийно и водно регулиране, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 10 681,0
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 10 681,0
(4) Утвържждава целеви разходи за издръжка, в т.ч. разходи за съдебни обезщетения и разноски, общо в размер на 8 500,0 хил. лв., които не могат да бъдат разходвани за други цели.
Чл. 40. (1 | Приема бюджета на Агенцията за ядрено регулиране за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 8 500,0
1. Неданъчни приходи 8 500,0
1.1. Държавни такси 8 500,0 II. РАЗХОДИ 8 435,3 48
1. Текущи разходи 8 265,3 в т.ч.
1.1. Персонал 4 374,9
2. Капиталови разходи 170,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 170,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) -64,7
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) -64,7 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) 0,0 V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
Сума № Наименование на функционалната област (хил. лв.)
1 2
1. Функционална област „Регулация на ядрената безопасност и радиационната защита на Република България“ 8 435,3 Всичко: 8 435,3
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Агенцията за ядрено регулиране, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 4 229,6
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 4 042,6 Чл. 41. (1) Приема бюджета на Държавната комисия по сигурността на информацията за 2023 г., както следва:__________________________________________________________________________________ Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ II. РАЗХОДИ 14 382,3
1. Текущи разходи 13 582,3 в т.ч.
1.1. Персонал 11 507,4
2. Капиталови разходи 800,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 800,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 14 382,3
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 14 382,3 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
49
Сума № Наименование на функционалната област (хил. лв.)
1 2
1. Функционална област „Защита на класифицираната информация“ 14 382,3 Всичко: 14 382,3
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Държавната комисия по сигурността на информацията, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 2 596,2
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 2 643,9 Чл. 42. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за 2023 г., както следва:_____________________________________________________________________________ Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 2 050,0
1. Неданъчни приходи 2 050,0
1.1. Държавни такси 40,0
1.2. Приходи и доходи от собственост 310,0
1.3. Глоби, санкции и наказателни лихви 1 700,0 II. РАЗХОДИ 68 920,5
1. Текущи разходи 26 748,7 в т.ч.
1.1. Персонал 12 835,3
2. Капиталови разходи 10 896,7
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 10 896,7
3. Прираст на държавния резерв (нето) 31 275,1 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 66 870,5
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 66 870,5 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика в областта на държавните резерви, военновременните запаси и задължителните запаси от нефт и нефтопродукти (общо), в т.ч.: 68 920,5
1.1. Бюджетна програма „Държавни резерви и военновременни запаси” 52 732,4
1.2. Бюджетна програма „Запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти“ 16 188,1 50
Всичко: 68 920,5
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 94 000,1
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 94 000,1
(4) Размерът на показателите по ал. 3 може да бъде увеличен до размера на договорите, свързани с покупко-продажбата по поддържане и обновяване на държавния резерв. Председателят на агенцията уведомява министъра на финансите за извършените промени на показателите по ал. 3 по реда на чл. 112, ал. 2 и ал. 8 от Закона за публичните финанси.
Чл. 43. (1) Приема бюджета на Комисията за финансов надзор за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 21 380,0
1. Неданъчни приходи 21 380,0
1.1. Държавни такси 18 380,0
1.2. Глоби, санкции и наказателни лихви 3 000,0 II. РАЗХОДИ 21 859,2
1. Текущи разходи 21 344,7 в т.ч.
1.1. Персонал 15 298,2
2. Капиталови разходи 514,5
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 514,5 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 479,2
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 479,2 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) 0,0 V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
Сума № Наименование на функционалната област (хил. лв.)
1 2
1. Функционална област „Регулация и надзор на небанковия финансов сектор“ 21 859,2 Всичко: 21 859,2
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Комисията за финансов надзор, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.) 51
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 6 907,0
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 6 517,0 Чл. 44. (1) Приема бюджета на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ II. РАЗХОДИ 2 339,0
1. Текущи разходи 2 312,0 в т.ч.
1.1. Персонал 1 834,5
2. Капиталови разходи 27,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 27,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 2 339,0
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 2 339,0 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
Сума № Наименование на функционалната област (хил. лв.)
1 2
1. Функционална област „Осъществяване на публичен надзор над регистрираните одитори“ 2 339,0 Всичко: 2 339,0
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 501,8
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 501,8 Чл. 45. (1) Приема бюджета на Централната избирателна комисия за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 52
II. РАЗХОДИ 7 134,1
1. Текущи разходи 6 954,1 в т.ч.
1.1. Персонал 5 057,8
2. Капиталови разходи 180,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 180,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 7 134,1
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 7 134,1 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
Сума № Наименование на функционалната област (хил. лв.)
1 2
1. Функционална област „Организиране и произвеждане на законосъобразни, честни и свободни избори и национални референдуми“ 7 134,1 Всичко: 7 134,1
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Централната избирателна комисия, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 1 481,2
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 2 075,3 Чл. 46. (1) Приема бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 3 000,0
1. Неданъчни приходи 3 000,0
1.1. Приходи и доходи от собственост 2 246,7
1.2. Други приходи 753,3 II. РАЗХОДИ 388 117,9
1. Текущи разходи 375 496,1 в т.ч.
1.1. Персонал 57 743,1
1.2. Субсидии и други текущи трансфери 300 350,0
1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия 300 350,0
2. Капиталови разходи 12 621,8
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 10 600,0
2.2. Капиталови трансфери 2 021,8 53
III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 425 117,9
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 425 117,9 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) 40 000,0 V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО -40 000,0
1. Предоставени кредити (нето) -40 000,0
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:
Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието и селските райони 347 854,3
2. Политика на Министерството на земеделието и храните в областта на рибарството и аквакултурите 433,0
3. Бюджетна програма „Администрация“ 39 830,6 Всичко: 388 117,9
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Държавен фонд „Земеделие”, както следва:____________________________________________ Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 347 374,8
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 345 374,8 Чл. 47. (1) Приема бюджета на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за
2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ II. РАЗХОДИ 1 921,1
1. Текущи разходи 1 826,6 в т.ч.
1.1. Персонал 1 400,1
2. Капиталови разходи 94,5
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 94,5 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 1 921,1
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 1 921,1 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по функционални области, както следва:
№ Наименование на функционалната област Сума 54
(хил. лв.)
1 2
1. Функционална област „Наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства“ 1 921,1 Всичко: 1 921,1
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 527,0
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 503,0 Чл. 48. (1) Приема бюджета на Държавната агенция „Технически операции“ за 2023 г., както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2 I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 92,0
1. Неданъчни приходи 92,0
1.1. Приходи и доходи от собственост 85,0
1.2. Глоби, санкции и наказателни лихви 5,0
1.3. Други приходи 2,0 II. РАЗХОДИ 83 265,1
1. Текущи разходи 75 954,1 в т.ч.
1.1. Персонал 71 685,1
2. Капиталови разходи 7 311,0
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 7 311,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 83 173,1
1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 83 173,1 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (1-11+111) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:____________________________________________________________________________________ Сума № Наименование на областта на политика / бюджетната програма (хил. лв.)
1 2
1. Политика в областта на осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства с цел защита на националната сигурност и опазване на обществения ред 83 265,1 Всичко: 83 265,1 55
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през
2023 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
2023 г. от Държавната агенция „Технически операции“, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. 27 200,0
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. 11 465,0 Чл. 49. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2023 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Българско национално радио 59 088,0 в т.ч.
- по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията 3 900,0
2. Българска национална телевизия 86 238,2 в т.ч.
- по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията 6 100,0
3. Българска телеграфна агенция 11 856,5 Чл. 50. (1) Приема субсидиите и другите текущи трансфери за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2023 г., както следва:
Сума № Наименование (хил. лв.)
1 2
1. Столична община - вътрешноградски транспорт 89 000,0
2. За превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони 72 000,0 Всичко: 161 000,0
(2) Приема капиталовите трансфери за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2023 г., както следва:___________________________________________________________________________ Сума № Наименование (хил. лв.)
1 2
1. За изпълнение на програми за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация 23 145,2 Всичко: 23 145,2 56
Чл. 51. Приема размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2023 г., в т.ч.:
1. основни бюджетни взаимоотношения под формата на субсидии по механизъм съгласно приложението по видове и по общини: обща субсидия за делегираните от държавата дейности 6 087 750,9 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 404 000,0 хил. лв. и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 48 228,1 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 426 310,2 хил. лв.;
2. трансфери за други целеви разходи за местни дейности 50 000,0 хил. лв., както следва:
57
(хил. лв.) 2.
1. Основни от тях: Трансфери бюджетни трансфери за местни дейности за други взаимоотно Обща Целева целеви субсидия Общини шения субсидия за обща за зимно за разходи делегираните изравнителна поддържане и капиталови за местни от държавата субсидия снегопочистване разходи дейности дейности на общински пътища
1 2(3+4+5+6) 3 4 5 6 7 ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД Банско 16 839,4 15 851,3 136,8 851,3 141,6 Белица 13 348,1 10 342,7 1 450,0 286,1 1 269,3 26,6 Благоевград 81 376,0 75 708,7 2 341,7 387,0 2 938,6 764,1 Гоце Делчев 41 057,8 36 673,8 3 032,7 144,2 1 207,1 229,1 Гърмен 20 459,4 16 905,7 2 119,3 165,7 1 268,7 108,6 Кресна 6 803,5 5 295,9 737,2 123,5 646,9 32,7 Петрич 48 632,9 41 064,2 3 230,3 477,3 3 861,1 177,5 Разлог 22 974,6 20 340,5 1 185,9 265,8 1 182,4 169,5 Сандански 45 735,5 38 368,0 3 347,7 467,6 3 552,2 252,2 Сатовча 18 695,9 15 425,2 1 911,9 166,2 1 192,6 101,4 Симитли 17 021,8 13 933,4 1 521,2 220,2 1 347,0 24,8 Струмяни 7 472,4 4 904,4 885,8 267,2 1 415,0 16,6 Хаджидимово 11 057,2 8 513,1 1 362,1 110,2 1 071,8 31,2 Якоруда 11 396,9 9 115,1 1 368,7 112,1 801,0 10,7 ОБЛАСТ БУРГАС Айтос 27 985,0 23 031,7 3 102,7 176,6 1 674,0 128,6 Бургас 203 300,0 199 065,5 180,0 4 054,5 1 180,5 Камено 11 485,1 9 600,8 857,4 61,0 965,9 161,9 Карнобат 29 985,5 24 884,1 2 302,4 272,0 2 527,0 275,2 Малко Търново 6 352,6 4 448,2 590,8 141,6 1 172,0 66,3 Несебър 23 269,3 21 917,4 101,7 1 250,2 1 465,9 Поморие 23 883,0 22 238,3 128,8 1 515,9 270,4 Приморско 6 122,9 5 573,2 40,9 508,8 489,9 Руен 30 101,8 23 422,5 3 509,7 259,9 2 909,7 61,8 Созопол 11 681,3 10 343,9 143,8 1 193,6 302,3 Средец 19 505,1 15 546,7 1 307,4 251,9 2 399,1 288,3 Сунгурларе 16 524,9 12 846,0 1 580,4 182,1 1 916,4 94,7 Царево 8 806,3 7 773,7 75,8 956,8 325,8 ОБЛАСТ ВАРНА Аврен 8 069,7 6 766,4 114,7 1 188,6 89,8 Аксаково 18 486,4 15 387,9 957,7 257,6 1 883,2 90,3 58
Белослав 13 960,4 12 813,1 617,7 Бяла 4 794,0 4 346,0 Варна 280 523,2 274 539,8 Ветрино 5 918,0 4 399,0 516,7 Вълчи дол 12 739,1 10 182,8 909,6 Девня 7 654,3 7 138,5 Долни чифлик 22 037,7 18 349,3 2 114,8 Дългопол 15 345,2 12 172,4 1 737,7 Провадия 24 998,3 20 721,5 2 108,0 Суворово 9 715,0 7 971,2 820,3 ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО Велико Търново 93 122,6 85 667,0 2 640,2 Горна Оряховица 38 043,9 33 124,8 3 264,6 Елена 16 038,7 11 101,3 1 255,1 Златарица 7 202,4 5 521,7 527,2 Лясковец 10 477,3 8 797,8 838,6 Павликени 23 966,2 20 183,0 1 860,1 Полски Тръмбеш 11 650,2 9 258,6 1 162,2 Свищов 29 651,8 24 982,1 3 038,6 Стражица 15 426,3 12 404,1 1 295,4 Сухиндол 4 836,1 3 868,8 433,0 ОБЛАСТ ВИДИН Белоградчик 9 569,1 7 698,7 754,7 Бойница 4 497,1 3 653,7 336,8 Брегово 7 635,7 6 064,1 732,9 Видин 50 013,3 42 399,6 4 697,2 Грамада 2 806,6 1 840,9 374,9 Димово 9 905,7 7 378,5 930,2 Кула 6 837,8 5 368,6 583,8 Макреш 2 564,7 1 733,1 309,6 Ново село 4 996,1 4 114,7 461,9 Ружинци 6 758,3 5 210,6 733,6 Чупрене 4 914,5 3 692,7 524,9 ОБЛАСТ ВРАЦА Борован 7 472,4 5 908,7 879,4 Бяла Слатина 27 741,9 23 846,4 2 479,7 Враца 73 027,2 65 245,9 4 951,1 Козлодуй 22 232,1 21 612,6 Криводол 9 580,4 7 280,8 1 209,1 Мездра 22 797,8 18 167,8 2 229,7 Мизия 7 263,4 6 037,8 683,5 Оряхово 10 678,4 8 778,5 1 087,6 Роман 10 115,9 8 021,2 905,3 59 42,8 486,8 58,3 33,2 414,8 93,8 258,2 5 725,2 2 269,6 124,9 877,4 47,7 167,6 1 479,1 113,7 78,7 437,1 53,4 174,4 1 399,2 35,6 143,0 1 292,1 55,0 246,1 1 922,7 86,9 108,5 815,0 76,4 486,2 4 329,2 771,3 116,6 1 537,9 288,9 585,2 3 097,1 58,2 134,1 1 019,4 36,4 79,5 761,4 81,9 180,9 1 742,2 205,6 80,3 1 149,1 152,5 117,6 1 513,5 274,7 171,3 1 555,5 78,0 41,9 492,4 33,5 120,9 994,8 29,3 50,1 456,5 27,1 70,2 768,5 29,7 195,2 2 721,3 525,3 48,1 542,7 17,7 139,3 1 457,7 31,2 87,4 798,0 79,2 30,5 491,5 10,9 24,8 394,7 35,2 64,3 749,8 8,7 56,1 640,8 14,5 73,2 611,1 48,9 106,3 1 309,5 201,3 222,9 2 607,3 536,6 26,2 593,3 242,6 66,2 1 024,3 39,4 242,5 2 157,8 255,0 28,8 513,3 46,9 83,9 728,4 139,6 131,2 1 058,2 27,5
Хайредин 6 588,3 5 286,2 694,7 ОБЛАСТ ГАБРОВО Габрово 55 436,8 45 184,4 3 248,8 Дряново 12 820,8 9 811,1 969,0 Севлиево 35 868,3 29 364,2 2 044,6 Трявна 12 651,4 8 462,3 1 251,4 ОБЛАСТ ДОБРИЧ Балчик 18 615,1 16 612,9 Генерал Тошево 14 659,9 10 705,5 1 306,9 Добрич 75 840,5 69 116,8 5 351,5 Добричка 25 157,9 17 552,6 2 784,1 Каварна 16 615,2 14 184,8 774,5 Крушари 6 959,9 5 000,2 624,4 Тервел 15 880,5 12 160,5 1 879,4 Шабла 5 943,8 4 454,0 409,9 ОБЛАСТ КЪРДЖАЛИ Ардино 14 433,1 9 484,1 1 614,9 Джебел 11 987,9 8 228,9 1 209,8 Кирково 24 102,4 16 634,5 2 833,7 Крумовград 25 988,4 18 510,0 2 346,0 Кърджали 77 069,7 64 356,3 5 790,9 Момчилград 17 870,3 13 083,4 1 694,9 Черноочене 11 877,7 7 787,9 1 225,0 ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ Бобовдол 8 042,6 6 033,5 759,7 Бобошево 3 344,8 2 025,8 451,7 Дупница 37 640,2 32 642,1 3 110,6 Кочериново 6 196,9 4 432,5 747,0 Кюстендил 53 333,9 44 436,3 3 720,1 Невестино 4515,7 2 540,6 529,3 Рила 3 916,9 3 043,0 382,6 Сапарева баня 6 631,7 5 406,5 673,8 Трекляно 3 294,3 1 530,4 426,9 ОБЛАСТ ЛОВЕЧ Априлци 4 470,4 3 638,2 263,1 Летница 5 273,1 4 205,8 487,0 Ловеч 46 955,2 39 495,3 3 878,1 Луковит 21 942,7 18 652,8 2 006,5 Тетевен 22 061,0 18 601,8 1 975,0 Троян 28 260,6 23 096,9 2 163,9 Угърчин 8 819,7 6 687,9 933,4 60 50,9 556,5 729,3 6 274,3 711,9 255,3 1 785,4 38,5 581,8 3 877,7 164,2 726,6 2 211,1 103,8 251,6 1 750,6 307,5 248,7 2 398,8 83,9 57,8 1 314,4 552,8 505,0 4 316,2 191,2 188,1 1 467,8 107,0 144,6 1 190,7 32,3 186,2 1 654,4 126,9 124,9 955,0 93,7 396,4 2 937,7 84,8 180,2 2 369,0 62,8 415,4 4 218,8 81,0 516,8 4 615,6 217,8 487,6 6 434,9 176,1 292,6 2 799,4 64,3 300,9 2 563,9 34,1 153,8 1 095,6 151,5 93,5 773,8 18,4 192,4 1 695,1 235,5 110,9 906,5 49,4 750,7 4 426,8 605,6 179,5 1 266,3 40,7 42,5 448,8 52,7 66,0 485,4 109,4 207,4 1 129,6 3,5 82,9 486,2 29,5 63,3 517,0 46,0 372,8 3 209,0 274,0 119,6 1 163,8 95,6 169,5 1 314,7 102,6 465,7 2 534,1 314,8 126,0 1 072,4 40,3
Ябланица 9 904,9 7 981,3 772,5 ОБЛАСТ МОНТАНА Берковица 23 025,0 19 142,1 1 915,2 Бойчиновци 9 402,5 7 175,8 1 257,3 Брусарци 5 963,8 4 458,3 729,1 Вълчедръм 10 545,5 8 479,2 1 185,9 Вършец 8 505,2 6 653,2 879,2 Георги Дамяново 4 268,8 2 860,1 528,0 Лом 26 603,6 23 035,9 2 354,2 Медковец 4 839,1 3 752,3 632,4 Монтана 51 372,7 44 682,5 4 443,7 Чипровци 3 618,1 2 415,9 516,4 Якимово 4 383,6 3 146,7 729,9 ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК Батак 8 741,3 7 459,5 597,1 Белово 8 186,0 6 541,3 944,7 Брацигово 9 204,7 7 326,5 1 032,9 Велинград 38 386,9 34 172,9 2 492,5 Лесичово 7 043,5 5 501,4 748,3 Пазарджик 99 592,4 88 111,2 7 708,1 Панагюрище 20 511,2 17 261,6 2 096,6 Пещера 16 391,5 14 578,1 1 140,6 Ракитово 16 716,2 13 927,5 1 839,4 Септември 23 466,1 19 480,5 2 498,9 Стрелча 5 400,6 4 386,2 530,1 Сърница 6 434,0 5 289,4 639,5 ОБЛАСТ ПЕРНИК Брезник 9 538,1 6 268,7 977,7 Земен 3 965,5 2 369,9 505,0 Ковачевци 3 901,9 2 348,4 289,9 Перник 76 920,2 68 304,9 5 508,9 Радомир 19 969,3 15 905,4 1 748,8 Трън 8415,8 4 861,9 724,1 ОБЛАСТ ПЛЕВЕН Белене 7 722,7 6 072,1 915,6 Гулянци 11 189,3 8 667,3 1 403,4 Долна Митрополия 16 810,7 12 764,7 2 360,8 Долни Дъбник 12 608,5 10 164,7 1 501,7 Искър 6 126,7 4 761,9 817,8 Левски 17 814,1 14 725,7 2 029,6 Никопол 8 600,8 6 570,3 976,4 Плевен 109 207,0 101 038,5 4 108,8 61 160,9 990,2 17,2 227,6 1 740,1 103,9 56,0 913,4 53,0 54,6 721,8 28,3 47,4 833,0 72,6 92,7 880,1 104,6 69,3 811,4 29,4 107,6 1 105,9 192,9 26,9 427,5 45,1 124,9 2 121,6 322,1 36,5 649,3 25,3 44,8 462,2 102,9 581,8 36,3 40,3 659,7 24,0 101,2 744,1 48,2 101,0 1 620,5 119,2 87,8 706,0 15,7 256,5 3 516,6 451,9 103,7 1 049,3 228,6 83,3 589,5 202,2 177,0 772,3 78,9 146,7 1 340,0 64,9 27,8 456,5 83,6 72,6 432,5 15,3 366,2 1 925,5 55,9 113,7 976,9 24,8 277,6 986,0 21,9 276,2 2 830,2 361,8 246,8 2 068,3 63,7 368,0 2 461,8 85,5 79,1 655,9 63,7 86,3 1 032,3 76,4 148,5 1 536,7 100,8 93,8 848,3 70,1 45,7 501,3 87,2 61,9 996,9 193,9 64,8 989,3 65,5 301,3 3 758,4 454,3
Пордим 8 726,5 7 101,1 816,4 Червен бряг 26 874,5 22 398,5 2 897,1 Кнежа 15 679,1 13 489,8 1 553,9 ОБЛАСТ ПЛОВДИВ Асеновград 53 140,5 43 965,5 6 022,2 Брезово 9 191,5 6 706,1 1 012,6 Калояново 11 510,7 8 868,3 1 349,5 Карлово 48 984,2 41 181,4 4 703,3 Кричим 7 035,2 6 038,3 730,3 Лъки 4 650,9 3 159,0 461,8 „Марица” 27 107,5 23 063,0 2 350,5 Перущица 6 008,2 5 100,4 594,9 Пловдив 303 996,5 298 577,3 Първомай 26 423,6 21 963,2 2 584,3 Раковски 26 410,8 23 258,0 2 080,6 „Родопи” 23 895,7 19 457,9 2 389,9 Садово 15 585,4 13 300,7 1 234,2 Стамболийски 16 912,5 14 482,1 1 781,7 Съединение 8 430,2 6 470,3 1 019,5 Хисаря 11 591,9 9 646,1 1 001,0 Куклен 6 676,7 5 369,2 318,8 Сопот 9 845,0 8 754,4 681,7 ОБЛАСТ РАЗГРАД Завет 9 196,5 7 261,8 1 114,8 Исперих 27 397,1 23 696,2 1 962,5 Кубрат 18 176,7 14 797,9 1 814,0 Лозница 10 408,1 7 981,1 976,6 Разград 55 276,5 49 633,6 3 260,8 Самуил 12 474,5 10 365,4 992,0 Цар Калоян 5 573,2 4 366,9 762,4 ОБЛАСТ РУСЕ Борово 6 395,2 4 948,3 655,2 Бяла 11 148,4 9 026,7 976,0 Ветово 11 045,0 8 820,6 1 235,3 Две могили 9 605,8 7 441,3 921,2 Иваново 7 040,3 4 287,5 1 086,4 Русе 131 773,1 120 519,5 7 515,3 Сливо поле 9 460,0 7 187,7 1 113,9 Ценово 5 290,3 3 758,6 645,5 ОБЛАСТ СИЛИСТРА Алфатар 5 841,3 4 688,9 483,2 Главиница 11 837,9 8 838,1 1 368,5 Дулово 29 038,3 24 252,6 2 803,5 62 74,7 734,3 52,3 144,6 1 434,3 79,7 38,2 597,2 175,7 337,9 2 814,9 179,4 149,5 1 323,3 90,2 102,0 1 190,9 29,7 308,3 2 791,2 342,5 9,7 256,9 52,2 168,5 861,6 32,1 103,0 1 591,0 159,5 30,7 282,2 29,3 148,8 5 270,4 3 978,8 189,8 1 686,3 200,6 87,6 984,6 193,7 192,2 1 855,7 29,3 64,3 986,2 66,8 42,3 606,4 260,6 70,2 870,2 38,5 54,9 889,9 185,4 176,5 812,2 75,5 30,0 378,9 65,8 90,5 729,4 51,9 133,7 1 604,7 144,4 180,9 1 383,9 134,3 177,7 1 272,7 56,1 222,1 2 160,0 558,8 110,1 1 007,0 32,1 46,8 397,1 21,2 101,0 690,7 40,0 146,2 999,5 186,5 139,7 849,4 28,7 159,2 1 084,1 98,0 260,3 1 406,1 57,9 281,3 3 457,0 827,2 142,4 1 016,0 125,5 104,7 781,5 60,9 73,3 595,9 11,0 134,1 1 497,2 92,8 140,1 1 842,1 34,4
Кайнарджа 10 306,7 8 313,2 861,2 Силистра 52 633,6 46 146,1 4 258,0 Ситово 7 352,2 5 560,2 741,3 Тутракан 17 106,6 14 406,9 1 462,3 ОБЛАСТ СЛИВЕН Котел 20 071,8 15 362,7 2 425,2 Нова Загора 34 597,8 29 170,4 2 541,4 Сливен 118 712,1 105 718,5 6 727,1 Твърдица 22 489,8 18 775,7 2 095,6 ОБЛАСТ СМОЛЯН Баните 5 619,6 3 469,4 597,9 Борино 4 026,7 2 917,9 428,6 Девин 12 796,0 10 043,5 1 122,7 Доспат 10 128,3 8 341,3 889,7 Златоград 13 134,0 10 695,9 1 295,2 Мадан 14 544,8 10 541,1 1 277,6 Неделино 7 381,7 5 303,4 811,8 Рудозем 12 781,4 10 143,5 1 163,2 Смолян 46 967,0 39 427,3 2 186,0 Чепеларе 8 201,1 6 873,2 СТОЛИЧНА ОБЩИНА 977 147,0 953 039,5 ОБЛАСТ СОФИЙСКА Антон 2 495,6 1 814,0 363,0 Божурище 9 141,3 7 888,5 532,1 Ботевград 35 205,2 29 487,2 3 092,3 Годеч 6 191,1 3 813,3 713,1 Горна Малина 8 396,1 6 214,8 957,9 Долна баня 10 080,5 9 170,5 589,4 Драгоман 7 280,6 4 616,3 619,7 Елин Пелин 23 048,5 21 096,1 Етрополе 15 289,8 12 807,2 1 179,1 Златица 6 090,5 5 686,4 Ихтиман 19 994,2 15 711,2 2 207,5 Копривщица 3 764,0 3 282,5 171,6 Костенец 13 013,1 10 791,0 1 231,0 Костинброд 17 100,5 13 970,1 1 670,0 Мирково 3 027,7 2 088,0 325,3 Пирдоп 8 031,7 6 874,8 674,1 Правец 14 313,6 11 341,1 768,0 Самоков 36 554,7 31 785,2 2 217,3 Своге 19 881,9 14 060,0 2 341,9 Сливница 9 824,6 7 833,3 1 066,4 Чавдар 2 124,3 1 696,2 171,0 Челопеч 3 340,6 2 978,4 97,8 63 132,0 1 000,3 67,1 226,9 2 002,6 272,5 129,6 921,1 55,3 127,7 1 109,7 94,9 307,4 1 976,5 140,3 239,9 2 646,1 186,4 669,3 5 597,2 428,7 206,9 1 411,6 141,6 264,0 1 288,3 13,9 120,0 560,2 5,7 288,7 1 341,1 73,9 121,3 776,0 73,3 199,5 943,4 50,4 401,8 2 324,3 57,5 155,6 1 110,9 13,3 190,1 1 284,6 26,4 816,0 4 537,7 92,0 257,4 1 070,5 52,1
1 001,8 23 105,7 5 315,1 60,1 258,5 9,8 70,3 650,4 57,7 395,6 2 230,1 351,2 286,4 1 378,3 55,6 160,1 1 063,3 57,9 33,2 287,4 38,1 294,0 1 750,6 69,8 271,3 1 681,1 115,3 216,0 1 087,5 46,6 49,5 354,6 108,0 325,7 1 749,8 103,0 50,3 259,6 101,2 162,2 828,9 148,3 207,4 1 253,0 48,6 98,2 516,2 70,1 92,0 390,8 96,3 432,1 1 772,4 18,1 273,0 2 279,2 387,6 557,4 2 922,6 65,2 128,5 796,4 91,2 40,6 216,5 19,4 43,4 221,0 104,9
ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА Братя Даскалови 9 812,6 6 919,2 1 192,8 Гурково 6 168,1 4 876,2 644,2 Гълъбово 12 050,9 11 134,0 Казанлък 70 541,4 62 008,3 5 878,4 Мъглиж 13 340,7 11 027,6 1 046,0 Николаево 7 347,0 6 059,3 786,3 Опан 3 729,8 2 418,0 397,7 Павел баня 15 994,5 13 458,4 1 522,5 Раднево 17 893,2 14 842,2 1 201,6 Стара Загора 144 033,7 130 576,5 7 144,1 Чирпан 23 418,4 19 482,1 2 147,0 ОБЛАСТ ТЪРГОВИЩЕ Антоново 8 790,1 5 012,2 945,8 Омуртаг 19 075,6 13 646,0 2 294,0 Опака 5 927,1 4 463,0 777,7 Попово 28 896,3 23 688,1 1 909,7 Търговище 59 443,8 50 625,9 3 971,6 ОБЛАСТ ХАСКОВО Димитровград 41 441,2 34 985,3 3 746,9 Ивайловград 10 074,5 6 264,8 1 018,3 Любимец 10 842,9 8 807,1 1 091,7 Маджарово 4 269,2 2 647,2 447,1 Минерални бани 6 330,7 4 690,9 584,5 Свиленград 24 848,5 21 234,5 1 642,8 Симеоновград 9 856,9 7 926,6 1 210,1 Стамболово 8 551,7 5 880,8 819,7 Тополовград 13 027,5 10 266,9 1 376,0 Харманли 22 595,3 18 313,2 2 169,2 Хасково 83 724,0 75 497,6 4 445,0 ОБЛАСТ ШУМЕН Велики Преслав 11 674,5 9 285,7 1 265,2 Венец 7 703,6 5 622,3 902,8 Върбица 10 914,2 8 226,8 1 446,4 Каолиново 12 818,8 9 960,4 1 566,5 Каспичан 9 063,6 7 344,4 855,0 Никола Козлево 8 560,9 6 794,6 887,7 Нови пазар 22 347,6 19 298,0 1 625,5 Смядово 11 384,0 9 712,5 878,1 Хитрино 6 752,9 4 105,5 918,7 Шумен 92 876,3 84 263,5 5 107,6 64 135,4 1 565,2 92,3 44,9 602,8 40,6 64,4 852,5 172,6 197,6 2 457,1 701,8 136,3 1 130,8 65,5 46,7 454,7 22,7 63,5 850,6 36,5 61,8 951,8 145,5 157,3 1 692,1 259,6 474,9 5 838,2 946,8 175,7 1 613,6 106,8 371,1 2 461,0 57,5 376,1 2 759,5 144,9 80,3 606,1 23,0 438,7 2 859,8 218,0 577,2 4 269,1 722,3 216,2 2 492,8 345,0 342,4 2 449,0 73,3 70,3 873,8 106,0 115,2 1 059,7 24,6 96,0 959,3 29,9 178,8 1 792,4 315,4 36,7 683,5 47,8 156,7 1 694,5 5,6 105,5 1 279,1 122,0 187,4 1 925,5 287,3 245,0 3 536,4 596,7 133,2 990,4 48,3 140,4 1 038,1 48,1 104,5 1 136,5 96,5 116,0 1 175,9 14,1 88,3 775,9 62,3 75,8 802,8 30,1 167,1 1 257,0 140,2 56,1 737,3 48,3 209,6 1 519,1 21,7 337,9 3 167,3 866,1
ОБЛАСТ ЯМБОЛ Болярово 9 312,2 7 084,1 708,7 122,8 1 396,6 57,3 Елхово 16 521,9 12 996,9 1 805,9 141,1 1 578,0 63,7 Стралджа 15 158,8 11 856,2 1 516,8 142,0 1 643,8 117,5 „Тунджа” 20 869,3 15 242,1 2 328,1 257,7 3 041,4 138,3 Ямбол 68 156,6 63 747,1 3 278,9 38,0 1 092,6 244,8 ВСИЧКО: 6 966 289,2 6 087 750,9 404 000,0 48 228,1 426 310,2 50 000,0 65
66
Чл. 52. Определя стойностните показатели на общините за делегираните от държавата дейности, както следва:
Разходи за в т.ч.
Отбрана делегирани Общинска в т.ч. за: и Образова Общини от държавата админи кметове служители сигурност ние дейности страция и кметски в общинска наместници администрация 1(2+3+4+5+6+7+8) 2 2а 2b 3 4 ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД Банско 15 851,3 1 314,1 219,2 1 094,9 183,9 10 672,8 Белица 10 342,7 1 262,5 308,8 953,7 137,0 7 639,9 Благоевград 75 708,7 5 052,9 626,3 4 426,6 399,5 53 624,9 Гоце Делчев 36 673,8 2 207,4 309,9 1 897,5 219,9 26 792,4 Гърмен 16 905,7 1 667,0 418,6 1 248,4 131,3 13 994,4 Кресна 5 295,9 929,0 173,2 755,8 148,3 2 713,1 Петрич 41 064,2 4 113,8 1 005,0 3 108,8 249,3 32 950,4 Разлог 20 340,5 1 650,6 255,7 1 394,9 164,0 14 142,2 Сандански 38 368,0 2 955,1 804,5 2 150,6 237,7 28 711,5 Сатовча 15 425,2 1 687,6 391,4 1 296,2 169,4 11 681,5 Симитли 13 933,4 1 520,1 374,5 1 145,6 171,7 8 132,5 Струмяни 4 904,4 1 040,2 283,8 756,4 171,0 2 729,8 Хаджидимово 8 513,1 1 313,1 352,7 960,4 149,8 6 531,8 Якоруда 9 115,1 1 220,6 245,2 975,4 170,8 6 733,2 ОБЛАСТ БУРГАС Айтос 23 031,7 2 338,7 443,6 1 895,1 203,8 17 937,9 Бургас 199 065,5 10 590,9 320,4 10 270,5 642,1 163 433,0 67 (хил.лв.) Здраве Социални Култура Икономически опазване услуги дейности и услуги
5 6 7 8 494,4 2 439,9 746,2 227,4 838,9 237,0
6 868,5 7 090,9 2 672,0
1 921,7 4 966,6 565,8 308,8 595,1 209,1 556,1 865,8 83,6
1 539,6 1 653,5 557,6 633,7 3 206,3 543,7
2 365,7 3 195,1 902,9
1 021,5 614,3 250,9 362,6 3 509,5 237,0 187,7 608,4 167,3 185,7 179,4 153,3 207,4 657,6 125,5 589,1 1 627,6 334,6
11 629,3 9 227,4 3 542,8
Камено 9 600,8 1 380,0 331,8 Карнобат 24 884,1 2 233,6 661,5 Малко Търново 4 448,2 869,9 215,0 Несебър 21 917,4 1 952,3 330,8 Поморие 22 238,3 2 111,6 441,4 Приморско 5 573,2 986,9 180,6 Руен 23 422,5 2 962,7 1 006,0 Созопол 10 343,9 1 419,8 325,5 Средец 15 546,7 1 620,1 530,0 Сунгурларе 12 846,0 1 654,9 580,3 Царево 7 773,7 1 218,3 302,7 ОБЛАСТ ВАРНА Аврен 6 766,4 1 270,3 395,4 Аксаково 15 387,9 1 891,7 515,5 Белослав 12 813,1 1 136,8 140,9 Бяла 4 346,0 819,6 145,0 Варна 274 539,8 19 119,6 490,6 Ветрино 4 399,0 1 019,4 255,7 Вълчи дол 10 182,8 1 413,7 477,8 Девня 7 138,5 1 041,4 102,3 Долни чифлик 18 349,3 1 778,0 418,6 Дългопол 12 172,4 1 590,8 421,5 Провадия 20 721,5 2 042,3 563,5 Суворово 7 971,2 1 081,1 220,2 ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО Велико Търново 85 667,0 4 585,9 828,6
1 048,2 206,1 4 897,1 155,4 2 655,5 306,7
1 572,1 221,9 17 280,2 597,9 4 034,7 515,8 654,9 187,0 1 749,0 63,8 1 359,3 219,2
1 621,5 259,2 18 185,2 804,8 409,2 306,7
1 670,2 198,4 16 106,0 618,4 2 632,4 571,5 806,3 152,6 3 121,1 163,3 982,0 167,3
1 956,7 164,3 19 253,6 305,7 471,3 264,9
1 094,3 195,5 6 979,3 226,1 1 088,6 434,6
1 090,1 214,4 9 922,3 424,1 2 835,5 530,3
1 074,6 197,1 8 609,2 265,1 1 729,4 390,3 915,6 174,9 5 738,2 297,3 122,0 223,0 874,9 166,6 4 817,6 103,0 171,9 237,0
1 376,2 194,5 11 392,7 538,5 1 049,9 320,6 995,9 190,3 7 935,0 431,0 149,7 195,2 2 775,1 674,6 139,4 2 358,5 50,3 838,8 139,4
18 629,0 1 488,6 206 918,5 24 028,0 17 111,2 5 873,9 763,7 180,3 2 602,5 52,2 279,7 264,9 935,9 162,9 6 186,6 156,4 1 956,5 306,7 939,1 150,9 4 675,9 286,2 661,0 323,1
1 359,4 179,1 12 361,0 361,3 3 265,7 404,2
1 169,3 188,0 9 402,2 217,9 383,2 390,3
1 478,8 201,7 14 825,5 350,8 2 243,2 1 058,0 860,9 156,6 5 807,2 201,6 585,3 139,4
3 757,3 370,3 53 870,6 6 722,7 13 975,9 6 141,6 68
Горна Оряховица 33 124,8 2 748,3 381,9 Елена 11 101,3 1 301,8 361,0 Златарица 5 521,7 971,8 254,4 Лясковец 8 797,8 1 258,9 193,1 Павликени 20 183,0 1 972,8 501,9 Полски Тръмбеш 9 258,6 1 490,5 393,3 Свищов 24 982,1 2 257,3 424,7 Стражица 12 404,1 1 593,1 482,0 Сухиндол 3 868,8 788,7 156,5 ОБЛАСТ ВИДИН Белоградчик 7 698,7 1 112,3 306,8 Бойница 3 653,7 718,7 156,5 Брегово 6 064,1 950,8 222,1 Видин 42 399,6 3 961,7 770,1 Грамада 1 840,9 767,8 175,3 Димово 7 378,5 1 221,0 439,4 Кула 5 368,6 912,9 212,8 Макреш 1 733,1 748,8 177,3 Ново село 4 114,7 781,5 152,3 Ружинци 5 210,6 917,0 227,5 Чупрене 3 692,7 799,8 201,3 ОБЛАСТ ВРАЦА Борован 5 908,7 923,4 159,7 Бяла Слатина 23 846,4 1 901,8 396,6 Враца 65 245,9 4 176,0 575,1 Козлодуй 21 612,6 1 525,3 177,3 Криводол 7 280,8 1 238,0 364,1
2 366,4 222,1 22 075,4 2 184,9 4 974,1 920,0 940,8 219,8 6 309,1 573,0 2 094,7 602,9 717,4 169,5 3 241,9 146,0 867,0 125,5
1 065,8 162,3 6 106,3 572,1 363,7 334,5
1 470,9 177,5 12 926,2 1 096,6 2 976,7 1 033,2
1 097,2 172,7 6 424,8 140,8 681,3 348,5
1 832,6 259,5 16 093,3 676,0 4 543,7 1 152,3
1 111,1 206,4 8 289,4 266,3 1 630,7 418,2 632,2 156,9 1 331,2 217,8 1 248,7 125,5 805,5 186,7 3 760,2 116,4 1 979,8 543,3 562,2 161,7 669,4 19,4 1 973,0 111,5 728,7 169,1 1 618,8 275,6 2 798,9 250,9
3 191,6 300,4 28 270,6 1 768,7 5 836,7 2 261,5 592,5 139,6 726,1 40,4 55,5 111,5 781,6 152,9 3 788,7 181,0 1 742,2 292,7 700,1 169,9 1 923,2 66,9 2 086,6 209,1 571,5 130,4 635,0 15,7 49,9 153,3 629,2 168,1 1 450,1 30,4 1 517,3 167,3 689,5 175,1 3 397,1 108,4 473,6 139,4 598,5 170,2 1 257,4 35,7 1 304,2 125,4 763,7 193,2 3 769,8 144,5 710,5 167,3
1 505,2 223,4 16 920,4 1 011,3 3 231,9 557,6
3 600,9 345,3 47 508,0 4 206,3 6 072,9 2 937,4
1 348,0 252,4 14 839,6 744,6 3 958,0 292,7 873,9 135,4 5 246,6 171,3 210,7 278,8 69
Мездра 18 167,8 1 961,0 618,8 Мизия 6 037,8 982,7 169,0 Оряхово 8 778,5 1 191,0 207,7 Роман 8 021,2 1 035,1 263,9 Хайредин 5 286,2 894,2 178,5 ОБЛАСТ ГАБРОВО Габрово 45 184,4 3 666,8 589,5 Дряново 9 811,1 1 112,7 201,3 Севлиево 29 364,2 2 640,0 675,2 Трявна 8 462,3 1 190,2 187,9 ОБЛАСТ ДОБРИЧ Балчик 16 612,9 1 863,5 462,2 Генерал Тошево 10 705,5 1 939,4 765,9 Добрич 69 116,8 4 097,5 78,4 Добричка 17 552,6 3 071,6 1 500,5 Каварна 14 184,8 1 611,4 441,4 Крушари 5 000,2 1 205,7 374,5 Тервел 12 160,5 2 236,5 604,1 Шабла 4 454,0 1 032,6 308,8 ОБЛАСТ КЪРДЖАЛИ Ардино 9 484,1 2 754,0 955,9 Джебел 8 228,9 2 721,4 938,1 Кирково 16 634,5 3 769,0 1 493,2 Крумовград 18 510,0 3 845,8 1 581,0 Кърджали 64 356,3 7 221,5 2 279,2 Момчилград 13 083,4 3 064,6 944,3
1 342,2 250,6 12 674,7 494,8 2 243,0 543,7 813,7 173,5 3 873,7 111,0 701,7 195,2 983,3 209,4 6 340,9 452,2 334,1 250,9 771,2 183,3 4 234,3 183,8 2 133,8 250,9 715,7 179,3 2 799,1 67,7 1 192,6 153,3
3 077,3 338,5 26 997,2 3 874,5 5 592,0 4 715,4 911,4 184,6 4 021,3 716,5 3 121,7 654,3
1 964,8 300,0 18 265,8 898,3 6 242,4 1 017,7
1 002,3 172,7 4 292,1 176,3 1 673,8 957,2
1 401,3 194,7 11 779,4 331,6 1 681,2 762,5
1 173,5 200,3 6 656,6 719,8 400,6 788,8
4 019,1 327,3 48 408,7 5 820,9 7 826,2 2 636,2
1 571,1 212,9 10 742,4 276,2 2 594,3 655,2
1 170,0 203,1 8 252,4 839,4 2 646,3 632,2 831,2 160,2 2 606,6 51,0 767,6 209,1
1 632,4 190,2 8 175,0 530,0 610,6 418,2 723,8 167,0 2 277,3 294,1 362,4 320,6
1 798,1 153,9 4 932,3 103,3 1 150,3 390,3
1 783,3 157,3 4 635,7 135,1 328,5 250,9
2 275,8 207,6 11 499,1 261,9 618,1 278,8
2 264,8 194,3 12 143,2 376,4 1 741,2 209,1
4 942,3 343,1 48 217,9 2 263,4 4 109,0 2 201,4
2 120,3 174,3 7 736,2 654,9 1 300,1 153,3 70
Черноочене 7 787,9 2 039,4 829,5 ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ Бобовдол 6 033,5 1 232,4 372,5 Бобошево 2 025,8 863,4 235,8 Дупница 32 642,1 2 710,2 361,0 Кочериново 4 432,5 894,4 215,0 Кюстендил 44 436,3 4 729,6 1 147,9 Невестино 2 540,6 900,2 299,5 Рила 3 043,0 784,7 137,6 Сапарева баня 5 406,5 983,0 140,9 Трекляно 1 530,4 830,8 288,0 ОБЛАСТ ЛОВЕЧ Априлци 3 638,2 765,4 119,0 Летница 4 205,8 884,7 128,4 Ловеч 39 495,3 3 189,3 770,1 Луковит 18 652,8 1 644,0 329,7 Тетевен 18 601,8 1 725,4 351,7 Троян 23 096,9 2 266,3 528,1 Угърчин 6 687,9 1 056,6 267,2 Ябланица 7 981,3 1 024,1 229,5 ОБЛАСТ МОНТАНА Берковица 19 142,1 1 605,4 305,7 Бойчиновци 7 175,8 1 224,9 339,2 Брусарци 4 458,3 947,7 229,5 Вълчедръм 8 479,2 1 189,1 288,9
1 209,9 139,9 4 811,9 81,0 562,4 153,3 859,9 158,6 2 839,5 97,4 1 301,3 404,3 627,6 120,0 830,8 16,9 83,2 111,5
2 349,2 244,9 24 854,9 2 056,5 2 218,0 557,6 679,4 122,5 2 124,3 75,2 1 062,8 153,3
3 581,7 344,2 27 301,1 1 382,4 7 478,8 3 200,2 600,7 155,2 1 214,4 34,4 110,9 125,5 647,1 154,7 1 113,5 29,5 849,1 111,5 842,1 150,2 3 630,1 407,0 138,6 97,6 542,8 119,2 444,8 2,0 49,9 83,7 646,4 182,6 1 644,6 32,9 817,5 195,2 756,3 166,2 2 148,3 104,0 721,4 181,2
2 419,2 385,0 23 140,7 2 655,7 7 509,3 2 615,3
1 314,3 237,1 13 795,7 755,8 1 899,6 320,6
1 373,7 213,0 13 520,3 811,4 1 788,0 543,7
1 738,2 231,0 15 816,3 1 465,5 2 163,4 1 154,4 789,4 169,5 4 197,0 209,5 846,2 209,1 794,6 132,7 6283,8 226,2 105,4 209,1
1 299,7 193,3 10 436,9 1 065,5 5 576,1 264,9 885,7 183,7 4 133,2 273,2 1 040,2 320,6 718,2 162,0 2 822,2 99,9 245,3 181,2 900,2 173,6 5 755,1 227,2 925,1 209,1 71
Вършец 6 653,2 1 047,0 188,8 Георги Дамяново 2 860,1 882,4 273,3 Лом 23 035,9 1 921,5 266,2 Медковец 3 752,3 828,9 147,1 Монтана 44 682,5 3 193,8 546,8 Чипровци 2 415,9 903,1 233,6 Якимово 3 146,7 835,3 140,9 ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК Батак 7 459,5 919,6 120,0 Белово 6 541,3 1 117,4 224,3 Брацигово 7 326,5 1 121,3 201,4 Велинград 34 172,9 2 496,4 491,5 Лесичово 5 501,4 955,1 206,7 Пазарджик 88 111,2 5 599,1 863,2 Панагюрище 17 261,6 1 770,3 269,2 Пещера 14 578,1 1 607,5 138,9 Ракитово 13 927,5 1 333,6 130,5 Септември 19 480,5 1 984,0 402,8 Стрелча 4 386,2 877,6 137,6 Сърница 5 289,4 871,1 114,8 ОБЛАСТ ПЕРНИК Брезник 6 268,7 1 217,4 440,3 Земен 2 369,9 872,1 259,8 Ковачевци 2 348,4 778,1 203,5 Перник 68 304,9 4 550,7 659,6 Радомир 15 905,4 1 906,1 624,0 858,2 173,9 4 615,4 132,5 517,1 167,3 609,1 149,9 1 180,5 14,4 465,6 167,3
1 655,3 209,1 13 640,9 1 001,1 5 817,2 446,1 681,8 143,4 2 380,0 122,8 123,9 153,3
2 647,0 472,1 29 500,0 3 706,7 5 827,9 1 982,0 669,5 146,2 809,3 52,0 105,3 400,0 694,4 167,6 1 888,7 52,0 77,6 125,5 799,6 154,9 3 330,0 97,0 2 425,8 532,2 893,1 190,6 3 987,2 83,1 884,2 278,8 919,9 161,3 3 944,1 228,2 1 648,6 223,0
2 004,9 229,9 25 994,3 696,2 3 959,0 797,1 748,4 150,5 2 302,0 48,4 1 850,2 195,2
4 735,9 387,9 64 379,9 2 438,0 12 146,9 3 159,4
1 501,1 192,7 11 967,4 576,3 1 777,0 977,9
1 468,6 183,8 10 405,3 471,8 1 700,6 209,1
1 203,1 167,6 10 594,0 421,0 1 216,2 195,1
1 581,2 205,3 14 769,4 513,6 1 290,9 717,3 740,0 176,3 2 645,3 149,9 317,4 219,7 756,3 125,8 3 736,1 63,3 451,3 41,8 777,1 177,9 3 409,1 111,4 980,3 372,6 612,3 135,5 1 046,5 51,6 110,9 153,3 574,6 162,0 500,2 10,2 688,8 209,1
3 891,1 333,0 51 435,2 3 848,4 5 379,5 2 758,1
1 282,1 204,6 9 094,5 315,1 3 911,1 474,0 72
Трън 4 861,9 1 033,3 344,3 ОБЛАСТ ПЛЕВЕН Белене 6 072,1 1 074,5 158,6 Гулянци 8 667,3 1 300,8 307,9 Долна Митрополия 12 764,7 1 745,4 441,5 Долни Дъбник 10 164,7 1 360,4 224,3 Искър 4 761,9 969,8 140,9 Левски 14 725,7 1 713,9 355,8 Никопол 6 570,3 1 271,8 347,5 Плевен 101 038,5 5 919,2 653,3 Пордим 7 101,1 993,0 220,2 Червен бряг 22 398,5 2 096,2 401,8 Кнежа 13 489,8 1 244,6 138,9 ОБЛАСТ ПЛОВДИВ Асеновград 43 965,5 3 878,1 544,7 Брезово 6 706,1 1 154,3 370,5 Калояново 8 868,3 1 355,9 373,5 Карлово 41 181,4 3 259,3 688,8 Кричим 6 038,3 983,4 62,6 Лъки 3 159,0 843,3 203,5 „Марица” 23 063,0 2 336,7 579,2 Перущица 5 100,4 819,4 62,6 Пловдив 298 577,3 19 313,7 417,5 Първомай 21 963,2 2 038,6 442,5 Раковски 23 258,0 1 857,0 227,6 „Родопи” 19 457,9 2 403,0 582,2 Садово 13 300,7 1 493,9 342,4 689,0 142,4 2 013,0 93,7 1 342,5 237,0 915,9 194,3 3 857,8 213,7 466,9 264,9 992,9 170,9 5 943,5 373,1 600,2 278,8
1 303,9 231,3 9 105,9 339,3 938,5 404,3
1 136,1 213,5 7 610,7 211,2 559,8 209,1 828,9 141,1 3 219,9 116,7 133,1 181,3
1 358,1 215,6 8 866,3 1 141,4 2 244,8 543,7 924,3 189,6 3 326,8 68,0 1 323,8 390,3
5 265,9 434,1 73 396,6 9 461,8 6 681,3 5 145,5 772,8 136,7 4 366,7 72,1 1 365,3 167,3
1 694,4 250,9 16 691,0 1 342,1 1 600,1 418,2
1 105,7 182,9 10 561,0 1 014,8 249,5 237,0
3 333,4 283,1 33 268,2 1 879,3 3 859,7 797,1 783,8 141,8 4 273,9 68,5 858,5 209,1 982,4 172,4 5 472,6 227,6 1 472,5 167,3
2 570,5 316,8 28 157,4 1 743,8 6 528,2 1 175,9 920,8 173,0 4 217,3 236,1 372,7 55,8 639,8 170,4 1 125,6 37,4 870,8 111,5
1 757,5 262,4 18 407,5 885,1 432,5 738,8 756,8 149,7 3 525,4 223,5 77,6 304,8
18 896,2 1 668,1 218 116,6 24 393,7 26 809,0 8 276,2
1 596,1 222,6 16 152,9 581,2 2 480,0 487,9
1 629,4 159,8 18 958,0 1 064,6 981,6 237,0
1 820,8 180,9 15 005,7 904,0 560,0 404,3
1 151,5 134,1 10 008,9 339,9 1 142,7 181,2 73
Стамболийски 14 482,1 1 617,8 187,9 Съединение 6 470,3 1 186,9 252,5 Хисаря 9 646,1 1 312,9 298,5 Куклен 5 369,2 1 019,8 156,5 Сопот 8 754,4 1 077,1 93,9 ОБЛАСТ РАЗГРАД Завет 7 261,8 1 351,6 234,9 Исперих 23 696,2 2 465,6 627,2 Кубрат 14 797,9 1 912,1 444,5 Лозница 7 981,1 1 500,0 424,7 Разград 49 633,6 3 638,7 583,4 Самуил 10 365,4 1 410,4 389,3 Цар Калоян 4 366,9 979,0 112,7 ОБЛАСТ РУСЕ Борово 4 948,3 983,4 199,3 Бяла 9 026,7 1 389,7 287,1 Ветово 8 820,6 1 361,0 196,2 Две могили 7 441,3 1 225,6 302,7 Иваново 4 287,5 1 211,0 331,8 Русе 120 519,5 7 223,7 415,4 Сливо поле 7 187,7 1 356,4 308,8 Ценово 3 758,6 995,6 239,0 ОБЛАСТ СИЛИСТРА Алфатар 4 688,9 848,7 186,8 Главиница 8 838,1 1 676,1 568,7 Дулово 24 252,6 2 692,3 719,1
1 429,9 172,9 10 639,1 1 069,2 760,1 223,0 934,4 208,8 4 258,9 266,8 311,9 237,0
1 014,4 188,1 6 192,0 162,4 1 048,9 741,8 863,3 132,6 3 790,4 220,6 94,3 111,5 983,2 180,2 5 515,2 653,4 1 037,6 290,9
1 116,7 171,4 5 123,7 150,3 144,2 320,6
1 838,4 213,4 15 596,7 1 202,8 3 010,6 1 207,1
1 467,6 142,9 9 395,4 911,7 1 850,3 585,5
1 075,3 155,4 4 945,4 88,6 999,0 292,7
3 055,3 321,2 32 777,0 2 779,6 7 324,9 2 792,2
1 021,1 181,1 3 724,2 104,4 4 722,3 223,0 866,3 126,7 2 337,8 83,4 686,7 153,3 784,1 150,2 1 479,6 87,8 2 024,2 223,1
1 102,6 195,9 5 893,9 175,8 1 077,2 294,2
1 164,8 190,7 6 396,1 293,2 300,8 278,8 922,9 172,8 4 714,8 136,5 954,6 237,0 879,2 143,2 2 146,8 53,9 398,0 334,6
6 808,3 498,5 78 924,5 9 760,9 20 149,9 3 962,0
1 047,6 146,4 4 614,2 137,3 654,6 278,8 756,6 135,4 1 939,1 53,2 370,4 264,9 661,9 169,7 1 198,7 27,6 2 235,1 209,1
1 107,4 168,6 4 987,1 121,3 1 369,2 515,8
1 973,2 177,6 17 479,1 520,2 2 632,0 751,4 74
Кайнарджа 8 313,2 1 069,6 274,3 Силистра 46 146,1 3 165,2 462,2 Ситово 5 560,2 1 092,0 291,2 Тутракан 14 406,9 1 574,8 344,4 ОБЛАСТ СЛИВЕН Котел 15 362,7 2 065,9 544,7 Нова Загора 29 170,4 2 849,5 743,0 Сливен 105 718,5 6 267,0 1 091,7 Твърдица 18 775,7 1 466,2 261,8 ОБЛАСТ СМОЛЯН Баните 3 469,4 976,9 285,8 Борино 2 917,9 835,0 139,8 Девин 10 043,5 1 390,2 354,9 Доспат 8 341,3 1 148,5 237,9 Златоград 10 695,9 1 275,1 230,7 Мадан 10 541,1 1 538,9 501,9 Неделино 5 303,4 1 143,2 346,3 Рудозем 10 143,5 1 364,8 408,0 Смолян 39 427,3 2 962,6 924,5 Чепеларе 6 873,2 1 082,7 261,8 СТОЛИЧНА ОБЩИНА 953 039,5 62 511,8 2 323,4 ОБЛАСТ СОФИЙСКА Антон 1 814,0 657,2 62,6 Божурище 7 888,5 1 038,8 181,5 Ботевград 29 487,2 2 153,4 321,3 Годеч 3 813,3 969,7 231,6 795,3 167,4 5 757,2 88,4 1 049,4 181,2
2 703,0 346,3 26 114,5 3 762,9 10 217,3 2 539,9 800,8 136,0 3 750,0 64,7 322,3 195,2
1 230,4 223,3 8 181,3 255,7 3 213,2 958,6
1 521,2 181,3 10 697,2 228,2 1 243,5 946,6
2 106,5 244,5 20 977,1 1 417,6 2 395,7 1 286,0
5 175,3 446,2 76 443,5 6 711,2 12 068,3 3 782,3
1 204,4 166,5 11 908,9 439,0 4 558,1 237,0 691,1 131,0 1 934,3 29,2 244,6 153,4 695,2 153,7 1 652,5 26,6 138,6 111,5
1 035,3 218,4 7 173,3 243,3 739,5 278,8 910,6 133,3 6295,1 118,5 506,5 139,4
1 044,4 158,9 7 324,1 705,1 1 009,7 223,0
1 037,0 155,6 6 804,8 143,7 1 689,0 209,1 796,9 147,8 2 887,8 82,5 819,1 223,0 956,8 214,5 7 294,2 148,4 870,7 250,9
2 038,1 316,8 24 269,4 1 202,7 7 685,1 2 990,7 820,9 160,7 4 834,8 193,1 378,8 223,1
60 188,4 9275,7 742 282,8 59 116,3 63 848,2 16 004,7 594,6 125,0 907,3 55,0 27,7 41,8 857,3 143,7 6 087,0 331,2 64,8 223,0
1 832,1 194,2 20 956,4 2 525,7 2 809,0 848,5 738,1 137,0 2 340,9 123,9 144,2 97,6 75
Горна Малина 6 214,8 1 079,3 323,5 Долна баня 9 170,5 821,3 81,4 Драгоман 4 616,3 1 029,3 299,5 Елин Пелин 21 096,1 1 869,2 479,0 Етрополе 12 807,2 1 267,4 220,2 Златица 5 686,4 895,2 119,0 Ихтиман 15 711,2 1 645,6 366,4 Копривщица 3 282,5 684,0 62,6 Костенец 10 791,0 1 216,9 181,6 Костинброд 13 970,1 1 465,1 272,4 Мирково 2 088,0 752,9 137,6 Пирдоп 6 874,8 956,3 88,7 Правец 11 341,1 1 134,9 274,3 Самоков 31 785,2 2 536,8 578,0 Своге 14 060,0 1 947,6 654,2 Сливница 7 833,3 1 139,1 238,9 Чавдар 1 696,2 643,4 62,6 Челопеч 2 978,4 657,1 62,6 ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА Братя Даскалови 6 919,2 1 335,0 509,2 Гурково 4 876,2 943,5 165,9 Гълъбово 11 134,0 1 307,8 279,7 Казанлък 62 008,3 4 155,8 557,3 Мъглиж 11 027,6 1 363,3 323,5 Николаево 6 059,3 898,8 135,7 Опан 2 418,0 906,9 290,0 Павел баня 13 458,4 1 613,1 371,6 755,8 153,6 4 177,6 169,4 425,8 209,1 739,9 160,1 3 780,0 256,2 4 069,2 83,7 729,8 195,5 1 784,0 243,1 1 183,2 181,2
1 390,2 210,3 16 870,0 773,2 843,7 529,7
1 047,2 200,2 9 130,8 843,5 952,8 412,5 776,2 143,9 3 944,0 120,9 429,1 153,3
1 279,2 186,4 12 199,0 415,3 1 014,0 250,9 621,4 126,8 1 743,2 24,7 38,8 665,0
1 035,3 151,9 8 426,4 395,0 238,4 362,4
1 192,7 219,6 10 243,8 581,2 1 223,4 237,0 615,3 154,8 1 008,6 24,2 49,9 97,6 867,6 139,9 4 575,0 282,2 809,9 111,5 860,6 180,7 7 653,6 246,0 1 623,5 502,4
1 958,8 248,2 23 134,9 818,2 3 932,0 1 115,1
1 293,4 181,6 8 798,9 339,6 2 374,1 418,2 900,2 157,8 5 545,3 230,3 551,7 209,1 580,8 142,3 825,4 21,1 22,2 41,8 594,5 139,7 1 953,4 108,4 22,2 97,6 825,8 161,2 4 795,9 128,3 247,9 250,9 777,6 147,8 3 421,1 149,6 88,7 125,5
1 028,1 180,2 7 792,1 221,6 1 395,3 237,0
3 598,5 306,8 42 315,9 4 814,3 8 608,4 1 807,1
1 039,8 193,5 8 552,4 317,3 392,0 209,1 763,1 147,2 4 551,9 155,0 167,0 139,4 616,9 121,9 1 108,9 24,3 88,7 167,3
1 241,5 182,6 9 869,6 899,9 614,4 278,8 76
Раднево 14 842,2 1 779,1 491,5 Стара Загора 130 576,5 7 782,0 1 144,8 Чирпан 19 482,1 1 817,4 411,2 ОБЛАСТ ТЪРГОВИЩЕ Антоново 5 012,2 1 468,8 637,5 Омуртаг 13 646,0 2 738,2 954,7 Опака 4 463,0 1 018,6 187,9 Попово 23 688,1 2 499,2 800,4 Търговище 50 625,9 4 555,6 1 210,4 ОБЛАСТ ХАСКОВО Димитровград 34 985,3 3 286,9 609,3 Ивайловград 6 264,8 1 341,7 482,0 Любимец 8 807,1 1 146,0 201,3 Маджарово 2 647,2 975,8 280,6 Минерални бани 4 690,9 1 182,7 309,9 Свиленград 21 234,5 1 868,7 377,7 Симеоновград 7 926,6 1 179,8 220,2 Стамболово 5 880,8 1 868,3 654,2 Тополовград 10 266,9 1 328,5 377,7 Харманли 18 313,2 2 183,5 528,1 Хасково 75 497,6 5 243,1 889,1 ОБЛАСТ ШУМЕН Велики Преслав 9 285,7 1 473,0 317,3 Венец 5 622,3 1 488,7 371,6 Върбица 8 226,8 1 584,1 436,3
1 287,6 218,3 10 422,5 511,8 1 382,6 527,9
6 637,2 504,6 90 038,5 11 995,8 16 448,7 3 806,9
1 406,2 274,4 14 679,6 991,3 1 130,0 589,4 831,3 177,7 2 861,5 67,4 171,9 264,9
1 783,5 148,5 8 921,8 839,7 356,6 641,2 830,7 160,5 2 680,9 68,7 408,8 125,5
1 698,8 225,6 15 827,9 461,2 3 605,1 1 069,1
3 345,2 318,6 34 261,8 3 736,4 5 294,5 2 459,0
2 677,6 258,9 25 773,3 1 089,7 3 768,0 808,5 859,7 159,8 3 754,7 107,3 775,8 125,5 944,7 158,7 6 446,8 758,1 144,2 153,3 695,2 151,4 1 372,1 31,1 61,0 55,8 872,8 129,8 2 971,6 53,3 228,0 125,5
1 491,0 254,8 14 771,8 1 304,2 2 629,3 405,7 959,6 133,2 5 452,4 461,1 477,1 223,0
1 214,1 144,8 3 404,9 72,6 250,8 139,4 950,8 176,1 6 375,0 201,6 1 865,1 320,6
1 655,4 201,1 13 309,9 527,8 1 611,6 479,3
4 354,0 374,3 57 607,8 3 082,9 6 494,4 2 695,1
1 155,7 175,5 5 448,0 531,6 824,9 832,7
1 117,1 127,3 3 440,0 78,3 292,8 195,2
1 147,8 164,9 6 045,0 152,1 155,3 125,4 77
Каолиново 9 960,4 1 918,3 436,3 Каспичан 7 344,4 1 138,3 246,3 Никола Козлево 6 794,6 1 231,4 303,6 Нови пазар 19 298,0 1 775,7 368,3 Смядово 9 712,5 1 070,3 253,5 Хитрино 4 105,5 1 652,1 534,2 Шумен 84 263,5 4 864,5 627,3 ОБЛАСТ ЯМБОЛ Болярово 7 084,1 1 087,3 423,7 Елхово 12 996,9 1 603,5 441,4 Стралджа 11 856,2 1 524,6 483,2 „Тунджа” 15 242,1 2 404,6 1 041,4 Ямбол 63 747,1 3 700,3 73,0 ВСИЧКО: 6 087 750,9 574 833,0 106 575,9
1 482,0 172,3 7 396,6 170,3 177,4 125,5 892,0 176,4 4 465,7 196,7 1 088,5 278,8 927,8 181,0 4 944,3 101,1 99,8 237,0
1 407,4 194,0 12 241,9 700,7 4 037,2 348,5 816,8 177,2 3 680,2 156,8 4 391,0 237,0
1 117,9 129,7 1 896,7 37,7 166,3 223,0
4 237,2 367,1 56 588,7 8 056,7 9 703,8 4 682,7 663,6 192,9 2 070,7 54,1 3 483,9 195,2
1 162,1 206,3 8 895,0 278,2 1 495,2 518,7
1 041,4 179,8 7 783,3 287,0 1 635,4 446,1
1 363,2 232,2 9 738,9 436,1 1 524,2 906,1
3 627,3 313,4 46 850,2 3 770,1 6 859,7 2 253,4
468 257,1 64 285,1 4 281 186,5 326 357,0 644 784,7 193 529,5 2 775,1 78
Чл. 53. Разчетите за финансиране на капиталовите разходи на общините, одобрени с решение на общинския съвет, се представят в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите и се публикуват на интернет страниците на общините.
Чл. 54. (1) Годишният размер на общата субсидия за делегираните от държавата дейности за общините се разпределя по тримесечия, както следва:
1. първо тримесечие - 30 на сто;
2. второ тримесечие - 25 на сто;
3. трето тримесечие - 20 на сто;
4. четвърто тримесечие - 25 на сто.
(2) Целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 51 се предоставя на общините до 5-о число на текущия месец, въз основа на заявки на общините, при условията и реда, определени от министъра на финансите по чл. 53.
(3) При предоставянето на общата изравнителна субсидия по чл. 51 се изчислява разликата между полагащите се средства съгласно чл. 51 и предоставените до 31 юли 2023 г. средства. Когато разликата е положителна, средствата се предоставят на общините ежемесечно до 5-о число на текущия месец на равни части за периода от август до декември, а когато е отрицателна се възстановяват в държавния бюджет.
(4) Средствата за зимно поддържане и снегопочистване се предоставят на общините до 20 януари в размер 75 на сто. Останалата сума от субсидията по чл. 51 се предоставя на общините ежемесечно до 5-то число на текущия месец на равни части за периода от септември до декември
(5) Общата субсидия за делегираните от държавата дейности се предоставя ежемесечно до 5-о число на текущия месец в размер една трета от тримесечното разпределение по ал. 1.
(6) При предоставянето на субсидията за делегираните от държавата дейности по ал. 1 и 5 след 1 август 2023 г. се изчислява разликата между полагащите се средства съгласно ал. 1 и 5 и чл. 51 и предоставените до 31 юли 2023 г. средства. Когато разликата е положителна, средствата се предоставят на общините, а когато е отрицателна същите се прихващат от подлежащите на предоставяне средства за същия вид трансфер.
Чл. 55. (1) Целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 51 може да бъде трансформирана в трансфер за други целеви разходи на общината за извършване на неотложни текущи ремонти на общински пътища, на улична мрежа, на сгради, публична общинска собственост и за извършване на разходи по почистване на речни легла за осигуряване на нормалната им проводимост в урбанизираните територии по механизъм и в срокове, определени с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г.
(2) В рамките на бюджетните взаимоотношения на общината с централния бюджет произтичащите от ал. 1 промени се извършват от министъра на финансите по предложение на кмета на общината въз основа на решение на общинския съвет.
Чл. 56. (1) Средствата за трансфери за други целеви разходи за местни дейности по чл. 51, т. 2 са предназначени за достигане на минималната работна заплата за 2023 г., определена с Постановление № 497 на Министерския съвет от 2022 г. (ДВ, бр. 1 от 2023 г.) за определяне размера на минималната работна заплата за страната, в местните дейности. Разпределението на средствата по общини е на база относителния дял на разходите за заплати и възнаграждения на конкретната община в съответната функция в местните дейности спрямо общия им размер във функцията и съобразно теглото на всяка функция, определено чрез относителния дял на броя персонал на минимална работна заплата за всяка функция в местни дейности спрямо общия брой персонал на минимална работна заплата в местни дейности по данни от отчета за касово изпълнение на бюджета на общината към 31 декември 2022 г. и справката за натурални показатели към него.
(2) Средствата по ал. 1 се предоставят ежемесечно до 5-о число на текущия месец на равни части за периода от август до декември.
Чл. 57. (1) Утвърждава допустимите максимални размери на задълженията към доставчици към 31 декември 2023 г. на бюджетните организации по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси, както следва:
79
Сума № Наименование (хил. лв.)
1 2
1 Българска академия на науките 2 800,0
2 Българска телеграфна агенция 30,0
3 Българска национална телевизия 10 000,0
4 Българско национално радио 2 000,0
5 Държавни висши училища 18 488,3 А) Държавни висши училища, финансирани от Министерството на образованието и науката 16 664,3
5.1. Технически университет - София 860,3
5.2. Технически университет - Варна 60,0
5.3. Технически университет - Габрово 60,0
5.4. Русенски университет „Ангел Кънчев“ 145,0
5.5. Университет по хранителни технологии - Пловдив 115,0
5.6. Химикотехнологичен и металургичен университет - София 300,0
5.7. Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - Бургас 300,0
5.8. Лесотехнически университет - София 300,0
5.9. Университет по архитектура, строителство и геодезия - София 246,0
5.10. Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ - София 239,0
5.11. Университет за национално и световно стопанство - София 934,0
5.12. Икономически университет - Варна 100,0
5.13. Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ - Свищов 205,0
5.14. Софийски университет „Св. Климент Охридски“ 4 500,0
5.15. Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ 400,0
5.16. Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ 230,0
5.17. Югозападен университет „Неофит Рилски“ - Благоевград 730,0
5.18. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ 80,0
5.19. Национална спортна академия „Васил Левски“ - София 700,0
5.20. Аграрен университет - Пловдив 115,0
5.21. Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ - Пловдив 35,0
5.22. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“
- София 58,0
5.23. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ - София 350,0
5.24. Национална художествена академия - София 130,0
5.25. Университет по библиотекознание и информационни технологии - София 42,0
5.26. Висше училище по телекомуникации и пощи - София 65,0
5.27. Медицински университет - София 2 385,0
5.28. Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ - Варна 1 500,0
5.29. Медицински университет - Пловдив 780,0
5.30. Медицински университет - Плевен 90,0
5.31. Тракийски университет - Стара Загора 400,0
5.32. Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ - София 125,0
5.33. Висше строително училище „Любен Каравелов“ - София 85,0 Б) Държавни висши училища, финансирани от Министерството на отбраната 1 824,0
5.34. Военна академия „Георги Стойков Раковски“ 19,0 80
Сума № Наименование (хил. лв.)
1 2
5.35. Национален военен университет „Васил Левски“ 300,0
5.36. Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ 1 500,0
5.37. Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ 5,0 Всичко: 33 318,3
(2) Сумите за съответните бюджетни организации по ал. 1 могат да бъдат увеличени с акт на Министерския съвет, като общият размер на увеличенията не може да надвишава 20 на сто от сумата по ал. 1 за съответната бюджетна организация.
(3) Министерският съвет може да извършва компенсирани промени в сумите по ал. 1, когато очакваният размер на задълженията към доставчиците на съответната бюджетна организация е по- малък от съответната сума по ал. 1.
(4) В обхвата на задълженията по ал. 1-3 се включват всички задължения към доставчици, които подлежат на плащане и отчитане по съответните бюджети на бюджетните организации по ал. 1, с изключение на задълженията по финансов лизинг, търговски лизинг и други форми на дълг, за доставки на активи, отчетени като бюджетни разходи.
Чл. 58. (1) В 10-дневен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. в „Държавен вестник“ бюджетните организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет, публикуват на интернет страницата си утвърдените им бюджети, както и програмните формати на бюджетите си при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
(2) Първостепенните разпоредители с бюджет са отговорни и контролират процеса по публикуване от второстепенните им разпоредители с бюджет на информация или на документи на интернет страницата им, когато това е предвидено в този закон или в Закона за публичните финанси.
Чл. 59.Утвърждава обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал.
7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 1,4 млрд. лв.
Чл. 60. Определя до 100 млн. лв. общ размер на сумата, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола съгласно чл. 47б от Закона за подпомагане на земеделските производители.
Чл. 61.Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по чл. 68 от Закона за държавния служител, за 2023 г. е 780 лв.
Чл. 62.Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 22 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, по чл. 71, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, по чл. 64, ал. 3 от Закона за Националната служба за охрана и по чл. 64, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ е 380 лв. от 1 януари 2023 г.
Чл. 63. (1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г.
е 610 лв.
(2) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца за
2023 г. е 510 лв.
(3) Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца за
2023 г. е от 510,01 лв. до 610 лв. включително.
81
(4) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода по ал. 2, е, както следва:
1. за семейство с едно дете - 50 лв.;
2. за семейство с две деца - 110 лв.;
3. за семейство с три деца - 165 лв.;
4. за семейство с четири деца - 175 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лв.
(5) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца съгласно ал. 3 е 80 на сто от размера на помощта, определен в ал. 4.
(6) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. се определя и изплаща в размера по ал. 4, т. 1.
(7) Размерът на месечната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 7, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца е 75 лв.
(8) Размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е 150 лв.
(9) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е, както следва:
1. за първо дете - 250 лв.;
2. за второ дете - 600 лв.;
3. за трето дете - 300 лв.;
4. за четвърто и всяко следващо дете - 200 лв.
(10) Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на двегодишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е 100 лв.
(11) Размерът на еднократната помощ при осиновяване на дете по чл. 6б, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 9, т. 1.
(12) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е 200 лв.
(13) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е 1200 лв. за всяко дете.
(14) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е 2880 лв.
(15) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца за родители (осиновители), семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания, за 2023 г. е, както следва:
1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност - 930 лв.;
82
2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност - 450 лв.;
3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност - 350 лв.
(16) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца за професионални приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания, за 2023 г. е, както следва:
1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност - 490 лв.;
2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност - 420 лв.;
3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност - 350 лв.
(17) Размерът на месечната помощ за дете без право нанаследствена пенсия от починал родител по чл. 8е, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. е 150 лв.
(18) Размерът на еднократната помощ за ученици по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца за учебната 2023 - 2024 година е 300 лв.
(19) Размерът на еднократната помощ за ученици, записани в осми клас, по чл. 10б от Закона за семейни помощи за деца за учебната 2023 - 2024 година е 300 лв.
(20) Размерът на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за 2023 г. е 340 лв.
Чл. 64. Максималният размер на държавните парични награди по чл. 3, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията е, както следва:
1. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 1 - до 700 лв.;
2. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 2 - до 700 лв.;
3. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 3 - до 5000 лв.
Чл. 65.Размерът на държавната субсидия за един получен действителен глас по чл. 26, ал. 1 от Закона за политическите партии за 2023 г. е 8 лв.
Чл. 66.Максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, за 2023 г. е 100 лв.
Чл. 67.Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2023 г. е в размер на 4,5 млрд. лв.
Чл. 68.Максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г. не може да надвишава 40,6 млрд. лв.
Чл. 69. (1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината по реда на Закона за държавния дълг, е 7,5 млрд. лв.
(2) В рамките на ограничението по ал. 1 Министерският съвет може да поема външен държавен дълг по средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, създадена с Договора за дилърство между Република България в качеството на Емитент и Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ в качеството на Организатори и Дилъри относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000
000 000 евро, Договора за агентство между Република България в качеството на Емитент и Ситибанк Н.А., клон Лондон, в качеството на Фискален агент, Платежен агент, Агент по 83
замяната, Агент по прехвърлянето и Агент за изчисляване, и Ситигруп Глобъл Маркетс Дойчланд АГ в качеството на Регистратор, Платежен агент и Агент по прехвърлянето относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, и Акта за поемане на задължения от Република България в качеството на Емитент относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, подписани на 6 февруари 2015 г.
(ратифицирани със закон - ДВ, бр. 16 от 2015 г.) (ДВ, бр. 25 от 2015 г.), с максимален съвкупен номинален обем на облигациите, които могат да бъдат издадени по програмата, увеличен от 8 000 000 000 евро на 10 000 000 000 евро в изпълнение на чл. 68, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. и увеличен от 10 000 000
000 евро на 12 000 000 000 евро в изпълнение на чл. 68, ал. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., както и външен държавен дълг чрез заеми по инструменти на Европейския съюз и от международни финансови институции, включително за финансиране на проекти и програми.
(3) В рамките на текущата бюджетна година разпоредителите с бюджет по държавния бюджет не могат да поемат нов държавен дълг по чл. 37, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за публичните финанси.
(4) В рамките на ограничението по ал. 1 Министерският съвет може да поема държавен дълг за финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация, включително за предоставяне на заемно финансиране на Единния фонд за преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници.
(5) Максималният съвкупен номинален обем на облигациите, които могат да бъдат издадени в изпълнение на средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари по ал. 2 (лимит на програмата), се увеличава от 12 000 000 000 евро на 14 000 000 000 евро, като министърът на финансите предприема действията, предвидени в договорите и акта по ал. 2.
Чл. 70. (1) За целите на касовото управление и плащанията на бюджетните организации освен дълга по чл. 69, ал. 1 може да се поема държавен дълг, който се изплаща до края на текущата бюджетна година, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината.
(2) За оптимизиране на обслужването на държавния дълг министърът на финансите може:
1. да емитира освен дълга по чл. 69, ал. 1 държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината;
2. да сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга;
3. да сключва договори за валутни и лихвени суапови операции;
4. да изплаща предсрочно задължения по държавния дълг.
Чл. 71. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава държавни гаранции, както следва:
1. по Закона за кредитиране на студенти и докторанти - в общ размер до 40 млн. лв.;
2. по нови заемни споразумения на Българската банка за развитие по Закона за Българската банка за развитие в размер до 700,0 млн. лв. или тяхната валутна равностойност при спазване на законодателството в областта на държавните помощи;
3. по нови заемни споразумения за предоставяне на извънредна макрофинансова помощ от Европейския съюз на Украйна в размер до левовата равностойност на 16 654 646 евро;
84
4. по нови заемни споразумения за плащания на „Булгаргаз“ ЕАД в размер до левовата равностойност на 150 млн. евро при спазване на законодателството в областта на държавните помощи;
5. по нови заемни споразумения за инвестиции на „Булгартрансгаз“ ЕАД в общ размер до левовата равностойност на 382 млн. евро при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.
Чл. 72.Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени по реда на чл. 71, е 1 814 млн. лв.
Чл. 73.(1) Държавните висши училища могат да поемат дълг в общ размер до 20 млн. лв. за финансиране на проекти чрез финансови инструменти по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.
за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347/320 от 20 декември 2013 г.), от финансови посредници, в изпълнение на финансов инструмент, управляван от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД.
(2) Дълг по ал. 1 се поема съгласувано с министъра на образованието и науката след преценка от негова страна на възможностите на съответното държавно висше училище за обслужването на плащанията по дълга.
Чл. 74. За 2023 г. приходите, разходите, включително за сметка на националното съфинансиране, както и елементите на финансирането, свързани с държавните инвестиционни заеми и държавните инвестиционни заеми с краен бенефициент - търговско дружество, администрирани и управлявани от разпоредители с бюджет по държавния бюджет, са планирани по централния бюджет. Общият лимит на разходите е в размер до 20 933,9 хил. лв.
Чл. 75. (1) В случаите, когато на основание чл. 109 и 110 от Закона за публичните финанси се одобряват промени на показатели по отделните бюджетни програми по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, които прилагат програмен формат на бюджет, свързани с увеличение на администрираните разходи, за които с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. не са утвърдени администрирани разходни параграфи, с акта за одобряване на промените се създават администрирани разходни параграфи и се посочва размерът на сумите по тях.
(2) С промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по ал. 1, извършвани на основание чл. 112, ал. 2 и 3 от Закона за публичните финанси, могат да се създават нови администрирани разходни параграфи извън утвърдените с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. или вече създадените по реда на ал. 1 само след предварително съгласуване с министъра на финансите или с оправомощено от него лице.
Чл. 76. Министерският съвет може да извършва промени на утвърдените с този закон максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., и на максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г., на първостепенните разпоредители с бюджет, част от държавния бюджет, след представянето по реда на чл. 167 от Закона за публичните финанси на отчетните данни, отнасящи се за техните годишни финансови отчети за 2022 г.
Чл. 77. (1) Разходите за персонал, утвърдени по чл. 4-48, се извършват до определения размер с изключение на делегираните бюджети.
85
(2)Промени на разходите за персонал могат да се извършват само с акт на Министерския съвет при структурни промени, в т.ч. при изплащане на обезщетения, свързани с прекратяване на трудови или служебни правоотношения, за дейности в условията на миграционен натиск, за подготовката и произвеждането на избори съгласно Изборния кодекс, както и при компенсирани промени между бюджети.
(3)При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала вследствие на преминаване на функции и персонал към друга бюджетна организация, икономиите от разходите за персонал може да се използват за увеличение на индивидуалните основни месечни заплати съобразно оценката на изпълнението, включително извън сроковете по наредбата по чл. 67, ал. 3 от Закона задържавния служител и чл. 107а, ал. 10 отКодекса на труда.
(4)Икономията на разходите за персонал може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения запостигнати резултати и дължимите затях осигурителни вноски и/или за други разходи. При необходимост първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет извършват съответните вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите си и уведомяват министъра на финансите.
(5) Алинеи 1 и 2 не се прилагат по отношение на увеличение на разходите за персонал за сметка на:
1.получени средстваот помощи и дарения;
2.вътрешно преструктуриране на разходите за социално-битово и културно обслужване на персонала и за допълнителни плащания по чл. 71, ал. 3, чл. 75 и 76 от Закона за дипломатическата служба с характер на плащания за персонала и свързаните с тях осигурителни вноски и данъци;
3.получени трансфери отдруги бюджети, които не сачастотдържавния бюджет;
4. получени трансфери от бюджети по държавния бюджет в годишен размер на увеличението до 2 млн. лв.;
5. средства по програми за развитие на предучилищното и училищното образование и по национални програми заразвитие надържавните висши училища;
6. разходи за изпълнение на Националния план за действие по заетостта и за възнаграждения на приемните семейства по Законазазакрилана детето;
7.проекти, финансирани със средства, инструменти и механизми отЕвропейския съюз;
8.вътрешно преструктуриране на разходите за случаите, когато разпоредителите сбюджет изпълняват международни договори и програми през текущата година, вт.ч. по официална помощ заразвитие и хуманитарна помощ;
9. разходи от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 5.1 при участие в спасителни и/или неотложни аварийно-възстановителни дейности.
(6)Промените по ал. 5,по т. 1- 8,сизключение засамостоятелните бюджети, сеизвършват от министъра на финансите по реда на чл. 110 от Закона за публичните финанси, атези по т.9- по реда начл. 109 отЗаконазапубличните финанси.
Чл. 78. Всички промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет се извършват текущо, но не по-късно от 31 декември 2023 г. Във връзка с годишното счетоводно приключване и изготвянето на отчетите за касовото изпълнение промени по реда на чл. 110, 112 и 113 от Закона за публичните финанси могат да се извършват и до 29 февруари 2024 г.
86
Чл. 79. Бюджетните организации, настанени в сгради - собственост на държавата или на общините, не заплащат наеми.
Чл. 80. (1) Определя сметките за средствата от Европейския съюз, за които през 2023 г.
Министерският съвет ще утвърждава годишни разчети, както следва:
1. сметка за средствата от Европейския съюз на Националния фонд;
2. сметка за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие“ .
(2) Актуализиране на разчетите по сметката по ал. 1, т. 1 се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при съществено влошаване на бюджетното й салдо.
(3) Актуализиране на разчетите по сметката по ал. 1, т. 2 се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните съгласувано с министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при влошаване на бюджетното и салдо.
(4) Министърът на финансите може да извършва компенсирани промени по утвърдените годишни разчети на сметките по ал. 1, т. 1 и 2 при запазване на тяхното бюджетно салдо.
(5) Предвидените трансфери от централния бюджет за сметките за средства от Европейския съюз по ал. 1, както и останалите приложими за тези сметки форми за финансиране съгласно чл. 17, ал. 4 от Закона за публичните финанси се използват за финансиране на плащания, свързани с функциите и дейността на Националния фонд и на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателната агенция, включително и за покриване на суми и/или тяхното възстановяване на европейските фондове, произтичащи от недопустими разходи, финансови корекции, прихващания и възстановявания на суми, осигуряване на финансирания чрез временни безлихвени заеми по чл. 104, ал. 1, т. 2 и чл. 142, ал. 1 от Закона за публичните финанси, както и за акумулиране на средства по тези сметки, разполагаеми за плащания за следващи години.
(6) По реда на ал. 2 и 3 може да се извършва промяна на трансфера от централния бюджет за съответната сметка за средства от Европейския съюз, включително чрез възстановяване на неусвоени трансфери, в т.ч. и от минали години, по сметка на централния бюджет, при условие че при тази промяна не се възпрепятства своевременното финансиране и извършване на разплащания от съответната сметка или промяната на трансфера се компенсира за съответната сметка за средства от Европейския съюз с други приложими форми за финансиране съгласно чл. 17, ал. 4 от Закона за публичните финанси.
Чл. 81. (1) Националното съфинансиране на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз и от други донори по Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд/Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Механизма за възстановяване и устойчивост, Инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица на Европейския съюз, Фонда за справедлив преход, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и втората Швейцарско-Българска програма за сътрудничество, се включва в трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.4 от държавния бюджет.
(2) Националното съфинансиране на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз по Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за морско дело и рибарство и Европейския фонд за рибарство, се включва в трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.5 от държавния бюджет.
87
(3) В трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.4 от държавния бюджет се включват и средства за национално публично съфинансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост.
Чл. 82. (1) За уреждане на взаимоотношенията, свързани с наложени финансови корекции по оперативни програми и с предоставени безлихвени заеми от централния бюджет, министърът на финансите по предложение на органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, може да извършва промени на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет, сметките за средства от Европейския съюз и бюджетите на бенефициентите - бюджетни организации.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага съответно и за средствата от други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз.
Чл. 83. (1) Когато по одобрени проекти данък върху добавената стойност е финансиран като разход от разпоредители с бюджет, за частта, за която възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, сумата се връща на разпоредителя с бюджет, който е финансирал разхода, от този разпоредител с бюджет, който е получил финансирането, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който правото на данъчен кредит е упражнено. За невъзстановените в срок суми се дължи лихва за забава съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
(2) Вземанията по ал. 1 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 84. (1) Държавен фонд „Земеделие“ извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 - 2020 г., Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г. и по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021 - 2027 г. въз основа на подадено от бенефициентите искане за плащане съгласно реда и условията за това, определени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ .
(2) Общините са длъжни в срок до 10 дни от постъпването на финансовите средства по ал. 1 по банковата сметка за средства от Европейския съюз да ги преведат по сметките на съответния доставчик на услуга, стока или строителство по одобрения проект, като в същия срок представят пред Държавен фонд „Земеделие“ доказателства за извършеното плащане в случаите на междинно или окончателно искане. При неизпълнение на задължението по изречение първо общините дължат възстановяване на Държавен фонд „Земеделие“ на изплатените финансови средства заедно със законната лихва считано от изтичането на 10- дневния срок. В случаите, когато преди постъпване на средствата по ал. 1 общините са финансирали разходи за данък върху добавената стойност по сключени договори със съответния доставчик на услуга, стока или строителство по одобрения проект с временно свободните средства по бюджета на общината, ползваният бюджетен ресурс се възстановява с постъпилите средства по банковата сметка за средства от Европейския съюз.
(3) Разход, финансиран по ал. 1, за данък, за който възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, подлежи на възстановяване от общината на Държавен фонд „Земеделие“ по реда на чл. 83.
(4) В случаите, когато изплатена по одобрения проект безвъзмездна финансова помощ подлежи на възстановяване, общината възстановява на Държавен фонд „Земеделие“ и предоставените по ал. 1 финансови средства в размер, съответстващ на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта, заедно със законната лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
88
(5) Вземанията по ал. 2, 3 и 4 са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вземанията по ал. 4 се установяват от Държавен фонд „Земеделие“, а за Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 - 2020 г. и Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021 - 2027 г. - от управляващия орган, с акта, с който по основание и размер се определя размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ по проекта.
Чл. 85.За финансиране на проекти на общините за подобряване качеството на атмосферния въздух във връзка с Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-174/21 въз основа на решение на Управителния съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) може да се предостави финансиране на базата на фактически извършени разходи на общините от бюджета на ПУДООС в общ размер до 15 млн. лв. за сметка на преходния остатък на предприятието съгласувано с министъра на финансите, без да се нарушава салдото по консолидираната фискална програма.
Чл. 86. Неусвоените средства към 31 декември 2022 г. по бюджетите на общините от трансфери за компенсиране на разходите в изпълнение на чл. 283, ал. 12 от Закона за предучилищното и училищното образование могат да се разходват през 2023 г. за същата цел, като при остатък - той се възстановява в държавния бюджет в срок до 20 декември
2023 г.
Чл. 87. Неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините от трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Закона за публичните финанси, постъпили през предходни години, с изключение на тези във функция „Образование“, могат да се разходват за делегираните от държавата дейности във всички функции, в т.ч. за капиталови разходи, ако това не противоречи на условията, определени в нормативния акт, с който са одобрени, като при остатък - той се възстановява в държавния бюджет в срок, не по-късен от 20 декември 2023 г.
Чл. 88. (1) Неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините от трансфери за други целеви разходи, постъпили през 2018 г. и 2019 г. на основание актове на Министерския съвет, за обекти, за които към 1 януари 2023 г. има обявена процедура по чл.
18, ал. 1 от Закона за обществените поръчки и тя не е прекратена, и/или изпълнението на дейностите и разплащанията за обектите не са приключили, се разходват за същата цел през
2023 г., като при остатък - той се възстановява в държавния бюджет в срок до един месец от приключването на разплащанията, но не по-късно от 20 декември 2023 г.
(2) Неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините от трансфери за други целеви разходи, постъпили през 2020 г. и 2021 г. на основание актове на Министерския съвет, се разходват за същата цел през 2023 г., като при остатък - той се възстановява в държавния бюджет в срок до един месец от приключването на разплащанията, но не по-късно от 20 декември 2023 г.
Чл. 89. Неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините от трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища, постъпили през
2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., може да се разходват през 2023 г. за дейностите по зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища съгласно съответната наредба по чл.
36 от Закона за пътищата, както и за придобиване на дълготрайни материални активи за снегопочистване на територията на общината по решения на общинските съвети и за материали за обезопасяване срещу хлъзгане.
Чл. 90. (1) Неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините, отпуснати през 2018 г. и 2019 г. от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, за обекти, за които към 1 януари 2023 г. има обявена процедура по чл. 18, ал. 1 от Закона за обществените поръчки и тя не е прекратена, и/или изпълнението на дейностите и разплащанията за обектите не са приключили, се разходват за същата цел през 2023 г., като при остатък - той се възстановява по отделно открита 89
банкова сметка на централния бюджет на името на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи в Българската народна банка до 15-о число на месеца, следващ месеца на завършване и разплащане на обектите, за които са предназначени. Операциите и наличностите по тази сметка се отразяват в отчетността на централния бюджет и не се включват в бюджета на Министерството на вътрешните работи. Възстановените суми се отчитат по централния бюджет и по бюджетите на общините като възстановени трансфери.
(2) Неусвоените към 31 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините, отпуснати през 2020 г. и 2021 г. от резерва за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, се разходват за същата цел през 2023 г., като при остатък - той се възстановява по реда на ал. 1.
Чл. 91. (1) Годишният размер на плащанията за 2023 г. за всяка община по дългосрочни договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори) и по заеми, предоставени им от финансови посредници в изпълнение на финансов инструмент, управляван от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, не се включва в общия годишен размер на плащанията по общинския дълг за съответната община при определяне на съотношението и при прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.
(2) Алинея 1 не се прилага при установени от контролен орган нарушения при сключването на ЕСКО договорите и/или при установяване на негативно въздействие на тези договори върху параметрите на разходите на общините.
(3) Плащанията през 2023 г. по главницата на съществуващ дълг със средства от нов дълг не се включват в ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.
(4) При прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси се включват извършените плащания по главницата на банкови заеми тип овърдрафт/револвиращи кредити.
(5) През 2023 г. общините могат да поемат дълг извън ограниченията по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси чрез заеми, предоставени им от финансови посредници в изпълнение на финансов инструмент, управляван от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, като годишният размер на плащанията на общината за всяка година по всички видове заеми без тези по ал. 3 и по чл. 32, ал. 5 от Закона за публичните финанси и без плащанията по ЕСКО договорите по ал. 1, не може да надвишава 25 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на общината.
Чл. 92. Ограничението по чл. 94, ал. 3, т. 2 от Закона за публичните финанси не се прилага за ангажименти за разходи по сключени договори от общината през периода 2020 - 2023 г.:
1. за извършвани от общината услуги по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси;
2. за сметка на трансферите от централния бюджет по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „г“ от Закона за публичните финанси.
Чл. 93. Кметовете на общините задължително поддържат постоянен интернет и комуникационна свързаност на общинските администрации за нуждите на компонентите на електронното управление съобразно минимални изисквания за качество, публикувани на интернет страницата на Министерството на електронното управление.
Чл. 94. (1) За унифициране на счетоводните процеси във всички общини кметовете задължително въвеждат Интегрирана финансово-информационна система за общините съгласно одобрения от министъра на финансите план за нейното внедряване. Кметовете на общини, включени в плана за 2023 г., оказват съдействие на изпълнителя на проекта за въвеждането на системата.
90
(2) За унифициране на счетоводните процеси в бюджетните организации, чиито бюджети са включени в държавния бюджет, съответните първостепенни разпоредители с бюджет задължително въвеждат Интегрирана финансово-информационна система съгласно одобрен от Министерския съвет план за нейното внедряване. Ръководителите на бюджетните организации, включени в плана, оказват съдействие за въвеждането на Интегрираната финансово-информационна система.
Чл. 95. (1) Размерът на средствата за представителни разходи за кметовете в общините не може да бъде по-голям от 3 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“ .
(2) Размерът на средствата за представителни разходи за общинските съвети не може да бъде по-голям от 1,5 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“ .
Чл. 96. Кметът на община, за която срокът на процедурата за финансово оздравяване е изтекъл през 2022 г. и отпуснатият по реда на чл. 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси заем не е възстановен, изпраща проекта на бюджет на общината за съгласуване от министъра на финансите. При разглеждането от общинския съвет на бюджета на общината се обсъжда и становището на министъра на финансите.
Чл. 97. (1) Данъчно задължените лица заплащат годишния данък върху таксиметров превоз на пътници за 2023 г., определен в съответната наредба на общинския съвет, намален с разликата между размера на определения от общинския съвет годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за 2022 г. и минималния годишен размер на данъка по чл.
61ф от Закона за местните данъци и такси от 300 лв., но не по-малко от 300 лв. Издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози се получава след заплащането на данъка.
(2) Общините получават компенсация от държавния бюджет за намалението в приходите от данък върху таксиметров превоз на пътници в размер, определен въз основа на броя на автомобилите, за които е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници през 2023 г., умножен по разликата между размера на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници за 2022 г., определен в съответната наредба на общинския съвет, и минималния годишен размер на данъка по чл. 61ф от Закона за местните данъци и такси от 300 лв., като се отчита чл. 61ч от същия закон.
(3) Общините обявяват на интернет страниците си годишния размер на дължимия от данъчно задължените лица данък върху таксиметров превоз на пътници за 2023 г. съгласно ал. 1.
(4) Средствата по ал. 2 се осигуряват от Министерския съвет по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси по предложение на министъра на транспорта и съобщенията.
(5) Надвнесените от данъчно задължените лица суми за данъка върху таксиметров превоз на пътници за 2023 г. подлежат на прихващане или възстановяване от общините по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 98. По реда на чл. 106 от Закона за публичните финанси могат да се прихващат и дължимите лихви по чл. 105, ал. 1 от същия закон.
Чл. 99. (1) Акционерните дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружествата, които те контролират, в които размерът на средствата на Фонд „Резервен“ е достигнал или е надхвърлил една десета част от капитала или определената от устава по- голяма част, при приключване на финансовата 2022 г. не правят отчисления за Фонд „Резервен“ .
(2) Акционерните дружества по ал. 1, в които средствата на Фонд „Резервен“ са в размер, по-малък от посочения в ал. 1, при приключване на финансовата 2022 г. правят отчисления 91
за фонда в размер на една десета част от реализираната печалба, а когато така определените отчисления биха довели до превишаване на определения размер на Фонд „Резервен“, правят отчисления в размер, съответстващ на средствата, необходими за неговото попълване.
Чл. 100. (1) Държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, дължат вноска в размер 50 на сто от получения наем в държавния бюджет, а общинските - в общинския бюджет.
(2) Алинея 1 не се прилага за юридически лица, когато при тяхното образуване или преобразуване имуществото, което те отдават под наем, е предоставено за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем.
(3) Държавните или общинските лечебни заведения - еднолични търговски дружества, както и лечебните заведения - търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, прилагат чл. 105 от Закона за лечебните заведения.
(4) Сумите по ал. 1 се внасят от държавните предприятия и едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметка за приходите по централния бюджет на Националната агенция за приходите.
(5) Сумите по ал. 1 се внасят от общинските предприятия и едноличните търговски дружества с общинско участие в капитала в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на общината, която има участие в съответното общинско предприятие или дружество.
(6) Вноските по ал. 1, дължими към държавния бюджет, се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(7) Вноските по ал. 1, дължими към общинския бюджет, се установяват и събират от органите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 101. (1) Целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения.
(2) Средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.
(3) Неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по ал. 1 може да се прихващат в пълен размер с подлежащи на отпускане такива средства.
(4) Алинеи 1 - 3 се прилагат и когато средствата за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги на нефинансовите предприятия се предоставят от държавния бюджет чрез бюджетите на общините.
Чл. 102. (1) Средствата за юридическите лица с нестопанска цел по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет се предоставят за:
1. дейности с неикономически характер;
2. дейности с икономически характер при съобразяване с правилата в областта на държавните помощи и чл. 21 от Закона за публичните финанси.
(2) В случаите, когато лицата по ал. 1 извършват стопанска и нестопанска дейност, са задължени да разграничат видовете си дейности така, че да е налице фактическо или финансово-счетоводно обособяване на съответните дейности и да поддържат отделно 92
счетоводно отчитане на стопанската и нестопанската дейност по отношение на активите, пасивите, приходите и разходите, свързани с тези дейности.
Чл. 103. Първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет предвиждат в рамките на утвърдените с този закон капиталови разходи по бюджетите им за 2023 г.
средства за реализиране на енергоспестяващи мерки и за реализиране на мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания, при условие че те не са изпълнени до края на 2022 г.
Чл. 104. (1) При прилагане през 2023 г. на чл. 156 от Закона за публичните финанси министърът на финансите може да включи съответните лица в схемата за централизирано разплащане по чл. 159 - 161 от Закона за публичните финанси на осигурителни вноски и данъците върху доходите на физическите лица по реда на ал. 2 и в определени от него срокове.
(2) Министърът на финансите определя начина на включване на съответните лица на основата на принципите и правилата на схемата за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси, включително и чрез прилагане на подход на превеждане на дължимите суми по сметка на съответния първостепенен разпоредител с бюджет.
(3) При прилагане на подход на превеждане на дължимите от лицата по ал. 1 суми по сметка на съответния първостепенен разпоредител с бюджет те се превеждат месечно, до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
(4) Наличните на датата на включване в схемата за централизирано разплащане по Закона за публичните финанси задължения на лицата по ал. 1 за осигурителни вноски и данъци върху доходите на физически лица, попадащи в схемата, се декларират и превеждат по сметки на Националната агенция за приходите по досегашния ред.
(5) Алинеи 2 - 4 се прилагат и за включените към 31 декември 2022 г. в схемата за централизирано разплащане по чл. 159 - 161 от Закона за публичните финанси лица по чл.
156 от Закона за публичните финанси.
(6) Министърът на финансите дава указания по прилагането на ал. 1 - 5.
Чл. 105. (1) Разходите за обслужването от банките на операциите на бюджетните организации по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания по чл.
4, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой се изплащат чрез съответните бюджети за сметка на централния бюджет, като се прилагат цените от съответните тарифни позиции, определени в договорите между Министерството на финансите и банките по чл.
154, ал. 9 от Закона за публичните финанси.
(2) Разходите по ал. 1 са за сметка на централния бюджет чрез извършване на съответните промени по реда на Закона за публичните финанси, както следва:
1. на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет - чрез одобряване на допълнителни разходи по бюджетите им за сметка на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет;
2. на общините - чрез допълнителни трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „г“ от Закона за публичните финанси;
3. на социалноосигурителните фондове - чрез допълнителен трансфер от централния бюджет, като за Националния осигурителен институт възстановяването на разходите може да е за сметка на частта от предвидения трансфер от централния бюджет за покриване на недостига от средства, в случай на неусвоени суми от него;
4. на държавните висши училища, Българската академия на науките и бюджетните организации по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси - чрез одобряване на допълнителен трансфер от бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет 93
по държавния бюджет за сметка на бюджетното му взаимоотношение с централния бюджет;
5. на останалите разпоредители с бюджет по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси
- чрез допълнителен трансфер от централния бюджет или от съответния финансиращ бюджет за сметка на бюджетното му взаимоотношение с централния бюджет.
(3) При плащането в края на годината на дължимите разходи в случай на недостиг, първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет могат да ги извършат за сметка на икономии в съответните бюджети в частта на разходите и предоставените трансфери, а разпоредителите с бюджет по чл. 13, ал. 3 и 4 от Закона за публичните финанси - за сметка на икономии в разходите, финансирани чрез трансфери от държавния бюджет.
(4) Заплащането през 2023 г. на разходите за извършеното до 31 декември 2020 г.
обслужване от банките на операциите на бюджетните организации по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания по чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой е за сметка на средствата по ал. 2.
(5) Заплащането на разходите за банково обслужване по останалите тарифни позиции от договорите между Министерството на финансите и банките по чл. 154, ал. 9 от Закона за публичните финанси се извършва по досегашния ред от централния бюджет.
(6) Министърът на финансите дава указания по прилагането на ал. 1 - 5.
Чл. 106. Министерският съвет може да одобрява допълнителни разходи/трансфери и/или увеличение на показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 от Закона за публичните финанси за бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за сметка на икономии на разходи и/или трансфери по бюджетите на други първостепенни разпоредители с бюджет по държавния бюджет и икономии на разходи по чл. 1, ал. 5 за финансиране на дейности по оказване на незабавна хуманитарна помощ на живеещите в Украйна български граждани и българи с украинско гражданство, включително при необходимост от евакуация, за предоставяне на хуманитарна помощ за Украйна, както и за извършване на разходи за справяне с последствията от военните действия срещу Украйна.
Чл. 107. Икономии от капиталовите разходи, утвърдени по чл. 4-48, не могат да бъдат използвани за текущи разходи.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. (1) Размерът на общата годишна квота, определен съгласно чл. 1, т. 1 от Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., е включен в общата годишна квота за 2023 г., утвърдена с чл. 59.
(2) Ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, издадени в рамките на квотата по чл. 59, могат да се използват и за заплащане на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия, и на туристически услуги съгласно Закона за туризма.
(3) За целите на ал. 2 операторите сключват договори с доставчици, които са лица, осъществяващи дейност по предоставяне на електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода за битови нужди, културни организации по Закона за закрила и развитие на 94
културата, лица, осъществяващи показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия, и лица, предоставящи туристически услуги съгласно Закона за туризма.
(4) За целите на ал. 2 се прилагат съответно правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане по отношение на ваучерите за храна и наредбата по чл. 209, ал. 6 от същия закон.
(5) Операторите предоставят на работодателите и ползвателите списъци с обекти, които приемат отпечатаните от съответния оператор ваучери за заплащане на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата, и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия, и на туристически услуги съгласно Закона за туризма.
§ 2. (1) При ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2023 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е при:
1. едно ненавършило пълнолетие дете - в размер на 6 000 лв.;
2. две ненавършили пълнолетие деца - в размер на 12 000 лв.;
3. три и повече ненавършили пълнолетие деца - в размер на 18 000 лв.
(2) При ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2023 г. сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е в размер на 12 000 лв.
(3) За 2023 г. годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се намалява със сумите по чл. 28, ал. 2, т. 1 - 3 от същия закон, както и с разликата:
1. между допустимия размер за 2023 г. на данъчното облекчение по чл. 22в, предвиден в ал.
1, и размера на ползваното данъчно облекчение от сумата от годишните данъчни основи за същата година;
2. между 12 000 лв. и размера на ползваното данъчно облекчение по чл. 22г от същия закон за 2023 г.
(4) Данъчните облекчения за 2023 г. по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица могат да се ползват и чрез намаляване на месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения след прилагане на чл. 42, ал. 3 от същия закон със следните суми:
1. за едно ненавършило пълнолетие дете - в размер на 500 лв.;
2. за две ненавършили пълнолетие деца - в размер на 1 000 лв.;
3. за три и повече ненавършили пълнолетие деца - в размер на 1 500 лв.;
4. за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане - в размер на 1 000 лв.
(5) Работникът/служителят еднократно избира да приложи авансовото ползване на данъчно облекчение по ал. 4 чрез предоставяне на писмена декларация пред работодателя, с която декларира, че:
1. за прилагане на всяко от данъчните облекчения следва да изпълни условията, предвидени в чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
2. другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година;
3. работникът/служителят няма да ползва данъчните облекчения при друг работодател.
95
(6) Данъчното облекчение се ползва авансово по реда на ал. 4 до размера на сумата от месечната данъчна основа за доходи от трудово правоотношение на лицето, определена по реда на чл. 42, ал. 1-3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(7) При прилагане на ал. 4 и за целите на чл. 42, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се намалява и със съответните суми по ал. 4 при спазване на изискването на ал. 6.
(8) Член 49 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилага и при прилагане на ал. 4.
(9) В случаите на авансово облагане по чл. 43 и 44 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от същия закон могат да се прилагат чрез намаляване на размера на дължимия авансов данък, при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година.
(10) Намаляването по ал. 9 на размера на дължимия авансов данък за първо - трето тримесечие - до размера на дължимия авансов данък, но не повече от:
1. за едно ненавършило пълнолетие дете - 150 лв.;
2. за две ненавършили пълнолетие деца - 300 лв.;
3. за три и повече ненавършили пълнолетие деца - 450 лв.;
4. за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане - 300 лв.
(11) Годишният размер на данъчното облекчение по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2023 г. в случаите по ал. 9 се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(12) Алинея 9 не се прилага, когато:
1. размерът на авансовия данък се определя и удържа от платеца на дохода;
2. лицето има доходи от трудови правоотношения и е приложило ал. 5.
(13) Лицата, които прилагат чл. 43, ал. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, не прилагат ал. 9 - 11.
(14) Когато в нарушение на условието по ал. 5, т. 2 и 3 или по ал. 9 данъчното облекчение по чл. 22в и/или чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е ползвано авансово чрез повече от един работодател и/или от повече от едно лице, всяко от лицата, ползвали авансово облекченията, дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.
§ 3. (1) Производителите на електрическа енергия със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW, чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, произведена от вятърна енергия, слънчева енергия (слънчева топлинна и слънчева фотоволтаична енергия), геотермална енергия, водноелектрическа енергия без резервоар, горива от биомаса (твърди и газообразни горива от биомаса, с изключение на биометан), отпадъци, ядрена енергия, лигнитни въглища, нефтопродукти и торф и за енергия, произведена от въглища и водноелектрически централи, внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски, представляващи положителната разлика между пазарните приходи без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител, с период на доставка от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия, необходима за нуждите 96
за балансиране на електроенергийната система от ЕСО ЕАД. Размерът на целевата вноска се изчислява за всяка сделка.
(2) Стойностите, които служат за изчисляване на тавана на приходите за съответния тип производител по ал. 1, се определят с акт на Министерския съвет.
(3) Производителите със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW с договор за компенсиране с премии, в сила към 8 октомври 2022 г., чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, произведена от вятърна енергия, слънчева енергия (слънчева топлинна и слънчева фотоволтаична енергия), геотермална енергия, водноелектрическа енергия без резервоар, горива от биомаса (твърди и газообразни горива от биомаса, с изключение на биометан), отпадъци, ядрена енергия, лигнитни въглища, нефтопродукти и торф, внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски от пазарните приходи от всяка сделка без данък върху добавената стойност, сключена по свободно договорени цени с период на доставка от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска от всяка сделка се изчислява като:
1. положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на прогнозната пазарна цена по ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е определена действащата премия за съответния производител, за производители, за които размерът на тази премия е различен от 0,00 лв./MWh без данък върху добавената стойност, и
2. 90 на сто от положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без данък върху добавената стойност и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на определената с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране преференциална цена съгласно договора за компенсиране с премии, за производители, за които определеният размер на действащата премия е 0,00 лв./MWh без данък върху добавената стойност.
(4) Общественият доставчик внася във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски от всяка сделка, сключена по свободно договорени цени с период на доставка от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска от всяка сделка се изчислява като положителна разлика между пазарните приходи без данък върху добавената стойност и покупната цена за количество продадена електрическа енергия, увеличена с 18 на сто.
(5) Търговците на електрическа енергия внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски за сключените по свободно договорени цени сделки за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. Размерът на целевата вноска се изчислява като положителна разлика между приходите без данък върху добавената стойност и всички разходи, свързани с покупката и продажбата на количествата електрическа енергия, увеличени с 10 на сто за сключени сделки с клиенти на едро по смисъла на § 1, т. 27в от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и 15 на сто за сключени сделки с крайни клиенти по смисъла на § 1, т. 27г от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г.
(6) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 се дължат за сделки с място на изпълнение на територията на страната, вътреобщностни доставки и износ.
(7) Производителите на електрическа енергия по ал. 1 и 3 и общественият доставчик по ал. 4 до 15-о число на месеца:
1. подават във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ декларация по образец, утвърден от министъра на енергетиката, за всичките си пазарни приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени, както и за дължимите целеви вноски по ал. 1, 3 и 4 за предходния месец;
97
2. внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целевите вноски по ал. 1, 3 и 4 за предходния месец.
(8) Търговците на електрическа енергия по ал. 5:
1. подават във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ декларация по образец, утвърдена от министъра на енергетиката, за всичките си приходи от продадена електрическа енергия по свободно договорени цени, разходите, свързани с покупката и продажбата на тези количества електрическа енергия, както и размера на дължимите целеви вноски върху тези приходи:
а) в срок до 15 октомври 2023 г. - за периода от 1 юли 2022 г. до 30 септември 2023 г.;
б) в срок до 15 януари 2024 г. - за периода от 1 октомври 2023 г. до 31 декември 2023 г.;
2. внасят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целевите вноски по ал. 1 за периодите и в сроковете по т. 1“ .
(9) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ начислява задълженията на производителите, обществения доставчик и търговците на електрическа енергия въз основа на декларираните от тях данни.
(10) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ изпраща ежемесечно до 20-о число на месеца подадените декларации по предходните алинеи на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите извършва проверка относно достоверността на декларираните по ал. 7 и 8 данни и при констатиране на разминавания уведомява фонда, за да коригира начислените задължения на лицата по ал. 1, 3, 4 и 5.
(11) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане на производителите, търговците на електрическа енергия и обществения доставчик.
(12) Производителите, търговците на електрическа енергия и общественият доставчик могат да правят авансови вноски по целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5.
(13) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 не са свързани с наложени задължения към обществото и не могат да бъдат предявени за компенсиране по смисъла на чл. 35 от Закона за енергетиката.
(14) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 и целево предоставени средства по чл. 36д, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката се използват за покриване на разходи по чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката по приети от Министерския съвет програми.
(15) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 са публични държавни вземания, като невнесените в срок вноски се установяват и събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.
(16) За невнесените в срок целеви вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
(17) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ може да прихваща вземанията си за целеви вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 срещу задължението си за заплащане на премия по чл. 36и от Закона за енергетиката въз основа на акт за прихващане на вземанията, издаден от председателя на фонда.
(18) На лице, което е длъжно, но не подаде декларация по ал. 7 и 8 или не я подаде в срок, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв.
(19) На лице, което е длъжно, но не внесе в срок целева вноска по ал.1, 3, 4 и 5, сеналага имуществена санкция в размер на 10 на сто от дължимата вноска.
98
(20) Актовете за установяване на нарушението по ал. 18 и 19 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на енергетиката, а наказателните постановления се издават от министъра на енергетиката.
(21) Установяването на нарушенията по ал. 18 и 19, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
§ 4. (1) От бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ се предоставя трансфер по бюджета на Министерството на енергетиката в размер на получените от фонда средства от оперативните програми за програмен период 2014 - 2020 г. за възстановяване на допустими разходи, извършени в рамките на национални програми за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия.
(2) За получаване на средствата по ал. 1 фондът сключва договори с управляващите органи по съответните оперативни програми.
§ 5. До 31 декември 2023 г. такси за ползване на финансираната от държавния бюджет социална услуга „асистентска подкрепа” по чл. 15, т. 10 от Закона за социалните услуги не се заплащат от лицата, които я ползват.
§ 6. Формулите за 2023 г. по чл. 282, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование се утвърждават в едномесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“ .
§ 7.Министърът на културата в срок до 31 август 2023 г. да внесе в Министерския съвет проект на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за Фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата за държавните помощи.
§ 8.В Закона за ограничаване на плащанията в брой (обн., ДВ, бр. 16 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 95 от 2015 г., бр. 63 от 2017 г., бр. 31 от
2018 г. и бр. 94 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2, т. 6 накрая се добавя „с изключение на трудовите възнаграждения по чл. 3, ал. 1, т. 3 и 4” .
2. В чл. 3:
а) в ал. 1 се създават т. 3 - 5:
“3. трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели с
50 или повече наети лица;
4. трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели, извършващи доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги по смисъла на § 1, т. 61 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, независимо от броя на наетите лица;
5. дивидент по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане на стойност равна на или надвишаваща 500 лв.“;
б) в ал. 2 след думите “Алинея 1” се поставя запетая и се добавя “т. 1 и 2”;
3. Член 4 се изменя така:
„Чл. 4. (1) Обслужването на операциите по събирането на приходи и други постъпления по банкови сметки на бюджетни организации чрез картови плащания се извършва въз основа на сключен договор между съответната банка и бюджетната организация.
99
(2) Наредени чрез виртуално терминално устройство ПОС или чрез терминални устройства ПОС плащания по администрирани от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ публични вземания постъпват по отделно открити за целта техни сметки в Българската народна банка.
(3) Обслужването на картовите плащания по ал. 2 се извършва от оператора на платежна система с окончателност на сетълмента по ал. 7 въз основа на сключен договор между него и Националната агенция за приходите, съответно между него и Агенция „Митници“ .
(4) Обслужването на картови плащания по събиране на приходи и други постъпления на бюджетните организации по чл. 153, ал. 1, 3 и 4 от Закона за публичните финанси и на техни подведомствени разпоредители с бюджет чрез сметки, обслужвани от Българската народна банка, може да се извършва от оператора на платежна система с окончателност на сетълмента по ал. 7 въз основа на сключен договор между него и съответната бюджетна организация.
(5) Дължимите суми по договорите по ал. 1-4 са за сметка на бюджета на съответната организация.
(6) За картовите плащания към бюджетни организации по ал. 1-4 физическите и юридическите лица не заплащат банкови комисиони и такси.
(7) За осигуряването на статистическа информация за операциите по ал. 1, 2 и 4 в частта на операциите с платежни и предплатени карти, чието обслужване и сетълмент се извършва от лицензиран от Българската народна банка оператор на платежна система с окончателност на сетълмента за обслужване на картови плащания на територията на страната, Министерството на финансите може да сключи договор с оператора съгласно чл. 154, ал. 10 от Закона за публичните финанси.
(8) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка дават указания по прилагането на ал. 1-7, включително по отношение реда и начина за регистрацията на съответните инсталирани терминални устройства ПОС, за целите на осигуряването на статистическата информация, както и за възможността за прилагане на унифицирана класификация за тези цели.“ § 9.В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и
94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от
1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от
1998 г. - бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46,
58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. - бр. 91 от 2010 г.;
изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.;
Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. - бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от
2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г., бр. 54, 61, 79 и 98 от 2015 г., бр. 8, 57, 59, 98 и 105 от 2016 г., бр. 85, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 30, 42, 59, 77, 91 и 92 от
2018 г., бр. 79 от 2019 г., бр. 13, 28, 44, 64, 104, 107 и 109 от 2020 г., бр. 25, 51, 58, 62 и 104 от 2022 г. и бр. 14 от 2023 г.), в чл. 270 се създава ал. 4:
„(4) Независимо от ал. 3, когато се изплаща трудово възнаграждение от работодател по чл.
3, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, изплащането му се извършва само чрез превод или внасяне по платежна сметка в посочена от работника или служителя банка в страната.“ § 10. В Закона за вероизповеданията (обн., ДВ, бр. 120 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 33 от
2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 61 и 79 от 2015 г., бр. 108 от
2018 г., бр. 29 от 2019 г., бр. 28 от 2020 г. и бр. 18 от 2022 г.), в чл. 28, ал. 17 думите 100
„постановление за изпълнение на държавния бюджет“ се заменят с „акт на Министерския съвет“ .
§11. В § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 20 от 2022 г.) се създават ал. 5 и 6:
„(5) Националният институт по метеорология и хидрология прилага делегиран бюджет, като генералният директор е второстепенен разпоредител с бюджет, който:
1. извършва компенсирани промени по плана на приходите и разходите, като уведомява за това първостепенния разпоредител с бюджет;
2. се разпорежда със средствата на Националния институт по метеорология и хидрология;
3. определя индивидуалните възнаграждения на персонала в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Националния институт по метеорология и хидрология за съответната бюджетна година.
(6) Установеното към края на годината превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на Националният институт по метеорология и хидрология се включва в бюджета му за следващата година.“ § 12.В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и
103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34 , 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и
95 от 2007 г., бр. 13, 102 и 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 41,42 , 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010 г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011 г., бр. 38, 40, 54, 60, 82, 101 и 102 от
2012 г., бр. 15, 30, 66, 68, 99, 104 и 106 от 2013 г., бр. 1, 98 и 107 от 2014 г., бр. 9, 72, 80 и
102 от 2015 г., бр. 17, 27, 98 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 102 от 2017 г., бр. 18, 77, 91, 98 и
102 от 2018 г., бр. 24, 58, 99 и 101 от 2019 г., бр. 23, 28, 34, 44, 67, 103, 105 и 110 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 8, 17, 18, 32, 41, 58, 62, 94, 102 и 104 от 2022 г. и бр. 8 от 2023 г.), в чл. 119 се създават ал. 5-8:
„(5) Държавата предоставя средства на родителите за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна възраст до
1 септември в годината, в която навършват тригодишна възраст, които:
1. не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в общински и държавни детски градини, за които детето е кандидатствало, и
2. не е предложено от общината по местоживеене на детето друго равностойно място в общинска детска ясла или яслена група в общинска детска градина.
(6) Месечният размер на средствата по ал. 5 за едно дете не може да надвишава средния месечен размер на средствата от държавния бюджет за издръжката на дете в предучилищното образование в общинските и държавните детски градини и училища за съответната календарна година, който се определя със заповед на министъра на образованието и науката.
(7) Средствата по ал. 5 се изплащат на родителя в размер на действително извършените разходи за отглеждане и обучение за всеки месец, но не повече от размера по ал. 6.
Средствата се изплащат до приемането на детето в общинска ясла или в яслена група в общинска или държавна детска градина.
(8) Условията и редът за предоставяне и изплащане на средствата по ал. 5 се определят с наредба на Министерския съвет.“ § 13. В Закона за общинския дълг (обн., ДВ, бр. 34 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 105 от
2005 г., бр. 30 и 37 от 2006 г., бр. 80 от 2007 г., бр. 93 и 110 от 2008 г., бр. 99 от 2010 г., бр. 35, 93 и 99 от 2011 г., бр. 45 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 61 от 2015 г., бр. 43 и 98 от
2016 г. и бр. 96 и 99 от 2017 г.) чл. 17б се отменя.
101
§ 14. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от
2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от
2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и
109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. - бр. 14 от
2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 34, 69, 104 и 105 от 2020 г., бр. 25, 56, 100 и 102 от 2022 г. и бр. 8 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13:
а) в ал. 2:
аа) в т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „и уникалния номер за превоза“;
бб) в т. 3 след думите „липсват документи“ съюзът „или“ се заменя със запетая, а накрая се добавя „или превозът на стоката не е деклариран предварително“;
б) в ал. 3 се създава т. 5:
„5. предварително да декларира данни за превоз на стоки с висок фискален риск;
задължение за предварително деклариране на данни за превоз на стоки с висок фискален риск имат и придобиващ/прехвърлител в тристранна операция, краен получател/първи доставчик във верига от последователни доставки на стоки, както и доставчик/продавач и вносител.“
2. В чл. 74, ал. 1 се създава т. 9:
„9. искане на нотариус или на съдия по вписванията във връзка с проверка по чл. 264, ал. 1 и 2 за наличие или липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлител или учредител на вещни права, съответно на ипотекарен длъжник или залогодател.“
3. В чл. 121а:
а) в ал. 1:
аа) в т. 3 след думите „посоченото в документите“ се добавя „или в предварително декларираните данни за превоза на стоката“;
бб) създава се т. 5:
„5. неспазване на реда за предварително деклариране на данни за превоза на стока.“
б) създава се ал. 8:
„(8) При неспазване на реда за предварително деклариране на данни за превоз на стока или несъответствие между предварително декларираното и установеното при проверката вид и/или количество на стоката в случаите по чл. 127и, ал. 1-6 се прилагат по отношение на имуществото на доставчик или продавач/прехвърлител в тристранна операция, съответно първия доставчик във верига последователни доставки на стока с висок фискален риск.“
4. В чл. 127а, ал. 8 се създава изречение второ:
„В регистъра се вписват и предварително декларираните данни за превозите на стоки с висок фискален риск.“
5. В чл. 127б, ал. 1 думите „както и мястото на получаване/разтоварване на стоката“ се заменят с „мястото на получаване/разтоварване на стоката, както и наличието на уникален номер за превоза на стоката и за съответствие с предварително декларираните данни за превоза на стоката“ .
102
6. В чл. 127и, в заглавието думата „Доброволно“ се заменя с „Предварително“ и се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думите „може предварително да декларира“ се заменят с „предварително декларира“, а накрая се добавя „и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането и на мястото на получаване/разтоварване“;
б) в ал. 2 думите „може предварително да декларира“ се заменят с „предварително декларира“, а накрая се добавя „и потвърждава изпращането на стоката след излизане на транспортното средство от територията на страната“;
в) създават се нови ал. 3, 4 и 5:
„(3) При превоз на стока с висок фискален риск, който започва и завършва на територията на страната, доставчикът или продавачът на стоката предварително декларира данни за всеки отделен превоз на стока преди започване на натоварването на транспортното средство и получателят или купувачът и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането и на мястото на получаване/разтоварване.
(4) При превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на трета страна и завършва на територията на страната, след приключване на митническия режим и вдигане на стоката вносителят декларира данни за превоза на стоката преди продължаване на превоза на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането и на мястото на получаване/разтоварване.
Когато получателят е различно от вносителя лице, потвърждаването на получаването/разтоварването на стоката се извършва от получателя.
(5) При превоз на стока с висок фискален риск, който се извършва чрез воден, железопътен или въздушен транспорт и се налага претоварване на стоката на транспортно средство на територията на страната, лицата по ал. 1-3 предварително декларират данни за всеки отделен превоз на стока преди започване на претоварването, съответно потвърждават получаването/изпращането на стоката по реда на ал.1-3.“ ;
г) досегашната ал. 3 става ал. 6 и се изменя така:
„(6) Изискванията по ал. 1-5 са задължителни при превоз на стоки, осъществяван с транспортно средство с товароносимост над 3,5 тона, с изключение на превоз:
1. за крайно потребление;
2. между обекти на територията на страната, стопанисвани от лицето;
3. за обект/обекти, стопанисвани от различни лица на територията на страната, когато стоките, предназначени за всеки отделен обект, са с тегло до 500 кг и/или стойността на стоките е в размер до 5 000 лв. без данък върху добавената стойност;
4. на течни горива, за които има задължение/са спазени изискванията за подаване на информация за доставките по реда на друг закон.“;
д) досегашната ал. 4 става ал. 7;
е) създава се нова ал. 8:
„(8) Когато не е спазен редът по ал. 1-5, Националната агенция за приходите служебно издава уникален номер за превоза.“;
ж) досегашната ал. 5 става ал. 9 и се изменя така:
„(9) Лицата по ал. 1-5 съобщават уникалния номер за превоза на водача на транспортното средство/лицето, придружаващо стоката/превозвача или лицето, организиращо превоза.
Уникалният номер за превоза се съобщава на превозвача или на лицето, организиращо превоза, и те го предоставят на водача на транспортното средство.“;
з) досегашната ал. 6 става ал. 10 и в нея думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1-5“;
103
и) създават се ал. 11 и 12:
„(11) Потвърждаване по ал. 1-5 се извършва служебно от органите по приходите:
1. по ал. 1, 3, 4 и 5 - когато са извършени действия по фискален контрол на мястото на получаване/разтоварване на стоката;
2. по ал. 2 - когато са извършени действия по фискален контрол на фискален контролен пункт.
(12) Коригиране на декларирани данни за превоз на стоки с висок фискален риск се допуска в сроковете по ал. 1-5. Коригиране на декларирани данни може да бъде направено и след сроковете по ал. 1-5 по време на започнал превоз, когато се налага смяна на транспортното средство, включително при претоварване на стоката. В тези случаи се посочва регистрационният номер на другото транспортно средство, дата, час и място на получаване/ разтоварване/претоварване на стоката. Потвърждаването на получаването/изпращането на стоката се извършва по реда на ал. 1-5.“;
к) досегашната ал. 7 се отменя;
л) досегашната ал. 8 става ал. 13 и в нея след думите „неосъществен превоз“ се добавя „както и редът за предоставяне и за служебно издаване на уникален номер за превоз на стока с висок фискален риск“, а думите „както и редът за уведомяване по ал. 7“ се заличават;
м) създава се ал. 14:
„(14) Извън случаите по ал. 1-5 данни за превози на стоки могат да се декларират доброволно, независимо от товароносимостта на транспортното средство и предназначението му.“
7. В чл. 143я5, ал. 4 думите „имущество - на“ се заменят с „имущество - и на“ .
8. В чл. 171 се създава ал. 3:
„(3) Лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2, независимо от начина на погасяване на главницата.“
9. Създава се глава двадесет и първа „а“ „Условия и ред за разплащания с публични средства“ с чл. 182а - 182д:
„Глава двадесет и първа „а“ „Условия и ред за разплащания с публични средства“ Уведомление за сключен договор или предявен изпълнителен лист Чл. 182а. (1) Възложителите по чл. 5 и 6 от Закона за обществените поръчки, с изключение на управителя на Българската народна банка, разпоредителите с бюджет по бюджета на съдебната власт, ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, както и на постоянните представителства на Република България към международни организации и ръководителите на централни органи за покупки, създадени за задоволяване на потребностите на публични възложители, уведомяват Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ за сключването на договор на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.
(2) Уведомяване се извършва от лицата по ал. 1 и в случаите, в които платец по договора е лице, различно от лицето по ал. 1, сключило договора.
(3) Уведомяване се извършва включително и за договори за изпълнение на дейности по проекти, финансирани със средства по бюджетите на бюджетните организации, по сметки за средства от Европейския съюз и по други международни програми и договори, както и за проекти, финансирани от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
104
(4) Лицата по ал. 1, с изключение на възложителите по чл. 6 от Закона за обществените поръчки, уведомяват Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ и при наличие на предявен изпълнителен лист, въз основа на който следва да платят сума на стойност, равна на или надвишаваща 1000 лв., на лице, различно от разпоредител с бюджет.
(5) Уведомлението по ал. 1 - 4 се изпраща в електронен формат по образец от оправомощени служители на лицата по ал. 1, с квалифициран електронен подпис, чрез информационна система, достъпна на интернет страницата на Министерството на финансите.
(6) Уведомление по ал. 1 - 4 се изпраща не по-късно от 30 дни от сключване на договора или от получаване на изпълнителния лист.
(7) При обективна невъзможност за изпращане на уведомление чрез информационната система по ал. 5 същото се изпраща при спазване на срока по ал. 6 на електронните адреси на компетентната за изпълнителя или правоимащото лице териториална дирекция на Националната агенция за приходите и до Централното митническо управление на Агенция „Митници“ .
(8) Промени в данните на изпратено уведомление се извършват с допълнително уведомление, изпратено по реда на ал. 5 не по-късно от 5 дни от настъпването им или от узнаването за тях.
Уведомление за плащане по договор, първичен платежен документ или изпълнителен лист Чл. 182б. (1) Преди извършване на плащане в случаите по чл. 182а, ал. 1 - 4, както и преди плащане при липса на сключен писмен договор на основание чл. 20, ал. 5 от Закона за обществените поръчки, лицата по чл. 182а, ал. 1 информират за предстоящото плащане Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ чрез изпращане на уведомление в електронен формат по образец.
(2) Уведомление по ал. 1 се изпраща и в случаите, когато предстоящата за изплащане сума е на стойност под 10 000 лв., съответно под 1 000 лв. за изпълнителен лист, но не по-малко от
100 лв., когато представлява част от парична престация по договор или при случаите по чл.
20, ал. 5 от Закона за обществените поръчки, чиято стойност е равна на или надвишава 10
000 лв. или е част от дължима сума по изпълнителен лист на стойност, равна на или надвишаваща 1 000 лв. Уведомление се изпраща и за суми на стойност под 100 лв., когато върху вземането е наложен запор от страна на Националната агенция за приходите или Агенция „Митници“ и предстоящото плащане е след датата на налагане на запора.
(3) Уведомлението по ал. 1 се изпраща по реда на чл. 182а, ал. 5 не по-късно от 10 дни преди датата на плащането.
(4) При обективна невъзможност за изпращане на уведомление чрез информационната система по чл. 182а, ал. 5 същото се изпраща при спазване на срока по ал. 3 на електронните адреси на компетентната за изпълнителя или правоимащото лице териториална дирекция на Националната агенция за приходите и до Централното митническо управление на Агенция „Митници“ .
(5) Промени в данните на изпратено уведомление се извършват с допълнително уведомление, изпратено по реда на чл. 182а, ал. 5 не по-късно от 3 дни от настъпването им или от узнаването за тях.
Действия и потвърждение от приходните администрации Чл. 182в. (1) За всяко получено уведомление Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ извършват проверка за установяване на наличие или липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, публични задължения на изпълнителя или правоимащото лице в размер над 100 лв.
105
(2) Плащания по чл. 182б, ал. 1 се извършват само след потвърждение от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ и в зависимост от предприетите от тях действия по налагане на запор и/или изпълнение върху съответните вземания на изпълнителя или правоимащото лице.
(3) Потвърждението по ал. 2 се изпраща в електронен формат по образец чрез системата по чл. 182а, ал. 5 в 7-дневен срок от регистриране на уведомлението по чл. 182б, ал. 1 на електронен адрес, посочен в удостоверението за квалифициран електронен подпис на оправомощените по чл. 182а, ал. 5 служители. По същия ред се изпращат и актовете на органите на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ във връзка с налагане, изпълнение и отмяна на запори върху съответните вземания.
(4) Срокът по ал. 3 може да бъде удължен при необходимост с допълнителен 3-дневен срок, за което се уведомява лицето по чл. 182а, ал. 1.
(5) При постъпило уведомление по реда на чл. 182а, ал. 7 или на чл. 182б, ал. 4 или при обективна невъзможност за изпращане на потвърждение чрез информационната система по чл. 182а, ал. 5, потвърждение и актове се изпращат в срока по ал. 3 или 4 на електронен адрес на лицето по чл. 182а, ал. 1.
Изключения Чл. 182г. Разпоредбите на чл. 182а - 182в не се прилагат:
1. за целево предоставяни средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги, включително за случаите, когато средствата за субсидии, компенсации и капиталови трансфери се предоставят от държавния бюджет чрез бюджетите на общините и други бюджети;
2. за международни договори, спогодби, споразумения, конвенции и други подобни, в изпълнение на публични функции на държавата или държавен орган;
3. за договори и други плащания, когато насрещна страна по тях е разпоредител с бюджет или Българската народна банка;
4. за договори, с които се предоставят парични помощи за профилактика и рехабилитация по чл. 11, ал. 1, т. 2, буква „б“ и чл. 13в от Кодекса за социално осигуряване;
5. за договори и плащания, свързани с услугите по чл. 13, ал. 1, т. 8 от Закона за обществените поръчки, както и за плащания на централния бюджет.
Правомощия на министъра на финансите Чл. 182д. Министърът на финансите по предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и на директора на Агенция „Митници“ издава наредба, с която определя:
1. реда за регистрация и дерегистрация на оправомощени служители на лицата по чл. 182а, ал. 1 в информационната система по чл. 182а, ал. 5;
2. условията, реда и сроковете за изпращане на уведомления от лицата по чл. 182а, ал. 1 и получаване на потвърждения и актове от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“;
3. условията, реда и сроковете за изпращане на потвърждения и/или актове от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“;
4. автоматизираните проверки от информационната система по чл. 182а, ал. 5;
5. образците по чл. 182а - 182в.”
10. В чл. 195 ал. 6 се изменя така:
106
„(6) Обезпеченията се извършват по стойност на активите в следната последователност:
1. по данъчната оценка, определена по норми, съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси за недвижими имоти или по застрахователната стойност за моторни превозни средства;
2. по застрахователна стойност, вписана в застрахователния договор на активи, различни от тези по т. 1, а когато активът не е застрахован - по балансовата му стойност;
3. по застрахователна стойност, вписана в застрахователния договор на движими вещи, различни от тези по т. 1 - собственост на физически лица, а когато вещта не е застрахована и би представлявала амортизируем дълготраен материален актив по смисъла на Националните счетоводни стандарти - по придобивната и стойност, намалена с 20 на сто годишно, в това число за годината на придобиването й; когато вещта не е застрахована и не би представлявала амортизируем дълготраен материален актив по смисъла на Националните счетоводни стандарти - по придобивната й стойност.“
11. В чл. 213, ал. 1, т. 5 се създава изречение второ:
„Петдесет на сто от трудовото възнаграждение за разликата между средната работна заплата и минималната работна заплата.“
12. В чл. 242, ал. 2 се създава изречение второ:
„Продажбата на движими културни ценности, идентифицирани и регистрирани по реда на Закона за културното наследство, се извършва чрез лице, получило удостоверение за регистрация на търговска дейност с културни ценности, и при спазване на правилата на същия закон.“
13. В член 264:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса или съдията по вписванията, по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.“;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след проверка в системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите, по чл. 5а от Закона за местните данъци и такси за платен данък върху превозното средство, както и след проверка, извършена от нотариуса, по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. При условие че съответната община не е осигурила непрекъснат автоматизиран обмен на информация, проверката за платен данък върху превозните средства може да се извърши с представяне на издаден или заверен от общината документ.“;
в) алинея 3 се отменя.
г) алинея 4 се изменя така:
„(4) Когато нотариус или съдия по вписванията установи, че лицата по ал. 1 и 2 имат публични задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се 107
погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.“
14. Член 265 се изменя така:
„Отговорност Чл. 265. Нотариус или съдия по вписванията, който състави, съответно разпореди да се впише, акт при неспазване на разпоредбите на чл. 264, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от лицата по ал. 1 и 2.“
15. В член 278б:
а) в ал. 1, изречение първо след думите „по чл. 13“ се добавя „с изключение на задължението по чл. 13, ал. 3, т. 5“;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Лице, което не изпълни задължение по чл. 127и, ал. 1-5, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от данъчната основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, но не по-малко от 5000 лв.“;
в) създава се ал. 3:
„(3) Лице, което декларира неверни данни по чл. 127и, ал. 1-5, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от разликата между данъчната основа по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност на установените при проверка стоки и данъчната основа на декларираните стоки, но не по-малко от 1000 лв.“;
г) досегашната ал. 2 става ал. 4;
д) създава се ал. 5:
„(5) Извън случаите по ал. 1-4 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на нормативен акт по прилагането на чл. 127и, се налага глоба в размер до 2 000 лв. - за физическите лица, или с имуществена санкция в размер до 5 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци. При повторно нарушение наказанието е глоба до 10 000 лв. - за физическите лица, или имуществена санкция до 20 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.“
16. В глава двадесет и осма се създават чл. 278е - чл. 278з:
„Неизпращане на уведомление по чл. 182а Чл. 278е. Лице, което не изпълни задължение по чл. 182а, се наказва с глоба в размер от 300 до 600 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба от 500 до 1000 лв.
Неизпращане на уведомление по чл. 182б Чл. 278ж. Лице по чл. 182а, ал. 1, което не изпълни задължение по чл. 182б, се наказва с глоба в размер от 500 до 1 200 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба от 1 000 до
2 000 лв.
Плащане без потвърждение по чл. 182в Чл. 278з. Лице по чл. 182а, ал. 1, което извърши плащане по договор, първичен платежен документ или изпълнителен лист, без да са налице условията на чл. 182в, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 2 000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба от 2 000 до 4
000 лв.“
17. В чл. 279:
1. Създава се нова ал. 3:
108
„(3) Актовете за установяване на административните нарушения по чл. 278е, 278ж и 278з се съставят от оправомощени одитори, когато нарушението е констатирано от органи на Сметната палата, а наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата или от оправомощени от него длъжностни лица.”
2. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Актовете за установяване на административните нарушения по чл. 278е, 278ж и 278з се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция, когато нарушението е констатирано от органи на агенцията при извършване на финансова инспекция или проверка, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.
(5) Актовете за установяване на административните нарушения по чл.278з се съставят и от публични изпълнители или служители на Агенция „Митници“, когато нарушението е констатирано при изпълнение на правомощията им по този кодекс, съответно по Закона за митниците, а наказателните постановления се издават от съответния териториален директор на Националната агенция за приходите или съответния териториален директор на Агенция „Митници“ .“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 6.
18. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават т. 72 и 73:
„72. „Крайно потребление“ за целите на предварителното деклариране на превози на стоки с висок фискален риск е придобиване на стоки за собствени или лични нужди, които не са предназначени за последваща продажба или влагане в производство.
„73. „Застрахователна стойност“ на моторно превозно средство е стойността в застрахователния договор, когато моторното превозно средство е застраховано, а когато не е застраховано, е пазарната цена, срещу която вместо застрахованото моторно превозно средство може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта.“
19. Параграф 2в от Допълнителните разпоредби се отменя.
§ 15. (1) Започналите до влизането в сила на този закон превози на стоки с висок фискален риск, които завършват след влизането му в сила, не подлежат на задължително предварително деклариране по чл. 127и, ал. 1- 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) Превози на стоки с висок фискален риск, за които доброволно предварително са декларирани данни по реда на чл. 127и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до влизането на този закон в сила, се извършват/довършват по досегашния ред.
§ 16.Министърът на финансите привежда наредбата по чл. 127з от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в съответствие с този закон в тримесечен срок от влизането му в сила.
До привеждането на наредбата в съответствие с този закон правилата на действащата наредба относно доброволното предварително деклариране на стоки с висок фискален риск се прилагат съответно за задължителното предварително деклариране.
§ 17. Разпоредбите на глава двадесет и първа „а“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилагат по отношение на целево предоставените средства от Европейския съюз, когато средствата са обвързани с временни мерки за справяне с последиците от COVID-19.
§ 18. Регистрираните лица в информационната система по т. 3 от Решение № 592 на Министерския съвет от 2018г. за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, допълнено с Решение № 681 на Министерския съвет от 2020 г., се считат за регистрирани в информационната система по чл. 182а, ал. 5 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс и съответно запазват правата си да изпращат 109
уведомления и да получават потвърждения, актове и документи от органите на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ по реда на глава двадесет и първа „а“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
§ 19. Нерегистрираните в информационната система по чл. 182а, ал. 5 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс лица по чл. 182а, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се регистрират не по-късно от един месец от влизане в сила на тази разпоредба.
§ 20. Лицата по § 18 и § 19 извършват уведомяване по реда на глава двадесет и първа „а“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за действащите договори и предявени и неизплатени изпълнителни листове към датата на влизане в сила на чл. 182а - чл. 182г от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс едновременно с изпращане на първото уведомление за предстоящо плащане по тези договори и изпълнителни листове, но не по-късно от 90 дни след тази дата.
§ 21. Министърът на финансите издава наредбата по чл. 182д, ал. 1 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс в срок до осем месеца от обнародването на този закон.
§22.В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г., бр. 22, 27,
35 и 53 от 2014 г., бр. 14, 22, 50, 62 и 94 от 2015 г., бр. 33, 59, 62, 81, 95 и 98 от 2016 г., бр.
63, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 16, 20, 22, 51, 77, 98 и 106 от 2018 г., бр. 37, 42, 83, 94 и 96 от 2019 г., бр. 11, 13, 14, 18 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г. и бр. 25 и 51 от 2022 г.), в чл. 62, ал. 6, т. 3 се създава буква „в“ :
„в) е поискано от публичен изпълнител във връзка с обезпечаване и събиране на публично вземане“ .
§ 23.В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 24 и 98 от 2018 г., бр. 17, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от
2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г. и бр. 16, 25 и 51 от 2022 г. и бр. 8 от 2023 г.), в чл. 91, ал. 2, т. 3 се създава буква „в“ :
„в) е поискано от публичен изпълнител във връзка с обезпечаване и събиране на публично вземане“ .
§ 24.В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от
2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г., бр. 24, 64, 96, 101 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 38, 69, 104, 107 и 110 от 2020 г., бр. 14 и 21 от 2021 г. и бр. 8, 14, 17, 25, 51, 99, 100 и 104 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 182, ал. 1, т. 4 думите „възнамеряват да затворят или“ се заменят с „не се ангажират да не затворят или да не“ .
2. В чл. 189, т. 1, буква „б“, подбуква „аа“ числото „117“ се заменя със „111-118“ .
3. В чл. 204, ал. 1, т. 2:
а) в буква „б“ накрая се добавя „на хартиен носител“;
б) създава се буква „в“ :
„в) разходите за ваучери за храна на електронен носител.“
4. В чл. 209:
а) в заглавието накрая се добавя „на хартиен носител“;
110
б) в ал. 1 след думите „ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител“;
в) в ал. 2, т. 6:
аа) в основното изречение след думите „ваучер за храна“ се добавя „на хартиен носител“;
бб) в буква „г“ след думите „ваучера за храна“ се добавя „на хартиен носител“;
вв) в буква „д“ след думите „ваучера за храна“ се добавя „на хартиен носител“;
гг) в буква „е“ след думите „ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител“;
дд) в буква „к“ след думите „ваучерът за храна“ се добавя „на хартиен носител“;
ее) в буква „л“ след думите „ваучерът за храна“ се добавя „на хартиен носител“ .
г) в ал. 3, т. 4 навсякъде след думите „ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител;
д) в ал. 7 след думите „ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител;
е) в ал. 8 след думите „ваучери за храна“ и „ваучерите за храна“ се добавя „на хартиен носител.
5. Създава се чл. 209а:
„Освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна на електронен носител Чл. 209а. (1) Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „в“ в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на електронен носител на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:
1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
2. към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;
3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс.
(2) Право да осъществява дейност като оператор има лице, получило разрешение от министъра на финансите, което:
1. има внесен основен (регистриран) капитал не по-малко от 2 млн. лв. към момента на подаване на документите за издаване на разрешение;
2. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност;
3. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
4. няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на документите за разрешение;
5. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани, като за българските граждани обстоятелството относно съдимостта се установява служебно;
111
б) не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено с обявяване в несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
6. разполага с образец на ваучер за храна на електронен носител, който отговаря на следните изисквания:
а) съдържа уникален идентификационен номер, който позволява индивидуализиране и проследяване на електронния носител;
б) съдържа фирма на оператора и единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ ;
в) съдържа фирма, единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ на работодателя;
г) съдържа изрична забрана и техническо ограничение за тегленето на пари в брой от ваучера за храна на електронен носител;
д) съдържа изрична забрана за покупка на вино, спиртни напитки, пиво и тютюневи изделия чрез ваучери за храна на електронен носител;
е) съдържа срок на валидност на всеки един ваучер за храна и датата, на която е зареден на електронен носител;
ж) съдържа срок на валидност на електронния носител;
з) съдържа уникалния номер на получената от оператора индивидуална квота, по която е предоставен ваучерът за храна на електронен носител, както и дата на издаване на заповедта на получената от оператора индивидуална квота, по която е предоставен ваучерът за храна;
и) съдържа думите „ваучер за храна по чл. 209а от ЗКПО“ и „валиден само в България“ .
(3) Разрешението се издава от министъра на финансите въз основа на конкурс. Отказ за издаване на разрешение се извършва с мотивирана писмена заповед на министъра на финансите на кандидат, който не отговаря на някое от изискванията по ал. 2 или който е представил неверни данни или информация. Разрешението се отнема, когато операторът:
1. престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 2, 8 и 9;
2. престане да осъществява дейност;
3. не е осъществявал дейност през предходните две години, от които за годината преди предходната е получил първа индивидуална квота;
4. е предоставил на работодатели ваучери за храна на електронен носител по получена индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител, които са с номинална стойност, превишаваща тази индивидуална квота, или е предоставил ваучери за храна на електронен носител, без да е получил индивидуална квота.
(4) Издаването, отказът за издаване на разрешение или отнемането на издаденото разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите.
(5) Отказът за издаване на разрешение и отнемането му може да се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Редът за провеждане на конкурса, за издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за издаване на ваучери за храна на електронен носител, характеристиките на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите.
112
(7) Общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител се утвърждава със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
(8) Операторът използва получените суми от работодателите по предоставените им ваучери за храна само за разплащане по банков път с доставчиците, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване номиналната стойност на ваучерите за храна, предявени от работодатели, в случаите на отнемане разрешението на оператора.
(9) Операторът сключва договори за обслужване с ваучери за храна на електронен носител само с доставчици, които са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойности, са идентифицирани с уникален идентификационен номер на ниво платформа или платежна схема, който да позволи на операторите на ваучери за храна да оторизират трансакциите с ваучери за храна, само за онези доставчици, които имат валиден договор за обслужване с оператор.“
6. В чл. 214:
а) в ал. 1 думите „буква „б“ се заменят с „букви „б“ и „в“;
б) в ал. 2 думите „буква „б“ се заменят с „букви „б“ и „в“;
в) в ал. 3 след думите „чл. 209“ се добавя „ и чл. 209а“ .
7. В чл. 277а навсякъде след думите „ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител и/или на електронен носител“ .
8. В чл. 277б след думите „(осребрени) ваучери“ се добавя „на хартиен носител и/или на електронен носител“ .
9. В чл. 277в след думите „чл.209, ал. 8“ се добавя „и чл. 209а, ал. 8“ и след думите „предоставени ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител и/или на електронен носител“ .
10. В § 1 от Допълнителните разпоредби:
а) точка 35 се изменя така:
„35. „Оператор“ по смисъла на чл. 209 и чл. 209а е лице, получило разрешение от министъра на финансите, което се занимава с дейностите по издаването, организирането, контрола и разплащането във връзка с ваучерите за храна на хартиен носител и/или на електронен носител по ред, определен с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите.“;
б) в т. 36 след думите след думите „ваучери за храна“ се добавя „на хартиен носител“;
в) създава се т. 36а“ „36а. „Ваучери за храна на електронен носител“ са електронни инструменти, които са предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват за заплащане на храна и хранителни продукти в ресторанти, заведения за бързо обслужване, обекти за търговия с храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети, хипермаркети и др., осъществяващи дейност в съответствие с изискванията на Закона за храните, съгласно сключен договор за обслужване с оператор. Ваучерите за храна на електронен носител не са електронни пари по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи. Електронен носител може да бъде физически електронен носител или виртуален електронен носител.“;
г) създава се т. 119:
„119. „Преместване“ за целите на чл. 182, ал. 1, т. 4 е това по смисъла на Насоките за регионална държавна помощ (2021/С 153/01).“ 113
§ 25. (1) Операторите на ваучери за храна по чл. 209, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане могат да отпечатват и предоставят ваучери за храна на хартиен носител до 30 юни 2024 г.
(2) Оператор на ваучери за храна, получил разрешение по чл. 209, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане може да издава ваучери за храна на електронен носител, когато отговаря на изискването по чл. 209а, ал. 2, т. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
§ 26.В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г.
бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30,
92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г., бр. 7, 17, 33, 96 и 100 от 2019 г., бр. 9, 14, 18, 28, 44, 65 и 104 от
2020 г. и бр. 77 от 2021 г., бр. 12, 42, 52, 100 и 102 от 2022 г. и бр. 8 и 54 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, т. 6 накрая се създава изречение трето:
„За заместителите на тютюна, съдържащи никотин и течностите за електронни цигари, независимо дали съдържат никотин не се изисква изписване на продажна цена върху потребителската опаковка.“
2. В чл. 12б:
а) в ал. 1 думите „съдържаща никотин“ се заменят с „независимо дали съдържа никотин, за целите на този закон“;
б) създава се ал. 3:
„(3) Течност за електронна цигара, несъдържаща никотин“ е течност, която се употребява чрез вдишване на пари, получени в резултат на нагряване, без горене, и е предназначена за употреба с електронна цигара, представляваща изделие, което може да се използва за консумация на несъдържащи никотин пари чрез мундщук или компонент на това изделие, включително патрон и резервоар, и устройството без патрон или резервоар. Електронните цигари могат да бъдат за еднократна употреба или за многократна употреба чрез контейнер за многократно пълнене и резервоар, или да бъдат презареждани чрез патрони за еднократна употреба. Контейнер за многократно пълнене на електронна цигара, несъдържаща никотин, е съд с течност, несъдържаща никотин, който може да се използва за презареждане на електронна цигара.“
3. В глава втора, раздел II се създава чл. 12в:
„Чл. 12в (1) Заместителите на тютюна, съдържащи никотин, за целите на този закон се смятат за тютюневи изделия.
(2) „Заместителите на тютюна, съдържащи никотин“ са никотинови продукти, съставени изцяло или частично от прах, частици от паста/гел, или друга субстанция,или комбинация от тези форми, включително в опаковки под формата на пакетчета (паучове), които не съдържат тютюн, а съдържат никотин, предназначени за въвеждане на никотина в човешкото тяло и които не са предназначени за медицински цели.“
4. В чл. 21, ал. 1 се създава т. 17:
„17. Тютюневи изделия по смисъла на чл. 12б и чл. 12в, предназначени за друга държава членка“ .
5. В чл. 24а:
114
а) в ал. 5 се създава т. 11:
„11. При подадено искане на основание чл. 24, ал. 2, т. 4, в което са посочени енергийни продукти с код по КН 2707, 2710 и/или 2902, които се съдържат в крайния продукт, независимо от тяхното количество, лицето представя и информация за конкретната му цел и начин на употреба, както и информация за еквивалентни продукти.“;
б) в ал. 6 се създава т. 14:
„14. документи, доказващи информацията по ал. 5, т. 11 по отношение на крайния продукт.“
6. В чл. 29:
а) в ал. 3:
аа) в т. 2 думите „съдържаща никотин“ се заменят с „независимо дали съдържа никотин“;
бб) създава се т. 3:
„3. заместител на тютюн, съдържащ никотин, е количеството субстанция, независимо от формата, измерено в килограми.“;
б) в ал. 4, т. 6 след думата „регистрираната“ се добавя „за цигари, облепени с валиден български бандерол“;
в) създава се ал. 5:
„(5) За заместителите на тютюна, съдържащи никотин, и течностите за електронни цигари, независимо дали съдържат никотин, не се изисква регистрирана цена за реализация на вътрешния пазар.“
7. В чл. 38:
а) алинея 3 се изменя така:
„(3) Акцизната ставка за течност за електронна цигара, независимо дали съдържа никотин, е, както следва:
1. 0,30 лв. за милилитър от 1 август 2023 г.;
2. 0,35 лв. за милилитър от 1 януари 2024 г.;
3. 0,40 лв. за милилитър от 1 януари 2025 г.;
4. 0,45 лв. за милилитър от 1 януари 2026 г.“;
б) създава се ал. 4:
„(4) Акцизната ставка за заместител на тютюна, съдържащ никотин е, както следва:
1. 90 лв. за килограм от 1 август 2023 г.;
2. 95 лв. за килограм от 1 януари 2024 г.;
3. 105 лв. за килограм от 1 януари 2025 г.;
4. 115 лв. за килограм от 1 януари 2026 г.“
8. В глава четвърта, раздел IV се създава чл. 64б:
„Чл. 64б. Не се поставя бандерол върху потребителската опаковка при освобождаване за потребление от данъчен склад на:
1. бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % vol, които се транспортират за търговски цели до територията на друга държава членка с електронен опростен административен документ;
115
2. тютюневи изделия по чл. 12б и чл. 12в, които се транспортират за търговски цели до територията на друга държава членка с издаване на регистриран акцизен данъчен документ и при спазване разпоредбите на чл. 86, ал. 5 и 6.”
9. В чл. 83е ал. 10 се изменя така:
„(10) Обезпечението по ал. 9 се определя в размер сто на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество на получените стоки по ставката, определена в глава трета, раздел IV.”
10. В чл. 86:
а) в ал. 5 и 6 след думите „чл. 21, ал. 1, т. 13“ се добавя „и 17“;
б) създават се ал. 8 и 9:
„(8) Когато сертифициран изпращач е лицензиран складодържател и стоките, предназначени за друга държава членка, се освобождават за потребление при тяхното извеждане от данъчния склад и при условие че съобщението за получаване на освободените за потребление акцизни стоки е регистрирано в компютърната система в срок до подаване на акцизната декларация, се издава кредитно известие към регистрирания електронен акцизен данъчен документ, в което се посочва основанието за недължимост на акциза и се включва в данъчния период на издадения регистриран електронен акцизен данъчен документ.
(9) Когато сертифициран изпращач е лицензиран складодържател и стоките, предназначени за друга държава членка, се освобождават за потребление при тяхното извеждане от данъчния склад и при условие че съобщението за получаване на освободените за потребление акцизни стоки е регистрирано в компютърната система след срока по ал. 8, но в срок до подаване на акцизната декларация за следващия данъчен период, се издава кредитно известие към регистрирания електронен акцизен данъчен документ, в което се посочва основанието за недължимост на акциза и се включва в периода, следващ данъчния период на издадения регистриран електронен акцизен данъчен документ“ .
11. В Преходните и заключителните разпоредби:
а) параграфи 6а и 6б се отменят;
б) в § 6в се създават ал. 4 - 9:
„(4) Лицата, които произвеждат течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин, могат да продължат дейността си, при условие че подадат по реда на този закон писмено искане за издаване на лиценз за управление на данъчен склад в срок до 31 август 2023 г. В този случай лицата продължават дейността си до произнасяне на директора на Агенция „Митници“, но не по-късно от
31 октомври 2023 г., при спазване на разпоредбите относно задълженията на лицензираните складодържатели.
(5) До 31 януари 2024 г. течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин, могат да бъдат освобождавани за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 от закона без поставен бандерол върху потребителската опаковка от:
1. лицата по ал. 4;
2. лицензираните складодържатели, на които в обхвата на лиценза за управление на данъчен склад са включени и течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин;
3. лицата, които внасят на територията на страната течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин;
116
4. лицата, които въвеждат на територията на страната течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин.
(6) Лицата, които продават, съхраняват и предлагат течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин, могат да продължат дейността си, при условие че по реда на този закон подадат писмено искане за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия в срок до 31 август 2023 г. В този случай лицата продължават дейността си на местата по чл. 90б до влизането в сила на съответния акт на директора на териториалната дирекция, но не по-късно от 31 октомври
2023 г.
(7) Лицата по ал. 6 прилагат към искането и опис за наличните към 1 август 2023 г. в съответния обект течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин.
(8) Лицата, които притежават валидно разрешение за търговия с тютюневи изделия и които продават, съхраняват и предлагат течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин, могат да продължат дейността си, при условие че подадат опис за наличните към 1 август 2023 г. в съответния обект течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюн, съдържащи никотин. Описът се подава в срок до 31 август 2023 г. до директора на териториалната дирекция по местонахождение на съответния обект.
(9) Лицата по ал. 6 и 8 могат да реализират в търговската мрежа течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюн, съдържащи никотин, без поставен бандерол до 30 април 2024 г. След 30 април 2024 г. течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюн, съдържащи никотин, следва да са с поставен бандерол върху потребителската опаковка.“
в) създава се параграф 6г:
„§ 6г. (1) Започналите производства по възстановяване на платен акциз за електрическа енергия по отменения § 6а се довършват по реда на чл. 24ж.
(2) Възстановяването на платен акциз за електрическа енергия по отменения § 6а за месец юли 2023 г. се довършват по реда на чл. 24ж.“;
г) създава се параграф 6д:
„§ 6д. Продажната цена на тютюневи изделия се определя за целите на административнонаказателните производства до влизането в сила на закона по досегашния ред.“ .
§ 27. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от
2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96 и 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г. и бр. 14, 18, 52, 55, 71, 104 и 107 от 2020 г., бр. 17 г. и
111 от 2021 г. и бр. 14, 18, 52, 58, 99 и 102 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 118, ал. 1 се създава изречение трето:
„Когато лице, което извършва ресторантьорски и кетъринг услуги по смисъла на § 1, т. 61 от Допълнителните разпоредби на този закон, не издаде документ по изречение първо, получателят има право да не заплати стойността на доставката/продажбата.“
2. В чл. 123 се създава ал. 10:
117
„(10) Регистрирано по този закон лице е длъжно да декларира данни от счетоводната отчетност, която води по ал. 1, към последния ден на предходния данъчен период, които съдържат следната информация:
1. общата сума на налични парични средства в касите;
2. размер на вземания по разчети със собственици и персонал, когато надхвърлят праг от
10 000 лева.“
3. В чл. 125 се създава ал. 15:
„(15) Данните по чл. 123, ал. 10 се отразяват в справка-декларацията по ал. 1 по ред, определен в правилника за прилагане на закона.“
4. В чл. 126б:
а) в ал. 3 думите „не е налице право на приспадане на данъчен кредит“ и запетаята след тях се заменят с „не е упражнил право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 или в срока по чл. 72, ал. 1“ и се поставя запетая;
б) създават се ал. 10 и 11:
„(10) В срока за издаване на разрешението по ал. 8 органът по приходите извършва проверка за изпълнение на условието по чл. 126а, ал. 1, т. 1 и упражненото право на приспадане на данъчен кредит от получателя по издадените за доставката данъчни документи. Независимо от издаване на разрешението условията по чл. 126а, ал. 1 и съответното обстоятелство по чл. 126а, ал. 2 подлежат на последващ данъчен контрол по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс след издаване на разрешението по ал.
8.
(11) В случаите по ал. 9 доставчикът - регистрирано по този закон лице, с квалифициран електронен подпис чрез електронна услуга, предоставена от Националната агенция за приходите, може да получи информация относно начина на отразяване на издаден от него документ в дневника за покупки на получателя. Проверката се извършва чрез въвеждане на данни за номера и датата на издадена/издадени от него фактура/фактури и известие/известия и за идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 на получателя.“ § 28. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.;
Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. - бр. 30 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 53, 54 и
102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от
2015 г., бр. 32, 43, 74, 80 и 97 от 2016 г., бр. 88, 92, 96, 97 и 99 от 2017 г., бр. 98 и 108 от
2018 г., бр. 1 и 24 от 2019 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2019 г. - бр. 32 от
2019 г.; изм. и доп., бр. 38, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 71, 104, 107 и 110 от 2020 г., бр. 14 и
16 от 2021 г. и бр. 8, 17 и 104 от 2022 г.), в чл. 66 се създава ал. 2а:
„(2а) В необходимите разходи по ал. 1 се включват и разходите за данък върху добавената стойност, за който не е налице право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност. “ § 29.В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 88 от 3.11.2017 г., в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през
2021 г., - изм., бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 14 от 17.02.2021 г., в сила от
17.02.2021 г.), в § 5, в чл. 66, ал. 2 се създава изречение второ:
118
„В план-сметката по изречение първо се включват и разходите за данък върху добавената стойност, за който не е налице право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност. ” § 30. В Закона за Националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр. 112от 2002 г.; изм.
и доп., бр. 114 от 2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 12, 32,
42 и 95 от 2009 г., бр. 15, 51, 54, 97, 98 и 99 от 2010 г., бр. 38 и 94 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 60, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58 и 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7 и 38 от 2018 г., бр. 13, 94, 96 и 100 от 2019 г., бр. 38 и 105 от 2020 г. и бр. 56 и 102 от 2022 г.), в чл. 25б се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Лицензираните пощенски“ се заменят с „Пощенските“ .
2. В ал. 2 думите „Лицензираните пощенски“ се заменят с „Пощенските“ .
§ 31. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр.112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 19, 88, 99 и 105 от 2005 г., бр. 34, 37, 80 и 86 от
2006 г., бр. 41, 53 и 109 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., бр. 35, 87 и 93 от 2009 г., бр. 101 и 102 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 81 и 95 от 2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 77 от 2018 г., бр. 53 и 100 от 2019 г. и бр. 31 от 2022 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 9а, ал. 1 думите „заместник министър-председател, определен от Министерския съвет“ се заменят с „министъра на транспорта и съобщенията“ .
2. В член 10 думите „заместник министър-председател, определен от Министерския съвет“ се заменят с „министъра на транспорта и съобщенията“ .
3. В чл. 13:
а) в основния текст думите „Заместник министър-председателят по чл. 10“ се заменят с „Министърът на транспорта и съобщенията“;
б) в т. 2 думите „внася за приемане от Министерския съвет“ се заменят с „издава“ .
4. В чл. 13а:
а) в ал. 1 думите „Заместник министър-председателят по чл. 10 преди“ се заменят с „Министърът на транспорта и съобщенията преди издаване или“, а думите „Министерския съвет“ се заменят с „Министерството на транспорта и съобщенията“;
б) в ал. 3 думите „Заместник министър-председателят по чл. 10“ се заменят с „Министърът на транспорта и съобщенията“;
в) в ал. 4 думите „Министерския съвет“ се заменят с „Министерството на транспорта и съобщенията“ .
5. В чл. 14 ал. 2 думите „Министерския съвет по предложение на заместник министър- председателя по чл. 10“ се заменят с „министъра на транспорта и съобщенията“ .
6. В чл. 29, ал. 7 думите „Министерския съвет“ се заменят с „Министерството на транспорта и съобщенията“ .
7. В чл. 75, ал. 1 думите „заместник министър-председателя по чл. 10“ се заменят с „министъра на транспорта и съобщенията“, а думите „Министерския съвет“ се заменят с „Министерството на транспорта и съобщенията“ .
8. В чл. 76 думите „Министерския съвет по предложение на заместник министър- председателя по чл. 10“ се заменят с „министъра на транспорта и съобщенията“ .
9. В чл. 94, ал. 2 думите „Министерския съвет“ се заменят с „Министерството на транспорта и съобщенията“ .
119
10. Навсякъде думите „заместник министър-председателят по чл. 10“ и „заместник министър-председателя по чл. 10“ се заменят съответно с „министърът на транспорта и съобщенията“ и „министъра на транспорта и съобщенията“ .
§ 32. В Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги (обн., ДВ, бр. 108 от 2000 г.; изм., бр. 28, 88 и 94 от 2005 г., бр. 57 от 2007 г., бр. 42 и 82 от 2009 г., бр. 87 и
101 от 2010 г., бр. 94 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 31 от 2022 г. и бр. 56 от 2023 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 9, т. 5 думите „Министерския съвет“ се заменят с „Министерството на транспорта и съобщенията“ .
2. В чл. 18:
а) в ал. 1 думите „Министерския съвет“ се заменят с „Министерството на транспорта и съобщенията“;
б) в ал. 2 думите „заместник министър-председателя по чл. 10 от Закона за пощенските услуги“ се заменят с „министъра на транспорта и съобщенията“ .
§ 33. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53,
97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г., бр. 74, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 54, 98 и 100 от 2010 г., бр. 10, 19, 39 и 48 от 2011 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от
2012 г. - бр. 20 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 47, 53, 54, 60 и 75 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 19, 37, 79, 92, 95, 101 и 102 от 2015 г., бр. 13, 50, 81, 86, 98 и
101 от 2016 г., бр. 9, 11, 54, 58, 77 и 97 от 2017 г., бр. 2, 7, 17, 55, 59, 62, 77, 86 и 105 от
2018 г., бр. 13, 17 и 60 от 2019 г., бр. 69, 71, 104 и 109 от 2020 г., бр. 18, 23, 26, 80 и 84 от
2021 г., бр. 102 от 2022 г. и бр. 14 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 186:
а) в ал. 1 думите „които са установени в момента на извършването им и“, „на мястото на нарушението“ и „или в минималния размер, или“ се заличават;
б) в ал. 2 думите „или размера на наложената му глоба“ се заличават;
в) в ал. 3 след думата „собственика“ се поставя запетая и се добавя „а когато в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, на ползвателя“;
г) в ал. 4, изречение първо думите „на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице - на управителя му“ се заменят с „на собственика, съответно на ползвателя, посочен в свидетелството за регистрация на превозното средство, а когато то е собственост на или се ползва от юридическо лице - на управителя му“ , в изречение второ думите „на собственика или на управителя на юридическото лице - собственик“ се заменят с „на собственика, съответно на ползвателя или на управителя на юридическото лице - собственик или ползвател“, а след думите „издаване на фиша“ се поставя запетая и се добавя „като първият екземпляр се изпраща на собственика“;
д) в ал. 5 след думата „собственика“ се добавя „или ползвателя“, а след думите „собственост на“ се добавя „или се ползва от“;
120
е) създават се нови ал. 6 и 7:
„(6) Поканата по ал. 4 и декларацията по ал. 5 могат да бъдат изпратени и по електронен път по реда на Закона за електронното управление.
(7) В 7-дневен срок от налагането на глобата с фиш нарушителят може да заплати 80 на сто от размера й.“;
ж) досегашната ал. 7 става ал. 8.
2. Създава се чл. 186а:
„Чл. 186а. (1) Електронни фишове и наказателни постановления, издадени от органите на Министерството на вътрешните работи, се връчват по един от следните начини:
1. лично срещу подпис на нарушителя:
а) от контролните органи по чл. 165 при изпълнение на контролните им функции по този закон;
б) от служители на Министерството на вътрешните работи извън контролните органи по чл. 165;
2. по електронен път:
а) чрез информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление;
б) чрез Портала за електронни административни услуги на МВР;
3. с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга на постоянния адрес на нарушителя, съответно на адреса на управление, чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга;
4. чрез работодателя или негов служител, натоварен да приема книжа - за работници и служители.
(2) Когато лицето, на което се връчва наказателно постановление или електронен фиш по реда на ал. 1, т. 1 или 3, откаже да го получи, отказът се удостоверява с подписа и имената на лицето, което извършва връчването, върху обратната разписка, съответно разписката към електронния фиш или наказателното постановление, и с подписа на един свидетел.
Отказът на получателя не засяга редовността на връчването, като датата на отказа се счита за дата на връчване.
(3) Чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол може да се връчи отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система на издадено наказателно постановление за нарушение по този закон, съдържащо реквизитите на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, с изключение на подписа на длъжностното лице, което го е издало. Отпечатаният дигитален образ на документа се връчва на проверяваното лице и върху него се отбелязват датата и часът на връчването. Контролният орган и лицето се подписват върху отпечатания дигитален образ, като от този момент документът се счита за връчен. Отказът за получаване на отпечатания дигитален образ се удостоверява чрез подпис на свидетел върху разписката или отпечатания документ.
121
Отказът на получателя не засяга редовността на връчването, като датата на отказа се счита за дата на връчване на наказателното постановление.
(5) Връчването чрез Портала за електронни административни услуги на МВР се извършва чрез отваряне на публикуваната на Портала информация за невръчени електронни фишове или наказателни постановления, като документите се считат за връчени от датата на достъпването на информацията. Удостоверяването на връчването се извършва чрез електронен запис от Портала за електронни административни услуги на МВР.
(6) Връчването по електронен път се смята за лично връчване.
(7) За връчени се считат и електронен фиш или наказателно постановление, глобата или имуществената санкция по които са заплатени, като за дата на връчване се счита датата на плащането.“
3. В чл. 189:
а) създават се ал. 4а-4д:
„(4а) При нарушения, за които е издаден фиш, електронен фиш или наказателно постановление, на нарушителя се изпраща уведомление на електронната поща или кратко текстово съобщение на мобилен телефонен номер, подадени от лицето при издаване или при подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство или при издаване на свидетелство за регистрация на моторно превозно средство или ремарке.
(4б) Уведомяването се извършва от лица, оправомощени от министъра на вътрешните работи.
(4в) Уведомяването се извършва в срок до три работни дни от датата, на която е издаден фишът, електронният фиш или наказателното постановление по чл.4а.
(4г) При неподадени ли неправилно подадени данни за контакт уведомлението по ал. 1 се счита за редовно извършено.
(4д) Уведомлението има информативен характер и не е предпоставка за ангажиране или освобождаване от административнонаказателна отговорност.“;
б) в ал. 5 думите „с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им“ се заменят с „по един от начините по чл. 186а“;
в) в ал. 10:
аа) точка 1 се отменя;
бб) създава се т. 4:
„4. са платени в срока за доброволно плащане - считано от датата на плащането.“
4. В чл.189ж се създава ал. 8:
„(8) Наказателни постановления за административни нарушения по чл. 179, ал. 3-3в и електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3б се връчват от контролните органи по чл. 167а на нарушителя лично, срещу подпис или по реда на чл. 186а, ал. 1, т. 2, буква „а“, т. 3, ал. 2, 3, 5 и 6.” 122
§ 34. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от
1969 г.; изм. и доп., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от
1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от
1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г., бр. 30, 33, 69 и 108 от 2006 г., бр. 51, 59 и 97 от 2007 г., бр. 12, 27 и 32 от 2009 г., бр. 10, 33, 39, 60 и
77 от 2011 г., бр. 19, 54 и 77 от 2012 г., бр. 17 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 81 от
2015 г., бр. 76 и 101 от 2016 г., бр. 63 и 101 от 2017 г., бр. 20 и 38 от 2018 г., бр. 83 и 94 от
2019 г., бр. 13 и 109 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 25 от 2022 г. и бр. 51 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 39, ал. 2а думите „установени при извършването им“ , запетаята след тях и думите „на местонарушението“ се заличават.
2. В чл. 58 се създава ал. 1а:
„(1а) Когато това е предвидено в специален закон, на нарушителя може да се връчи отпечатан дигитален образ на издадено наказателно постановление, съдържащо реквизитите по чл. 57, ал. 1, с изключение на подписа на длъжностното лице, което го е издало.“ § 35.В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 32 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 32 от 2002 г., бр. 120 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 21, 30, 33, 68 и 95 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 71 и 110 от 2008 г., бр. 23 от 2009 г., бр. 15 и
24 от 2010 г., бр. 99 от 2011 г., бр. 54 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г. и бр. 57, 79 и 96 от 2015 г., бр. 98 от 2016 г., бр. 99 от 2017 г., бр. 30, 77, 88 и 105 от 2018 г., бр. 24, 35 и 101 от 2019 г., бр. 104 от 2020 г., бр. 14 от 2021 г. и бр. 102 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2, ал. 2, т. 6 след думата „първи“ се добавя „клас или са записани/продължават обучението си във“, съюзът „и“ се заменя със запетая, а след думата „четвърти“ се добавя „и пети“ .
2. В чл. 10а:
а) в ал. 1 след думата „първи“ се добавя „клас или са записани/продължават обучението си, във“, съюзът „и“ след думата „трети“ се заменя със запетая, а след думата „четвърти“ се добавя „и пети“;
б) в ал. 7:
аа) в т. 1 след думата „постъпи“ се поставя наклонена черта и се добавя „не бъде записано“;
бб) в ал. 7, т. 2 съюзът „и“ се заменя със запетая, а след думата „четвърти“ се добавя „и пети“ .
3. В чл. 12, ал. 1, т. 6 след думата „първи“ се добавя „клас или са записани/продължават обучението си във“, съюзът „и“ се заменя със запетая, а след думата „четвърти“ се добавя „и пети“ .“ §36.Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
§37.Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. с изключение на:
1. Параграф 24, т. 3 - 9 и т. 10, букви „а“ -„в“ и § 25, които влизат в сила от 1 януари 2024 г.
123
2. Параграф 27 по отношение на т. 1 и 4, буква „а“, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“ .
3. Параграф 26, който влиза в сила от 1 август 2023 г.
4. Параграф 27 по отношение на т. 2 и 3, които влизат в сила от 1 септември 2023 г.
5. Параграф 27 по отношение на т. 4, буква „б“, която влиза в сила от 1 октомври 2023 г.
6. Параграфи 8 и 9, които влизат в сила от 1 декември 2023 г.
7. Параграф 14, който влиза в сила три дни след обнародването на закона в „Държавен вестник“, освен:
а) точки 2 и 9 по отношение на чл. 182а - 182г, т. 12 - 13, т. 15 - 16 и т. 18, които влизат в сила девет месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“;
б) точка 6 по отношение на чл. 127и, ал. 1 и 2, който влиза в сила от 1 октомври 2023 г., и по отношение на чл. 127и, ал. 3, 4 и 5, които влизат в сила от 1 януари 2024 г.
8. Параграфи 17, 18 и 20, които влизат в сила девет месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“ .
9. Параграф 19, който влиза в сила осем месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“ .
10. Параграф 29, който влиза в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.
11. Параграфи 33 и 34, които влизат в сила три месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“ .
Законът е приет от 49-ото Народно събрание на ................................... 2023 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
Росен Желязков 124
Приложение към чл. 51,т.1 Механизъм за определяне на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините под формата на субсидии за 2023 г.
Основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2023 г. се изчисляват по следната формула:
С = С1 + С2 + С3 + С4, където С е размерът на основното бюджетно взаимоотношение между централния бюджет и бюджета на конкретната община за 2023 г. под формата на субсидии/трансфери.
С1 е размерът на общата субсидия за делегираните от държавата дейности от централния бюджет за конкретната община. Изчислява се като сума на всички разходи за делегираните от държавата дейности, определени по стандарти.
С2 е размерът на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община.
Право да получават обща изравнителна субсидия през 2023 г. имат общините, чиито постоянни данъчни постъпления към 31 декември 2021 г. на един жител са по-ниски от 120% от равнището им за страната на един жител (ДПх1<1,2*ДПстр.) Общата изравнителна субсидия за общините с достъп за 2023 г. се изчислява по следната формула:
С2 = A1 + A2 + А3 + А4 + А5 А1 е първата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община. Право да получават тази част от субсидията имат общините с посочения достъп в зависимост от постоянните данъчни постъпления на един жител, като изравняването е в размер на разликата между 120% от равнището за страната и постоянните данъчни постъпления на един жител за конкретната община, умножена по броя на жителите й.
ИДПх1 = (1,2*ДПстр -ДПх 1) * Нх 1, където ИДПх1 е стойността на изравняването на постоянните данъчни постъпления по компонента А1 за конкретната община.
ДПх1е размерът на постоянните данъчни постъпления (данък върху недвижимите имоти (§13 01), данък върху превозните средства (§13-03), туристически данък (§13-08) и патентен данък и данък върху таксиметров превоз на пътници (§01-03)) на един жител на конкретната община към 31 декември 2021 г.
ДПстр е размерът на постоянните данъчни постъпления (§13-01, §13-03, § 13-08 и §01-03 от ЕБК) на един жител за страната към 31 декември 2021 г. (124,69 лв./жител) Нх1 е населението на съответната община по данни на Националния статистически институт (НСИ) от преброяването през 2021 г.
А2 е втората част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.
Разпределението на сумата от компонента А2 по общини е на база делът на разходните потребности за конкретната община с достъп.
За определяне на разходните потребности на общините се използват следните натурални показатели:
S Брой деца до 5 г.
S Брой деца от 6-14 г.
S Брой възрастни на и над 65 г.
125
S Територия S Дължина на общински пътища S Население Теглото на съответния показател се определя в зависимост от структурата на разходите за местни дейности (по последни отчетни годишни данни за 2021 г.) по следния начин:
□ Брой деца до 5 г. - 6,0% (дял на разходите за местни дейности 311, 312, 431 от ЕБК в общите разходи за местни дейности) □ Брой деца от 6-14 г. - 1,0% (дял на останалите разходи за местни дейности във функция Образование от ЕБК в общите разходи за местни дейности) □ Брой възрастни на и над 65 г. - 5,0% (дял на разходите за местни дейности във функция V.
Социално осигуряване, подпомагане и грижи от ЕБК в общите разходи за местни дейности) □ Територия - 24,0% (дял на разходите за местни дейности в група А. Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство (без дейности 603 и 605) и разходите за дейност 622 „Озеленяване“ от група Б на функция VI от ЕБК в общите разходи за местни дейности) □ Дължина на общинската пътна мрежа - 12,0% (дял на разходите за местни дейности в група В. Транспорт и съобщения от функция VIII от ЕБК в общите разходи за местни дейности) □ Население - 52,0% - (дял на разходите за всички останали местни дейности от ЕБК в общите разходи за местни дейности) На всяка община се определя дял на всеки от натуралните показатели от общата сума на показателя за страната, като всеки дял се умножава с теглото за показателя (%). Сумата от така получените дялове формира съответния дял разходни потребности на конкретната община.
РП = (ДЙХД0*6,0% + (yi/£yi)* 1,0% + (В й д а *5,0% + (Ti/^Ti)*24,0% + (ДОШ£ДОИ)*12,0% + (ШХП)*52,0%, където Д - деца до 5 години У - деца от 6 до 14 г./ученици В - възрастни на и над 65 години Т - територия ДОП - дължина на общински пътища Н - население РИ е делът на разходните потребности за конкретната община.
£ РН=0,7525 само за общините с достъп.
Разпределението на общата сума от А2 по общини е на база относителния дял на разходните потребности на всяка от общините с достъп към общата сума на разходните потребности за общините с достъп Р Н /£ РИ.
Информацията за населението, децата до 5 години, децата от 6 до 14 години и възрастните на и над 65 години е по данни на НСИ от преброяването през 2021 г., а за дължината на общинските пътища - по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към септември 2022 г.
А3 е третата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.
Право да получават тази част от субсидията имат общините с достъп, чийто дял на приходите спрямо общите постъпления (по последни отчетни годишни данни за 2021 г.) е по-малък от 25 на сто.
126
Пх1/ОПх1<25%, където Пх1 е размерът на приходите (раздел I и §40-00 от раздел III от ЕБК) към 31 декември 2021 г.
за конкретната община с достъп.
ОПх1 е размерът на общите постъпления към 31 декември 2021 г. за конкретната община с достъп, който се формира като сума от размера на приходите на общината, трансферите и временните безлихвени заеми (раздел I, §40-00 от раздел III и раздел IV от ЕБК).
Разпределението на тази част от субсидията е на база относителния дял на разликата между 25% и полученото съотношение на приходи към общи постъпления за конкретната община с достъп.
А4 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община, който осигурява размера на общата изравнителна субсидия, определен в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ЗДБРБ за 2022 г.) за общините с достъп. Тази част на субсидията се получава от общините с достъп, които имат отрицателна разлика между полученото от сумата на компонентите А1, А2 и А3 (А1+А2+А3) и размера на общата изравнителна субсидия, определен в ЗДБРБ за 2022 г.
А5 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община с достъп.
Право да получават тази част от субсидията имат общините с осреднено данъчно усилие над средния размер на определените със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) граници за съответните данъци (ДУсрх 1 >1), като разпределението е на база относителния дял на разликата над 1.
ДУсрх 1 е осредненото съотношение между размерите на ставките на данъка върху недвижимите имоти, данъка при придобиване на имущество по възмезден начин, данъка върху превозните средства - за леки автомобили над 74 kW до 110 kW и данъка върху превозните средства
- за товарни автомобили до 12 т на конкретната община за 2022 г. към съответните средни стойности в границите, определени в ЗМДТ за всеки от изброените данъци. Изчислява се по следната формула:
ДУсрх1 = (СТднИ х1 /СТднИ ср + СТДВПИх1/СТДВПИср + СТдпС_Лх1 /СТдпС_Лср + СТдпС_Тх1 /СТдпС_Тср )/4, където СТд н и х 1 е размерът на ставката за данъка върху недвижимите жилищни имоти за физически лица на конкретната община за 2022 г. При наличие на диференцирани ставки по населени места се взема предвид ставката, определена за населеното място - административен център на общината.
СТщИср е средният размер на ставката за данъка върху недвижимите имоти в границите, определени със ЗМДТ.
СТд в п и х 1 е размерът на ставката за данъка при придобиване на имущество (недвижимо) по възмезден начин за 2022 г. на конкретната община.
СТд в п и ср е средният размер на ставката за данъка при придобиване на имущество по възмезден начин в границите, определени със ЗМДТ.
СТд п с _л х 1 е размерът на ставката за данъка върху превозните средства - за леки автомобили над 74 kW до 110 kW включително, за 2022 г. на конкретната община.
СТд п с _ л ср е средният размер на ставката за данъка върху превозните средства в границите, определени със ЗМДТ - за леки автомобили над 74 kW до 110 kW включително.
СТд п с _т х 1 е размерът на ставката за данъка върху превозните средства - за товарни автомобили до 12 т технически допустима максимална маса, за 2022 г. на конкретната община.
СТд п с _ т ср е средният размер на ставката за данъка върху превозните средства в границите, определени със ЗМДТ - за товарни автомобили до 12 т технически допустима максимална маса.
С3 е размерът на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища за конкретната община.
127
Средствата за трансфера се разпределят при следните съотношения: 85% по показател дължина на общинските пътища с отчитане на географско и височинно разположение (на базата на параметри за дължина на общински пътища в планински райони, в равнинни райони и в райони, характерни със снегонавявания и заледявания); 10% - по показател брой населени места с изключване на местата без население; 5% - по показател брой население. Размерът на трансфера за конкретна община се формира от сбора на сумите, разпределени по относително тегло на съответния показател за общината спрямо общото за страната;
С4 е размерът на целевата субсидия за капиталови разходи за конкретната община, формиран от следните компоненти:
С4=В1+В2, където:
В1 - основен компонент на целевата субсидия, при съотношения за разпределяне на ресурса за този компонент, както следва: 45% от него - по показател брой населени места, с изключване на местата без население и с население до 10 души; 25% от него - по показател дължина на общинските пътища; 25% от него - по показател брой население, 5% от него - по показател територия. В1 за конкретна община се формира от сбора на сумите, разпределени по относително тегло на съответния показател за общината спрямо общото за страната;
В2 - допълнителен компонент на целевата субсидия за подпомагане на общините от 4-та и 5-та категория за подобряване на състоянието на социалната и техническа инфраструктура на територията на общината. Достъп до тази част на субсидията имат всички общини от 4-та и 5-та категория, съгласно утвърдената от министъра на регионалното развитие и благоустройството със заповед № РД-02-14-2021 от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 73 от 2014 г. и бр.
75 от 2016 г.) категоризация на общините в Република България, на основание чл. 36, ал. 2 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България и във връзка с т. 4 от Решение № 921 на Министерския съвет от 2011 г. за определяне на критерии и показатели за категоризиране на общините, кметствата, районите и населените места в Република България, изм. с Решение № 721 на Министерския съвет от 2013 г.
Информацията за населението и населените места е по данни на НСИ съответно от преброяването през 2021 г. и към 31 декември 2021 г., а за дължината на общинските пътища - по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към септември 2022 г.
128
ПРОЕКТ СТАНОВИЩЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ПРОЕКТА НА БЮДЖЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ЗА 2023 Г.
В изпълнение на чл. 79, ал. 1, т. 3 и ал. 4 от Закона за публичните финанси Министерският съвет (МС) предлага на Вашето внимание становището си по предложения от Висшия съдебен съвет (ВСС) проект на бюджет на съдебната власт за 2023 г., включено и в общите параметри на законопроекта за държавния бюджет на Република България за
2023 г.
Становището на МС по проекта на бюджет на съдебната власт за 2023 г. е изготвено при съобразяване с един от основните приоритети на правителството по отношение на фискалната политика дефицитът да е в рамките на Маастрихтските критерии - до 3 на сто от БВП, както и с данните за изпълнението по бюджета на съдебната власт и по държавния бюджет за 2022 г. и 2023 г. Стремежът е в рамките на предвидените финансови ресурси да се осигури изпълнението на заложените стратегически цели в Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и Пътната карта към нея.
След анализ на информацията и съпоставка между основните показатели по бюджета на съдебната власт за 2023 г., предложени от ВСС, и тези, предложени от правителството, могат да бъдат отбелязани следните основни моменти:
По приходната част Предложението на ВСС е за запазване на равнището на приходите от 2022 г. в размер на 95,0 млн. лв.
Министерският съвет предлага приходите да са в размер на 100,0 млн. лв. с оглед на отчетните данни по бюджета на ВСС за 2022 г.
По разходната част Забележка: в разпределението на одобрените със Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2022 г. разходи по бюджета на съдебната власт от страна на ВСС бяха включени допълнителни разходи в размер на 40,0 млн. лв. за сметка на наличности по сметки от предходни години, които в настоящия анализ на разходите на съдебната власт в частта на 2022 г. не са взети предвид.
В проекта на ВСС за 2023 г. общият размер на разходите е 1 192,6 млн. лв.
Министерският съвет предлага общият размер на разходите да бъде определен на 1 087,5 млн. лв. При така изготвените разчети разликата в разходите между двата проекта е в размер на 105,1 млн. лв.
Висшият съдебен съвет предлага общ размер на разходите за 2023 г. - 1 192,6 млн.
лв. (увеличение с 253,9 млн. лв. спрямо одобрените със ЗДБРБ за 2022 г.), от тях 1 118,2 млн. лв. са за текущи разходи (с 206,8 млн. лв. повече спрямо 2022 г.), като е предвидено увеличение на средствата за персонал със 168,7 млн. лв. спрямо 2022 г.
В мотивите на ВСС към представения проектобюджет на съдебната власт за 2023 г. е посочено, че основните принципи, спазвани при разработването му, са независимост и 1
прогнозиране на оптимален размер на средствата за нормално функциониране на съдебните институции. При изготвянето на разчетите са използвани потребностите от численост на магистратите и служителите от съдебната администрация, определени спрямо броя на съдебните производства и темпа на тяхното нарастване. Разчетите са разработени на база утвърдените бюджети за 2022 г. на органите на съдебната власт, като са предвидени допълнителни разходи, необходими за нормалното им функциониране, и осигуряващи бързо правораздаване и изграждане на информационни системи за реализиране на електронното правосъдие.
За персонал са предвидени средства, необходими за индексиране на заплатите спрямо утвърдения бюджет за 2022 г., с цел да се осигури финансово изпълнението на законоустановените изисквания, въз основа на които се определят възнагражденията в съдебната система. Също така са предвидени средства за облекло и допълнителни възнаграждения. Предвидени са средства и за трудовите възнаграждения и осигурителните вноски за младши магистрати, както и средства за обезщетения по Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Кодекса на труда. В проектобюджета на Прокуратурата на Република България са предвидени средства за осъществяване на дейността на европейските делегирани прокурори.
За издръжка са предвидени средства за обезпечаване на разходи в областта на електронното управление и на използваните информационни и комуникационни технологии, за въвеждане на електронното правосъдие и за поетапното въвеждане на Единната информационна система на съдилищата.
За капиталови разходи са планирани средства за управление на недвижимите имоти на съдебната власт, за разходи в областта на електронното управление, в т. ч. за закупуване на компютри, копирни машини, сървъри, скенери, периферни устройства, софтуерни пакети и лицензи.
Министерският съвет предлага по бюджета на съдебната власт за 2023 г. да бъдат одобрени разходи в общ размер на 1 087,5 млн. лв. или увеличение със 148,8 млн. лв.
спрямо одобрените със ЗДБРБ за 2022 г.
Планираните средства за персонал включват разходите за заетите в съдебната система и са съобразени с разписаните в ЗСВ механизми за формиране на възнагражденията и други плащания. Включени са и средства за достигане на годишния размер на средствата необходими във връзка с увеличението от м. април 2022 г. на минималната работна заплата (МРЗ) от 650 лв. на 710 лв. и на максималния осигурителен доход от 3 000 лв. на 3 400 лв. Отразен е и ефектът от увеличението на МРЗ от 710 лв. на
780 лв. от 01.01.2023 г.
Допълнителни средства за персонал са планирани с оглед изпълнението на Решение № 172 на Министерския съвет от 2023 г. за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт във връзка с изпълнение на мярка „Укрепване ролята на Инспектората към ВСС за превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт (Q4/2022)“, заложена в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, както и за изпълнението на Решение № 332 на Министерския съвет от 2022 г. за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт с цел оптимизиране на дейността на европейските делегирани прокурори в Република България.
2
Предвидените средства за текущи разходи за осъществяване на дейността на съдебните институции са в размер на 1 060,1 млн. лв., като увеличението спрямо 2022 г. е в размер на 148,6 млн. лв., в т.ч. за разходи за персонал - 146,1 млн. лв. Текущата издръжка е увеличена с 2,5 млн. лв., в т. ч. 1,2 млн. лв. за извършване на специализирани експертизи от Прокуратурата на Република България, 1,0 млн. лв. от ефекта от увеличението на МРЗ от
710 лв. на 780 лв. от 01.01.2023 г. и 0,3 млн. лв. в изпълнение на горепосочените две решения на Министерския съвет за одобряване на проекти на закони за изменение и допълнение на ЗСВ.
В частта на капиталовите разходи средствата основно са насочени за дейности в областта на електронното управление и за поддръжка на сградния фонд на съдебната власт.
Същите са увеличени с 0,2 млн. лв. за заплащане на годишен абонамент за достъп до платформа CipherTrace Inspector и платформа TRM Labs Inc.
Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи В проекта на ВСС предложението е за запазване на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи на равнището от 2022 г. в размер на 0,9 млн. лв.
Министерският съвет подкрепя предложението на ВСС.
По бюджетните взаимоотношения (трансфери) Разликата в бюджетното взаимоотношение с централния бюджет между двата проекта е 110,1 млн. лв., която е резултативна величина между планираните приходи и разходи по бюджета на съдебната власт.
По предложените от ВСС разпоредби на чл. 2 от законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г.:
По ал. 3 - Висшият съдебен съвет предлага следното съдържание на ал. 3:
„(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2023 г. от органите на съдебната власт, както следва:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да 173 579,0 бъдат поети през 2023 г.
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат 137 512,8 да бъдат натрупани през 2023 г.
По ал. 3 - Министерският съвет предлага следния размер на показателите по тази алинея:
Сума № Показатели (хил. лв.)
1 2
1. Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да 174 779,0 бъдат поети през 2023 г.
3
2. Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат 109 654,8 да бъдат натрупани през 2023 г._________________________________ В и сш и ят съдебен съ в ет предлага съдържание на ал. 4, 5, 6 и 7, както следва:
„(4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Висшия съдебен съвет.
(5) Висшият съдебен съвет може да изразходва средства от наличностите по сметки от предходни години за покриване на неотложни разходи на органите на съдебната власт, в случай че не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет.
(6) В приходите по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на конфискувано или отнето в полза на държавата имущество с акт на орган на съдебна власт, след приспадане на разходите по чл. 3, ал. 12 от Закона за Националната агенция за приходите.
(7) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, Сметната палата и в Министерството на финансите утвърдените бюджети на органите на съдебната власт.” Министерският съвет подкрепя предложенията на ВСС за разпоредбите на ал. 4, 5,
6 и 7 на чл. 2.
В заключение може да се отбележи, че разработеният бюджет на Република България 2023 г. отразява актуалните данни за изпълнението на държавния бюджет за 2022 г. и за макроикономическото развитие през следващите години. Целите на фискалната политика са отражение на действащите към момента политики, включително тези, заложени със Закона за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2022 г. (ДВ, бр. 52 от 2022), чието бюджетно въздействие се пренася през 2023 г. и в средносрочен и дългосрочен план.
Съгласно възложените с Конституцията на Република България правомощия на Народното събрание да приема годишния закон за държавния бюджет, Министерският съвет предлага в общите параметри на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. да се вземе предвид становището на правителството по проекта на бюджет на съдебната власт за 2023 г.
4
Приложение към т. 4 Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.
Мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
Юли 2023 г.
Съдържание Въведение...............................................................................................................................................8 Част I. Икономически перспективи за периода 2023-2025 г.................................................... 12
1. ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА СВЕТОВНАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИКА................................12
2. ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА.............................................................. 13
3. ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г............................................................................................................................................. 16
4. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г................................................................ 17 Част II. Фискална политика и основни параметри за периода 2023-2025 г.......................... 23
1. СРЕДНОСРОЧНИ ЦЕЛИ НА ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА............................................................................... 23
2. ОСНОВНИ ФИСКАЛНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г..................................................................25
3. ПРОГНОЗА ЗА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.................................... 27 Част III. Политики и основни допускания за периода 2023-2025 г......................................... 49
1. ПОЛИТИКИ В ПРИХОДИТЕ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г................................................................................... 49
2. РАЗХОДНИ ПОЛИТИКИ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.......................................................................................... 66 Част IV. Фискална децентрализация и бюджетни взаимоотношения с общините за периода 2023-2025 г.......................................................................................................................... 171 Част V. Управление на средствата от европейските фондове и програми за периода 2023
2025 г................................................................................................................................................... 175
1. НАЦИОНАЛЕН ФОНД........................................................................................................................................... 175
2. ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ ..................................................................................................................... 186
3. ДРУГИ СМЕТКИ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС И СРЕДСТВА ПО МЕЖДУНАРОДНИ ПРОГРАМИ И ДОГОВОРИ, ЗА КОИТО СЕ ПРИЛАГА РЕЖИМ НА СМЕТКИТЕ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС.........................189
4. ВНОСКИ В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕС ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г..................................................................190 Част VI. Политика по дълга и финансирането за периода 2023-2025 г............................... 195
1. ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ. ОБСЛУЖВАНЕ И ФИНАНСИРАНЕ.................................................................................195
2. ДЪРЖАВНОГАРАНТИРАН ДЪЛГ.......................................................................................................................200
3. ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ ЧРЕЗ ФИНАНСОВ ЛИЗИНГ И ДРУГИ ФОРМИ НА ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ.................... 201
4. ДРУГИ ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО............................................................................... 201 Част VII. Перспективи за развитието на публичните финанси............................................ 205
1. УСТОЙЧИВОСТ НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ.............................................................................................. 205
2. ФИСКАЛНИ РИСКОВЕ..........................................................................................................................................208
3. АНАЛИЗ НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА................................................................................................................. 210
4. ПРОЦЕДУРИ И КАЧЕСТВО НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ.......................................................................... 212 Част VIII. Мотиви към предложенията за промяна на други закони в проекта на ЗДБРБ за 2023 г...............................................................................................................................................221 2
Част IX. Приложения......................................................................................................................245 ПРИЛОЖЕНИЕ № 1: ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2022 Г. И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КФП КЪМ
31.05.2023 Г.............................................................................................................................................................. 245
1. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2022 Г.......................................................................................245
2. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КФП КЪМ 31.05.2023 Г........................................................................................................250 ПРИЛОЖЕНИЕ № 2: ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ПО АКТУАЛИЗИРАНАТА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2022-2025 Г.............................................................................................................. 256 ПРИЛОЖЕНИЕ № 3: КОНСОЛИДИРАНА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПЕРИОДА 2020-2025 Г................... 269 ПРИЛОЖЕНИЕ № 4: ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ ПО БЮДЖЕТНИ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г................................................................................................................................................................................. 273 ПРИЛОЖЕНИЕ № 5: ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ ПО БЮДЖЕТИТЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.............................................................275 ПРИЛОЖЕНИЕ № 6: РАЗМЕРИ НА БЮДЖЕТНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИТЕ) НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ С БЮДЖЕТИТЕ НА БНТ, БНР, БТА, БАН, ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА И ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ ВОЕННИ УЧИЛИЩА ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.............................................275 ПРИЛОЖЕНИЕ № 7: РАЗМЕРИ НА РАЗХОДИТЕ И ТРАНСФЕРИТЕ (НЕТО) ПО СМЕТКИТЕ ЗА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г........................................................ 276 ПРИЛОЖЕНИЕ № 8: РАЗМЕРИ НА РАЗХОДИТЕ И ТРАНСФЕРИТЕ (НЕТО) ПО ДРУГИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОБОСОБЕНИ ЛИЦА И СТРУКТУРНИ ЕДИНИЦИ, ВКЛЮЧЕНИ В КФП ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г 277 ПРИЛОЖЕНИЕ № 9: РАЗМЕРИ НА ОСНОВНИТЕ БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ЦЕНТРАЛНИЯ БЮДЖЕТ И БЮДЖЕТИТЕ НА ОБЩИНИТЕ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г......................... 279 ПРИЛОЖЕНИЕ № 10: ДАНЪЧНИ РАЗХОДИ ЗА 2021 И 2023 Г............................................................................. 280 3
Списък с включените в текста таблици Табл. I-1: Основни допускания за развитието на външната среда..................................................................16 Табл. I-2: Основни макроикономически показатели.......................................................................................... 17 Табл. I-3: Стойности на потенциалния растеж и на отклонението от потенциалния БВП ......................21 Табл. I-4: Приноси към потенциалния растеж (пр.п.)........................................................................................22 Табл. I-5: Сравнение на макроикономическата прогноза на МФ с прогнозата на Е К ..............................22 Табл. II-1: Основни показатели по КФП (2022-2025 г .) ..................................................................................... 25 Табл. II-2: КФП - Национален бюджет (2022-2025 г .)........................................................................................26 Табл. II-3: КФП - Сметки за средства от ЕС (2022-2025 г .)..............................................................................26 Табл. II-4: Изменение на показателите на сектор „Държавно управление“ за периода 2023-2025 г. .. 29 Табл. II-5: Бюджетна прогноза на сектор „Държавно управление“ при непроменени политики за периода 2023-2025 г..............................................................................................................................................................30 Табл. II-6: Дискреционни приходни мерки на начислена основа, млн. лв..................................................... 35 Табл. II-7: Дискреционни разходни мерки на начислена основа, млн. лв......................................................37 Табл. II-8: Сравнение на бюджетната прогноза на МФ с прогнозата на Е К .................................................39 Табл. III-1: Разходи по функции по КФП за периода 2022-2025 г. с разпределен резерв по функции (без вноска в общия бюджет на ЕС)................................................................................................................................ 67 Табл. III-2: Разходи за отбрана за периода 2023-2025 г........................................................................................ 89 Табл. IV-1: Основни бюджетни взаимоотношения на общините с централния бюджет за периода 2023 -
2025 г. (в хил. л в .)............................................................................................................................................................. 172 Табл. V-1: Разходи и плащания за селскостопанската политика за периода 2023-2025 г........................188 Табл. V-2: Разходи и плащания за рибарската политика за периода 2023-2025 г......................................189 Табл. VI-1: Държавен дълг - показатели за вътрешен и външен дъ л г........................................................... 196 Табл. VI-2: Структура на държавния дълг за периода 2021-2025 г..................................................................198 Табл. VII-1: Индикатори за устойчивост................................................................................................................. 205 Табл. VII-2: Обобщение на допусканията, използвани в алтернативния сценарий (отклонение спрямо базовия) за периода 2023-2025 г..................................................................................................................................... 211 Табл. VII-3: Основни макроикономически показатели (отклонение спрямо базовия сценарий) за периода 2023-2025 г................................................................................................................................................................
211 4
Списък на използваните съкращения АД Акционерно дружество АМ Агенция „Митници“ АМ Автомагистрала АСБП Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза БАН Българска академия на науките ББР Българска банка за развитие БВП Брутен вътрешен продукт БДЖ Български държавни железници БНБ Българска народна банка БНД Брутен национален доход БНР Българско национално радио БНТ Българска национална телевизия БРСЕ Банка за развитие на Съвета на Европа БТА Българска телеграфна агенция БФП Безвъзмездна финансова помощ ВИ Възобновяеми източници ВС Въоръжени сили ВМС Военноморски сили ВСС Висш съдебен съвет ДВ Държавен вестник ДВУ Държавни висши училища ДВВУ Държавни висши военни училища ДДС Данък върху добавената стойност ДДФЛ Данък върху доходите на физически лица ДИЗ Държавни инвестиционни заеми ДОО Държавно обществено осигуряване ДОПК Данъчно-осигурителен процесуален кодекс ДП Държавно предприятие ДФ Държавен фонд ДУ Държавно управление ДЦК Държавни ценни книжа ЕАД Еднолично акционерно дружество ЕБВР Европейска банка за възстановяване и развитие Евратом Европейска общност за атомна енергия Евростат Статистическа служба към Европейската комисия ЕЗФРСР Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони ЕИБ Европейска инвестиционна банка ЕИП Европейско икономическо пространство ЕК Европейска комисия ЕООД Еднолично дружество с ограничена отговорност ЕО Европейска общност ЕС Европейски съюз ЕСИФ Европейски структурни и инвестиционни фондове 5
ЕСС Европейска система от сметки ЕСФ+ Европейски социален фонд плюс ЕФМДР Европейски фонд за морско дело и рибарство ЕФР Европейски фонд за рибарство ЕФРР Европейски фонд за регионално развитие ЕФСУ Европейски фондове при споделено управление ЕЦБ Европейска централна банка ЗАДС Закон за акцизите и данъчните складове ЗБДОО Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване ЗБНЗОК Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса ЗДБРБ Закон за държавния бюджет на Република България ЗДДС Закон за данък върху добавената стойност ЗДДФЛ Закон за данъците върху доходите на физическите лица ЗЕЗ Закон за експортното застраховане ЗЗД Закон за закрила на детето ЗКПО Закон за корпоративното подоходно облагане ЗЛП Закон за личната помощ ЗМ Закон за митниците ЗМФ Заповед на министъра на финансите ЗПФ Закон за публичните финанси ЗСП Закон за социално подпомагане ЗСПД Закон за семейни помощи за деца ЗХУ Закон за хората с увреждания ИКТ Информационни и комуникационни технологии ИПП Инструмент за предприсъединителна помощ КСО Кодекс за социално осигуряване КФП Консолидирана фискална програма МБВР Международна банка за възстановяване и развитие МВнР Министерство на външните работи МВУ Механизъм за възстановяване и устойчивост МВФ Международен валутен фонд МЕУ Министерство на електронното управление МЗХ Министерство на земеделието и храните МИР Министерство на иновациите и растежа МКП Международни капиталови пазари ММС Министерство на младежта и спорта МО Министерство на отбраната МОН Министерство на образованието и науката МРЗ Минимална работна заплата МРРБ Министерство на регионалното развитие и благоустройството МС Министерски съвет МСК Международен спортен календар МСП Малки и средни предприятия МТСП Министерство на труда и социалната политика МФ Министерство на финансите 6
МФР НАП НАТО НЗОК НОИ НПР НПВУ/ПВУ НРС НС НСИ НФМ ОИСР ООД ООН ОП ОПДУ ОПИК ОПОС ОПРР ОСП ОФП РБ РМС ПЗР ПМС пр.п.
ПРБ ПРСР ПСР ПТП ПЧИ ПУДООС САЩ СБ СБП СБРЗ СВП СНС Съвета ТГС ФСЕС ХИПЦ ха ШБПС щ.д.
Многогодишна финансова рамка Национална агенция за приходите Организация на Северноатлантическия договор Национална здравноосигурителна каса Национален осигурителен институт Национална програма за развитие Национален/ план за възстановяване и устойчивост Наблюдение на работната сила Народно събрание Национален статистически институт Норвежки финансов механизъм Организация за икономическо сътрудничество и развитие Дружество с ограничена отговорност Организация на обединените нации Оперативна програма Оперативна програма „Добро управление“ Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ Оперативна програма „Околна среда“ Оперативна програма „Региони в растеж“ Обща селскостопанска политика Обща факторна производителност Република България Решение на Министерския съвет Преходни и заключителни разпоредби Постановление на Министерския съвет Процентен пункт Първостепенен разпоредител с бюджет Програма за развитие на селските райони Пакт за стабилност и растеж Програма за техническа помощ Преки чуждестранни инвестиции Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда Съединени американски щати Световна банка Средносрочна бюджетна прогноза Средна брутна работна заплата Спорт за високи постижения Система на националните сметки Съвета на ЕС Трансгранично сътрудничество Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ Хармонизиран индекс на потребителските цени Хектара Швейцарско-Българска програма за сътрудничество Щатски долар 7
Въведение Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. (АСБП 2023-2025) е изготвена на основание чл. 79 от Закона за публичните финанси. Тя представлява мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
До разработването от правителството на настоящата АСБП за периода 2023-2025 г., респективно на Бюджет 2023, Народното събрание на 8 юни 2023 г. взе решение за определяне на допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери до края на м. юли 2023 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 9.06.2023 г.), а на 15.06.2023 г. прие Закона за изменение и допълнение на Закон за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., или т.нар. „удължителен закон“ (обн., ДВ, бр. 53 от 20.06.2023 г.), с което се осигури стабилност и възможност за финансиране на системите и осъществяване на техните държавни и обществени функции. Това се наложи, тъй като срокът на действие на приетия на 23 декември 2022 г. „удължителен закон“ (обн., ДВ, бр. 104 от 30.12.2022 г.) изтичаше на 10 юни 2023 г.
Следва да се отбележи, че параметрите на Бюджет 2023 са в рамките на Маастрихтските критерии, с което правителството изпълни един от основните си приоритети да осигури на държавата редовен бюджет за 2023 г. с дефицит до 3 на сто от БВП, при допускания да не се увеличават данъците, да не се ограничават социалните плащания и да се осигури предвиденото увеличение на пенсиите през тази година.
Разчетите показват, че при отразяване на фискалните ефекти, предопределящи приходите и разходите, бюджетното салдо за 2023 г. и 2024 г. на сектор „Държавно управление“ е дефицит от 3,0% от БВП. За 2025 г. дефицитът на сектор „Държавно управление“ е 3,6% от БВП, като това влошаване се дължи на инвестиционните разходи по плана за придобиване на нов тип бойни самолети, направени през 2019 г. и 2020 г., които на начислена основа се отчитат в годината на доставката им - през 2025 г. Това влияние е временно и не води до трайно влошаване на бюджетната позиция и до нарушаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. При елиминиране на ефекта от този разход, дефицитът на сектор „Държавно управление“ за 2025 г. е 2,8% от БВП.
Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния период предвижда през 2023 г.
забавяне на растежа на БВП до 1,8%, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3%.
Отслабването на инфлационния натиск ще доведе до по-високо нарастване на потреблението на домакинствата. Повишението на търсенето ще се отрази положително и на частната инвестиционна активност. Под влияние на подобряващата се външна среда нарастването на износа на стоки и услуги ще се ускори, а отрицателният принос на нетния износ към растежа на БВП ще се свие спрямо 2023 г.
През 2025 г. растежът на БВП се очаква да бъде 3,2%.
8
През периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
Запазва се действащото данъчно облекчение за предоставяне на социални разходи в размер до 200 лв. месечно на наетите лица под формата на ваучери за храна, като се предвижда общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна да бъде увеличена от 1 млрд. лв. на 1,4 млрд. лв.
Предлага се въвеждането на ваучери за храна на електронен носител от 1 януари 2024 г., като по този начин ще се постигне намаляване на административната тежест чрез дигитализация и ще се осигури по-конкурентна среда за всички лица, участващи в схемата за данъчното облекчение - оператори на ваучери за храна, работодатели, наети лица и други. Предвижда се шестмесечен преходен период, през който да функционират както ваучерите за храна на хартиен носител, така и ваучерите за храна на електронен носител, като окончателното преминаване само към ваучери на електронен носител ще бъде от 1 юли 2024 г.
В законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. е определен 100% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г.
По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджет за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. - от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за
2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда. Предвидено е нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от
125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование.
За 2023 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.
Осигурени са в целогодишен размер за 2023 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2022 г. на отделни разпоредители с бюджет. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г. , и увеличение на основните месечни възнаграждения в структурите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието, като към вече осигурените 125 лв. през 2022 г., от 01.08.2023 г. са разчетени допълнителни
175 лв. в проектобюджета на министерството за 2023 г.
За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени 558,6 млн.
лв., в т.ч. 465,0 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната през 2023 г.
9
Социална политика. По проектобюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи на база оценка на изпълнението за 2022 г. в размер на:
• 111,1 млн. лв. във връзка с определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г. при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания;
• 131,0 млн. лв. по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ (ЗЛП), като е отчетен достигнатият обхват на ползвателите и личните асистенти, както и ефектът за възнагражденията на асистентите от промяната на МРЗ от 710 на
780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
• 50,1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социално подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определеният нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.;
• 30,0 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за обезпечаване в целогодишен размер увеличението от 01.04.2022 г. на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличаване на размера на този вид помощи;
• 2,5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето (ЗЗД) от промяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
• 31,2 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети, четвърти и пети клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г.
За 2023 г. за делегираните от държавата дейности в сферата на социалните услуги на общините се въвежда допълващ стандарт за месечна помощ за ученици, настанени по реда на Закона за закрила на детето в социални услуги за резидентна грижа, в размер на
38 лв., за което са осигурени допълнителни средства в размер на 1,7 млн. лв. за 3 717 ученици.
Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите съгласно действащото законодателство (12 на сто за 2023 г.), като в резултат на това за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лв. спрямо закона за 2022 г. През 2024 г. и 2025 г. тези ръстове спрямо предходната година са съответно 2 145,9 млн. лв. и 1 812,3 млн. лв.
Разходите за отбрана за 2023 г. възлизат на 1,88% от БВП (с 0,03% повече от референтния процент), като през 2024 г. достигат до 2% от БВП, с което се изпълнява Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., одобрен с РМС № 3/2018 г. и поетите ангажименти пред НАТО. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч.
средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти 10
за модернизация на Българската армия. За изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032, приета от НС на 11.02.2021 г. (обн., ДВ, бр. 13 от 2021 г.) и на Плана за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г., приет с ПМС № 183 от 2021 г.
(обн., ДВ, бр. 38 от 2021 г.) са предвидени средства в размер на 63,0 млн. лв., в които са включени и разходите за дължимите обезщетения при освобождаване от военна служба.
По отношение на средствата от ЕС стойността на приходите е съобразена с профила на плащанията към одобрения НПВУ при допускане за забавяне в изпълнението на дейностите, съответно в постигането на заложените в Решението за изпълнение на Плана етапи и цели, поради което вторият транш (първи за тази година съгласно профила на плащанията) в размер на 1,416 млрд. лв. ще бъде получен в края на 2023 г., а третият ще бъде отложен за 2024 г. Срещу втория транш трябва да бъдат отчетени 66 етапи и цели до края на м. септември 2023 г., в т.ч. и законодателни промени.
Съществува риск, при по-продължителна процедура по изготвяне на ревизирания НПВУ, в т.ч. и във връзка с глава REPowerEU и неговото одобрение от Съвета на Европейския съюз, вторият транш също да бъде получен през 2024 г. При предоговарянето могат да се променят стойностите на отделните траншове в зависимост от начина на преразпределяне на етапите и целите, включени в тях.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2023 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
Въз основа на допусканията за периода 2023-2025 г. се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г. да не надвишава 40,6 млрд. лв., а в края на 2024 г. и 2025 г. да достигне съответно до 49,6 млрд. лв. и 59,5 млрд. лв.
Съотношението на държавния дълг към БВП от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 г. и се очаква да достигне до 22,0% в края на 2023 г. В резултат на предвиденото значително увеличение на капиталовите разходи през 2024 г. и 2025 г., които достигат съответно 13 413,6 млн. лв. и 12 655,5 млн. лв., се очаква държавният дълг да достигне 25,1% в края на 2024 г. и 28,3% от БВП в края на 2025 г. Тези инвестиции съответстват на пълния размер средства, предвидени в новия програмен период на оперативните програми и НПВУ. Инвестиционните разходи за 2024 и 2025 г. ще бъдат прецизирани на база проектна готовност в съответните годишни бюджети.
11
Част I.
Икономически перспективи за периода 2023 -2025 г.
1. ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА СВЕТОВНАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИКА Динамиката на световната икономика през 2022 г. отразяваше продължаващото възстановяване след кризата, породена от пандемията от COVID-19, наред с новите шокове от войната на Руската федерация в Украйна и енергийните проблеми в Европа.
Съответно, през първото полугодие бе отчетен силен икономически растеж както в ЕС, така и в световен план, движен от известно облекчаване на веригите за доставки, покачване на потреблението и производството. През втората половина на 2022 г.
икономическият растеж се забави под въздействие на несигурността поради войната, рисковете пред енергийната стабилност в ЕС, недостига на основни суровини, който се отрази в нарастване на цените им и последвало значително ускорение на инфлацията. В опит да овладеят покачващия се инфлационен натиск, водещите централни банки започнаха да провеждат по-рестриктивна парична политика и предприеха поредица от повишения на референтните лихвени проценти.
В ЕС растежът на БВП продължи да се забавя и през първото тримесечие на 2023 г.
достигна 1,1% при годишен растеж от 3,5% за 2022 г. Европейската централна банка продължи да затяга паричната си политика, което в комбинация със спада на международните цени на енергийните суровини доведе до понижение на инфлацията в еврозоната до 6,1% през май. Същевременно, растежът на БВП на САЩ леко се ускори до 1,6% през първото тримесечие на 2023 г., а инфлацията през май се забави до 4,1%.
Граф. I-1: Реален БВП (изменение спрямо същото тримесечие на предходната година, %) Източник: Евростат, Американско бюро за икономически анализи 12
2. ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА
2.1. БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ През 2022 г. брутният вътрешен продукт на България нарасна с 3,4%, като с положителен принос за растежа бе вътрешното търсене. В номинално изражение БВП бе 165 384 млн. лв., което представлява растеж от 19%.
Частното потребление се повиши с 4,8%. Растежът му бе подкрепен от нарастването на реалния разполагаем доход на домакинствата, на заетостта и на потребителските кредити. Правителственото потребление отчете растеж от 6,5%. В същото време инвестициите в основен капитал намаляха с 4,3%, като за този спад допринесе слабата инвестиционна активност в частния сектор. Растежът на износа на стоки и услуги се забави до 8,3% и бе надминат от нарастването на вноса, което достигна 10,5%.
От страна на предлагането брутната добавена стойност се повиши с 3,4%. Растежът бе движен от сектор индустрия без строителство (14,4%), следван от услугите (1,1%). При строителството имаше спад на добавената стойност от 4,5%.
През първото тримесечие на 2023 г. растежът на БВП бе 2,1%, с положителен принос от нетния износ. Растежът на износа на стоки и услуги достигна 2,1%, докато вносът намаля с 0,5%. Растежът на потреблението на домакинствата се забави до 1,5%.
Инвестициите в основен капитал нараснаха с 5,4%, като основен принос имаха машини и оборудване.
2.2. ПАЗАР НА ТРУДА И ДОХОДИ През 2022 г. заедно с пълното премахване на ограничителните мерки срещу разпространението на COVID-19 се наблюдаваше бързо възстановяване на заетостта в българската икономика. Търсенето на труд се повиши в повечето икономически сектори, а българските предприемачи отново започнаха да идентифицират недостатъчното предлагане на труд с необходимата квалификация като един от основните проблеми за развитието на бизнеса у нас. Средногодишният брой на заетите в българската икономика достигна 3502 хиляди души и се повиши с 1,3% спрямо предходната година. Този ръст се дължеше преимуществено на ръста на заетите в сферата на услугите и в строителството. През първото тримесечие на 2023 г. годишният ръст на заетостта се ускори до 1,8%, което се дължеше както на увеличаването на ръста на заетостта в услугите и строителството, така и на увеличаването на броя на заетите в промишлеността.
Коефициентите на икономическа активност и на заетост на населението между 15 и 64 г. следват постоянна тенденция на повишение през 2022 г. и в началото на 2023 г. През първото тримесечие на 2023 г. те достигнаха стойности съответно от 73,7% (с 1,5 пр.п.
по-високо спрямо първо тримесечие на 2022 г.) и 70,4% (увеличение с 1,7 пр.п.).
Коефициентът на безработица се запази относително нисък, като за 2022 г. неговата средногодишна стойност бе 4,3%. Броят на регистрираните безработни също имаше по- ниски стойности спрямо 2021 г. и в края на юни 2022 г. достигна исторически минимум за последните 30 години. От началото на 2023 г. се наблюдава постоянна тенденция на намаляване на броя на регистрираните безработни и те се запазват на по-ниски равнища от наблюдаваните през съответните месеци на 2022 г.
13
През 2022 г. в условията на ускорено нарастване на потребителските цени в страната и високо търсене на труд компенсацията на един нает се повиши номинално с 18,4%.
Растежът на показателя в сектор индустрия без строителство възлезе на 31,8% и надхвърли повече от два пъти отчетения темп в услугите (14,8%) и повече от три пъти този в строителството (9,9%). Развитието през годината се обуславяше от частния сектор на икономиката, в който номиналното нарастване на показателя напълно компенсира инфлацията в страната. По-детайлните данни1 показват, че средната работна заплата в частния сектор се е повишила с 13,9% спрямо 9,5% в публичния сектор. По този начин, разгледано общо за икономиката, средната работна заплата се увеличи с 12,8%. Реалната заплата, изчислена с ХИПЦ, остана без промяна (-0,2%) в сравнение с предходната година.
През 2022 г. реалният растеж на производителността на труда2 се забави до 2,1%, но както и при динамиката на доходите сектор индустрия без строителство имаше водещ принос (15%). В услугите изменението на показателя премина на отрицателна територия, обусловена от високия растеж на заетостта в сектора. Наблюдаваната динамика на доходите и производителността на труда се отразиха в ускорено нарастване на номиналните разходи за труд на единица продукция от 16%, но в реално изражение този темп бе едва 0,8%.
През първото тримесечие на 2023 г. компенсацията на един нает се повиши номинално с 14% на годишна база и този темп остана по-нисък спрямо 20,8% през четвъртото тримесечие на 2022 г. Съществено забавяне бе отчетено в индустрията (12,8%), два пъти по-ниско в сравнение с наблюдавания темп през 2022 г. Реалният растеж на производителността на труда се забави до 0,3% на годишна база, с водещ положителен принос от страна на преработващата промишленост (4,1%) и услугите (2,2%).
Номиналните разходи за труд на единица продукция се повишиха с 13,6%, а в реално изражение отчетоха спад от 2,1%.
2.3. ИНФЛАЦИЯ Годишният темп на инфлация в страната следваше тенденция на ускорение до септември 2022 г., когато беше отчетена най-високата стойност на инфлация от 15,6% на годишна база според ХИПЦ. Като водещ фактор за това може да се посочи същественото поскъпване на суровините на международните пазари, и най-вече на енергоносителите, и техните преки и косвени ефекти. В допълнение към факторите от страна на предлагането, с проинфлационно влияние бе и силното вътрешно търсене. От последното тримесечие на 2022 г. бе наблюдавано забавяне на инфлационните процеси в страната, като инфлацията в края на годината се понижи до 14,3%, а средногодишната и стойност бе 13,0%.
Темпът на поскъпване на потребителските цени продължи да се забавя и през първите пет месеца на 2023 г. до 8,6% през май. То се дължи в най-голяма степен на понижението на международните цени на енергийните стоки и другите суровини, както и на ефект от по-високата база през предходната година. Базисната инфлация3 също се сви до 9,7% на годишна база през май по линия на намаление на поскъпването най-вече при транспортните услуги и дълготрайните потребителски стоки.
1Годишна статистика на заетостта и разходите за труд.
2Производителността на труда е измерена чрез БВП по постоянни цени на един зает.
3Базисната инфлация включва услуги и неенергийни промишлени стоки.
14
2.4. ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС През 2022 г. дефицитът по текущата сметка се сви до 0,7% от БВП, спрямо 1,9% през
2021 г. Подобрението бе движено от повишение на излишъка при статия услуги (с 0,6 пр.п.) и свиване на общия дефицит на доходните статии (с 2,3 пр.п.). Силното възстановяване на услугите след пандемията от COVID-19 продължи и през 2022 г.
Растежът на износа на услуги достигна 29,4%, като бе повлиян основно от приходите от пътувания на чужденци в страната, които нараснаха с 54,6%. Намалението на изплатения инвестиционен доход към нерезиденти доведе и до свиване на дефицита по първичния доход. При вторичния доход бе отчетено увеличение на излишъка поради големия поток от входящи средства от фондовете на ЕС. Същевременно, търговският дефицит се увеличи с 1,7 пр.п. до 5,8% от БВП. Вносът на стоки нарасна номинално с 36,3%, изпреварвайки растежа на износа (33,5%), като водеща бе разликата в реалните растежи, докато условията на търговия бяха положителни. В периода януари-април
2023 г. текущата сметка бе почти балансирана, с положително салдо от 0,1% от прогнозния БВП. Салдата при услуги и доходните статии бяха почти без изменение спрямо съответния период на 2022 г., докато при търговията със стоки бе отчетено свиване на дефицита, поради изпреварващ растеж на износа спрямо вноса.
Привлечените преки чуждестранни инвестиции се увеличиха до 3,6% от БВП през
2022 г., като нарастване бе отчетено и в началото на 2023 г.
2.5. ПАРИЧЕН СЕКТОР Брутните международни валутни резерви на страната продължиха да осигуряват стабилното функциониране на паричния съвет. Пазарната им стойност към края на декември 2022 г. възлезе на 38,4 млрд. евро. Темпът им на растеж се забави до 11,1% на годишна база при 12,2% в края на предходната година. Увеличението беше повлияно в най-голяма степен от серия успешно пласирани държавни ценни книжа през септември със съвкупна номинална стойност 4,75 млрд. лв. и получения през декември първи транш по националния План за възстановяване и устойчивост в размер на 2,6 млрд. лв.
Към края на май 2023 г. нивото на валутните резерви достигна 34,8 млрд. евро, като понижението спрямо края на предходната година се дължеше на свиването на резервите на търговските банки в БНБ.
Банковата система в България остана стабилна и продължи да поддържа високи равнища на капиталова адекватност и ликвидност. Коефициентът на обща капиталова адекватност към края на декември 2022 г. беше 20,88%, а отношението на ликвидно покритие - 235%. Към края на март 2023 г. тези съотношения се повишиха съответно до 21,27% и 238,2%.
Годишният растеж на кредита за частния сектор следваше тенденция на ускорение от началото на 2022 г. до края на август, когато темпът му се повиши до 13,9% спрямо 8,7% в края на 2021 г. През останалите месеци от годината частният кредит забавяше нарастването си и в края на декември ръстът му на годишна база достигна 12,7%.
Забавянето продължи и през 2023 г., като в края на април годишният темп на растеж се понижи до 11,9%.
Силно търсене на заемни ресурси през 2022 г. беше налице както от страна на нефинансовите предприятия, така и от страна на домакинствата. Кредитите за нефинансови предприятия (10,1% на годишна база) бяха движени главно от овърдрафтите. Тази динамика отразяваше повишеното търсене на оборотен капитал от страна на предприятията на фона на значително повишени производствени разходи 15
поради по-високите цени на суровините и затрудненията по веригите на доставки. През
2023 г. нарастването на овърдрафтите се забави, което доведе и до понижение на растежа на корпоративните кредити до 7,9%. Средата на ниски номинални лихвени проценти с нарастваща инфлация допринесе за продължаващото високо търсене на кредити от домакинствата. Потребителските кредити се увеличиха в края на 2022 г. с 12,4%. Жилищните кредити нараснаха със 17,8%, за което допълнителен фактор беше продължаващото двуцифрено нарастване на цените на недвижимите имоти. Към края на април 2023 г. потребителските кредити леко се забавиха до 11,7% на годишна база, а жилищните кредити запазиха относително висок ръст от 17,6%.
3. ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2023-
2025 Г.
Представената макроикономическа прогноза е основана на допускането, че международната среда ще остане нестабилна през прогнозния период. Икономиката на ЕС ще се запази относително устойчива на предизвикателствата в енергийния сектор.
Потенциални нарушения в международната търговия и/или недостиг на основни суровини няма да доведат до съществено блокиране на дейността на икономически сектори. През 2023 г. се очаква все още високата инфлация и покачването на лихвените проценти значително да ограничи растежа в ЕС и други развити икономики, като темповете ще се забавят до 0,7% в ЕС и 2,8% в света. През 2024 г. икономическата активност леко ще се ускори, отразявайки очакванията за стабилизиране на средата.
Забавянето на инфлацията ще даде възможност на централните банки постепенно да отпуснат паричната си политика, ще подкрепи растежа на потреблението и съответно допълнително ускорение на БВП през 2025 г.
Табл. I-1: Основни допускания за развитието на външната среда Отчетни данни Прогноза Международна среда
2021 2022 2023 2024 2025 Световна икономика (реален растеж, %) 6,1 3,4 2,8 3,1 3,2 Европейска икономика - ЕС (реален растеж, %) 5,4 3,5 0,7 1,8 2,1 Средногодишен валутен курс щ.д./евро 1,18 1,05 1,06 1,06 1,06 Цена на петрол „Брент“ (щ.д./барел) 70,4 99,8 82,2 77,4 73,3 Цена на неенергийни суровини (в щ.д., %) 32,7 8,7 -10,6 -2,1 -1,4 Източник: СБ, Евростат, Bloomberg, собствени изчисления Техническото допускане за валутния курс USD/EUR4, с дневни данни към 13.03.2023 г., е 1,06 долара за едно евро през 2023 г., което показва номинално поскъпване на единната европейска валута, респективно лева, с 1,0% спрямо 2022 г. През 2024 г.
средногодишният валутен курс ще се понижи минимално с 0,1%, като ще остане на ниво от 1,06 долара за едно евро до края на прогнозния хоризонт.
4 Изчислява се среден курс USD/EUR с дневни данни за последните десет работни дни към датата на изготвяне на допусканията и се фиксира за дните до края на прогнозния хоризонт, което означава неутрално влияние върху макроикономическата прогноза в периода 2024-2025 г.
16
Допусканията за динамиката на международните цени на суровините се основават на информация за съответните фючърси към 13.03.23 г. Средната цена на суровия петрол сорт „Брент“ през 2023 г. се очаква да се понижи с почти 18% до 82,2 щ.д. за барел.
През следващите години поевтиняването на суровината ще продължи до 73,3 долара през 2025 г. Цените на природния газ за Европа се очаква да спаднат средно с 61% в доларово изражение през 2023 г. и да се стабилизират на това ниво през 2024 г., след което отново да отчетат понижение през следващите две години. През 2023 г. цените на неенергийните суровини се предвижда да се понижат средно с 10,6% в доларово изражение, като спадът им ще се запази до края на прогнозния хоризонт, но със забавящ се темп.
4. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.
Табл. I-2: Основни макроикономически показатели Отчетни данни Прогноза Основни макроикономически показатели 2021 2022 2023 2024 2025 Брутен вътрешен продукт БВП (млн. лв.) 139 012 165 384 184 486 197 566 210 190 БВП (реален растеж, %) 7,6 3,4 1,8 3,3 3,2 Потребление 6,7 5,2 3,0 3,3 3,3 Брутообразуване на основен капитал -8,3 -4,3 6,3 12,6 6,5 Износ на стоки и услуги 11,0 8,3 1,7 4,3 4,7 Внос на стоки и услуги 10,9 10,5 3,9 6,4 5,4 Пазар на труда и цени Заетост (СНС, %) 0,2 1,3 0,4 0,7 0,5 Коефициент на безработица (НРС,%) 5,3 4,3 4,1 3,9 3,8 Компенсации на един нает (%) 11,3 18,4 11,5 10,6 7,7 Дефлатор на БВП (%) 7,1 15,1 9,5 3,7 3,1 Средногодишна инфлация (ХИПЦ, %) 2,8 13,0 8,7 3,8 2,8 Платежен баланс Текуща сметка (% от БВП) -1,9 -0,7 -0,7 -1,7 -1,9 Търговски баланс (% от БВП) -4,1 -5,8 -5,6 -6,9 -7,0 Преки чуждестранни инвестиции (% от 2,9 3,6 3,7 3,8 3,7 БВП) Паричен сектор М3 (%) 10,7 13,2 12,4 11,9 12,1 Вземания от фирми (%) 6,1 11,1 7,2 7,9 8,0 Вземания от домакинства (%) 13,4 14,6 11,7 11,2 9,5 Източник: МФ, НСИ, БНБ
4.1 БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ През 2023 г. се очаква забавяне на растежа на БВП до 1,8%, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. Нарастването на частното потребление ще бъде подкрепено от растежа на реалния разполагаем доход, но ще се забави спрямо 2022 г. в синхрон с по-слабото нарастване на заетостта и на кредитите за домакинствата. Растежът на потреблението на правителството също се прогнозира да е 17
по-слаб спрямо 2022 г. В същото време инвестициите в основен капитал ще нараснат.
Изменението на запасите имаше положителен принос за растежа на БВП през последните две години, но в прогнозния период се очаква приносът да е неутрален.
Растежът на износа ще се забави съществено поради по-слабото външно търсене. Това ще се отрази и в по-силен отрицателен принос на нетния износ към изменението на БВП.
През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3%. Отслабването на инфлационния натиск ще доведе до по-високо нарастване на потреблението на домакинствата.
Повишението на търсенето ще се отрази положително и на частната инвестиционна активност. Под влияние на подобряващата се външна среда нарастването на износа на стоки и услуги ще се ускори, а отрицателният принос на нетния износ към растежа на БВП ще се свие спрямо 2023 г.
През 2025 г. се очаква БВП да се повиши в реално изражение съответно от 3,2%.
Очаква се забавяне в растежа на инвестициите. Частното потребление ще нараства с темп близък до дългосрочната средна. В съответствие с динамиката на външната среда се прогнозира ускорено нарастване на износа на стоки и услуги през 2025 г. Темпът на нарастване на вноса ще остане по-висок, но отрицателният приносът към изменението на БВП ще се свие.
4.2 ПАЗАР НА ТРУДА И ДОХОДИ През 2023 г. се очаква броят на заетите лица да се повиши с 0,4% спрямо 2022 г., а средногодишният коефициент на безработица да намалее до 4,1%. Безработицата ще продължи да следва своя тренд на намаление през целия прогнозен период, но през последните години на този период намалението на стойността на показателя ще бъде относително ограничено, поради ограничените възможностите за преход от безработица към заетост без допълнителни мерки и програми за повишаване на вероятността на реализацията на твърдото ядро безработни. Основният източник за по- нататъшно увеличение на заетостта през следващите години ще е привличането на лица извън работната сила обратно на пазара на труда. През 2024 г. се очаква известно ускоряване на ръста на заетите в страната, най-вече поради ускоряването на икономическия ръст. През 2025 ръстът на заетостта се очаква да се забави най-вече поради изчерпване на възможностите за нейния екстензивен растеж. Все повече ръстът на икономиката ще бъде осъществяван посредством увеличаване на производителността на труда и общата факторна производителност, отколкото чрез екстензивното увеличение на заетите.
През 2023 г. динамиката на компенсацията на един нает се очаква да се забави до 11,5%, следвайки ограничаването на инфлацията, икономическата активност, заетостта, както и от по-ниския принос на публичния сектор. През 2024 г. номиналното нарастване на компенсацията на един нает е оценено на 10,6%. С очакваното продължаващо ограничаване на инфлацията динамиката на доходите от труд ще се обуславя преди всичко от ускоряването на растежа на реалната производителност, наетите лица, както и повишението на минималната работна заплата в страната в съответствие с приетите нормативни промени за актуализация на показателя. През 2025 г. номиналният растеж на компенсацията на темп ще се забави по-съществено, съответно до 7,7%. В рамките на прогнозния период средногодишният растеж на производителността на труда е оценен на 2,3% в реално изражение.
18
4.3 ИНФЛАЦИЯ Инфлацията в края на 2023 г. се очаква да се понижи до 5,6%, а средногодишната да бъде 8,7%. В най-голяма степен очакваното забавяне ще се дължи на значително намаление на приносите на групите храни и енергийни стоки, като последните се очаква да имат лек спад в края на годината. Очакваното намаление в международните цени на суровините през целия прогнозен период ще забави нарастването на цените при компонентите на базисната инфлация, а именно неенергийните промишлени стоки и услугите. Поради прогнозираното нарастване на вътрешното търсене обаче, както и на разходите за труд, двете потребителски групи ще формират съществен принос към общата инфлация в страната.
През 2024 г. прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще достигне 3,2%, а средногодишната - 3,8%. Цените на енергийните стоки ще имат спад до края на прогнозния хоризонт. През 2025 г. средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, съответно до 2,8%.
4.4 ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС През прогнозния период 2023-2025 г. се очаква поддържане на устойчивата външна позиция на страната.
През 2023 г. дефицитът по текущата сметка ще се запази около 0,7% от БВП.
Номиналните темпове на растеж на износа и на вноса на стоки и услуги ще бъдат почти изравнени, като ще се забавят съществено спрямо 2022 г. поради очаквания спад на международните цени и ограничен растеж на търговията в количествено изражение.
През 2024 г. се очаква увеличение на дефицита по текущата сметка до 1,7% от БВП.
Вносът на стоки и услуги се очаква да нарасне по-бързо от износа, като динамиката ще се предопределя от търговията със стоки. Подобрението на външната среда ще се отрази в по-висок растеж на износа на стоки, което наред с ускореното вътрешно търсене, ще се доведе до изпреварващо нарастване на вноса и разрастване на търговския дефицит. Същевременно, подобрението в средата ще подкрепи възходящата динамика при услугите и ще се отрази в нарастване на излишъка по статията. Балансът по доходните статии ще е почти без изменение, като основните изходящи потоци ще са свързани с изплащането на инвестиционен доход на нерезиденти, а входящите - със средства по оперативни програми на ЕС и ПВУ.
В края на прогнозния период дефицитът по текущата сметка постепенно ще се повиши и ще достигне 1,9% от БВП през 2025 г. Номиналните растежи на износа и вноса ще са близки, като изпреварващ при стоките ще е вносът, а при услугите - износът.
Изплащането на инвестиционен доход ще влошава баланса по първичен доход и отношението на салдото към БВП ще се влоши. Средствата от ПВУ и входящите трансфери в рамките на новия програмен период 2021-2027 г. ще поддържат излишъка по вторичен доход, но не се очаква значително изменение на салдото като процент от БВП.
4.5 ПАРИЧЕН СЕКТОР До края на годината темпът на растеж на кредита за частния сектор ще се забави, като това ще се случи едновременно при вземанията от предприятия и от домакинства.
Влияние за това ще окажат забавянето на икономическия растеж, очакваното повишаване на лихвените проценти по кредитите, в резултат на преноса на паричната политика на ЕЦБ, както и в по-малка степен на влизането в сила на по-високите нива на 19
антицикличния капиталов буфер, определени от БНБ. Общо вземанията от неправителствения сектор ще нараснат с 9%. Вземанията от предприятия ще се увеличат със 7,2%, като по-ниският им темп на нарастване ще бъде за сметка на значително понижение на ръста на овърдрафта и по-бавно увеличение на краткосрочните кредити. Вземанията от домакинства ще нараснат с 11,7%.
През 2024 г. вземанията от неправителствения сектор ще ускорят нарастването си до 9,3%, водени от по-висок растеж на вземанията от предприятия. Очаква се те да бъдат положително повлияни от изпълнението на НПВУ, както и от положителен ръст на частните инвестиции. В края на 2024 г. вземанията от предприятия ще нараснат със 7,9%. Вземанията от домакинства леко ще се забавят до 11,2%, като ще бъдат подкрепени от по-високия ръст на частното потребление.
През 2025 г. вземанията от домакинства ще продължат да се забавят до 9,5%.
Вземанията от нефинансови предприятия ще запазят относително стабилен темп на растеж до края на прогнозния период, който тогава ще достигне 8%.
В края на 2023 г. годишният растеж на паричното предлагане ще се понижи до 12,4% спрямо 13,2% в края на 2022 г. В периода 2024-2025 г. очакваме растежът на паричното предлагане да се забавя с повишаване на инвестиционната активност в страната. В края на прогнозния период годишният му растеж ще бъде около 12,1%.
4.6 РИСКОВЕ ПРЕД ПРОГНОЗАТА Геополитическата ситуация в глобален план продължава да се характеризира с висока степен на несигурност, което създава съществени рискове пред реализирането на макроикономическата прогноза.
Отвореността на българската икономика я прави зависима от икономическата динамика в основните ни търговски партньори, най-вече тези от ЕС. Реализиране на по-високи от очакваните темпове на инфлация, ускорено повишение на лихвените проценти и, респективно, понижение на разполагаемия доход на домакинствата и/или ограничаване на производствената и инвестиционната активност в търговските ни партньори, са фактори, които биха ограничили външното търсене. Това ще има отрицателен ефект върху износа и производството в страната.
Влязлата в сила забрана за внос на суров петрол от Русия в ЕС може да се отрази отрицателно върху износа на нефтопродукти от България за трети страни, макар страната ни към момента да се ползва с дерогация.
Рисковете по отношение на прогнозата за инфлацията се свързват главно с очакваната динамика на цените на международно търгуваните суровини и най-вече на енергийните стоки, както и повишението на разходите за труд в икономиката. Това би било предпоставка за по-висока инфлация от прогнозираната в средносрочен план.
Влошаването на условията на финансиране може да окаже по-силен негативен ефект върху инвестициите от очаквания. Прогнозата е изготвена с допускане за нулев принос на изменението на запасите през 2023 г., но е възможно да се наблюдава значително отрицателно изменение, което, ако не бъде компенсирано от друг компонент, би свило допълнително растежа на БВП.
В същото време, има и редица фактори в положителна посока. През първото тримесечие на 2023 г. показателите за нагласите на икономическите агенти показаха съществено подобрение на оценките и очакванията за развитието в еврозоната и в 20
други големи икономики. В тази връзка е възможно през текущата годината при търговските ни партньори да се реализира по-висок растеж от очаквания, което би се отразило положително на износа и икономическата динамика в страната.
През втората половина на 2022 г. бе отчетен значителен спад на износа на зърнени и маслодайни култури от България. През 2023 г. по-благоприятни условия за външна търговия и по-добра реколта биха подкрепили значително растежа на износа на стоки от тази група.
През 2022 г., в среда на повишаваща се инфлация, потреблението на домакинствата бе устойчиво в България. Регистрираният растеж бе по-висок от очаквания и, ако тази тенденция продължи и през 2023 г., може да се наблюдава по-голямо нарастване на БВП. Освен това покупателната способност на домакинствата може да бъде по-висока при намаляване на инфлацията и вследствие на по-бавно пренасяне на по-високите лихвени проценти в еврозоната върху кредитите на домакинствата. Инвестиционната активност също може да се подобри при намаляване на несигурността и преориентиране на разходите на фирмите от такива за преодоляване на шокове към планирани разходи по дългосрочни инвестиционни програми.
4.7 ПОТЕНЦИАЛЕН РАСТЕЖ Растежът на потенциалния БВП5 през 2022 г. достигна 2,6%. Това представлява ускорение спрямо 2021 г. и се дължи на повишението на заетостта. През 2023 г. се очаква запазване на растежа от 2,6%. За периода 2024-2025 г. повишението на инвестициите ще доведе до увеличение на приноса на капиталовите запаси и ускоряване на растежа на потенциалния БВП до 3%. През целия прогнозен период общата факторна производителност (ОФП) ще бъде с основен принос за растежа.
Табл. I-3: Стойности на потенциалния растеж и на отклонението от потенциалния БВП Година Потенциален растеж, % Отклонение от потенциалния БВП, %
2022 2,6 0,9
2023 2,6 0,2
2024 2,9 0,5
2025 3,0 0,8 Източник: МФ Отклонението от потенциала6 през 2022 г. бе положително в размер на 0,9%. За 2023 г., със забавянето в растежа на фактическия БВП, се очаква отклонението да се свие и да е 0,2%. През следващите години до края на прогнозния период положителното отклонение ще се увеличава и ще достигне 0,8%.
5 Потенциалният БВП за българската икономика е изчислен с помощта на производствена функция по методология, разработена от ЕК: Havik, K., & Kieran Mc Morrow, K., & Fabrice Orlandi, F., Christophe Planas, C., Rafal Raciborski, R., Werner Roeger, W., Alessandro Rossi, A., Anna Thum-Thysen, A. & Valerie Vandermeulen, V.,"The Production Function Methodology for Calculating Potential Growth Rates & Output Gaps," European Economy - Economic Papers 535, 2014.
6 Цикличното развитие на икономиката се измерва с индикатора отклонение от потенциала. Той се изчислява като разлика между фактическия и потенциалния БВП в съотношение към потенциалния.
21
Табл. I-4: Приноси към потенциалния растеж (пр.п.) Година Труд Капитал ОФП
2022 0,2 0,5 1,9
2023 0,2 0,6 1,8
2024 0,3 0,8 1,8
2025 0,3 1,0 1,7 Източник: МФ
4.8 СЪПОСТАВКА НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ПРОГНОЗА С ТАЗИ НА ЕК Направено е сравнение на макроикономическата прогноза на Министерство на финансите с последната официална прогноза на Европейската комисия, публикувана на
15 май 2023 г. Различният период на изготвяне на двете прогнози предопределя използването на различни отчетни статистически данни и различни допускания.
Табл. I-5: Сравнение на макроикономическата прогноза на МФ с прогнозата на ЕК7
2022 2023 2024 Показатели Отчетни данни МФ ЕК МФ ЕК БВП, реален растеж, % 3,4 1,8 1,5 3,3 2,4 Средногодишна инфлация, % 13,0 8,7 9,4 3,8 4,2 Източник: ЕК, МФ За 2023 г. прогнозите за растежа на БВП са близки между двете институции, като МФ очаква по-висок растеж на инвестициите. За 2024 г. МФ прогнозира по-висок растеж на икономиката, тъй като очаква ускорение на растежа на реалния разполагаем доход на домакинствата и съответно на потреблението на домакинствата.
Профилът на инфлация на двете институции по тримесечия и по компоненти на ХИПЦ е сходен, като МФ очаква по-голямо забавяне на средногодишната инфлация както през 2023 г., така и през 2024 г.
7 Зимната прогноза на ЕК, публикувана на 10 февруари 2022 г., представя прогноза за динамиката на ограничен набор от показатели, поради което сравнението в таблицата е направено само за БВП и инфлация.
22
Част II.
Фискална политика и основни параметри за периода 2023 -2025 г.
1. СРЕДНОСРОЧНИ ЦЕЛИ НА ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА Подготовката на Бюджет 2023 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. беше повлияна от късното приемане на Бюджет 2022 и последващата му актуализация, а също така и от политическия цикъл, свързан с провеждането на предсрочни парламентарни избори.
В края на 2022 г. в Народното събрание беше внесено законодателно предложение за уреждане временно на някои бюджетни отношения, в резултат на което на 23 декември
2022 г. беше приет Закон за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., или т.нар. „удължителен закон“ (обн., ДВ, бр. 104 от 30.12.2022 г.).
Тъй като срокът на действие на „удължителния закон“ изтичаше на 10 юни 2023 г., до разработването от правителството на настоящата АСБП за периода 2023-2025 г., респективно на Бюджет 2023, Народното събрание на 8 юни 2023 г. взе решение за определяне на допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери до края на м. юли 2023 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 9.06.2023 г.), а на 15.06.2023 г. прие Закон за изменение и допълнение на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. (обн., ДВ, бр. 53 от 20.06.2023 г.), с което се осигури стабилност и възможност за финансиране на системите и осъществяване на техните държавни и обществени функции.
Разчетите по АСБП за периода 2023-2025 г. са разработени въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на МФ и при допускания да не се увеличават данъците, да не се ограничават социалните плащания и да се осигури предвиденото увеличение на пенсиите през тази година, а по отношение на фискалната политика дефицитът да е в рамките на Маастрихтските критерии.
Бюджет 2022 беше одобрен при целеви нива на дефицита от 4,1% от БВП, в който са включени и COVID-19 мерките, чието действие следва да отпадне след 2023 г., като при действаща дерогация този дефицит не предполага процедура за прекомерен бюджетен дефицит.
Актуализацията на бюджета за 2022 г. беше разработена при запазване на нивото на дефицита, като в нея бяха включени допълнителни мерки за подкрепа на бизнеса и домакинствата, свързани с енергийната криза и войната в Украйна, а в същото време в разходната част на бюджета бяха приети промени в политики с постоянен характер от 23
средата на годината, чието фискално въздействие пренесено в средносрочен хоризонт ограничава възможностите за балансиране на бюджета без осигуряване на допълнителни постоянни приходи.
За 2022 г. предварителните отчетни данни показват дефицит по КФП в размер на 0,8% от БВП, като спрямо заложената цел в актуализираната програма за 2022 г. (дефицит по КФП в размер на 4,1% от БВП) се отчита подобрение с 3,3 пр. п. Основен фактор за това е по-ниско от планираното усвояване на разходите по сметките за средства от ЕС и държавния бюджет. В номинално изражение салдото по консолидираната фискална програма за 2022 г. е дефицит в размер на 1,3 млрд. лв., и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 5,1 млрд. лв. и излишък по европейските средства в размер на 3,8 млрд. лв. Бюджетното салдо по КФП за годината на касова основа съответства на предвидения ограничител във фискалното правило по чл. 27, ал. 4 от ЗПФ.
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към декември 2022 г. са в размер на 64,8 млрд. лв., вкл. 3,2 млрд. лв. приходи с еднократен извънреден характер, които не са включени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г.
Параметрите по изпълнението на приходите за 2022 г. при елиминиране въздействието на постъпления с еднократен характер, които не са заложени в разчетите към ЗДБРБ за
2022 г., са близки до планираните за годината, като данъчните и осигурителните приходи надвишават плана за годината с 1,4 на сто. От страна на разходите се отчита по-слабо от планираното усвояване на разходите по сметките за средства от ЕС и държавния бюджет, като през първото тримесечие на годината се наблюдаваше известно задържане на разходите, последвано от плавно нарастване през следващите три тримесечия. Въпреки това голяма част от проектите, заложени за реализиране чрез европейските програми и фондове и чрез капиталовата програма в държавния бюджет не бяха реализирани в рамките на годината, което съответно се отрази в по-слабо от планираното усвояване на капиталовите разходи. Забавянето при изпълнението на проектите и програмите измества голяма част от планираните за 2022 г. разходи в
2023 г. и следващите години, което от една страна подобрява касовото салдо за 2022 г., но от друга води до натиск върху бюджета за 2023 г.
Следва също така да се отчете, че значителният излишък по сметките за средства от ЕС се дължи до голяма степен на еднократни фактори, вкл. и получен през декември
2022 г. първи транш от ЕК по Плана за възстановяване и устойчивост. Това е и причината дефицитът по националния бюджет (3,1% от БВП) на консолидирана база да се подобрява до дефицит в размер на 0,8% от БВП по консолидираната фискална програма. Повече информация за изпълнението на КФП за 2022 г. се съдържа в прегледа по приложение № 1.
Разчетите показват, че при отразяване на фискалните ефекти от политиките, предопределящи приходите и разходите, бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за 2023 г. е дефицит от 2,5% от БВП, а на сектор „Държавно управление“ е дефицит от 3,0% от БВП. За 2024 и 2025 г. дефицитът по КФП е съответно 3,7% от БВП и 3,9% от БВП, а за сектор „Държавно управление“ е съответно 3,0% от БВП и 3,6% от БВП.
Разходите за периода 2023-2025 г. като дял от БВП са съответно 40,1% през 2023 г., 41,9% през 2024 г. и 40,9% през 2025 г.
В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, 24
вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40%-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 37,1% от БВП през 2023 г. до 35,9% от БВП през 2025 г.
При приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 37,7%, за
2024 г. - 38,2% и за 2025 г. - 37,0%.
2. ОСНОВНИ ФИСКАЛНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.
Разчетите в АСБП за периода 2023-2025 г. отразяват тенденциите в актуалната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика и оценките за ефекта върху основните показатели на КФП.
Табл. II-1: Основни показатели по КФП (2022-2025 г.)8
2022 2022 2023 2024 2025 Актуал. Предв. Проект Прогноза Прогноза КФП програма отчет млн. лв.
ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 59 658,7 64 788,9 69 471,8 75 443,3 77 798,9 % от БВП 39,6% 39,2% 37,7% 38,2% 37,0% Данъчно-осигурителни приходи 46 122,6 46 783,0 53 166,0 57 788,7 61 867,5 Неданъчни приходи 7 343,3 12 000,5 11 152,2 9 908,4 10 213,4 Помощи и дарения 6 192,8 6 005,4 5 153,6 7 746,2 5 718,1 ОБЩО РАЗХОДИ И ВНОСКА В БЮДЖЕТА НА ЕС 65 887,1 66 112,4 74 051,8 82 783,9 85 955,9 % от БВП 43,8% 40,0% 40,1% 41,9% 40,9% Разходи 64 047,2 64 407,3 72 009,4 80 627,6 83 711,8 Нелихвени разходи 63 382,9 63 755,5 71 185,7 79 485,7 81 944,4 Лихви 664,3 651,8 823,8 1 141,8 1 767,4 Вноска в общия бюджет на ЕС 1 839,9 1 705,0 2 042,4 2 156,3 2 244,1 БЮДЖЕТНО САЛДО (+/-) -6 228,4 -1 323,5 -4 580,0 -7 340,6 -8 157,0 % от БВП -4,1% -0,8% -2,5% -3,7% -3,9% ФИНАНСИРАНЕ (+/-) 6 228,4 1 323,5 4 580,0 7 340,6 8 157,0 % от БВП 4,1% 0,8% 2,5% 3,7% 3,9% Източник: МФ Приходите, помощите и даренията по националния бюджет са в диапазона от 34,9% до 34,3% от БВП като се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период, Разходите и вноската в бюджета на ЕС по националния бюджет в средносрочен план показват тенденция на намаление от 37,1% от БВП през 2023 г. до 35,9% от БВП през 2025 г. Нетният размер на трансфера за сметките за средства от ЕС е в диапазона 1,0-2,1 млрд. лв. или 0,6-1,1% от БВП.
Поради закръгление (в млн. лв. и като процент от БВП) някои сумарни позиции в таблиците и графиките в актуализираната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. и приложенията към нея не се изчерпват от съставните им числа.
25
Табл. II-2: КФП - Национален бюджет (2022-2025 г.)
2022 2022 2023 2024 2025 КФП Актуал. Предв. Проект Прогноза Прогноза НАЦИОНАЛЕН БЮДЖЕТ програма отчет млн. лв.
ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 53 497,0 58 827,1 64 348,5 67 728,2 72 112,1 % от БВП 35,5% 35,6% 34,9% 34,3% 34,3% Данъчно-осигурителни приходи 46 122,6 46 783,0 53 166,0 57 788,7 61 867,5 Неданъчни приходи 7 343,4 12 008,6 11 152,2 9 908,4 10 213,4 Помощи и дарения 31,1 35,5 30,3 31,1 31,3 ОБЩО РАЗХОДИ И ВНОСКА В БЮДЖЕТА НА ЕС 60 007,1 62 894,9 68 531,8 71 182,1 75 517,7 % от БВП 39,9% 38,0% 37,1% 36,0% 35,9% Разходи 58 167,2 61 189,8 66 489,4 69 025,7 73 273,7 Нелихвени разходи 57 502,9 60 538,0 65 665,6 67 883,9 71 506,2 Лихви 664,3 651,8 823,8 1 141,8 1 767,4 Вноска в общия бюджет на ЕС 1 839,9 1 705,0 2 042,4 2 156,3 2 244,1 ТРАНСФЕР ЗА СМЕТКИ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС -1 149,6 -1 117,1 -1 044,6 -2 135,1 -2 077,5 (НЕТО) % от БВП -0,8% -0,7% -0,6% -1,1% -1,0% БЮДЖЕТНО САЛДО (+/-) -7 659,7 -5 184,9 -5 227,9 -5 589,0 -5 483,1 % от БВП -5,1% -3,1% -2,8% -2,8% -2,6% ФИНАНСИРАНЕ (+/-) 7 659,7 5 184,9 5 227,9 5 589,0 5 483,1 % от БВП 5,1% 3,1% 2,8% 2,8% 2,6% Източник: МФ И през следващия тригодишен период приоритет за страната ни остава успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми на ЕС, вкл. Плана за възстановяване и устойчивост.
Въздействието върху бюджета за периода 2022-2025 г. от финансовите взаимоотношения с ЕС е представено в Табл. II-3.
Табл. II-3: КФП - Сметки за средства от ЕС (2022-2025 г.) 9
2022 2022 2023 2024 2025 Актуал. Предв. Проект Прогноза Прогноза СМЕТКИ ЗА СРЕДС ТВА О Т Е С прогр ама отчет млн. лв.
ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 6 161,7 5 961,8 5 123,3 7 715,1 5 686,8 %от БВП 4,1% 3,6% 2,8% 3,9% 2,7%
9 В таблицата са включени сметки за средства от ЕС на: ДФ „Земеделие“; Национален фонд и другите сметки за средства от ЕС и средства по други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от ЕС.
26
КФП 2022 2022 2023 2024 2025 ОБЩО РАЗХОДИ млн. лв. 5 880,0 3 217,5 5 520,1 11 601,8 10 438,2 % от БВП 3,9% 1,9% 3,0% 5,9% 5,0% ТРАНСФЕР ОТ/ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ
1 149,6 1 117,1 1 044,6 2 135,1 2 077,5 (НЕТО) % от БВП 0,8% 0,7% 0,6% 1,1% 1,0% БЮДЖЕТНО САЛДО (+/-) 1 431,3 3 861,4 647,8 -1 751,6 -2 673,9 % от БВП 1,0% 2,3% 0,4% -0,9% -1,3% ФИНАНСИРАНЕ (+/-) -1 431,3 -3 861,4 -647,8 1 751,6 2 673,9 %от БВП -1,0% -2,3% -0,4% 0,9% 1,3% Източник: МФ
3. ПРОГНОЗА ЗА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.
За целите на международните сравнения бюджетната рамка се представя както по национална методология (по показатели на КФП на касова основа), така и на базата на европейската методология ЕСС 2010 чрез показателите за сектор „Държавно управление“, като следва да се отбележи, че фискалните параметри отразяват по еднакъв начин фискалната политика. Представената прогноза е разработена на базата на последната макроикономическа прогноза на МФ и на предприетите през предходните години мерки и политики, които продължават да оказват фискално въздействие през прогнозния период.
По предварителни оценки бюджетното салдо за 2022 г. е отрицателно в размер на 2,8% от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит в размер съответно на 3,0% от БВП за
2023 г., 3,0% за 2024 г. и 3,6% от БВП за 2025 г.
Част от дефицита на сектор „Държавно управление“, който се отчита на начислена основа, се дължи на времевото изместване при отчитането на разходите за доставки на военна техника, които са платени през предходни години на касова основа. Съгласно методологията ЕСС 2010, държавните разходи за военно оборудване се отчитат през годината на доставката им. Поради това, инвестиционните разходи по първия етап на плана за придобиване на нов тип боен самолет, направени през 2019 г. и 2020 г. в размер на 2 197,7 млн. лв., имат влияние върху разходите в периода 2023-2025 г., като заедно с изместеното отчитане и на други разходи за военна техника влошават дефицита съответно с 0,13% през 2024 г. и 0,73% през 2025 г., тъй като най-голяма доставка на военна техника се очаква в края на периода. Това влияние е временно и не води до трайно влошаване на бюджетната позиция и до нарушаването на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Ако се изключи това еднократно влошаване, дефицитът за 2025 г. е 2,8% от БВП Планираният размер на бюджетното салдо за периода 2023-2025 г. ще се реализира при намаляване на приходите до 36,7% от БВП в края на периода. В приходната част съотношението на общите приходи от БВП достига 36,9% през 2023 г., след което се наблюдава ръст през 2024 г. до 37,5% от БВП. Разходите като дял от БВП достигат 39,9% през 2023 г., след това се увеличават до 40,6% и 40,3% от БВП съответно за 2024 г. и 2025 г.
27
Номиналният ръст на приходите през 2023 година се дължи на увеличение на постъпленията от косвени данъци с 5,3%, преки данъци, платени от физическите лица - със 17,2% и преки данъци, платени от фирмите - с 11,0%. Растеж се очаква и при приходите от социално-осигурителни вноски, които нарастват с 12,6% през 2023 г. За
2023 г. общите текущи приходи на годишна база нарастват с 6,7%, като към края на периода растежът им е 5,2%.
При разходите на сектор „Държавно управление“ висок номинален ръст в средносрочен план се наблюдава при капиталовите разходи за брутообразуване на основен капитал.
Те нарастват значително с 25,7% през 2023 г., 43,5% през 2024 г. и 9,3% през 2025 г.
Изменението в показателя е свързано основно с нарастване на разходите по Националния план за възстановяване и устойчивост, националните разходи за изграждане на инфраструктура, доставките на бойни самолети F-16 Block 70 и основна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада, както и с напредването на проектите, финансирани по програми на ЕС в рамките на новия програмен период.
Значителен растеж през 2023 г. от 17,7% имат разходите за социални трансфери, без тези в натура, най-вече поради нарастване на разходите за пенсии и увеличаването на обезщетенията и помощите за домакинствата.
При пенсиите нарастването се дължи основно на ежегодната индексация от 1 юли на съответната година по швейцарското правило, както и на предприетите промени през
2022 г. - увеличение на пенсиите с 10% от първи юли, преизчисляване на пенсиите за трудова дейност от 1 октомври и нарастване на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от първи юли и от първи октомври, които оказват влияние на разходите през 2023 г. и следващите години. При обезщетенията и помощите за домакинствата влияние оказва основно нарастването на социалните помощи по ЗСП и по ЗХУ поради нарастването на линията на бедност както и предвиденото нарастване на МРЗ, което съответно води до увеличение на часовата ставка за положен труд за изчисляване на възнагражденията на личните асистенти по Закона за личната помощ и на възнагражденията на приемните семейства по Закона за закрила на детето. През 2024 г. и 2025 г. нарастването на тези разходи се забавя съответно до 10,3% и 7,6%.
Положително въздействие за ограничаване нарастването на тези разходи като дял от БВП оказва продължаващото действие на пенсионната реформа, свързана с повишаване на възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране за всички категории осигурени лица.
При социалните трансфери в натура, които обхващат основно разходите за здравеопазване, се наблюдава растеж на годишна база съответно от 12,6% през 2023 г., 17,2% през 2024 г. и 11,8% през 2025 г. поради нарастване на разходите за здравноосигурителни плащания.
При компенсацията на наетите се наблюдава нарастване от 10,5% за 2023 г. спрямо
2022 г., основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и на предприетите изменения в политиката по доходите, като увеличението на минималната работна заплата и нарастването на възнагражденията в някои бюджетни организации.
Общият ефект от предприятията, включени в сектор „Държавно управление“, върху баланса на сектора е отрицателен за 2023 г. и 2024 г. и положителен за 2025 г. - съответно -203,6 млн. лв. за 2023 г., -326,0 млн. лв. за 2024 г. и 34,5 млн. лв. за 2025 г.
Най-голямо е влиянието на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, Държавната 28
консолидационна компания, Националната компания „Железопътна инфраструктура“ и държавните болници.
Табл. II-4: Изменение на показателите на сектор „Държавно управление“ за периода 2023-2025 г.10
2023 2024 2025 Показатели Проект Изменение Прогноза Изменение Прогноза Изменение (млн. лв.) % % %
1. Данъци върху
27 539,8 5,3% 29 083,3 5,6% 30 224,2 3,9% производството и вноса
2. Текущи данъци върху
12 122,0 14,2% 13 411,8 10,6% 14 363,7 7,1% доходите, богатството и др.
2a. - в т.ч. платени от
6 437,6 17,2% 7 183,5 11,6% 7 745,9 7,8% домакинствата 2b. - в т.ч. платени от
5 684,3 11,0% 6 228,3 9,6% 6 617,8 6,3% фирмите
3. Социално-осигурителни
15 634,8 12,6% 17 650,5 12,9% 19 008,5 7,7% вноски 3a. - в т.ч. действително
15 634,8 12,6% 17 650,5 12,9% 19 008,5 7,7% платени вноски
4. Други приходи, вкл.
10 941,8 -4,3% 9 778,4 -10,6% 9 979,2 2,1% приходи от продажби
5. Общо текущи приходи 66 238,3 6,7% 69 924,0 5,6% 73 575,6 5,2%
6. Компенсация на наетите
18 289,0 10,5% 19 312,1 5,6% 20 149,8 4,3% лица
7. Междинно потребление 9 539,9 8,4% 9 066,8 -5,0% 8 726,1 -3,8%
8. Социални трансфери в
5 257,5 12,6% 6 164,1 17,2% 6 889,6 11,8% натура
9. Социални трансфери без
23 559,0 17,7% 25 991,3 10,3% 27 966,2 7,6% тези в натура
10. Лихвени разходи 1 028,5 33,5% 1 664,5 61,8% 2 223,8 33,6%
11. Субсидии 5 857,4 -30,0% 3 955,1 -32,5% 3 948,1 -0,2%
12. Други текущи плащания 3 295,2 -0,4% 3 357,5 1,9% 3 560,9 6,1%
13. Общо текущ и разходи 66 826,4 7,0% 69 511,4 4,0% 73 464,5 5,7%
14. Брутни спестявания (5 -588,1 58,5% 412,6 -170,2% 111,1 -73,1% 13)
15. Капиталови трансфери,
1 779,7 11,0% 4 251,1 138,9% 3 574,2 -15,9% получени
16. Брутообразуване на 6 327,7 25,7% 9 080,5 43,5% 9 928,8 9,3% основен капитал
17. Други капиталови 437,3 -48,2% 1 581,8 261,7% 1 241,2 -21,5% разходи
10 Поради закръгление (в млн. лв. и като процент от БВП) някои сумарни позиции в таблиците и графиките в актуализираната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. и приложенията към нея не се изчерпват от съставните им числа.
29
2023 2024 2025 Показатели Проект Изменение Прогноза Изменение Прогноза Изменение (млн. лв.) % % % % от БВП % от БВП % от БВП
18. Общи правителствени
68 018,1 36,9% 74 175,1 37,5% 77 149,7 36,7% приходи
19. Общи правителствени
73 591,4 39,9% 80 173,7 40,6% 84 634,5 40,3% разходи
20. Баланс -5 573,4 -3,0% -5 998,6 -3,0% -7 484,8 -3,6% 20a. - първичен баланс -4 544,9 -2,5% -4 334,1 -2,2% -5 261,1 -2,5%
21. Консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“ 42 863,1 23,2% 51 746,9 26,2% 61 243,7 29,1% Източник: МФ
3.1. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ И ПРОГНОЗА ПРИ НЕПРОМЕНЕНИ ПОЛИТИКИ Фискалната прогноза при непроменени политики е изготвена на база цикличните движения в икономическите показатели. Тя е обвързана с набор от предположения за политиките и основните икономически и финансови условия, включително валутните курсове, цените на суровините и развитието на международната икономика. В нея не се отчита въздействието на дискреционните изменения в приходите и в разходите.
Промените, които се наблюдават в бюджетния сценарий при непроменени политики (т.нар. базисен сценарий) между прогнозните години, са основно в резултат на промени в икономически и/или демографски показатели, които имат ефект върху фискалните параметри. Предприетите политики в приходната и разходната част на бюджета водят до промяна в бюджетната прогноза спрямо базисния сценарий.
Таблицата по-долу представя прогнозата на сектор „Държавно управление“ при непроменени политики съпоставена спрямо основния сценарий, посочен в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.
Табл. II-5: Бюджетна прогноза на сектор „Държавно управление“ при непроменени политики за периода 2023-2025 г.
2023 2024 2025 Базисен Изменение Базисен Изменение Базисен Изменение Показатели сценарий спрямо сценарий спрямо сценарий спрямо млн. лв. основния основния основния сценарий сценарий сценарий % % %
1. Данъци върху производството и
31 301,5 19,6% 28 933,6 5,1% 30 033,6 3,3% вноса
2. Текущи данъци върху доходите,
11 502,6 8,4% 12 825,8 5,8% 14 295,7 6,6% богатството и др.
2a. - в т.ч. платени от
6 007,2 9,4% 7 097,5 10,3% 7 677,9 6,9% домакинствата 30
2023 2024 2025 Базисен Изменение Базисен Изменение Базисен Изменение Показатели сценарий спрямо сценарий спрямо сценарий спрямо млн. лв. основния основния основния сценарий сценарий сценарий % % % 2b. - в т.ч. платени от фирмите 5 495,3 7,3% 5 728,3 0,8% 6 617,8 6,3%
3. Социално-осигурителни вноски 15 295,3 10,1% 17 123,0 9,5% 18 570,0 5,2% 3a. - в т.ч. действително платени
15 295,3 10,1% 17 123,0 9,5% 18 570,0 5,2% вноски
4. Други приходи, вкл. приходи от
10 058,4 -12,1% 9 712,2 -11,2% 9 979,2 2,1% продажби
5. Общо текущи приходи 68 157,8 9,7% 68 594,6 3,6% 72 878,4 4,2%
6. Компенсация на наетите лица 18 202,5 10,0% 18 627,7 1,9% 19 342,9 0,2%
7. Междинно потребление 9 262,2 5,2% 9 131,6 -4,3% 8 709,5 -3,9%
8. Социални трансфери в натура 5 112,3 9,4% 5 828,6 10,9% 6 659,1 8,0%
9. Социални трансфери без тези в
21 823,6 9,0% 25 641,4 8,8% 27 744,1 6,7% натура
10. Лихвени разходи 1 028,5 33,5% 1 664,5 61,8% 2 223,8 33,6%
11. Субсидии 9 991,5 19,5% 4 647,6 -20,7% 3 948,1 -0,2%
12. Други текущи плащания 3 295,2 -0,4% 3 357,5 1,9% 3 560,9 6,1%
13. Общо текущ и разходи 68 715,8 10,0% 68 898,9 3,1% 72 188,3 3,9%
14. Брутни спестявания (5-13) -558,0 50,4% -304,3 -48,3% 690,1 67,2%
15. Капиталови трансфери, получени 1 779,7 11,0% 4 251,1 138,9% 3 574,2 -15,9%
16. Бруто образуване на основен
6 091,0 21,0% 8 670,4 37,0% 8 176,3 -10,0% капитал
17. Други капиталови разходи 453,6 -46,3% 1 581,8 261,7% 1 241,2 -21,5% % от Б В П % от Б В П % от Б В П
18. Общи правителствени приходи 69 937,5 37,9% 72 845,7 36,9% 76 452,6 36,4%
19. Общи правителствени разходи 75 260,4 40,8% 79 151,1 40,1% 81 605,8 38,8% Източник: МФ В приходите разлики между базисния сценарий и бюджетната прогноза се наблюдават при данъците върху производството и вноса, данъците върху доходите, социално- осигурителните вноски, както и при неданъчните приходи.
Приходите от данъци върху производството и вноса се различават в двата сценария основно заради отпадането от 2024 г. на приходите, финансиращи програмите за смекчаване на икономическите последици от нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ, стартирали през 2021 г., повишаването на прага за регистрация от 50 на 100 хил. лв. оборот по ЗДДС и отрицателния ефект върху приходите от ДДС при внос от приемането на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението 31
в Украйна. При сценария без промяна в политиките приходите от тези данъци нарастват с 19,6% за 2023 г., 5,1% за 2024 г. и 3,3% за 2025 г. Прогнозата за приходите от социални и здравни осигуровки в сценария с непроменени политики предвижда нарастване на компонента в размер на 10,1%, 9,5% и 5,2% на годишна база съответно за
2023 г., 2024 г. и 2025 г. Това е вследствие на предприетите мерки за увеличаване на минималната работна заплата, на минималните осигурителни прагове и на минималните осигурителни доходи на самоосигуряващите се лица и минималния осигурителен доход на земеделските стопани и тютюнопроизводителите, увеличение на заплатите на педагогическия персонал и в някои бюджетни организации, както и в резултат на прехвърлянето на средства от лица, осигурени в частни пенсионни фондове, към фонд „Пенсии“ на ДОО.
Неданъчните приходи при непроменени политики показват следната динамика: спад от 12,1% за 2023 г., спад от 11,2% за 2024 г. и ръст от 2,1% в края на периода. Разликите спрямо основния сценарий през 2023 г. се дължат на очакваните приходи от въведената ТОЛ такса, промяната на политиката по дивидентите, както и на ефекта от отпадане на таксите за ползване на детски градини и ясли. За 2025 г. увеличението на приходите в основния сценарий не се различава от тези при непроменени политики.
При разходите разлики между базисния сценарий и бюджетната прогноза се наблюдават основно при компенсацията на наетите лица, междинното потребление, социалните трансфери и при субсидиите.
Разходите за заплати в сектор „Държавно управление“ в базисния сценарий нарастват с 10,0% за 2023 г., с 1,9% за 2024 и с 0,2% за 2025 г. Повишението в разходите за заплати в основния сценарий спрямо базисния е свързано с предприетите политики по доходите в образованието и увеличаването на минималната работна заплата.
В резултат на приетото поетапно увеличение на трансферите за здравно осигуряване за лицата, осигурявани от държавния бюджет, с по 5 пр.п./годишно, както и на нарастването на минималните осигурителни доходи, в бюджетната прогноза за 2023
2025 г. са предвидени по-високи разходи за социални трансфери в натура средногодишно с 0,1 пр.п. от БВП спрямо тези в базисния сценарий.
Разходите за пенсии и обезщетения в базисния сценарий нарастват с 9,0% през 2023 г., с 8,8% през 2024 г. и с 6,7% през 2025 г. Изменението на този елемент спрямо основния сценарий е свързано с увеличение на изискуемите възраст и осигурителен стаж за пенсия, както и увеличението на социалните помощи по ЗСП и ЗХУ поради изменение на линията на бедност и ефект от ръста на МРЗ при определяне на часовата ставка за положен труд за изчисляване на възнагражденията на личните асистенти по ЗЛП и възнагражденията на приемните семейства по ЗЗД.
Изменението на разходите за бруто образуване на основен капитал в базисния сценарий е ръст от съответно 21,0% и 37,0% за 2023 г. и 2024 г. и спад от 10,0% за 2025 г., докато в бюджетната прогноза този показател нараства съответно с 25,7%, 43,5% и 9,3% за
2023 г., 2024 г. и 2025 г. Основно влияние за това имат допълнителните мерки, предприети от правителството в сектор „Отбрана и сигурност“, както и средствата отделени за пътни инфраструктурни проекти и обезпечаване функционирането на ТОЛ системата.
32
3.2. ДИСКРЕЦИОННИ МЕРКИ И ФИСКАЛНИ ЕФЕКТИ НА НАЧИСЛЕНА ОСНОВА Дискреционни мерки са всички нови мерки и политики на правителството - приети или планирани, които имат пряко въздействие върху бюджетните параметри и основните фискални показатели. Те представляват мерки, предприети по преценка и решение на правителството, с цел постигането на определени приоритети (напр. насърчаване на заетостта и стимулиране растежа на икономиката). Отнасят се до промяна в политиката на приходите (данъчната база и/или ставка) или промяна в разходните политики и трансферите от страна на правителството с цел предоставяне на ефективни стимули за икономиката.
В бюджетната прогноза са оценени всички приходни и разходни дискреционни мерки, които са приети през предходните години и имат бюджетен ефект през прогнозния период 2023-2025 г., като е отразено допълнителното им въздействие за съответната година спрямо предходната.
Приходни дискреционни мерки Приходните дискреционни мерки за периода 2023-2025 г. се очаква да доведат до общо нетно намаление на приходите в размер на 555,9 млн. лв. През първата година се очаква нетно намаление на приходите с 2 582,5 млн. лв., а през следващите две години - нетно увеличение на приходите съответно с 1 329,4 млн. лв. и 697,2 млн. лв.
С най-голям положителен бюджетен ефект са мерките, свързани с промяна на политиката по доходите. Допълнителните приходи от осигурителни вноски от промяната в политиката по доходите (вкл. увеличение на МРЗ, минималните осигурителни прагове и на минималните осигурителни доходи на самоосигуряващите се лица и минималния осигурителен доход на земеделските стопани и тютюнопроизводителите, увеличение на максималния осигурителен доход през 2022 г., увеличение на заплатите на педагогическия персонал) са в размер на 332,0 млн. лв. за
2023 г. и общо 1 281,9 млн. лв. за тригодишния прогнозен период. Допълнителните приходи от ДДФЛ в резултат на увеличението на минималната работна заплата, минималните осигурителни прагове и минималния осигурителен доход са в размер на 188,4 млн. лв. за тригодишния прогнозен период. Отрицателните ефекти от действащата мярка, свързана с увеличен размер на нормативно признатите разходи за дейността на адвокатите (-6,0 млн. лв. за 2023 г.).
Очакваният положителен ефект за бюджета от предвидения пакет от мерки за повишаване на събираемостта на приходите, в т.ч. в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск, които имат за цел по-ефективна превенция и противодействие срещу данъчните измами и укриването и невнасянето на данъци, е в размер на общо 1 270,0 млн. лв. за периода 2023-2024 г.
Политика по дивидентите, която предвижда 100% отчисления от печалбата през 2023 г.
(с изключение на лечебни заведения, ВиК сектор и НКИЗ11) и запазване на ставката на дивидент на 100% през периода 2024-2025 г., се очаква да има годишен ефект от 669,8 млн. лв. допълнителни приходи.
11 „Национална компания индустриални зони“ ЕАД.
33
Ефектът върху приходите от ДДС и акцизи в резултат на повишаването на акцизната ставка на пури и пурети, на тютюн за пушене, на нагреваемо тютюнево изделие и облагане с акциз на течността за електронна цигара, съдържаща никотин, въведено от
1.03.2023 г., е оценен на общо 494,5 млн. лв. повече приходи от акцизи и ДДС за периода 2023-2025 г. Предложените промени в акцизното законодателство за включване на течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин в обхвата на акцизните стоки, е оценен на общо 6,7 млн. лв. повече приходи от акцизи и ДДС за периода 2023-2025 г.
Отпадането от 01.08.2023 г. на мярката за освобождаване от акциз на електрическата енергия, природния газ и втечнения нефтен газ се очаква да доведе до допълнителни постъпления от ДДС и акцизи с 92,6 млн. лв. за тригодишния прогнозен период.
Намалената ставка на ДДС на 9% за природния газ и централното отопление представлява действие с временен характер и приключва до края на юни 2023 г., затова нейният ефект е включен в следващата година с положителен знак - съответно 46,0 млн. лв. за природен газ и 15,0 млн. лв. за централно отопление за 2024 г.
Прилагането на нулева ставка на ДДС за хляба и брашното до края на 2023 г. се очаква да доведе до намаление на приходите в размер на 82,7 млн. лв., като след изтичане на срока на действието й се очаква положителен бюджетен ефект за 2024 г. в размер на 165,4 млн. лв.
Допълнителните приходи, свързани с оперирането на ТОЛ системата, са в размер на 225,1 млн. лв. за 2023 г. и 66,2 млн. лв. за 2024 г.
Въвеждането на национален допълнителен данък в съответствие с Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета за осигуряване на глобално минимално ниво на данъчно облагане за групите на мултинационалните предприятия и големите местни групи в Съюза, в сила от 01.01.2024 г., се очаква да доведе до допълнителни приходи от 220,0 млн. лв.
през 2024 г.
За периода 2023-2025 г. приходите от избор на осигуряване само в първия стълб на пенсионната система са с общ допълнителен положителен бюджетен ефект от 22,1 млн.
лв.
Размерът на загубата за бюджета от повишаване на прага за регистрация по ЗДДС от 50 на 100 хил. лв. оборот, е оценен на 110,0 млн. лв. за 2023 г., а в резултат на приемането на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, се очаква отрицателен ефект при ДДС от внос за 2023 г., оценен на 520,0 млн. лв.
Временната солидарна вноска по Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври
2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията се предвижда да доведе до допълнителни приходи от 375,9 млн. лв. през 2023 г. или с 288,0 млн. лв. повече спрямо предходната година. През 2024 г. тази мярка ще прекрати действието си, поради което нейният ефект е отразен със същата, но отрицателна стойност.
Приходите от мерките и програмите в областта на енергетиката, стартирали през 2021 г. и достигнали най-високата си стойност през 2022 г. (в размер на 4460,3 млн. лв.), намаляват с 3767,8 млн. лв. до 692,5 млн. лв. през 2023 г. Поради прекратяване на тези мерки и програми през 2024 г., техният ефект е въведен със същата, но отрицателна стойност.
34
Табл. II-6: Дискреционни приходни мерки на начислена основа, млн. лв.
Приходни мерки - изменение спрямо предходна година, млн. лв. 2023 г. 2024 г. 2025 г.
Приходи от осигурителни вноски от промяната в политиката по доходите (вкл. увеличение на МРЗ, минималните осигурителни прагове и на минималните осигурителни доходи на 332,0 519,3 430,6 самоосигуряващите се лица и минималния осигурителен доход на земеделските стопани и тютюнопроизводителите, увеличение на максималния осигурителен доход през 2022 г, увеличение на заплати на педагогическия персонал) Приходи от ДДФЛ от увеличение на МРЗ, минималните осигурителни 34,4 86,0 68,0 прагове и минималния осигурителен доход Пакет от мерки за повишаване на събираемостта на приходите, в т.ч. в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск, които 530,0 740,0 имат за цел по-ефективна превенция и противодействие срещу данъчните измами и укриването и невнасянето на данъци Политика по дивидентите - 100% отчисления от печалбата, като от 669,8 0,0 0,0 обхвата са изключени лечебни заведения, ВиК сектор, НКИЗ Ефект върху приходите от ДДС и акцизи в резултат на повишаване на акцизната ставка на пури и пурети, на тютюн за пушене, на нагреваемо 97,1 209,6 187,8 тютюнево изделие и облагане с акциз на течността за електронна цигара, съдържаща никотин (от 1.03.2023 г.) Положителен ефект от акциз от включване на течностите за 1,3 2,5 2,9 електронни цигари, несъдържащи никотин, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин в обхвата на акцизните стоки, заедно с предложения график за увеличаване на акцизните ставки за тези продукти (от 01.08.2023 г.) Ефект от акцизи от освобождаване от акциз на електрическата енергия, -12,9 90.1 природния газ и втечнения нефтен газ (LPG), в т.ч. от промяна на срока на прилагане - до 31.07.2023 Ефект от ДДС от освобождаване от акциз на електрическата енергия, -2,6 18,0 природния газ и втечнения нефтен газ (LPG), в т.ч. от промяна на срока на прилагане - до 31.07.2023 Намалена ставка на 9% на ДДС за природен газ (до 30.06.2023 г.) 0,0 46.0 Намалена ставка на 9% на ДДС за централно отопление (до 30.06.2023 0,0 15.0 г.) Намалена ставка на 0% на ДДС за хляба и брашно (до 31.12.2023 г.) -82,7 165.4 Намалена ставка на 9% на ДДС за ресторантьорски, кетъринг и туристически услуги, спортни съоръжения (до 30.12.2023 г.), както и -243,2 211.5 книги, бебешка храна, пелени и хигиенни продукти (и след 31.12.2023 г. като постоянна мярка) Приходи от оперирането на ТОЛ системата 225,1 66.2 Въвеждане на национален допълнителен данък (domestic top-up tax) в съответствие с Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета за осигуряване на глобално минимално ниво на данъчно облагане за групите на 220,0 мултинационалните предприятия (MNE) и големите местни групи в Съюза (в сила от 01.01.2024 г.) Приходи от избор на осигуряване 7,0 7,7 7,4 Приходи от осигурителни вноски от увеличение на осигурителния 0,5 0,5 0,5 стаж при пенсиониране Увеличен размер от 40 на сто на нормативно признатите разходи за -6,0 доходите на адвокатите Държавна помощ за регионално развитие - данъчно облекчение за -11,0 корпоративния данък 35
Приходни мерки - изменение спрямо предходна година, млн. лв. 2023 г. 2024 г. 2025 г.
Отпадане на таксите за ползване на детски градини и на детски ясли -11,5 Временна солидарна вноска по Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от
6 октомври 2022 година за спешна намеса за справяне с високите цени 288,0 -375,9 на енергията от дружества в дейности добив на нефт, природен газ и въглища и нефтопреработване Повишаване на прага за регистрация от 50 на 100 хил. лв. оборот по -110,0 ЗДДС Отрицателен ефект върху приходите от ДДС при внос от приемането на Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на -520,0 действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна Програми за смекчаване на икономическите последици от -3 767,8 -692,5 нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ Общо: -2 582,5 1 329,4 697,2 Източник: МФ Разходни дискреционни мерки Разходните дискреционни мерки за периода 2023-2025 г. се очаква да доведат до общо увеличение на разходите с 2 079,9 млн. лв., като през първата година се очаква увеличение на разходите със 73,8 млн. лв., а през следващите две години - увеличение на разходите съответно със 746,5 млн. лв. и 1 259,5 млн. лв. Дискреционните разходни мерки за прогнозния период са свързани основно с промяна в параметрите на политиката по доходите, пенсионната политика и предприетите социални мерки.
С най-голям бюджетен ефект са разходите, свързани с промяна на политиката по доходите. Допълнителните разходи от увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) и разходите за персонал в бюджетната сфера са в размер на 269,8 млн. лв. за 2023 г. и общо 1112 млн. лв. за тригодишния прогнозен период. Кумулативният ефект от увеличението на заплатите на педагогическия персонал е в размер на 1 114,2 млн. лв.
допълнителни разходи за периода 2023-2025 г. Ефектът върху размера на трансферите за здравно осигуряване от увеличаване на частта от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на държавния бюджет, е в размер на 145,4 млн. лв. за 2023 г. и общо 721,4 млн. лв. за прогнозния период. Ефектът от ръста на МРЗ при определяне на часовата ставка за положен труд за изчисляване на възнагражденията на личните асистенти по Закона за личната помощ (ЗЛП) и възнагражденията на приемните семейства по Закона за закрила на детето (ЗЗД) е допълнителни разходи в размер на 562,2 млн. лв. за целия прогнозен период.
Ефектът от нарастването на линията на бедност при определяне на финансовата подкрепа по ЗХУ и ЗСП се очаква да доведе до увеличение на разходите за социални помощи в размер на 161,2 млн. лв. през 2023 г. и общо 333,1 млн. лв. за тригодишния прогнозен период.
Със значителна стойност в дискреционните мерки през прогнозния период са разходите, свързани с пенсионната политика, като нетният им ефект е допълнително увеличение на разходите в размер на общо 2 165,8 млн. лв. за периода 2023-2025 г.
Допълнителните разходи, свързани с оперирането на ТОЛ системата, са в размер на 225,1 млн. лв. за 2023 г. и 66,2 млн. лв. за 2024 г.
36
Ефектът от промени в Закона за семейни помощи за деца във връзка с въведена нова еднократна помощ за учениците от 2-ри, 3-ти, 4-ти и 5-ти клас без доходен тест е допълнителни разходи в размер на 62,4 млн. лв. за периода 2023-2024 г.
Ефектът от отпадането на таксите за детски градини и ясли и поемането на издръжката на детските градини и детските ясли като държавна отговорност, считано от 1 април
2022 г., е увеличение на разходите от 41,5 млн. лв. за 2023 г.
Финансирането на достъпа и обхващането в задължителното предучилищно образование на децата, навършили 4-годишна възраст, е с ефект от 6,3 млн. лв.
допълнителни разходи за 2023 г. и 3,0 млн. лв. за 2024 г.
Ефектът от увеличаване на доходния критерий на член от семейството за достъп до месечни помощи по чл. 4 и 4а от Закона за семейни помощи за деца и от промяната в размерите на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование е в размер на 30,0 млн. лв. за 2023 г.
Въвеждането от 1 август 2022 г. на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8- годишна възраст от бащата (осиновителя) в размер на 710 лв. и увеличаване на размера на обезщетението от 710 лв. на 780 лв. от 1 януари 2023 г. се планира да повиши разходите с 8,4 млн. лв. през 2023 г.
Нарастването на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете през втората година от майчинството (от 650 лв. на 710 лв. от 1 април 2022 г. и от 710 на 780 лв. от 1 януари 2023 г.) се прогнозира да покачи разходите с 42,2 млн. лв. през 2023 г. и 0,1 млн.
лв. през 2024 г.
Увеличението на минималния и на максималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 1 април 2022 г. се очаква да има ефект в посока повишение на разходите в размер на общо 15,9 млн. лв. през 2023 г.
Подкрепата на филмовата индустрия с цел създаване и разпространение на български филми и кино продукции с българско участие и нови схеми за държавна помощ за възстановяване на разходи за производство на филми и за производство на телевизионни сериали, във връзка с промени в чл. 17 и чл. 26 от Закона за филмовата индустрия, ще струва на държавния бюджет допълнително 18,0 млн. лв. през 2023 г.
Разходите по програмите за смекчаване на икономическите последици от нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ, стартирали през
2021 г. и достигнали най-високата си стойност през 2022 г. (в размер на 4460,3 млн.
лв.), намаляват с 3767,8 млн. лв. до 692,5 млн. лв. през 2023 г. Поради прекратяване на тези програми през 2024 г. техният ефект е въведен със същата, но отрицателна стойност.
Табл. II-7: Дискреционни разходни мерки на начислена основа, млн. лв.
Разходни мерки - изменение спрямо предходна година,
2023 г. 2024г. 2025 г.
млн. лв.
Политика по доходите - увеличение на МРЗ и на разходите за 269,8 467,8 374,4 персонал в бюджетната сфера Увеличение на заплатите на педагогическия персонал 465,1 216,6 432,5 Увеличаване на частта от осигурителния доход, върху който 145,4 345,5 230,5 държавата внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на 37
Разходни мерки - изменение спрямо предходна година,
2023 г. 2024г. 2025 г.
млн. лв.
държавния бюджет Ефект от увеличението на МРЗ при определяне на часовата ставка за положен труд за изчисляване на възнагражденията на личните 133,5 230,3 198,4 асистенти по ЗЛП и възнагражденията на приемните семейства по ЗЗД Увеличение на социалните помощи по ЗСП и ЗХУ поради изменение 161,2 119,2 52,7 на линията на бедност Ефект от увеличението на МРЗ при определяне на месечните премии на олимпийските медалисти, прекратили активна състезателна 0,6 1,7 1,0 дейност и треньори Ефект от изменението през 2022 г. на размерите на пенсиите, вкл.
минимална и социална пенсия, с 10% над първоначално предвиденото
1 140,2 в ЗБДОО за 2022 г., осъвременяване с 6,1% и включване на 60 лв. в размера на пенсията от 1 юли 2022 г Преизчисляване на пенсиите за трудова дейност от 1 октомври 2022 г. 896.0 Изменение през 2022 г. на максималния размер на получаваните една 215.0 или повече пенсии Увеличение на размера на социалната пенсия за старост и 4,6 инвалидност Увеличение на изискуемите възраст и осигурителен стаж за пенсия -30,0 -30,0 -30,0 Разходи за опериране на ТОЛ системата 225.1 66,2 Ефект от промени по ЗСПД във връзка с въведена нова еднократна
31.2 31,2 помощ за учениците от 2,3, 4 и 5 клас без доходен тест Ефект от отпадане на таксите за детски градини и ясли и поемане на издръжката на детските градини и детските ясли като държавна 41.5 отговорност Ефект от промяната на средномесечния доходен критерий на член от 30.0 семейството и размерите на месечните помощи за отглеждане на дете Подкрепа на филмовата индустрия 18.0 Разширяване на достъпа и обхващането в задължителното
6.3 3,0 предучилищно образование Увеличение на разходите за възнаграждения и осигурителни вноски поради покачването на максималния осигурителен доход от 3 000 на 3 12.5
400 лв. (от 1.04.2022 г.) Увеличение на минималния дневен размер на паричното обезщетение 9,5 -1,3 за безработица (от 1.04.2022 г.) Увеличение на максималния дневен размер на паричното обезщетение
6.4 -1,3 за безработица (от 1.04.2022 г.) Въвеждане, считано от 1 август 2022 г., на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) в 8.4 размер на 710 лв. и увеличаване на размера на обезщетението от 710 лв. на 780 лв. от 1 януари 2023 г.
Увеличаване на размера на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст от 650 лв. на 710 лв., считано от 1 42.2 0,1 април 2022 г. и от 710 на 780 лв. от 1 януари 2023 г.
Целева помощ за безвъзмездна преводаческа услуга за глухи и сляпо - 6,0 глухи Здравно осигуряване за сметка на държавния бюджет на разселени 3,2 -10,0 лица от Украйна от 24.02.2022 г.
Програми за смекчаване на икономическите последици от -3 767,8 -692,5 нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ Общо: 73,8 746,5 1 259,5 38
Източник: МФ
3.3. СЪПОСТАВКА НА ПРОГНОЗАТА ЗА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ С ТАЗИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В тази част е направена съпоставка на средносрочната прогноза за сектор „Държавно управление“ на Министерството на финансите спрямо последната фискална прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2023 г.12 Следва да се имат предвид различните бази и изменения в макроикономическите сценарии на двете институции, които обуславят различията по отношение на очакваните фискални резултати.
Прогнозата на МФ за общия баланс на сектор „Държавно управление“ е по- оптимистична в сравнение с прогнозата на ЕК: -3,0% от БВП на МФ спрямо -4,8% от БВП на ЕК за 2023 г. и същите стойности за 2024 г. Бюджетното салдо за 2023 г. в прогнозата на ЕК се постига при по-високи общи приходи с 0,5 пр.п. и по-високи общи разходи с 2,3 пр.п. в сравнение с прогнозата на МФ. Бюджетното салдо за 2024 г. в прогнозата на ЕК се постига при по-ниски приходи с 0,1 пр.п. и по-високи разходи с 1,6 пр.п. в сравнение с прогнозата на МФ.
ЕК прогнозира с 0,1 пр.п. по-ниски лихвени разходи за 2023 г. и с 0,2 пр.п. по-ниски лихвени разходи за 2024 г. в сравнение с МФ.
Прогнозите за бруто образуването на основен капитал на ЕК и МФ са в размер на съответно 3,8% и 3,4% от БВП за 2023 г. и 3,0% и 4,6% от БВП за 2024 г.
МФ прогнозира значително по-висок ръст на правителственото потребление на годишна база за 2023 г. - съответно 10,6% за МФ спрямо 3,9% за ЕК. За 2024 г.
стойностите са по-близки - съответно 3,1% за МФ спрямо 4,0% за ЕК.
Табл. II-8: Сравнение на бюджетната прогноза на МФ с прогнозата на ЕК
2022 2023 2024 Показатели, Отчетни % от БВП данни МФ ЕК МФ ЕК Лихвени разходи 0,5% 0,6% 0,5% 0,8% 0,6% Бруто образуване на основен капитал/публични инвестиции/ 3,0% 3,4% 3,8% 4,6% 3,0% Общо приходи 38,5% 36,9% 37,4% 37,5% 37,4% Общо разходи 41,3% 39,9% 42,2% 40,6% 42,2% Общ баланс -2,8% -3,0% -4,8% -3,0% -4,8% Правителствено потребление (изменение на годишна база) 16,9% 10,6% 3,9% 3,1% 4,0% Източник: ЕК, МФ, НСИ
12 European Economic Forecast - Spring 2023, https://economy-finance.ec.europa.eu/publications/european- economic-forecast-spring-2023 en 39
3.4. КОНСОЛИДИРАН ДЪЛГ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ Съгласно последните официално публикувани от Евростат годишни данни от априлските Нотификационни таблици за дефицита/излишъка и дълга на България, в края на 2022 г. дългът на сектор „Държавно управление“ отбелязва ръст в номинално изражение спрямо нивото от предходната година, но като дял от БВП показателят се подобрява. Стойността на дълга на сектора достига до 37,8 млрд. лв. в края на 2022 г.
(при 33,3 млрд. лв. в края на 2021 г.), а като дял от БВП възлиза на ниво от 22,9% (при 23,9% към 31.12.2021 г.). При отделните компоненти, формиращи дълга на сектора, най-значителен ръст отчита дългът на подсектор „Централно управление“, като основен принос за това има държавният дълг.
На база на тези данни Република България се нарежда на второ място сред държавите- членки на ЕС по ниво на съотношението „дълг/БВП“ за 2022 г., като средните нива за страните в Еврозоната и на ниво ЕС представляват съответно 91,6% и 84,0%.
В доклада на ЕК за устойчивостта на държавния дълг на страните членки за 2022 г.13, публикуван през месец април 2023 г., се посочва, че краткосрочните рискове пред фискалната стабилност за държавите от ЕС, включително и за България, се считат за ниски, благодарение на подобрените публични финанси и непроменените макроикономически баланси. По отношение на рисковете пред средносрочната фискална устойчивост България също е класифицирана като една от осемте държави с нисък риск, като класификацията на страната ни се подобрява от среден до нисък риск спрямо тази от предходния доклад за 2021 г. на ЕК.
При класификация на дългосрочния риск България е в група от 12 страни, за които ЕК оценява наличието на средно ниво на риск пред фискалната устойчивост в дългосрочен план. С най-голяма тежест при оценката за България е компонента на първоначалната неблагоприятна бюджетна позиция, което води до влошаване на общата класификация на риска от нисък до среден риск в дългосрочен план.
В условията на геополитическа несигурност, перспективите за забавяне или спад на икономическата активност в ЕС и допълнително затягане на паричната политика от страна на ЕЦБ, за текущата 2023 г. се запазват очакванията за възходяща тенденция на дълга на сектор „Държавно управление“ както в абсолютна, така и в относителна стойност спрямо БВП. В номинално изражение стойността му се предвижда да достигне до 42,9 млрд. лв., а съотношението на дълга към БВП - на ниво от 23,2%.
Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през следващите две години се прогнозира нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ да продължи да нараства до 51,7 млрд. лв. в края на 2024 г. и 61,2 млрд. лв. в края на 2025 г. Като съотношение спрямо БВП, индикаторът също се очаква да нараства до 26,2% през 2024 г. и 29,1% през 2025 г.
Върху прогнозите за нарастване на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ през целия период водещо влияние оказва дългът на подсектор „Централно управление“ и в частност държавният дълг, като негов основен компонент.
13European Commission (2022) - “Debt Sustainability Monitor” https://economy- finance.ec.europa.eu/document/download/efcd41eb-16dd-4fac-bb9e-d01456b1ef6a en?filename=ip199 en UPD.pdf 40
Въздействието на дълга на другите два подсектора „Местно управление“ и „Социалноосигурителни фондове“ е минимално. Тази тенденция се запазва и в средносрочна перспектива.
Граф. II-1: Консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“ МЛН. ЛВ. % ОТ БВП
70 000 29,1% зо% 28,5% 25% 20% 15% 10% 5% 0%
2 0 2 1 -отчет 2022 - отчет предв. 2023 - очаквано 2024 прогноза 2025 прогноза данни Консолидиран дълг на сектор "Държавно управление", млн. лв.
Дълг на подсектор "Централно управление", млн. лв.
Консолидиран дълг на сектор "Държавно управление" БВП (%) Дълг на подсектор "Централно управление"БВП (%) Източник: Евростат, МФ
3.5. УСЛОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С ПОТЕНЦИАЛНО ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ Съгласно изискванията на чл. 73, т. 8 от Закона за публичните финанси, средносрочната бюджетна прогноза и нейната актуализация следва да съдържа информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху сектор „Държавно управление“, включително на равнище подсектори на сектора. Това се прави и в контекста на засиленото икономическо управление на ЕС, в съответствие с чл. 14, параграф 3 от Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на 14 държавите членки14.
14 Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:32011L00851. Съгласно член 14, параграф 3 от тази директива: „За всички подсектори на сектор „Държ авно упра влен и е“ държ авите членки публикуват съответна информация за условнит е задълж ения с потенциално значително въздействие върху публичните бюджети, включително държ авни гаранции, необслуж вани кредити и задълж ения, произтичащи от дейността на публични дружества, както и техния размер.
41
Високите стойности на условните задължения биха могли да бъдат индикатор за нежелано равнище на риск. Поради това наблюдението и оценката на условните задължения с потенциално значително въздействие върху сектор „Държавно управление“ е важно за поддържането на фискалната устойчивост и управлението на фискалните рискове.
Задълженията се наричат условни, тъй като по своята същност те са само потенциални, а не действителни. Това са задължения, които зависят от настъпването на определено събитие в бъдеще, или настоящи задължения, при които няма вероятност за извършване на плащането към държавата или сумата на възможното плащане не може да бъде изчислена по надежден начин.
Условните задължения включват:
• задължения, произтичащи от дейността на публичните дружества;
• гарантиран дълг на сектор „Държавно управление“;
• необслужвани кредити;
• задължения, свързани с публично-частни партньорства.
Граф. II-2: Разпределение на условните задължения на сектор „Държавно управление“, % от БВП Източник: НСИ Държавите членки публикуват и информация за дялове на сектор „Държавно управление“ в капитала на частни и публични дружества, които възлизат на икономически значими суми“.
42
Общите условни задължения на сектор „Държавно управление“ за 2021 г. възлизат на 12,06% от БВП, като най-високо е нивото на задълженията, произтичащи от дейността на публичните дружества. Техният размер е 11,64% от БВП (16,18 млрд. лв.), като задълженията на финансовите предприятия са само 1,55%, а на нефинансовите - 10,09% от БВП.
От тях под наблюдение, във връзка с потенциално значително влияние върху условните задължения на сектор „Държавно управление“, са всички държавни и общински предприятия с общ размер на задълженията към 31.12.2021 г. над 0,1% от БВП, които не са част от консолидираната фискална програма и не попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“ . Тези предприятия представят отчет и прогнози за приходите и разходите, както и за активите и пасивите си до 2025 г. На база на получената информация за тригодишния период 2023-2025 г. се прогнозира намаление с 13,72 % на задълженията на публичните предприятия от нефинансовия сектор, обект на наблюдение. Отчетеният към 31.12.2022 г. размер на дългосрочните и краткосрочните неконсолидирани задължения на тези дружества е общо 11,4 млрд. лв., като към
31.12.2026 г. прогнозите са същите да са в размер на 8,9 млрд. лв.
Сумарният коефициент на задлъжнялост се понижава от 0,75 към 31.12.2022 г. до 0,50 в края на периода през 2025 г. Сумарното съотношение на дълга на тези дружества спрямо активите им намалява с 0,06 през прогнозния период до 0,33. Коефициентът на ликвидност нараства от 1,73 през 2021 г. до 3,06 през 2025 г.
Нивото на задълженията на държавните предприятия с потенциално значително въздействие върху сектор „Държавно управление“ е по-ниско в сравнение със средното ниво на задлъжнялост в ЕС, което е 36,6% за 2021 г.15 Граф. II-3: Задължения на държавно контролирани предприятия, класифицирани извън сектор „Държавно управление“, % от БВП
15 Съгласно данни от Евростат, http://ec.europa.eu/eurostat/web/govemment-finance-statistics/data/database.
43
14,00% 12,77%
12.00 %
10.00 % 8.00% 6.00% 4.00% 2.00% 0.00%
2017 2018 2019 2020 2021 ■ Задължения на държавно контролирани предприятия, класифицирани извън сектор ДУ ■ подсектор „Централно управление1' ■ подсектор,.Местно управление1' Източник: НСИ Г арантираният дълг на сектор „Държавно управление“ към края на 2022 г. възлиза на 590,2 млн. лв. или 0,4% от БВП, като отбелязва ръст в номинално изражение спрямо нивото отчетено в края на 2021 г. (556,1 млн. лв. или 0,4% от БВП). Увеличението е следствие от извършваните регулярни операции по гарантираните заеми.
Гарантираният дълг на сектор „Държавно управление“ се формира основно от издадените гаранции от подсектор „Централно управление“ с дял от 99,9%. Подсектор „Местно управление“ заема около 0,1%, а единиците от подсектор „Социалноосигурителни фондове“ не може да издават гаранции.
При допускане за издаване на предвидените в закона нови държавни гаранции за подкрепа на стратегически проекти в енергийния сектор, за енергийна ефективност и зеления преход на МСП, както и усвояване на средствата от заемите в пълен размер през 2023 г., се очаква номиналният размер на гарантирания дълг на сектор „Държавно управление“ да се увеличи значително, достигайки в номинално изражение до 2,4 млрд.
лв., а като съотношение спрямо прогнозния БВП да възлезе на около 1,3%. През следващите години от прогнозния период се допуска плавното им намаляване до 1,1% от БВП към края на 2025 г. вследствие на редовното обслужване на гарантираните заеми.
В края на 2023 г. доминиращ дял с 53% в отрасловата структура на гарантираният дълг се очаква да заемат гаранциите на сектор „Енергетика“, следвани от гаранциите по нови заемни споразумения на Българската банка за развитие ЕАД в размер до 700,0 млн. лв. с дял от 30%. Издадените гаранции по инструментите на ЕС, създадени вследствие на избухването на пандемията от COVID-19 - SURE и Паневропейския 44
гаранционен фонд, както и във връзка с предложението на Европейската комисия относно предоставянето на макрофинансова помощ на ЕС за Украйна под формата на помощи и заеми, заемат дял от 14%. Останалите 3% заемат предоставените гаранции по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по изпълнявани други международни споразумения и издадените общински гаранции.
Необслужваните заеми към сектор „Държавно управление“ са само в сектор „Централно управление“ и се запазват на ниво под 0,1% от БВП през последните пет години. Размерът им за 2021 г. е 0,02% от БВП, което е под средното за ЕС ниво от 1,05% от БВП.
Коригирана капиталова стойност на извънбалансовите публично-частни партньорства (ПЧП) не се докладва, тъй като към момента в България няма ПЧП, които да отговарят на дефиницията на ЕСС 2010 за ПЧП. Методологията ЕСС 2010 препоръчва да се използва терминът ПЧП само за тези договори, където правителството е основният купувач на услугата.
3.6. ОЦЕНКА НА МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ И РЕЙТИНГОВИ АГЕНЦИИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ФИНАНСОВИ ПЕРСПЕКТИВИ НА БЪЛГАРИЯ През м. май 2023 г. международната рейтингова агенция Fitch Ratings препотвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута „BBB“ с положителна перспектива, който се запазва без промяна от м. юли 2021 г. насам, когато перспективата беше повишена от стабилна на положителна.
Рейтингът на България е подкрепен от нейната силна външна и фискална позиция в сравнение с държавите със същия рейтинг, членството в ЕС и дългогодишното функциониране на режима на паричен съвет. От друга страна, ниският дял на инвестициите спрямо БВП и неблагоприятните демографски фактори тежат на потенциалния икономически растеж и на публичните финанси в дългосрочен период.
Положителната перспектива отразява плановете за членство на страната в еврозоната, което може да доведе до по-нататъшни подобрения в показателите за външната позиция на страната. Въпреки поредицата от предсрочни парламентарни избори през последните две години, от рейтинговата агенция смятат, че ключовите политически партии остават ангажирани с приемането на еврото. Според Fitch Ratings, необходимите законодателни изменения трябва да бъдат приети след като политическата среда се стабилизира, като рисковете около датата за влизане в еврозоната са свързани главно с изпълнението на критерия за ценова стабилност.
Fitch Ratings оценяват растежа на БВП за тази година да се забави до 1,3% през 2023 г.
от 3,4% през 2022 г., основно поради очакванията за рязко намаляване на запасите, които фирмите поддържат и забавяне на растежа на частното и публичното потребление. Независимо от това частното потребление ще продължи да бъде подпомагано от стабилния пазар на труда, като увеличението на минималната заплата и социалните плащания ще подкрепя домакинствата с по-ниски доходи. Ръстът на инвестициите ще започне да се засилва с нарастването на потоците от средства от фондовете на ЕС. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 2,6%. Забавянето на изпълнението на реформите по ПВУ е основен отрицателен риск пред прогнозата.
45
От Fitch Ratings прогнозират средногодишна инфлация (ХИПЦ) от 9,6% за 2023 г.
(текуща медианна стойност от 6,4% за държавите с рейтинг „BBB“), при 13% през 2022 г. Докато по-ниските международни цени на суровините и силните базови ефекти трябва да намалят общата инфлация през тази година, стабилното вътрешно търсене ще поддържа висок натиска върху цените, което ще доведе до средногодишна инфлация от 4% през 2024 г. Дефицитът на сектор „Държавно управление“ се очаква да се увеличи до 3,4% от БВП за 2023 г. от 2,8% през 2022 г., което е в съответствие с текущата медиана на страните с рейтинг „BBB“ . Силният номинален растеж на БВП ще подкрепи данъчните приходи, докато нарастването на пенсиите и заплатите в публичния сектор и увеличаването на капиталовите разходи ще повишат общите бюджетни разходи. Fitch Ratings очакват бюджетният дефицит през 2024 г. да се ограничи до 2,5% от БВП.
Основните фактори, които биха могли да доведат до положителни действия по отношение на рейтинга са: напредък към присъединяването към еврозоната, включително по-голямо доверие, че България отговаря на критериите за членство и вероятния срок за приемане на еврото; подобряване на потенциала за растеж на икономиката, например чрез въвеждане на структурни и други реформи за подобряване на бизнес средата и/или ефективно използване на средствата от ЕС.
Факторите, които биха могли да доведат до негативни действия по отношение на рейтинга са: липса на напредък в присъединяването към еврозоната поради постоянна политическа нестабилност или неизпълнение на критериите за конвергенция; по-ниски перспективи за растеж в средносрочен период, предизвикани например от значителен неблагоприятен макроикономически шок или инфлация, която се е задържала на високи нива.
В края на м. ноември 2022 г. международната рейтингова агенция S&P Global Ratings препотвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута „BBB/A-2“ със стабилна перспектива. Тя отразява от една страна по-слабите очаквания за икономическия растеж на България в краткосрочен план и повишената вътрешна политическа несигурност, а от друга - ниският нетен държавен дълг на страната и ниските разходи за лихви. Според S&P Global Ratings това помага на България, като играе ролята на буфер, който прави нейните публични финанси по-малко чувствителни към бързо повишаващите се лихвени проценти в световен план. България в момента има висока инфлация, което според S&P Global Ratings може да представлява предизвикателство пред членството й в еврозоната от 2024 г.
От S&P Global Ratings очакват растежът на БВП на България да отслабне значително през следващите месеци. Въпреки че икономиката остана устойчива през 2022 г. на последствията от конфликта Русия-Украйна, отколкото са били първоначалните очаквания на рейтинговата агенция, остават някои предизвикателства. Очакванията са да отслабне външното търсене от основните търговски партньори на България в ЕС и потреблението да намалее, тъй като продължителната висока инфлация, която оценяват на близо 10% средно през 2023 г., ще се отрази на реалните заплати. Положително влияние върху икономиката ще имат проектите, финансирани със средства от ЕС. От S&P Global Ratings прогнозират реален растеж през 2023 г. по-нисък от 1%, което е значително забавяне спрямо очакванията им от 3% през 2022 г.
Според S&P Global Ratings България постепенно напредва в усилията си за влизане в еврозоната, но остава неясно дали ще получи членство от 01.01.2024 г. поради някои пречки. Успешното присъединяване на България към еврозоната ще елиминира остатъчния валутен риск спрямо еврото в икономиката, ще подобри достъпа на 46
страната до европейските капиталови пазари и ще осигури на местните търговски банки пряк достъп до ресурсите на ЕЦБ. В момента обаче България е с висока инфлация (близо 15%), което според рейтинговата агенция може да усложни задачата за покриване на критериите за конвергенция през следващата година.
Вътрешнополитическата несигурност също продължи с наличието на служебно правителство след последните предсрочни избори през октомври 2022 г., което усложни процеса на подготовка за присъединяване към еврозоната.
Рейтинговата агенция би повишила кредитния рейтинг при присъединяването на страната към еврозоната, както и при съществено подобрение във външната позиция на България. От S&P отбелязват, че биха понижили рейтинга, ако икономическите перспективи на България се влошат значително спрямо сегашните им очаквания, което може да стане например поради по-силни косвени ефекти от забавяне на глобалния растеж, значително влошаване на ситуацията с регионалната сигурност или прекъсване на вноса на енергийни суровини от Русия, застрашаващо наличието на достатъчно предлагане на енергийни доставки за икономиката на България.
Последната официално оповестена оценка на Moody’s за България е от началото на м.
февруари 2023 г., когато агенцията потвърди дългосрочния рейтинг на България в чуждестранна и местна валута на „Baa1“ със стабилна перспектива. Потвърждаването на рейтинга „Baa1“ на България се дължи на следните ключови фактори: очакванията, че енергийна криза в Европа няма да отслаби съществено икономическата и фискалната позиция на страната; подкрепата за кредитния профил на България, произтичаща от перспективата за приемане на еврото, въпреки риска от забавяне на приемането след
2024 г. и рисковете за ефективността и напредъка на правителството по ключови приоритети, произтичащи от продължителния вътрешнополитически застой в страната.
Стабилната перспектива отразява очакванията на Moody’s за относително слаба флуктуация на основните икономически и фискални показатели на страната през следващите 12 до 18 месеца. Тя също така отразява баланса на рисковете между потенциалните отрицателни ефекти върху кредитния профил, произтичащи от политическата ситуация в страната, и потенциалните положителни ефекти от евентуалното приемане на еврото.
Рейтинговата агенция би повишила кредитния рейтинг при наличието на подобрение в перспективите за растежа в дългосрочен план, произтичащи от подобрения в инфраструктурата и институционалната среда, както и присъединяването на страната към еврозоната. Moody’s отбелязват, че биха понижили рейтинга при трайно влошаване на силната бюджетна позиция на страната; перспективите пред дългосрочния икономически растеж, както и при неуспех в завършването на процеса по присъединяването към еврозоната.
В пролетната си икономическа прогноза от 2023 г. Европейската комисия прогнозира, че дефицитът на сектор „Държавно управление“ за 2023 г. се очаква да е в размер на 4,8% от БВП. Данъчните приходи ще бъдат подпомогнати от повишението на доходите, както и от по-високото потребление и нарастващите цени на стоките и услугите. Във връзка с приключване на проектите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове (2014-2020 г.) се прогнозира публичните инвестиции да достигнат най-високата си стойност през годината. В прогнозата се предвижда текущите разходи да растат по-бързо от приходите, но въздействието им върху дефицита ще бъде компенсирано от по-ниските национални публични инвестиции.
47
Въпреки, че към датата на изготвяне на прогнозата на ЕК16, нямаше одобрени от правителството и парламента мерки за консолидация на сектор „Държавно управление“ на увеличенията на заплатите и пенсиите, които имат бюджетни ефекти от около 3,5% от БВП през 2023 г., се отчита, че има няколко фактора, които могат да помогнат за ограничаване на дефицита. По отношение на разходите се очаква, че нетните разходи за програмите за справяне с ефектите от високите енергийни цени ще имат значително по- нисък ефект през тази година в сравнение с 2022 г.
За 2024 г. дефицитът се прогнозира да се запази на ниво от 4,8% от БВП.
В публикувания през м. април 2023 г. икономически преглед на световната икономика МВФ понижи оценката си за икономическия ръст на България през 2023 г. до 1,4% спрямо предишната от 3,0% от м. октомври 2022 г. За 2024 г. прогнозата за ръст от 4% от м. октомври 2022 г. е намалена до 3,5% от БВП.
Изготвеният от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Икономически преглед на България беше представен на 4 април 2023 г. в София. Икономическият преглед на страната ни е задължителна стъпка по пътя на присъединяването на Република България към Организацията. Икономическият преглед имат важно значение в процеса на присъединяване към ОИСР предвид цялостната картина на икономическото и социално развитие на страната, която съдържат. Прегледът съдържа препоръки, които да помогнат страната да подобри перспективите за икономическо развитие, като част от тях ще бъдат обект на по- задълбочена оценка от страна на съответните тематичните комитети на ОИСР в рамките на процеса на присъединяване.
Оценките на ОИСР показват, че след силен икономически растеж в момента страната е изправена пред предизвикателства, голяма част от които са сходни с тези на други държави, но някои са свързани и с определени национални специфики. Процесът на присъединяване би следвало да има положителен трансформиращ ефект и реформите, които страната ни ще трябва да предприеме, ще допринесат за повишаване на икономическото и социално благополучие.
В областта на публичните финанси препоръките са за затягане на фискалната политика, ако инфлацията остане висока, а основната фискална позиция е по-слаба. По отношение на мерките за подпомагане на домакинствата и фирмите се препоръчва да са по-целенасочени към най-уязвимите и да се гарантира, че те стимулират спестяването на енергия. Акцентира се върху повишаване на ефективността на прилагането и събирането на корпоративните данъци, данъците върху добавената стойност и данъците върху собствеността, както и върху създаване на по-интегрирана средносрочна и дългосрочна фискална стратегия, която да обвързва разходите и ресурсите. Също така е от значение оценката на средносрочните и дългосрочните нужди от инфраструктура и други капиталови разходи и изготвяне на стратегия за публични инвестиции въз основа на анализ на разходите и ползите.
16Прогнозата е публикувана на сайта на ЕК на 15.05.2023 г.
48
Част III.
Политики и основни допускания за периода 2023 -2025 г.
1. ПОЛИТИКИ В ПРИХОДИТЕ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.
През периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Политиката в областта на данъците се характеризира с предвидимост, като същевременно се насърчава развитието на бизнеса и инвестиционната активност, стимулират се иновациите, енергийната ефективност и заетостта. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.
Запазват се основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. В международен аспект данъчната политика на страната е насочена в подкрепа на функционирането на единния пазар на Европейския съюз, успешното осъществяване на цифровата трансформация на обществото и икономиката в Европа и на дейностите по справяне с климата и околната среда. Ситуацията, свързана със скока на цените както на нефта, природния газ, електрическата енергия и горивата, така и на цените на основни хранителни продукти, породени от нарасналото търсене в европейски и световен мащаб, поставя сериозни предизвикателства пред бизнеса и гражданите. Променлива величина остава ефектът от протичащите процеси във външноикономически план, включително от военния конфликт в Украйна.
Във връзка с присъединяването на Република България към Приобщаващата рамка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за въвеждане на мерките по проекта за свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (Решение на Министерския съвет по т. 37 от протокол № 13 от заседанието на Министерския съвет, проведено на 30 март 2016 г.), ще продължи работата, свързана с участие в дейностите за въвеждането на вече договорените от ОИСР четири минимални стандарта и други елементи на пакета от мерки по Проекта „Свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби” (Base Erosion and Profit Shifting - BEPS). Въвеждането на минималните стандарти е свързано и с изпълнението на задълженията на България като държава членка на ЕС.
През прогнозния период Министерството на финансите ще продължи да участва в дейностите, свързани с обсъждането, анализа и оценката на въздействие от планираните от ОИСР мерки за справяне с данъчните предизвикателства, породени от дигитализацията на икономиката и нерешени проблеми, свързани с прехвърлянето на 49
печалби: Стълб 1 (преразпределение на данъчни права) и Стълб 2 (минимално данъчно облагане на печалбата на многонационалните предприятия). Очаква се реформата да осигури в световен мащаб повишаване на приходите от корпоративни данъци, значително намаляване на прехвърлянето на печалби и повишаване на данъчната сигурност.
Водещият приоритет на Европейска комисия за действия за справяне с предизвикателствата, свързани с климата и околната среда, предполага ангажирането на България през прогнозния период с предприемането на мерки в данъчното законодателство за постигане на поставените от Европейския съюз цели в области като облагането на енергийните продукти и насърчаване използването на екологосъобразни превозни средства.
За изпълнение на приоритетните цели на данъчната политика се извършват нормативни промени и действия на приходните администрации в областта на събирането и контрола. Постигането на по-добра ефективност при изпълнение на мерките е в пряка връзка със засилването на междуинституционалното сътрудничество, координация и ефективен обмен на информация както на национално ниво, така и на ниво ЕС и трети страни.
Прогнозните данъчни приходи за периода 2023-2025 г. са базирани на основните показатели от пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, приетите в края на 2022 г. и планираните законодателни изменения на данъчните закони, разпоредбите и срока на действие на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. и на резултатите от прилаганите мерки от страна на приходните агенции за подобряване на събираемостта.
Граф. III-1: Структура на приходите по КФП в % за периода 2022-2025 г. 17
17 Използваните в някои от графиките и таблиците в доклада съкращения към годините за периода 2022
2025 г. са със следното значение:
- 2022 Актуал. програма - актуализирана програма за 2022 г.;
- 2022 Предв. отчет - предварителен отчет за 2022 г.;
- 2023 п - проект за 2023 г.;
- 2024 п - прогноза за 2024 г.;
- 2025 п - прогноза за 2025 г.
50
9,3% 7,4% 10,3% 7,3% □ Помощи и дарения 18,5% 16,1% 13,1% 13,1% □ Неданъчни приходи 22,3% 23,2% 24,4% 21,2% □ Приходи на социалното и здравното осигуряване 51,0% 54,3% 53,4% 55,1% ■ Данъчни приходи
2022 предв. отчет 2023 п 2024 п 2025 п Източник: МФ
1.1. ДА Н ЪЧНА ПО ЛИ ТИ КА Прогнозите за данъчните приходи за периода 2023-2025 г. са съобразени с основните приоритети в данъчната политика в средносрочен план, свързани с реализиране на мерки за подобряване на събираемостта, стимулиране на икономическото развитие, намаляване на административната тежест и въвеждане в националното законодателство на разпоредби от европейското право в областта на данъците.
Повишаване на бюджетните приходи и борба с данъчните измами Продължава изпълнението на доказалите ефективността си за повишаване на приходите от данъци постоянни мерки в областта на данъчната политика:
• Механизъм за обратно начисляване на ДДС при доставки на стоки и услуги, посочени в приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ от ЗДДС. Срокът за прилагане на механизма при доставки на зърнени и технически култури и при доставки по прехвърляне на квоти за емисии на парникови газове е удължен от
30.06.2022 г. до 31.12.2026 г.;
• Фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск (СВФР) на територията на Република България;
• Подобряване на ефективността на контрола върху акцизните стоки;
• Насърчаване на доброволното спазване на законодателството;
• Повишен контрол и събираемост на текущи и просрочени задължения, включително чрез прилагане на механизма, при който плащанията по договори от разпоредители с бюджет над определен размер да бъдат извършвани само след потвърждение от приходните администрации, че получателите нямат публични задължения.
В съответствие с целите и действията на Република България по присъединяването към ОИСР, в областта на фискалните въпроси България се присъедини към Глобалната статистическа база данни за приходите (Global Revenue Statistics Database) на 51
организацията и от 2020 г. предоставя годишна информация за данъчните приходи, като в онлайн базата на ОИСР вече са налични данни за периода 1995-2021 г.
За повишаване на бюджетните приходи и борба с данъчните измами в ЗАДС са приети и изменения, чрез които се хармонизира националното законодателство с изискванията на европейското. Промените са с цел засилване на борбата с данъчните измами и премахването на определени данъчни пречки при свободното движение на акцизни стоки между държавите членки като се намери баланс между необходимостта да се улесни законната презгранична търговия и необходимостта да се осигури осъществяването на ефективен контрол и мониторинг с цел събиране на акцизните задължения. Предвидено е разширяване на функционалността на компютърната система, която се използва за движението на акцизни стоки под режим „отложено плащане на акциз“, чрез възможност за обхващане и движението на акцизни стоки, които са освободени за потребление на територията на една държава членка и се движат към територията на друга държава членка, с цел да бъдат доставени там за търговски цели. По този начин се опростява мониторингът на тези движения и се осигурява правилното функциониране на вътрешния пазар.
С цел да се разреши проблемът с измамите с ДДС при електронната търговия чрез засилване на сътрудничеството между данъчните органи и доставчиците на платежни услуги, както и във връзка с въведените с разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на определени изисквания за доставчиците на платежни услуги (Директива (ЕС) 2020/284 изисквания за доставчиците на платежни услуги), са направени съответните изменения и в ЗДДС (ЗИД на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.). Директива 2020/284 има за цел да допълни законодателния ДДС пакет за облагане на електронната търговия, който влезе в сила на 1 юли 2021 година.
Директива 2020/284 съдържа задължения за доставчиците на платежни услуги да предават определена информация за трансграничните плащания, произхождащи от държави членки и за бенефициента („получателя”) на тези презгранични плащания, с цел правилното отчитане и облагане с ДДС на електронната търговия в ЕС.
По отношение на облагането с акциз на тютюна и тютюневите изделия е въведен акцизен календар за поетапно увеличаване на ставките за период от четири години в Закона за акцизите и данъчните складове - в сила от 1 март 2023 г. - т.2 на § 31 от ПЗР на ЗИД на ДОПК за изменение на ЗАДС (изм., бр. 100 от 2022 г., в сила от 1.03.2023 г.).
Дадена е дефиниция за „течност за електронна цигара, съдържаща никотин" като същата става част от тютюневите изделия (нов чл. 12б от ЗАДС).
Въведена е временна солидарна вноска. С промените в ПЗР на ЗКПО се уреждат реда и начина за прилагане на Глава III от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията. С приетата разпоредба се регламентират правилата за временната солидарна вноска, която следва да се внася за генерираните свръхпечалби от дружествата и местата на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването. Ставката на тази вноска е 33 на сто върху основата за определяне на временната солидарна вноска. Основата за вноската се определя съгласно изискванията на член 15 от Регламент (ЕС) 2022/1854 (средната стойност на облагаемите печалби) е от 2018 г. до 2021 г. Временната солидарна вноска се внася за данъчните печалби за 2022 г. и за 2023 г., като данъчната печалба се определя по правилата, регламентирани в Закона за корпоративното подоходно 52
облагане (§ 9 от ПРЗ на ЗКПО, в сила от 8.10.2022 г. - ДВ, бр. 99 от 2022 г.).
Задължените лица могат да правят авансови вноски за временната солидарна вноска.
Разширен е обхватът на доходите, за които се предоставя информация със справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ с някои необлагаеми доходи (ЗИД на ЗДДФЛ, обн., ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.). Добавени са, независимо от размера им, и доходите от допълнително пенсионно осигуряване, командировъчните пари и други доходи, които въпреки че са освободени от облагане се получават регулярно от физическите лица и са от значение за коректното определяне на разполагаемия доход.
Променен е прагът, над който възниква задължението за предоставяне (от 5000 на 500 лв.), по отношение на доходите от хазарт, както и на доходите от лихви по влогове и облигации. Добавени са различните помощи от социално подпомагане, държавни и национални награди, стипендии (с изключение на стипендиите, които се предоставят от училищата в полза на ученици и студенти), ренти и потребителски дивиденти.
Предоставена е възможност на местните физически лица да декларират в годишната данъчна декларация придобитите през годината доходи, които са освободени от облагане по силата на закона, придобитите доходи облагаеми с окончателен данък, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
До промяната, доходите, облагаеми с окончателен данък, не се включваха в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, независимо от желанието на лицата.
Приети са промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 100 от
2022 г., в сила от 1.01.2023 г.), с които се подобрява цялостната уредба на обмена на информация и административното сътрудничество и се разширява обхватът на автоматичния обмен на информация, като се включва и информацията, предоставяна от операторите на цифрови платформи за продавачи, извършващи дейност чрез тези платформи. Развитието на цифровизацията на икономиката и възможностите за укриване на доходи, особено в случаите, когато дейността се извършва чрез цифрови платформи, установени в други юрисдикции, мотивира разширяването на обхвата на автоматичния обмен на информация за данъчни цели по отношение на доходите, реализирани чрез такива платформи, и техните получатели. Промените са в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2021/514 и в отговор на направени изменения в Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и прецизиране в тази връзка на националните законодателства на държавите членки по еднозначен начин, които от своя страна гарантират правна сигурност и яснота на правилата в областта на административното сътрудничество и обмена на информация.
Други промени в областта на административното сътрудничество включват създаването на възможност за присъствие на длъжностни лица на държава членка по време на административно производство в друга държава членка, както и прецизиране на действащата разпоредба относно паралелните проверки, като се предвижда 60-дневен срок за отговор на запитания орган при отправено предложение за извършване на паралелна проверка. Създадени са правила относно извършването на съвместни ревизии и проверки между две или повече държави членки. Разпоредбите на чл. 143г и създадения нов чл. 143л „Съвместни ревизии и проверки“ на ДОПК влизат в сила от 1 януари 2024 г.
Подобряване на бизнес средата и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите 53
В Закона за данък върху добавената стойност са приети промени за въвеждане на европейски директиви, отстраняване на констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз и привеждане на ДДС законодателството в съответствие с решения на Съда на Европейския съюз. Направени са изменения, които обхващат корекции при грешно данъчно третиране на доставка, установено с влязъл в сила ревизионен акт.
Увеличен е размерът на прага за задължително регистриране по ЗДДС от 50 000 лв. на 100 000 лв. с направеното изменение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС (ЗИД на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 58 от 2022 г.). Промяната е в сила от 1.01.2023 година. Решението на ЕС за разрешаване на Република България да въведе дерогация от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност e прието от Съвета на ЕС на 14.11.2022 г. и е публикувано в Официален вестник на ЕС на 17.11.2022 г. (L 297/69).
Предвидени са разпоредби, които дават възможност за корекции при грешно данъчно третиране на доставка, установено с влязъл в сила ревизионен акт във връзка с необходимостта от усъвършенстване на правната уредба в съответствие с достиженията на правото на ЕС, като се гарантират принципите на правна сигурност и на неутралност на ДДС. Въведена е и възможността да се коригира фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен, при наличие на влязъл в сила ревизионен акт.
В съответствие с решенията на Съда на Европейския съюз (СЕС) са направени промени в ЗДДС за намаляване на данъчната основа на доставката при пълно или частично неплащане, което може да стане несъбираемо, с оглед на предвидената възможност в разпоредбата на чл. 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС). Преди промените, българската правна уредба предвиждаше корекция на данъчната основа само при прекратяване или разваляне на договор. Съгласно последователната практика на СЕС относно тълкуването на чл. 90, параграф 1 и 2 от Директивата за ДДС държавите членки не могат да изключат намаляване на данъчната основа при неплащане, а в случай че се възползват от възможността, предвидена в параграф 2 на чл. 90, да дерогират от параграф 1, то тази дерогация трябва задължително да се основава на несигурността „относно окончателния характер на неплащането” . В решение по дело С-242/18 съдът подчертава, че съгласно принципа на данъчен неутралитет несигурността относно събирането на дължимите суми може да бъде взета предвид, като данъчно задълженото лице бъде лишено до момента, в който вземането не стане несъбираемо, от правото си да намалява данъчната основа.
Промяната в ЗДДС е въведена със ЗИД на закона, обн., ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от
1.01.2023 г.
Разширен е кръгът на освободените по ЗДДС доставки с добавяне на дейността по управление на алтернативни инвестиционни фондове. Въведената нова разпоредба в чл. 46, ал. 1 от ЗДДС третира управлението на алтернативни инвестиционни фондове, определени като специални инвестиционни фондове, в съответствие с критериите, установени от правото на Европейския съюз, като освободена доставка.
Като антиинфлационни мерки, на основание ЗДДС, се прилагат нулева ставка на ДДС за доставки на хляб и брашно с място на изпълнение на територията на страната, при внос и при облагаеми вътреобщностни придобивания (от 9.07.2022 г. до 31.12.2023 г.) и намалена ставка на ДДС от 9 % за доставки на природен газ и централно отопление с място на изпълнение на територията на страната, при внос и при облагаеми вътреобщностни придобивания (от 9.07.2022 г. до 01.07.2023 г.).
54
Съгласно приетия § 5 на ЗИД на ЗДДС за изменение на чл. 66а от ЗДДС (ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1 януари 2023 г.), като постоянна мярка са установени намалените данъчни ставки (от 20% на 9%) за доставка на книги (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание), на храна, подходяща за бебета или за малки деца и на бебешки пелени и подобни хигиенни артикули по приложение № 4 на закона. Удължен е до 31.12.2023 г. срокът на действие на намалената данъчна ставка за ресторантьорски и кетъринг услуги, за доставка на услуга за използване на спортни съоръжения и обща туристическа услуга (§ 38 на ЗИД на ЗДДС за изменение на § 15д от ПЗР на ЗДДС).
С цел намаляване на административната тежест по отношение на данъчно задължените лица, които са обявени в ликвидация, е предложено, ако тези лица са избрали да останат регистрирани по ЗДДС до датата на заличаването им от търговския регистър, да не подават заявление за дерегистрация към датата на заличаването им.
Прекратяването на регистрацията по ЗДДС на тези лица вече се извършва служебно от органите по приходите.
Направена е промяна на срока за предоставянето на обезпечение при търговия с течни горива. С изменението се дава възможност на лицата да отчитат своевременно промяната на цената на горивата на вътрешният пазар, повлияна от: борсовите котировки на световните борси; пазарните промени в ценовите условия на производители и вносители, водещи до преразпределение на обемите крайни клиенти, последици от аварии и природни бедствия, водещи до временно преразпределяне на клиентите на даден производител/вносител и др.
Прилагане (до 31 юли 2023 г.) като антиинфлационни мерки на: режим за възстановяване на платения акциз за електрическа енергия по реда на чл. 24ж от ЗАДС; нулеви акцизни ставки върху моторните горива - за втечнен нефтен газ и природен газ; нулева акцизна ставка за произведената топлинна енергия за енергийните продукти, използвани за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия; нулева акцизна ставка за електрическата енергия, при условие че произведената електроенергия е от слънчева, вятърна енергия, от енергията на вълните, приливите или с геотермален произход; от хидравличен произход, произведена в хидроелектрически инсталации; генерирана от биомаса или от продукти, произведени от биомаса; генерирана от метан, изпускан в изоставени въглищни мини и генерирана от горивните клетки.
Част от направените промени в ЗАДС (ЗИД на ЗАДС, обн., ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) са с цел намаляване на административната тежест и създаване на облекчени условия за икономическите оператори, включително за премахване на потенциални пречки пред данъчно задължените лица при прилагането на новите режими в ЗАДС, които са в сила от 13 февруари 2023 г. Въведена е нова разпоредба за отстраняване на пропуск в ЗАДС, тъй като лицата, които получават на територията на страната акцизни стоки, които не се облагат с акциз в държавата членка на изпращане, не бяха сред изрично дефинираните като данъчно задължени лица. Прието е при внасяне или въвеждане на територията на страната на продукти от вида масла от растителни мазнини, метанол и т.н., лицата, които внасят или въвеждат тези стоки, да декларират пред митническите органи предназначението на стоката (дали ще се използва и/или предлага за продажба като моторно гориво и гориво за отопление).
55
Създадена е правна рамка, при която сертифицираните получатели ще подават месечна акцизна декларация за данъчния период, а не както досега, лицата да декларират и заплащат акциза за всяко получаване на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка.
Отпадна задължението по ЗАДС за регистрация на лицата, които потребяват собствена електрическа енергия, произведена от енергия от възобновяеми източници за свои собствени нужди от централа с обща инсталирана общност до 1 MW.
Промяната е в изпълнение на поет ангажимент в Плана за възстановяване и устойчивост на Република България в реформа C4.R6 „Стимулиране на производството на електроенергия от възобновяеми източници“ . Хипотезите на задължителна регистрация (в чл. 57а от ЗАДС) са допълнени с лицата, които внасят или въвеждат на територията на страната компресиран природен газ, транспортиран със специализирани съдове. Тази промяна цели повишаване на контрола по акцизното законодателство и избягване на отклонение или избягване на заплащане на съответния дължим акциз в зависимост от потреблението. Изрично е уредено, че не се смятат за производство на енергийни продукти дейности, при които потребителят на даден енергиен продукт прави възможна повторната му употреба в неговото предприятие, при условие че вече платеният акциз за този продукт не е по-малък от размера на акциза, който би бил дължим, когато върху повторно използвания продукт трябва да се наложи повторен акциз.
На 06.06.2023 г. е постановено положително решение на Европейската комисия относно съответствие с Насоките за регионална държавна помощ (2021/C 153/01) за прилагане на нова схема на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, с което ще започне преотстъпването на корпоративен данък съгласно чл. 184 във връзка с чл. 189 от ЗКПО, което да се прилага в срок до 31 декември 2027 г. Данъчната преференция се предоставя с цел да насърчи икономическата активност за МСП, като ги стимулира да инвестират в материални и нематериални активи в предприятия, намиращи се в общини с безработица, по-висока от средната за страната, като се очаква така да се запазят или увеличат нивата на заетост в тези общини.
Променени са условията, касаещи общите изисквания за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 167 от ЗКПО. Уточнено е изрично, че не са налице подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и задължения по санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, както и съответните лихви, свързани с тяхното невнасяне, когато към 31 декември на съответната година същите не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите.
В ЗКПО е направена промяна, свързана с изрично уреждане на данъчното третиране по ЗКПО на резултата от договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като оперативен в случаите, в които се прилагат Международните счетоводни стандарти.
С направени законодателни изменения (§ 7 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.- ДВ, бр. 104 от 2022 г.) е удължен срокът на ползване в увеличен размер на данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ (за деца и за деца с увреждания) през 2023 г., както следва: 6 000 лв. годишно за едно ненавършило пълнолетие дете, 12 000 лв. - за две ненавършили пълнолетие деца, 18 000 лв. - за три и повече ненавършили пълнолетие деца и съответно, за деца с увреждания в размер на 12 000 лв. годишно. Възможността за авансово ползване през текущата 56
година се запазва. Изрично е регламентирано, че възстановените въз основа на тези данъчни облекчения суми не подлежат на принудително изпълнение. Дадена е и възможност данъчните облекчения да се ползват чрез подаване на годишна данъчна декларация за починало лице от страна на наследниците по закон или по завещание, както и заветниците или техните законни представители, когато не са налице други възможности облекчението да бъде приложено.
С промяната в чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „г“ (нова - ДВ, бр. 52 от 2022 г.) на ЗДДФЛ се повишават нормативно признатите разходи за дейността от упражняване на свободна професия като адвокат (от 25% на 40%), които от своя страна намаляват облагаемия доход от упражняване на конкретната дейност. Промяната се прилага от 1 януари 2023 г.
Предложените мерки в данъчното законодателство, ефектите от които са взети предвид при прогнозиране на приходите от данъци, включват:
- надграждане и усъвършенстване на фискалния контрол чрез въвеждане на задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на Република България. Предвижда се на задължително предварително деклариране да подлежат конкретни данни за превоза на стоки, който започва от територията на друга държава-членка на Европейския съюз или трета страна и завършва на територията на страната или започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава членка, както и превози на територията на страната. Задължени лица за предварително деклариране на превозите се предвижда да бъдат получателят/купувачът/придобиващият стоката в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки, доставчикът, продавачът/прехвърлител в тристранна операция или първият доставчик във верига последователни доставки, съответно вносителят - след приключване на митническия режим при внос. Към настоящия момент в тези хипотези, с изключение на вноса и превозите на територията на страната, Данъчно-осигурителният процесуален кодекс дава възможност за предварително доброволно деклариране на стоки с висок фискален риск. Съществуващата в закона възможност за доброволно предварително деклариране на данни показва много добра ефективност и оптимизиране както на контролната дейност, осъществявана от органите по приходите на Националната агенция за приходите, така и облекчаване на лицата, избрали прилагането на този режим, във връзка със задълженията им, произтичащи от фискалния контрол на стоки с висок фискален риск.
По подобие на доброволното предварително деклариране на данни, лицата ще декларират данните чрез електронна услуга на Националната агенция за приходите, която ще предоставя уникален номер за всеки отделен превоз на стока. Валидността на уникалния номер за превоза е 14 дни от предоставянето му от НАП. Когато при осъществяване на фискален контрол се установи, че определен превоз на стока с висок фискален риск не е предварително деклариран, уникалният номер за превоза ще се издава служебно от органите на НАП. Получаването на стоката или изпращането и извън територията на страната също ще се потвърждава чрез електронна услуга на НАП;
- намаляване на срока за прилагане на освобождаване от акциз на втечнен нефтен газ и природен газ, предназначени за потребление като моторно гориво, както и на електрическа енергия, от 31.06.2025 г. на 31.07.2023 година;
57
- въвеждане на национален допълнителен данък (domestic top-up tax) в областта на корпоративното облагане в съответствие с Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета за от 14 декември 2022 година за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза. С разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/2523 се въвежда рамка за глобалното минимално равнище от 15 на сто на данъчно облагане на ниво ЕС на многонационална група предприятия. С директивата се въвежда система от две взаимосвързани правила, насочени към определяне и събиране на допълнителен данък в една държава членка, винаги когато ефективната корпоративна данъчна ставка на дружествата отдадена многонационална група предприятия втазидържава членка епо-ниска от 15 на сто. Всички дружества, които са част от многонационални или национални групи предприятия с годишни приходи в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка на групата през поне две от четирите данъчни години, непосредствено предшестващи текущата данъчна година, от най-малко 750 млн. евро, които се намират вдържава-членка наЕС, в която се облагат с ниска данъчна ставка, т.е. по-ниска от 15 на сто, каквато е и България, ще подлежат на облагане стози допълнителен данък. Допълнителният данък затези дружества ще седължи от крайното предприятие майка или някое от междинните предприятия майки на групата и ще се събира от държавата членка, вкоято еразположено;
- предложено е включване на течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин, в обхвата на акцизните стоки, заедно с предложен график за увеличаване на акцизните ставкизатези продукти;
- предложено е увеличение на общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане от 1 млрд. лв. на 1,4 млрд. лв. за2023 година. Предвижда се от 1юли
2024 г.да сепремине изцяло към ваучеризахрана на електронен носител.
1.2. ДАНЪЧНИ ПРИХОДИ
1.2.1 Приходи от корпоративни данъци (вкл.данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица) и други данъци по ЗКПО Прогнозните приходи от корпоративни данъци и други данъци по ЗКПО за 2023 г. са 5677,0 млн. лв.
В прогнозата савключени следните данъци по ЗКПО:
•Корпоративен данък (от финансови институции и нефинансови предприятия) - 5404,3 млн. лв.;
•Данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица - 105,7млн. лв.;
•Други данъци по ЗКПО - 167,0млн. лв.
Приходите от корпоративни данъци (вкл. корпоративен данък и данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни 58
юридически лица) са прогнозирани на база показателя „бруто опериращ излишък/смесен доход“ от макрорамката на МФ, предварителните данни за изпълнението на приходите от тези данъци през 2022 г. и при отчитане на наличната информация относно:
S размер надекларираната облагаема печалба или загубаза2021 г.;
•S размер на авансовите вноски, които правят данъчно задължените лица, формирали данъчна печалбазапредходната година;
^ размер на изравнителната вноска по годишната данъчна декларация;
•S сумата на данъка за възстановяване за надвнесен корпоративен данък по годишни данъчни декларации;
S дела на дружествата, ползващи преференцията за пренасяне на данъчни загуби;
•S размер на плащанията по ревизионни актове и вноскизаминали години;
•S прилагане на възможността за допълнителна еднократна корекция на годишната данъчна декларация при откриване на счетоводни или други грешки и при отразяване на коригиращи събития по смисъла на приложимите счетоводни стандарти в срок до 30 септември на текущата година;
•S предприетите активни действия от страна на Националната агенция за приходите за справяне със сивата икономика и подобряване на събираемостта на данъците;
•S действието на въведената нова схема за държавна помощ за регионално развитие.
По отношение на постъпленията от данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на юридически лица прогнозите отчитат изпълнението на този данък през 2022 г. и предходните години, състоянието на икономиката, предприетите мерки от правителството, както и провежданите тематични кампании за контрол от страна на органите по приходите.
Планираните приходи от корпоративни данъци и други данъци по ЗКПО са съответно 6283,7 млн. лв.за2024 г.и 6 690,0 млн. лв.за2025 г.
1.2.2 Приходи отДДФЛ Прогнозните приходи от данъци върху доходите на физически лица за 2023 г. са в размер на 6 100,0 млн. лв. (без постъпленията от патентен данък и данък върху таксиметров превоз на пътници, постъпващи вместните бюджети).
Прогнозата за постъпленията от ДДФЛ е изготвена, като са взети предвид следните фактори:
S номинален ръст на показателя компенсации на наетите лица, съгласно макроикономическата прогнозанаМФ;
S прогнозен брой заетилица;
59
S ниво на безработицата;
S ефектите от увеличението на минималната работна заплата, на размера на минималните осигурителни доходи на наетителица и самоосигуряващите се;
S влиянието на увеличението на разходите за персонал в държавния сектор и увеличението назаплатите на педагогическия персонал;
•S отразено е влиянието върху ръста на приходите през прогнозния период на увеличения размер на данъчните облекчения за деца по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ;
•S ефектът от увеличаване на размера на нормативно признатите разходи от 25 на сто на40 на стозадейността на адвокатите;
S отчетена е наличната информация относно ефектите от постоянните мерки на Националната агенция за приходите за спазване на данъчното законодателство и подобряване събираемостта на приходите, включително провежданите отагенциятатематични кампании законтрол.
За 2024 г.прогнозните постъпления от ДДФЛ, без постъпленията от патентен данък и данък върху таксиметров превоз на пътници, савразмер на 6 860,0 млн. лв.,аза2025 г.
достигат7 420,0 млн. лв.
1.2.3 Приходи отДДС Прогнозните приходи от данъка върху добавената стойност за 2023 г.са 17 005,0 млн.
лв.При прогнозиране на приходите отДДС савзети предвид следните фактори:
^ валутен курс (щ.д./лв.)-1,84лв.зацелия период;
S значителен спад на ръста на показателите за внос и износ за периода 2023-
2025 спрямо 2022 г.За вноса -при 35,1% за2022 г.ръстът спада до от 1,2% за 2023 г.,8,7% за 2024 г.до 6,5% за 2025 г.За износа -при 33% за 2022 г.
ръстът е0,9% за2023 г.,6,7% за2024 г.и 6,4% за2025 г.;
S повишаване на ефективно внесения данък за всяка година с ръста на потреблениетозасъщия период вмакрорамката наМФ;
•S информация от Агенция „Митници“ за физическите обеми на стоките, пораждащи ДДС;
S прогнозна цена на суровия петрол;
•S действието на временните антикризисни мерки за намаление на ставката по ДДС за ресторантьорски и кетъринг услуги, обща туристическа услуга и спортни съоръжения;
S продължаване на действието на намалена ставкатапо ДДС от 9% задоставки на природен газ и централно отопление до 1.07.2023 г. и прилагането на нулева ставкана ДДС задоставки нахляб и брашно до 31.12.2023 г.;
•S ефект в ДДС от прилагането на освобождаване от акциз върху електроенергията, природния газ и втечнен нефтен газ в срок до 31.07.2023 г.;
60
•S ефект в ДДС от увеличаване на акцизните ставки за всички тютюневи изделия свъвеждане на акцизен календар запериод отчетири години напред, считано от 1 март 2023 г., както и от включването на течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин в обхвата на акцизните стоки, заедно с график за увеличаване на акцизните ставкизатези продукти;
•S положителен ефект от оптимизиране на контролната дейност върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, която има зацел подобряване на събираемостта наданъците.
Приходите от ДДС за отчетния период ще бъдат повлияни от промените в икономическата активност в страната, изменението на потреблението, вноса, износа, приетите законодателни изменения и въздействието на фактори, обусловени от промени във външната среда.
За2024 г.прогнозните постъпления отДДС савразмер на 18 880,0 млн. лв.,аза2025 г.
достигат20 210,0 млн. лв.
1.2.4 Приходи от акцизи Прогнозните приходи отакцизиза2023 г.са5939,0 млн. лв.
Приходите от акцизи се формират основно от две групи стоки -тютюневи изделия с относителен дял от 51,4% и горива с относителен дял от 42,3% в общата сума на касовите постъпления за 2022 г. Останалите акцизни стоки (вкл. алкохолни напитки, бира, електрическаенергия и други стоки) сасотносителен дял вразмер на 6,3%.
При прогнозиране на приходите от акцизи освен допусканията за макроикономическите показатели еотчетено и влиянието на следните фактори:
S относителна устойчивост на структурата на потреблението на акцизните продукти врамките наразличните групи акцизни стоки;
S увеличаване на акцизните ставки за всички тютюневи изделия с въвеждане на акцизен календар за период от четири години напред, считано от 1 март
2023 г.,с цел балансирано увеличение на минималното облагане с акциз на цигарите и другите категории тютюневи изделия, вкл. и течности за електронни цигари, съдържащи никотин;
S включване на течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и заместителите натютюна, съдържащи никотин в обхвата на акцизните стоки, заедно сграфик заувеличаване на акцизните ставкизатези продукти;
•S запазване на акцизните ставки на алкохолни напитки, бира и горива;
•S освобождаване от акциз върху електроенергията, природния газ и втечнен нефтен газвсрокдо 31.07.2023 г.;
S ръст на приходите от алкохолни напитки, бира и други акцизни стоки;
•S положителен ефект от оптимизиране на контролната дейност върху търговията сакцизни стоки и подобряване насъбираемостта на акцизите.
За 2024 г.прогнозираните постъпления от акцизи са 6 200,0 млн. лв. и 6 430,0 млн. лв.
за2025 г.
61
1.2.5 Приходи от мита Прогнозираните приходи отмитаза2023 г.савразмер на 405,0 млн. лв.
На основание постигнатите договорености в рамките на Световната търговска организациязаулесняване натърговията в последните повече от 10 години търговската политика на ЕС е все по-либерална, вследствие на което има все повече сключени споразумения за свободна търговия и споразумения за икономическо партньорство. На базата на тези споразумения стоките се оформят за внос в ЕС и в страната/групата страни партньор/партньори снамалени или нулеви ставки на митата.
Към настоящия момент ЕС има сключени множество преференциални търговски договорености, втовачисло и Споразумението затърговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство. Следва да се има предвид и Схемата от общи тарифни преференции (СОТП), която позволява на износителите от развиващите се страни да плащат по-малки мита върху стоките си при внос в ЕС. Облекченият достъп до пазара на ЕС допринася за икономическия им растеж. Целта на СОТП е да окаже помощ на уязвими и слабо развити страни да постигнат устойчиво развитие чрез стимулиране на местното им производство и включването им всветовнататърговия.
На фона на все по-либералната политика на ЕС, насочена към разширяване обхвата на споразумениятазасвободнатърговия и споразумениятазаикономическо партньорство, данните за вноса на стоки в Република България през периода 2017-202218г. показват устойчив ръст по отношение на стойностния обем на внесените стоки от трети страни, като ръста през 2022 г. спрямо същия период на предходната година е най-висок за последните пет години (58,8%) .
Значително влияние върху динамиката на приходите от мита при внос на стоки от трети страни в периода 2023-2025 г. ще оказват и ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, както и временните мерки залиберализиране натърговията и солидарност сУкрайна. Въздействие ще имат и приетите законодателни антикризисни мерки за смекчаване на икономическите последици за бизнеса от настъпилата нестабилност на цените на нефта, природния газ, електрическата енергия, горивата, хранителни продукти и други, както и мерките за овладяване на инфлацията, породена от външни и вътрешни политически и икономически фактори.
Кумулативното действие на посочените политики и макроикономически фактори определят устойчиво нарастване на приходите от мита по години за периода 2024
2025 г.,както следва: 440,0 млн. лв.за2024 г.и 465,0 млн. лв.за2025 г.
1.2.6 Приходи отданък върху застрахователните премии Прогнозните приходи от данък върху застрахователните премии за2023 г.са 57,5 млн.
лв. Допусканията за размера на приходите от данъка върху застрахователните премии сабазирани на следните допускания:
■У запазване на ставкатаот2% запериода 2023-2025 г.;
18 По предварителна данни на НСИ, https://nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/FTS_Extrastat_2022- 12_ZI4IC53.pdf.
62
•S запазване на динамиката на нарастване на брутните премийни приходи в общото застраховане;
•S запазване натенденциятазаразширяване и обогатяване назастрахователните продукти.
Очакваните приходи от застрахователни премии са 61,2 млн. лв. за 2024 г.и 64,9 млн.
лв.за2025 г.
1.2.7 Временна солидарна вноска Прогнозираните приходи от временната солидарна вноска по Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията са в размер на 375,9 млн. лв. през 2023 г. (през 2022 г. са внесени авансово 72,0млн. лв. от солидарната вноска) и 15,9млн. лв. през2024 г.
1.3. ОСИГУРИТЕЛНА ПОЛИТИКА За периода 2023-2025 г.по отношение на социално и здравноосигурителните вноски се предвижда:
• Запазване размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете надържавното обществено осигуряване на нивото на 2022 г.;
• Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за прогнозирания период се изменя както следва: от 1януари 2023 г.се запазва на
710 лв.; от 1 август 2023 г. нараства на 780 лв. и от 1 януари на съответната година за 2024 и 2025 г. е до нивото на минималната работна заплата, определена съгласночл.244 отКодекса натруда;
• Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите за прогнозирания период се изменя както следва: от 1 януари 2023 г.сезапазвана 710 лв.;от 1август2023 г.нараства на 780 лв. и от 1 януари на съответната година за 2024 и 2025 г. е до нивото на минималната работназаплата, определена съгласно чл.244 отКодекса натруда;
• Запазва се максималният осигурителен доход за всички осигурени лица - 3 400 лв.;
• Запазва се размерът на осигурителната вноска заУчителския пенсионен фонд - 4,3 на сто;
• Не се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, като се запазва разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, относно максималния месечен размер на гарантираното вземане, който не може да бъде по-малък от2,5 минимални работнизаплати;
• Запазвасеразмерът наздравноосигурителната вноска - 8 на сто.
63
1.4. Н ЕД А Н Ъ Ч НИ ПРИХОДИ
1.4.1 Приходи от такси От 1януари 2019 г.започна поетапното въвеждане на ТОЛ системата свъвеждането на т.нар. „електронна винетка“ за леките автомобили, а от месец март 2020 г. стартира поетапното въвеждане на ТОЛ сегменти в обхвата на платената пътна мрежа на база изминато разстояние, с което започна тарифирането и на товарните автомобили над 3,5 т.
С актове на Министерския съвет, през 2022 г. се актуализира тарифата за изминато разстояние19 и Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - ТОЛ такса20.В тази връзка, за периода 2023-2025 г. се очаква ръстна приходите отдържавни такси, както следва: за2023 г.се предвижда увеличение с225,1 млн. лв. спрямо изпълнението на приходите от ТОЛ таксиза2022 г.,за2024 г.- увеличение с 66,2 млн. лв. спрямо очакваните приходи през 2023 г.,с което се достига размер на приходите от ТОЛ такси на годишна база от 555,6 млн. лв., а за 2025 г. - запазване на приходите до размерите от 2024 г. Средствата ще бъдат насочени към ефективното поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура, изграждане на магистралните пътища и интеграция на националната пътна инфраструктура вЕвропейскататранспортна мрежа
1.4.2 Други приходи За прогнозния период 2023-2025 г. приходите на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) са определени, както следва: за 2023 г. -4 142,6 млн. лв.,за2024 г.-2 670,7 млн. лв. и за2025 г.-2 594,1 млн. лв.,като същите спрямо приетите за 2022 г.нарастват с 1498,1 млн. лв. за2023 г.и с 26,3 млн. лв. за 2024 г.и намаляват с50,4млн. лв.за2025 г.
Увеличението на приходите седължи на прогнозирано нарастване на приходите от 5%- ни вноски от приходите на производителите и търговците на ел. енергия, на операторите на електропреносната и газопреносните мрежи и на операторите на съоръжения за съхранение на природен газ, като при определянето на размера им са взети предвид тенденцията за относително постоянното количество ел. енергия (38-39 мил. MWh), произведена и реализирана на територията на страната и за износ, цената на ел. енергиятазасвободния пазарзарегулаторния период 2022/2023 г.(отчетени нива от над 800 лв./ M W h и средна борсова цена за базов товар на пазарен сегмент „Ден напред“наБНЕБ21заянуари 2023 г.от266,37 лв./MWh) и др. и на приходите по чл. 57, ал. 1от Закона за ограничаване изменението на климата, като при определянето им са взетипредвид трендазаизменение на цените на квотите, прогнозните нетни количества квоти за емисии на парникови газове, които Република България ще реализира на Европейската енергийна борса (13 159 984 бр. за2023 г., 12 159 984 бр. за2024 г.и 11
159 984 бр. за 2025 г.),както и прогнозни цени 85-90-95 евро/квота за годините 2023,
2024 и 2025.
19 Постановление на Министерския съвет № 142 от 24 юни 2022 г. за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г. (обн., ДВ, бр. 101 от 2019 г.; изм., бр. 16 от 2020 г.).
20Решение на Министерския съвет № 680 от 21 септември 2022 г. за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - ТОЛ такса.
21 Българска независима енергийна борса.
64
С § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за прилагане на разпоредби наЗаконазадържавния бюджет наРепублика Българияза2022 г.,Законаза бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. е регламентирано внасянето на задължителни целеви вноски във ФСЕС за покриване на разходи по чл. 36б, ал. 1,т.4 отЗаконазаенергетиката по приети отМинистерския съвет програми, разработени при спазване на разпоредбите на чл. 10 на Регламент (ЕС)2022/1854, които за 2023г. са планирани по бюджета на ФСЕС като приходи отдруги данъцивразмер на692,5млн.
лв. Предвид ограничения срок на действие на цитирания параграф -от 01.12.2022 г.до
30.06.2023 г. в прогнозата на ФСЕС за периода 2024-2025 г. не са прогнозирани приходи от целеви вноски зафинансиране на програми закомпенсиране високите цени на енергията.
1.4.3 Приходи отдивидент задържавата Приходите от дивидент за държавата за периода 2023-2025 г. са изготвени на база представена от министерствата информация за очакваните финансови резултати на ресорните им предприятия и търговски дружества.
Размерът на прогнозираните приходи от дивидент по държавния бюджет е както следва:
-за2023 г.- 1704,7 млн. лв.;
-за2024 г.- 1 133,0 млн. лв.;
-за2025 г.- 1 134,0 млн. лв.
Основните допускания, на база на които е изготвена прогнозата за приходи от дивидент, саследните:
За2023 г.:
• ставказаотчисленията от 100 на сто,като от„Български енергиенхолдинг“ЕАД (БЕХ ЕАД) - 1588,4 млн. лв.;
• изключване на лечебните заведения за болнична помощ и центровете за психично здраве, както и на „Национална компания индустриални зони“ЕАД;
• изключване на дружествата от отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ във връзка с изпълнение на предварителни условия във водния сектор за усвояване на средстватаотевропейските фондове запрограмния период 2014-2020 г.
За2024-2025 г.допусканията саследните:
• ставказаотчисленията от 100 на сто сезапазва;
• изключване на лечебните заведения за болнична помощ и центровете за психично здраве, „Национална компания индустриални зони“ ЕАД и дружествата ототрасъл „Водоснабдяване и канализация“.
1.4.4 Приходи от наеми задържавата Приходите от наеми за държавата за периода 2023-2025 г. са разчетени при 50% отчисления от наемите, получени отдържавните предприятия и едноличните търговски 65
дружества, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти.
Размерът на прогнозираните приходи епо 8,0млн. лв.годишно запериода 2023-2025 г.
1.4.5 Приходи от концесионна дейност Прогнозните приходи от концесии за2023 г.възлизат на 143,3 млн. лв.,като оттях 81,4 млн. лв. се очаква да постъпят по бюджетите на министерствата и Министерския съвет и 61,9млн. лв.по бюджетите на общините.
За 2024 г.се предвиждат приходи от концесии в размер на 160,8 млн. лв., като от тях 97,1 млн. лв. се очаква да постъпят по бюджетите на министерствата и Министерския съвети 63,8 млн. лв. по бюджетите на общините.
За 2025 г.се предвиждат приходи от концесии в размер на 173,5 млн. лв., като от тях 109,7 млн. лв. се очаква да постъпят по бюджетите на министерствата и Министерския съвети 63,8 млн. лв. по бюджетите на общините.
Във връзка спредоставяне на държавна помощ на дружеството концесионер на летища Бургас и Варна, съгласно Решение на Министерския съвет № 180 от 13 март 2023 г., прогнозните приходи за 2023 г. са намалени с 11,3 млн. лв., представляващи отсрочената част от концесионното възнаграждение, дължимо през 2023 г. по концесионния договор. Приходите за 2025 г. са увеличени със сумата от отсрочената част отконцесионното възнаграждение и дължимата лихва -общо вразмер на 11,7млн.
лв.
В прогнозните постъпления за периода 2023-2025 г. не са включени приходите от концесионно възнаграждение в размер на 57,0 млн. лв. на година във връзка с нотифицирано пред ЕК изменение на концесионния договор залетище София, съгласно което концесионерът няма да дължи заплащане на концесионно възнаграждение за първите 10 години, като плащането ще се отложи за последните 10 години от срока на концесията.
Основна мярка за повишаване събираемостта на приходите от концесии е подобряване контрола върху концесионните договори - чрез своевременно начисляване и предявяване на предвидените неустойки по договорите, завеждане на съдебни дела и прекратяване на концесионни договори със старизадължения и сключване на нови.
2. РАЗХОДНИ ПОЛИТИКИ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.
Граф. III-1: Структура на разходите по КФП в % за периода 2022-2025 г.,вкл.
резерв и вноска в бюджета на ЕС 22
22 В текущите нелихвени разходи са включени и предоставените трансфери за чужбина и прирастът на държавния резерв.
66
Източник: МФ Табл. III-1: Разходи по функции по КФП запериода 2022-2025 г.сразпределен резерв по функции (безвноска в общия бюджет на ЕС) млн. лв. % от БВП
2022 2023 2024 2025 2022 2023 2024 2025 ПОКАЗАТЕЛИ Актуал. Актуал.
Проект Прогноза Прогноза Проект Прогноза Прогноза програма програма Общи държавни служби 3 861,8 4 253,3 3 890,8 3 763,1 2,6% 2,3% 2,0% 1,8%
- изпълнителни и законодателни органи 3 055,3 3 256,1 3 023,4 2 888,4 2,0% 1,8% 1,5% 1,4%
- общи служби 179,8 250,4 163,9 160,8 0,1% 0,1% 0,1% 0,1%
- наука 626,7 746,7 703,5 714,0 0,4% 0,4% 0,4% 0,3% Отбрана и сигурност 6 515,2 8 081,7 8 649,1 8 557,7 4,3% 4,4% 4,4% 4,1%
- отбрана 2 233,9 3 010,9 3 429,1 3 631,7 1,5% 1,6% 1,7% 1,7%
- полиция, вътрешен ред и сигурност 2 759,7 3 249,1 3 229,7 2 972,0 1,8% 1,8% 1,6% 1,4%
- съдебна власт 1 090,7 1 274,4 1 445,9 1 414,2 0,7% 0,7% 0,7% 0,7%
- администрация на затворите 245,4 283,4 280,5 271,9 0,2% 0,2% 0,1% 0,1%
- защита на населението, управление и дейности при стихийни бедствия и аварии 185,5 263,9 263,8 268,0 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% Образование 6 606,4 7 509,7 8 489,8 8 643,0 4,4% 4,1% 4,3% 4,1% Здравеопазване 8 418,2 8 853,8 10 064,0 10 779,5 5,6% 4,8% 5,1% 5,1% Социално осигуряване, подпомагане и грижи 22 243,0 25 922,1 28 924,3 30 980,3 14,8% 14,1% 14,6% 14,7%
- пенсии 15 692,7 19 258,7 21 419,9 23 252,2 10,4% 10,4% 10,8% 11,1%
- социални помощи и обезщетения 4 335,6 4 630,2 4 925,4 5 176,1 2,9% 2,5% 2,5% 2,5%
- програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта 2 214,8 2 033,3 2 578,9 2 552,0 1,5% 1,1% 1,3% 1,2% 67
ПОКАЗАТЕЛИ млн. лв. % от БВП Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда 3 378,8 3 115,2 4 043,3 3 484,4 2,2% 1,7% 2,0% 1,7%
- жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство 1 642,5 1 478,7 2 455,1 2 319,5 1,1% 0,8% 1,2% 1,1%
- опазване на околната среда 1 736,3 1 636,5 1 588,3 1 164,9 1,2% 0,9% 0,8% 0,6% Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело 1 136,7 1 133,1 1 220,5 1 222,4 0,8% 0,6% 0,6% 0,6%
- почивни дейности 17,5 20,2 20,6 20,7 0,0% 0,0% 0,0% 0,0%
- физическа култура и спорт 188,0 196,4 206,0 213,6 0,1% 0,1% 0,1% 0,1%
- култура 876,5 871,3 948,8 943,0 0,6% 0,5% 0,5% 0,4%
- религиозно дело 54,7 45,1 45,1 45,1 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% Икономически дейности и услуги 11 222,8 12 316,7 14 203,8 14 514,1 7,5% 6,7% 7,2% 6,9%
- минно дело, горива и енергия 2 757,4 4 296,7 3 840,9 3 816,9 1,8% 2,3% 1,9% 1,8%
- селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов 2 326,6 2 077,0 2 574,4 3 097,9 1,5% 1,1% 1,3% 1,5%
- транспорт и съобщения 4 927,5 5 153,6 6 623,6 6 424,6 3,3% 2,8% 3,4% 3,1%
- промишленост и строителство 2,4 3,2 3,2 3,2 0,0% 0,0% 0,0% 0,0%
- туризъм 57,8 133,6 63,4 33,3 0,0% 0,1% 0,0% 0,0%
- други дейности по икономиката 1 151,0 652,6 1 098,3 1 138,1 0,8% 0,4% 0,6% 0,5% Р-ди некласифицирани в другите функции 664,3 823,8 1 141,8 1 767,4 0,4% 0,4% 0,6% 0,8% БВП 150 493,6 184 485,9 197 565,7 210 189,9 Източник: МФ
2.1. ПОЛИТИКА ПО ДОХОДИТЕ В АСБП за периода 2023-2025 г.е отразено увеличението на размера на минималната работназаплата от 1януари 2023 г.- от 710 лв. на 780 лв.,като ефектите от размера на прогнозната минимална работназаплатаза2024 г.и 2025 г.саразчетени виндикативен размер, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда. Предвидено е нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политикатазаувеличение назаплатите на педагогическите специалисти задостигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование.
За 2023 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за коитозаконодателно ерегламентиран механизъм заформиране на възнагражденията.
Осигурени савцелогодишен размер за2023 г.и следващите години средства врезултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2022 г. на отделни разпоредители сбюджет.
Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г., и увеличение на основните месечни възнаграждения в структурите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието, като към вече 68
осигурените 125 лв. през 2022 г.,от 01.08.2023 г.са разчетени допълнителни 175 лв. в проектобюджета на министерството за2023 г.
2.2. ПЕНСИОННА ПОЛИТИКА При разработването на прогнозата за разходите за пенсии за периода 2023-2025 г. са взети предвид параметрите на действащото законодателство, Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2022 г. (обн., ДВ, бр. 18 от 2022 г.;
изм.,бр. 51 от2022 г.),вт.ч.:
• чл. 68, ал. 1-2 на КСО - от 1 януари на всяка календарна година продължава увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете, както и на необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия с по 2 месеца и за двата пола;
• чл. 68, ал.3 на КСО - продължава нарастването на възрастта за пенсиониране при непълен стаж спо 2 месеца до достигане на 67 години в2023 г.През 2024 и
2025 г.пенсионната възрастсезапазвана достигнатото през2023 г.ниво;
• чл. 69, ал. 1,2,3,5,5а и 6 на КСО - минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор „Отбрана и сигурност” продължава да се увеличава с по 2 месеца до достигане на 54 години и 4 месеца в2025 г.;
• чл. 69б - минималната възраст за пенсиониране на лицата, работили при условията на първа и втора категория труд, които не отговарят на условията за пенсиониране от професионален пенсионен фонд по чл. 168 на КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в на КСО, продължава да сеувеличава спо
4 месецазажените и спо 2 месецазамъжете до достигане в2025 г.на 51 години зажените и 54 години и 4 месецазамъжете отпърва категория и на 56 години за жените и 59 години и 4 месецазамъжете отвторакатегориятруд;
• В периода 2023-2025 г.пенсиите затрудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли всяка година с процент, определен като сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.
При заложените в прогнозата ръст на средния осигурителен доход и ниво на средногодишния хармонизиран индекс на потребителските цени ,процентите по чл. 100 отКСО сакакто следва:
- 2023 г.- 12,0на сто;
- 2024 г.- 9,6на сто;
- 2025 г.- 7,6на сто.
• В периода 2023-2025 г. е предвидено размерите на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на социалната пенсия за старост, както и на свързаните стях пенсии и добавки, да се увеличават с процентите по чл. 100 на КСО, считано от 1юли;
• В периода 2023-2025 г.максималният размер на получаваните една или повече пенсии сезапазвана достигнато през октомври 2022 г.ниво от3 400 лв.
69
В резултат на посочените по-горе допускания през 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастватс3 657,4 млн. лв.спрямо законаза2022 г.
През 2024 г. и 2025 г. ръстовете в разходите за пенсии по бюджета на ДОО спрямо предходната година сасъответно 2 145,9млн. лв. и 1812,3 млн. лв.
2.3. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА По отношение на политиката, свързана със социалните помощи и обезщетения, изплащани от бюджета на ДОО, актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., в съответствие с действащото законодателство в КСО, предвижда:
• Запазват се минималният дневен размер на обезщетението за безработица - 18,00 лв. и максималният дневен размер - 85,71 лв. за целия период до 2025 г.
включително;
• Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане - 410 дни;
• Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст и обезщетението за отглеждане на дете до осемгодишна възраст от бащата
(осиновителя) - нараства на 780 лв. считано от 1януари 2023 г.за целия период до 2025 г.включително;
• Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 на КСО - първите три работни дни се изплащат от осигурителя, аот 4-тия ден на настъпване на неработоспособността
- отДОО, зацелия период до 2025 г.включително;
• Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност - 18 календарни месеца, бременност и раждане и безработица- 24 месецазацелия период до 2025 г.включително;
• Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице - 540 лв.зацелия прогнозен период;
• За периода 2023-2025 г. се запазва разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, относно максималния месечен размер на гарантираното вземане, който не може да бъде по-малък от2,5 минимални работнизаплати.
Прогнозата заразходите заобезщетения и помощи запериода 2023-2025 г.по бюджета на държавното обществено осигуряване е съобразена с отчетените разходи за2021 г.и
2022 г., динамиката в прогнозирания брой на осигурените лица, нарастването на осигурителния им доход, в т.ч. и за предходни години, доколкото размерът на паричните обезщетения се определя от референтен доход за предишните 18 или 24 месеца преди настъпване нариска.
Съгласно действащата разпоредба на чл. 40, ал. 5 от КСО, осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното 70
уговорено възнаграждение. Предвид напредналия етап от подготовката на проекта на бюджет за 2023 г., за отпадането, считано от 01.01.2024 г., на задължението за осигурителите да изплащат обезщетение на осигурените лица затретия работен ден от временната неработоспособност, в хода на бюджетната процедура по актуализираната средносрочна прогноза 2024-2026 г. и проекта на бюджет за 2024 г. ще се предвидят съответните нормативни промени и ще се отразят, произтичащите финансови ефекти по бюджета надържавното обществено осигуряване.
В резултат на тези допускания разходите за обезщетения и помощи по бюджета на ДОО през 2023 г.нарастват със 180,6 млн. лв.спрямо законаза2022 г.
За делегираните от държавата дейности в сферата на социалните услуги са предвидени текущи разходи в размер на 644,8 млн. лв., които имат увеличение със 111,1 млн. лв. спрямо ЗДБРБ за2022 г.
Разчетени са средства за увеличението на минималната работна заплата от 1 януари
2023 г.от 710 на 780 лв.,при съобразяване сразпоредбите на Наредбата застандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, приета сПМС № 343 от
2020 г.- 58,7млн. лв.
Увеличението във връзка спромяна внатуралните показатели във връзка сувеличаване капацитета на съществуващи социални услуги и от разкриване на нови такива - 33,9 млн. лв.
За осигуряване в годишен размер на ефектите от провежданите през 2022 г.политики саразчетенидопълнително 18,5 млн. лв.
За 2023 г.се въвежда допълващ стандарт за месечна помощ за ученици, настанени по реда на Законазазакрила на детето всоциални услугизарезидентна грижа, вразмер на
38 лв.,за което са осигурени допълнителни средства в размер на 1,7 млн. лв. за 3 717 ученици.
По проектобюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г.за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи на база оценка на изпълнениетоза2022 г.вразмер на:
• 111,1 млн. лв. във връзка с определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за2023 г.при определяне на финансовата подкрепа по Закона захората сувреждания;
• 131,0 млн. лв. по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ (ЗЛП), като еотчетен достигнатия обхват на ползвателите и личните асистенти, както и ефектът завъзнагражденията на асистентите от промяната на МРЗ от 710 на 780 лв.,считано от 1януари 2023 г.;
• 50,1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социално подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определения нов размер от 504 лв. налинията на бедностза2023 г.;
• 30,0 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за обезпечаване в целогодишен размер увеличението от 01.04.2022 г.на доходния критерий от 410 71
лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст(чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличаване наразмера натози вид помощи;
• 2,5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона зазакрила на детето (ЗЗД) от промяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лв.,считано от 1януари 2023 г.;
• 31,2 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети, четвърти и пети клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г.
2.3.1 Политика в областта на пазара на труда, свободното движение на работници и трудовата миграция Активната политика на пазара на труда е насочена към осигуряване на повече и по- квалифицирана работна сила и интегриране на пазара на труда на безработните и неактивните лица втрудоспособна възраст.
Основен принос към нейната реализация има Агенцията по заетостта чрез своите териториални поделения.
Прилагането на интегриран подход между отделните политики - икономическа, социална и политика по заетостта и свободното движение на работници ев основата на постигането на заложените цели. Разкриването на работни места е в пряка зависимост от провежданата икономическа, финансова и данъчна политика. Осигуряването на качествена работна сила е свързано с провежданата политика от Министерството на образованието и науката. Намаляването на регионалните различия в страната по отношение на заетостта и безработицата е в тясна връзка с изпълняваните политики от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и с политиката заразвитие на селскитерегиони.
Осигуряването на чуждестранна работна сила за българската икономика и реализирането на правото на свободно движение на работници в ЕС политиката в областта на свободното движение на работници и трудовата миграция цели ограничаване на недостига на кадри за пазара на труда в България, чрез регулиране на трудовата миграция, както и чрез гарантиране правата на българските работници, упражняващи правото си на свободно движение и заетоствЕС/ЕИП.
Програмата в областта на свободното движение на работници и трудовата миграция, като част от посочената политика, се реализира на основание на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и на Правилника за неговото прилагане, като с изпълнението саангажирани МТСП и изпълнителните агенции към министъра натруда и социалната политика - Агенцията по заетостта, Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“,Държавната агенция зазакрила на детето, Агенцията за социално подпомагане, както и други министерства и ведомства с компетенции в специфични аспекти в областта на миграцията (МВР, МВнР, Държавната агенция за бежанците, Държавната агенция забългарите вчужбина (ДАБЧ), НАП, НСИ, НОИ, НЗОК и др.).
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на пазара на Целева стойност ч , ч ч мерна труда, свободнот о движ ение на______________________________________________________________ 72
работници и трудовата миграция единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1.Равнище на регистрираната безработица % 5,47 5,47 5,47 2.Регистрирани безработни лица Ср. мес. бр. 155 000 155 000 155 000
3 .Регистрирани продължително безработни Ср. мес. бр. 33 500 33 000 33 000 лица 4.Регистрирани безработни младежи (15-29 Ср. мес. бр. 18 000 18 000 18 000 години.) 5.Брой наети на работа лица по програми и Брой 7 300 7 300 7 300 мерки
2.3.2 Политика в областта на трудовите отношения Политиката в областта на трудовите отношения допринася за успешно функциониращ пазар на труда, основан на адекватна регулация на трудовите отношения, балансирана система за социална сигурност и ефективен социален диалог. Основните предизвикателства, които определят насоките за действие в областта на трудовите отношения са: новите тенденции в заетостта, включително надомна работа, работа от разстояние и работа чрез предприятия, които осигуряват временна заетост, както и повишаващата се заетост в микро-, малките и средни предприятия; промените на работното място и възникването на нови професионални рискове; тенденцията към увеличаване и/или неравномерното разпределение на работното време и интензивността на труда; демографските промени и застаряването на работещото население. Не на последно място стоят въпросите, свързани с изпълнението на законовите задължения на работодателите в областта на трудовите и осигурителните отношения и безопасните и здравословни условия натруд.
Стратегическата цел на политиката в областта на трудовите отношения на МТСП е повишаване на качеството и сигурността на труда и защита на правата на българитезад граница в областтана социалната сигурност.
Разработването и провеждането на политиката в областта на трудовите отношения се осъществява в сътрудничество спризнатите запредставителни на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите. Принос в политиката има ИА23„Главна инспекция по труда“ чрез осъществяване на цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности в Република България. За постигане целите на политиката допринасят всички участници на пазара натруда.
КЛЮ ЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ П о л и т и к а в област т а на т рудо ви т е М ерна „ „ Целева стойност о т н о ш ен и я единица
23 Изпълнителна агенция.
73
Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1.Намаляване на дела на работещите при % спрямо под 12% под 12% под 12% неспазени норми за условия на труд в общия брой проверените предприятия работещи в проверените предприятия 2.Задържане/намаляване честотата на Коефициент под 1,00 под 1,00 под 1,00 трудовите злополуки (ТЗ) на честота
3. Намаляване броя на трудовите злополуки Брой не повече не повече не повече довели до трайна неработоспособност или от от от смърт
125 120 120
2.3.3 Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на жените и мъжете Политиката по социално подпомагане е насочена към гарантиране задоволяването на основните жизненоважни потребности на хората, изпаднали в критична ситуация, като се прилага ясен, точен и обективно обоснован механизъм. За периода 2023-2025 г.
приоритет остават оптимизиране на социалното подпомагане на уязвимите групи от населението, гарантиране на тяхната социална защита чрез по-добра целенасоченост на социалните помощи, повишаване ефективността на програмите и усъвършенстване на нормативната уредба в сферата на социалните помощи в съответствие с динамично променящите сеусловия на средата.
Политиката се реализира от Агенцията за социално подпомагане чрез нейните териториални структури - дирекциите „Социално подпомагане” и Регионалните дирекции засоциално подпомагане, и отФонд „Социалназакрила“.
През 2023 г.стартира законодателна промяна в системата за социалното подпомагане, която пряко засяга месечните помощи, за което от 48-то НС на 15.12.2022 г. бяха приети съответните изменения в ЗСП. Ключовата законова промяна се изразява в преминаване на обвързването на социалните помощи от гарантирания минимален доход (ГМД) към линията на бедност (ЛБ), определяна по методологията на Евростат.
С това гарантираният минимален доход отпада при определянето и отпускането на помощите, като същевременно се въвежда механизъм за регулярно актуализиране на достъпа до подпомагане и актуализиране на техния размер. Това обвързване на социалните помощи с линията на бедност предвижда до 2024 година размерът им да достигне не по-малко от30% отЛБ.
В изпълнение на Закона към настоящия момент е вход разработване на подзаконовата нормативна уредба, скоято ще сегарантирапредвидената вПВУ и по настояване на ЕК либерализация на месечното социално подпомагане.
Равнопоставеността на жените и мъжете е основополагащ принцип в обществото, като гарантира равноправно участие в създаването, управлението и потреблението на обществените блага и услуги. Политиката в областта на равнопоставеността на жените и мъжете има хоризонтален, междусекторен характер. Провеждането и се основава на 74
Закона за равнопоставеност на жените и мъжете чрез интегриране на въпросите за равнопоставеността нажените и мъжете вотделните секторни политики.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на социалното подпомагане и равнопоставеността на Целева стойност жените и мъжете Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Месечни помощи Ср. мес. бр.
лица и 45 810 54 971 54 971 семейства
2. Целеви помощи за отопление Бр. лица и
300 000 300 000 300 000 семейства
3. Лица, бенефициенти на целеви социални програми и проекти в областта на социалното Бр.лица 14 535 14 535 14 535 включване и социалната подкрепа Ключовите индикатори отчитат непосредствените резултати (ефекти) от интервенцията за съответните преки адресати на социална подкрепа и на тази база позволяват да се оценява ефективността от провеждане на политиката по социално подпомагане, гарантиране на социалнатазащита науязвимите групи от населението и осигуряване на достъп до ресурсите на обществото и участие втяхното потребление за всички групи в неравностойно положение при съобразяване с конкретните индивидуални потребности на нуждаещите се с оглед осигуряването на качествена подкрепа. Заложените индикатори осигуряват прозрачност на изпълнение на политиката, финансов контрол и отчетност.
2.3.4 Политика в областта на хората сувреждания Политиката за правата на хората с увреждания е свързана с универсалността, неделимостта и взаимната зависимост на всички права на човека и основни свободи и осигуряване на правни гаранции за недопускане на дискриминация по признак „увреждане“.Основният фокус е поставен върху създаване на условия и възможности засоциално приобщаване и предоставяне на целенасочени подкрепящи и насърчителни мерки на уязвимите групи от хора с увреждания, имащи благоприятно въздействие върху качеството на живот и превенция от социалното изключване. Тази политика е тясно свързана с прилагането на интегриран подход с хоризонтално въздействие, обединяващ ресурсите в различни секторни политики. Развива се в съответствие с изпълнението на националните ангажименти, съгласно изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и при спазване на приоритетите на релевантните стратегически документи.
Заизпълнение на политиката допринасят второстепенните разпоредители сбюджет към министъра на труда и социалната политика - Агенцията за хората с увреждания и Агенциятазасоциално подпомагане.
Адаптирането на българското законодателство в неговата пълнота с изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН е продължителен процес и 75
неговото успешно протичане предполага активното включване и сътрудничество с неправителствени организации и хора сувреждания на всеки един етапна планиране на мерки, тяхното обсъждане, приемане, прилагане и мониторинг.
Съгласно чл. 68, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20 от ЗХУ. Финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента, като първият емесечна финансова подкрепа, съобразно степента наувреждане, на която имат право хората страйни увреждания над 18-годишна възраст, за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани отстепента им наувреждане.
В изпълнение на Закона за личната помощ с оглед обезпечаване на дейностите по предоставяне на Механизма лична помощ, на общините/районите се превеждат финансови средства с оглед осигуряването на този специфичен вид асистентска грижа, съобразно индивидуалните нужди на ползвателите.
С реализацията на програмата за финансиране на проекти на неправителствени организации в подкрепа на хората с трайни увреждания, включени в мероприятия за рехабилитация и социална интеграция (съгласно чл. 10. ал. 3,т. 8 от ЗХУ) се постига партньорство на държавата с неправителствения сектор зареализиране на мероприятия като - обучения, различни видове арт терапии, придобиване на умения за самостоятелен живот, посещения на културни и други мероприятия, провеждане на фестивали, концерти и др. сактивното участие на целевата група, както и разработване на помагала, наръчници и др., насочени към промяна на обществените възприятия за хората сувреждания.
Съгласно разпоредбите на чл. 95 отЗакон захората сувреждания, държавата осигурява финансова подкрепа на организациите на и за хората с увреждания с призната национална представителност за дейности в областта на правата на хората с увреждания с цел тяхното социално приобщаване, под формата на субсидия от държавния бюджет. Национално представителните организации на и за хората с увреждания разходват субсидиите съобразно ежегодно утвърждавано разпределение на тяхното предназначение с Решение на Министерския съвет и съгласно бюджетни насоки и срокове, както и согледтяхната целесъобразност.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на хората с увреждания Целева стойност Мерна Проект Прогноза Прогноза единица Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Месечна финансова подкрепа за хора с трайни Ср. мес.
670 000 670 000 670 000 увреждания бр.
2. Механизъм лична помощ Ср. мес.
49 000 54 100 59 500 бр.
3. Хора с увреждания, включени в мероприятия за рехабилитация и социална интеграция Брой 3 600 3 600 3 600
4. Организации на и за хора с увреждания с призната Брой 21 21 21 национална представителност с осигурена финансова 76
подкрепа под формата на субсидия Заложените индикатори и целеви стойности отчитат непосредствените резултати
(ефекти) отинтервенцията вподкрепа нахората сувреждания и натази базапозволяват да се оценява ефективността от провеждане на политиката за гарантиране на социалното им приобщаване.
Стратегически приоритет на МТСП в областта на политиката за правата на хората с увреждания егарантирането на правата на хората сувреждания. Политиката серазвива в съответствие с изпълнението на националните ангажименти по прилагане на изискванията на ратифицираната Конвенция за правата на хората с увреждания на ООН, както и при спазване на приоритетите нарелевантните стратегически документи.
2.3.5 Политика в областта на социалното включване Политиката в областта на социалното включване емногосекторна политика, свързана с подобряване на целенасочеността на мерките и прилагане на интегриран подход за насърчаване на социалното включване. За постигане на целите на политиката за социално включване се прилагат редица законодателни мерки и се изпълняват стратегически документи и планове, приети на национално ниво, сред които Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030, приета сРешение № 976 от2020 г.на Министерския съвет изм. и доп.
с РМС № 368/ 02.06.2022 г.). В изпълнение на Плана за действие за прилагане на Европейския стълб на социалните права и европейската цел занамаляване на бедността до 2030 г.е приета Национална цел за намаляване на броя на лицата в риск от бедност или социално изключване до 2030 г. със 787 000 души и специфична подцел за намаляване на броя на децата под 18 години в риск от бедност или социално изключване със 196 750 лица (25% отобщата национална цел).
Съществена частот политикатазасоциално включване епредоставянето на материална подкрепазасемействатасдеца и семействата, които полагатгрижи задеца вриск.
С промените в Закона за семейни помощи задеца от 23.12.2022 г.еразширен обхватът на еднократната помощ по чл.10а за ученици в първи клас, която ще се изплаща и за втори, трети и четвърти клас. С настоящите промени в Закона за семейните помощи за деца се предлага да се включат и учениците в пети клас, тъй като това е нов етап от основното образование. Учениците в пети клас осъществяват преход от начален към прогимназиален етап на основното образование. Този преход се характеризира с появата на различни учители и различни изисквания по отделните предмети. По този начин ще бъдат обхванати както децата от началния етап на основното образование, така и част от децата от прогимназиалния етап. Помощта се отпуска независимо от дохода на семейството и вида на училището, и е предназначена да покрие част от разходите за учебната година. Еднократната помощ се предоставя и на настойника/попечителя, който отглежда детето, както и задеца, настанени в семейства на роднини или близки и приемни семейства по реда на чл. 26 от ЗЗД. Размерът на еднократната помощ се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.
Помощта се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище. Размерът на еднократната помощ завсички ученици ще бъде 300 лв.
77
Предвижда се през 2024 г.и 2025 г.увеличение на доходните критерии при определяне правото надостъп до семейните помощи задеца по ЗСПД, както следва:
• Увеличение на доходния критерий при определяне правото на достъп до месечни семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от20-годишна възрастсъгласночл. 7 отЗСПД:
- заполучаване на пълния размер напомощта съответно от 01.01.2024 г.от
510 лв. на 710лв.и от 01.01.2025 г.от 710 лв. на 760 лв.;
- за получаване на 80 на сто от пълния размер на помощта съответноот
01.01.2024 г.от 510,01 лв. до 610 лв. на 710,01 лв. до 810 лв., включително и от 01.01.2025 г.от 710,01 лв. до 810 лв. на 760,01 лв. до
860 лв. включително;
• Увеличение на доходния критерий при определяне правото на достъп до останалите две семейни помощи за деца, които се предоставят с доходен тест - еднократната помощ при бременност и месечните помощи заотглеждане на дете до навършване на една година съответно от 01.01.2024 г.от 610 лв. на 810 лв. и
01.01.2025 г.от 810 лв.на 860 лв.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на социалното Мерна Целева стойност включване единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Подкрепа на деца в риск Ср. мес. бр.
4 800 4 800 4 800 случаи 2.Еднократна помощ при раждане на дете Бр. деца 60 000 60 000 60 000 3.Еднократна помощ за ученици по чл. 10а Бр. деца 260 000 260 000 260 000 от Закона за семейни помощи за деца 4.Еднократна помощ за ученици в осми клас Бр. деца 50 000 50 000 50 000 5.Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не Ср. мес. бр.
повече от 20-годишна възраст деца 462 000 462 000 462 000 6.Месечни помощи за отглеждане на дете с Ср. мес. бр.
27 000 27 000 27 000 трайно увреждане случаи Децата са специфична уязвима група, в много по-голяма степен застрашени от риск от бедност и социално изключване, отколкото възрастните. Те са силно зависими от възрастните, с които живеят и не могат сами да осигурят своето съществуване.
Отчитайки факторите, пораждащи бедност - безработица, ниско образование, ниски доходи и т.н., е от особена важност да се предотврати предаването на бедността 78
между поколенията, да се намали възможността ограниченият достъп до пазара на труда и ниският образователен статус народителите да сепредаде натехните деца.
2.3.6 Политика в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции Политиката в областта на жизненото равнище, демографското развитие и социалните инвестиции се разработва в съответствие с приоритетите, заложени в Националната програма за развитие България 2030, Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението вРепублика България (2012-2030 г.)и енасочена към създаване на съвременни мерки, които да са хармонизирани с прилаганите политики на Европейския съюз за намаляване на бедността сред работещите, постигането на социална кохезия и създаването на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи от населението, което е в пълно съответствие с утвърдените практики в страните членки на ЕС за защита на доходите и жизнения стандарт на нископлатените работници и на „работещите бедни“, както и за прилагането на минимални стандарти загарантиране на приемливо жизнено равнище. Посрещането на демографските предизвикателства има пряко значение за изпълнение на заложените приоритети. Повишаването на качествените параметри на възпроизводството на населението се превръща в основно предизвикателство пред демографската политика на страната в контекста на концепцията заустойчиво развитие в процеса на пълноправно европейско членство на България и изграждане на икономика, основана назнанията.
Социалната икономика и социалното предприемачество са израз на социалната ангажираност на държавата застимулиране на предприемаческата активност на лица от уязвими групи. Политиката в тази област се осъществява в подкрепа на цифровия, социалния и зеления преход. Допринася за икономическата устойчивост на страната и социалната приобщеност на гражданите. Реализирането на дейности в областта на корпоративната социална отговорност, съвместно със заинтересованите страни от бизнеса, публичния и гражданския сектор осигурява важни ползи за предприятията по отношение науправлението нариска, спестяване на разходи, достъп до капитал, връзки с клиентите, управление на човешките ресурси, способност за иновации и се основава на ценности, върху които се гради по-сплотено и социално ангажирано общество.
Дейностите в тази област допринасят за смекчаване на последиците от горепосочените преходи.
Приоритетите в областта на социалната икономика и корпоративната социална отговорност се реализират в изпълнение на Националната концепция за социална икономика, Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика и Стратегиятазакорпоративна социална отговорност2019-2023 г.
Основен приоритет в областта на корпоративната социална отговорност е разработването на Стратегия за корпоративна социална отговорност за периода 2024
2026 г., надграждането и в контекста на новото Европейското законодателство в областта на социално отговорното корпоративно управление и дружествената дължима грижа.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на жизненото __ равнище, демографското развитие и р Целева стойност социалните инвестиции единица 79
Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Коефициент на Джини Варира от 0 39,4 39,3 39,2 до 100
2. Разработен набор от практически мерки на базата на утвърдената Национална концепция за Брой 1 1 1 социална икономика Изборът на ключовите индикатори е предопределен от необходимостта за адекватна информационна осигуреност на политиката с оглед поддържането на обществената дискусия по тези важни за обществото ни теми, както и постигането на консенсус за политиките, които санеобходими запостигане на качествен обрат.
2.4. ЗДРАВНА ПОЛИТИКА Политиката в областта на здравеопазването е насочена към продължаване на усилията за подобряване на ефективността и удовлетвореността на гражданите от функционирането на сектора. За периода 2023-2025 г. продължава финансирането на основни направления както следва:
• Опазване на здравето на гражданите като състояние на физическо, психическо и социално благополучие;
• Осигуряване на финансова стабилност и обезпеченост наздравната система чрез дългосрочен, устойчив и предвидим механизъм на финансиране, основан на здравни резултати;
• Повишаване качеството и достъпността на здравите услуги с акцент върху превенцията и лечението на социално-значими заболявания;
• Осигуряване на здравна закрила на деца, бременни и лица с физически увреждания и психически разстройства;
• Развитие на капацитетазаспешна помощ и реагиране при извънредни ситуации;
• По-добро планиране и мотивиране на работната сила в сектора на здравеопазването;
• Развитие на електроннотоздравеопазване и дигитализация наздравнатасистема.
В областта на здравеопазването за периода 2023-2025 г. са разчетени допълнителни средства вразмер на 142,6 млн. лв. сцел укрепване на кадровия капацитет и финансова устойчивост на достигнатото ниво на заплащане на персонала, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19 вРегионалните здравни инспекции и Центровете за спешна медицинска помощ - второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването, както и за финансово обезпечаване на договорените в Колективен трудов договор в отрасъл Здравеопазване 2022 г. нива на минимални основни работни заплати за медицинския персонал, зает в здравните и лечебните заведения, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването, и в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детски градини.
80
Приоритет в областта наздравеопазването еосигуряване на спешна медицинска помощ по въздух, както и подобряване достъпа до спешна помощ на гражданите по време на туристическите сезони. В проектобюджета на Министерството на здравеопазването за
2023 г.сапредвидени допълнително 5,1 млн. лв. за създаване на нов Център заспешна медицинска помощ по въздух, включващ в структурата си 5 оперативни бази в гр.
София, гр. Долна Митрополия, гр. Варна, гр. Пловдив и Безмер, както и разкриването на Филиали заспешна медицинска помощ вПриморско и Сърница.
В проектобюджета за2023 г.заделегираните от държавата дейности по здравеопазване са предвидени средства за текущи разходи в размер на 326,4 млн. лв. или имат увеличение със 79,6млн. лв.спрямо ЗДБРБ за2022 г.
Във връзка с допълнителното увеличение на възнагражденията на медицинския персонал вздравните кабинети вдържавните и общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детски градини със ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г.са разчетени 51,7 млн. лв.
Разчетени са средства в размер 7,0 млн. лв. за увеличението на минималната работна заплатаот 1януари 2023 г.от710 на 780 лв.
Осигурени са също средства за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в детските ясли във връзка с продължаване на политиката за увеличение на доходите на педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование за достигане до ниво от 125 на сто от средната работна заплата за страната за преходната година и свързания с това ръст на осигурителните вноски за сметка на работодателя - 3,6 млн. лв. и 5,2 млн. лв. за увеличение числеността на децата в яслена група към детска градина, в детски ясли и кухни и на броя наздравните медиатори.
Разчетени са средства за осигуряване в годишен размер на ефектите от провежданите през 2022 г. политики - 12,1 млн. лв., в т.ч. 4,4 млн. лв. във връзка въвеждането на безплатни детскиясли и поемането на издръжката им катодържавна отговорност.
Средствата за компенсирането на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не саприети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в държавни и общински детски градини, са разчетени в размер на 10,0 млн. лв., като спрямо 2022 г.сас9,4млн. лв. повече.
2.4.1 Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве В Република България разработването и провеждането на националната политика в областта на опазване на общественото здраве е отговорност на Министерството на здравеопазването. Основният обхват на политиката е гарантиране на качествено и ефективно посрещане на здравните потребности на гражданите, чрез реализиране на първична профилактика, промоция наздраве и интегрирана профилактика на заразните болести, в това число имунопрофилактика, надзор на заразните болести и ефективен държавен здравен контрол върху факторите на жизнената среда.
В обхвата на основните дейности на политиката в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве се включват редица превантивни дейности, свързани с поддържането на готовност за реагиране при възникнала необходимост, в т.ч. поддържане на висок имунизационен обхват и организиране на бърз отговор при 81
възникване на епидемични ситуации от ваксинопредотвратими заразни заболявания;
повишаване готовността на страната за посрещане на грипна пандемия, взривове и епидемии от други заразни болести; опазване на страната от внос и разпространение на инфекции свисок епидемичен потенциал чрез създаване и поддържане на механизми за своевременна и адекватна реакция при здравни заплахи от биологично естество, в т.ч.
биотероризъм.
Националните планове, програми и стратегии за периода 2023-2025 г. очертават основните сфери, приоритетите и предизвикателства в областта на опазването на общественото здраве. Те основно са ориентирани към крайните резултати, както и към действията и мерките, които трябва да бъдат предприети за изпълнение на заложените цели.
Основен принос към реализацията на тази политика има Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции и националните центрове по проблемите на общественотоздраве.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на промоцията, Целева стойност превенцията и контрола на общественото здраве Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора 2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Възникнали значими събития с риск за Брой 0 0 0 общественото здраве, налагащи провеждането на засилен епидемиологичен надзор, профилактика и здравен контрол
2. Регистрирана годишна заболяемост и смъртност Честота на 4,5%000/ 4,5%000/ 4,5%000/ от ваксинопредотвратими заболявания 100 000 0,10%000 0,10%000 0,10%000 население
3. Относителен дял на обхванатите спрямо общият % 94,00 94,00 94,00 брой на подлежащите на планови имунизации деца от населението - имунизационен обхват, съгласно Националния имунизационен календар
4. Регистрирана годишна заболеваемост от Честота на 14,75 14,02 13,33 туберкулоза (нови болни и рецидиви, всички форми) 100 000 население
5. Ниво на разпространението на ХИВ сред общото честота на Непревишаване Непревишаване на Непревишаване население - брой на ново регистрираните заболели 100 000 на средната средната стойност на средната от ХИВ/СПИН от общото население население стойност за ЕС за ЕС за 2024 стойност за ЕС за 2023 за 2025
6. Относителен дял на преминали успешно лица, % 7 7 7 обхванати в програми за лечение с опиеви агонисти и агонисти-антагонисти, получаващи Метадон по Наредба № 34 от 2005 г.
2.4.2 Политика в областта на диагностиката и лечението Политиката е насочена към подобряване на здравното благополучие и качеството на живот на българските граждани и намаляване на здравните неравенства чрез подкрепа за специфични дейности в областта на диагностиката и лечението на заболявания и организацията на медицинската помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Дейностите, финансирани чрез програмите на настоящата политика, 82
допълват и надграждат дейностите, финансирани от Националната здравноосигурителна касавобластта надиагностиката и лечението назаболяванията.
Финансирането на политиката е основно със средства от държавния бюджет и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Основен принос към реализацията на тази политика има Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, центровете за спешна медицинска помощ, държавните психиатрични болници, центровете по трансфузионна хематология, домовете за медико-социални грижи за деца, центровете за комплексно обслужване на деца с хронични заболявания и увреждания, Центърът за асистирана репродукция и лечебните заведения.
Бюджетната прогнозазапериода 2023-2025 г.ев съответствие сцелите и приоритетите на Националната програма за развитие: България 2030 за сектор „Здравеопазване“.
През 2023 г. предстои окончателното приемане на водещия стратегически документ в сектор „Здравеопазване“ - Национална здравна стратегия 2030. Чрез стратегията ще се осигури устойчивост на успешните политики, провеждани в периода на действие на Националната здравна стратегия 2020 и ще бъдат надградени постигнатите резултати.
Документът ще осигури стратегическата рамка за изпълнението на здравни дейности извън обхвата на здравното осигуряване, свързани с подобряване на здравните детерминанти, повишаване на качественото на предоставяните здравни услуги и намаляване наздравните неравенства.
Целите на политиката са дефинирани на базата на анализ на здравно-демографското състояние и състоянието на системата на здравеопазване, които показват че през последните десетилетия българската здравна система изостава спрямо здравните системи на страните отЕС по отношение на ключовите фактори заустойчиво развитие.
Основните предизвикателства са свързани с влошаващите се показатели за здравно- демографското състояние на населението, наличието на здравни неравенства и невъзможността на здравната система да отговори по адекватен начин на потребностите отдостъпни и качествениздравниуслуги.
Динамиката на тези показатели през периода на действие на стратегията показва, че националните здравни цели за снижаване на смъртността в детските възрастови групи са постигнати, някои от тях преди 2020 г. По отношение на целите, касаещи възрастовите групи 20-65 и над 65 години, се отбелязва по-бавен темп на развитие, но въпреки това през периода 2015-2019 г.се наблюдават положителни тенденции. Силно негативно влияние за постигането на тези цели оказа пандемията от COVID-19, която доведе до драстично увеличение на общата смъртност за страната. В тази връзка е необходимо приемането на стратегическа рамка схоризонт до 2030 г.,чрез която да се осигури устойчивост и надграждане на прилаганите политики в областта на майчиното и детско здраве и да се гарантира провеждането на активни и ефективни политики по отношение на здравето и благополучието на лицата в икономически активните възрастови групи и на възрастнитехора.
Прилагането на интегриран подход между отделните политики - здравна, социална и икономическа политика евосновата на постигането назаложените цели в политиката в областта на диагностиката и лечението. Реализацията на политиката е в пряка зависимост от провежданата икономическа, финансова и данъчна политика.
Осигуряването на специфични медицински услуги задеца и семейства и подобряването на психиатричната помощ е свързано с провежданите политики за деинституционализация и развитие на дългосрочни грижи от Министерството на труда и социалната политика. Осигуряването на устойчивост на систематазаспешна помощ е 83
пряко свързано с постигнатите резултати от реализацията на инфраструктурен проект замодернизация на систематазаспешна помощ по ОП „Региони врастеж“2014-2020 и проекти по ОП „Човешки ресурси“ 2014-2020. Изпълнението на дейностите по осигуряване на диагностика и лечение сеосъществява от голям брой лечебни заведения в страната по силата на функционални задължения или договори за финансиране на определени дейности, извън обхватаназадължителното здравно осигуряване.
За организационно и финансово подпомагане на български граждани за извършване на дейности по асистирана репродукция при лица с безплодие, лечимо преди всичко с методите на асистирани репродуктивни техники за 2023 г.са осигурени 1,0 млн.лв. В хода на бюджетната процедура по актуализираната средносрочна прогноза за периода 2024-2026 г. и проекта на бюджет за 2024 г., се предвижда осигуряване на допълнителни 4,0млн.лв., считано от 01.01.2024 г.,засъщите дейности.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на диагностиката и Целева стойност лечението Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора 2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Смъртност при децата от 0-1 годишна възраст Бр./1000 (%о) 4,3 4,2 4,1
2. Смъртност при децата от 1-9 годишна възраст Бр./1000 (%о) 0,13 0,12 0,11
3. Средна продължителност на предстоящия живот на Бр. години 17,2 17,3 17,4 хората след навършване на 65 годишна възраст
4. Смъртност от болести на органите на Бр./100 000 1 007 1 005 1 003 кръвообращението (I00 - I99) ^ ^
5. Смъртност от злокачествени новообразувания (С00 Бр./100 000 243,75 243,5 243,0
- С97) (%ооо)
6. Дял на разходите за извънболнична медицинска 17 17,5 18,0 помощ спрямо общите здравноосигурителни % плащания
2.4.3 Политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия Основният обхват на политиката е осигуряване на лекарствени продукти, които отговарят на стандартите за качество, безопасност и ефикасност за задоволяване на потребностите на населението. Основен принос към реализацията на тази политика имат Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция по лекарствата и Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.
КЛЮ ЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на лекарствените Целева стойност продукти и медицинските изделия Мерна --------------------------------------------------------------- единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора 2023 г. 2024 г. 2025 г.
84
1. Дял на разходите за лекарствени продукти от % достигане достигане достигане до общите разходи за здравеопазване до до средната средната средната стойност за ЕС стойност за ЕС стойност за ЕС
2. Генерични и биоподобни лекарствени продукти, % 70,00 70,00 70,00 включени в Позитивния лекарствен списък (ПЛС)
3. Относителен дял на стойността заплатена за % 44,94 44,98 44,98 лекарствени продукти за домашно лечение от общите плащания за извън болнична помощ
2.5. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА През периода 2023-2025 г. ще продължи реализирането на интегрирани политики с фокус към образование и личностно развитие на децата и учениците, насърчаване на иновациите, квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции, повишаване качеството на висшето образование и развитие на научния потенциал.
За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени средства, както следва:
• 465,0 млн. лв. - за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение назаплатите на педагогическите специалисти задостигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната сцел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози всистемата на предучилищното и училищното образование;
• 7,0 млн. лв. -за продължаване поетапното разширяване на достъпа и обхващане взадължително предучилищно образование на4-годишни деца;
• 45,0 млн. лв. - за повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности, гарантирани за всеки ученик чрез допълнителна подкрепа за спорт, отдих и култура за осигуряване на широк достъп до тях и при изявени високи постижения;
• 4,8 млн. лв. -заразвитие на българистиката зад граница, чрез осигуряване на по добри условия за командированите преподаватели в средни и висши училища в чужбина и задопълнително финансиране на неделните училища задграница;
• 10,0 млн. лв. -за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини и училища.
КЛЮ ЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ* П о л и т и к а в област т а на всеобхват нот о, дост ъпно и качест вено предуч и лищ н о и тт „
- т. Целева стойност уч и л и щ н о образование. Учене през це ли я ж иво т М ерна _______________________________ тт единица П ро ект П рогноза Прогноза Наименование на индикатора
1 2023 г. 2024 г. 2025 г.
85
1. Дял на преждевременно напусналите образование и обучение % под 10,2 под 10 под 10
2. Дял на обхванатите в предучилищното възпитание и % над 90,6 над 90,8 над 90,8 подготовка деца на възраст от 4 г. до постъпване в първи клас
3. Дял на 15-годишните със слаби постижения по:
3.1. четене % под 27,6 27,0 27,0
3.2. математика % под З4,4 З4,0 34,0
3.3. природни науки % под 27,6 27,0 27,0
4. Население (25-64 г.), участващо в образование и обучение % над 5,4 над 5,4 над 5,4 *Целевите стойности са съобразени с РМС № 268/2022 г. и с НПР България 2030.
Предоставянето на средства за безплатен транспорт на деца и ученици е свързано с изпълнението на държавната политика за осигуряване на равен достъп до предучилищна подготовка и училищно образование и се извършва на основание чл.
283, ал.2 отЗаконазапредучилищното и училищното образование.
Във връзка с очакваното нарастване на броя на безплатните превози на децата в задължителна предучилищна възраст и за учениците от населени места, в които няма детска градина или училище, до най-близката детска градина или училище и обратно, вследствие на оптимизиране на училищната мрежа и свързаното с това закриване на училища и детски градини в слабонаселени райони, се предвижда увеличение на размера на средстватазатранспорт на деца и ученици спрямо 2022 г.на 63,0 млн. лв.за
2023 г.,65,6млн. лв.за2024 г.и 66,8 млн. лв.за2025 г.
В областта на предучилищното и училищното образование за 2023 г. по общинските бюджети за делегираните от държавата дейности са разчетени допълнителни средствавразмер на 830,6 млн. лв.
За увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти в общинските институции за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работназаплатазастраната и свързания стова ръстна осигурителните вноски за сметка на работодателя са разчетени 392,4 млн. лв. Предвидени са средства за осигуряване в годишен размер на увеличаване на възнагражденията на заетите в системата на предучилищното и училищното образование във връзка с приетите промени със ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г. - 141,5 млн. лв. и за компенсиране на повишените разходи за издръжка и храна на образователните институции във връзка с приетите промени със ЗИД на ЗДБРБ за2022 г.-110,2 млн. лв. За осигуряване ръст на минималната работназаплата от710 на 780 лв.саразчетени 54,1 млн. лв.
За осигуряване в годишен размер на ефектите от провежданите през 2022 г.политики са разчетени 132,4 млн. лв., в т.ч. и за въвеждането на безплатни детски градини и поемането на издръжката им катодържавна отговорност 37,1 млн. лв.
86
За осигуряване на политиките за устойчиво развитие и разширяване на достъпа до висше образование за държавните висши училища за 2023 г. са осигурени допълнителни средства, разпределени както следва:
• 56,0 млн. лв. -завъзнаграждения на лицата от академичния състав вдържавните висши училища, в т.ч. 40,0 млн. лв. за осигуряване увеличението на възнагражденията на академичния състав от2022 г.вцелогодишен размер и 16,0 млн. лв. за допълнително увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав вдържавните висши училища, считано от 01.08.2023 г.;
• 30,0млн. лв. -заиздръжка на обучението надържавните висши училища по реда на чл. 91, ал. 2 от Закона за висшето образование чрез повишаване на тежестта на разпределението въз основа на комплексна оценка за качество на обучението и съответствието му спотребностите на пазаранатруда;
• 24,4 млн. лв. -за социално-битови разходи на студентите и докторантите, в т.ч.
10,3 млн. лв. за осигуряване увеличения размер на средствата за храноден и леглоден в целогодишен размер за „Студентски столове и общежития“ АД и за студентските столове и общежития към държавните висши училища и 14,1 млн.
лв. за осигуряване на двукратно актуализирания размер за стипендии на докторантите от държавните висши училища от 1април 2022 г.на 750 лв. и от 1 юли 2022 г.на 1000 лв.в целогодишен размер;
• 3,0 млн. лв. -за увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г.;
• 20,5 млн. лв. - за увеличение на средствата за възнаграждения на персонала до 10% затези, които не саполучили увеличение през 2022 г.;
• 6,0млн. лв. - заувеличение на стипендиите на студентите от 1юли 2023 г.
За осигуряване на политиките за развитие на научния потенциал за Българската академия на науките за 2023 г. са осигурени допълнителни средства, разпределени както следва:
• 32,5 млн. лв. - за възнаграждения на учените от Българската академия на науките, в т.ч. 26,7 млн. лв. за осигуряване на увеличението на трудовите възнаграждения на учените от Българската академия на науките от 2022 г. в целогодишен размер и 5,8 млн. лв. за допълнително увеличение на възнагражденията на учените от Българската академия на науките, считано от
01.08.2023 г.;
• 4,2 млн. лв. -за привеждане на размера на пожизнените пенсии на академици и член-кореспонденти в БАН по реда на ПМС № 203/1996 г. за определяне на допълнително месечно пожизнено възнаграждение на академици и член- кореспонденти;
• 1,2млн. лв. -заосигуряванедвукратно актуализирания размер застипендиите на докторантите от 1 април 2022 г. на 750 лв. и от 1 юли 2022 г. на 1000 лв. в целогодишен размер.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ 87
Политика в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие Целева стойност на научния потенциал Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Дял на 30-34 годишните със завършено над 36,6 над 36,7 над 36,7 % висше образование
2. Инвестиции в научноизследователската и развойна дейност (НИРД) в размер от БВП % над 1,7 над 1,8 над 1,8 *Целевите стойности са съобразени с РМС № 268/2022 г. и с НПР България 2030.
Ключовите индикатори за изпълнение на политиката са приведени в съответствие с индикаторите, съдържащи се в Приоритет 1 „Образование и умения“ и в Приоритет 2 „Наука и научна инфраструктура“ на Националната програма за развитие (НПР) България 2030.
2.6. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОТБРАНАТА Политиката в областта на отбраната е свързана с поддържането на оперативно съвместими модерни въоръжени сили (ВС). През прогнозния период ще се провежда активна отбранителна политика на Република България в НАТО, Европейския съюз и други международни и регионални формати и ефективно участие в системата на колективната отбрана на НАТО, Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз (ОПСО на ЕС) и в рамките на други международни и регионални инициативи в подкрепа на мира и стабилността в света. Република България ще продължи участието си в процеса на вземане на решения, както и в процеса на изграждане на отбранителни способности на НАТО и ЕС. Освен това, Република България ще продължи съвместната работа и сътрудничество със страните от ЕС в рамките на Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната на ЕС (PESCO) и Европейската агенция за отбрана (EDA), както и Европейския фонд за отбрана (EDF) и Европейската програма за индустриално развитие в областта на отбраната (EDIDP).
Разходите за отбрана за2023 г.са съобразени среферентните разходи по Националния план заповишаване на разходите заотбрана на 2 на сто отБВП на Република България до 2024 г.,одобрен сРМС № 3/2018 г.Осигурени сасредствазаподдържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, а именно:
придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб заВМС, нов тип боен самолет - II-ри етап, включително и за съпътстващи разходи по двата етапа (MIDS терминали, транспорт, ДДС и мита) и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са предвидени средства за придобиване на боеприпаси и горива за бойна подготовка, както и за придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, ракети, торпеда и техника, и заремонт и изграждане на инфраструктура.
За изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032, приета от НС на 11.02.2021 г. (обн., ДВ, бр. 13 от 2021 г.) и на Плана за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г., приет с ПМС № 183 от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 38 от 2021 г.) са предвидени средства в размер на 63,0 млн. лв., в т.ч. 33,0 млн. лв. за поетапно 88
попълване на вакантните длъжности (1 000 военнослужещи), с цел намаляване на некомплекта на въоръжените сили и 30,0 млн. лв. за обезщетения на военнослужещи при освобождаване отвоенна служба.
В разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, са включени и разходите за пенсии за пенсионираните военнослужещи, намалени с отчисленията за военнослужещите към пенсионните фондове, разходите на военните съдилища и военни прокуратури, разходите за издръжка на Постоянната делегация на Република България вНАТО, вноската на Република България към гражданския бюджет наНАТО и към Европейския механизъм за подкрепа на мира, изплащани от бюджета на Министерството на външните работи (МВнР) и вноската на Република България към фонда наНАТО заиновации, изплащана от бюджета наМинистерството на иновациите и растежа (МИР). По този начин планирани, разходите за отбрана в общ размер възлизат на 1,88 на сто от БВП за 2023 г., като изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент отБВП, всъответствие сНационалния план заповишаване на разходите заотбрана на 2 на сто отБВП на Република България до 2024 г.,одобрен сРМС № 3/2018 г.,за 2023 г. надвишава определения процент (1,85на сто).
Табл. III-2: Разходи за отбрана запериода 2023-2025 г.
/млн. лв./ Проект Прогноза Прогноза Показатели/години
2023 г. 2024 г. 2025 г.
Разходи за отбрана, съгласно класификацията на НАТО 3 473,0 3 951,3 4 203,8 в т.ч.:
Общо разходи по бюджета на МО 2 382,2 2 013,1 2 022,1 Общо трансфери по бюджетите на ДВВУ 50,8 53,2 55,5 Общо разходи по централния бюджет 776,4 1 563,7 1 757,2 Разходи за отбрана по бюджетите на други ПРБ, от тях: 263,6 321,4 369,0
- Разходи за пенсии на военнослужещите (по данни на НОИ), намалени с отчисленията за военнослужещи към пенсионните фондове (по данни на МО) 233,6 288,7 333,9
- Разходи за военни съдилища и военни прокуратури (по данни на ВСС) 16,2 17,4 18,0
- Разходите за издръжка на Постоянната делегация на Република България в НАТО и вноската на Република България към гражданския бюджет на НАТО и към Европейския механизъм за подкрепа на мира, изплащани от бюджета на МВнР 9,9 11,4 13,3
- Вноска на Република България към фонда на НАТО за иновации, изплащана от бюджета на МИР 3,8 3,8 3,8 Разходи за отбрана, съгласно класификацията на НАТО като % от БВП 1,88% 2,00% 2,00% Разходи за отбрана по Н ац и о н а л н и я п ла н , при е т с РМ С № 3/04.01.2018 г., кат о % от Б В П 1,85% 2,00% 2,00% Източник: МФ Граф. III-2: Разходи за отбрана за 2023 г. като процент от БВП и разходи за инвестиции като процент от общите разходи за отбрана 89
% 40 =1oX BGR ^ цел НАТО - 2% m 35 пз Q_ I— O 30 NO ON oH 25 ПЗ 20 цел НАТО - 20% uCD 15 CO X 10 ПЗ пз m X q£_ ClПЗ 5 O ^ Xm oO f° пз Q- ro 0 0,5 1 1,5 2 2,5 3 3,5 4 % Разходи за отбрана като % от БВП Източник: МФ Относителният дял на капиталовите разходи към общите разходи за отбрана е над 20- процентния критерий наНАТО.
2.7. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ВЪТРЕШНИЯ РЕД И СИГУРНОСТТА Политиката в областта на вътрешния ред и сигурността се изпълнява от Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Разузнаване“, Националната служба за охрана, Държавната агенция „Национална сигурност”, Държавната агенция „Технически операции” и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Дейността втази област сереализира в следните основни направления:
• Опазване на обществения ред и защита на националната сигурност, противодействие на тежките престъпления срещу личността и собствеността на гражданите;
• Противодействие на местни и транснационални престъпни структури и на физически и юридически лица, чиито действия са насочени срещу митническия режим, паричната, данъчната, осигурителната и други системи;
• Недопускане извършването на терористични действия на територията на страната;
• Граничен контрол и охрана на държавната граница, противодействие на незаконната миграция на територията на Република България и засилване контрола върху установяване на незаконно пребиваващи граждани на територията на страната;
• Превантивна дейност и контрол на движението по пътищата и внедряване на технически системи занаблюдение и контрол с цел намаляване броя на убитите и ранените при пътно-транспортни произшествия;
90
• Осигуряване на пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и други извънредни ситуации;
• Осигуряване, разработване и прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) и на специфични методи за охрана на живота, здравето и имуществото на гражданите, защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на СРС и намирането на баланс между нуждата от използване на СРС, гражданските права и финансовите възможности на държавата;
• Извършване на оперативно-техническа дейност за разкриване и документиране извършването на престъпления, включително и за изготвяне на веществени доказателствени средства;
• Осигуряване на лична постова и техническа охрана, специализиран транспорт и пропускателен режим по месторабота, местоживеене, пребиваване в страната и в чужбина на категориите охранявани и обслужвани лица съгласно Закона за Националната службазаохрана;
• Обезпечаване на оперативната и разузнавателна дейност зад граница и физическа охрана на задграничните дипломатически представителства на РепубликаБългария;
• Разработване и актуализиране на правила за съхраняването на искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на СРС, издаване на указания във връзка с подобряване режима на използване и прилагане на СРС, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация; сезиране на органите и уведомяване служебно на гражданите при наличие на данни занеправомерно използване и прилагане на СРС.
2.7.1 Политика в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред Тази област на политика е насочена към: противодействие на организираните и конвенционалните форми на престъпност против икономиката и финансовата система и на престъпленията против личността и собствеността на гражданите; ефективно противодействие на тероризма и киберпрестъпността; опазване на обществения ред;
намаляване на пътнотранспортниятравматизъм и подобряване на пътната безопасност.
Дейностите по тази политика се изпълняват от структури на Министерството на вътрешните работи.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на противодействието на Целева стойност престъпността и опазването на обществения ред Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Намаляване на регистрираните престъпления % 1 1 1
2. Дял на върнатите досъдебни производства за % 4 4 4 периода
3. Увеличаване на контролната дейност с % 10 10 10 автоматизирани технически средства (АТС)
4. Повишаване на ефективността по противодействие % - 200 220 91
Политика в областта на противодействието на Целева стойност престъпността и опазването на обществения ред Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
на организираната престъпност с цел реализиране на национални политики за гарантиране на сигурността чрез провеждане на качествени действия по разследването на база брой привлечени към наказателна отговорност лица за участието им в организирана престъпна дейност, в т. ч. и повдигнатите обвинения на отделни лица, уличени в изпиране на пари, корупция в органите на държавната власт и компютърните престъпления*
5. Обменени съобщения по каналите на ЕВРОПОЛ, Брой 201 000 205 000 205 000 ИНТЕРПОЛ, СИРЕНЕ* и по двустранно и регионално сътрудничество *ЕВРОПОЛ - Европейска полицейска служба; ИНТЕРПОЛ - Международна организация на криминалната полиция;
СИРЕНЕ (SIRENE - Supplementary Information Request at the National Entries) - Искане за допълнителна информация във връзка с националните сигнали - система за обмен на допълнителна информация за определени лица между държавите членки.
Забележка: Индикатор 4 През втората половина на 2022 г., след закриването на Специализирания съд и Специализираната прокуратура, ГДБОП на основание чл. 35, ал.2 и чл. 36 от НПК, докладва материалите по делата на оперативен отчет (ДОО) на Софийска градска прокуратура (СГП) или на окръжните прокуратури в страната по компетентност. Новият принцип на действие се отразява неблагоприятно върху ключовия индикатор, а именно намаляване на новообразуваните ДП за извършени престъпления от организирани престъпни групи, а от там и на броя на лицата с повдигнати обвинения по чл. 321 от НК. Това налага да бъде променен ключовия индикатор и неговата целева стойност.
2.7.2 Политика в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси Тази област на политика е насочена към: усъвършенстване на системите за сигурност на границите чрез прилагане на модерни технически средства и по-ефективен контрол на миграционните процеси. Дейностите по тази политика се изпълняват от структури наМинистерството на вътрешните работи.
КЛЮ ЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ_______________________ Политика в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси Целева стойност Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора 2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Поддържане на висока ефективност в граничното наблюдение за противодействие на незаконната Брой 5 000 5 900 6 250 миграция и обезпечаване сигурността на външните европейски граници
2. Поддържане на висока ефективност в граничните проверки за противодействие на незаконната миграция Брой 1 600 1 700 1 900 и незаконното превеждане на лица през държавната граница
3. Увеличаване на броя на издадените разрешения, удостоверения и други документи за пребиваване на % 1 1 1 граждани на трети страни и граждани на ЕС, спрямо предходния отчетен период
4. Повишаване на ефективността на процедурите по връщане на незаконно пребиваващите чужденци като елемент от политиката по противодействие на незаконната миграция чрез увеличаване на процента на върнатите чужденци спрямо броя на лицата, настанени % 6 6 6 в специални домове за временно настаняване на чужденци през отчетния период и подлежащи на връщане 92
Забележка: Индикатор № 1 и № 2 - Целевите стойности на показателите за изпълнение са завишени предвид отчетените през 2022 г. резултати и продължаващата тенденция за увеличаване на миграционните потоци в резултат на множеството кризи в страните източник на миграция. Съществуващите социално-икономически и хуманитарни проблеми, в комбинация с проблемите на сигурността в конфликтните зони на Близкия изток, Азия и Африка водят до разместване на големи слоеве от населението на регионално и интернационално ниво в посока към България по пътя им към Централна и Западна Европа. От една страна обстановката в Сирия и Афганистан става все по-нестабилна и усложнена, а от друга Турция като страна приемаща голям брой разселени лица и бежанци също среща големи предизвикателства и е възможно да промени сериозно политиката си по отношение на търсещите убежище чужди граждани. Всичко това упражнява силен натиск върху бежанците да се насочат към Европа търсейки спасение.
2.7.3 Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации Тази област на политика е насочена към: подобряване организацията на работа в областта на пожарната безопасност и защита на населението чрез постигане на съответствие с изискванията на ЕС в областта. Дейностите по тази политика се изпълняват от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР.
КЛЮ ЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при Мерна Целева стойност извънредни ситуации единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Проверки по спазване на изискванията за пожарна Брой 80 000 80 000 80 000 безопасност Брой 11 000 11 000 11 000
2. Предоставени административни услуги на гражданите в областта на пожарната безопасност
3. Проведени мероприятия за повишаване културата Брой 7 400 6 800 6 400 на населението в областта на пожарната безопасност и защита на населението (ПБЗН) Брой 2 000 2 000 2 000
4. Извършени проверки на обекти съгласно Закона за защита при бедствия (чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1) Брой 35 35 28
5. Повишаване на готовността на силите и средствата от териториалните звена на ГДПБЗН и основните съставни части на Единната спасителна система за реагиране при пожари, бедствия и извънредни ситуации чрез провеждане на пожаро- тактически учения от СДПБЗН и РДПБЗН с участието на сили и средства от създадените специализирани сектори оперативни дейности (СОД), СДВР, ОДМВР, Центровете за спешна медицинска помощ, БЧК и доброволни формирования б.Пулрикувани материали в областта на ПБЗН в - 15 000 14 500 медиите и Интернет ГДПБЗН - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението “; СДПБЗН - Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“; РДПБЗН - Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“; СДВР - Столична дирекция на вътрешните работи; ОДМВР - Областни дирекции на МВР.
В проектобюджета за 2023 г.в областта на сигурността и защитата на населението при извънредни ситуации по бюджетите на общините са предвидени средства за текущи разходи в размер на 64,3 млн. лв.,или увеличение с 6,4 млн. лв. спрямо ЗДБРБ за2022 93
г.Във връзка с за увеличението на минималната работна заплата от 710 на 780 лв. и съответните осигурителни вноски от работодател са разчетени 5,0 млн. лв., за увеличение на натуралните показатели - 0,3 млн. лв. и заосигуряване на провежданите през2022 г.политики - 1,1млн. лв.
2.7.4 Политика в областта на управлението и развитието на системата на МВР Тази област на политика е насочена към: повишаване на институционалния капацитет чрез гъвкаво управление на ресурсите, обучение и квалификация и подобряване координацията между структурите; развитие на информационно-аналитичната, експертната, научната и административната дейност и дейността по здравеопазване.
Дейностите по тазиполитика сеизпълняват отадминистративни звенавМВР, НС24112, Академията наМВР и Медицинския институт наМВР.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на управлението и Целева стойност развитието на системата на МВР Мерна Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора единица 2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Поддръжка и оптимизация на 6 6 6 комуникационните системи на МВР Брой
2. Поддръжка и оптимизация на 80 80 80 информационните системи на МВР Брой
3. Процент на обажданията, отговорени до 10-тата секунда % 86,5 87 87,5
4. Обучени лица по професионалното направление Брой 6 000 6 000 6 000
5. Брой лица, с които е проведено психологично изследване Брой 5 500 5 500 5 500
6. Лекувани в МИ-МВР (ЦКБ и БПРЛ в Хисаря, Банкя и Варна) пациенти, съгласно Брой 26 876 28 000 28 100 ЗМВР и ЗЗО* *Забележка: Дефиницията на индикатора е изменена, с оглед прецизиране на обхвата на лицата, имащи право на лечение в МИ-МВР; МИ - Медицински институт; ЗМВР - Закон за Министерството на вътрешните работи; ЗЗО
- Закон за здравното осигуряване; ЦКБ - Централна клинична база;;БПРЛ -Болница за продължително лечение и рехабилитация.
Финансирането на политиката в областта на вътрешния ред и сигурността се допълва със средства от Европейския съюз и средства по други международни програми и договори, като в прогнозата за периода 2023-2025 г.на МВР са включени средства по Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), Фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС), Инструмент за финансово подпомагане за управлението на границите и визите за2021-2027, проекти, програми и грантови споразумения. Прогнозираното национално съфинансиране по тях за периода 2023-2025 г.възлиза съответно на по 35,0 млн. лв. за
2023 и 2024 г.и на27,2млн. лв.за2025 г.
24 Национална система.
94
2.8. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА Приоритет е изграждането на добре функционираща и прозрачна съдебна система, която да гарантира ефективно прилагане на законите, да дава сигурност на гражданите и да защитава спазването на техните права и свободи. Усилията в тази сфера са насочени към постигането на равен достъп до правосъдие и на европейски стандарти в областта на правната помощ и алтернативното решаване на спорове, в условията на пълноправно членство вЕвропейския съюз.
Политиките в областта на съдебната власт се координират от Висшия съдебен съвет, като постоянно действащ орган, представляващ съдебната власт, който осигурява и отстоява нейната независимост, определя състава и организацията на работа на съдилищата, прокуратурите и следствените органи и обезпечава финансово и техническитяхнатадейност безда сенамесва внейното осъществяване.
Изпълнението на заложените политики цели повишаване на общественото доверие в съдебната власт, постигане на ефективно, бързо, прозрачно, справедливо и достъпно правосъдие, както и създаване на съвременни условия на гражданите, вкл. за обвиняемите, за провеждане на съдебния процес. За постигането на тези цели е важно да се наблегне на качествено изпълнение на предвидените в Закона за съдебната власт задължения и повишаване на общественото доверие в съдебната власт, както и да се засили контролът на органите на съдебната власт, основаващ се на принципите на законосъобразност, обективност и публичност.
Важен момент при изпълнението на политиките в областта на съдебната система е засилването на ефективността в борбата на Прокуратурата срещу организираната престъпност и корупцията.
Предвижда се подобряване на административното обслужване чрез разширяване на техническите възможности за връзка между отделните органи на съдебната власт, включително и осигуряването на автоматизиран достъп до публичните съдебни регистри, както и поетапна подмяна на амортизираната компютърна техника, като част от електронното правосъдие. Това ще бъде възможно чрез въвеждане на стандарти за обмен на информация между отделните подсистеми в съдебната власт, създаване и внедряване на стандартен софтуер за публичните регистри и информация за работата на съдебните институции, цялостна компютризация на съдилищата, както и разширяване на автоматизирания обмен на специализираната информация между съдебните институции и държавната администрация.
Конституционен съд Конституционният съд на Република България енезависим държавен орган, създаден с Конституцията и натоварен да осигурява нейното върховенство. Независим е от законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Основната му дейност е да дава задължителни тълкувания наКонституцията, както и да сепроизнася по съответствието и със законите, актовете на Народното събрание и президента и международните договори, по които България естрана.
Конституционният съд членува в три международни организации, като членството в тях е от изключително важно значение за развитието и работата на съда и за добрата позиция в международен аспектна българскияКонституционен съд.
95
Бюджетната прогноза на Конституционния съд отразява оптималния размер на средствата, необходими за нормално функциониране на съда и повишаване ефективността на работатаму.
Дейността на Конституционния съд попада в обхвата на функционална област „Върховенство на конституцията“.
2.8.1 Политика в областта на правосъдието Програмният бюджет на Министерството на правосъдието за периода 2023-2025 г.
включва две политики - Политика в областта на правосъдието и Политика в областта на изпълнение на наказанията и бюджетна програма„Администрация“.
Приоритет на Министерството на правосъдието е да се реформира работата на съдебната система за постигане на достъпно, предвидимо, бързо и справедливо правосъдие, за възстановяване на справедливостта в обществото, което да гарантира правовия ред встраната, постигане на конкретни резултати в борбата спрестъпносттаи ефективно справяне скорупцията.
За периода 2023-2025 г. ще се предприемат законодателни мерки, свързани с приоритета на Министерството на правосъдието -да се реформира и подобри работата на съдебната система за постигане на достъпно, предвидимо, бързо и справедливо правосъдие, за възстановяване на справедливостта в обществото, което да гарантира правовия ред встраната, постигане на конкретни резултати в борбата спрестъпносттаи ефективно справяне скорупцията.
Успешното изпълнение на мерките, заложени в приетата Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система ще доведе до постигане на по- съществени резултати в разследването, съдебното преследване и произнасянето на присъди по дела за корупция по високите етажи и дела, свързани с организираната престъпност, за постигане на трайна промяна в Република България и до задълбочена реформа на съдебната власт, както и до повишаване на доверието на гражданите и бизнеса.
В ход е реформа на рамката на несъстоятелността и стабилизацията в България.
Инициативата епрепоръка отЕвропейския семестър заБългария, авъз основа натова и част от ангажиментите на България по отношение на валутния механизъм и бъдещото присъединяване към еврозоната. За осъществяването на реформата с решение по Протокол № 25 от заседанието на Министерския съвет, проведено на 19 юни 2019 г., беше приета Пътната карта с конкретни мерки и срокове за тяхното изпълнение. ЕК следи интензивно за спазването на заложените срокове с оглед на намеренията на България за присъединяване към еврозоната. По изрични указания на ЕК реформата е включена и в проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост.
Министерството на правосъдието еосновният орган, който отговарязакоординирането на цялостното изпълнение на реформата.
Охраната на съдебната власт ще се осъществява чрез осигуряване на висока степен на сигурност и опазване на обществения ред в съдебните сгради; опазване здравето и живота на магистрати; конвоиране на задържани лица до органите на съдебната власт;
оказване на своевременно съдействие на съдебната власт при призоваване, принудително довеждане на лица и привеждане визпълнение на влезли всилаприсъди;
осигуряване на специална защита на лица, чиито показания, обяснения или информация саот същественозначение занаказателното производство.
96
Равен достъп до правосъдие ще се постига с облекчаване на достъпа до първична правна помощ, популяризиране на системата за правна помощ сред гражданите, усъвършенстване на системите за наблюдение и контрол на предоставената правна помощ.
Идентифицираната необходимост от подобряване на достъпа до основна правна помощ за жертви на домашно насилие и насилие, основано на полов признак и уязвимите групи ще бъде разрешена чрез разширена линия услуги за Националното бюро за правна помощ (включително онлайн инструменти), изграждане на координационен механизъм на местно ниво и повишена съгласуваност между основните заинтересовани страни зазащита на правата на най-уязвимите - жени, деца и ромски общности. Освен това, повишаването на осведомеността относно съществуването и наличието на възможностите за правна помощ ще допринесе за подобряване на достъпа до правосъдие на най-уязвимите групи вобществото.
Не на последно място, мерките за повишаване на компетенциите в съдебната власт и подобряване на сътрудничеството и координацията между институциите, отговарящи заприлагането на принципите наЕвропейския съд по правата на човека ще допринесат за бързото, ефикасно и ефективно изпълнение и прилагане на основните права на национално равнище.
Основна цел на Агенцията по вписванията е осигуряване на правна сигурност в икономическия, обществен и стопански живот в страната чрез създаване, поддържане и развитие на електронните публични регистри и изграждане на Единен електронен регистрационен център при стриктно спазване надействащото законодателство.
За развитието на Агенцията по вписванията е необходимо въвеждането на модерна централизирана електронна регистърна система, която да обхване освен съществуващите, водени от Агенцията по вписванията регистри, и регистрите, водени понастоящем в рамките на съдебната система и структурните звена на Министерството на правосъдието. Ще бъдат положени усилия за усъвършенстване и надграждане на съществуващите електронни регистри към Агенцията по вписванията, създаване на нови регистри и свързването им с регистри, поддържани от други държавни и общински институции и институции от държави-членки на Европейския съюз, както и за оптимизация на дейността по водене, съхраняване и достъп до регистрите чрез извършване назаконодателни промени.
Във връзка с надграждането на усилията за модернизация на съдебната власт и с оглед завършването на реформата и,сепредвижда да се:
- Постигнат действени гаранции занезависимост на съда и съдебната власт;
- Осигури добро управление на органите на съдебната власт и висока ефективност натяхното функциониране;
- Разгърне потенциала на човешкия ресурс на съдебната власт и гарантира високата мотивация, компетентност и социална отговорност на съдиите, прокурорите и следователите;
- Реализира модерна и ефективна наказателна политика чрез необходимите институционални и нормативни реформи;
- Осигури пълноценно право на справедлив процес на всеки гражданин и ефективназащита на правата начовека.
97
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на правосъдието тт г Целева стойност Мерна ______________ __________________________ „ единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора ™-.,т __________________________ _____ _ 2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Брой изготвени законопроекти и подзаконови нормативни актове, които осигуряват нормативната основа за функциониране на съдебната власт, включително, свързани с Брой 8 8 8 въвеждането, изпълнението и прилагането на актове на ЕС в областите от компетентност на МП
2. Брой свързани регистри за изграждане на Брой 2 1 1 интегрирана свързаност на регистрите
3. Брой нови електронни услуги в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с Брой 1 1 0 нестопанска цел Брой
4. Цифровизация на архиви на служби по служби по 2 2 2 вписванията към Агенция по вписванията вписванията
5. Реализиране на ЦАИС25 „Единна входна точка“ за подаване на годишни финансови отчети Брой 0 1 0 и статистика в машинно-четим формат и интеграция с НАП, НСИ, АВ (ТР)
6. Изграждане на електронен централен регистър на особените залози към Агенцията по Брой 1 0 0 вписванията С цел комплексно използване на данните от НСИ, НАП и АВ26е предвидено да се реализира Единната входна точка (ЕВТ) за подаване на годишни отчети за дейността, включващи годишни финансови отчети и статистически справки. Индикаторът е идентифициран като ключов в съответствие сПриоритет 10 „Институционална рамка“ от Националната програма за развитие на България 2030. Чрез реализацията му ще се подпомогне осъществяване на частот необходимата интеграция между институциите, в резултат на което ще се усъвършенстват работните им процеси за предоставяне на по- качествени и леснодостъпни електронни услуги и ще се постигне намаляване на административнататежест и повишаване на качеството на предоставянитеуслуги.
Съгласно разпоредбите на Закона заособените залози (ЗОЗ) Агенцията по вписванията е правоприемник на дейността, активите, пасивите, архива, както и на другите права и задължения на Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) към министъра на правосъдието. От друга страна в ЗОЗ са предвидени нови правила за дейностите във връзка с воденето на ЦРОЗ. Тези нови правила водят до създаване на нова информационна система, скоято да бъде воден ЦРОЗ отАВ, както и създаване на нови правила, обективирани в нови подзаконови норми за дейността и функционирането на ЦРОЗ.
Очаквани резултати от проекта са: Изградена нова Информационна система на ЦРОЗ, администриран от Агенция по вписванията и прехвърляне на съществуващите данни,
25 Централизирана автоматизирана информационна система.
26 Агенция по вписванията.
98
от информационната система РОЗА, водена от Министерството на правосъдието. С Постановление № 40 от 15 март 2023 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет се приеха изменения в Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, с които от 1 април 2023 г. Централният регистър на особените залози ечаст отнейната структура.
С проекта на бюджет на Министерството на правосъдието за 2023 г. са планирани разходи вразмер на 19,2млн. лв.задържавна субсидиязаполитическите партии, които на последните парламентарни избори са получили не по-малко от едно на сто от действителните гласове и коалициите, които на последните парламентарни избори са получили не по-малко отчетири на стоотдействителните гласове.
С проекта на бюджет на Министерството на правосъдието за 2023 г. са предвидени допълнителни средства за разработване на регистър във връзка с прилагане на разпоредбите наЗаконазамерките срещу изпирането на пари.
2.8.2 Политика в областта на изпълнение на наказанията Политиката по изпълнение на наказанията e насочена към по-нататъшното развитие, усъвършенстване и демократизиране на институциите на наказателно-изпълнителната система, като необходима предпоставка за хуманно третиране на закононарушителите и гаранциязаспазването на правата на човека.
Политиката в наказателно-изпълнителната дейност цели утвърждаването на съвременен модел на управление и развитие на пенитенциарната система, в съответствие с международните минимални стандарти, приети за местата зазадържане и Европейските правилазазатворите.
Дейността по изпълнение на наказанията е изцяло ориентирана към реформиране на пенитенциарните заведения и към създаването на условия в тях за поправянето и ресоциализацията на осъдените лица. Основната и цел е да осигури защита на обществото от правонарушителите, да гарантира правата и свободите на лишените от свобода и възможностите за тяхната социална рехабилитация. Реформирането на пенитенциарната система е неразделна част от процеса на ускорена съдебна реформа и успешното противодействие на престъпността.
Концепцията за наказателна политика 2020-2025 г.е разработена въз основа на анализ на цялостната актуална картина на криминогенната среда и на преценка на ефективността и идентифициране на проблемните области на прилаганите към момента наказателно-правни инструменти. Взет е предвид извършеният за целите на изготвянето на настоящата Концепция анализ на предходната Концепция и на Наказателния кодекс. Въз основа на тези анализи Концепцията си поставя за цел повишаване на ефективността на наказателнатарепресия, включително чрез по-широко прилагане на алтернативни на лишаването от свобода наказания, усъвършенстване на системата на наказанията и повишаване на общественото доверие в наказателния закон и наказателното правосъдие.
Тези цели ще бъдат постигнати посредством актуализиране на размерите на наказанията и гарантиране натяхната съразмерност, избягване на дублиране на състави на престъпления и административни нарушения, преглед на състави на престъпления, за които се предвижда наказване по административен ред, преосмисляне на стандарта на защита на обществените отношения, засегнати от престъпления, дефинирани като „маловажен случай“,повишаване на ефективността на освобождаването от наказателна 99
отговорност с налагане на административно наказание и декриминализация на състави на престъпления, които са загубили приложимостта си поради развитието на обществените отношения.
Конкретните предизвикателства и нужди, очертани след консултации със заинтересованите страни, ще бъдат разрешени чрез подобряване на материалните условия за лишените от свобода и задържаните лица, включително зауязвимите групи (предимно ромското население) и младежите съгласно приложимите международни стандарти. Същевременно необходимостта от подобряване на условията в местата за лишаване от свобода ще бъде насочена към повишаване на капацитета на персонала им по отношение на разпознаването на нуждите на лишените от свобода и задоволяването им по адекватен начин. Освен това ще бъде постигнато прилагането на алтернативни мерки на лишаването от свобода, особено подобряване на качеството на пробацията, за да сетърсят нови общностно базирани алтернативи на местатазалишаване от свобода, катотоваще допринесезанамаляване на броя налишените от свобода взатворите.
Дейностите по проектите ще доведатдо постигане на следните резултати:
• Подобряване на инфраструктурата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), чрез ремонтиране на арести и подобряване условията на затворническите сгради и общежития;
• Изграждане на пилотен затвор с център за обучение на персонала на ГДИН, разработване на учебни програми за иницииращо и последващо обучение, подобряване на здравните грижи залишените от свобода сфокус върху уязвими групи и зависими;
• Засилване прилагането на алтернативни мерки на лишаването от свобода, по- специално повишаване качеството на пробацията и повишаване компетентностите на пробационните служители;
• Рехабилитация на затворници. Подобряване условията на живот и рехабилитация на уязвимите групи в затворите, включително изграждане/рехабилитация на преходни отделения в затворническите общежития от открит тип (halfway house) предлагащи програми, съобразени с техните нужди.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на изпълнение на Целева стойност наказанията Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1.Процент на настанените в места за лишаване от свобода, които не са в % 5 5 5 съответствие с европейските стандарти за затворите (включително 4 кв.м. на задържан) 2.Процент на лицата в пробация, включени в % 28 28 28 програми за обществено въздействие 3.Процент на лишени от свобода, завърнали се обратно в пенитенциарната система в % 5 5 5 рамките на 1 година след освобождаването
4. Процент на бившите затворници, завърнали се обратно в пенитенциарната % 10 10 10 система в рамките на 2 години след освобождаването
5. Брой внедрени програми за рехабилитация Брой 1 1 1 100
Политика в областта на изпълнение на Целева стойност наказанията Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
и реинтеграция на лишените от свобода
6. Брой лишени от свобода преминали през съвременни програми за рехабилитация и Брой 20 20 60 реинтеграция
2.9. ВЪНШНА ПОЛИТИКА Външната политика на България се ръководи от принципа на прагматично следване на националния интерес и недопускане на намеса във вътрешните работи на страната ни.
Министерството на външните работи ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика на Република България в отношенията и с други държави, като осигурява поддържането и развитието на външнополитическия диалог, политиката на сигурност и двустранното, регионалното и многостранното сътрудничеството. Осъществява общата координация в областта на външната политика и международната дейност наРепублика България.
2.9.1 Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация Политиката в областта на активната двустранна и многостранна дипломация еглавното направление на дейността на Министерството на външните работи като орган, провеждащ външната политика на държавата. В съвременния многополюсен свят дипломацията и преговорите са жизнено необходим основен инструмент в разрешаването на съществуващите и нововъзникнали кризи и конфликти, както и за намиране наустойчиви и справедливи решения на глобалните проблеми.
Важен акцент при осъществяването на тази политика е активното участие на страната ни в евроатлантическите структури и задълбочаване на сътрудничеството между НАТО и ЕС. Реформите в ЕС трябва да се основават на принципите и ценностите на европейската солидарност и равноправие при взаимно зачитане на интересите и доверието между държавите-членки на ЕС. Специално внимание се отдава на по- нататъшно задълбочаване на двустранните политически, икономически и културни отношения със страните отЮгоизточна Европа.
Българската външна политика работи за присъединяване на България към Шенген, еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Присъединяването на България към ОИСР ще представлява не само допълнително признание за стабилността, потенциала и привлекателността на нашата икономика за инвеститорите, но и ще бъде гарант за постоянния ангажимент на България към изработването и прилагането на политики за социално и икономическо благополучие.
Присъединяването на страната ни към ОИСР ще е логическото продължение и следваща ключова стъпка в изграждането на модерно демократично общество и просперираща пазарна икономика, след членството в НАТО и ЕС. За обезпечаване на разходите по процеса на присъединяване на България към ОИСР, дължими към Секретариата на ОИСР, за периода 2023-2025 г. по бюджета на МВнР за всяка от годините саосигурени допълнителни средствавразмер на 8,8млн. лв.
Основен приоритет на българската държава е ефективна защита на правата и отстояване на законните интереси на българите зад граница. Усилията ще са насочени 101
към провеждане на целенасочена политика заподдържане на българската идентичност, езики култура втрадиционните и новите български общности вчужбина.
В рамките на тази политика се осъществява и политиката на сътрудничество за развитие, чрез която се цели постигане на устойчиво развитие, укрепване на международния мир, сигурност и стабилност на основата на ценностите на демокрацията, плурализма, върховенството на закона и зачитането на правата на човека.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на активната двустранна и многостранна Целева стойност дипломация Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Защита на български физически и юридически лица и български общности Степен на ефективност/ 100% 100% 100% зад граница удовлетвореност Степен на усвояемост при спазване стандартите на
2. Управление на българската помощ за OECD/DAC27и 100% 100% 100% развитие приоритетите на българската външна политика
2.9.2 Политика в областта на публичната дипломация и публичните дейности в подкрепа на целите на външната политика Стратегическа цел на политиката е създаване на благоприятна вътрешна и външна среда и обществена подкрепа, осигуряваща успешно изпълнение на външнополитическата програма и заложените в нея водещи цели и приоритети, част от които са повишаване на специализираните знания и умения на представителите на дипломатическата служба и държавната администрация, чиято дейност е свързана с планиране и провеждане на външната политика наРепублика България; насърчаване на публичната дискусия по актуални външнополитически теми и приобщаване на българското общество и гражданските институции към външнополитическите позиции и действия на България; развитие на положителен публичен образ в страната и в чужбина.
Непосредствен ефект за обществото е получаването на навременна и надеждна информация, повишаване на степента на доверие към дипломатическата служба и изграждане на отношения на диалог между нея и гражданското общество, формиращо в значителна степен публичните нагласи към провежданата външна политика.
КЛЮ ЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на публичната дипломация и дейности в подкрепа на Мерна Целева стойност целите на външната политика единица Наименование на индикатора Проект Прогноза Прогноза
2023 г. 2024г. 2025 г.
27 Organisation for Economic Co-operation and Development/ Development Assistance Committee - Организация за икономическо сътрудничество и развитие/ Комитет за позпомагане на развитието.
102
Политика в областта на публичната дипломация и дейности в подкрепа на Мерна Целева стойност целите на външната политика единица Наименование на индикатора Проект Прогноза Прогноза
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Служители от МВнР, обучавани в програми Брой 320 320 320 на Дипломатическия институт
2. Служители от държавната администрация, Брой 865 490 510 обучавани в програми на Дипломатическия институт
3. Брой реализирани инициативи на Държавния Брой 50 56 63 културен институт съвместно с дипломатическите мисии и други партньори
2.9.3 Политика в областта на подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница Основен приоритет в дейността на българската външна политика е съхраняването на българското етнокултурно пространство зад граница, приобщаване и включване на българските граждани зад граница към държавния и обществено политическия живот в България и изграждането на положителния образ наБългария по света.
Чрез осъществяването на Политиката за подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница се постигат външнополитическите приоритети от на страната с оглед опазване и възраждане на българското национално самосъзнание, етнокултурна и религиозна идентичност на българите и българските общности по света; защита на правата и свободите на лицата, принадлежащи към българските национални общности и малцинства, в съответствие с международно правните норми в тази област и с интересите на страната; подкрепа на и разширяване на системата от работещи структури на българите и българските общности в чужбина;
приобщаване на висококвалифицираната млада българска емиграция към България.
КЛЮ ЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на подкрепата за българските общности и лицата с българско Мерна Целева стойност самосъзнание зад граница единица Наименование на индикатора Проект Прогноза Прогноза
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Ефективност при оказване на подкрепа за Степен на 100% 100% 100% българските общности и лицата с българско ефективност самосъзнание в чужбина
2.10. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА Политиката в областта на енергетиката е насочена към устойчиво енергийно развитие на страната, ефективно използване на енергията и енергийните ресурси, задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ и горива, установяване на по-чисто и ефективно производство на енергия чрез рационално използване на конвенционалните и възобновяеми източници на енергия (ВИ), минимизиране влиянието на производството, преноса и използването на енергия 103
върху околната среда, подобряване управлението на природните ресурси. Тенденцията еда сегарантира сигурно, безопасно и устойчиво снабдяване сенергия.
Националните цели в областта на енергетиката, механизмите и сроковете за тяхното изпълнение в горепосочените направления са определени в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., като са предприети действия за разработване и приемане на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до
2030 г.с хоризонт до 2050 г.за развитие на енергетиката на страната при условия на пълна либерализация на пазарите на електрическа енергия и природен газ и интеграцията им към Общия енергиен пазар на ЕС, в съответствие с установените европейски цели в областта на енергетиката и изменението на климата. Целта на енергийната политика наБългария егарантиране на енергийната сигурност на страната чрез проучване на нови райони, от които да се извършва снабдяване с горива, проучване на нови технологии, по-нататъшно разработване на местните ресурси и подобряване на инфраструктуратазадостъп до нови източници на снабдяване:
• Изграждане на междусистемните газови връзки между България и съседните страни;
• Пълна либерализация на пазарите на електроенергия и газ и интегрирането им в Общия европейски енергиен пазар. Защита науязвимите потребители;
• Установяване на по-чисто и ефективно производство на енергия чрез по- рационално използване на изкопаемите ресурси, минимизиране влиянието на производството, преноса, разпределението и потреблението на енергия върху околната среда, подобряване управлението на естественитересурси;
• Запазване и развитие капацитета наядрената енергетика;
• Развитие на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия, без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции.
Енергетиката продължава да е изправена пред зависимостта от внос на ресурси и енергия, нарастващите цени на вносните енергийни ресурси и промените в климата.
Това определя и приоритетните области, по които следвада сеработи:
• Ограничаване на външната зависимост от внос чрез диверсификация на енергийните доставки, енергоспестяване и насърчаване на използването на местни ресурси и енергиятаотВИ;
• Пълна либерализация на пазара надребно на електрическа енергия и развитие на пазарана природен газ;
• Изпълнението на политиката по енергийна ефективност (ЕЕ) е ключов елемент за устойчивото развитие. Енергийната ефективност е основна цел и е особено важна запостигане на дългосрочната ни енергийна стратегия и цели за климата.
Тя енай-рентабилният начин за:
- намаляване на емисиите;
- подобряване на енергийната сигурност и конкурентоспособност;
- поддържане на ниски енергийни разходи.
104
Предстои развитие на електрическата мобилност и на системите за съхранение на енергия. Засиленото използване на електрическа енергия от ВИ е средство за преодоляване на много от предизвикателствата в транспортния сектор, както и в други икономически сектори. Усилията ще бъдат насочени и към изграждане на необходимата за това инфраструктура и най-новите системи за управление - т.нар.
„умни“енергийни мрежи.
Усилията ще се насочат и към развитие на иновативни технологии в енергетиката, като съхранението на енергия, което се явява възможна алтернатива на инвестициите в мрежата. С помощта на системите за съхранение на енергия на място ще се спестят значителни инвестиции, необходими заизграждането и.
Диверсификацията на газовите доставки и трасета и избягването на последствията от газови кризи обуславят ускоряване изграждането на междусистемните газови връзки със съседните държави. Тези проекти се изпълняват или ще бъдат изпълнени със собствени средства на енергийните компании, със средства от европейския план за икономическо възстановяване, от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“, както и с използване на възможностите за привличане на средства от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и стандартни търговски кредити.
Формулирани са дългосрочните национални цели за развитието на енергийния сектор до 2030 г.схоризонт2050 г.всъответствие севропейските целиза:
• най-малко 32,0% дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия в страната;
• най-малко 32,5% подобряване на енергийната ефективност;
• постигане на 15% междусистемна електроенергийна свързаност.
Конкретните национални цели са определени в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата наБългария 2021-2030 г.,вт.ч.достигането на:
• 27,09% дял на енергия отВИ вбрутното крайно потребление на енергия;
• енергийна ефективност, определена в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата е, както следва: намаляване на първичното енергийно потребление в сравнение с базовата прогноза PRIMES282007 в размер на 17 466 ktoe или 27,89%, намаляване на крайното енергийно потребление в сравнение с базоватапрогнозаPRIMES 2007 вразмер на 10 318 ktoeили 31,67%.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на устойчивото и
- „ Мерна Целева стойност конкурентноспособно енергийно развитие единица --------------------------------------------------- „ Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора г 2023 г. 2024 г. 2025 г.
28 Моделът PRIMES е модел на енергийна система на ЕС, който симулира потреблението на енергия и снабдяването с енергия.
105
Политика в областта на устойчивото и Мерна Целева стойност конкурентноспособно енергийно развитие единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Дял на енергията от ВИ в брутното крайно % 22,22 22,89 23,56 енергийно потребление 2.Дял на енергията от ВИ в крайно потребление на енергия в транспорта % 9,94 9,95 9,97
3. Национална цел за енергийни спестявания в първичното потребление ktoe 3а. Първично енергийно потребление ktoe 18 480 18 467 18 455
4. Национална цел за енергийни спестявания в крайното потребление ktoe 4а. Крайно потребление на енергия ktoe 10 163 10 223 10 282
5. Степен на осигуряване на минерално- суровинния баланс на държавата % 5 5 5 Забележка: Ktoe (Kilotonne of oil equivalent) - килотон нефтен еквивалент; килотон (kt) = 1000 тона (t).
Показателите „Първично енергийно потребление“ и „Крайно енергийно потребление“ са определени и са включени в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата наРепублика България 2021-2030 г.
Окончателният вариант на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г. е разработен в изпълнение на Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, заизменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2019/994/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета, и по-специално чл. 9,параграф 2 него (Регламент /ЕС/2018/1999).
Основните цели, заложени в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г.,са свързани сизпълнението на Европейските цели до 2030 г., като в същото време са взети предвид и националните специфики на българската енергийна система. В съответствие с приоритетите на ЕС енергийната ефективност е първият приоритет в енергийната политика и е от основно значение за изпълнението на целите запериода2021-2030 г.
Министерството на енергетиката изпълнява политиката вобластта на енергетиката.
В бюджетната прогноза за периода 2023-2025 г.на Министерството на енергетиката са включени разходи за финансиране на дейностите по извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и на дейностите, свързани суправление на радиоактивни отпадъци (дейността на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“),в т.ч. за 2023 г. 54,2 млн. лв.,за2024 г.55,7млн. лв.и за2025 г.57,2млн. лв.
Предвидените в бюджетната прогноза за 2023-2025 г. разходи на ФСЕС са, както следва: 4 142,6млн. лв.за2023 г.,2 670,7 млн. лв.за2024 г.и 2 594,1 млн. лв.за2025 г., вт.ч.4 134,6 млн. лв.за2023 г.,2 666,6 млн. лв.за2024 г.и 2 589,9 млн. лв.за2025 г.за покриване на разходите, извършени от обществения доставчик, произтичащи от задълженията му по чл. 93аи 94 отЗаконазаенергетиката и запредоставяне на премия на производител по чл. 162а от Закона заенергетиката и производител собща мощност 106
500 kW и над 500 kW по Законазаенергията от възобновяеми източници, определени с решение на КЕВР, включително за минали регулаторни периоди, залихви, договорени с рамково споразумение между фонда и кредитна или друга финансираща институция за финансиране на проекти за енергийна ефективност и за финансиране (през 2023 г.) изпълнението на приети от Министерския съвет програми за предоставяне на компенсации, свързани сцените на електрическата енергия и/или природния газ.
Вследствие на правилното администриране на дейностите по набиране и разходване на средства във ФСЕС, като част от заложения компенсаторен механизъм, допринасящ за по-пълна либерализация в сектора, се отчита доверие между участниците в него.
Образуващите се във ФСЕС финансови буфери дават предпоставки за допълнителни възможности, в т.ч. от страна на регулаторния орган да се компенсират възникнали през изминали регулаторни периоди финансови дефицити в електроенергийната системата и за компенсации, свързани с цените на електрическата енергия и/или природен газ.
Комисия заенергийно и водно регулиране Комисията за енергийно и водно регулиране е независим специализиран държавен орган за регулиране на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията. При осъществяване на своите правомощия комисията е независима от изпълнителната власт и дейността и се осъществява въз основа на независимост, безпристрастност, професионализъм, почтеност, последователност, публичност и прозрачност.
Визията за развитието на политиката в енергетиката и ВиК сектора е подобряване на регулаторната рамка чрез усъвършенстване на съществуващите регулаторни подходи и принципи въз основа на международния опит и добрите европейски практики;
насърчаване на доверието в енергийния пазар чрез спазване на основните принципи за равнопоставеност, прозрачност и справедливост за постигане на последователна и предвидима регулаторна политика; минимизиране на регулаторната тежест;
съкращаване на времето при вземането на решения; подобряване на ефективността на административните процеси; ефективен контрол по изпълнение на условията на издадените лицензии на дружествата в подсектори „Електроенергетика“, „топлоенергетика“ и „природен газ“;ефективен контрол по изпълнение на одобрените бизнес планове на ВиК операторите и по прилагането на утвърдените цени на предоставяните ВиК услуги на потребителите; предприемане на мерки за съществено подобряване на работата на регулираните дружества спотребителите и разрешаване на спорове; активно сътрудничество сдруги регулатори и участие впроцеса на формиране надобри регулаторни практики.
Ползата/ефектът за обществото от провежданата политика и/или очакваните резултати от изпълняваните задачи е въвеждане на ясни и прозрачни правила за функциониране на енергийните дружествата и ВиК операторите; гаранции заполучаване на качествени доставки и предоставяни услуги; ефективно работещ енергиен пазар чрез усъвършенстване на пазарния модел за свободен избор на доставчик; равнопоставен достъп до мрежите и създаванеусловиязаконкуренция; чрез ефективназащита правата на потребителитеда намаляват жалбите вдвата сектора.
Агенция заядрено регулиране Агенцията за ядрено регулиране е независим специализиран орган на изпълнителната власт и председателят на агенцията осъществява държавното регулиране на 107
безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и на безопасното управление нарадиоактивните отпадъци и отработеното гориво.
Мисията на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) е „Защита на човека, обществото, бъдещите поколения и околната среда от вредното въздействие на йонизиращите лъчения”.
Основната цел на дейността на АЯР е да осигури използването на ядрената енергия и източниците на йонизиращи лъчения (ИИЛ) само за мирни цели и в съответствие със Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) и актовете по неговото прилагане.
Функционалната област е„Регулация на ядрената безопасност и радиационната защита на РепубликаБългария“.
Основните дейности извършвани отАЯР са,както следва:
• Издаване на лицензии и разрешения за дейности в ядрени съоръжения с ИЙЛ, както и издаване налицензии заспециализирано обучение;
• Издаване наудостоверения зарегистрация на дейности по чл. 56, ал.3 отЗБИЯЕ и удостоверения за правоспособност за работа в ядрени съоръжения или с източници на йонизиращи лъчения;
• Регулаторен контрол за безопасно използване на ядрени съоръжения и източници на йонизиращи лъчения;
• Поддържане на аварийна готовност;
• Развитие на нормативнатауредба по безопасно използване наядрената енергия;
• Осигуряване на международното сътрудничество на Република България в тази области изпълнение на международните конвенции и договори;
• Информиране на обществеността за състоянието на ядрената безопасност и радиационнатазащита встраната;
За всяка от дейностите си АЯР е определила стратегическа цел и очаквани резултати, катоенаправен опитзасъздаване на система отизмерими показателизапостигането на целта.
Ползата/ефектът за обществото от дейността на АЯР е компетентното и ефективно провеждане на политиките и постигането на резултати, което да доведе до осигуряване на безопасно използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и безопасното управление нарадиоактивните отпадъци и отработеното гориво.
Дейността на Агенцията за ядрено регулиране попада в обхвата на функционална област „Регулация на ядрената безопасност и радиационната защита на Република България“.
108
2.11. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ С провежданата политика в областта на опазването на околната среда и водите се цели съхраняване на уникалната българска природа и подобряване на екологичната устойчивост, като се следи за баланса между развитието на бизнеса и опазването на биоразнообразието и ресурсите за постигане на максималните възможни ползи за икономиката и обществото. Акцент ще бъде поставен върху цели, които укрепват връзките между ресурсната ефективност, издръжливостта на екосистемите и човешкото благополучие, като усилията ще бъдат насочени към подобряване на взаимодействието сбизнеса, национални и регионални органи, местни власти, неправителствени и научни организации.
За провеждането на политиката в областта на опазването на околната среда отговорна институция е Министерството на околната среда и водите, както и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) за реализацията на проекти и дейности визпълнение на национални и общински програми вобласттана околната среда. С преминаването на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към Министерство на околната среда и водите се цели по-добра взаимовръзка соглед изпълнението надейностите по Законазаводите.
2.11.1 Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда Политиката в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда е насочена към опазване, съхранение и увеличаване на природния капитал, подобряване на управлението на отпадъците, преход към ефективна кръгова и конкурентоспособна нисковъглеродна икономика от гледна точка на използването на ресурсите и провеждане на устойчива политика за постигане на здравословна околна среда и защита на населението от свързани с околната среда въздействия. Тя обхваща прилагането и развиването на комплекс от инструменти, които допринасят във висока степен за опазване чистотата на водите, почвите и въздуха, предотвратяване образуването на отпадъците и увеличаване на оползотворяването на отпадъците, адаптиране към измененията на климата и ефективно използване на ресурсите в икономическия цикъл на страната.
В рамките на тази политика чрез бюджета на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда ще бъдат безвъзмездно финансирани екологични проекти на общините, неинвестиционни проекти и дейности, способстващи за осъществяване на политиката, насочени в секторите: управление на водите, управление на отпадъците и ограничаване загубата на биологичното разнообразие и запазване на естествените екосистеми. Проектите са насочени към изграждането на малки водоснабдителни мрежи и съорежения; пречиствателни станции за отпадъчни и канализационни мрежи и довеждащи колектори, както и проекти заизграждане на нови или реконструкция на съществуващи обекти.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на опазването и Мерна тт „ ползването на компонентите на околната Целева стойност единица среда 109
Наименование на индикатора Проект Прогноза Прогноза
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Население, обхванато от изпълнени мерки за подобряване състоянието на водите и за защита от наводнения*:
подобрено водоснабдяване;
подобрено пречистване на отпадъчни води; Бр. жители защита от наводнения
- подобрено водоснабдяване; 219 712 202 070 202 070
- подобрено пречистване на отпадъчни води; 121 690 121 000 121 000
- защита от наводнения 323 470 255 660 255 660
2. Допълнителен капацитет за оползотворяване/рециклиране на отпадъци** Тона 150 000 55 000 55 000
3. Население с подобрено качество на атмосферния въздух (за замърсител ФПЧ10) Бр. жители 728 205 788 713 3 074 127****
4. Спестени емисии на парникови газове от подкрепени проекти, подпомагащи смекчаването на неблагоприятните климатични tCO2eq*** 660 000 670 000 680 000 промени *Актуализацията на целите е извършена във връзка със сключени договори за финансиране от ОПОС по процедури BG16M1OP002-1.017-001, BG16M1OP002-1.013, BG16M1OP002-4.002 и BG16M1OP002-4.005.
**Показателят измерва постигнат ефект от осъществени проекти, свързани с предотвратяване, намаляване или ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда и използването им като ресурс за икономиката.
*** tCO2eq - тон еквивалент въглероден диоксид.
**** Целевата стойност е актуализирана въз основа на данни за населението от НСИ към 31.12.2021 г.
2.11.2 Политика в областта на Националната система замониторинг на околната среда и информационна обезпеченост Политиката в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост е насочена към осигуряване на мониторинг на околната среда, анализ и оценка на състоянието на компонентите и факторите на околната среда за изготвяне и предоставяне на информация, която да служи за основа за вземане на решения относно ефективността и целесъобразността на провежданите политики в областта на околната среда. Политиката се реализира чрез дейности за изграждане и поддържане на Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС), която гарантира достоверност, пълнота, актуалност, прозрачност и публичност на информацията за състоянието на околната среда, за целите на публичната власт и в полза на обществото.
КЛЮ ЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на Националната система за мониторинг на околната среда Целева стойност и информационна обезпеченост Мерна единица Наименование на индикатора Проект Прогноза Прогноза
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Изпълнени програми за мониторинг на Брой 12 12 12 компонентите и факторите на околната среда
2. Поддържани информационни системи/ Брой 20/12 20/12 20/12 системи с публичен достъп на НСМОС
3. Поддържани регистри с публичен достъп Брой 21 20* 20 110
* Прекратена е поддръжката на Таксономичния регистър на видовете и местообитанията, тъй като не отговаря на понятието „регистър“ по смисъла на Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, поради което целевата стойност на индикатора е намалена.
2.11.3 Политика за подобряване на инвестиционния процес, поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура Политиката в областта на околната среда, обвързана с изпълнението на геозащитните мерки и дейности за ограничаване на свлачищата, ерозионните процеси по Дунавското крайбрежие и абразионните процеси по Черноморското крайбрежие и за предотвратяване на аварии и щети, както и дейностите по регистрирането и мониторинга на свлачищните райони в Република България се изпълнява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Свлачищата, ерозията по Дунавското крайбрежие и абразията по Черноморското крайбрежие са част от общите геодинамични процеси, които представляват основни елементи на геоложката опасност на страната. Разрушителният ефект на тези процеси и явления се увеличава рязко през последните години поради комплексното взаимодействие на природни и техногенни фактори, включващи промените в климата, урбанизиране на териториите, незаконно строителство и др.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика за подобряване на инвестиционния процес, поддържане, Целева стойност модернизация и изграждане на Мерна техническата инфраструктура единица Наименование на индикатора Проект Прогноза Прогноза
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Контролирана свлачищна територия ха 1 000 1 000 1 000 С оглед изпълнение на нормативно възложените функции на МРРБ за извършване на превантивни дейности по регистриране и мониторинг на свлачищни райони на територията на Република България съгласно чл. 95, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), в т.ч. на абразионните и ерозионните процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие, се предвиждат превантивни мерки за предотвратяване на аварии и щети, които се осъществяват от МРРБ.
Комплексното управление на язовирите - публична и частна държавна собственост е възложено на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ). Министърът на икономиката и индустрията упражнява правомощията на държавата като собственик на ДПУСЯ. Държавното предприятие е инструмент за провеждането на държавната политика, свързана с дейностите по поддържане в изправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията им, безопасната им експлоатация и контрола по спазването на мерките за предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите, което може да настъпи при евентуално разрушаване на язовирни стени.
Основна цел на предприятието е приемането на язовири, тяхното класифициране, поддържане, стопанисване, осигуряване на оперативната надеждност на съществуващите язовири по отношение на баланса на водните ресурси и на 111
техническото състояние на съоръженията. Във връзка с основните си дейности, предприятието осъществява:
• Системен непрекъснат технически мониторинг на всички хидротехнически съоръжения;
• Поддръжка и ремонтно-възстановителни дейности на язовири, хидротехнически и защитни съоръжения;
• Регулиране на водните нива в язовирите с цел намаляване на риска от наводнения;
• Осигуряване на оператори заязовирите според Закона за водите и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол затехническото им състояние;
• Дейности по опазване на околната среда.
Финансиране на програми за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация През периода 2023-2025 г.ще продължи изпълнението на програмите за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация. Финансирането отдържавния бюджет на тези програми е на основание § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда. С изпълнението на програмите се цели трайно отстраняване на замърсяването от промишлената дейност на повърхностните и подземни води и почви, с оглед подобряване на работната и околната среда на работещите в предприятията и населените места в района на дружествата. Средствата ще бъдат насочени към изпълнение на програмите за отстраняване на минали екологични щети на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, „Хармони 2012“ ЕООД - Кърджали и „Агрополихим” АД - Девня. Средствата за периода 2023-2025 г.са в размер на 23,1 млн. лв. за 2023 г.,21,8 млн. лв.за2024 г.и 13,2млн. лв.за2025 г.
2.12. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ Провежданата политика в областта на регионалното развитие е насочена към създаването на условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на регионите, целящо общо икономическо и социално развитие на страната, както и развитие натериториалното сътрудничество. Политиката енасочена и към подобряване качеството на жизнената среда на българските граждани и превръщането на българскитерегиони впривлекателно място заинвестиции и бизнес.
Поставените цели в областта на регионалното развитие се осъществяват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството посредством изпълнението на посочените по-долу политики, като към тях са определени и съответните ключови индикатори за измерване на постигнатите резултати в периода 2023-2025 г.
112
2.12.1 Политика за интегрирано развитие на регионите запостигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда Основен акцент на тази политика е създаването на условия за постигане на устойчиво интегрирано развитие на районите и общините в страната, подпомагане на икономическото и социално развитие на трансграничните региони и намаляване на регионалните различия посредством подобряване на инфраструктурата в граничните райони, насърчаване на сътрудничеството между регионите, както и насърчаване на съвместното трансгранично сътрудничество и балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата внаселените места.
Тази политика е насочена към подобряване качеството на жизнената среда и превръщането на регионите в привлекателно място за инвестиции и бизнес, както и прилагане на целенасочени мерки за подпомагане на регионите, изоставащи с развитието си, като се отчитат специфичните им нужди и местния потенциал за развитие. Целта е насочена към сближаване в три аспекта - икономическо, социално и териториално сближаване, както и три нива - европейско - с регионите на ЕС, национално - между българските райони и вътрешно-регионално - между общините в отделните райони.
Сред основните приоритети еи създаването на балансирана, съразмерно развиваща се и устойчива жилищна система.
В рамките на политиката се координира изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика за интегрирано развитие на регионите за постигане на растеж и Целева стойност подобряване качеството на жизнената среда Мерна единица Наименование на индикатора Проект Прогноза Прогноза
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Изпълнение на Пътна карта за реализиране на регионалната политика с цел създаване на условия за балансирано териториално развитие с % 10 30 60 изпълнение до 2025 г. при прилагане на разпоредбите на Закона за регионалното развитие
2. Намаляване на дела на мигриралото население % 2,02 2,01 2,01 (вътрешна миграция)
3. Нарастване потенциала на АТЕ* за ефективно и ефикасно планиране, управление и използване на ресурсите за устойчиво местно развитие (нарастване дела на общините, отчитащи % 1,1 1,2 1,3 резулт ат и над средните за страната по показатели за финансова самостоятелност и инвестиционна активност) *АТЕ - административно-териториални единици.
113
2.12.2 Политика за подобряване на инвестиционния процес, поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура Политиката е свързана с дейности за управление, поддържане и изграждане на ВиК инфраструктурата с цел осигуряване на съответствие с директивите на Европейския съюз вобласттана водите и устойчивост при предоставяне наВиК услугите.
През периода 2023-2025 г.чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е предвидено да бъдат финансирани дейности по реконструкция на ВиК мрежи и съоръжения на територията на 28-те области в страната, както и инфраструктурни благоустройствени обекти за подобряване на уличната мрежа в райони встраната.
Приоритетите по отношение на устройството на територията сасвързани сосигуряване на териториалното развитие, устройството на територията, административно- териториалното устройство, децентрализацията, изграждането и развитието на техническата инфраструктура и благоустрояването на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), в съответствие снационалните стратегически документи, приоритети и програми в сферата на пространственото развитие, пътната инфраструктура, ВиК инфраструктурата.
В капитала на учредения към министъра на регионалното развитие и благоустройството „Български ВиК Холдинг“ ЕАД са апортирани 23 ВиК дружества.
Консолидирането на държавното участие в отрасъла ще даде възможност за координиране на управлението и финансирането на всички дружества в отрасъл ВиК, което от своя страна ще допринесе за по-ефективно провеждане на държавната политика всектора.
През периода 2023-2025 г. „Български ВиК Холдинг“ ЕАД ще подпомага финансово ВиК дружествата при изпълнение на проектите по ОПОС чрез осигуряване на ресурсза съфинансиране, както и ще осигурява ресурс за стабилизиране и оздравяване на ВиК дружествата, вт.ч.изграждане и ремонт наВиК инфраструктура.
По отношение на пътната инфраструктура в рамките на тази политика се изпълняват дейности, свързани спроектирането, строителството, експлоатацията и поддръжката на републиканските пътища извън градовете и при пътните възли, като част от основната дейност е и придобиването на земи и поддържане на правото на преминаване на пътищата през чужда територия, които са подробно описани в Политика в областта на транспорта и съобщенията.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика за подобряване на инвестиционния процес, поддържане, Целева стойност модернизация и изграждане на техническата Мерна инфраструктура единица Наименование на индикатора Проект Прогноза Прогноза
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Подобряване качеството на предоставяната услуга „Водоснабдяване и канализация“ чрез Брой увеличаване броя на жителите, на които се 0 1 000 17 324 жители предоставя питейна вода с подобрени качествени показатели и/или на които се 114
осигурява непрекъснатост на водоснабдяването и/или на които се предоставя услугата отвеждане и пречистване на отпадъчните води*
2. Обезпечаване на територията на страната с общи устройствени планове. (нарастване на % 30 40 30 броя на общините с действащи общи устройствени планове) * За 2023 г. не се очаква промяна в целевите стойности на индикатора, предвид това, че продълж ава изпълнението на сключени договори, които няма да приключат, както и предстои сключване на нови договори, които ще бъдат изпълнявани в периода на средносрочната бюдж етна прогноза. В таблицата за прогноза 2024-2025 г. се посочва броят жители, за които през съответната година е постигнато подобряване качеството на предоставяната ВиК услуга.
Държавната политика в областта на националния строителен контрол се осъществява с цел ограничаване на последствията от извършеното незаконно строителство и осъществяване на превантивен контрол за недопускане на нарушения на нормативната уредба по устройство на територията. Целта е строежите да се изпълняват по начин, гарантиращ безопасни и здравословни условия в икономически обоснован експлоатационен срок. В рамките на тази политика се извършва контрол по спазването на Закона за устройство на територията и на нормативните актове по прилагането му при проектирането и строителството.
2.13. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА Политиката в областта на културата е свързана с укрепването, популяризирането и развитието на българската идентичност, култура и духовни ценности. Стратегическите цели на политиката са насочени към създаването на условия за устойчиво културно развитие и духовно консолидиране на нацията, утвърждаването на българската национална идентичност чрез изграждане образа на България като страна със самобитна култура и уникално културно наследство, активирането на международната дейност за популяризиране достиженията на българските творци и повишаване конкурентоспособността на българския културен продукт.
2.13.1 Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство Основните приоритети на политиката в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство са опазване и социализиране на културното наследство и стимулиране на обвързването му стуристическите продукти, привличане на проектно финансиране в областта на културата по различни програми и донори, развитие и техническо усъвършенстване на музейната мрежа, привличане на средства от Европейските програми и двустранни спогодби за подкрепа на културата и утвърждаване на България като дестинация за осъществяване на международни културни проекти.
В областта на опазването на недвижимото културно наследство ще продължи държавната подкрепа за извършване на археологически проучвания, реставрация и съпътстваща консервация (укрепване, защитни покрития, вертикална планировка и др.) на значими археологически обекти, както и извършването на консервационно- реставрационни работи на недвижими културни ценности.
115
В областта на опазването и представянето на движимото културно и аудио-визуално наследство (държавните музеи, художествените галерии и Българската национална филмотека) ще продължи финансирането на дейностите им по стандарти в подкрепа на възможностите за по-голяма самостоятелност и мотивация на работещите в музейното дело запопуляризирането на националното културно богатство.
В областта на движимото културно наследство ще продължи държавната подкрепа за закрила и развитие на културата, чрез подпомагане на дейности, свързани с опазване и представяне на движимото културно наследство, музеите, художествените галерии и визуалните изкуства.
Отговорни за провеждането на политиката са Националният институт за недвижимо културно наследство, държавните музеи и художествени галерии в системата на Министерството на културата, Центърът за подводна археология, Културен център „Двореца“и Българската национална филмотека.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на опазване на движимото Целева стойност и недвижимото културно наследство Мерна Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора единица
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Проучване, реставрация и консервация на (обекти Брой 155 160 160 от местно, национално и световно значение) недвижимото културно наследство
2. Създаване на образователни програми в музеи и Брой 20 23 23 галерии
3. Дигитализация на недвижими културни ценности Брой Дигитализация Цялостна (НКЦ) и документални архиви, създаване на на 4000 дигитализация регистри и бази данни - Национален регистър на досиета от недвижими културни ценности архивния фонд на НКЦ с категории ансамблово значение и за сведение ансамблово
4. Подкрепени проекти в областта на музейното дело Брой 82 90 90 и визуалните изкуства
5. Брой обекти с предоставен траен статут на НКЦ и Брой 5 000 и 5 8 000 и 8 2 000 и 10 определени предписания за опазване чрез териториални териториални териториални изпълнение на ежегодни териториални програми за програми програми програми актуализация на регистъра на НКЦ
6. Изграждане на 3D държавен дигитален архив на Брой 100 - 100 - 100 - НКЦ (При осигурено съвременно техническо Изготвени 3D Изготвени 3D Изготвени 3D оборудване) документации документации документации на национални на на недвижими национални национални културни недвижими недвижими ценности културни културни ценности ценности 116
В областта на опазването и представянето на движимото културно наследство на регионално ниво продължава финансирането на музеите и художествените галерии с регионален характер като делегирана от държавата дейност по стандарти с цел подкрепа на възможностите за по-голяма самостоятелност и мотивация на работещите в музейното дело за популяризирането на българското културно наследство и за опазване на националната ни идентичност.
2.13.2 Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование Основните приоритети на политиката в тази област са оптимизиране на действащата система на финансиране в мрежата на сценичните изкуства и повишаване на ефективността на маркетинга и атрактивността на предлаганите културни продукти, разширяване на равнопоставения достъп до култура и културно наследство, опазване и социализиране на културното наследство и стимулиране на обвързването му с туристическите продукти, привличане на проектно финансиране в областта на културата по различни програми и донори, привличане на средства от европейските програми и двустранни спогодби за подкрепа на културата, разширяване на гамата на предлаганите културни продукти и услуги в чужбина и утвърждаване на България като дестинациязаосъществяване на международни културни проекти.
В областта на филмовото изкуство ще продължи подкрепата за създаването на нови български филми. Националното финансиране предвижда увеличаване на българските филми - копродукция с европейски страни. Разширяването на интеграцията с европейските кинематографии ще допринесе за издигане на художественото и техническо качество на филмите и ще разшири възможностите за разпространение на българското кино на международния пазар.
В областта на сценичните изкуства (театри, опери, оперно-филхармонични дружества, оркестри и ансамбли) ще продължи подобряване на управлението, осигуряване на по-голямо разнообразие от представления и на по-широк достъп на зрителите до художествения продукт, както и създаване на трайнауредба на единните разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности вобласттана сценичните изкуства.
В областта на литературното наследство основните приоритети ще се насочат към подкрепа на книгоиздаването чрез подпомагане на издателската дейност и популяризиране на българската книга по света и създаване наусловия за развитието и утвърждаването на библиотеките като съвременни центрове, осигуряващи ефективно библиотечно информационно обслужване на широк кръг потребители. Националната библиотека „Св. св.Кирил и Методий“ ще продължи финансирането на дейностите си по стандарти, прилагайки системата наделегиран бюджет.
Утвърждаването на положителния образ на България в чужбина посредством постиженията на националните изкуства и култура се постига чрез дейността на българските културни институти в чужбина. Акцент в тяхната дейност са страните от Европейския съюз.
117
Продължава политиката за финансиране на културни инициативи, целеви програми и творчески проекти в областта на културата на конкурсен принцип. За тази политика допълнително саразчетени 30,0 млн. лв. вцентралния бюджет за2023 г.
Отговорни запровеждане на политиката садържавните културни институти в областта на сценичните изкуства театри, опери, оперно-филхармонични дружества, оркестри и ансамбли, Изпълнителна агенция „Национален филмов център“,българските културни институти вчужбина, Национален фонд „Култура“ и Националната библиотека „Св. св.
Кирил иМетодий“.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната Целева стойност и в чужбина и достъп до качествено художествено образование Мерна Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора единица
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Подкрепа за производство на български филми Брой 50 50 60
2. Популяризиране на българското кино чрез участия в Брой 65 65 60 международни фестивали
3. Подкрепени проекти в областта на сценичните Брой 150 150 изкуства, литературата, любителско творчество
4. Организирани изяви на български творци на Брой 36 36 35 международна сцена
5. Подкрепени фестивали, събития и чествания с Брой 25 25 национално и международно значение
6. Представления на държавните културни институти, Брой 14 700 14 700 15 000 осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства
7. Посетители на представления на държавните Брой 2 240 000 2 365 000 2 200 000 културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства В областта на опазването и разпространението на литературното наследство ще продължи финансирането на библиотеките срегионален характер и на читалищата като делегирани от държавата дейности по стандарти, в подкрепа на възможностите за по- голяма мотивация на работещите втази сфера.
С цел подпомагане на културни организации и творци, упражняващи свободни професии за създаване, представяне и разпространение на артистични продукти в областта на съвременните изкуства продължава финансирането на Регионален център засъвременни изкуства„Топлоцентрала“катоделегирана отдържавата дейност.
В проектобюджета за 2023 г. за делегираните от държавата дейности по култура, финансирани чрез общинските бюджети, са разчетени средства за текущи разходи в размер на 193,5 млн. лв.,които саувеличени с29,9млн. лв.спрямо ЗДБРБ за2022 г.
Разчетени са 15,0 млн. лв. за осигуряване в годишен размер на допълнителното увеличение през 2022 г. със ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г. на стандартите на музеите, художествените галерии, библиотеките с регионален характер и читалищата, както и 118
допълнителни средства в размер на 11,2 млн. лв. за осигуряване ръста на минималната работна заплата от 710 на 780 лв. и 3,7 млн. лв. за осигуряване на провежданите през
2022 г.политики.
2.14. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА Политиките в областта на младежта и спорта са насочени към насърчаване на икономическата активност и развитие на младите хора, развитие на спорта заучащи и спорта всвободното време, развитие и утвърждаване на спортазависоки постижения.
За периода 2023-2025 г. са осигурени условия и допълнителен финансов ресурс за изпълнението на целите и дейностите във връзка с реализирането на приоритетите на провежданите политики в областта на младежта и спорта. За реализирането на политиките чрез мерки за развитие на спорта и за развитие на младите хора са предвидени допълнителни средства, както следва:
• 5,5 млн. лв. за осигуряване на условия и възможности за развитие на елитния спорт и ефективен тренировъчен процес за постигане на спортни резултати на международно ниво, развитие на потенциала на млади талантливи спортисти, подпомагане на спортни дейности вобласттана спортазависоки постижения;
• 3,0 млн. лв. за финансиране на дейности по бюджетна програма „Олимпийска подготовка“ за провеждане на оптимална подготовка на проектоолимпийския отбор;
• 0,6 млн. лв.замесечни премии на олимпийски медалисти, прекратили активната си състезателнадейност и треньори;
• 0,6 млн. лв. за финансиране на проекти за младежки дейности по Националната програмазаизпълнение на младежки дейности по чл. 10аотЗаконазахазарта;
• 0,8 млн. лв. допълнителни капиталови разходи за финансиране на одобрени проекти по реда на Наредба № 4 от 2019 г.и капиталови разходи задържавни и общински училища по програма съгласночл. 14,ал.3,т.2 отЗаконазахазарта;
• 10,0 млн. лв. предвидени капиталови разходи по централния бюджет за всяка година от прогнозния период за реализиране на Национална програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти.
2.14.1 Политика в областта на младите хора Приоритетите в областта на младежта са насочени към улесняване на достъпа до качествени услуги за специална подкрепа на пълноценното личностно и обществено развитие на младите хора в съответствие спотребностите и интересите им; развитие на доброволчеството сред младите хора като движеща сила за личностно развитие, мобилност, учене, конкурентоспособност, социално сближаване, солидарност между поколенията и формиране на гражданско самосъзнание; осигуряване на възможности за пълноценно участие на младите хора в гражданския живот и заприобщаването им към основните демократични ценности и стандарти; превенция срещу рисково поведение и различни форми назависимост.
119
За периода 2023-2025 г. са осигурени условия за изпълнение на целите и дейностите във връзка с реализирането на приоритетите на провежданата политика в областта на младите хора.
Националната политика за младежта е насочена към стимулиране на инициативността на младите хора и техните организации и структури за успешното им развитие и реализация вобществения живот.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на младите хора Целева стойност Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Относителен дял на обхванатите младежи от услуги за младите хора на възраст 15-29 г. по Националната % 16,5 16,5 16,5 програма за младежта от общия брой младежи на същата възраст в страната
2. Относителен дял на обхванатите младежи от разнообразни инициативи за младите хора на възраст 15-29 г. по Националната програма за изпълнение на % 20,0 20,0 20,0 младежки дейности (по чл. 10а от Закона за хазарта) от общия брой младежи на същата възраст в страната Основните цели и дейности в областта на младите хора се реализират по две национални програми - Национална програма за младежта и Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10аотЗаконазахазарта.
Осъществяваните дейности и инициативи допринасят за развитието на младите хора, активиране на неактивни млади хора, чрез конкретни възможности, следвайки модела и техниките на неформалното образование и учене, посредством интерактивни методи.
Програмите са ефективни инструменти за достигане на млади хора от 15-29 г. като спомагатзатяхното ефективно и устойчиво развитие.
Индикаторите измерват следните цели:
• Осигуряване на подкрепяща и насърчаваща среда за личностна, професионална и социална реализация на младите хора в страната чрез изграждане на социално отговорно поведение и превенция на различни форми зависимости и/или агресия, скоето да се подобрят качеството на живот и средата, в която живеят и общуват младите хора;
• Улесняване на достъпа до качествени услуги за специална подкрепа на пълноценното личностно и обществено развитие на младите хора всъответствие спотребностите и интересите им.
Зареализирането натазиполитика чрез мерки заразвитие на младите хора саразчетени по държавния бюджет средства, както следва: 7,4млн. лв.за2023 г.и по 7,8млн. лв.за
2024 и 2025 г.,като финансирането на тази политика се допълва и със средства от ЕС по различни програми.
120
Основните приоритети в областта на спорта саукрепването наздравето и физическата активност, практикуването на спорт от всички и развитие на спорта за високи постижения.
За периода 2023-2025 г. са осигурени условия за изпълнение на целите и дейностите във връзка с реализирането на приоритетите на провежданите политики в областта на спорта.
За прогнозния период са разчетени разходи за реализиране на дейности в областта на физическото възпитание, физическата активност, спорта и спортно-туристическата дейност.
За периода са разчетени и разходи за финансиране на дейности в областта на физическото възпитание, спорта и културата за сметка на постъпления от хазартните игри, организирани от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, съгласно разпоредбите наЗаконазахазарта:
S капиталови разходи за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в държавните и общинските училища въз основа на съвместна годишна програма на министъра на младежта и спорта и министъра на образованието и науката съгласно чл. 14,ал.3,т.2 отЗаконазахазарта- 3,8млн. лв.;
^ дейности, финансирани от Национален фонд „Култура“ съгласно чл. 14, ал. 3,т.
3 отЗаконазахазарта- 3,8млн. лв.
Съгласно § 9,ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона захазарта в проектобюджета на Министерството на младежта и спорта за 2023 г. и в бюджетните прогнози за 2024 г. и 2025 г. са предвидени разходи за дейности в областта на физическото възпитание, физическата активност, спорта и спортно-туристическата дейност до размера на данъка по Закона за корпоративното подоходно облагане, таксата по чл. 30, ал. 3 и променливата част на таксата по чл. 30, ал. 4, внесени съответно през 2021 г. и 2022 г. в държавния бюджет от Държавно предприятие „Български спортентотализатор“.
2.14.2 Политика в областта на спорта заучащи и спорта в свободното време Приоритетите на политиката в областта на спорта за учащи, в т.ч. деца в риск, са насочени към насърчаване на учащите от различните възрастови групи към физическа активност, здравословен начин на живот и създаване на навици зазанимания със спорт.
Водеща цел на политиката по отношение на спортните училища е свързана с осигуряване на условия за качествен подбор на деца със спортен талант, конкурентна среда за развитие, възможности за спортно усъвършенстване, създаване на възможности за реализиране на „двойна кариера“ и мотивираща среда за професионалната и личностната реализация на спортистите.
Приоритетите на политиката вобласттана спорта всвободното време (спортазавсички и спортно-туристическата дейност) са насочени към укрепване на здравето на гражданите чрез здравословна физическа активност и осигуряване на условия за практикуване на спорт, изява и реализиране на лични спортни резултати, увеличаване броя на лицата, практикуващи спорт като средство за профилактика, поддържане и съхраняване наздравето и натяхната физическадееспособност.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ 121
Политика в областта на спорта за учащи и Целева стойност спорта в свободното време Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Относителен дял на обхванатите в спортни % 12,81 12,81 12,81 дейности, подпомагани от ММС ученици към общия брой на учениците
2. Относителен дял на обхванатите в спортни % 2,64 2,64 2,64 дейности, подпомагани от ММС студенти към общия брой студенти
3. Относителен дял на обхванатите в спортни % 2,85 2,85 2,85 дейности за спорт в свободното време, подпомагани от ММС лица към населението на Република България Посочените индикатори 1 и 2 отразяват обхванатите ученици и студенти във връзка с осъществяването на стратегическата цел за подобряване здравето, физическата и психическа годност на учащите от различните възрастови групи, студентите и децата в риск чрез създаване на необходимите условия за системни занимания с физическо възпитание и спорт и възможности заспортна изява.
Индикатор 3 отразява общия брой на участниците (лица от различни възрастови и социални групи от населението, в т.ч. деца и хора с увреждания), включени в спортни занимания, обучение по вид спорт, в спортни прояви и състезания и други спортни дейности и прояви в областта на спорта за всички, спортно-туристическата дейност и спортазахора сувреждания, към населението на страната.
Индикаторите се отчитат ежегодно. Целевите групи, към които са насочени, са ученици, студенти, деца, възрастни, хора с увреждания, представители на различни възрастови и социални групи от населението, практикуващи спорт и/или спортно- туристическадейност по обединяващ принцип и др.
За реализирането на тази политика чрез мерки заразвитие на спортазаучащи и спорта в свободното време са разчетени средства в размер на 6,8 млн. лв. за всяка година от прогнозния период.
2.14.3 Политика в областта на спорта за високи постижения Политиката енасочена към създаване наусловия и възможности заразвитие на елитния спорт на регионално, национално и международно ниво чрез реализиране на програми, оптимизиране управлението на спортната подготовка и подобряване на координацията между държавните институции, общините и спортните организации, предоставяне на обективна информация и анализи с високо качество относно динамиката на функционалния капацитет и физическите качества на тестваните спортисти и изпълнение на заложените цели и приоритети в областта на държавната политика по отношение на борбата срещу използването на допинг вспорта.
Политиката еразработеназареализиране на следните основни цели:
• Реализиране на програми за елитен спорт и осигурен ефективен тренировъчен процес запостигане на спортни резултати на международно ниво;
• Развитие на потенциала на младите талантливи спортисти;
122
• Разработване и внедряване на нови методики за оптимизиране на методите за контрол и оценка на ефективността натренировъчните въздействия;
• Създаване наусловия зареализиране на ефективен тренировъчен и състезателен процес на спортистите, масовизиране на заниманията със спорт в различните възрастови групи и усъвършенстване на системата за управление на тренировъчния процес, като възможност за спортно развитие и основа за реализиране на високи спортни резултати;
• Осигуряване възможности и допълнителен финансов ресурс за реализиране на дейности по програма за финансово подпомагане на дейности в областта на спортазависоки постижения;
• Подпомагане провеждането на международни спортни прояви натериторията на страната (домакинства на състезания и първенства от международния спортен календар);
• Осигуряване на награди на спортисти, медалисти и призьори от европейски и световни първенства, олимпийски игри и аналогични първенства и игри захора сувреждания запостигнати спортни резултати и класирания;
• Осигуряване на месечни премии на олимпийски медалисти, прекратили активната си състезателна дейност и треньори на олимпийските медалисти и на сборните олимпийски отбори по съответния спорт;
• Предотвратяване на употребата на допинг в спорта и борба с това явление до окончателното му премахване.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на спорта за високи Целева стойност постижения Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Относителен дял на спортисти, които са финансово подпомогнати за участия в състезания от МСК от всички картотекирани % 18,9 18,9 18,9 състезатели
- на Европейски първенства
- на Световни първенства
- на Олимпийски и европейски игри (олимпийски игри - зимни, летни, паралимпийски игри - зимни и летни, младежки олимпийски - зимни и летни и европейски игри)
2. Брой медали, спечелени на олимпийски и Брой 230 230 230 европейски игри, световни и европейски първенства
3. Относителен дял на класиранията до 8-мо % 91,0 91,0 91,0 място в състезания от МСК към броя на финансово подпомогнатите от ММС спортисти
- на Европейски първенства 123
Политика в областта на спорта за високи Целева стойност постижения Мерна единица тт Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора 2023 г. 2024 г. 2025 г.
- на Световни първенства
- на Олимпийски и европейски игри (олимпийски игри - зимни, летни, паралимпийски игри - зимни и летни, младежки олимпийски - зимни и летни и европейски игри)
4. Относителен дял на финансово подпомаганите за СВП спортни клубове спрямо всички вписани в Националния % 23,0 23,0 23,0 регистър на лицензираните спортни организации и на членуващите в тях спортни клубове За реализирането на тази политика чрез мерки за развитие на спорта за високи постижения саразчетени средства, както следва: 80,0 млн. лв.за2023 г.,89,4млн. лв.за
2024 г.и 90,4млн. лв.за2025 г.
2.14.4 Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти Държавната политика в тази област е насочена към изграждане, реконструкция и модернизация на спортните обекти и съоръжения и обектитезасоциален туризъм сцел привеждането им във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти.
Спортните обекти и съоръжения и обектите за социален туризъм са основна предпоставказаразвитие на системата на физическото възпитание и спорта.
Изграждането на съвременна спортна инфраструктура дава възможност за оптимални условия заспортна подготовка, провеждане на подготвителни лагери и организиране на състезания от държавния и международния спортен календар. Изграждането на модерни спортни съоръжения е предпоставка за привличане на подрастващите към системни занимания със спорт, привикване към здравословен начин на живот и превенция назависимости.
КЛЮ ЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във Целева стойност вид, отговарящ на съвременните Мерна международни стандарти единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Ремонтирани и реконструирани Брой 10 10 10 обекти/съоръжения За реализирането на тази политика са разчетени средства по държавния бюджет, като финансирането й се допълва и със средства по Оперативна програма „Региони в растеж“и др.
124
2.14.5 Политика в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики заспорта Основната цел на политиката е оползотворяване на възможностите, произтичащи от членството ни вЕС, както и прилагане на добри международни практики в областта на спорта и подкрепа на дейността на спортните организации за въвеждане на нови европейски и световниуправленски практики.
2.15. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА
2.15.1 Политика в областта на транспорта Политиката в областта на транспорта е насочена към развитие на базисната транспортна инфраструктура, която е важно условие за поддържането на устойчив икономически растеж. Основен приоритет на транспортната политика е повишаване на качеството на предлаганите транспортни услуги и устойчивото развитие на транспорта.
Транспортният сектор е ключов за българската икономика както поради неговата свързваща роля по отношение на останалите сектори, така и заради собствения му принос вбрутнатадобавена стойност и заетостта.
Намаляването на негативното влияние на различните видове транспорт върху околната среда, както и осигуряването на високо ниво на безопасност и сигурност, са сред основните приоритети. Политиката е насочена към стимулиране използването на обществените видове транспорт и програми за промяна в разпределението по видове транспорт сцел намаляване на вредното въздействие на автомобилния транспорт преди всичко върху околната среда, но също така и върху безопасността на движението и намаляване назадръстванията.
Приоритет еи поддържането и развитието на републиканската пътна инфраструктура в съответствие със съвременните изисквания на автомобилния транспорт чрез изграждане на националната мрежа от магистрали и скоростни пътища, свързването и с европейските транспортни коридори, модернизация и обновяване на републиканската пътна мрежа и осигуряване на добро експлоатационно състояние и ниво на безопасност на съществуващата пътна мрежа. Цели се осигуряване на съпоставимо с европейската практика високо ниво на транспортна достъпност и мобилност за територията на Република България, обвързано с ефективно проектиране, изграждане, управление, поддържане и ремонт на пътната инфраструктура по проекти, финансирани от фондовете наЕвропейския съюз, както и със средстваотдържавния бюджет.
Отговорни институции за изпълнението на политиката в областта на транспорта са Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на регионалното развитие и благоустройствоточрез Агенция „Пътна инфраструктура“.
При изпълнение на политиката в областта на транспорта предвидените средства ще бъдат насочени към:
• Ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура;
• Поддържане и развитие на републиканската пътна инфраструктура в съответствие със съвременните изисквания на автомобилния транспорт чрез изграждане на националната мрежа от магистрали и скоростни пътища и свързването й севропейскитетранспортни коридори;
125
• Модернизация и обновяване на републиканската пътна мрежа и осигуряване на добро експлоатационно състояние и ниво на безопасност на съществуващата пътна мрежа;
• Постигането на съпоставимо с европейската практика високо ниво на транспортна достъпност и мобилностзатериторията наРепубликаБългария;
• Развитие на интермодален транспорт;
• Изграждане на модерна и оперативно съвместима с европейската железопътна мрежа национална железопътна инфраструктура;
• Намаляване на потреблението на горива и повишаване на енергийната ефективност натранспорта;
• Повишаване на сигурносттаи безопасносттанатранспортната система.
От 1януари 2019 г.започна поетапното въвеждане на ТОЛ системата свъвеждането на т.нар. „електронна винетка“ за леките автомобили, а от месец март 2020 г. стартира поетапното въвеждане на ТОЛ сегменти в обхвата на платената пътна мрежа на база изминато разстояние, с което започна тарифирането и на товарните автомобили над 3,5 т.
С актове на Министерския съвет през 2022 г. се актуализира тарифата за изминато разстояние и Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - ТОЛ такса. В тази връзказапериода 2023-2025 г.се очаква ръст на приходите от държавни такси както следва: за 2023 г. се предвижда увеличение с 225,1 млн. лв. спрямо изпълнението на приходите от ТОЛ такси за 2022 г.,за 2024 г.- увеличение с 66,2 млн. лв. спрямо очакваните приходи през 2023 г.,с което се достига размер на приходите от ТОЛ такси на годишна база от 555,6 млн. лв., а за 2025 г. - запазване на приходите до размерите от 2024 г. Средствата ще бъдат насочени към ефективното поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура, изграждане на магистралните пътища и интеграция на националната пътна инфраструктура вЕвропейскататранспортна мрежа.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Целева стойност Политика в областта на транспорта Мерна единица Проект Прогноза Прогноза
2023 г. 2024 г. 2025 г.
Наименование на индикатора
1. Рехабилитирани и новоизградени км. 453,195 511,896 410,690 участъци 2.Текущ ремонт и км. 19 925,233 19 925,233 19 925,233 поддържане на РПМ
3. Повишаване на среднопретеглена скорост на км./ч. 78,4 78,5 78,6 движение по железопътната инфраструктура
4. Реализирани влаккилометри от „БДЖ влаккм. 22 258 840 21 042 909 21 042 909
- Пътнически превози“ ЕООД Основните приоритети на държавното финансово подпомагане на реалния сектор в областта на транспорта и съобщенията са насочени към предоставяне на средства под формата на субсидии, компенсации и капиталови трансфери за нефинансови предприятия. Със средствата от държавния бюджет за нефинансовите предприятия се 126
покриват само необходимите разходи, възникнали при изпълнение на възложените им от държавата задължения, свързани с предоставяне на обществени услуги, с цел избягване на свръхкомпенсация на предприятията. Предоставянето на средствата е обвързано с конкретни изисквания и критерии, като по този начин се цели повишаване на качеството на изпълняваните услуги и ефективно разходване на средствата от държавния бюджет засъответнатадейност.
В това направление са разчетени субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия, както следва:
- Национална компания „Железопътна инфраструктура“ В изпълнение на чл. 25, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт, държавата участва във финансирането на дейностите по изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура. Съгласно действащото законодателство, стопанисването и управлението на предоставените активи - публична и частна държавна собственост, и изпълнението на посочените дейности е възложено наНационална компания „Железопътна инфраструктура”.
Предвидените средства за субсидии за Национална компания „Железопътна инфраструктура“ са съобразени с тенденциите и възможностите за реализиране на приходи отдруги дейности науправителя на железопътната инфраструктуразапериода 2023-2025 г., като са планирани средства за 2023 г. в размер на 272 300,0 хил. лв., за
2024 г.- 284 930,0хил. лв. и за2025 г.- 314 910,0хил. лв.
- „БДЖ-Пътнически превози “ ЕООД Средствата за субсидии се предоставят на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД за осигуряване изпълнението на възложеното му задължение за извършване на обществени превозни услуги по договор, сключен между министъра на транспорта и съобщенията и дружеството.
Средстватазасубсидии за„БДЖ-Пътнически превози“ЕООД се предоставят и отчитат чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията. За периода 2023-2025 г.сапланирани по 196 190,0хил. лв.на година.
- „Български пощи“ЕАД Средствата за субсидии се предоставят на „Български пощи“ ЕАД съгласно разпоредбите на чл. 29 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за субсидии през 2023 г.са предвидени общо средства в размер на 61 330,8 хил. лв.В тази връзка разчетените средстваза2023 г.са:
■ за авансово предоставени средства за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършването на универсалната пощенска услуга през текущата година- 28 456,0хил. лв.
■ за докомпенсиране на несправедливата финансова тежест от извършването на универсалната пощенска услуга през 2021 г. са предвидени 1562,0 хил. лв. за
2023 г.;
■ за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършването на универсалната пощенска услуга за 2018 г. и 2019 г., на основание § 66 от 127
преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 53 от 2019 г.) са предвидени 3 675,0хил. лв.за2023 г.;
■ за авансово предоставени средства за компенсиране на услугата от общ икономически интерес по разпространение на периодични печатни издания (вестници и списания) с отстъпки на едро и дребно, директно или на абонаментна основа на територията на Република България през текуща година
- 27 000,0хил. лв.;
■ за докомпенсиране на услугата от общ икономически интерес по разпространение на периодични печатни издания (вестници и списания) с отстъпки на едро и дребно, директно или на абонаментна основа на територията наРепубликаБългария през 2020 г.- 637,8хил. лв.за2023 г.
За 2024 г.и 2025 г.сапланирани средства вразмер на 55 456,0хил. лв.загодина (вт.ч.
28 456,0 хил. лв. за авансово предоставени средства за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършването науниверсалната пощенска услуга и 27 000,0 хил. лв. за авансово предоставени средства за компенсиране на услугата от общ икономически интерес по разпространение на периодични печатни издания (вестници и списания) с отстъпки на едро и дребно, директно или на абонаментна основа натериторията наРепублика България.
Капиталовите трансфери всектора натранспорта санасочени към:
- Национална компания „Железопътна инфраструктура” Цялостната инвестиционна програма на Национална компания „Железопътна инфраструктура”, свързана с изграждането, рехабилитацията и развитието на железопътната инфраструктура, ще се осъществява със средства от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г., Оперативна програма „Транспортна свързаност” 2021-2027 г.,Механизма за свързване на Европа и със средства, предвидени по бюджета наМинистерството натранспорта и съобщенията под формата на капиталовитрансфери.
На този етап инвестиционната програма е насочена към ускорена реализация на проекти, свързани с европейските транспортни оси и коридори на територията на страната, с оглед привеждане на инфраструктурата в съответствие с европейските норми, изисквания и стандарти, и повишаване на качеството и нивото на безопасност нажелезопътните превози.
В основната си част капиталовите трансфери се насочват за поддържане на техническото и експлоатационното състояние на съществуващата железопътна инфраструктура и съоръженията по сигнализация и безопасно управление на превознатадейност.
Планираните средствазакапиталовитрансфери заНационална компания „Железопътна инфраструктура”за2023 г.сав размер на 152 234,0 хил. лв.,за2024 г.- 209 399,0 хил.
лв.и за2025 г.- 294 438,0хил. лв.
- „БДЖ —Пътнически превози ” ЕООД За „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД за 2023 г. се предвиждат средства за капиталови трансфери от държавния бюджет в размер на 49 000,0 хил. лв. За 2024 и 128
2025 г.сапредвидени капиталовитрансфери отдържавния бюджет вразмер на 59 000,0 хил. лв. на година С предвидените средства за капиталови трансфери ще се даде възможност да се осигури финансиране зазакупуване на нов подвижен състав, както и за необходими ремонти на съществуваща техника. Разпределението на средствата в рамките на отделните години от периода 2023-2025 г. следва да се осъществява в съответствие с провежданата от Министерството на транспорта и съобщенията политика по отношение на железопътния транспорт и предвидените в тази връзка мероприятия и дейности.
- ДП „Пристанищни инфраструктура” Капиталовите трансфери през периода 2023-2025 г. се предвижда да бъдат насочени както за ремонтно-възстановителни, рехабилитационни и укрепителни дейности на пристанищната инфраструктура, такаи замодернизация на пристанищните съоръжения и дейности, свързани стяхнатапроходимост.
Предвидените капиталови трансфери от държавния бюджет за 2023 г. са в размер на
29 247,0 хил. лв. За 2024 г.са предвидени средства в размер на 22 780,0 хил. лв. и за
2025 г.предвидените капиталовитрансфери савразмер на 23 600,0хил. лв.
В областта на транспорта са предвидени и субсидиите за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони, както и средствата за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване,предвидени в нормативните актове за определени категории пътници.
■ Субсидии за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони В съответствие с § 4, ал. 1, т. 1 от заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, в държавния бюджет се предвиждат средства за субсидии за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони. Тези превози имат предимно социална насоченост - масови превози до и от работните места в чертите на града, и превози до малки отдалечени селища, осигуряващи връзка собщинския център.
Чрез този вид финансово подпомагане държавата осигурява задоволяване потребностите на населението от пътнически превози при определено гарантирано качествено ниво и достъпни цени, съобразени с покупателната способност, посредством въвеждането на определени задължения за превоз за транспортните оператори. Изпълнението на параметрите за качество, надеждност и достъпни цени на автомобилните превози ще съдейства и за постигане на целите за повишаване на мобилността и комуникациите на населението, минимизиране на регионалните различия, подобряване на заетостта и намаляване на безработицата. В резултат от изпълнението на този социален ангажимент се очаква постигане на основни правителствени приоритети като социално включване и повишаване на жизнения стандартна населението.
За2023 г.и 2024 г.средстватасаобщо по 161,0 млн. лв.на година, вт.ч.89,0млн. лв.за Столична община -вътрешноградски транспорт и 72,0 млн. лв.запревоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони. Средствата за 2025 г. са в размер на 162,0 млн. лв., в т.ч.
90,0 млн. лв. за Столична община - вътрешноградски транспорт и 72,0 млн. лв. за 129
превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта впланински и други райони.
■ Средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници Предоставянето на права за безплатни и по намалени цени превози в обществения транспорт (железопътен, автомобилен или друг вид транспорт) на определени категории правоимащи лица е елемент на провежданата социална политика, която обхваща част от населението на страната. Средствата за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, се осигуряват ежегодно от държавния бюджет на основание § 4, ал. 1,т. 2 от заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, чл. 52 от Закона за железопътния транспорт, разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Законазасъдебната власт, Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“,Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за защита на класифицираната информация и Закона за противодействие на корупцията и заотнемане на незаконно придобитото имущество.
Средствата от държавния бюджет за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, са предназначени да покрият разликата между цената на издадените превозни документи с намаление и тази по редовна тарифа на определени категории пътници, в т.ч. ветерани от войните, военноинвалиди, военнопострадали, лица, получаващи пенсия при условията на глава шеста от Кодекса за социалното осигуряване, навършили възраст по чл. 68, ал. 1-3 от същия кодекс, деца до 7 навършени години и деца от 7 до 10 навършени години, ученици, студенти и докторанти в редовна форма на обучение, многодетни майки, инвалиди и други правоимащи лица.
За 2023 г. се предвиждат 13,0 млн. лв. за пътувания с железопътния транспорт, 64,0 млн. лв. за пътувания с вътрешноградския транспорт и междуселищния автомобилен транспорт и 17,0 млн. лв. за превоз на служители, ползващи право на безплатно пътуване при изпълнение на служебните си задължения в изпълнение на разпоредбите на определени закони.
За периода 2024-2025 г. годишно се предвиждат по 13,0 млн. лв. за пътувания с железопътния транспорт, 64,0 млн. лв. за пътувания с вътрешноградския транспорт и междуселищния автомобилен транспорт и 17,1 млн. лв. за превоз на служители, ползващи право на безплатно пътуване при изпълнение на служебните си задължения в изпълнение наразпоредбите на определенизакони.
2.15.2 Политика в областта на съобщенията и цифровата свързаност Изпълнението на стратегическатацел на политикатазауспешна цифрова свързаностще допринесе зареализацията на визията на Националната програма заразвитие България
2030 и на нейните национални цели. Това е свързано с осигуряване на ефективен координационен механизъм и административен ресурс за постигане на реални резултати в полза на българските граждани и бизнес. Министерството на транспорта и съобщенията формира и развива националната политическа рамка в сътрудничество с 130
останалите държавни институции и участва във формирането на европейската политическа рамка.
Важен приоритет е широколентовият достъп до интернет, който представлява основен елемент на цифровата трансформация. Недискриминационният, безопасен и ефективен достъп до интернет трябва да бъде осигурен като услуга в обществен интерес, за да може всеки да участва в икономическия и обществен живот. Без висококачествена и устойчива цифрова инфраструктура, е ограничено или затруднено ефективното използване на цифрови услуги, както и използването и развитието на технологиите и различните иновационни решения.
Политиката в областта на съобщенията отразява необходимостта от установяване на подходящ баланс между интересите на всички участници на пазара, както на електронните съобщителни мрежи и услуги, от една страна и от друга - хармонизация на законодателството в съответствие с европейската регулаторна рамка в областта на съобщенията при отчитане на националните особености.
Държавната политика в областта на съобщенията и цифровата свързаност за периода 2023-2025 г.енасочена към изпълнението на следните приоритети:
• Осигуряване на условия за свободна, лоялна и ефективна конкуренция както на пазара на електронните съобщения, така и на пазара на пощенските услуги, като частот единния вътрешен пазар вЕС;
• Развитие на надеждна и сигурна високоскоростна електронна съобщителна инфраструктура;
• Създаване на условия за ускорено изграждане на високоскоростни и свръх високоскоростни електронни съобщителни мрежи;
• Преодоляване на изоставането в изграждането и развитието на електронната съобщителна инфраструктура в слабо населени и отдалечени райони чрез подобряване на възможностите за публична интервенция и усъвършенстване на правилатазадържавни помощи;
• Защита на правата на потребителите.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на съобщенията и Целева стойност цифровата свързаност Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
0- 100 51 54 55
1. Цифрова свързаност Цифровото десетилетие определя две основни цели в областта на широколентовата свързаност за 2030 г.: гигабитово покритие за всички домакинства и 5G във всички населени райони. Те ще се отчитат като част от индекса DESI, който измерва степента на навлизане на цифровизацията викономиката и обществото на ниво ЕС.
131
Информацията сенабира отЕвропейската комисия от ежегодни проучвания и Евростат.
Стойностите средно за ЕС и по държави членки се публикуват веднъж годишно в доклад, който проследява напредъка, надържавите членки.
В областта на съобщенията Комисията за регулиране на съобщенията изпълнява регулаторни и контролни функции по Закона за електронните съобщения, Закона за пощенските услуги, Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Комисията, в изпълнение на законите, на подзаконовите нормативни актове и на общи административни актове, както и европейските регламенти, прилага секторната политика в областта на електронните съобщения и пощенските услуги, както и политиката по планиране и разпределение на радиочестотния спектър.
Дейността на Комисията е насочена към осигуряване предоставянето на съвременни и качествени електронни съобщителниуслуги на гражданите и бизнесачрез създаване на условия за развитие на пазара на електронните съобщителни мрежи и услуги, част от вътрешния пазар на Европейския съюз, създаване на съгласувани условия за инвестиции в следващо поколение електронни съобщителни мрежи, ефективна и устойчива конкуренция при предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, включително по отношение на инфраструктурата, сигурност на мрежите и услугите и равностоен достъп доуслугите.
Дейността на Комисията за регулиране на съобщенията попада в обхвата на функционална област„Електронни съобщения и пощенскиуслуги“.
2.16. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ Министерството на електронното управление (МЕУ или Министерството) реализира политика, която допринася икономическата и социалната среда да е все по- конкурентоспособна и бързо развиваща се. Министърът на електронното управление провежда държавната политика в областта на електроннотоуправление и в областта на информационното общество и информационните технологии във взаимодействие с другите органи на изпълнителната власт.
Провежданата държавната политика включва и електронните удостоверителни услуги, електронната идентификация, мрежовата и информационна сигурност, инфраструктурата за пространствена информация и информацията от обществения сектор вмашинно-четим отворен формат.
Ключов приоритет на правителството на Република България е въвеждане на електронното управление като основна платформа за модернизация на държавата, фактор и неотменимо условие за успеха на секторните реформи. Създаването на цифрови институции еосновополагащо запостигането на действителен единен цифров пазар. Цифровата трансформация на администрацията и публичните институции води до повишаване на качеството на административните услуги, преминаване към рационални електронни процеси на функциониране иуправление в публичния сектор и за достъп по електронен път и повторно използване на информацията. Основната платформазацифровататрансформация еелектроннотоуправление.
Политиката в областта на електронното управление обхваща: управление на нормативните взаимовръзки, административните процеси и услуги, на взаимодействието с потребителите, посредством специфичен инструментариум, който да осигурява много по-високо ниво на ефективност науправлението.
132
Напредъкът в развитието на електронното управление се свързва с прилагането на принципите и изискванията на Закона за електронното управление, както и привеждането в съответствие с него на законодателната рамка в отделните области на политики, в които нормативни актове въвеждат изключения от реда, предвиден в Законазаелектронното управление.
Наред снормативния аспект, важна роля заразвитие на електронното управление има и изграждането и надграждане на информационни ресурси, включително споделени, хоризонтални и централизирани информационни системи и инфраструктурата, чрез които се осъществява служебният и автоматизиран обмен на данни и информация, и чрез които се предоставят електронни административни услуги или ИТ услуги. Така налагането на единна архитектура на електронното управление и транслирането на нейните изисквания към секторните архитектури по различните области на политики е восновата на ефективното, ефикасно и икономично разходване на публичните средства за електронно управление и информационни и комуникационни технологии в администрацията.
Без висококачествена и устойчива цифрова инфраструктура, не само ефективното използване на цифрови услуги е ограничено или затруднено значително, но и използването и развитието натехнологиите и различните иновативни решения.
Основополагащ елемент от цялостната архитектура е наличието на технологична възможност за електронна идентификация, чрез която се гарантира високо ниво на сигурност при предоставянето на електронни административни услуги за гражданите и бизнеса. Тя представлява отключващ фактор за повишаване на използваемостта на електронните административни услуги и повишаване на доверието при взаимодействие по електронен път между гражданите, бизнеса и публичните органи. Липсата на национална схема за електронна идентификация по Закона за електронната идентификация, при която средствата за идентификация се издават от държавата и неяснотата във времеви аспект за нейното реализиране и въвеждането й в продукционна среда, поражда необходимостта приоритетно министерството да изгради система заелектронна идентификация, при която гражданите ще сеидентифицират при заявяване на електронни административни услуги чрез мобилно устройство.
Изпълнението на политиката в областта на електронното управление ще допринесе пряко запостигането на поетите ангажименти в Националната програма за развитие „България 2030” (НПР България 2030). В приоритет 10 са очертани предизвикателствата пред цифровизацията на публичната администрация и персонализираните електронни административни услуги като особено значими за развитието на икономиката и задържавното управление, фокусирано върху нуждите на гражданите и бизнеса. Поставените цели в НПР България 2030 по подприоритет 10.3 „Електронно управление” са свързани с изпълнението на мерки за дигитализация и управление на данни, създаване на модели от данни с оглед осигуряване на условия за предоставяне на електронни административни услуги, реализация на ключови услуги от типа „епизоди от живота/бизнеса“ и проактивни услуги, и др. Електронното управление е основният двигател за цифрова трансформация на публичните институции. Модерните цифрови технологии ще подпомогнат прехода от институционално центриран подход в държавното управление към управление, фокусирано върху нуждите на гражданите и бизнеса. В основата на тази трансформация ще бъдат данните като основен капитал на електронното управление, както и тяхната наличност и защита. Ключов аспект в тази политика ще e предоставянето на удобен потребителски интерфейс и консолидирането на точките за 133
ползване на цифрови административни услуги чрез ясно обособени интернет портали.
За целта ще са нужни и инвестиции в цифровизацията на всички бази данни, имащи отношение към предоставянето на административните услуги, включително държавни и местни архиви, както и разширяване на използването от административните органи на хоризонталните системи на електронното управление и на средата за междурегистров обмен.
Важен елемент ще бъде и преминаването към използването на споделените ресурси на електронното управление, като Държавен хибриден частен облак и Единна електронна съобщителна мрежа. Ще се работи активно за внедряването и прилагането на нови технологии в администрацията, базирани на Интернет на нещата, изкуствен интелект, блокчейн, и др. Те ще способстватзаавтоматизираното предоставяне на информация в реално време, заобработката на големи масиви отданни и зазащита и проследимост на използването на данни. Ще продължи да се развива и политиката за отворени данни, чрез отварянето на нови масиви отданни на публичните институции.
Прилагането на европейската рамка зацифрова трансформация до 2030 г.ще доведе до необходимост от разработване на нов координационен механизъм в тази сфера, цялостна преработка на националния стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г.”,включително и изготвяне на Пътна картаза неговото изпълнение и актуализиране на редица национални документи (напр. Националната програма за развитие България 2030, Национална програма „Цифрова България 2025” и др.).Във функциите на МЕУ е включена и координацията на дейности по дезинформация, недостатьчна и погрешна информация; безопасност на децата онлайн; равнопоставеност на половете и др.
В приоритетна област 4 „Осигуряване на ефективни и висококачествени публични електронни услуги за бизнеса, гражданите и държавното управление“ на Национална програма „Цифрова България 2025” е заложено трансформирането на публичната администрация в цифрова, с акцент върху иновативните технологии, като изкуствен интелект и технологии с блокчейн за подобряване на предоставянето на публични услуги, за обработка на огромни масиви от данни и др. с оглед сигурно и надеждно предоставяне на електронни административни услуги.
Актуализираната Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019-2025 г. предвижда до 2025 г. постигането на необратима цифрова трансформация на публичния сектор вРепублика България, като част от целите затова са насочени към електронно административно обслужване, ориентирано към потребителя, оптимизация на работните процеси в администрацията и промяна на модела на данни за предоставяне на електронни услуги по подразбиране (Digital by default), осигуряване на оперативна съвместимост на информационните ресурси по подразбиране и на цифрови решения, информационни системи и споделени ресурси на електронното управление.
Постигането на работещо електронно управление сепредвижда чрез:
^ Координирано планиране и реализация на проекти и дейности на национално и местно ниво - от самоцелни инициативи към реализиране на ясно дефинирани приоритети;
> Изграждане на „цифрова администрация”- администрация, структурирана в съответствие със съвременните управленски технологии и постиженията на 134
информационните и комуникационните технологии с акцент развитие и оптимизиране на споделените ресурси на електронното управление;
> Осигуряване на равнопоставен и широк достъп до ефективни, качествени и сигурни услуги на информационното общество за гражданите, бизнеса и държавното управление, както и равни възможности запридобиване на умения за използването им;
> Постигане на оперативна съвместимост, включително семантична оперативна съвместимост, чрез която различните институции да разбират смисъла на информацията по еднакъв начин и да се постигат изцяло автоматизирани процеси;
^ Цифровизация на данни, изграждане на единни пространства от данни и прилагане на единни, общи модели на данни и общ стандартизиран инструментариум за работа с данните в публичния сектор, като предпоставка за функционирането на икономика и управление, базирани на данните;
^ Поддържане на високо общо ниво на мрежовата и информационната сигурност в държавата чрез реализиране на съвременни и адекватни организационни, технически и технологични мерки, както и мерки за информиране и превенция;
^ Ориентиране към резултати - изместване на фокуса от изпълнение на дейности, към постигане на резултати;
^ Удобен достъп до административни услуги, чрез развитие на хоризонталните системи на електронното управление и повишаване на достъпността на уебсайтове и мобилни приложения в съответствие с актуалните изискваниязаоткритост, прозрачност и достъпност надържавните институции;
> Осигуряване на надеждни и сигурни комуникации за нуждите на държавното управление и националната сигурност в мирно време и в кризисни ситуации;
^ Разширяване на националното покритие на широколентовата инфраструктура и подобряване на публичните е-услугичрез нея;
^ Прилагане и развитие и налагане на архитектурата на електронното управление вРепубликаБългария.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на електронното управление Целева стойност Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Реализирана и поддържана информационна система за Брой централизирано изграждане и поддържане на регистри 0 1 0 (ИСЦИПР)
2. Идентифицирани и оптимизирани за дигитализация ключови Брой
5 5 6 работни процеси в администрацията.
3. Дял на административните органи, които изпълняват %
60 75 90 изискванията на чл. 24-25 от Наредбата за минималните 135
Политика в областта на електронното управление Целева стойност Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
изисквания за мрежова и информационна сигурност (НМИМИС)
4. Надграждане и поддържане на elDAS възел за осигуряване Брой
1 1 1 на възможност за трансгранична електронна идентификация.
5. Поддръжка и развитие на Държавен хибриден частен облак, ЗИВ и Единна електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ). Брой 1 1 1 Увеличен преносен капацитет между опорни възли на ЕЕСМ.
6. Развитие на секторната CSIRT мрежа и изграждане на възможност за автоматично докладване на инциденти от Брой 3 7 10 конституентите на Националния екип за реагиране при инциденти в компютърната сигурност (НЕРИКС)
7. Поддържане на технически протокол за обмен на Брой 1 1 1 електронни документи.
8. Извършени проверки по ЗЕУ, ЗКС, ЗДОИ, ЗДПД Брой 120 328 340
9. Съставен индекс за цифрова икономика и общество (Digital 0-100 39 39 41 Economy and Society Index, DESI) за България Забележка: Закон за електронно управление (ЗЕУ), Закон за киберсигурност (ЗКС), Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и Закон за достъп до пространствени данни (ЗДПД)
1. Реализирана и поддържана информационна система за централизирано изграждане и поддържане на регистри (ИСЦИПР) Измерва степента на изпълнение на Стратегическа цел 2: Трансформиране на администрацията в цифрова и развитие на услуги, ориентирани към потребителя.
Ефективното дигитализиране на над 15 000 регистъра в държавната администрация налага предоставянето на централизирано средство за създаване и управление на регистри. В процес на изграждане е информационна система за централизирано изграждане и поддържане на регистри.
Системата предоставя възможност всяка администрация автоматизирано да създаде структура от данни и изпълнение на работните процеси, свързани с предоставяните чрез регистъра услуги (вписване, промяна, и удостоверяване на обстоятелства), както и графични потребителски интерфейси за достъп до съответните услуги. Освен това системата предоставя възможност една администрация да поддържа данните в множество регистри, за които е първичен администратор на данни (ПАД), в изолирани пространства (tenants), както и множество администрации да поддържат един или повече регистри в предоставено чрез системата изолирано пространство - ДХЧО. Системата автоматизирано генерира уеб услуги, необходими за взаимодействие с външни системи.
2. Идентифицирани и оптимизирани за дигитализация ключови работни процеси в администрацията Измерва степента на изпълнение на Стратегическа цел 2: Трансформиране на администрацията в цифрова и развитие на услуги, ориентирани към потребителя.
Работните процеси в администрацията продължават да бъдат насочени предимно към работа с документи на хартиен носител. Дори и процеси, които през годините са електронизирани, показват съществени слабости, свързани с незавършен докрай процес на оптимизация на вътрешния ход на процедурите, наличие на ненужни стъпки и незаконосъобразно изискване от гражданите и бизнеса на информация и данни, вече налични в администрацията. Налице е електронизация на административното бреме. Също така в много от случаите са налице и нормативни пречки за необходимата оптимизация и привеждане в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление.
136
Министерството на електронното управление ще идентифицира и оптимизира ключови работни процеси в администрацията, за последващото им дигитализиране. Цялостният подход ще бъде допълнен с разработване при необходимост на проекти на нормативни изменения.
3. Дял на административните органи, които изпълняват изискванията на чл. 24-25 от НМИМИС Измерва степента на изпълнение на Стратегическа цел 4: Повишаване нивото на мрежовата и информационната сигурност.
Изискванията на чл. 24-25 от НМИМИС са насочени към осигуряване на защита на уеб сървъри и защита на Domain Name System. Изпълнението на посочените изисквания е важна стъпка за осигуряване на високо ниво на мрежова и информационна сигурност.
4. Надграждане и поддържане на elDAS възел за осигуряване на възможност за трансгранична електронна идентификация Измерва степента на изпълнение на Стратегическа цел 2: Трансформиране на администрацията в цифрова и развитие на услуги, ориентирани към потребителя.
Чрез elDAS възела се изпълняват задълженията по Регламент (ЕС) № 910/2014 г. във връзка с трансграничната електронна идентификация. Той представлява точка на свързване, която е част от архитектурата за оперативна съвместимост на електронната идентификация и участва в трансграничното удостоверяване на автентичността на лица, като е в състояние да разпознава и обработва или препраща предавания на данни към други възли, с което дава възможност на националната инфраструктура за електронна идентификация на една държава членка да се свързва с националната инфраструктура за електронна идентификация на други държави членки.
5. Поддръжка и развитие на Държавен хибриден частен облак, ЗИВ и ЕЕСМ. Увеличен капацитет между опорни възли на ЕЕСМ Измерва степента на изпълнение на Стратегическа цел 3: Развитие на споделените ресурси на електронното управление.
Държавният хибриден частен облак е основен компонент на споделените ресурси на електронното управление. Ефективното им използване зависи в голяма степен от осигуряването на необходимия ресурс за технологична поддръжка, популяризиране на техните възможности и налагане използването на услугите на облака. Необходимо е управляемо преминаване към по-високо използване на ресурси и облачни услуги.
Разширяване на ЕЕСМ до нови потребители - държавни институции и общини, ще доведе до разширяване на националното покритие на широколентовата инфраструктура и подобряване на качеството на предоставяните публичните е-услуги чрез нея, както и ще даде възможност за осигуряване на надеждни и сигурни комуникации за нуждите на държавното управление и националната сигурност в мирно време и в кризисни ситуации и оптимизиране на комуникационна среда за облачни услуги и системи.
Увеличението на обема информация/трафик по Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) налага оптимизиране на топология и увеличаване на преносния капацитет на ЕЕСМ.
6. Развитие на секторната CSIRT мрежа и изграждане на възможност за автоматично докладване на инциденти от конституентите на Националния екип за реагиране при инциденти в компютърната сигурност (НЕРИКС) Измерва степента на изпълнение на Стратегическа цел 4: Повишаване нивото на мрежовата и информационната сигурност.
137
В съответствие със Закон за киберсигурност е създадена мрежа от Екипи за реагиране на инциденти с компютърна сигурност (ЕРИКС ), определени чрез решение на Министерски съвет, които осъществяват задачи в съответния си сектор, като регистрират инциденти и подпомагат конституентите в сектора. Чрез развитието на секторната мрежа ще се разшири обхватът на осигуряването на киберсигурност в секторите на икономиката и ще се подобри общото ниво на мрежовата и информационна сигурност.
7. Поддържане на технически протокол за обмен на електронни документи Измерва степента на изпълнение на Стратегическа цел 2: Трансформиране на администрацията в цифрова и развитие на услуги, ориентирани към потребителя.
Преустановяването на хартиения обмен между администрациите е всеобхватна мярка на национално равнище за премахване на хартиената администрация и за намаляване на административната тежест за гражданите, за бизнеса и за самите администрации. Изцяло електронният документооборот е видима стъпка за преодоляване на „аналоговата “ култура в администрацията, стъпка, която е от ключово значение за цифровизацията на административните процеси на всички равнища.
8. Извършване на проверки и контрол по Закона за електронно управление (ЗЕУ), Закона за киберсигурност (ЗКС), Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и Закона за достъп до пространствени данни (ЗДПД) Измерва степента на изпълнение на Стратегическа цел 1: Развитие и контрол на политиките за е-управление и мрежова и информационна сигурност.
Извършването на ефективен контрол по спазване на изискванията на ЗЕУ, ЗКС, ЗДОИ, ЗДПД и подзаконовите нормативни актове по прилагането им цели повишаване на нивото на електронния обмен на документи и данни между административните органи, гражданите и бизнеса, на предоставянето на електронни административни услуги от лицата по чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕУ и достъпността на техните уебсайтове, както и нивото на мрежова и информационна сигурност.
9. Съставен индекс за цифрова икономика и общество (Digital Economy and Society Index, DESI) за България Измерва степента на изпълнение на Стратегическа цел 5: Осигуряване на равнопоставен и широк достъп до ефективни, качествени и сигурни услуги на информационното общество за гражданите, бизнеса и държавното управление, както и равни възможности за придобиване на умения за използването им.
DESI измерва степента на изпълнение на четирите политически области: човешки капитал, свързаност, внедряване на цифрови технологии и цифрови публични услуги, като обобщава съответните показатели за цифровизацията в Европа като цяло и държавите - членки на ЕС, поотделно. Той е структуриран в четири глави:
Фиксирана широколентова свързаност, мобилна
1. Свързаност широколентова свързаност и цени Използване на интернет, основни и специализирани
2. Човешки капитал умения в областта на цифровите технологии Цифровизация на стопанската дейност и
3. Внедряване на цифрови технологии електронна търговия
4. Цифрови обществени услуги Електронно управление и електронно 138
здравеопазване Напредъкът по четирите политически области ще се измерва с 16 ключови показатели за ефективност/КПЕ. 11 КПЕ са съществуващите показатели за DESI: основни цифрови умения, специалисти в областта на ИКТ, гигабитова свързаност, 5G покритие, МСП с поне основно ниво на цифров интензитет, изчисления в облак, големи информационни масиви/данни, изкуствен интелект, еднорози и онлайн публични услуги за гражданите и предприятията.
Освен това има пет нови КПЕ, за които все още няма базови стойности: квантови изчисления, електронно здравеопазване, електронна идентификация, полупроводници и периферни възли. Комисията ще наблюдава напредъка на Съюза по отношение на постигането на общите и цифровите цели, като за тази цел ще разчита на DESI и ще определя посредством акт за изпълнение КПЕ за всяка цифрова цел.
Предимства: Информацията се набира от Европейската комисия от меродавни източници, като Евростат и ежегодни проучвания. Стойностите средно за ЕС и по държави членки се публикуват веднъж годишно в Доклада относно DESI, който проследява напредъка, отбелязан от държавите членки по отношение на цифровизацията. Това дава възможност за сравнение, както по отношение на напредъка във времето, така и по отношение на разликите между отделните държави членки на ЕС.
2.17. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ТУРИЗМА Министерството на туризма изпълнява политиката в областта на устойчивото развитие на туризма.
Политиката заустойчиво развитие на туризма еразработена в подкрепа запазването на икономическата стабилност и създаване на условия за устойчив икономически растеж.
Тя е конкретно насочена към формулиране на адекватни дейности по прилагане на държавната политика за развитието на сектор „Туризъм” и включва и обществен контрол върху тяхното изпълнение. В тази връзка се предвижда участие на туристическите организации и други организации на неправителствения сектор в процеса на формулиране на секторните политики и консултации по изготвяне на законодателството, регулиращо отрасъла.
В съответствие сНационалния план заразвитие България 2030 ще бъде популяризиран българския туристически продукт посредством рекламни кампании с фокус върху неговите уникални качества и балансираното развитие на туристическите райони. Ще се стимулира развитието на специализирани видове туризъм - културен във всичките му форми, в т.ч. винено-кулинарен, здравен във всичките му форми (балнео, СПА, уелнес, медицински), приключенски, алтернативен, градски (конгресен и събитиен), и други специализирани сегменти, придаващи висока добавена стойност на туристическите продукти.
Важен приоритет занационалната туристическа политика ще енасърчаване развитието на туристическото райониране и съответните организации за управление на туристическите райони (ОУТР), което ще подпомогне устойчивото развитие на районите, като привлекателни и конкурентоспособни туристически дестинации, чрез провеждане на ефективна маркетингова политика и налагане на продуктовата им специализация. Усилията ще бъдат насочени към ефективно функциониране на ОУТР, 139
което ще спомогне за по-добро качеството на живот в местните общности, осигурено чрезтуризма, повече възможности заместния микро и малък бизнес втуризма.
Планират се конкретни мерки и действия по политики, които ще подпомогнат и заздравят бизнеса в сектор туризъм - като активна работа и срещи с браншовите организации, интелигентна дигитална рекламна кампания, партньорства с международни организации и други конкретни стъпки.
Предвидените средствазапериода 2023-2025 г.санасочени към:
• Оптимизиране на модела запланиране и управление на туристическото развитие наБългария соглед постигане на висок и устойчив икономически растеж;
• Подобряване на рамковите условия застимулиране качеството натуристическия продукт, защита на потребителите на туристически услуги и намаляване на клиентския риск на българските и чуждестранни потребители на националния туристически продукт. Мониторинг върху качеството на услугите в туристическите обекти и туристическия продукт, предлаган от България като туристическа дестинация, чрез системата за регистриране, категоризиране, сертифициране и вписване;
• Позициониране на България като туристическа дестинация в по-висок клас на световния туристически пазар като качество и добавена стойност, чрез реализиране надейности по изпълнение на проекти свъншно финансиране;
• Стимулиране на вътрешния туризъм и намаляване на регионалните различия чрез създаване на силни регионални брандове;
• Събиране, обработване, съхраняване и представяне на статистически данни за туризма;
• Възлагане на концесия и отдаване под наем на морски плажове.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на устойчивото развитие на Целева стойност туризма Мерна единица Проект Прогноза 2024 Прогноза 2025 Наименование на индикатора
2023 г. г. г.
1. Годишен ръст на броя на туристическите посещения % спрямо 5,0 3,0 3,0 от чужденци* предходната година
2. Годишен ръст на броя на българските туристи, % спрямо 2,0 1,0 1,0 реализирали нощувки в страната в категоризирани предходната места за настаняване с 10 и повече легла** година
3. Принос на туризма и свързани с него икономически дял от 6,0 6,2 6,4 дейности към БВП*** БВП в % *Отчетени съгласно методологията на Световната организация по туризъм, но без транзит.
**Съгласно методологията на отчитане на НСИ на показателя пренощували лица.
*** В таблицата е отразена само една от възможните хипотези, като по-оптимистични и песимистични варианти не са изключени.
Към момента няма възможност заточно прогнозиране на темповете на възстановяване на туризма след 2022 г., поради силното влияние на ситуацията в Украйна върху туризма. Отразената хипотеза в таблицата включва предпазлив вариант и продължаващо негативно въздействие на външни затуризма фактори.
140
Устойчивото провеждане на политиките в областта на маркетинга и рекламата и нуждата да се отговаря адекватно на промените в туристическия бизнес са пряко свързани с възможностите за навременна реакция и адекватно увеличаване на финансирането за национален маркетинг. Засилването на рекламата на дестинация България ще допринесе за по-видимото позициониране на бранд България и промотиране на нашия комбиниран туристически продукт.
2.18. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО Предизвикателствата пред съвременното селско стопанство налагат прилагане на аграрна политика, насочена към повишаване на ефективността и конкурентоспособността на земеделското производство, устойчиво използване и управление на природните ресурси, увеличаване на икономическата активност и нарастване назаетосттавселските райони.
2.18.1 Политика в областта на земеделието и селските райони Прилаганата политика обхваща дейности в подкрепа на ефективното използване и опазване на земеделските земи, съхраняване и подобряване на генетичните ресурси в растениевъдството и животновъдството и развитие на потенциала на двата подсектора за производство на конкурентоспособна продукция, развитие на научните изследвания в аграрната сфера, предоставяне на качествено научно обслужване и консултации на земеделските производители, стабилизиране на пазарите на земеделска продукция и гарантиране на доходите на производителите, сигурност и безопасност по веригата на предлагане нахрани.
Планираните средствавтази област санасочени към:
• Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси;
• Мобилизиране на потенциала на селските райони за постигане на балансирано социално и териториално развитие.
Принос заприлагане на политиката, освен структурите в системата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), имат Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), Агенция „Митници“,неправителствени и браншови организации.
Отговорността за разпределението на публичните разходи за политиката в областта на земеделието и селските райони е на Министерството на земеделието и храните и се осъществява чрез бюджета на министерството, бюджета на ДФЗ и сметките засредства отЕвропейския съюз.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на земеделието и селските райони Мерна Целева стойност единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Минимален размер на Използваната млн. ха 5 5 5 земеделска площ (ИЗП) 141
Политика в областта на земеделието и селските райони Мерна Целева стойност единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
2. Брутна добавена стойност от отрасъл млн. лева 3 600 4 200 4 300 Селско стопанство
3. Производителност на труда в отрасъл хил. 15,0 25,3 25,9 Селско стопанство - БДС/ГРЕ* лева/ГРЕ
4. Предприемачески доход в отрасъл Селско млн. лева 2 500 3 000 3 050 стопанство * БДС/ГРЕ - Брутна добавена стойност/Годишни работни единици (еквивалент на пълна годишна заетост в селското стопанство).
За периода 2023-2025 г. по бюджета на Министерството на земеделието и храните са предвидени средства в размер на 29,3 млн. лв. годишно за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи“ЕАД.
Държавен фонд „Земеделие“ участва в прилагането на политиката на МЗХ в областта наземеделието и селските райони. Фондът работи запостигане на дългосрочната визия на Република България за изграждане на конкурентно, ефективно и устойчиво селско стопанство, защита на пазара на земеделски продукти от сътресения и подобряване качеството наживот вселскитерайони.
Държавен фонд „Земеделие“ отговаря за разпределението на публичните средства за политиката, които разходва пряко чрез бюджета си и чрез сметката за средства от Европейския съюз, одобрени с годишния закон за държавния бюджет на Република България.
За изпълнението на политиката допринасят и взаимоотношенията на ДФЗ освен сМЗХ и сдруги институции: институциите наЕвропейския съюз, разплащателните агенции на други държави-членки наЕС и други.
Ключови индикатори вобласттаназемеделието и селските райони вчасттана ДФЗ са:
> Изпълнение на бюджета по ПРСР 2014-2020 съгласно правилото N+3 Съгласно европейското законодателство бюджетът на всяка програма за развитие на селските райони е разделен по години от 2014 до 2020 г., като средствата за всяка година могатда бъдат разплатени единствено врамките на следващите три години.
> Изпълнение на мерките за подкрепа на пазара и на организациите на производителите;
> Изпълнение на директните плащания към земеделските производители;
> Изпълнение на индикатора държавни помощи - осъществява се чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на земеделските стопани със средства от националния бюджет;
У Изпълнение на схемите за преходна национална помощ - целта им е да приближи нивото на подкрепа на българските производители с останалите държави-членки и да повиши конкурентоспособността им.
142
Чрез посочените индикатори може да се оцени финансовата подкрепа, обвързана с постигането на следните цели:
• ефективно усвояване на средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони чрездобро административно и финансово управление и контрол;
• създаване на ефективно, конкурентоспособно и пазарно-ориентираноземеделие;
• стабилизиране на пазарите на земеделски продукти чрез оказване на пазарна финансова подкрепа;
• повишаване на доходите на производителите чрез директни плащания на площ и държавни помощи;
• устойчиво развитие на селскостопанския отрасъл;
• подобряване качеството на живот и разнообразяване на икономиката в селските райони.
В областта на селското стопанство и земеделие се предоставят на бенефициенти по програмите и мерките задържавно подпомагане следните основни услуги:
1. Схеми за преходна национална помощ Целта на преходната национална помощ е да приближи нивото на подкрепа на българските производители с останалите държави членки и да повиши конкурентоспособността им, да предостави възможност за последователност в политиката и подпомагане с максимална продължителност с национални средства на сектор „Тютюн“, да осигури допълнително подпомагане на говедовъдството и отглеждането на овце и кози. Прилагането на схемите изисква осъществяването на ежегодна нотификация до Европейската комисия и се финансира от националния бюджет.
През програмния период 2014-2020 г. могат да бъдат прилагани следните схеми за преходна национална помощ:
• Схема запреходна национална помощ заземеделсказемя нахектар;
• Схема запреходна национална помощ затютюн, необвързана спроизводството;
• Схема запреходна национална помощ заговеда, необвързана спроизводството;
• Схема за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана спроизводството.
2. Държавни помощи
2.1. Държавен фонд „Земеделие” осъществява държавно подпомагане, в т.ч.
безвъзмездна помощ и краткосрочно кредитиране със средства от националния бюджет. Прилаганите към момента схеми за държавни помощи в селското стопанство са нотифицирани от Министерството на земеделието и храните и са одобрени от Европейската комисия на база на действащото законодателство на ЕС в областта на държавните помощи.
143
Предвижда се подпомагането на земеделските стопани през периода 2023-2025 г.да се определя на базата на промените в европейското законодателство, като тенденцията е да сезапазятдосегадействащите държавни помощи.
Политиката на подпомагане се определя както от специфичните нужди в отделните подсектори на земеделието, така и от интересите на земеделските стопани, като се следва принципът на анализ на необходимостта от държавно подпомагане в дадена област при спазване на нормите на европейското и националното право в областта на държавните помощи.
Разширяването на подпомагането в сектор растениевъдство може да се окаже естествен процес, породен от стремежа на растениевъдите за осигуряване на размер на държавна помощ, сходен стозизаживотновъдството.
Допълнителен инструмент за подкрепа на земеделските стопани при извънредни случаи или в случаи, за които не се прилагат схеми на държавни помощи, е подпомагането по линия на de minimis помощите. Тези помощи може да се използват при необходимост през периода2023-2025 г.вкачеството им нарезервно подпомагане.
2.2. Държавни помощи синвестиционен характер Държавен фонд „Земеделие“ осъществява дейността по администриране на нотифицираните от управляващия орган Министерството на земеделието и храните и одобрени от Европейската комисия схеми на държавните помощи с инвестиционен характер.
3. Данък върху добавената стойност по схемите и мерките на Селскостопански пазарни механизми Предвиждат се и средства за изплащане на данъка върху добавената стойност по следните схеми и мерки:
-Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“ Помощите са предназначени за деца и ученици, посещаващи редовно учебните заведения, признати съгласно Закона за предучилищното и училищното образование.
Учебните заведения са най-подходящата среда за въздействие върху хранителните навици надецатана етапа, вкойтоте сеформират.
Бенефициенти по схемите могат да бъдат учебни заведения, общини, еднолични търговци, търговски дружества и кооперации, производители на плодове и зеленчуци, организации и групи на производители на плодове и зеленчуци, както и производители на мляко и млечни продукти. Одобрените заявители по схемата извършват доставка на пресни плодове и зеленчуци/мляко и млечни продукти в учебните заведения и детски градини натериторията на цялата странапрезучебната година.
4. Схеми за извънредни помощи в сектора на млякото По бюджета на ДФЗ за периода 2023-2025 г.са предвидени общо средства в размер на 300,4 млн. лв. годишно за изплащане на държавни помощи, преходна национална помощ затютюн, преходна национална помощ заживотни, схеми заизвънредна помощ на земеделски стопани по селскостопански пазарни механизми, средства за ДДС пазарни мерки и национални доплащания запредходни кампании.
144
2.18.2 Политика в областта на рибарството и аквакултурите Политиката в сектор „Рибарство” (сектор „Рибарство” включва дейностите, свързани с риболов с цел търговия, любителски риболов, аквакултури и рибопреработвателната промишленост) следвададопринася за:
• поддържане и възстановяване на биооразнообразието във водните екосистеми чрез прилагане на екосистемен подход към управлението на рибарството и аквакултурите;
• осигуряване на условия за устойчива експлоатация на морските биологични ресурси, основаваща сена подхода на предпазливост;
• създаване на достъпна храна за населението, популяризираща здравословен модел нахранене;
• прилагане на европейските стандарти по отношение на производство, преработка и маркетинг нариба от стопански риболов и аквакултури;
• превръщане на сектор „Рибарство“ в модерен и конкурентоспособен сектор, с помощта на прилагането на иновационни дейности, подпомогнати от научни разработки;
• превръщане на сектор „Рибарство“ в гъвкав саморегулиращ се икономически сектор в резултат на изградено партньорство и съвместни дейности между частните предприятия, организации и съответните национални институции и европейски структури;
• превръщане на сектор „Рибарство“ в икономически стабилен сектор, посредством повишаване на асортимента, качеството и количеството на произведената продукция от риба, носеща значителни приходи на лицата, ангажирани сриболова и аквакултурите;
• по-добро интегриране сдругите сектори на икономиката (туризъм, услуги и др.).
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на рибарството Мерна Целева стойност и аквакултурите единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Годишна консумация на риба кг/човек 5,2 6,0 6,2 Държавен фонд „Земеделие“ участва и в прилагането на политиката на МЗХ в областта нарибарството и аквакултурите.
Фондът споделя дългосрочната национална визия, обвързана с изграждане на конкурентен, ефективен, икономически и екологично устойчив сектор „Рибарство“ в България, като допринася за постигане на целите, заложени в политиките на МЗХ в 145
рамките на Общата политика по рибарство на Европейския съюз и съгласно националния стратегически план.
ДФЗ отговарязаразпределението на публичните разходизаполитиката, които разходва пряко чрез бюджета си и чрез сметката за средства от Европейския съюз, одобрени с годишния законзадържавния бюджет наРепубликаБългария.
Ключов индикатор заизпълнение на политиката вчасттанаДФЗ е:
> Изпълнение на бюджета по ПМДР29 2014-2020 по правилото N+3 (ЕФМДР)3
2.18.3 Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча С изпълнението на политиката в областта на съхраняването и увеличаване на горите и дивеча, седава принос зареализация на визията заразвитие на горския сектор, която е:
Република България да има жизнени, продуктивни и многофункционални гори, устойчив, конкурентноспособен и иновативен горски сектор, съхранено биологично разнообразие, количество и качество на водните ресурси в горските територии.
Секторът да подпомага икономическото развитие на страната, да осигурява условия за пълноценна реализация назаетите в него и да гарантира поддържането наздравословна околна среда.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча. Мерна Целева стойност единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Изработване на областни планове за Брой 2 2 2 развитие на горските територии
2. Инвентаризация на горските територии и Хил. ха 480 360 380 изработване на планове за ловностопански дейности и дейности по опазване на горските територии от пожари
3. Състояние на запаса на благороден елен Брой 30 000 30 000 33 000
2.19. ИКОНОМИЧЕСКА И ФИНАНСОВА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА РАЗВИТИЕТО НА ИНВЕСТИЦИИТЕ И ИНОВАЦИИТЕ В ПОДКРЕПА НА РАСТЕЖА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА В тази сфера Министерството на икономиката и индустрията изпълнява следните политики:
2.19.1 Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност Политиката за устойчиво икономическо развитие цели повишаване на потенциала за растеж, основаващ се на насърчаване на инвестициите във високотехнологични
29 Програма за морско дело и рибарство.
30 Европейски фонд за морско дело и рибарство.
146
промишлени производства и интензивни на знание услуги, насърчаване на предприемачеството и повишаването на производителността натруда.
Приоритет на икономическата политика е повишаването на привлекателността на България за инвестиции, както и за създаване на предпоставки за развитието на странатакато център заинтензивни назнание, производства и услуги свисокадобавена стойност.
Важна част от политиката на Министерство на икономиката и индустрията е повишаване на конкурентоспособността на предприятията и създаване на условия за привличане на капитали. От съществено значение е насърчаване сътрудничеството между фирмите, образователните и научни институции, с цел предоставяне на конкурентоспособни продукти и услуги на пазара.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на устойчивото икономическо Целева стойност развитие и конкурентоспособност Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Ръст на индекса на промишленото производство %, YoY 5,5 7,0 7,7
2. Ръст на добавената стойност по факторни разходи на %, YoY 8,0 8,2 8,3 МСП Източник: по т. 1 - Национален статистически институт и изчисления на Министерство на икономиката и индустрията; по т. 2 - данните на ЕК: SBA SMEfact Sheet 2021 г. и изчисления на Министерство на икономиката и индустрията.
По т. 1 - Индексът на промишленото производство е основен краткосрочен икономически бизнес показател, който има за цел да измери месечните изменения в промишленото производство в продължение на дълъг период от време.
Месечното наблюдение позволява да се проследи икономическото развитие в най-ранния му стадий, т.е.
навременният индекс на промишленото производство е подходящ за краткосрочно наблюдение на развитието на икономиката.
По т. 2 - Добавената стойност по факторни разходи на МСП е показател от SBA SME fact Sheet на Европейската комисия. Индикаторът се отнася към стратегическа цел: „Повишаване на потенциала за икономически растеж и подобряване на възможностите за участие в единния европейски пазар и пазарите на трети страни “.
2.19.2 Политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество Политиката e решаваща за устойчивото икономическо развитие на страната и подобряване на конкурентоспособността на българските предприятия. Постигането на ръст на износа е важно за технологичната модернизация и обновяването на производството, за подобряване на конкурентоспособността и постигането по този начин на целитезаускорен растеж и нови работни места.
Свободният достъп до пазари на трети страни и преките чуждестранни инвестиции са едни от основните външни източници за осигуряване на устойчив растеж, основан на експортното ориентиране и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.
За постигане на целите на политиката за ефективно външноикономическо сътрудничество, Министерството на икономиката и индустрията продължава да прилага мерки за насърчаване на износа, стимулиране външнотърговския капацитет и конкурентоспособността на българските фирми на външните пазари и популяризиране търговско-икономическия потенциал на Република България в чужбина и подкрепа за представянето на българските компании.
147
Министерството на икономиката и индустрията продължава активно да участва в процеса на формиране и прилагане на Общата търговска политика на Европейския съюз и по-конкретно за защита на българските приоритети и интереси по достъпа до пазара на стоки и услуги, обществени поръчки и други в рамките на водените от ЕС двустранни преговори за търговска либерализация и насърчаване на инвестициите, както и в многостранните търговски преговори в Световната търговска организация и подготовка за присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на ефективното външноикономическо Целева стойност сътрудничество Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Износ на стоки % 6,5 5,1 5,1
2. Внос на стоки % 8,6 5,5 5,5 Износът на стоки е основен двигател на икономическия ръст на страната. Цел са създаването на благоприятни условия заразширяване присъствието на български стоки и услуги и на българските компании на чужди пазари, разширяване на икономическото сътрудничество с партньорите на институционално ниво и създаване на предпоставки заулесняване на бизнеса и разширяване на бизнес контактите, организиране на прояви, като бизнес форуми, търговски мисии, участие в специализирани изложби в страната и чужбина, за представяне на потенциала на българските фирми и предлаганите стоки и услуги, стимулиране външнотърговския капацитет и конкурентоспособността на българските фирми на външните пазари чрез повишаване квалификацията на малките и средни предприятия в областта на външната търговия. Отчитат се сравнителните и конкурентните предимства на българските стоки и фирми на външните пазари.
Вносът на стоки осигурява основните ресурси заикономическото развитие на страната.
Внасят се стоки, закоито България няма конкурентни предимства в производството им у нас, високотехнологични машини и съоръжения, транспортни средства, резервни части, лицензи, патенти и други продукти на интелектуалната собственост.
Постигането на напредък във водените от Европейската комисия преговори по споразумения за свободна търговия и многостранни инициативи в Световната търговска организация осигурява наличието на адекватна договорно-правна рамка в международните икономически отношения, в т.ч. постигане на многостранни и двустранни договорености в областта на търговията, взаимното насърчаване и други.
Това създава благоприятни условия за разширяване на присъствието на български стоки и услуги и български компании на чужди пазари (наред с компаниите от останалите държави-членки наЕС).
2.19.3 Политика в областта на развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на растежа на българската икономика Министерството на иновациите и растежа ще работи за повишаване на потенциала за растеж, основаващ се на насърчаване на инвестициите във високотехнологични промишлени производства и интензивни на знание услуги, насърчаване на предприемачеството, иновациите и повишаването на производителността на труда.
148
Приоритет на икономическата политика е повишаването на привлекателността на България за инвестиции, както и за създаване на предпоставки за развитието на страната като център за интензивни на знание, високотехнологични производства и услуги.
В тази връзка, важна част от политиката на Министерството на иновациите и растежа ще бъде по-добра координация на политиките, свързани с превръщането на научните резултати в продукти и услуги и трансфера на иновативни и технологични решения в подкрепа на бизнеса и индустрията, като ще създаде съвместно с Министерството на образованието и науката Борд за иновации. Ключов приоритет ще бъде създаване на условия за привличане на частни капитали за финансиране на изследователската дейност, както и привличане на инвеститори, които подкрепят научноизследователската и развойна дейност в страната сдългосрочна визия, което ще създаде предпоставки и запривличането и задържането наталанти вБългария.
Министерството ще предприеме мерки сцел повишаване на иновационния капацитет и капацитета за израстване и излизане на международни пазари на стартиращи малки и средни предприятия, като където е необходимо ще се планират мерки, свързани с подкрепа на бизнеса за справяне с енергийната криза и кризата, предизвикана от COVID-19, особено на най-засегнатите сектори.
Тази политика ще бъде насочена към достигане на националните цели в Националната програма за развитие България 2030, Националната стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия и Иновационната стратегия за интелигентна специализация.
Визията за развитието на политиката е Министерството на иновациите и растежа да бъде основен двигател за икономически растеж, иновации и повишаване на конкурентоспособността на малки и средни предприятия и компании с потенциал за продажби извън страната.
В тази връзка, повишаването на иновационната активност на предприятията и създаването на условия за привличане на частни капитали за финансиране на изследователската дейност от и по поръчка на предприятията ще бъде важна част от политиката на Министерството на иновациите и растежа. От съществено значение е насърчаване сътрудничеството между предприятията и изследователските организации и ускоряване навлизането на нови продукти и услуги на пазара.
В рамките на тази политика Министерството на иновациите и растежа ще осъществява следните дейности:
• Разработване на политики по взаимодействието между научните изследвания, иновациите и технологиите за развитие и надграждане на R&I31капацитет и на R&I екосистема и политиката по защита на интелектуалната собственост и права;
• Разработване на предложения задържавната политика по взаимодействие между научните изследвания, иновациите и технологиите;
• Разработване на проекти на нормативни актове, свързани с процеса на подготовка, ресурсно обезпечаване и изпълнение на политиката по 31Научни изследвания и иновации.
149
взаимодействие между научните изследвания, иновациите и технологиите съвместно с останалите институции, които имат отношение към нейното разработване и изпълнение;
• Осъществяване на дейности по картографиране на научноизследователската и иновационна екосистема, разработване и прилагане на политики и модели за осигуряване на устойчивост и развитие на изградените научно-изследователски и иновационни инфраструктури и капацитет;
• Разработване, актуализиране и анализ на изпълнението на Иновационната стратегия за интелигентна специализация, както и други стратегически документи, които имат отношение към политиката на взаимодействие на трите сфери и програмитезатяхното изпълнение;
• Участие в разработването и съгласуване на националната рамка на политиката по защита на интелектуалната собственост и права и на нови модели и форми за развитие и защита на интелектуалната собственост и развитие на капацитета в тазисфера;
• Осъществяване на процеса на координация, демаркация и допълняемост на отделните мерки, интервенции и инвестиции в рамките на държавната политика вобластта и други политики, които имат отношение към изпълнението им;
• Участие в ефективното и устойчиво изпълнение на отделните инструменти и мерки на политиката по взаимодействието между научните изследвания, иновациите и технологиите за развитие и надграждане на пълноценна научноизследователска и иновационна екосистема, като координира управлението на програми и проекти, които са финансирани със средства на националния бюджет, ЕС, международни донори и други организации;
• Ефективно разработване, изпълнение, управление и при необходимост изменение на Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021-2027 г. (ПНИИДИТ/Програмата) с оглед изпълнението на нейните цели, в съответствие с приложимото европейско и национално законодателство и стратегически документи, системите за управление и контрол.
За периода 2023-2025 г. за насърчаване на инвестициите на местни и чуждестранни предприятия, изпълняващи инвестиционни проекти по Закона за насърчаване на инвестициите, са планирани общо средства в размер на 53,6 млн. лв., съответно 9 млн.
лв.за2023 г.,22,3 млн. лв.за2024 г.и 22,3 млн. лв.за2025 г.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на развитието на инвестициите и иновациите в подкрепа на Целева стойност Мерна растежа на българската икономика Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1.Преки чуждестранни инвестиции %от БВП 2,6 2,7 2,8 Индикаторът Преки чуждестранни инвестиции представлява вложенията, включващи дългосрочни отношения, отразяващи дълготрайния интерес на резидент на 150
чуждестранна икономика (чуждестранен пряк инвеститор) в предприятие - резидент на българската икономика (инвестиционно предприятие). Пряката инвестиция включва както първоначалната трансакция между двата субекта, така и всички последващи трансакции между тях.
Преките инвестиции са част от платежния баланс на страната и отразяват движението на капитали от и към чужбина. Те отразяватиндиректно атрактивносттанаусловиятаза бизнес в България и перспективите за тяхното развитие. Преките чуждестранни инвестиции са свързани с въвеждането на иновации, както и повишаването на производителността натруда и конкурентоспособността на икономиката.
2.19.4 Политика в областта на държавните резерви, военновременните запаси и задължителните запаси от нефт и нефтопродукти В областта на икономическата и финансова политика държавният надзор върху създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запасите с цел осигуряване на снабдяването с течни горива се осъществява от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ), която организира и контролира създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запасите от нефт и нефтопродукти. ДА ДРВВЗ контролира съхраняването на територията на страната на запаси от нефт и нефтопродукти, създадени за изпълнение на задълженията на други държави-членки на ЕС; води регистри на задължените лица, регистрираните складове засъхраняване на нефт и нефтопродукти, всички създадени и поддържани запаси за извънредни ситуации, всички създадени и поддържани целеви запаси. ДА ДРВВЗ изчислява общото и индивидуалните нива на запасите по видове и количества, които трябва да се поддържат от задължените лица. ДА ДРВВЗ съдейства на лицата, упълномощени от Европейската комисия да извършват прегледи на готовността за извънредни ситуации, механизма за съхраняване, наличностите и отчетността на запасите; осъществява взаимодействие с органите на Европейската комисия по повод изпълнението на задължението за поддържане на минимални запаси от нефт и нефтопродукти и/или по повод извънредни ситуации, както и изпълнението на влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси.
Политиката в областта на държавните резерви и военновременните запаси е насочена към повишаване на процентната обезпеченост на номенклатурите и нормативите затях, водени на отчет като държавни резерви (ДР) и военновременни запаси (ВВЗ) с оглед - постигане на оптимална обезпеченост и осигуряване на адекватна реакция на правителството в случай на необходимост. Обновяване, в рамките на бюджета на агенцията, на стоки, материали и продукти, управлявани от ДА ДРВВЗ, които са с изтичащ срок на съхранение, както и съобразно тяхната специфика и стратегическа тежест с оглед поддържането им в съответното количество и качество, както и в непрекъсната готовностзаползване.
Изпълнение на ангажиментите на страната, произтичаща от Директива на Съвета 2009/119/ЕО, за поддържане на минимално изискуемите нива на запаси от нефт и нефтопродукти, обезпечаващи 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП, 30 дни от които засметкана държавния бюджет.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ 151
Политика в областта на държавните резерви, военновременните запаси и Мерна Целева стойност задължителните запаси от нефт и единица нефтопродукти Наименование на индикатора Проект Прогноза Прогноза
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Донатрупване на ДР и ВВЗ %осигуреност 42 42 44
2 . Обновяване на ДР и ВВЗ %осигуреност 25 25 27
3. Донатрупване на ЗЗНН дни 30 30 30
4 . Обновяване на ЗЗНН тон 70 095 50 570 42 500 Министерството на финансите е отговорната институция за разработването, координирането, провеждането и осъществяването на държавната политика вобластите публични финанси, данъчна политика, управление на държавния дълг, вътрешния контрол, финансовите услуги и финансовите пазари.
2.19.5 Политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси Провеждането на държавната политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси е тясно свързано с провеждането на политика на гарантиране на фискална стабилност, постепенна фискална консолидация, съобразена както с икономическия цикъл, така и свъзможностите на бюджета предвид наличните рискове и предизвикателства и необходимостта от предприемане на мерки за тяхното овладяване.
Стратегическите цели в тази област на политика на МФ се постигат чрез изпълнението на бюджетни програми „Бюджет и финансово управление “ и „Защита на публичните финансови интереси“.
КЛЮ ЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на устойчивите и Целева стойност прозрачни публични Мерна финанси единица Наименование на Проект Прогноза Прогноза индикатора 2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Салдо по КФП % от БВП В рамките на В рамките на В рамките на правилата и ограничението по чл. ограничението по ограниченията по чл.
27от от ЗПФ■зтггк 27 от ЗПФ чл. 27 от ЗПФ
2. Рейтингова оценка Брой Не се присъжда Не по-малко от Не се присъжда за България за открит точки - достигнатото бюджет, присъдена от индекс равнище от Международното последното бюджетно проучване с партньорство (IBP) тенденция към повишаване 152
2.19.6 Политика в областта на ефективното събиране на всички държавни приходи През периода 2023-2025 г. провежданата от Министерството на финансите данъчна политика е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Политиката в областта на данъците се характеризира с предвидимост, като същевременно се насърчава развитието на бизнеса и инвестиционната активност, стимулират се иновациите, енергийната ефективност и заетостта. В международен аспект данъчната политика на страната енасочена в подкрепа на функционирането на единния пазар на Европейския съюз, успешното осъществяване на цифровата трансформация на обществото и икономиката в Европа и на дейностите по справяне с климата и околната среда. През периода Министерството на финансите ще продължи активно да участва в структурите и дейността на ЕС и в инициативи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) вобласттана данъците и административното сътрудничество.
Политиката в областта на хазарта е насочена към гарантиране законосъобразното организиране на хазартни игри и дейности и предотвратява организирането им без издаден лиценз (нелегален хазарт) на територията на Република България, както и към ефективното администриране на приходите от държавни такси и вноски по Закона за хазарта.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на ефективното събиране на Целева стойност всички държавни приходи Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1. Изпълнение на годишния на НАП % 100 100 100 план за приходите - дял на събраните приходи в общата стойност на планираните на АМ % 100 100 100 приходи
2. Дял на подадените по електронен път декларации - по чл.50 от ЗДДФЛ (декларациите по ЗДДС, ЗМ и % 84 87 87 чл.92 от ЗКПО се подават задължително по електронен път)
3. Относителен дял на декларираните задължения към НАП, погасени в рамките на календарната година, % 97 97 97 спрямо общия размер на декларираните през годината задължения
4. Развитие на контролната дейност на НАП чрез повишаване на капацитета за осъществяване на контрол в дигитална среда - Брой контролни производства:
- спрямо лица, осъществяващи търговска дейност в Брой 2 300 2 300 2 300 интернет;
- в които е използван софтуер за анализ на данни в Брой 350 400 450 електронен вид.
5. Относителен дял на изцяло или частично потвърдените от административна или съдебна инстанция ревизионни актове на АМ (отношение на % 100 100 100 броя потвърдени ревизионни актове /РА/, спрямо общия брой на издадените РА в рамките на отчетния период) 153
Политика в областта на ефективното събиране на Целева стойност всички държавни приходи Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
6. Дял на решените заявки от идентифицираните инциденти, проблеми или заявки за услуги, % 100 100 100 регистрирани в националната автоматизирана система Сървис Деск на АМ
7. Дял на подадените по електронен път декларации и документи от икономически оператори, свързани с % 100 100 100 изпълнение на дейности по митническо и акцизно законодателство в АМ
8. Осигуряване на наличност на информационни системи на АМ и интерфейси за комуникация със % 99 99 99 системи на ЕК и други държавни институции
9. Проверки и проучвания по подадени искания за издаване на лицензи за организиране на хазартни игри Брой 2 000 2 100 2 200 и дейности
10. Проверки на лица за спазване на изискванията на Брой 700 700 700 Закона за хазарта
2.19.7 Политика в областта на управлението на дълга Стратегическите цели втази област на политика на МФ се постигат чрез изпълнението на бюджетна програма„Управление на ликвидността”.
КЛЮ ЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на Целева стойност управлението на дълга Мерна единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2023 г. 2024 г. 2025 г.
1.Дългови ограничения млрд./млн. законово законово законово лв. регламентирани регламентирани регламентирани стойности стойности стойности Забележ ка: Дълговит е ограничения са измерител на стратегическата цел за осигуряване на необходимите ресурси за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държ авния бюдж ет и обезпечаване на ликвиднат а позиция на фискалния резерв.
Сметна палата Сметната палата на Република България едържавен орган за независим външен одит в публичния сектор, създаден по силата на чл. 91 от Конституцията на Република България, който при осъществяването на своята дейност се отчита пред Народното събрание. Основна задача на Сметната палата е да контролира надеждността и достоверността на финансовите отчети на бюджетните организации, законосъобразното, ефективно, ефикасно и икономично управление на публичните средстваи дейности.
Предвид спецификата в дейността и функциите на Сметната палата, проектът на бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. е изготвен при спазване на приложените най-добри международни практики - Методология за стратегическо планиране и 154
Наръчник за извършване на оценка за потребностите от изграждане на капацитет във върховните одитни институции, разработени от Инициативата на ИНТОСЛИ за развитие (IDI).
Планираните за периода 2023-2025 г. бюджетни разходи са обвързани с основните стратегически приоритети и цели, които Сметната палата изпълнява в съответствие със законовите си правомощия. Разходните разчети на Сметната палата имат своето нормативно основание, посочено в Закона за Сметната палата, Правилника за устройството и организацията на дейността на Сметната палата, като са взети предвид и Програмата за одитната дейност, програмите за обучение и международна дейност и други програми.
Комисия зафинансов надзор Комисията зафинансов надзор еспециализиран държавен орган зарегулиране и надзор на небанковия финансов сектор. Комисията извършва регулация и надзор на финансовите пазари, които са част от единния европейски пазар на финансови услуги, и осъществява надзор заспазването на европейскотозаконодателство.
Дейността наКомисията зафинансов надзор попада в обхвата на функционална област „Регулация и надзор на небанковия финансов сектор“.
Комисия запубличен надзор над регистрираните одитори Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е специализиран държавен орган за регулиране и надзор над регистрираните одитори, който осъществява периодични проверки на одиторските фирми, които извършват одити на предприятия от обществен интерес, изразяващи се в извършване на проверки за контрол на качеството на услугите с цел постигане на високо качество на предоставяните одиторски услуги. Комисията, като компетентен орган, е активно ангажиран в процеса по прилагане на европейското законодателство в областта на независимия финансов одит.
Комисията извършва разследвания, свързани сдейността на одиторите. Тя осъществява сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи за публичен надзор над одиторите в другите държави-членки на ЕС. Приоритет на комисията е утвърждаването на правилата и процедурите за извършване на проверки на качеството надейността нарегистрираните одитори, както и годишните плановезапроверки.
Дейността на комисията попада в обхвата на функционална област „Осъществяване на публичен надзор над регистрираните одитори“.
Комисия зазащита на конкуренцията Основната роля на Комисията за защита на конкуренцията (Комисията, КЗК) е да предотвратява прилагането на антиконкурентни практики. От своето създаване през
1991 година до настоящия момент националният орган по конкуренция изпълнява своята мисия да гарантира разширяването на ефективната конкуренция и да стимулира развитието на свободната стопанскаинициатива на пазарите встраната.
Като независим държавен орган, на КЗК са възложени обществено значими функции, свързани с осъществяване на контрол върху пазарните процеси, върху отношенията между пазарните участници и върху поведението на пазара както на малките 155
предприятия, така и на компаниите и икономическите групи, заемащи съществен дял от съответния пазар.
Пълноправното членство наБългария вЕС допълнително изискваКомисията зазащита на конкуренцията да участва активно в прилагането на правилата по конкуренция на Съюза в сътрудничество с Европейската комисия и националните органи по конкуренция на страните членки. Ролята, която изпълнява КЗК като национален орган по конкуренция в държава от Европейския съюз, привлича вниманието на обществото към дейността й, като очакванията към Комисията са да гарантира непротиворечивото прилагане на националните и общностните правила по конкуренция и по този начин ефективно да бъде прекратено и предотвратено нарушаването натези правила.
Дейността на Комисията за защита на конкуренцията попада в обхвата на функционална област „Защита на конкуренцията и контрол назаконосъобразността при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии“.
2.20. ФИНАНСОВО ОСИГУРЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ Народно събрание Планираните за периода 2023-2025 г. консолидирани бюджетни разходи са обвързани със стратегическите цели и приоритети по основни функционални области и програми, които Народното събрание изпълнява в съответствие с конституционните си правомощия. Стратегическите цели на Народното събрание за посочения период са насочени към:
1. Повишаване качеството на приеманите закони;
2. Осигуряване на ефективно представителство, публичност и прозрачност на дейносттанаНародното събрание;
3. Повишаване на ефикасността на парламентарния контрол;
4. Приоритизиране на международната дейност на Народното събрание и засилване на междупарламентарното сътрудничество;
5. Повишаване на тежестта на електронния обмен в дейността на Народното събрание.
Заизпълнението на посочените целиНародното събрание предвижда:
Към стратегическа цел 1:
- Правилно въвеждане в законите на изискванията на директивите и на мерките по прилагането на регламентите, включително на рамковите решения на Европейския съюз;
- Проверка за съответствие на законите с актовете на Европейския съюз, Закона за нормативните актове (ЗНЛ), Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС), включително сметодологията, приложение към ПОДНС;
-Наблюдение и контрол по въпросите наЕвропейския съюз;
156
-Извършване на последващи оценки на законите, възложени при условията и по реда на Правилника заорганизацията и дейността на Народното събрание и при спазване на механизма, определен вЗаконазанормативните актове;
-Повишаване и укрепване на капацитетана администрацията наНародното събрание.
Към стратегическа цел 2
- Провеждане на съвместни инициативи, публични консултации и обсъждания със заинтересованите страни от законодателния процес с институции и неправителствени организации;
- Провеждане на проучвания (количествени и качествени) с цел осигуряване на информация относно нагласите и отношението на заинтересованите страни към законодателните инициативи;
- Провеждане на откритизаседаниянаНародното събрание на постоянните и временни комисии, включително чрез излъчването им вреално време винтернет.
Към стратегическа цел 3
- Провеждане на изслушвания и разисквания по актуални въпроси представляващи обществен интерес.
Към стратегическа цел 4
- Участие на Народното събрание в международни програми и инициативи с оглед успешното изпълнение на външнополитическите приоритети наРепублика България.
Към стратегическа цел 5 -Въвеждане на електронен документооборот в законодателната дейност на Народното събрание. Въвеждане на електронен документооборот в дейността на администрацията чрез квалифициран електронен подпис.
Министерски съвет
2.20.1 Политика в областта на управлението на средствата отЕвропейския съюз Политиката в областта на управлението на средствата от Европейския съюз обхваща координацията на дейностите по програмирането, изпълнението, наблюдението и оценката на Споразумението за партньорство и програмите, съфинансирани от Европейските фондове при споделено управление за програмен период 2021-2027 г.
(ЕФСУ), Националния план завъзстановяване и устойчивост (НПВУ), както и на други донорски програми. Към изпълнението на тази политика допринасят също управляващите органи, счетоводните органи и одитните органи на програмите, съфинансирани от ЕФСУ, както и съответните органи за управление и контрол по НПВУ, Швейцарско-Българската програма за сътрудничество (ТТТБПС) и по програмите, финансирани чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ наЕИП) и Норвежкия финансов механизъм (НФМ) 2014-2021.
Политиката в областта на управлението на средствата от Европейския съюз се изпълнява чрез Бюджетна програма „Координация при управлението на средствата от Европейския съюз“.
157
Централното координационно звено планира и програмира политиките, финансирани от ЕФСУ, НПВУ и други донори, като в рамките на подготовката на съответните стратегически/програмни документи изготвя предложения за разпределение на финансовия ресурс между отделните програми, които се разходват по бюджетите на другиПРБ.
Във функцията си на Национално координационно звено по ФМ на ЕИП и НФМ 2014 2021, дирекция „Централно координационно звено“ планира и разходва средства по Фонда за техническа помощ и Фонда за двустранни отношения. Във функцията си на Национално координационно звено по ШБПС, дирекцията ще планира и разходва средствапо Фонда затехническа помощ и Фонда заподготовка на мерки заподкрепа.
Дирекция „Добро управление“ отговаря за координацията по разработването на Програмата за техническа помощ (ПТП). Дирекцията е определена за Управляващ орган на ПТП, която е основен хоризонтален инструмент, чрез който да бъдат осигурени необходимите предпоставки за повишаване на добавената стойност на системата за управление и контрол на средствата от Споразумението за партньорство 2021-2027.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на управлението на средствата от Европейския съюз Мерна Целева стойност единица Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора*
2023 г. 2024 г. 2025 г
1. Осигурена адекватна нормативна Брой 2 2 2 уредба за изпълнение на програмите, разработени съфинансирани със средства от ЕФСУ проекти на нормативни актове
2. Функционираща Информационна Брой 1 1 1 система за управление и наблюдение
3. Осъществено наблюдение върху Брой ключови 87 69 44 изпълнението на НПВУ етапи и цели, заложени в НПВУ, върху чието изпълнение е осъществен текущ мониторинг
4. Електронни услуги, подкрепени за Брой 370 0 0 предоставянето им в транзакционен режим Посочените ключови индикатори измерват степента на изпълнение на стратегическа цел „Постигане на качествено подобряване на икономическата и социалната среда на българските граждани чрез изпълнение на целите и приоритетите на Кохезионната политика, Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство на ЕС и на други донорски програми. Осигуряване на необходимите предпоставки за повишаване на добавената стойност от инвестициите, финансирани със средства от 158
европейските фондове и други донорски програми, и за ефективно функциониране на системата за управление и контрол на тези средства.“ У Индикатор „Осигуряване на адекватна нормативна уредба за изпълнение на програмите, съфинансирани със средства от ЕФСУ“ измерва разработените проекти на нормативни актове за регулиране на обществените отношения в областта на управлението на средствата от ЕФСУ. Ефективна нормативна уредба, свеждаща до минимум административната тежест за кандидатите и бенефициентите, е важна предпоставка за успешното изпълнение на програмите, съфинансирани с европейски средства.
У Наличието на Функционираща Информационна система за управление и наблюдение е от ключово значение за осъществяване на комуникацията между кандидатите/бенефициентите и управляващите органи, включително в процесите на кандидатстване и отчитане, в изцяло електронна среда.
Системата е основен инструмент както за намаляване на административната тежест в тези процеси, така и за унифициране на правилата за изпълнение по отделните програми.
У Индикатор „Осъществено наблюдение върху изпълнението на НПВУ“ отразява извършвания от дирекция „Централно координационно звено“ текущ мониторинг на изпълнението на ключовите етапи и цели, заложени в Плана.
Постигането им е задължително условие за получаването на средства от ЕК за изпълнение на отделните реформи и инвестиции, предвидени в НПВУ. Затова дейността е ключова за гарантиране навременното изпълнение на инвестициите и за предприемане на необходимите действия за предотвратяване на рискове, свързани с евентуално забавяне или неизпълнение.
У Забележка: Индикатор „Електронни услуги, подкрепени за предоставянето им в транзакционен режим“ е избран след направен преглед и анализ на мерките и дейностите за изпълнение на стратегическите цели, заложени в Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2014-2020 г., Актуализирана стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019-2023 г. и Актуализирана пътна карта за изпълнението й. Изпълнението му е важен показател за постигане на цялостно обновяване на процесите, свързани с административната реформа.
Намаляването на административния натиск върху гражданите и бизнеса е важен приоритет в провежданата от Правителството политика. Чрез надграждането на ключови първични регистри, приоритетно се електронизират най-често използваните удостоверителни услуги за предоставянето им във вътрешно-административни услуги. Използването на уеб-базирана системна архитектура за предоставяне на услуги позволява предоставянето на факти, данни и обстоятелства на други администрации да се извършва в реално време по служебен път. Така се гарантира спазването на Закона за електронното управление относно еднократно събиране на данни и многократното им използване. Целевата стойност на индикатора, заложена в ОПДУ, е 750 бр.
Прогнозата за 2023 г. е изчислена като се взети предвид реално отчетените резултати до края на февруари 2022 г. (416 бр. електронни услуги) и предстоящото изпълнение по сключени договори (8 бр. през 2022 г. и 369 бр. през
2023 г., като от посочените бройки са изключени 27 бр. по проекти, по които има риск за изпълнението).
159
2.20.2 Политика в областта на осъществяването на държавните функции на територията на областите в България Областите са административно-териториални единици за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси. Стратегическата цел е провеждане на ефективна регионална политика и държавно управление по места, осигуряване на съответствие между националните и местните интереси, с оглед създаване на благоприятна среда за живот и модернизация на инфраструктурата, осигуряваща условиязарастеж, заетост и подобряване качествотона живот.
2.20.3 Политика в областта на правото на вероизповедание Политиката в областта на вероизповеданията се регламентира от Конституцията на Република България и Законазавероизповеданията.
Стратегическата цел е свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание, поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи вдългосрочен план.
За осъществяване на целите на политиката е ангажирана дирекция „Вероизповедания“ към администрацията наМинистерския съвет.
2.20.4 Политика в областта на архивното дело Държавна агенция „Архиви” (ДАА) провежда държавната политика в областта на подбора, комплектуването, регистрирането, обработването, опазването, съхраняването и използването на документите от Националния архивен фонд (НАФ), както и в областтана развитието и усъвършенстването на архивното дело.
Дейността на институцията е насочена към изпълнение на правителствената програма „Национален архивен фонд“ и политиката в областта на архивното дело, във взаимовръзка среализация на Стратегията на ДАА запериода 01.07.2021-31.12.2026 г., като за целта са идентифицирани посочените по-долу ключови индикатори за измерване на изпълнението Отговорността за разпределението на публичните разходи заполитиката вобластта на архивното дело еотговорностна ДАА.
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на архивното дело Целева стойност Мерна Проект Прогноза Прогноза Наименование на индикатора единица 2023 г. 2024 г. 2025 г
1. Нормативни и/или методически указания в Брой 1 1 1 областта на е-архив и е-архивиране
2. Въведени архивни описания в Брой 1 1 1 Информационната система на държавните архиви (ИСДА)
3. Попълване на системата за е-архивиране Бр. постъпления - 1 1 с ценни е- документи Бр. 1 1 1 цифровизирани аудио-визуални 160
документи
4. Вписвания в Регистъра на Националния Брой 1 1 1 архивен фонд
5. Посещения/показвания от потребители на Брой 1 1 1 данни от базите на информационната система на държавните архиви, Системата за е-архивиране, Регистъра на Националния архивен фонд и сайтовете на ДАА
6. Реставрирани листове от архивни документи Брой 31 000 31 500 32 000 (I-ва, II-ра и Ш-та степен на увреденост)
7. Изготвени кадри негатив за Застрахователния Брой 60 500 61 000 61 500 фонд на Държавна агенция ,Дрхиви“ (ДАА)
8. Комплектувани постъпления Брой 500 515 520
9. Потребители/посещения/обсег на достигнати Брой 149 780/ 151 890/ 154 000/ хора на популяризаторските форми 266 600* 269 000* 272 000* В изпълнение на първата стратегическа цел „Усъвършенстване на администрацията”, ще продължи дейността на Агенцията за подобряване управлението на НАФ чрез осигуряване на необходими нормативни актове. В съответствие със своите компетенции ДАА има ангажимент за разработването и актуализирането на нормативни и методически документи, свързани с процесите по организация, експертиза, съхранение и използване на електронните документи в държавните и общинските институции, както и по предаване, опазване, съхранение и използване на ценните електронни документи в държавните архиви чрез Система за е- архивиране. В изпълнение на държавната политика за насърчаване въвеждане и използване на инструментите на електронното управление от държавната администрация се цели повишаване на ефективността на предоставените услуги, както и насърчаване прозрачността във взаимоотношенията между администрацията и потребителите.
Ключовият индикатор по първа стратегическа цел(Нормативни и/или методически указания в областта е-архив и е-архивиране) е - обвързан с нормативно определените правомощия на ДАА по отношение създаването, съхранението, опазването и използването на ценните електронни документи като част от функционирането на електронното управление.
Втората стратегическа цел„Опазване, съхранение и обогатяване на документалното наследство на нацията” е обвързана с обогатяването на НАФ с ценни документи, което ев пряка връзка сразширяване възможностите задостъп до архивна информация на всичкизаинтересовани страни.
Решаваща мярка за дългосрочното опазване на физическото състояние на архивните документи при процесите на тяхното съхранение и използване и за възстановяване на тяхното оригинално състояние в максимална степен етяхната своевременна и прецизна реставрация и консервация.
Основна мярка за опазване на съдържанието на архивните документи в случай на тяхното физическо увреждане или загуба е изготвянето на Застрахователен фонд от техни микрофилмови копия, които гарантират възпроизвеждането на това съдържание, 161
независимо от неизбежните промени на всякакви софтуерни платформи и хардуерни устройства и носители.
Осигуряване на архивохранилища, отговарящи на стандартите за опазването на ценните документи на нацията, еедно отосновните задължения наДЛЛ сцел правилно съхранение и опазване на ценните архивни документи, приети в държавните архиви.
Необходимо епредприемане на действия заобединяване на архивохранилищна площ за архивите, чийто документи се съхраняват на повече от едно място. Поетапното осигуряване на архивохранилища, отговарящи на стандартитезаопазването на ценните документи на нацията е една от основните задължения на Държавна агенция „Архиви” с цел правилно съхранение и опазване на ценните архивни документи, приети в държавните архиви. Поддръжката на сградния фонд (административни сгради на държавните архиви) изискваангажиране надопълнителен финансов ресурс.
Ключовите индикатори по втора стратегическа цел са:
• Брой реставрирани листове от архивни документи (1-ва, II-ра и Ill-та степен на увреденост) - реставрацията и консервацията на архивни документи са основни дейности затяхното опазване и дългосрочно използване;
• Брой изготвени кадри негатив за Застрахователния фонд на ДАА - попълването на Застрахователния фонд е основна дейност за съхраняване на съдържанието на архивните документи вслучай натяхназагуба;
• Брой комплектувани постъпления - обогатяването наНЛФ сценни документи е от приоритетно значение за ДЛЛ в дългосрочен план и е една от най-важните дейности, осъществявани отдържавните архиви. НЛФ еисторически формирала се и постоянно попълваща се съвкупност от ценни документи, отразяващи материалния и духовния живот на обществото. Той сепопълва сопределенитеза постоянно запазване документи, създадени от дейността на държавните и общинските институции, с ценните документи на политически партии, юридически лица снестопанска цел и търговски дружества. Важни източници за комплектуване са и документите на значими за обществото личности, както и документите заисторията наБългария, получени отчуждестранни архиви, други институции, българи и български организации вчужбина;
Софтуерното управление на архивните процеси е третата стратегическа цел, насочена към ефективното и ефикасно изпълнение на основните функции на Лгенцията за комплектуване, съхранение, опазване и предоставяне за използване на архивните документи и осигуряване на качествени услуги на нивото на съвременните изисквания за бързина и качество. Управлението на процесите по въвеждане в базите на ИСДЛ на архивни описания на съхраняваните документи и на техни дигитални копия, тяхната проверка и корекция чрез функционалностите на системата, е предпоставка за поддържане на максимално пълни, точни, постоянно актуални, достъпни за всички потребители данни от момента на проверката и концентрирани на едно място масиви с постоянно и устойчиво качество при по-ниски разходи на труд и запазване на резултатите от него. Така масивите, изготвени като професионално задължение от служители на ДЛЛ, от своя страна са условие и средство за разширяване и улесняване на достъпа на всички потребители на архивна информация до данни задокументите от НЛФ и до дигитални копия на архивни документи, съхранявани в ДАЛ през публичните части на системите чрез техните функционалности и за ефективно извличане на необходимата информация.
162
Ефективното управление на документалното наследство на нацията изисква поддържане на максимално пълен и актуален Регистър на НАФ, независимо от мястото на съхранение на документите, определени като част от него. За тази цел ДАА поддържа публичен електронен регистър.
Разработването и внедряването през 2023 г. с проектно финансиране по Оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ) на Система за е-архивиране ще осигури приемането, съхранението, достъпа (с различни нива) и използването на ценни електронни документи от държавните и общинските институции, както и от видни за обществото личности, политически партии, юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества, българи и български организации в чужбина с принос към българската история. Публичен достъп до базата данни от архивни описания ще се осигури чрез web-базиран интерфейс. Планираният заразработване през 2023 г.проект на Стратегия заразвитие на е-архивиране вРепублика България схоризонт до 2030 г.е в съответствие с актуализираната Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019-2025 г.
Ключовите индикатори по трета стратегическа цел са:
• Въведени данни в ИСДА - индикаторът включва въведените архивни описания и дигиталните образи в ИСДА. Поддържането и попълването на четирите нива на описание на информационната система на държавните архиви (ИСДА) е нормативно определено и е обвързано с ефективното и ефикасно изпълнение на основните функции на Агенцията, с улесненото управление на архивните процеси и соблекчения и улеснен достъп на потребителите на архивно описание до архивните документи;
• Попълване на Системата зае-архивиране - индикаторът включва комплектуване на нови постъпления с ценни е-документи и цифровизация на съхраняваните в държавните архиви аудио-визуални документи с цел тяхното опазване и предоставяне на възможност постоянен публичен достъп до съдържанието им.
Чрез внедряването през 2023 г., в изпълнение на проекта по ОПДУ, на Системата за е-архивиране ще се осигури приемането, съхранението, достъпа (с различни нива) и използването на ценни електронни документи отдържавните и общинските институции, както и от видни заобществото личности, политически партии, юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества, българи и български организации в чужбина с принос към българската история.
Архивирането на ценни електронни документи е в пряка връзка собогатяването наНАФ и комплектуване на пълни по състав и съдържание архивни фондове.
• Вписвания в Регистъра на Националния архивен фонд - нормативно регламентирано едокументите отНАФ да се водят на отчет вРегистър на НАФ, поддържан от ДАА, с цел централизиране на информацията заархивни фондове и документи в архивите, за архивните сбирки и отделни архивни документи - собственостна юридически и физически лица, както и заосигуряване натяхната публичност;
• Посещения/показвания от потребители на данни от базите на информационната система на държавните архиви, Системата за е-архивиране, Регистъра на Националния архивен фонд и сайтовете на ДАА - индикаторът е обвързан с предходните два и е от съществено значение за измерване на удовлетвореността на потребителите на архивна информация във връзка с реализацията на 163
приоритетните цели на Лгенцията за улесняване и облекчаване на достъпа до националното документално богатство Изпълнението на четвъртата стратегическа цел „Иновативност в популяризирането на националното архивно наследство и дейността на ДАА” е обвързано с популяризирането наНЛФ чрез формиране на общественото разбиранезазначението и функциите на Лгенцията като национална институция, съхраняваща културно- историческото документално наследство и осигуряваща използване в общодостъпна форма на архивни документи от и в обществен интерес. Основните насоки за осигуряване на иновативност в популяризирането на НЛФ и ДЛЛ ще бъдат активно използване на информационно-комуникационните технологии за интерактивно представяне на архивни документи, процеси, дейности и продукции и активен диалог със заинтересованите страни в България и чужбина за реализиране на съвместни инициативи и обмен надобри практики.
Ключовият индикатор по четвърта стратегическа цел е:
• Брой потребители/посещения/обсег на достигнати хора на популяризаторските форми - индикаторът есвързан снормативно определени задължения на ДЛЛ за предоставяне за използване на архивни документи за популяризаторски цели/в популяризаторски форми. Популяризирането на документи от НЛФ се осъществява чрез електронни издания, тематичните дигитални колекции в интернет, социалните медии - фейсбук, ютюб, туитър и инстаграм, изложби, представяния на издания спубликувани архивни документи и др.
Централна избирателна комисия Централната избирателна комисия организира и произвежда законосъобразни, честни и свободни избори и национални референдуми за осигуряване правото на всеки избирател да упражни правото си на глас и работи за повишаване на доверието в изборния процес. За периода 2023-2025 г. са разчетени разходи за изпълнението на дейността на Централната избирателна комисия като постоянно действащ независим държавен орган, насочен към организиране и произвеждане на законосъобразни избори и референдуми, разработени съобразно Изборния кодекс, при спазване принципите на върховенство назакона, публичност и прозрачност.
Дейността на Централната избирателна комисия попада в обхвата на функционалната област „Организиране и произвеждане назаконосъобразни, честни и свободни избори и национални референдуми“.
За периода 2023-2025 г. са предвидени разходи за подготовката и произвеждането на избори съгласноИзборния кодекс.
Държавна комисия по сигурността на информацията Държавната комисия по сигурността на информацията отговаря за организирането, осъществяването, координирането и контролирането на дейността по защитата на класифицираната информация и осигуряването на еднаквата и защита в национален и международен план.
Стратегическите и оперативните цели на Държавната комисия по сигурността на информацията включват:
• Защита на класифицираната информация отнерегламентиран достъп;
164
• Усъвършенстване, развитие, координация и общ контрол на систематазазащита на класифицираната информация по персонална, документална, физическа, индустриална сигурност, сигурност на комуникационните и информационни системи (КИС) и криптографска сигурност;
• Усъвършенстване на системата за обучение по защита на класифицирана информация сцел изграждане на съзнание засигурност сред лицата, ангажирани по Законазазащита на класифицираната информация (ЗЗКИ);
• Подобряване на институционалния и административен капацитет на Държавната комисия по сигурността на информацията зауспешно изпълнение на мисията и функциите.
Бюджетната прогноза за периода 2023-2025 г.на Държавната комисия по сигурността на информацията цели финансовото осигуряване на дейността й, което ще гарантира устойчивост визпълнението на приоритетите и заложените цели през периода.
Дейността на Държавната комисия по сигурността на информацията попада в обхвата на функционална област„Защита на класифицираната информация“.
Комисия зазащита отдискриминация Комисията наблюдава и контролира спазването на Закона зазащита от дискриминация и съответствието на новоприетото законодателство в страната и на подзаконовата нормативна уредба с неговите антидискриминационни разпоредби. Осъществява наблюдение и предприема мерки за съответствие на българското антидискриминационно законодателство с правото на ЕС и международноправните актове. Осъществява и координира международното сътрудничество в областта на антидискриминационната политика на Република България с международни органи и организации, както и със сходни чуждестранни институции.
Комисията зазащита отдискриминация сеявява и като национален орган по правата на човека към ООН.
Дейността на Комисията за защита от дискриминация попада в обхвата на функционална област„Противодействие и защита на гражданите отдискриминация“.
Администрация на президента Планираните разходи са обвързани с изпълнението на Програмата за работата на Администрацията на президента по осъществяване на конституционните правомощия на президента и вицепрезидента на Република България в интерес на гражданите и обществото.
Целите наПрограмата включват:
• Защита и реализация на националните интереси на Република България, чрез активно участие вмеждународните отношения;
• Устойчиво развитие на българскатанация и държава;
• Защита на националната сигурност и териториалната цялост на Република България - президентът върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България;
165
• Усъвършенстване и развитие на съвременна, високо оперативна и функционираща администрация, която напълно да обезпечава организационно, логистично и финансово дейността на президента и вицепрезидента за изпълнение на правомощията им по Конституцията на Република България.
Поддържане и модернизиране на сградния фонд и прилежащите площи в съответствие сизискваниятазапредставителност.
Дейността на Администрацията на президента попада в обхвата на функционална област „Осъществяване на конституционните правомощия на президента на Република България“.
Омбудсман Омбудсманът е застъпник на правата на хората и пазител на обществения интерес.
Основната функция на омбудсмана е да създава условия за достоен живот на всеки български граждани и защита на неговите права в обществена и институционална среда на респект и уважение към тях. В тази връзка държавата финансира дейността му, която е изключително разнородна и всеобхватна, а основните му инициативи са свързани предимно с:
• Правата на човека в местатазалишаване от свобода;
• Правата на децата;
• Правата нахората сувреждания;
• Правата на потребителите;
• Социалните правана гражданите;
• Здравеопазването;
• Образованието;
• Собствеността на гражданите;
• Опазването на околната среда;
Основните принципи, от които се ръководи омбудсманът са безпристрастност, независимост, справедливост, утвърждаване на правова държава, защита на най-добрия интерес на детето, преценка по вътрешно убеждение относно спазването на изискваниятазадобро управление.
В своята дейност Омбудсманът се подпомага от своята администрация, осъществява сътрудничество със сродни институции в други държави, както и с международни организации, чийто предмет на дейност обхваща защитата на правата на човека.
Взаимодейства с местните обществени посредници и други сродни институции в България, осъществява сътрудничество с неправителствени организации, чийто предмет на дейност обхваща защитата на праватаначовека.
С новоприетия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения на Омбудсмана са вменени нови отговорности касаещи външното одитиране, извършване на проверки на място, приемане и разглеждане на жалби срещу Комисията за защита на личните данни на 166
лица, подали сигнали, включително за неосигурена защита или нарушения на поверителносттана информацията затях.
Параметрите, заложени в бюджетната прогноза, касаещи Омбудсмана, целят финансовото осигуряване на дейността му, което ще гарантира устойчивост в изпълнението на приоритетите и заложените цели през периода.
Дейността на Омбудсмана попада в обхвата на функционална област „Защита правата на гражданите“.
Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Планираните разходи са за обезпечаване дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби наБългарскатанародна армия.
Комисията е независим държавен орган, който осъществява политиката на Република България за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби наБългарската народна армия съгласно Законаза достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Предоставянето на висококачествени услуги в изпълнение на стратегическите и оперативните цели, и постигането на значими ползи/ефекти за обществото от изпълнението на функционална област „Архив на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“ е основна цел и първостепенназадачана комисията.
През периода 2023-2025 г.комисията ще продължава да води целенасочена политика в изпълнение на задълженията си, произтичащи от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби наБългарската народна армия втри приоритетни направления, аименно:
• да установява и обявява принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на български граждани, заемали или заемащи публични длъжности, извършвали или извършващи публични дейности;
• да комплектува и съхранява в Централизирания архив документите на органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби наБългарската народна армия, съставени в периода от
9 септември 1944 г.до 16юли 1991 г.;
• даосигурявадостъпдо тезидокументи.
Дейността на Комисия заразкриване на документите и заобявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия попада в обхвата на функционална област „Архив на Държавна сигурност и разузнавателните служби наБългарската народна армия“.
167
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество Комисията запротиводействие на корупцията и заотнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) е независим специализиран постоянно действащ държавен органзаосъществяване на политиката по противодействие на корупцията, създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията на Република България и законите, и предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането снего.
За постигане на целите на Законазапротиводействието на корупцията и заотнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), Комисията и органите на Комисията си взаимодействат, съобразно предоставената им компетентност с Прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Технически операции“,Държавна агенция „Разузнаване“,Служба „Военна полиция“,органите по приходите, Лгенция „Митници“,Главния инспекторат на Министерския съвет, Инспекторатът по чл. 46 от Закона за администрацията към Висшия съдебен съвет и инспекторатите.
Дейността наКомисията запротиводействие на корупцията и заотнемане на незаконно придобитото имущество попада в обхвата на функционална област „Осъществяване на превенция и противодействие на корупцията и публичност на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности“,която включва само една бюджетна програма - „Превенция и противодействие на корупцията, публичност на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности, установяване конфликт на интереси и отнемане на незаконно придобитото имущество“.Дейностите са съобразени с дефинираните в ЗПКОНПИ.
Предвидените със ЗПКОНПИ специфични дейности на Комисията са публични и прозрачни, и съобразно естеството на частта от функционалната област са насочени в следните направления:
• По превенция на корупцията - осигуряване на компетентна проверка за съществуващи възможности за корупционни практики и действия, и изразяване на тясноспециализирано становище при съгласуването на законопроекти, относно наличието на корупционен риск (чл. 32, ал. 1 от ЗПКОНПИ), и антикорупционно обучение;
• По противодействие на корупцията - събиране, анализ и извършване на проверки на сведения при и по повод информация запрояви на корупция;
• По установяване на конфликт на интереси при лица, заемащи висши публични длъжности - приемане, обработване, проверка, анализ и публикуване на декларациите заимущество и интереси;
• По отнемане на незаконно придобитото имущество - осъществяване на процедурите по налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, в т.ч. съдебни производства, организиране на дейностите по управление и пазене на имуществото, върху което е наложено обезпечение на основание ЗПКОНПИ, води и поддържа регистър за обезпеченото имущество, както и механизъм за предоставяне за обществени нужди на отнети в полза на държавата имоти, изготвя проекти на 168
удостоверения за наличието на обезпечителни мерки, наложени по реда на ЗПКОНПИ и други.
Комисия зазащита на личните данни Планираните разходи по бюджета наКомисията зазащита на личните данни (КЗЛД) са за финансиране на дейностите по осъществяване на ефективна защита на физическите лица по отношение на обработването на техните лични данни. В разчетите са планирани и средства, свързани с влизането в сила на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (обн., ДВ, бр. 11 от2023 г.,всила от04.05.2023 г.)и вменените снего нови задължения наКЗЛД.
Работата на комисията през следващия тригодишен период основно е свързана с ефективното прилагане на европейска правна рамка по защита на личните данни и обезпечаване на нейното реално приложение в националната система за защита на личните данни вРепублика България.
Дейността на Комисията за защита на личните данни попада в обхвата на функционална област „Защита на личните данни на физическите лица”.
Национален статистически институт Националният статистически институт (НСИ) осъществява независима статистическа дейност наРепублика България. Мисията наНСИ относно Националната статистическа система е да осигурява безпристрастна, обективна, навременна и точна информация за състоянието и тенденциите в развитието на икономиката, социалната сфера, демографията и околната среда.
Основна цел за развитието на Националната статистическа система за периода 2023
2025 г. е да осигури непрекъснатост по отношение на разработването, изготвянето и разпространението на висококачествени, съпоставими и надеждни статистически данни, които да са основа за формулирането, изпълнението, мониторингът и оценката на всички политики в Европа и България и да помага на гражданите, създателите на политики, предприятията, академичните среди и медиите да вземат информирани решения.
Дейността на НСИ попада в обхвата на функционална област „Безпристрастна, обективна, навременна и точна информация засъстоянието наРепубликаБългария“.
Съвет за електронните медии Съветът за електронни медии е независим специализиран орган, който регулира медийните услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, предоставяни отлица под юрисдикцията наРепублика България.
Съветът заелектронни медии упражнява правомощията си, съгласно Закона зарадиото и телевизиятаи осъществява приоритетите си вследните основни насоки:
• регулира медийните услуги чрез издаване на лицензии и регистрации за осъществяване на радио- и телевизионна дейност, вписва лицата, заявили намерение да осъществяват услуги по заявка и заявили намерение да предоставятуслуги на платформазасподеляне на видеоклипове;
• осъществява надзор върху дейността на доставчиците на линейни медийни услуги относно спазването на разпоредбите на Закона зарадиото и телевизията, 169
на условията на издадените им лицензии, съответно заявените при регистрацията програмни ангажименти; осъществява надзор за спазване на закона от доставчиците на нелинейни медийни услуги и надзор върху платформите засподеляне на видеоклипове.
Планираните за периода 2023-2025 г. бюджетни разходи са обвързани с основните приоритети и цели, които Съветът за електронни медии изпълнява в съответствие с определените му със Законазарадиото и телевизиятаправомощия.
Дейността на Съвета за електронни медии попада в обхвата на функционална област „Регулиране на медийните услуги и на услуги на платформи за споделяне на видеоклипове“.
Разчетените средства за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2023 г. по чл. 70, ал. 4, т. 1 от Закона за радиото и телевизията са на база приетите параметри с Решение № 251 на Министерския съвет от 2022 г. за утвърждаване на нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за2023 г.,изменено сРешение № 336 на Министерския съветот2023 г.,което влиза в сила отденя на влизането всила на Законазадържавния бюджет наРепублика Българияза2023 г.
170
Част IV.
Фискална децентрализация и бюджетни взаимоотношения с общините за периода 2023 -2025 г.
При запазване на действащото законодателство приходите на общините по КФП за
2023 г.спрямо актуализираната програма за 2022 г. бележат номинален ръст от 528,7 млн. лв.
Предвидени са приходи в размер на 3 283,1 млн. лв., като са разработени при съобразяване с отчета за 2022 г. и тенденциите в постъпленията през предходните няколко години. Предвижда серъст от 19,2% през 2023 г.спрямо програмата за2022 г.
главно поради наблюдаващата се стабилна тенденция на нарастване на постъпленията от имуществени данъци, таксата за битови отпадъци, таксите за технически услуги и приходите отпродажби. В прогнозатаза2024 г.сепредвиждат 3 420,8 млн. лв.приходи на общините, аза2025 г.- 3 560,0 млн. лв.
Разходите на общините по КФП за 2023 г. спрямо програмата за 2022 г. бележат номинален ръст от 1 156,8 млн. лв.
Предвидени са разходи за 2023 г.в размер на 9 471,2 млн. лв., които като относителен дял достигат 5,1% спрямо БВП, а спрямо общата структура на разходите по КФП - 13,2%.
Разходите за местни дейности през 2023 г. са в размер на 3 240,5 млн. лв. и представляват 34,2% от общите разходи на общините.
Предвидените за2023 г.разходи заделегираните от държавата дейности савразмер на 6230,7 млн. лв.,като саувеличени спрямо 2022 г.с 1230,5 млн. лв.,вт.ч. 1 198,5 млн.
лв.- текущи разходи и 32,0млн. лв.- капиталови разходи.
Номиналният ръст на разходите за делегирани от държавата дейности е разпределен, както следва:
• Увеличение възнаграждения вобщинската администрация - 72,0млн. лв.
• Увеличение на заплатите на педагозите в образованието до 125% от СБРЗ за
2023 г.- 392,4 млн. лв.
• Увеличение на заплатите на педагозите в здравеопазването до 125% от СБРЗ за
2023 г.- 3,6млн. лв.
• Ефект отЗИД наЗДБРБ за2022 г.- 379,1 млн. лв.
171
• Ефект от увеличение на МРЗ от 710 лв. на 780 лв. - 138,7 млн. лв.
• Ефект от натури и отчитайки изпълнението през 2022 г. - 78,7 млн. лв.
• Осигуряване на ефекти от 2022 г. в целогодишен план - 166,0 млн. лв.
Запазват се действащите политики за 2022 г., като тенденциите са за осигуряване на оптимално функциониране на всички системи през цялата година. Реализираните увеличения са с цел осигуряване на ефектите в целогодишен план, като са предвидени средства за 2023 г. за осигуряване на достигнатите нива на възнагражденията, съгласно актуализацията на ЗДБРБ за 2022 г. и утвърдените показатели с решенията на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели.
През 2023 г. е предвидено нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от
125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование.
В прогнозата за 2024 г. се предвиждат разходи за общините в размер на 9 511,5 млн.
лв., от които разходите за местни дейности са 2 754,8 млн. лв. и за делегирани от държавата дейности - 6 756,7 млн. лв.
В прогнозата за 2025 г. се предвиждат разходи за общините в размер на 10 226,7 млн.
лв., от които разходите за местни дейности са 2 884,6 млн. лв. и за делегирани от държавата дейности - 7 342,1 млн. лв.
По бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за
2023 г. ще бъдат разчетени необходимите средства за осигуряване на финансирането на втория етап на общинските обекти на линейна техническа инфраструктура - общинска пътна и улична мрежи и ВиК инфраструктура, финансирани по споразуменията от
2022 г. съгласно решение на Министерския съвет от 2022 г. Средствата ще се предоставят на база фактически извършени разходи от общините.
Табл. IV-1: Основни бюджетни взаимоотношения на общините с централния бюджет за периода 2023-2025 г. (в хил. лв.) Основни бюджетни Проект от тях: Прогноза Прогноза взаимоотношения 2023 местни делегирани 2024 2025 Общо: 6 966 289,2 735 565,4 6 230 723,8 7 492 212,3 8 077 686,6 Обща субсидия за делегираните от
6 087 750,9 0,0 6 087 750,9 6 613 674,0 7 199 148,3 държавата дейности Обща изравнителна субсидия 404 000,0 404 000,0 0,0 404 000,0 404 000,0 Трансфер за зимно поддържане и
48 228,1 48 228,1 0,0 48 228,1 48 228,1 снегопочистване на общински пътища Целева субсидия за капиталови разходи 426 310,2 283 337,3 142 972,9 426 310,2 426 310,2 Източник: МФ 172
В прогнозата за 2023 г. са разчетени основни бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в общ размер 6 966,3 млн. лв., от които обща субсидия за делегираните от държавата дейности - 6 087,8 млн. лв.; обща изравнителна субсидия - 404,0 млн. лв.; трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища - 48,2 млн. лв.; целева субсидия за капиталови разходи - 426,3 млн.
лв.
1. Ръст в общата субсидия за държавни дейности С предвидения ръст на общата субсидия за държавни дейности за 2023 г. в размер на
1 198,5 млн. лв. се осигурява номиналния ръст на текущите разходи в делегираните от държавата дейности.
2. Ръст в капиталовата субсидия Предвиденият ръст на целевата субсидия за капиталови разходи за 2023 г. спрямо 2022 г. е в размер на 130,0 млн. лв., с което предоставените през 2022 г. допълнителни трансфери по бюджетите на общините за капиталови разходи чрез увеличение на целевата субсидия за капиталови разходи в размер на 100,0 млн. лв. бележат увеличение с още 30,0 млн. лв.
3. Ръст в изравнителната субсидия Предвиденият ръст на изравнителната субсидия в проектозакона за 2023 г. спрямо 2022 г. е в размер на 25,0 млн. лв.
Средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности през 2023 г. са разчетени на база приетите параметри с Решение № 280 на Министерския съвет от 2022 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2023 г., изменено и допълнено с Решение № 337 на Министерския съвет от 2023 г., което влиза в сила от деня на влизането в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
173
Част V.
Управление на средствата от европейските фондове и програми за периода 2023 -2025 г.
1. НАЦИОНАЛЕН ФОНД Европейски социален фонд, Европейски социален фонд+, Европейски фонд за регионално развитие, Кохезионен фонд, Фонд за европейско подпомагане на най- нуждаещите се лица, REACT-EU, Механизъм за възстановяване и устойчивост, Фонд за справедлив преход, двустранни програми за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз и програми, съфинансирани от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. и Швейцарско- Българска програма за сътрудничество При планиране на разходите по програмите, съфинансирани от Европейския социален фонд, Европейския социален фонд+, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, и двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз са взети под внимание правилата за съответния програмен период, етапът на изпълнение на всяка една от програмите, особеностите на подпомаганите сектори, както и характерът и сроковете за реализация на отделните проекти.
Оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, са насочени към изграждане на балансирана и устойчива транспортна система чрез развитие и модернизация на ключовата транспортна инфраструктура за връзки от национално, трансгранично и европейско значение, развитие на динамична икономика, конкурентоспособна на европейския и световен пазар, развитие на екологичната инфраструктура и подобряване, опазване и възстановяване на природната среда и биоразнообразието, икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план, социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера като обхващат проекти с голям мащаб, реализуеми поетапно във времето с ангажиране на значителен финансов ресурс за тяхното изпълнение.
Част от инициативата NEXT GENERATION EU са механизмът REACT-EU за подкрепа на най-силно засегнатите от COVID-19 държави членки и региони с инвестиции, насочени към възстановяване на пазарите на труда, подпомагане на системите за здравеопазване и подкрепа на ликвидността на малките и средните предприятия, и Механизмът за възстановяване и устойчивост, чрез който се финансират реформи и инвестиции с цел смекчаване на икономическото и социалното въздействие на пандемията, както и превръщането на икономиките на ЕС в по- 175
устойчиви и издръжливи на сътресения и по-добре подготвени за предизвикателствата на екологичния и цифровия преход.
REACT-EU Заделеният за България ресурс по инициативата REACT-EU е в размер на 1,283 млрд.
лв., а средствата са разпределени в пет от действащите оперативни програми от програмен период 2014-2020 г., които позволяват финансиране на дейности, необходими за противодействие на COVID-19. С Решение № 573 на Министерския съвет от 2020 г. (изменено с РМС № 847 от 2020 г., РМС № 892 от 2020 г., РМС № 186 от 2021 г. и с РМС № 850 от 2021 г.), с което се одобри индикативно финансово разпределение по оперативни програми за периода 2014-2020 г. на средствата за България от Европейския съюз в подкрепа на преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, и подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката (REACT -EU), като са предвидени средства за следните групи дейности: за системата на здравеопазването; подкрепа за най-уязвимите групи; за адаптиране на образователната система, както и за подкрепа за поддържане на заетост.
За 2023 г. предвидените разходи по механизма REACT-EU се очаква да бъдат в размер на 230,0 млн. лв., а за 2024 г. - 83,3 млн. лв.
В отговор на новите предизвикателства, породени от военния конфликт в Република Украйна, с приемането на Регламент (ЕС) № 2022/562 от 6 април 2022 г. за изменение на Регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 223/2014 по отношение на Действия по линия на сближаването за бежанците в Европа (CARE), на държавите членки е предоставена възможност да финансират широк кръг от инвестиции, предвидени в програмите им в областта на политиката на сближаване и насочени към справяне с миграционния натиск, включително чрез допълнителните средства, предоставени по линия на инструмента REACT-EU.
В част от оперативните програми са обособени отделни приоритетни оси:
• ОПИК - създадена е нова приоритетна ос Действия по линия на сближаването за бежанците в Европа (CARE). В рамките на приоритетната ос е предвидено изпълнението на мярка за подпомагане настаняването на бежанци от Украйна, потърсили убежище на територията на Република България. Мярката е насочена към оказването на навременна подкрепа на разселените лица от Украйна, обхванати от временна закрила на територията на Република България, чрез покриване на основните им нужди от настаняване и изхранване в места за настаняване и подслон. Конкретен бенефициент по мярката е Министерството на туризма, с цел осигуряване на възможност същото да насочи подкрепата към значителния брой бежанци от Украйна лица, на които е предоставена базова подкрепа за покриване на основните им нужди, и конкретно поемане на разходите за настаняване (нощувка) с включена закуска и топъл обяд;
• В тази връзка бяха обособени отделни приоритетни оси по ОПОС и ОПДУ;
• Допълнително с РМС № 328 от 2022 г. за одобряване на средства за обезпечаването на действия по линия на сближаването за бежанците в Европа, изменено и допълнено с Решения № 347, № 364 и № 471 на Министерския съвет от 2022 г., са одобрени общо 120,3 млн. лв. по ОПДУ, ОПОС и ОПРР.
176
Механизъм за възстановяване и устойчивост (МВУ) Механизмът за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility) е ключова програма на Инструмента за възстановяване на ЕС. С него на държавите членки се предоставят безвъзмездна финансова подкрепа и заеми за подпомагане на публичните инвестиции и реформи, предвидени в техните планове за възстановяване и устойчивост, както и за смекчаване на последиците за обществото, причинени от настоящата криза с COVID-19. Механизмът за възстановяване и устойчивост се прилага в широк кръг от сфери на политиката и включва области, свързани със сближаването, двата прехода (екологичен и цифров), конкурентоспособността, производителността, здравеопазването и интелигентните иновации и е на пряко управление от Европейската комисия в съответствие с Финансовия регламент.
Финансовата подкрепа е в допълнение към предоставената по линия на други фондове и програми на ЕС и не може да покрива същите разходи. Финансовата подкрепа се предоставя за постигане на общите и специфични цели, посочени в регламента.
Средствата се предоставят на държавите членки под формата на безвъзмездна помощ и под формата на заеми. Механизмът за възстановяване и устойчивост е резултатно ориентиран инструмент. Плащанията от страна на ЕК към България не са свързани с направените разходи, а с отчитането на етапи и цели. По линия на Механизма България получава само безвъзмездна финансова подкрепа.
С Решение за изпълнение на Съвета от 04.05.2022 г. за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България беше одобрен Планът за възстановяване и устойчивост на Република България, финансиран от Механизма за възстановяване и устойчивост. Финансовият пакет, от който страната ни може да се възползва, към момента е 5,689 млрд. евро безвъзмездна финансова помощ.
Крайният срок за изпълнение на окончателните ключови етапи и цели на инвестиционните проекти и за реформите, финансирани със средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, е 31 август 2026 г., а за извършване на плащанията -
31.12.2026 г.
Допустими за финансиране по Механизма са дейности, стартирали не по-рано от 1 февруари 2020 г. Крайният срок за плащания от ЕК към България е до 31 декември
2026 г. За да се осигури достатъчно време за оценка и одобрение, всички етапи и цели трябва да бъдат постигнати до 31 август 2026 г.
Обхватът на прилагане на Механизма се отнася до областите на политиката от европейско значение, структурирани в шест стълба:
1) Екологичен преход;
2) Цифрова трансформация;
3) Интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, включително икономическо сближаване, работни места, производителност, конкурентоспособност, научни изследвания, развитие и иновации, както и добре функциониращ вътрешен пазар със силни МСП;
4) Социално и териториално сближаване;
5) Здравеопазване, икономическа, социална и институционална устойчивост, с цел, освен другото - увеличаване на капацитета за реагиране при кризи и готовността за действия при кризи; и 177
6) Политики за следващото поколение, децата и младите хора, като например образование и умения.
Съгласно Плана за възстановяване и устойчивост на България се финансират реформи и инвестиции в следните области на интервенция:
1. Стълб Иновативна България с Компонент 1: Образование и умения;
Компонент 2: Научни изследвания и иновации и Компонент 3: Интелигентна индустрия;
2. Стълб Зелена България с Компонент 4: Нисковъглеродна икономика;
Компонент 5 Биоразнообразие и Компонент 6: Устойчиво земеделие;
3. Стълб Свързана България с Компонент 7: Цифрова свързаност; Компонент 8: Транспортна свързаност и Компонент 9: Местно развитие;
4. Стълб Справедлива България с Компонент 10: Бизнес среда; Компонент 11:
Социално включване и Компонент 12: Здравеопазване.
През 2023 г. предстои промяна на Националния план за възстановяване и устойчивост в сектор „Енергетика“ в съответствие с мерките и възможностите за финансова подкрепа по Регламент (ЕС) 2021/241 за създаване глава REPowerEU в отговор на затрудненията и смущенията на световния енергиен пазар, причинени от руското нашествие в Украйна. Заделените за България средства по глава REPowerEU са в размер на 480,0 млн. евро. Възможно е да бъдат предложени и допълнителни промени по заложените в Плана реформи и инвестиции при идентифицирането на обоснована невъзможност за изпълнението им.
Оперативни програми от програмен период 2014-2020 г.
През планирания период се очаква да бъдат реализирани следните големи проекти по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.: АМ „Струма“ - Лот 3.1, Лот 3.3 и тунел „Железница“, Проект АМ „Европа“, Проект „Модернизация на железопътната линия София - Пловдив: жп участък Елин Пелин - Костенец, Проект „Модернизация на железопътната линия София - Драгоман - граница със Сърбия, участък Волуяк - Драгоман“ и Проект „Рехабилитация на железопътна линия Пловдив
- Бургас, Фаза 2“ .
По-значимите проекти по ОП „Околна среда“ 2014-2020 г., които се очаква да бъдат реализирани в посочения период, са „Интегриран проект за воден цикъл на град Враца - II-ра фаза“ с бенефициент община Враца, „Интегриран воден проект за област Бургас“ от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр. Бургас и „Проектиране и изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF - трета фаза на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община“ .
Оперативна програма „Региони в растеж“ - въз основа на предвидените дейности и индикативни срокове за изпълнението на проектите се очаква да се реализират заложения обем от разходи по програмата за периода. Очаква се да се реализират и двата договора за предоставяне на БФП с Министерство но здравеопазването:
„Укрепване капацитета на болничната мрежа за реакция при кризи“ в общ размер на БФП 97,8 млн. лв. и „Подкрепа за структурите на извънболнична медицинска помощ и центровете за трансфузионна хематология за справяне с кризи“ в общ размер на БФП 31,5 млн. лв. Оперативната програма с най-голяма насоченост към бизнеса е ОП 178
„Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. Дейностите по тази оперативна програма са свързани със стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, засилване на дългосрочната конкурентоспособност на българските предприятия, подкрепа на иновациите, подобряване на бизнес средата и др. В рамките на програмата бяха обособени няколко схеми за подкрепа на бизнеса при преодоляване на последиците от пандемията, а именно подкрепа на микро-, малки и средни предприятия за осигуряване на оборотен капитал, както и аналогични схеми за подкрепа на туристическия сектор и МСП, извършващи автобусни превози.
По-значимите проекти, които очакват реализация през периода, са по приоритетна ос 4:
Премахване на пречките в областта на сигурността на доставките на газ с един ИП 4.1.
„Подобряване на енергийната ефективност и сигурността на доставките чрез разработване на интелигентни системи за пренос на енергия“, а именно:
изграждането на територията на Република България на междусистемна газова връзка България - Сърбия - фаза 2 на проект „Изграждане на междусистемна газова връзка България - Сърбия“ . Завършване на подготвителни дейности, необходими за начало на строителството на „Междусистемната газова връзка България - Сърбия“ . Също така следва да се отбележи изградената вече Междусистемна газова връзка Гърция - България“ .
Програмите, съфинансирани от Европейския социален фонд (ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г., ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ и ОП „Добро управление“) и Фонда за европейско подпомагане на най- нуждаещите се лица, са насочени към насърчаване на по-висока и по-качествена заетост, свързани с борбата с безработицата сред уязвимите групи на пазара на труда, най-вече младежите и продължително безработните, намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване, осигуряване на достъп до качествено образование и изграждане на научен, изследователски и иновационен потенциал в Република България и не на последно място - укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса. Поради спецификата на изпълняваните мерки при такъв тип проекти, те се характеризират със сравнително по-бързото реализиране и съответно равномерен темп на усвояване на средствата и големия брой бенефициенти, към които те са насочени.
Двустранните програми за трансгранично сътрудничество (ТГС) по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) на Европейския съюз имат за цел преодоляването на общи предизвикателства, установени съвместно в граничните региони, като същевременно се засилва процесът на сътрудничество за целите на разширяването и цялостното хармонично развитие на Европейския съюз. Основните приоритети по тези програми са в областта на опазването на природата, устойчивото развитие на туризма и засилване на икономическото сътрудничество между хората и институциите в граничните региони. Програмите навлизат в заключителен етап на изпълнение и се очаква разходите през прогнозния период да намаляват.
По отношение на приходната част са взети предвид спецификите в подхода за предоставяне на средства от страна на ЕК, а именно начина и сроковете на предоставяне на предварителното финансиране по отделни програми, мерки и механизми, както и въведеното годишно уравняване на сметки, което оказва влияние на стойността на приходите през всички години от прогнозния период.
Също така са отчетени спецификите и сроковете за годишното уравняване на сметките с ЕК на база представените от държавите членки годишни счетоводни отчети. В тези отчети се включва информация за изминалата счетоводна година, която обхваща 179
периода от 1 юли на година „п-1” до 30 юни на година „п“ . Съгласно това правило ЕК ще възстановява текущо 90% от допустимите разходи, включени в изпратените от държавите членки заявления за плащания, а останалата за възстановяване част ще се изчислява след приспадане на полученото годишно предварително финансиране и вече получените 90%. При годишното уравняване на сметките се взимат под внимание следните компоненти: общият размер на допустимите разходи, включени в исканията за плащане, изпратени до ЕК; отписаните и възстановените суми; сумите, подлежащи на възстановяване към края на счетоводната година; неподлежащите на събиране суми, както и полученото годишно предварително финансиране. На база на изчисленията Комисията уравнява съответното годишно предварително финансиране и изплаща всяка допълнителна дължима сума в срок от 30 дни от приемането на годишните счетоводни отчети.
Важно е да се отбележи, че всяко забавяне на темповете на извършване на разходи по програмите, съфинансирани със средства от ЕС, спрямо разчетените данни, би довело до намаляване размера на разходите, които се сертифицират към ЕК, което от своя страна ще се отрази в намаление на постъпленията към Република България през съответните години.
Програми от програмен период 2021-2027 г.
Съгласно проекта на Регламент за общоприложими разпоредби за програмен период 2021-2027 г., ЕФРР, ЕСФ+, Кохезионният фонд и ЕФМДР ще подпомагат пет цели на политиката:
• Цел на политиката 1: По-интелигентна Европа чрез насърчаване на иновативния и интелигентен икономически преход;
• Цел на политиката 2: По-зелена, нисковъглеродна Европа чрез насърчаване на чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика, приспособяване към изменението на климата и превенция и управление на риска;
• Цел на политиката 3: По-добре свързана Европа чрез подобряване на мобилността и регионалната свързаност на ИКТ;
• Цел на политиката 4: По-социална Европа - реализиране на европейския стълб на социалните права;
• Цел на политиката 5: Европа по-близо до гражданите чрез насърчаване на устойчивото и интегрирано развитие на градските, селските и крайбрежните райони и на местните инициативи.
На 06.07.2022 г. от страна на ЕК е прието Споразумението за партньорство с България на стойност 10,8 млрд. евро, в което се определя инвестиционната стратегия на страната в областта на политиката на сближаване за периода 2021 -2027 г.
Програма „Развитие на човешките ресурси“ е първата програма в България за програмния период 2021-2027, която беше одобрена от Министерския съвет с РМС №
378 от 09.06.2022 г. и службите на ЕК на 01.08.2022 г. За периода 2021-2027 г. по линия на програмата е осигурено финансиране в размер на почти 3,850 млрд. лв., като в сравнение с предходния програмен период 2014-2020 г. е договорено почти двойно увеличение на бюджета на програмата. Средствата са насочени към преодоляване на предизвикателствата, свързани с пазара на труда, заетостта, качеството на работните 180
места, адаптиране на предприятията към променящите се изисквания и условия за работа, развитие на уменията на работната сила, насърчаване на социалното включване и равните възможности на възрастните, лицата с увреждания и специални потребности, както и други уязвими групи, вкл. и децата.
Програма „Околна среда“ е с бюджет 3,5 млрд. лв. Целите на ПОС 2021-2027 г. са свързани с подобряване на ВиК инфраструктурата и качеството на атмосферния въздух, екологосъобразно управление на отпадъците и опазване на богатото ни биоразнообразие. Мерките за превенция и управление на риска от наводнения, свлачища и горски пожари са в Приоритет „Риск и изменение на климата“ .
Над 1 399,2 млн. лв. ще бъдат разходвани за разширяване и модернизация на ВиК инфраструктурата за вече консолидираните райони Велико Търново, Габрово, Плевен, София-град, София-област, Търговище, Хасково и Добрич. Сред допустимите мерки за Приоритет 1 „Води“ е и разработването на Регионални прединвестиционни проучвания за районите Благоевград, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик и Разград след тяхното консолидиране.
Над 611,5 млн. лв. са средствата по Приоритет 2 „Отпадъци“ за насърчаване на прехода към кръгова и основаваща се на ефективно използване на ресурсите икономика. Ще се финансират системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградимите отпадъци, центрове за разделно събиране и подготовка за повторна употреба и поправка, рекултивация на депа, информационни и разяснителни кампании и др.
Над 773,5 млн. лв. ще бъдат насочени към мерки за редуциране на вредните емисии от битово отопление и транспорт, за справяне с вторичното разпрашаване, подобряване на мониторинга на качеството на атмосферния въздух (КАВ), както и за създаване на Национална мрежа на експерти по КАВ.
Програмата за конкурентоспособност и иновации за периода 2021-2027 г. е пряко насочена към постигането на интелигентен и устойчив растеж на българската икономика, както и осъществяването на индустриална и иновационна трансформация.
За изпълнението на ПКИП 2021-2027 е определен индикативен финансов ресурс в размер на 2,402 млрд. лв. от Европейския фонд за регионално развитие.
Като инструмент за прилагане на Европейската политика за сближаване за периода 2021-2027 г., по ПКИП 2021-2027 г. е предвидено да допринася за постигането на следните Цели на политиката (ЦП), определени на европейско ниво:
- ЦП 1 „По-конкурентоспособна и интелигентна Европа“ - Приоритет 1;
- ЦП 2 „По-зелена, нисковъглеродна и устойчива Европа“ - Приоритет 2.
Програма „Образование” 2021-2027 г. е одобрена с решение на ЕК C(2022)5828- 08/08/2022 и е с бюджет от 1 887,0 млн. лв., финансирана от ЕСФ+. Със средствата ще се насърчава равният достъп на всички деца и ученици до качествено и приобщаващо образование с акцент върху уязвимите групи. Ще се разшири дигиталното образователно съдържание, ще се повишат дигиталната компетентност и умения на педагогическите специалисти, учениците и родителите. Ще се насърчава въвеждането на иновативни учебни програми и съдържание и ще се подкрепи изявата на талантите на учениците, особено в по-отдалечените райони на страната.
Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 г. (ПНИИДИТ) отговаря на стратегическите потребности 181
и приоритети на България за прилагане на обща политика за развитието на научните изследвания и иновациите и за цифровизация на публичния сектор с оглед създаване на условия за управление, базирано на данни в полза на ускореното икономическо развитие на страната. За изпълнението на ПНИИДИТ 2021-2027 е определен финансов ресурс в размер на 1,731 млрд. лв. от Европейския фонд за регионално развитие. Като инструмент за прилагане на Европейската политика за сближаване за периода 2021
2027 г. ПНИИДИТ ще допринася за постигането на цел на политика 1 „По- интелигентна Европа чрез насърчаване на иновативния и интелигентен икономически преход“ .
Програма „Развитие на регионите” 2021-2027 г. (ПРР) - основната цел на политиката за регионално развитие в България и съответно, стратегическа цел на новата ПРР 2021 -
2027 г. е да създаде жизнени, силни и устойчиви региони като отговор на неблагоприятните демографски тенденции и задълбочаване на между-регионалните и вътрешно-регионалните различия. Предвижда се да бъде изцяло насочена към цел на политиката 5 - „Европа по-близо до гражданите чрез насърчаване на устойчивото и интегрирано развитие на всички видове територии и местни инициативи“. Целите на програмата ще бъдат адресирани чрез прилагането на интегриран териториален подход:
средствата ще се отпускат за финансиране на концепции за интегрирани териториални инвестиции (пакети с интегрирани проекти) в изпълнение на приоритетите на интегрирани териториални стратегии, като в подбора на проектите ще участват съответните териториални органи. Плащания към бенефициентите за реални инвестиции по ПРР 2021-2027 г. се предвиждат най-рано в края на 2023 г.
Програма „Транспортна свързаност“ (ПТС) - приоритетите допринасят за реализацията на Зелената сделка. Предвижда се транспортния сектор да намали значително своите емисии и да стане по-устойчив, както и екологичната мобилност да бъде новия метод за растеж на транспортния сектор. Предвидените инвестиции насърчават употребата на екологосъобразни видове транспорт и алтернативни горива, подобряват качеството на пътната инфраструктура и допринасят за намаляване на вредното въздействие върху околната среда на транспорта. Средствата ще бъдат инвестирани в едни от най-големите пътни и железопътни проекти у нас, в закупуването на специализирано оборудване във водния транспорт, както и инвестиции за намаляване на вредните емисии от транспорта. Одобрените средства по програмата са в размер на 3,72 млрд. лв.
В жп сектора основен приоритет са проектите за модернизация на жп линия София- Пловдив: жп участък Елин Пелин - Костенец фаза 2, железопътната линия София- Перник-Радомир, както и модернизация на отсечките от София до сръбска и македонска граници.
В пътния сектор е заложено изграждането на АМ „Русе - Велико Търново“ и на тунела под „Шипка“, който ще осигури бърза връзка между Централна, Северна и Южна България. Завършването на АМ „Струма“ е друг приоритет в оста за пътни проекти.
1.1. РАЗХОДИЛ ЧАСТ При планирането на разходите по програмите, съфинансирани от Европейския социален фонд, Европейския социален фонд+, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, вкл. средствата от механизма REACT-EU и двустранните програми за 182
трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, са взети под внимание:
• етапът на изпълнение на оперативните програми;
• прогнозите на отделните органи и структури за периода 2023-2025 г.;
• изпълнението на прогнозите на Управляващите органи за минали години;
• спецификите на отделните програми от гледна точка на икономическата област, към която са насочени;
• договорените до момента средства по отделните оперативни програми;
• за програмите от програмен период 2021-2027 г. е направен анализ на исторически данни за изпълнението на оперативните програми в първите години от програмните периоди.
Прогнозите отчитат и потенциалните рискове, свързани с предизвикателството за достигане на праговете, съгласно условието за автоматично освобождаване от ангажимент (т. нар. правило N+3).
Отчетена е и необходимостта от текущо осигуряване на национални средства за извършване на плащания във връзка с въведените правила за възстановяване от 90%/95% от сертифицираните разходи преди годишното уравняване на сметките с ЕК на база представените от държавите членки годишни счетоводни отчети.
Очакваните разходи по Механизма за възстановяване и устойчивост се основат на актуалните към момента на изготвяне на прогнозата финансови планове по инвестициите, включени в одобрения на 04.05.2022 г. от ЕК Национален план за възстановяване и устойчивост. Прогнозните разходи по програмите, съфинансирани от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. и Швейцарско-Българската програма за сътрудничество, са индикативни и обхващат бъдещи плащания по договори с бенефициенти и разходи на отделните органи и на програмните оператори за дейности за управление на програмите.
Разходите по НПВУ и програмите от програмния период 2021-2027 г. са пряко зависими от наличието на висока проектна готовност и административен капацитет, което при създалото се струпване на дейности по приключване на оперативните програми от програмен период 2014-2020 г. и стартиране на тези от програмен период 2021-2027 г. и инвестициите по НПВУ може да породи риск от неизпълнението им.
Граф. V-1: Разходи на Национален фонд - сметка за средства от ЕС за периода 2023-2025 г.
183
I Iмлн. лв. »% от БВП
10 000 9 423,7 6.0%
9 000 5,0%
8 000
7 347,3
7 000 4,8% 4,0%
6 000 3,5%
5 000 3,0%
4 000 3 892,0 ^ 2,1% 2,0%
3 000
2 000
1. 0%
1 000
1 1 0.0%
2023 п 2024 п 2025 п Източник: МФ
1.2. ПРИХОДНА ЧАСТ Планираните приходи за 2023-2025 г. по оперативните програми/програми, съфинансирани от Европейския социален фонд, Европейския социален фонд +, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, включват определения индикативен размер на разходите, които се очаква да бъдат възстановени от ЕК през този период.
Прогнозните приходи са изчислени, като са взети под внимание следните особености:
• 90% (за програмен период 2014-2020) и 95% (за програмен период 2021-2027) от размера на разходите по оперативни програми, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през последните два месеца на предходната година.
Съгласно правилата на ЕК само заявленията за плащане, които страната-членка изпраща до 31 октомври гарантирано ще бъдат възстановени в рамките на годината, в която са изпратени. Поради тази причина всички заявления за плащане, които се очаква да бъдат изпратени след тази дата, са планирани за получаване през следващата година;
• 90% (за програмен период 2014-2020) и 95% (за програмен период 2021-2027) от размера на разходите по оперативни програми, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през първите десет месеца на настоящата година;
• до 10% (за програмен период 2014-2020) и до 5% (за програмен период 2021 2027) от размера на сертифицираните разходи през предходната счетоводна година, които се очаква да бъдат възстановени от ЕК при годишното уравняване на сметките;
• предварителното годишно финансиране по оперативните програми за програмен период 2014-2020 г.;
184
• предварителното годишно финансиране по програмите за програмен период 2021-2027 г.;
• допълнително предварително финансиране по програмите за програмен период 2021-2027 г. във връзка с FAST-CARE;
• предварителното годишно финансиране (вкл. за средствата от REACT-EU), което се очаква да получи/възстанови България след годишното уравняване на сметките.
За 2023 г. е предвидено получаването на един транш по Механизма за възстановяване и устойчивост в размер на 1,416 млрд. лв., като срещу него се очаква да бъдат изпълнени
66 етапи и цели, в това число и такива, свързани със законодателни промени. През 2023 г. се очаква ревизиране на НПВУ, включително и във връзка с включване в него на глава REPowerEU. Съществува риск, при по-продължителна процедура по изготвяне на ревизирания НПВУ, съответно забавяне на неговото одобрение от Съвета на Европейския съюз, вторият транш да бъде получен през 2024 г. При предоговарянето е възможно да бъдат променени стойностите на отделните траншове от профила за плащане в зависимост от начина на преразпределяне на етапите и целите, включени в тях.
По отношение на приходите от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм за периода 2014-2021 г., Офисът на ЕИП и НФМ превежда средства два пъти в годината на база прогнози, изготвени от Програмните оператори за индикативния размер на разходите по програмите за съответната година.
Граф. V-2: Приходи на Национален фонд - сметка за средства от ЕС за периода 2023-2025 г.
000 6,0% I------1млн. лв. ^ ^ “ % от БВП
7 000
6 258,4 - 5,0%
6 000
- 4,0%
5 000
4 000 4 201,8 7 3% ___ 3,2% 3 884,4 3,0%
3 000 1,8% 2,0%
2 000
1. 0%
1 000 0.0%
2023 п 2024 п 2025 п Източник: МФ 185
2. ДЪРЖАВЕН ФОИД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“
2.1. ПРИХОДИ И ПОСТЪПЛЕНИЯ При разработване на разчетите за приходите и постъпленията за периода 2023 -2025 г.
по програмите, финансирани от ЕС, е взет под внимание определеният индикативен размер на разходите, който се очаква да бъде възстановен от ЕК през този период.
Очакваните приходи и постъпления по години са, както следва: 2 438,9 млн. лв. през
2023 г., в размер до 2 746,9 млн. лв. през 2024 г. и в размер до 2 749,1 млн. лв. за 2025 г.
Граф. V-3: Приходи (без постъпленията) на ДФ „Земеделие“ - сметка за средства от ЕС за периода 2023-2025 г.
Източник: МФ
2.2. РАЗХОДИ И ПЛАЩАНИЯ Очакваните разходи и плащания за периода 2023-2025 г. са, както следва: 2 934,7 млн.
лв. за 2023 г., 3 329,3 млн. лв. за 2024 г. и 3 895,8 млн. лв. за 2025 г.
186
Граф. V-4: Разходи (без п л ащ ан ията) на ДФ „Земеделие“ - сметка за средства от ЕС за периода 2023-2025 г.
2 400 1------1млн. лв. отЪВП 1,2%
2 200 2 053,9
2 000 1,0% 1. 0%
1 800
1 430,8
1 600 0. 8%
1 400 0,7%
1 200 0.6% 889,5
1 000 0,5%
800 0,4% 600
400 0,2% 200 0.0%
2023 п 2024 п 2025 п Източник: МФ ОБЩА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.
Приоритетите в областта на селскостопанската политика са насочени към осигуряване на стабилна пазарна среда, подкрепа на доходите на земеделските стопани и развитие на селските райони.
Основните инструменти за провеждането на общата селскостопанска политика са директните плащания и пазарната подкрепа на земеделските стопани (1-ви стълб на ОСП) и политиката за развитие на селските райони (2-ри стълб на ОСП).
По линия на първия стълб на ОСП ще се изплащат средства за подпомагане на земеделските стопани по обвързани и необвързани с производството схеми за директни плащания и за пазарна подкрепа.
По схемите за директни плащания на земеделски стопани за сметка на ЕС през периода 2023-2025 г. се предвижда да бъдат усвоявани за 2023 г. - 1 694,4 млн. лв., за 2024 г. -
1 620,3 млн. лв. и за 2025 г. - 1 621,2 млн. лв.
Мерките за пазарна подкрепа за периода 2023-2025 г. могат да включват различни механизми - интервенции, с цел стабилизиране на пазара в сектори като зърнени култури, ориз, мляко; помощи за повишаване на консумацията на някои продукти;
пазарна подкрепа за лозаро-винарския сектор, пчеларство, плодове и зеленчуци и други.
Общият бюджет за финансиране на пазарни мерки за 2023 г. са планирани 166,8 млн.
лв., от които 87,6 млн. лв. от националния бюджет, а през 2024 г. прогнозата за плащане е в размер на 137,6 млн. лв., в това число 63,6 млн. лв. национални средства, като за
2025 г. средствата са в размер на 139,6 млн. лв. от които 65,6 млн. лв. от националния бюджет. Съгласно законодателството на ЕС национално съфинансиране се прилага по 187
следните пазарни мерки: Схема „Училищен плод“, Схема „Училищно мляко“;
Подпомагане в сектор Вино - мярка „Информиране в държавите членки“, „Популяризиране в трети държави“; „Публична интервенция на зърно“; „Национална програма по пчеларство“, „Промоционални програми за земеделски продукти“ и Схема „Оперативни програми на организации на производители на плодове и зеленчуци“ .
По линия на втория стълб на ОСП ще се изплащат средствата за развитие на селските райони, както следва:
- за 2023 г. - 1 022,2 млн. лв., от които 785,2 млн. лв. са средства от ЕС и
237.0 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания;
- за 2024 г. - 1 526,4 млн. лв., от които 1 072,4 млн. лв. са средства от ЕС и
454.0 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания;
- за 2025 г. - 2 081,8 млн. лв., от които 1 370,7 млн. лв. са средства от ЕС и
711.1 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания.
В средносрочен план средствата, които страната ни предвижда да усвоява по програмите на ЕС и да изплаща за селскостопанската политика са, както следва:
Табл. V-1: Разходи и плащания за селскостопанската политика за периода 2023
2025 г.
(млн. лв.)
2023 г. 2024 г. 2025 г.
Средства от ЕС 2 558,9 2 766,7 3 066,0 Национално съфинансиране и авансови плащания 324,6 517,6 776,7 Общо 2 883,5 3 284,3 3 842,6 Източник: МФ ОБЩА РИБАРСКА ПОЛИТИКА ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.
Преобладаващата част от мерките по Програмата за морско дело и рибарство за периода са насочени към:
• повишаване на конкурентоспособността и жизнеспособността на предприятията в сектор рибарство;
• насърчаване на устойчиво, отличаващо се с ефективно използване на ресурсите рибарство;
• диверсификация на дейностите в рамките на сектор рибарство, както и в други сектори на морската икономика;
• подобряване на пазарната организация за продуктите на риболов и аквакултурите;
188
• рибарски пристанища, кейове за разтоварване и покрити лодкостоянки.
В средносрочен план средствата, които страната ни предвижда да усвоява по програмите на ЕС и да изплаща за общата рибарска политика са, както следва:
Табл. V-2: Разходи и плащания за рибарската политика за периода 2023-2025 г.
(млн. лв.)
2023 г. 2024 г. 2025 г.
Средства от ЕС 40,5 34,3 37,4 Национално съфинансиране и авансови плащания 10,8 10,7 15,7 Общо 51,3 45,0 53,2 Източник: МФ
3. ДРУГИ СМЕТКИ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС И СРЕДСТВА ПО МЕЖДУНАРОДНИ ПРОГРАМИ И ДОГОВОРИ, ЗА КОИТО СЕ ПРИЛАГА РЕЖИМ НА СМЕТКИТЕ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС С актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023 -2025 г. са разчетени приходи, разходи и съответното съфинансиране от държавния бюджет по други сметки за средства от Европейския съюз и средства по международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз.
Разчетите са изготвени на база предложенията на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет за очакваните приходи и разходи, включително и за съфинансирането им, по различните международни програми, проекти и договори.
В прогнозата за периода 2023-2025 г. на Министерството на вътрешните работи са включени средства по Европейския фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и Европейския фонд „Вътрешна сигурност“, проекти, програми и грантови споразумения.
Прогнозираното национално съфинансиране по тях за периода 2023-2025 г. възлиза съответно на по 35,0 млн. лв. за 2023 и 2024 г. и на 27,2 млн. лв. за 2025 г.
В рамките на прогнозните средства за периода 2023-2025 г. на другите сметки за средства от Европейския съюз и средства по други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз на Министерството на образованието и науката (МОН) са включени средства по Програма „Еразъм+“ и Програма „Европейски корпус за солидарност“, както и други проекти и грантови споразумения.
В прогнозата за периода 2023-2025 г. в областта на регионалното развитие са разчетени приходите и разходите за дванадесетте програми на Европейския съюз по трите направления на европейското териториално сътрудничество (ИНТЕРРЕГ):
трансгранично (V-A), транснационално (V-B) и междурегионално (V-C), съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Инструмента за 189
предприсъединителна помощ II (ИПП II) и Европейския инструмент за съседство (ЕИС) за периода 2014-2020 г. и за периода 2021-2027 г., в които България участва.
За периода 2023-2025 г. по другите сметки за средства от Европейския съюз са разчетени приходи, разходи и съответното съфинансиране от държавния бюджет по Механизма за свързване на Европа, сектор Транспорт, с основен бенефициент Национална компания „Железопътна инфраструктура“ .
Граф. V-5: Приходи и разходи по другите сметки за средства от ЕС и средства по други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от ЕС за периода 2023-2025 г.
(в млн. лв.) Източник: МФ
4. ВНОСКИ В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕС ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.
4.1. ПРОГНОЗА ЗА ВНОСКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕС Актуализираната прогноза за размера на вноските на Република България в общия бюджет на Европейския съюз (ЕС) по години за периода 2023-2025 г. е, както следва:
2 042,4 млн. лв. за 2023 г., 2 156,3 млн. лв. за 2024 г. и 2 244,1 млн. лв. за 2025 г.
Тази прогноза е изготвена въз основа на действащото Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 година относно системата на собствените ресурси на ЕС и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, както и въз основа на публикуваното на
7 юни 2022 г. Съобщение на Европейската Комисия (ЕК) до Европейския Парламент и Съвета относно извършената техническа корекция на Многогодишната финансова рамка (МФР) за 2023 г. в съответствие с член 4 от Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета за определяне на Многогодишната финансова рамка за годините 2021-2027 (документ COM(2022) 266 final; ST 9939/22).
190
По-конкретно актуализираната прогноза за вноските на България в бюджета на ЕС за периода 2023-2025 г. е изготвена въз основа на следните параметри и прогнозни данни:
^ Размера на бюджетните кредити за поети задължения за всяка от годините в периода 2023-2025 г. (т.нар. „тавани“) на МФР, като конкретно за 2024 г. и
2025 г. с добавени прогнозни данни за средствата, които е възможно в рамките на дадената година да бъдат мобилизирани по линия на специалните инструменти на ЕС (по данни от документ COM(2022) 266 final; ST 9939/22);
> Прогнозни данни за брутния национален доход (БНД) на България за периода 2023-2025 г. от пролетната макроикономическа прогноза за периода 2023
2025 г.;
^ Прогнозни данни за приходите от мита за България, предоставени от дирекция „Данъчна политика“ в Министерство на финансите;
^ Прогнозни данни за нетните приходи от данъка върху добавената стойност (ДДС) за България по години за 2023-2025 г. (и прилагане на претеглена средна ставка от 2016 г. за трите години в съответствие с новата подобрена методология за изчисляване на ресурса на база ДДС), вземайки предвид данните от пролетната макроикономическа прогноза и отчитайки тенденциите при потреблението, цената на суровия петрол тип „Брент“, цената на неенергийните суровини в щатски долари, валутния курс, изменението във физическите и стойностните обеми при вноса на стоки и услуги, както и рисковете от продължителността на военния конфликт в Украйна;
^ Прогнозни данни за образуваните, рециклираните и нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса по години в България за периода 2023-2025 г., изготвени въз основа на инструмента на ЕК за прогнозиране (версия към
22.03.2023 г.), данни за отпадъците от опаковки от пластмаса за 2020 г., които България е докладвала към Евростат, както и актуални национални данни за количествата образувани отпадъци за 2021 г. от Националния статистически институт и реални темпове на растеж на БНД за България в съответствие с пролетната макроикономическа прогноза, като са приложени предвидените в действащото законодателство за системата на собствените ресурси ставка от 0,80 евро на килограм нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса и годишна корекция за България;
^ Прогнози по години за 2023-2025 г. за участието на България във финансирането на брутното намаление за Австрия, Дания, Германия, Нидерландия и Швеция и за вноска за корекция за неучастие на съответни държави членки в някои политики за свобода, сигурност и правосъдие, като за целта са приложени съответно разпоредбите на Решението за собствените ресурси при използване на данни и прогнози за дефлатора на БВП с оглед изчисляване на вноската за участието във финансирането на брутното намаление, а по отношение на корекцията за неучастие - темпът на нарастване на дължимите през последните години вноски;
> Размерът на прогнозираните ресурси на база ДДС и БНД за България за 2023 г.
включва съответните суми за т.нар. „ДДС- и БНД-баланси“, които са платени на
01.03.2023 г. съгласно полученото от ЕК официално искане за плащане и които включват 10,7 млн. лв. баланс на ресурса на база ДДС, 64,0 млн. лв. баланс на ресурса на база БНД и приспадане на 32,3 млн. лв. по линия на ресурса на база БНД вследствие ефекта от разпределяне по държави членки на общия размер на допълнителните постъпления от балансиращото упражнение, чийто общ нетен 191
ефект възлиза на платени от страна на България общо 42,4 млн. лв. Също така прогнозираният размер на ресурсите на база ДДС и БНД за България за 2024 г.
включва съответните суми за т.нар. ДДС- и БНД-баланси, които следва да се платят през 2024 г., като те съответстват на съобщената на 27.01.2023 г. от Европейската комисия дължима сума през 2024 г. от 41,5 млн. лв., която включва 14,0 млн. лв. баланс на ресурса на база ДДС, 82,5 млн. лв. баланс на ресурса на база БНД и приспадане на 55,0 млн. лв. по линия на ресурса на база БНД вследствие ефекта от разпределяне по държави членки на общия размер на допълнителните постъпления от балансиращото упражнение;
^ В прогнозирания размер на вноската от Традиционни собствени ресурси (ТСР) - мита, за 2023 г. е включена сумата от 42,1 млн. лв. за евентуално плащане на изчислени от ЕК по предварителни оценки лихви за забавено плащане поради очаквана от ЕК загуба в размер на 109,4 млн. лв. на ТСР-мита от България във връзка с вноса на текстилни изделия и обувки със занижена стойност с произход от Китайската народна република, платена от България през декември 2021 г.
Имайки предвид, че темата за предварителните оценки на ЕК за загуба на ТСР- мита (включително за лихвите за забава) е обект както на официална кореспонденция на двустранно равнище, така и на обсъждания в съответни компетентни комитети и работни групи на равнище ЕС, а също така и вземайки предвид извършеното от ЕК през април-май 2023 г. преизчисление и разрешено приспадане на 6,2 млн. евро (12,0 млн. лв.) от вече платената главница (под резерва) през 2021 г., е възможно да настъпят допълнителни промени в размера на съобщените от ЕК главница и лихва за забавено плащане за България, а и за останалите държави членки;
^ Прогнозни данни за 2023 г. и 2024 г. за приходите от мита, ДДС-базите и БНД на останалите държави членки от изпратения от ЕК първи комплект прогнозни данни във връзка със заседанието на Консултативния комитет по собствените ресурси (ККСР) - Подкомитет „Прогнози“ през месец май 2023 г., подготвени на база есенната прогноза на ЕК от 2022 г. и преизчислени чрез прилагане на очакваните стойности за номиналните растежи на БВП и БНД съгласно нея с оглед изчисляване на съответните вноски за 2025 г.;
^ Прогнозни данни за вноските от ресурса на база нерециклирни отпадъци от опаковки от пластмаса за 2023-2025 г. на останалите държави членки от разработения за целта инструмент на ЕК за прогнозиране (версия към
22.03.2023 г.), при което за всяка от годините в периода 2023-2025 г. са приложени предвидените годишни корекции за част от държавите членки в Решението за собствените ресурси;
^ Данни за т.нар. „други приходи“ в бюджета на ЕС, в т.ч. от очакваните вноски от Обединеното кралство в съответствие със споразумението за оттеглянето му от ЕС от доклада на ЕК до Европейския парламент и Съвета „Дългосрочна прогноза за бъдещите входящи и изходящи парични потоци на бюджета на ЕС за периода 2023-2027 г.“ (документ COM(2022) 315 final от 30.06.2022 г.;
ST10877).
Оценка на бюджетните ефекти от промените в допусканията, макроикономическите показатели и/или в нормативната уредба по години за периода 2023-2025 г.
Проведените симулации показват, че промяната в размера на всеки един от компонентите на вноската на България в бюджета на ЕС, както и на лежащите в 192
основата му приходи и/или макроикономически показатели, би довела до правопропорционално изменение в общия размер на вноската.
Конкретно по отношение на ресурса на база ДДС, обаче, следва да се има предвид, че ДДС-базата на съответната държава членка, въз основа на която се изчислява и самият ресурс на база ДДС, се ограничава до 50% от брутния и национален доход и в този смисъл ресурсът на база ДДС би могъл да нараства до определени граници. Това ограничение не засяга България по отношение на прогнозираната вноска на ресурса на база ДДС за периода 2023-2025 г.
Намаляването (или увеличаването) на който и да било от останалите собствени ресурси от България ще доведе до съответно увеличаване (или намаляване) на размера на ресурса и на база БНД, т.е. налице е обратнопропорционална зависимост.
Поради структурата на системата на собствените ресурси на ЕС и взаимообвързаността между елементите и, промени в размера на собствените ресурси, предоставяни от останалите държави членки, биха дали отражение върху размера на ресурса на база БНД и от България, като зависимостта в общия случай е обратнопропорционална.
Независимо от предварителните прогнози за приходите от мита, в съответствие с действащото решение за собствените ресурси държавите членки ще превеждат в бюджета на ЕС 75% от реално събраните суми.
В процеса на изпълнението на бюджета на ЕС е възможно да се наложи промяна в размера (увеличение или намаление) на вноската на България поради въздействието на следните фактори: възникнали непредвидени допълнителни нужди от средства по бюджета на ЕС при изпълнение на разходните политики; промяна в размера на другите приходи на ЕС (извън собствените ресурси, вкл. установяването на излишък или дефицит от предходната година); промяна в размера на събраните традиционни собствени ресурси от всички държави членки; периодични актуализации на данните за предишни години за ДДС-базите, за БНД на държавите членки и на количествата нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса с оглед постигане на по-голяма точност при изчислението на вноските им, промяна в законодателството на ЕС, регулиращо предоставянето на собствените ресурси или други аспекти от системата на собствените ресурси на ЕС и др.
При подготовката на настоящата прогноза, заради несигурността за продължителността на преговорния процес и за крайните му резултати, не са взети предвид предложените от Европейската комисия на 22.12.2021 г. нови собствени ресурси на база механизма за въглеродна корекция на границите, европейската схема за търговия с емисии и остатъчните печалби на най-големите многонационални предприятия.
4.2. ПРОГНОЗА ЗА ВНОСКИТЕ НА БЪЛГАРИЯ СЪГЛАСНО ПРОЕКТА НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ФИНАНСОВ ПРИНОС МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 7 ОТ РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/2463 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА Изготвена е прогноза за вноските на България за периода 2023-2025 г. съгласно проекта на Споразумение за финансов принос между Република България и Европейската комисия съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2022/2463 на Европейския парламент и на Съвета, който се отнася до създаването на инструмент за предоставяне на подкрепа на 193
Украйна през 2023 г. (макрофинансова помощ +). По същество, чрез споразуменията за принос, които ще сключат с Европейската комисия, България и останалите държави членки ще се ангажират, при определените в Регламент (ЕС) 2022/2463 и образеца на споразумение условия, да покриват т.нар. „лихвена субсидия“, като правят вноски под формата на външни целеви приходи в бюджета на ЕС в периода 2024-2027 г., във връзка с евентуалното поемане от страна на ЕС на лихви по отпуснатия на Украйна заем в размер до 18 млрд. евро под формата на инструмента „макрофинансова помощ +“ .
В тази връзка се предвиждат вноски от страна на България в размер на не повече от 6,7 млн. лв. на година в периода 2024-2025 г.
Прогнозата е в съответствие с приложеното в образеца на споразумение за принос разпределение за максималния размер на вноските по държави членки за периода 2024
2027 г., като взима предвид предоставените при обсъжданията му разяснения от страна на Европейската комисия, че прогнозите и са изготвени при предвиждане на равни годишни вноски.
Оценка на бюджетните ефекти от промените в допусканията, макроикономическите показатели и/или в нормативната уредба по години за периода 2023-2025 г.
Допуска се, че вноските от България не следва да превишават определения в разпределението към образеца на споразумение максимален размер. Възможни са обаче варирания в отделните години поради включените в образеца на споразумение за принос особености. По-конкретно, очаква се част от финансирането за лихвената субсидия при възможност да се поеме от бюджета на ЕС, като държавите членки покриват останалата част. Също така разлики между отделните години ще са възможни поради прилагането на различен размер на т.нар. „БНД-ключ“ съобразно размера му в последния одобрен годишен или коригиращ бюджет на ЕС. В началото на 2024 г.
Европейската комисия ще съобщи на държавите членки окончателните суми по очакваните максимални вноски въз основа на информацията, която ще е налична към този бъдещ момент, за крайния (фиксирания) размер на лихвата по заемите, тъй като той вече няма да подлежи на последващи промени. Не на последно място, промяна в очаквания размер на максималните вноски е възможен при задействане на включената в образеца на споразумение клауза за преразглеждане.
При това, следва да се има предвид и фактът, че споразумението за принос от България би могло да влезе в сила едва след подписването му от министъра на финансите и от генералния директор на генерална дирекция „Бюджет“ на Европейската комисия и последващото ратифициране от Народното събрание на Република България.
194
Част VI.
Политика по дълга и финансирането за периода 2023-2025 г.
Политиката на правителството за управление на държавния дълг32 за периода 2023
2025 г. ще бъде насочена към осигуряване на необходимите ресурси за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв. Предприетите мерки от централните банки на водещите икономики за ускоряване на процеса за затягане на паричната политика и покачване на основните лихвени проценти с оглед овладяване на високата инфлация, спадът в икономическата активност и низходящите очаквания за нейното развитие, както и политическата и икономическа несигурност ще са ключовите фактори, определящи от една страна цената на дълговото финансиране и от друга - рисковете, съпътстващи неговото осигуряване. Отчитайки тези условия, основните предизвикателства и цели ще бъдат съсредоточени в посока обезпечаване на възможности за пазарно-ориентирано финансиране както на местния, така и на международните капиталови пазари, при спазване на нормативно регламентираните годишни дългови ограничения.
1. ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ. ОБСЛУЖВАНЕ И ФИНАНСИРАНЕ Към края на 2021 г. нивото на държавния дълг възлиза на 31,2 млрд. лв., а в края на
2022 г. достига 36,1 млрд. лв., което се дължи на извършените операции през 2022 г. В сравнение с нивото в края на 2021 г., дългът се увеличава с около 4,9 млрд. лв. в резултат от поетия нов държавен дълг от 7,9 млрд. лв. и извършените погашения в размер на 3,0 млрд. лв. (в т.ч. падеж на еврооблигации, емитирани на МКП през 2015 г., в размер на 2,4 млрд. лв.).
Въз основа на допусканията за основните показатели на бюджетната рамка, през следващите три години се очертава необходимост от осигуряване на големи обеми ново дългово финансиране и се наблюдава ясно изразена тенденция за нарастване на държавния дълг в абсолютна стойност и като съотношение към БВП през всяка една от годините. Предвижда се максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г.
да не надвишава 40,6 млрд. лв., а в края на 2024 г. и 2025 г. да достигне съответно до 49,6 млрд. лв. и 59,5 млрд. лв. Съотношението на държавния дълг към БВП от 22,5%
32 Дългът по Закона за държавния дълг и останалите форми на дълг съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, който се поема и изплаща от централния бюджет и от лицата, чиито бюджети са част от държавния бюджет, включително чрез сметките им за средствата от Европейския съюз.
195
към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 г. и се очаква да нарастне до 22,0% през 2023 г., 25,1% през 2024 г. и 28,3% през 2025 г.
Очакваното нарастване на държавния дълг към края на 2023 г. до около 40,6 млрд. лв.
или увеличение от близо 4,5 млрд. лв. спрямо нивото от края на 2022 г. се дължи на планираното ново дългово финансиране за 2023 г. от 7,5 млрд. лв. (в т.ч. вече поет в началото на годината дълг в размер на 2,9 млрд. лв. под формата на еврооблигации на МКП) и годишните погашения по дълга от 3,0 млрд. лв. (в т.ч. извършени погашения към външни кредитори в размер на близо 2,3 млрд. лв. ). Остатъкът от около 4,6 млрд.
лв. от заложения нов държавен дълг за 2023 г. се обосновава основно за финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и се предвижда да бъде осигурен чрез емисии ДЦК, както на вътрешния, така и на външните пазари.
Табл. VI-1: Държавен дълг - показатели за вътрешен и външен дълг
2021 2022 2023 2024 2025 Показатели Отчет Отчет Проект Прогноза Прогноза Държавен дълг, млн. лв. 31 218,0 36 125,7 40 520,8 49 582,9 59 504,2 Държавен дълг/БВП (%) 22,5%* 21,8% 22,0% 25,1% 28,3% Външен дълг, млн. лв. 22 580,9 25 160,3 27 805,4 34 147,5 43 861,7 Външен дълг/БВП (%) 16,2% 15,2% 15,1% 17,3% 20,9% Вътрешен дълг, млн. лв. 8 637,1 10 965,4 12 715,4 15 435,4 15 642,5 Вътрешен дълг/БВП (%) 6,2% 6,6% 6,9% 7,8% 7,4% БВ П , м лн . лв. 139 012,3 165 383,6 184 485,9 197 565,7 210189,9 *Поради закръгления сумарната позиция не се изчерпва от съставните й числа.
Източник: МФ Граф. VI-1: Държавен дълг и съотношение на държавния дълг към БВП Източник: МФ 196
В структурата на държавния дълг, през 2021 г. външният държавен дълг възлиза на 22,6 млрд. лв., през 2022 г. достига до 25,2 млрд. лв. и се прогнозира да продължи да нараства в средносрочен план. Аналогична тенденция се наблюдава и по отношение на вътрешния дълг - увеличение от 8,6 млрд. лв. към края на 2021 г. до 15,6 млрд. лв. към края на 2025 г.
През 2021 г. е привлечено дългово финансиране в размер на 3,8 млрд. лв. под формата на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар, при максимално допустим размер съгласно ЗДБРБ за 2021 г. от 4,5 млрд. лв.
При ограничение от 10,3 млрд. лв. за новопоет дълг (съгласно ЗДБРБ за 2022 г.) през
2022 г. новото дългово финансиране e в общ размер на 7,9 млрд. лв.
През 2022 г. на вътрешния пазар са емитирани ДЦК с обща номинална стойност от 2 633,3 млн. лв. В обращение е пусната една нова емисия с оригинален матуритет от 5,5- години, чийто обем в края на годината възлиза на 330,5 млн. лв. През годината са преотворени и три емисии от предходни години: 3,5-годишни ДЦК от 2021 г. с падеж през 2025 г. и новоемитиран обем от 1 300,0 млн. лв., 7,5-годишни ДЦК от 2021 г. с падеж през 2029 г. и новоемитиран обем от 500,0 млн. лв. и 10,5-годишни ДЦК от 2016 г. с падеж през 2026 г. и новоемитиран обем от 502,75 млн. лв. Постигнатата среднопретеглената доходност за целия емитиран през годината обем възлиза на 2,02%, при среден коефициент на покритие от 1,38%.
По линия на глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари през септември 2022 г. Министерството на финансите пласира успешно два транша еврооблигации с общ номинален обем от 2,25 млрд. евро (4,4 млрд. лв.). Първият транш е със срочност 7 години, обем от 1,5 млрд.
евро и лихвен купон 4,125%, а вторият - със срочност 12 години, обем от 750 млн. евро и лихвен купон 4,625%.
През декември 2022 г. са усвоени средства в размер на 899,7 млн. лв. (460,0 млн. евро) по държавния заем по линия на Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE33) вследствие на COVID-19 (15-годишен транш).
До приемането на ЗДБРБ за 2023 г., съгласно Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. и съобразно чл. 87, ал. 2 от ЗПФ, Министерският съвет може да поема държавен дълг единствено за рефинансиране на дълга в обращение до размера на годишните погашения по държавния дълг, поет до началото на 2023 г. (3,0 млрд. лв.). На основание на посочените разпоредби на 17.01.2023 г.
Република България в рамките на Средносрочната програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари (GMTN) емитира на международните капиталови пазари нова емисия 10-годишни еврооблигации с номинален обем от 1,5 млрд. евро (2,9 млрд. лв.) и годишен лихвен купон от 4,5%.
Предвид планирания максимален размер на новото дългово финансиране за 2023 г. от 7,5 млрд. лв. и отчитайки факта, че държавният бюджет за 2023 г. не е в сила от 33 SURE - Европейският инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства, вследствие на избухването на пандемията от COVID-19 197
началото на годината, се игнорира ключовата необходимост от равномерно интерполиране и съответно реализиране на дълговото финансиране през календарната година. Необходимият обем нов държавен дълг през 2023 г. за покриване на прогнозния бюджетен дефицит е концентриран през второто полугодие на годината, което ограничава времевия хоризонт за неговото набавяне и поражда потенциален риск за увеличаване на цената на финансиране.
Пред реализирането на дълговото финансиране са налице редица рискове, породени от волатилността на финансовите пазари, геополитическата несигурност, високата инфлация, затягането на паричната политика от централните банки на водещите икономики и др. Тези външни фактори, които емитентът не би могъл да управлява, се отразяват и на вътрешния дългов пазар, който е със сравнително ограничен капацитет, ликвидност и пазарни участници. Не на последно място по важност следва да се има предвид, че преобладаващият дял на пазарните източници за дългово финансиране предполага привнасяне на всички външни рискове при изпълнението на държавния бюджет в частта за финансиране на планирания дефицит както за 2023 г., така и за целия тригодишен период, визиран в АСБП.
През 2024 г. и 2025 г. се планира да бъде осигурено дългово финансиране в размер съответно на 12,6 млрд. лв. и 13,6 млрд. лв. годишно, като дългът в обращение, който ще бъде рефинансиран, възлиза на 3,5 млрд. лв. за 2024 г., в т.ч. 2,9 млрд. лв. падеж на еврооблигации и на 3,6 млрд. лв. за 2025 г., в т.ч. 3,3 млрд. лв. падеж на емисии на ДЦК на вътрешния пазар. Оставащата част от предвиденото дългово финансиране се обосновава от необходимостта за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв.
Табл. VI-2: Структура на държавния дълг за периода 2021-2025 г.
2021 2022 2023 2024 2025 Показател Отчет Отчет Проект Прогноза Прогноза Структура на дълга по остатъчен матуритет Дълг с матуритет до 1 г. 8,9% 7,7% 8,2% 6,9% 4,2% Дълг с матуритет от 1 до 5 г. 33,6% 32,7% 30,4% 31,0% 27,6% Дълг с матуритет от 5 до 10 г. 33,1% 32,1% 31,3% 21,8% 30,9% Дълг с матуритет над 10 г. 24,5% 27,5% 30,1% 40,3% 37,2% Структура на дълга по видове инструменти Облигации, емитирани на МКП 57,2% 54,9% 56,5% 59,4% 66,3% ДЦК, емитирани на вътрешния пазар 27,7% 30,4% 31,4% 31,1% 26,3% Държавни заеми 12,5% 12,9% 10,6% 8,4% 6,7% Държавни инвестиционни заеми 2,6% 1,9% 1,5% 1,0% 0,7% Структура на държ авните заеми по кредитори Заеми от ЕС /в т.ч. ЕИБ/ 70,9% 84,8% 86,2% 87,7% 89,1% Заеми от МБВР 8,6% 6,3% 4,6% 3,2% 2,1% Заеми от БРСЕ 7,8% 7,4% 7,5% 7,7% 7,7% Заеми от други кредитори 12,6% 1,5% 1,7% 1,4% 1,2% Лихвена структура Заеми с фиксирани лихви 98,7% 99,2% 99,5% 99,7% 99,9% 198
2021 2022 2023 2024 2025 Показател Отчет Отчет Проект Прогноза Прогноза Заеми с плаващи лихви 1,3% 0,8% 0,5% 0,3% 0,1% Валутна структура Дълг в лева 26,2% 29,1% 30,2% 30,2% 26,3% Дълг в щатски долари 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% Дълг в евро 73,6% 70,8% 69,6% 69,7% 73,6% Дълг в други валути (японски йени) 0,2% 0,2% 0,2% 0,1% 0,1% Източник: МФ В структурата на дълга по остатъчен матуритет за 2023 г. се наблюдава равномерно разпределение между дълга с матуритет от 1 г. до 5 г., от 5 до 10 г. и с матуритет над 10 г., като се очаква през 2024 г. и 2025 г. преобладаващ дял да заеме дълга с матуритет над 10 г. за сметка на редуциране на дълга с по-кратък срок за погасяване.
В структурата на дълга по видове инструменти облигациите, емитирани на МКП, ще продължат да заемат доминантна позиция през целия прогнозен период, като делът им се очаква да бъде в границите от 56,5% до 66,3% от дълга, при дял на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар между 26,3% до 31,4% и намаляване на частта на държавните и държавните инвестиционни заеми.
В структурата на държавните заеми по кредитори към края на 2021 г. най-голям дял имат получените заеми от Европейски съюз (в т.ч. от ЕИБ и ЕК) - 70,9%. През следващите години се очаква увеличение на този дял, предвид нарастващата роля на инструментите на ЕС за подпомагане на процесите за възстановяване на икономиките на държавите членки, за сметка на намаляването на дела на заемите от МБВР (поради приключване на изпълняваните с помощта на банката проекти и преминаване към предоставянето на аналитични и консултантски услуги от МБВР по приоритетни за държавата направления). Очаква се приносът на БРСЕ и на кредиторите в раздел „Други“ да се запази на относително постоянни нива.
Лихвената и валутна структура на дълга към края на 2021 г. се характеризират с ясно изразен превес на задълженията с фиксиран лихвен процент от 98,7% и на евровия и левовия компонент на дълга - 99,8%, като тази тенденция се запазва през целия разглеждан период. Дългът с плаващи лихви за периода 2022-2025 г. е обвързан с 6- месечния EURIBOR на еврото.
Лихвените разходи за обслужването на държавния дълг през 2021 г. възлизат на 590,8 млн. лв. (от които 460,9 млн. лв. по външния и 129,9 млн. лв. по вътрешния), а за
2022 г. - на 593,6 млн. лв. (485,0 млн. лв. по външния и 108,6 млн. лв. по вътрешния).
Очакваното нарастване на държавния дълг за периода 2023-2025 г., в комбинация с неблагоприятната конюнктура на местния и международен пазар на суверенен дълг, ще обусловят и по-негативна динамика на лихвените разходи за обслужването на държавния дълг в средносрочен хоризонт, като предвижданията са през периода 2023 -
2025 г. разходите за лихви да се увеличат, достигайки до 784,1 млн. лв. през 2023 г.
(0,4% от БВП), 1 100,1 млн. лв. през 2024 г. (0,6% от БВП) и 1 723,2 млн. лв. през 2025 г. (0,8% от БВП). Съотношението на лихвените разходи към прогнозния БВП за целия период остава под 1,0%.
199
Граф. VI-2: Съотношение на лихвените разходи към БВП по държавния бюджет* 1.0% 0.8% 0.8% o .6% <^ ^ * ,*,^ 0.6% ^ — 'о.60/о 0.4% 0.4% 0.4 __ 0.4% 0.4% 0.1° о 0.3% 0.3% 0.2% _ i7*’ ~и 0.1% 0.1% 0.1% 0.1% 0.0%
2021 2022 2023 П 2024 П 2025 П външни лихвени разходи/БВП ------- вътрешни лихвени разходи/БВП общо лихвени разходи/БВП Поради закръгления сумарните позиции не се изчерпват от съставните им числа.
Източник: МФ
2. ДЪРЖАВНОГАРАНТИРАН ДЪЛГ Към края на 2021 г. държавногарантираният дълг възлиза на 1,9 млрд. лв., при съотношение към БВП от 1,4%.
В резултат от извършените усвоявания по държавногарантираните заеми и погашенията по тях, размерът на държавногарантирания дълг към края на 2022 г.
отбелязва намаление до 1,7 млрд. лв., при съотношение към БВП от 1,0%. Основната част от него се формира от външни заеми - 96,3%. Доминиращ дял от държавните гаранции имат издадените за сектор „Финансов“ - 58,6%, следвани от сектор „Инструменти на ЕС“ - 18,0%, сектор „Енергетика“ - 12,6%, сектор „Транспорт“ - 4,9%, сектор „Образование“ - 3,7% и сектор „Други“ - 2,1%.
Максималният размер на държавните гаранции, които могат да бъдат издадени през бюджетната година, възлиза на 1 814,0 млн. лв., в т.ч. по нови заемни споразумения на Българската банка за развитие по Закона за Българската банка за развитие до 700,0 млн.
лв. или тяхната валутна равностойност, по заемно финансиране за плащания на „Булгаргаз“ ЕАД в размер на 150,0 млн. евро във връзка с необходимостта от спешно осигуряване на алтернативни доставки и гарантиране на непрекъснатостта на доставките на газ за страната и за заемно финансиране за „Булгартрансгаз“ ЕАД в общ размер на 382,0 млн. евро: по Проекта от общ интерес 6.20.2. Разширение на капацитета на ПГХ34„Чирен“ - 207 586 411 евро, по Проекта от общ интерес 6.8.3. Междусистемна газова връзка България - Сърбия - 49 071 661 евро и 125 334 000 евро за задължения на „Булгартрансгаз“ ЕАД във връзка с Законодателно предложение на ЕК за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1938 относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ, както и на Регламент (ЕО) № 715/2009 относно условията за достъп
34 Подземно газохранилище.
200
до газопреносни мрежи за природен газ, публикувано на 23 март 2022 г. Освен това са включени 40,0 млн. лв. гаранции по реда на ЗКСД35 и гаранции по нови заемни споразумения за предоставяне на извънредна макрофинансова помощ от Европейския съюз на Украйна в размер до левовата равностойност на 16 654 646 евро.
На основание на разпоредбите на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. през м. март 2023 г. са издадени гаранции в размер на 40,0 млн. лв. по реда на ЗКСД, а през м. февруари 2023 г. НС ратифицира със закон
36 Гаранционното споразумение между Република България и ИНГ Банк Н.В. („ИНГ Банк“) във връзка с договора за кредит, сключен между ИНГ Банк Н.В. и „Булгартрансгаз“ ЕАД през януари 2023 г. за финансиране на Проекта от общ интерес
6.8.3. Междусистемна газова връзка България - Сърбия в размер на 49,1 млн. евро (96,0 млн. лв.).
При допускания за издаване на посочените гаранции и усвояването им в пълен размер през 2023 г. се очаква нарастване на държавногарантирания дълг до ниво от 3,3 млрд.
лв. или около 1,8% от прогнозния БВП, като в следващите две години се предвижда плавно намаляване в номинално изражение, достигайки 3,0 млрд. лв. или около 1,5% от прогнозния БВП през 2024 г. и 2,7 млрд. лв. или около 1,3% от прогнозния БВП в края на 2025 г.
3. ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ ЧРЕЗ ФИНАНСОВ ЛИЗИНГ И ДРУГИ ФОРМИ НА ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ За периода 2023-2025 г. не се предвижда поемане на нов дълг от първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет по чл. 37, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за публичните финанси.
4. ДРУГИ ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО
4.1. УСВОЯВАНИЯ ПО ДЪРЖАВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ЗАЕМИ За периода 2023-2025 г. не е предвидено усвояване на външно финансиране по държавни инвестиционни заеми. По централния бюджет са разчетени приходи от лихви по държавни инвестиционни заеми с краен бенефициент търговско дружество общо за
2023 г. в размер на 2,0 млн. лв., за 2024 г. - 1,7 млн. лв. и за 2025 г. - 1,3 млн. лв. Общо разчетените разходи по държавните инвестиционни заеми, в т.ч. и с краен бенефициент търговско дружество за 2023 г. са в размер на 20,9 млн. лв., от които 20,8 млн. лв.
разходи за лихви и 0,1 млн. лв. разходи за издръжка по проект, изпълняван от Министерството на финансите. За 2024 г. са планирани разходи по държавните инвестиционни заеми в общ размер 17,7 млн. лв., а за 2025 г. - 14,4 млн. лв.
Разчетените средства за погашения по държавни инвестиционни заеми, в т.ч. и с краен
35 Закон за кредитиране на студенти и докторанти.
36 Обн., ДВ, бр. 14 от 2023 г.
201
бенефициент търговско дружество за 2023 г. са в размер на 118,3 млн. лв., за 2024 г. - 99,5 млн. лв. и за 2025 г. - 76,0 млн. лв.
4.2. Ф И Н АНСИ РА Н Е ПО Ч Л . 9, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ЕКС П О РТН О ТО ЗАСТРАХОВАНЕ ЗА П ЕРИОДА 2023-2025 Г.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за експортното застраховане (ЗЕЗ), в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се предвиждат средствата от държавния бюджет за изплащане на застрахователни обезщетения по чл.
3 от ЗЕЗ (дейността за сметка на държавата). За периода 2023-2025 г. се предвижда увеличение на размера на средствата спрямо 2022 г., както следва: 135,0 млн. лв. за
2023 г., 140,0 млн. лв. за 2024 г. и 145,0 млн. лв. за 2025 г.
В съответствие с мисията и целите на „Българска агенция за експортно застраховане“ (БАЕЗ) като държавна агенция, която да подкрепя българските износители, дружеството акцентира върху развитието в предлагането на застрахователните продукти по дейността за сметка на държавата. За изпълнението на заложените показатели, БАЕЗ се нуждае от съответния застрахователен капацитет, който да покрива нуждите на компанията.
Мерките за постепенно повишаване на заделените средства в държавния бюджет целят повишаване на застрахователния капацитет на БАЕЗ по дейността за сметка на държавата в съответствие със ЗЕЗ, както и са необходими като превенция относно достигане на застрахователния капацитет и невъзможност за сключване на застрахователни договори или спешно увеличаване на средствата през текущата година.
4.3. ПОСТЪПЛЕНИЯ ОТ ПРИВАТИЗАЦИЯ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.
Прогнозните постъпления от приватизация по държавния бюджет за периода 2023
2025 г. са съответно 0,8 млн. лв. за 2023 г., 0,5 млн. лв. за 2024 г. и 0,5 млн. лв. за 2025 г.
4.4. СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА КРЕДИТНА ЛИНИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КАТО КРЕДИТОР И ЕДИННИЯ СЪВЕТ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ В ЕС КАТО КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ На 07.10.2020 г. Република България сключи споразумение за кредитна линия с Единния съвет за преструктуриране в изпълнение на ангажиментите на Република България във връзка с присъединяването на страната към Единния надзорен механизъм (ЕНМ) и Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП). Споразумението е подписано от министъра на финансите при условията на последваща ратификация.
Всички участващи в банковия съюз държави членки предоставят национални кредитни линии като форма за мостово финансиране, за да се осигури необходимото финансиране за евентуално преструктуриране само на банки в съответната държава членка през преходния период до достигане на целевото равнище на Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) към 31 декември 2023 г. Кредитната линия между Република България и Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) е в размер на 113 499 хил. евро (около 221 985 хил. лв.). Сумата беше планирана в операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо за пръв път в бюджета за 2021 г., както и за 202
следващите бюджети. Кредитната линия може да бъде активирана само в краен случай
- при недостиг на средства в Единния фонд за преструктуриране и след като са изчерпани всички други източници на финансиране. Системата от национални кредитни линии гарантира защитата на данъкоплатците и е фискално неутрална в средносрочен план, тъй като банковият сектор на съответната държава членка е отговорен за погасяване на сумите, изтеглени по кредитната линия.
Споразумението за кредитна линия е със срок по-ранната от следните две дати: края на посочения преходен период или въвеждането на общ защитен механизъм (ОЗМ) за ЕФП. Общият защитен механизъм за ЕФП ще бъде осигурен посредством споразумение за защитен механизъм (кредитна линия) от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) - за държавите членки от еврозоната, и паралелно споразумение за защитен механизъм - за държавите, които участват в Банковия съюз, извън еврозоната.
На заседание на Еврогрупата в разширен състав (държавите от еврозоната и държавите, участващи в Банковия съюз, чиято парична единица не е евро) на 30 ноември 2020 г. бе постигнато политическо съгласие за ранното въвеждане на ОЗМ. Ранното въвеждане на ОЗМ налага сключването на паралелно споразумение за защитен механизъм между Република България като кредитор и ЕСП като кредитополучател. Споразумението е подписано и ратифицирано от Република България, но ще влезе в сила едновременно с влизането в сила на Споразумението за защитен механизъм между ЕМС и ЕСП. На този етап това не е реализирано, тъй като не всички държави членки на ЕС са ратифицирали споразумението за ОЗМ. След влизането в сила на ОЗМ37 действащото споразумение за кредитна линия между Република България и Единния съвет за преструктуриране ще бъде автоматично прекратено. Максималният размер на кредитна линия по паралелното споразумение за защитен механизъм е 96 087 хил. евро (приблизително
188 000 хил. лв.). Определената максимална сума ще бъде актуализирана годишно (увеличавана всяка година със събирането на предварителните вноски) през преходния период за достигане на целевото ниво на ЕФП (до 31 декември 2023 г.). След преходния период актуализация може да се извършва като част от редовния или цялостен преглед, съответно извършвани на 3 г. и 10 г. или след писмено уведомление от ЕСП. Актуализация на максималната сума се извършва чрез подписване между страните на изменящо споразумение към Паралелното споразумение, което подлежи на ратифициране.
4.5. ФИСКАЛЕН РЕЗЕРВ Съгласно дефиницията за показателя „Фискален резерв“ в т. 41 на § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси в неговия обхват се включват салдата по всички банкови сметки на бюджетните организации без тези на общините и техните разпоредители с бюджет, активите на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ДФГУДПС), вземания от фондове на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други, и други финансови активи по чл. 154, ал. 22 и 23 от същия закон.
37 За целта държавите членки, участващи в банковия съюз, следва да са ратифицирали Споразумението за изменение на споразумението за прехвърляне и за взаимно използване на вноските в ЕФП и изменението на Договора за Европейския механизъм за стабилност или паралелното споразумение за защитен механизъм, което е приложимо от двете.
203
Минималният размер на показателя „Фискален резерв“ е определен на база необходимите средства на разположение към 31 декември 2023 г. за обезпечаване на наличностите на ДФГУДПС и текущите ликвидни нужди на бюджета. Следва обаче да се подчертае, че минималният размер на фискалния резерв не представлява целева стойност за показателя към даден период. Той представлява минимален праг за показателя, който има за цел да минимизира рисковете от ликвидни проблеми в краткосрочен хоризонт.
На тази база се предвижда запазване на определения към момента праг за минималния размер на фискалния резерв за 2022 г. Предлага се минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2023 г. да бъде в размер на 4,5 млрд. лв.
204
Част VII.
Перспективи за развитието на публичните финанси
1. УСТОЙЧИВОСТ НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ В този раздел се разглежда устойчивостта на фискалната позиция, като се оценява текущото състояние на публичните финанси от гледна точка на бъдещото нарастване на публичните разходи, свързани със застаряването на населението. За тази цел се използват индикаторите за устойчивост S1 и S2, изчислени по методология, разработена от ЕК38- Индикаторът за фискална устойчивост в средносрочен план (S1) показва необходимата корекция в структурното първично бюджетно салдо в рамките на пет години от края на прогнозния период (2025 г. в случая на МФ), за да се гарантира, че държавният дълг в период t+15 (2037 г.) не надвишава референтната стойност от 60%.
Индикаторът за фискална устойчивост в дългосрочен план (S2) показва необходимата корекция в първичния баланс, за да се спази времевото бюджетно ограничение (дисконтираната стойност на бъдещите структурни първични баланси да покрива равнището на дълга в настоящия момент) за безкрайно дълъг период от време, с включени допълнителни разходи, произтичащи от застаряването на населението.
Положителна стойност на индикаторите означава необходимост от фискална консолидация или структурни реформи, които да намалят тежестта от застаряването на населението върху публичните финанси, докато отрицателната показва наличие на фискално пространство.
Табл. VII-1: Индикатори за устойчивост МФ ЕК S1 S2 S1 S2 Стойност, от която: -1,5 2,0 -1,4 3,4 Начална бюджетна позиция 2,1 2,9 1,1 2,1 Дългово ограничение -2,8 -2,5 Бъдещи промени в бюджетната позиция -0,8 -0,9 0 1,3 Източник: МФ, Fiscal Sustainability Report 2021
38 European Commission (2022). “Fiscal Sustainability Report 2021-Vol1”. Institutional Paper 171. - ANNEX A5 Fiscal sustainability indicators 205
В таблицата са представени оценките на МФ за индикаторите за устойчивост и тези на ЕК от Доклада за устойчивост на публичните финанси на ЕК39, публикуван през април
2022 г. Наличието на разлики в стойностите на индикаторите S1 и S2 между двете институции в голяма степен се дължи на различни очаквания за икономическия растеж, дълга и бюджетния баланс в средносрочен план. Оценките на Комисията се базират на прогнози от есента на 2021 г. Освен това оценката за устойчивостта на фискалната политика е силно зависима от перспективите за дългосрочно развитие на икономиката.
Наличието на разлики в стойностите на индикаторите S1 и S2 между двете институции се дължи и на разлики в очакванията за бъдещи промени в бюджетната позиция, които са свързани с разходите за пенсии, здравеопазване и образование. При изготвянето на своята дългосрочна макроикономическа прогноза и съответните оценки за разходи, свързани със застаряването на населението, МФ използва допускания, залегнали в Доклада по застаряване на населението от 2021 г., прогноза за разходите за пенсии, подадена от Националния осигурителен институт, и прогнози за разходите за здравеопазване и образование, получени от дългосрочния модел на МФ40.
Оценките показват, че очакванията за увеличение на дълга в рамките на прогнозния период до 2025 г., не би трябвало да представлява риск за фискалната устойчивост на страната. Индикаторът S1 е отрицателен, което според референтните стойности на ЕК41 означава нисък риск в средносрочен план и не изисква допълнителни действия за подобрение на първичния структурен баланс, за да се осигури поддържане на нивото на дълга под 60% от БВП в средносрочен хоризонт. Стойността на индикатора S2 също показва нисък риск пред фискалната устойчивост в дългосрочен план.
1.1. ОЦЕНКА НА СТРУКТУРНИЯ БЮДЖЕТЕН БАЛАНС Оценката за структурния бюджетен баланс през 2023 г. е за дефицит от 3,4% от БВП.
При изчислението му отрицателното фактическо салдо на сектор „Държавно управление“ се коригира с размера на предвидените еднократни мерки. Поради очакванията за по-малък размер на еднократните разходи спрямо приходи, отчитането на мерките се проявява в корекция към по-голям структурен бюджетен дефицит.
Цикличната компонента, която отразява положителното отклонение на икономиката от потенциала и чувствителността на бюджетната позиция към икономическия цикъл, също води до корекция към по-голяма отрицателна стойност на структурното бюджетно салдо.
През 2024 г. се планира запазване на дефицита на сектор „Държавно управление“ при относително еквивалентно повишение на приходите и разходите. Икономиката ще е малко над потенциала си и цикличната компонента ще окаже лек отрицателен ефект върху структурното салдо. Не се предвиждат ефекти от еднократни мерки, съответно
39 European Commission (2022). “Fiscal Sustainability Report 2021-Vol2”. Institutional Paper 171.
40 http://www.minfin.bg/upload/9114/D.E.2008.pdf
41 S1<0 - нисък риск; 0<S1<2,5 - умерен риск; S1>2,5 - висок риск;
S2<2 - нисък риск; 2<S2<6 - умерен риск; S2>6 - висок риск.
206
няма да има и корекция, свързана с тях, върху структурния бюджетен баланс. В резултат, структурният бюджетен дефицит ще се свие до 3,2% от БВП през 2024 г.
През последната година от прогнозния период дефицитът на сектор „Държавно управление“ се очаква да възлезе на 3,6% от БВП, като отново не се предвиждат еднократни мерки. Отклонението от потенциала ще остане положително и леко ще се повиши, което ще се отрази в корекция към по-отрицателно салдо спрямо планирания фактически бюджет дефицит. Структурният бюджетен дефицит ще достигане 3,8% от БВП през 2025 г.
Граф. VII-1: Структурен бюджетен баланс (% от БВП) Източник: МФ, собствени изчисления Граф. VII-2: Фискална позиция Източник: МФ, собствени изчисления Средносрочната бюджетна цел за структурния баланс на сектор „Държавно управление“ е дефицит в размер на 1% от БВП. Тази цел е в съответствие с 207
действащите изисквания на чл. 23, ал. 2 от ЗПФ, като отчита сравнително ниския размер на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление”, както и рисковете пред дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Според чл. 24 от ЗПФ неизпълнението на средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на годишна основа се допуска при извънредни обстоятелства. Поради кризата, породена от COVID- 19, през 2020 г. бе активирана общата клауза за дерогация (General escape clause) от Пакта за стабилност и растеж, която позволи на държавите членки да се отклонят от стъпката за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2020 и 2021 г.
Впоследствие, с решение на ЕК прилагането на клаузата за дерогация в ЕС бе удължено за 2022 г. и 2023 г., и тя ще бъде деактивирана от началото на 2024 г. През пролетта на следващата година ЕК предвижда да предложи активирането на процедури за прекомерен дефицит на база отчетни данни за дефицита и дълга за 2023 г. и прогнозни за 2024 г.
1.2. РАЗХОДНО ПРАВИЛО Оценката на съответствието с изискванията по ПСР и ЗПФ по отношение на растежа на бюджетните разходи се базира на общата методология на Европейската комисия за т.
нар. бенчмарк на разходите, при отчитането на разделението между финансираните с национални средства и със средства от ЕС публични инвестиции. Бенчмаркът на разходите се сравнява с нивото на потенциалния средносрочен растеж на БВП, изчислен от ЕК.
На база направени изчисления от Министерството на финансите изменението в реално изражение на разходния индикатор, използван за целите на фискалното управление в ЕС, се оценява съответно на -2,9% за 2022 г., 0,2% за 2023 г., 0,1% за 2024 г. и 1,4% за
2025 г. Получените стойности са в рамките на референтния растеж, който е оценен от ЕК на 2,3% за 2022 г. и 2,2% за прогнозния период 2023-2025 г.
Бенчмаркът на разходите е част от индикаторите, следени при оценката на спазването на правилата в превантивната част на ПСР, и като такъв попада под обхвата на общата клауза за дерогация, която бе активирана през 2020 г. и продължава да действа и до
2023 г. включително.
2. ФИСКАЛНИ РИСКОВЕ Нестабилната външноикономическа среда и по-конкретно глобалната тенденция за все още висока инфлация и сериозно забавяне в икономическата активност през 2023 г. и умерено възстановяване в средносрочен хоризонт представляват съществен риск за реализиране на бюджетната прогноза. Ефектите могат да се проявят както по отношение на приходите, така и на разходите.
Въпреки че покачването на цените, при равни други условия, се отразява в увеличение на макроикономическите бази, определящи динамиката на основните бюджетни постъпления, поддържането на по-висока инфлация, възобновяване на затрудненията с доставки на отделни стоки (най-вече енергоносители), наред с несигурността, с която се характеризира настоящата ситуация, може да се отразят по-негативно от очакваното на реалното нарастване на инвестиции, потребление и внос. Съответно, рискът е от превишение на втория над първия ефект, което ще доведе до влошаване на базите и по- ниски от очакваното приходи. При липса на достатъчно бюджетни постъпления, 208
спазването на заложените разходни ангажименти може да се отрази във влошаване на планирания бюджетен резултат или да се наложи прилагане на компенсиращи мерки в разходната част на бюджета, което ще затрудни провеждането на някои фискални политики.
Същевременно, въпреки очакванията за забавяне на инфлацията, поддържането на адекватни мерки за подкрепа на домакинствата и бизнеса са с основно значение за ограничаване на отрицателния ефект от високите цени. Евентуална нужда от допълнително разширяване на политиките в подкрепа на доходите на по-уязвимите социални групи или отлагане на прекратяване действието на някои от мерките за определени сектори е риск пред разходната страна на бюджета.
Протичащата структурна промяна на енергийния пазар на ЕС е обвързана с по-бързо диверсифициране на източниците на енергия. Въпреки че част от разходите в тази сфера се поемат от НПВУ, промени в краткосрочен период като например увеличение на внос на втечнен газ и осигуряване на необходимата за това инфраструктура, както и гарантиране на източниците и трасетата на доставка, също може да са свързани с допълнителни разходи.
Заложените приходи към одобрения НПВУ са съобразени с профила на плащанията към одобрения НПВУ при допускане за забавяне в изпълнението на дейностите, съответно в постигането на заложените в Решението за изпълнение на Плана етапи и цели, поради което вторият транш ще бъде получен в края на 2023 г., а третият ще бъде отложен за 2024 г. Срещу втория транш трябва да бъдат отчетени 66 етапи и цели до края на м. септември 2023 г., в т.ч. и законодателни промени, за да може да бъде подадено навреме искането за плащане, в противен случай забавянето може да доведе до неполучаване на приход в рамките на финансовата година.
Съществува риск, при по-продължителна процедура по изготвяне на ревизирания НПВУ, в т.ч. и във връзка с глава REPowerEU, съответно забавяне на неговото одобрение от Съвета на Европейския съюз, вторият транш също да бъде получен през
2024 г. При предоговарянето е възможно да бъдат променени стойностите на отделните траншове от профила за плащане в зависимост от начина на преразпределяне на етапите и целите, включени в тях.
Очакваните приходи по оперативните програми от програмен период 2014-2020 г. се базират на увереността на Управляващите органи за пълно усвояване на средствата до края на периода на допустимост на разходите (31.12.2023 г.), но обема на предстоящите за 2023 г. плащания обосновава наличието на риск от реализирането на предвидените приходи.
Очакваните разходи по НПВУ и програмите от програмния период 2021-2027 г. са пряко зависими от наличието на висока проектна готовност и административен капацитет, което при създалото се струпване на дейности по приключване на оперативните програми от програмен период 2014-2020 г. и стартиране на тези от програмен период 2021-2027 г. и проектите по НПВУ поражда риск от неизпълнението им и съответно риск при изпълнението на бюджета за 2023 г. и следващите години.
Въпреки декларираната увереност от страна на Управляващите органи за цялостно изпълнение на оперативните програми от програмен период 2014-2020 г., значителният обем на нереализирания финансов ресурс предполага риск от неизпълнение на заложените разходи предвид факта, че края на 2023 г. съвпада с края на периода на допустимост на разходите.
209
Несигурната среда и продължаващо затягане на паричната политика от водещите централни банки (вкл. ФЕД42 и ЕЦБ) се отразят в общо влошаване на условията за финансиране, вкл. затруднения във финансирането, поради оскъпяване на финансовия ресурс. По-бързо от очакваното увеличение на основните лихвени проценти би могло да доведе до рефинансиране на държавния дълг при по-неблагоприятни условия и, съответно, влошаване на дълговите показатели. Това не представлява съществена заплаха за устойчивостта на публичните финанси на България в настоящия прогнозен хоризонт. Нивото на държавния дълг в страната е много по-ниско в сравнение със средното равнище на дълга в страните от ЕС и далеч под референтната стойност по Маастрихтските критерии от 60% от БВП.
3. АНАЛИЗ НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА Макроикономически симулационен модел Според чл. 75, ал. 3 от Закона за публичните финанси разработването на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет се съпровожда с изготвянето на алтернативни сценарии, свързани със съответни рискове, при различни допускания. Макроикономическият симулационен модел на МФ оценява ефекти върху основни макроикономически и бюджетни показатели от промени в глобалната и/или вътрешната икономическа среда.
3.1. АЛТЕРНАТИВЕН СЦЕНАРИЙ НА ИЗБРАНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.
Повече от година след началото на войната на Руската федерация в Украйна международната икономическа обстановка остава несигурна и трудно предвидима. В алтернативния макроикономически сценарий е разгледан вариант на по- неблагоприятна динамика на външното търсене и по-голям спад на цените на международните суровини спрямо базовия сценарий. Шокът върху растежа на европейската и световната икономики се проявява през втората половина на 2023 г., като тенденцията ще се пренесе и през 2024 г. През последните две години от прогнозния период БВП, както на ЕС, така и на света ще отбележи по-високи растежи спрямо базовия сценарий, но нивото му по постоянни цени ще остане по-ниско до края на прогнозния хоризонт. В разгледания сценарий отрицателният ефект върху икономиката на ЕС е по-силен, което предполага и известно обезценяване на еврото спрямо долара. По-слабото световно търсене ще доведе и до относително по-ниски международни цени на суровините до края на 2025 г. В резултат на по-ниската икономическа активност в ЕС и по-големия спад на международните цени се предполага, че ЕЦБ ще започне политика на постепенно понижение на основния лихвен процент още през втората половина на 2024 г. Вероятността от осъществяването на подобен негативен сценарий е диктувана от силното повишение на лихвените проценти през 2022 г. Високата задлъжнялост и покачващата се цена на обслужване на дълга увеличават риска от просрочване на текущите плащания към кредиторите и влошаване на финансовата стабилност. Това би се отразило негативно върху пазара на недвижими имоти, строителството и потреблението на домакинствата.
42 Федерален резерв - централната банкова система на САЩ.
210
Табл. VII-2: Обобщение на допусканията, използвани в алтернативния сценарий (отклонение спрямо базовия) за периода 2023-2025 г.
МЕЖДУНАРОДНА СРЕДА 2023 2024 2025 Световна икономика (реален растеж, пр.п.) -0,4 -0,6 0,4 Европейска икономика - ЕС 27 (реален растеж, пр.п.) -0,7 -1,1 0,7 Валутен курс щ.д./евро (%) -4,0% -2,0% 0,0% Цена на петрол "Брент", щ.д./барел (%) -2,9% -8,7% -2,5% Цени на метали (в щ.д., %) -0,5% -1,0% -0,5% Цени на селскостопански суровини (в щ.д., %) -0,5% -6,1% -0,5% Цени на хранителни продукти (в щ.д., %) -2,6% -3,4% -1,2% Цени на неенергийни суровини (в щ.д. ,%) -5,4 -2,6 -0,3 EURIBOR 3м. (пр.п.) 0,0 -0,3 0,0 Източник: МФ По-слабото търсене от страна на основните ни търговски партньори ще понижи реалния растеж на БВП на България през 2023 и 2024 г. През 2025 г. икономическият растеж ще е малко по-висок спрямо базовия сценарий. Причина за това развитие ще бъде по-силното външно търсене, което ще се отрази положително на растежа на износа на стоки и услуги, а в края на периода - от по-високите инвестиции в основен капитал. Нивото на БВП по текущи цени обаче ще остане под това в базовия сценарий отчасти поради по-ниския дефлатор на БВП. По-слабият растеж на приходите на фирмите от износ ще се отрази негативно върху заетостта и доходите в страната и оттам на потреблението. Инвестициите също ще бъдат повлияни отрицателно по линия на по-слабото търсене и високата несигурност, особено в сферата на недвижимите имоти и строителството. Обезценяването на еврото спрямо долара през 2023 г. ще повиши цените на вносните суровини и ще се отрази в малко по-висока инфлация спрямо базовия сценарий. През остатъка от периода в алтернативния сценарий ще се наблюдава относително по-ниска инфлация, под влияние на очакваното по-голямо понижение на международните цени на суровините. В резултат на влошените условия на търговия дефлаторът на БВП ще бъде по-нисък спрямо базовия сценарий през целия период 2023-2025 г. Дефицитът по текущата сметка ще се повиши спрямо основния сценарий, следвайки тенденциите във външната търговия.
Обобщение на очакваните промени в основни макроикономически показатели, в резултат от направените промени в допусканията, са представени в следващата таблица.
Табл. VII-3: Основни макроикономически показатели (отклонение спрямо базовия сценарий) за периода 2023-2025 г.
Основни макроикономически показатели 2023 2024 2025 Брутен вътреш ен продукт БВП ниво по текущи цени (%) -0,5% -1,2% -1,1% БВП (реален растеж, пр.п.) -0,1 -0,5 0,1 Потребление 0,0 -0,1 0,1 Брутообразуване на основен капитал 0,5 -1,1 -1,1 Износ на стоки и услуги -0,7 -1,0 1,0 211
Основни макроикономически показатели 2023 2024 2025 Внос на стоки и услуги -0,3 -0,6 0,4 Пазар на труда и цени Заетост (СНС, %) 0,0% -0,2% -0,2% Коефициент на безработица (НРС, пр.п.) 0,0 0,1 0,1 Компенсация на наетите (%) -0,1% -0,3% -0,4% Дефлатор на БВП (пр.п.) -0,3 -0,2 -0,1 Средногодишна инфлация (ХИПЦ, пр.п.) 0,3 -0,4 -0,3 Платежен баланс Текуща сметка (% БВП, пр.п.) -0,6 -0,8 -0,5 Бюджетен сектор Бюджетни приходи (%) -0,2 -0,6 -0,5 Бюджетен баланс (% от БВП, пр.п.) -0,1 -0,3 -0,3 Държавен дълг (% от БВП, пр.п.) 0,2 0,7 0,9 Източник: МФ
3.2. ЧУВСТВИТЕЛНОСТ НА ПРОГНОЗИТЕ КЪМ АЛТЕРНАТИВНИЯ СЦЕНАРИЙ Анализът на чувствителността представя промяната върху основни бюджетни параметри, която би настъпила при реализиране на алтернативния макроикономически сценарий.
При алтернативния сценарий БВП по текущи цени е по-нисък в периода 2023-2025 г., което оказва отрицателен ефект върху данъчните постъпления и съответно общите бюджетни приходи. Основен принос имат по-ниските приходи от данъка върху доходите на физическите лица, както и постъпленията от социално- и здравно- осигурителни вноски, което се дължи на по-ниското ниво на компенсация на наетите в алтернативния сценарий. Общите приходи ще се понижат спрямо базовия сценарий с 0,2% през 2023 г. и 0,6% през 2024 г. В резултат от изменението на приходите и по- ниското ниво на номиналния БВП, бюджетният баланс би се влошил с 0,1 пр.п. през текущата година и 0,3 пр.п. за остатъка от периода.
Промяната в допусканията, по-високите бюджетни дефицити и по-ниското равнище на БВП по текущи цени ще се отрази в повишение на държавния дълг, като процент от БВП, с между 0,2 и 0,9 пр.п.
4. ПРОЦЕДУРИ И КАЧЕСТВО НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ
4.1. БЮДЖЕТНА ПРОЦЕДУРА ЗА 2023 Г.
Бюджетирането е постоянен процес, но етапите и стъпките за неговото реализиране търпят своето развитие в зависимост от много фактори - организационни, икономически, политически, законови и други, които предопределят необходимостта от разработването на график, с който да се организира процесът по планирането и съставянето на бюджетните документи.
212
Съгласно Закона за публичните финанси бюджетната процедура включва етапите, сроковете, разпределението на отговорностите и изискванията за съставянето както на средносрочната бюджетна прогноза, така и на проекта на държавния бюджет.
Бюджетната процедура за 2023 г. бе изготвена съгласно правилата на ЗПФ и отчита както променящите се изисквания към всички отговорни институции, така и изискванията към България като държава членка в рамките на т.нар. Европейски семестър - графикът, чрез който се осъществява съгласуваност на националните икономически и бюджетни политики в рамките на Европейския съюз.
Бюджетната процедура за 2023 г. бе одобрена с Решение № 38 на Министерския съвет от 27 януари 2022 г. С нея бяха осигурени условия за създаване на необходимата организация и координация между отделните участници в бюджетния процес, като бяха определени отговорностите на всички институции (бюджетни организации), чиито бюджети са част от консолидираната фискална програма, а също така и на други юридически лица, които попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“ .
С бюджетната процедура за 2023 г. Министерският съвет отново определи, освен ПРБ по бюджетите на Министерския съвет, на министерствата и на държавните агенции, и останалите ПРБ, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, с изключение на бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт, да прилагат програмен формат на бюджет по утвърдени от правителството области на политики/функционални области и бюджетни програми.
В рамките на бюджетната процедура за 2023 г. и в съответствие със Закона за публичните финанси се изготвиха пролетна и есенна макроикономическа прогноза.
Стартирането на бюджетната процедура за 2023 г. се осъществи в условията на неприет Бюджет 2022, който традиционно е база за подготовката на параметрите и допусканията на първия етап на процедурата.
В първия етап на процедурата през месец април 2022 г. Министерският съвет разгледа и одобри Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. и Конвергентната програма на Република България 2022-2025 г.
В рамките на този етап ПРБ представиха в Министерството на финансите бюджетните си прогнози за периода 2023-2025 г. съгласно указанията на министъра на финансите БЮ № 1 от 18.03.2022 г., на база на които беше направена оценка на разчетите, както и преглед на разпределението на разходите по бюджетните програми на ПРБ, прилагащи програмен формат на бюджет. На тази основа Министерството на финансите разработи проект на Средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. в условия на икономическа несигурност и външни рискове за страната. Разчетите в СБП за периода 2023-2025 г. бяха съобразени с определените в Закона за публичните финанси фискални правила и ограничения, отразяват тенденциите в актуалната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика, текущото законодателство и оценките за ефекта от приходните и разходните дискреционни мерки, в т.ч. и от временните мерки, породени от конфликта в Украйна.
В рамките на първия етап на бюджетната процедура бяха приети стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2023 г., норматив за час програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на БНР и БНТ през 2023 г. През месец юли 2022 г.
Министерският съвет одобри максималния размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през 2023 г. по Закона за кредитиране на студенти и докторанти, като не бяха одобрени нови инвестиционни проекти, за чието финансиране 213
да се сключват договори за държавни заеми през 2023 г. и такива, за които да се издава държавна гаранция по заеми за финансирането им през 2023 г.
Първият етап завърши през месец юли с привеждането в съответствие от ПРБ на бюджетните им прогнози за периода 2023-2025 г. с приетите от Министерския съвет решения.
С приемането на основните бюджетни документи от първия етап на процедурата беше осигурена база за реализирането на втория й етап и подготовката на Бюджет 2023.
Втория етап на бюджетната процедура за 2023 г. беше предхождан от актуализация на Бюджет 2022.
Във втория етап на процедурата основните процеси и бюджетни документи са свързани с изготвянето на законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2023 г.
В рамките на този етап ПРБ представиха в МФ проектобюджетите си за 2023 г. и актуализираните си бюджетни прогнози за 2024 и 2025 г. в съответствие с указанията на министъра на финансите БЮ № 4 от 02.09.2022 г.
Като част от втория етап механизмът за разпределяне на общата изравнителна субсидия и на целевата субсидия за капиталови разходи по общини и провеждането на консултации по предложенията на Националното сдружение на общините в Република България за общия размер на основните бюджетни взаимоотношения на общинските бюджети с централния бюджет и на други предложения по проекта на държавния бюджет за 2023 г. в частта му за общините се съгласува със сдружението.
Съгласно ЗПФ и бюджетната процедура до края на месец октомври 2022 г.
Министерският съвет следваше да разгледа и одобри изготвените от министъра на финансите проекти на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и на актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., която представлява мотиви към законопроекта, както и на мотиви при неприемане на мотивираното становище и препоръките на Фискалния съвет по тези документи.
Реализирането на обичайните стъпки на втория етап от бюджетната процедура за 2023 г. бе предизвикателство, като в края на 2022 г. беше изготвено законодателно предложение за уреждане временно на някои бюджетни отношения, в резултат на което беше приет Закон за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., или т.нар. „удължителен закон“ . Срокът на действие на този закон бе до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., но не по-дълъг от три месеца, като съгласно § 1 от преходните и заключителните разпоредби на закона този срок спира да тече от деня на разпускане на Народното събрание до деня на конституиране на следващото Народно събрание.
При конституиране на 49-то Народно събрание на 12 април 2023 г. срокът на действие на „удължителния закон“ бе до 10 юни 2023 г.
При отчитане на процедурите и сроковете за разглеждане и приемане на законопроектите съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, приемането на бюджетните закони в горепосочения срок бе малко вероятно и с цел финансиране на функциите и предоставяните услуги от разпоредителите с бюджет до приемането на бюджетните закони следваше Народното събрание да 214
определи допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери, съгласно чл. 87, ал. 4 от Закона за публичните финанси. В изпълнение на тази законова разпоредба с РМС № 399 от 29 май 2023 г. беше предложено на Народното събрание да определи допълнителен срок за събирането на приходите в съответствие с действащите закони, за извършването на разходите и за предоставянето на трансфери. Така в условията на неприет държавен бюджет на 8 юни
2023 г. Народното събрание взе решение за определяне на допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери до края на м. юли 2023 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 9.06.2023 г.) С РМС № 402 от 30 май 2023 г. правителството внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. На 15.06.2023 г. Народното събрание прие Закона за изменение и допълнение на „удължителния закон“ (обн., ДВ, бр. 53 от 20.06.2023 г.), с което се осигури стабилност и възможност за финансиране на системите и осъществяване на техните държавни и обществени функции до приемане на бюджета за
2023 г.
Редовното правителство подготви законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г. с основни параметри съгласно Маастрихтските критерии, като изпълни даденото обещание да не увеличава данъците и да не ограничава социалните плащания и увеличението на пенсиите.
4.2. ФИСКАЛНИ ПРАВИЛА И ОГРАНИЧЕНИЯ Наличието на законова рамка, определяща бюджетните правила, ограниченията и процедурите за действие при наличие на отклонения от заложените цели за даден показател, е предпоставка за повишаване на предсказуемостта на провежданата фискална политика, за спазването на бюджетната и финансова дисциплина и за гарантиране устойчивостта на публичните финанси. Фискалните правила следва да имат постоянен характер, да се отнасят за значим индикатор (в най-общия случай за бюджетния баланс, дълга, разходите и приходите) и да поставят числови ограничения или цел. Изисква се също наличието на законови изисквания и процедури за корективни механизми и мерки за връщане към целта или към определеното с правилото ограничение и случаите на отклонение от целта/ограничението.
По отношение на обхвата разграничаваме правила за показатели както по националната методология - за бюджетното салдо и размера на разходите по консолидираната фискална програма (на касова основа) и за държавния дълг, така и показатели съгласно европейската методология - за сектор „Държавно управление“ (за някои правила - и за съответните му подсектори) - за средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит, за бюджетното салдо, за ръста на разходите и за консолидирания дълг за сектор „Държавно управление“ .
С приемането на Закона за публичните финанси и Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми и на последващите им изменения и допълнения, свързани с постигане на пълно съответствие с европейското законодателство, България покри изцяло изискванията за засилване и укрепване на икономическото управление в ЕС. Правилата отговарят на международно приетите дефиниции и критерии и на 215
изискванията за съгласуване на националното фискално планиране с превантивната и корективната част на Пакта за стабилност и растеж на ЕС.
Концентрирането на фискалните правила и тяхната трайна уредба в рамките на ЗПФ оказва положително влияние не само за подобряване на координацията при изпълнението на различни политики, а и за по-доброто планиране, разработване и провеждане на фискалната политика, тъй като се гарантира тяхната дългосрочна устойчивост.
Важно условие за доброто функциониране на фискалните правила са органите, които осъществяват контрол за спазването им, както и наличието на корективни механизми в случай на отклонение от поставените цели. Проследяването им се базира на универсални критерии за оценка на фискалната политика.
Фискалните правила като цяло налагат ограничения върху фискалната политика на национално ниво, но някои от тях налагат числови ограничения и върху бюджетни показатели на индивидуални бюджети, като тези на общините.
Правната рамка, уреждаща фискалните правила и ограничения, но също и резултатите от тяхното прилагане, са обект на периодичен преглед както от страна на правителството, така и от органите на Европейския съюз и международни финансови институции. При установяване на несъответствия на нормите, уреждащи бюджетната рамка, спрямо международно установени норми и практики в тази област, както и при неуредени обществени отношения при управлението на публичните финанси, които пораждат рискове за бюджета и за спазването на фискалните правила, правителството предприема съответните мерки за урегулиране. От приемането на ЗПФ през 2013 г. до настоящия момент са приети три (през 2016, 2017 и 2020 г.) съществени изменения и допълнения на ЗПФ, които са били свързани с прецизиране и доразвиване на уредбата с цел подобряване на процесите по управлението на публичните финанси и постигане на пълно съответствие с изискванията на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември
2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки, създаването на условия за изпълнението на относимите регламенти, приети в края на
2011 г., както и по отношение на фискалните правила и ограничения с оглед осигуряване на адекватен отговор на предизвикателствата на COVID-19 кризата и създалата се извънредна обстановка.
Спазването на фискалните правила и бюджетна дисциплина са отговорности на различни власти. Правителството отговаря за спазването на фискалните правила на национално ниво (за КФП и за сектор „Държавно управление“) при ограничени възможности за въздействие върху подсекторите (местни власти, социалноосигурителни фондове и автономни бюджети), като при налични отклонения може да компенсира само в обхвата на централното правителство. Възможни са отклонения от заложените ограничения, когато са в резултат на възникнали наложителни мерки с еднократен характер и същите не водят до трайни негативни тенденции за развитие на фискалната политика в средносрочен план.
На ниво отделни бюджети законовите ангажименти на първостепенните разпоредители с бюджет изискват в рамките на управленската отговорност да се спазва бюджетна дисциплина, в т.ч. и приложимите за тях правила. Това важи и за самостоятелните бюджети, които не са част от държавния бюджет, тъй като те влияят върху параметрите на бюджетната рамка на национално ниво.
216
Освен основните принципи, правила и процедури, относими за всички разпоредители с бюджет, натрупаните бюджетни дисбаланси на местните власти и невъзможността да се спазват правилата за общините са причина за законово уреждане на процедури за идентифициране на общини с финансови затруднения и създаване на механизми за финансово оздравяване.
За периода на прилагане на промените в ЗПФ, по отношение на създадения механизъм за финансово оздравяване на общините, броят на общините, дефинирани като общини с финансови затруднения, намалява.
През 2023 г. за общините, при които срокът на процедурата за финансово оздравяване е изтекъл през 2022 г., с цел изпълнение на ангажиментите им за възстановяване на безлихвените заеми, отпуснати по реда на чл. 130ж, ал. 1 от ЗПФ, продължава въведената практика за съгласуване от министъра на финансите на проектобюджетите им.
В отговор на глобалните предизвикателства, свързани с овладяване и преодоляване на последствията от възникналата пандемия от COVID-19, се мобилизираха както национални, така и европейски ресурси и безпроблемното реализиране на тези проактивни антициклични мерки не следва да бъде възпрепятствано, поради което беше предвидено в националното законодателство да бъде заложена възможност за временно отклонение от ограниченията в условията на извънредни обстоятелства, което беше причина за приемането в края на 2020 г. на промени на Закона за публичните финанси. Промените осигуриха по-голяма гъвкавост по отношение на националните фискални правила при наличието на извънредни обстоятелства чрез въвеждането на норми за временно отклонение от ограниченията в съответствие с изискванията на динамичната и бързо променящата се действителност и премахване на предпоставките за проциклично въздействие; ясно дефиниране на ограниченията и допустимите отклонения; осигуряване изпълнението на мерки за ограничаване и преодоляване на последиците от възникнали извънредни ситуации и безпрепятствено усвояване на средства от европейските фондове и програми, в т.ч. и реализирането на съответни планове за възстановяване. С приемане на тези промени се осигури възможност ограниченията да са в съответствие с динамичните предизвикателства при спазване на изискванията на европейското законодателство.
С приетите от Народното събрание промени в Закона за публичните финанси по отношение на фискалните правила се осигури възможност ограниченията да са в съответствие с динамичните предизвикателства при спазване на изискванията на европейското законодателство.
На 26 април Европейската комисия публикува пакет от законодателни актове, с които предлага реформа на европейската рамка за икономическо управление. Тези законодателни предложения касаят Пакта за стабилност и растеж и по-конкретно Регламент 1466/97 (превантивната част на Пакта), Регламент 1467/97 (корективната част на Пакта) и Директива 2011/85, чиито разпоредби са транспонирани в Закона за публичните финанси, което би означавало, че предлаганите изменения биха имали като ефект и изменение на нормативната основа по отношение на регламентирането на публичните финанси.
Целта на реформата е да улесни ефективния икономически надзор, утвърден в обща рамка, която гарантира равно третиране и многостранна координация на политиките.
Рамката следва да бъде устойчива на променящите се икономически условия и несигурността, което изисква стабилни и предвидими правила и клаузи за дерогация 217
при извънредни обстоятелства. Рамката също така следва да прилага интегриран подход, при който инструментите за надзор се допълват взаимно по отношение на Европейския семестър. Ефективното предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси ще изисква по-добро откриване на възникващи рискове, като същевременно поставя повече акцент върху развитието на ЕС и еврозоната, както и върху имплементирането на политиките.
4.3. КАЧЕСТВО НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ Стратегията на политиката в областта на качеството на публичните финанси следва последователните действия за институционални, нормативни и методологически промени в посока на подобряване управлението на публичните финанси.
Постигането на устойчива средносрочна фискална рамка и нейното реализиране са свързани с реализирането на редица мерки за повишаване на качеството на публичните финанси, изразяващи се в подобряване на бюджетния процес, усъвършенстване на бюджетните документи, утвърждаване прилагането на добри бюджетни практики и проследяване на ефектите от провежданите секторни политики чрез мониторинг на ключовите индикатори за измерване на напредъка по отношение изпълнението на стратегическите цели на политиките и постигането на очакваните ползи/ефекти за обществото.
Въпреки породените от пандемията и борбата с преодоляване на последиците от нея предизвикателства, както и политическите рискове, продължават усилията за постигане на по-добра обвързаност между финансирането на провежданите политики и постигнатите резултати от изпълнението им.
През последните години се утвърди практиката в средносрочната бюджетна прогноза и в нейната актуализация да се помества информация за ключови индикатори за измерване на степента на постигане на целите на политиките, провеждани от органите на изпълнителната власт.
В средносрочен план се очаква натрупването на информация по дефинираните ключови индикатори за изпълнение да допринесе за създаване на устойчива база за мониторинг и проследяване на тенденции, както и за оценка на връзката между стратегическите цели на бюджетните организации и изпълняваните от тях политики/бюджетни програми.
Независимо от установената трайна уредба на бюджетната рамка с приемането на Закона за публичните финанси през 2013 г., продължават усилията за усъвършенстване на нормативната база в областта на бюджета, които са съпроводени от наблюдение и анализ на прилагането на бюджетното законодателство и на бюджетните практики, както и на спазването на фискалните правила.
Законовата рамка за програмното бюджетиране изисква правителството да поддържа актуална програмна класификация, утвърждавана от Министерския съвет, която да съответства на функциите на централната администрация и на портфейлите на органите на изпълнителната власт, които провеждат политики, поради което програмната класификация беше актуализирана съгласно действащата към момента нормативна уредба.
Качеството на публичните финанси се гради на основата на разработваните макроикономически и бюджетни прогнози в подкрепа на провежданата от 218
правителството благоразумна фискална политика, като за целта е необходим коректив - независим орган, който със своите функции да насърчава устойчивостта на бюджетната рамка, в т.ч. и като следи за спазването на фискалните правила, както за наличието на корективни механизми в случаи на отклонения от поставените цели.
Засилената рамка за фискално управление в рамките на ЕС разшири ролята и официализира задачите на националните независими фискални институции, което намери място в националното законодателство.
Ефективното взаимодействие на Министерството на финансите с Фискалния съвет при подготовката на основните бюджетни документи дава своя принос за повишаване качеството и надеждността на информацията и данните на базата на анализи, оценки и препоръки на Фискалния съвет. Фискалният съвет допринася и за повишаване на отчетността и подобряване на фискалната прозрачност посредством наблюдението за спазването на числовите фискални правила и за индикиране при наличие на потенциални рискове за бюджета.
Присъединяването на Република България към ОИСР е кауза с високо значение за страната, тъй като дейността на тази организация обхваща почти всички аспекти на социално-икономическия живот.
На 10 юни 2022 г. ОИСР даде официално начало на разговорите за присъединяване на България, като одобри Пътна карта с параметрите, етапите и условията на присъединителния процес в рамките на годишната среща на Съвета на ОИСР на ниво министри. Предвид необходимостта страната ни да направи оценка на съответствието на законодателство, политики и практики с най-добрите стандарти на ОИСР и впоследствие да изработи начини за тяхното усъвършенстване в съответствие с дадените препоръки от отделните Комитети, беше идентифицирано участието на водещи и/или партниращи институции по правните инструменти на ОИСР.
Изготвените самооценки бяха изпратени на Междуведомствения координационен механизъм за организация и координация на процеса на разговори и подготвителни дейности за присъединяването на Република България към ОИСР и бяха включени в Първоначалния меморандум. Също така беше направена и подготовка за участието на различните институции в комитети/работни органи на ОИСР във връзка с техническите прегледи в рамките на процеса на присъединяване.
През последните години България се присъедини към редица правни инструменти на ОИСР и активизира участието си във все по-голям брой комитети и работни групи на ОИСР, като усилията на страната ни са насочени към поддържането на активна позиция и внасянето на добавена стойност в тяхната работа. Към момента България участва със статут на „член“/„асоцииран член“ в дейността на 13 работни органа, в 6 други органа има статут на „участник“, а в други 19 е „гост“/„наблюдател“ Страната ни се е присъединила към 32 правни инструмента и е поискала присъединяване към още 6.
По отношение на управлението на публичните финанси една от ключовите препоръки на Съвета на ОИСР е по отношение на принципите за бюджетно управление „OECD Council Recommendation on Budgetary Governance (2015)“, която е заложена и в съответния правен инструмент, към който България се е присъединила, изготвила е самооценка за съответствието на законодателството, политиките и практиките.
Следва да се отбележи, че бюджетният преглед на България от 2019 г. „Budgeting in Bulgaria“, който е публикуван на официалната интернет страница на ОИСР в брой 2 за
2021 г. на изданието OECD Journal on Budgeting, също се базираше на оценка на 219
степента на съответствие с насоките на Съвета на ОИСР за бюджетно управление, което представлява сравнение с утвърдени международни стандарти и най-добри практики в процеса на бюджетиране и фискално управление.
България участва в проучването „Отворен бюджет“ (Open Budget Survey) на Международното бюджетно партньорство (International Budget Partnership) от 2006 година, когато постига 47 пункта, като с течение на времето страната ни отбелязва значително подобрение на оценката си до постигнатите 71 пункта през 2019 и 2021 г., което е средната стойност за страните-членки на ОИСР. По този начин страната остава във втората група държави в индекса с оценка между 60 и 80 (от максимални 100), като за тези страни се смята, че предоставят „значителна информация“ за бюджета.
Индексът „Отворен бюджет“ е единственото международно независимо сравнително изследване на бюджетната прозрачност, което оценява степента, в която правителствата на 117 страни по света осигуряват на обществото навременна и подробна информация за бюджета. Индексът покрива процедурите по съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на бюджета и отговорностите на други институции като Сметната палата и законодателната власт в бюджетния процес.
Като цяло, правителството на България предоставя значителен обем информация чрез осемте вида ключови бюджетни документа, които са обект на оценката. Безспорно от съществено значение за отбелязания напредък през последните години е изготвянето и публикуването на „Бюджет за гражданите“ на различни етапи от бюджетния процес.
Оценката за бюджетен надзор е 61 пункта (от максимални 100), като показателят оценява функциите на законодателните и на върховните одитни институции за осигуряване на мониторинг по отношение на бюджета.
По отношение на участието на обществеността в бюджетния процес страната ни постигна оценка от 26 пункта (от максимални 100), като този показател оценява формалните възможности, предоставени на обществеността за участие в различни бюджетни инициативи.
220
Част VIII.
Мотиви към предложенията за промяна на други закони в проекта на ЗДБРБ за 2023 г.
Относно измененията и допълненията на Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) и Кодекса на труда:
Предлага се изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда от работодатели с 50 или повече наети лица, както и от работодатели, извършващи ресторантьорски и кетъринг услуги по смисъла на § 1, т. 61 от допълнителните разпоредби на ЗДДС, а също и изплащането на дивиденти по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, на стойност равна на или надвишаваща 500 лв. , да се включи в приложното поле на закона. Понастоящем законът изключва изплащането на трудови възнаграждения от приложното си поле, както и има действие по отношение изплащането на дивиденти само над предвидения в чл. 3 стойностен праг.
С предложеното изменение се цели изсветляване на възнагражденията, подобряване на контрола и ограничаване на заобикалянето на данъчните и осигурителни правила.
Промяната засяга работодатели със значителен брой нает персонал, което изключва от режима на закона малките предприятия и микропредприятията по смисъла на Закона за счетоводството. Тези работодатели извършват дейността си основно в населени места, в които са достъпни банкови услуги, което ще предотврати евентуални затруднения от практически характер за техните работници и служители при получаването на възнагражденията по банков път. Промяната засяга и работодатели, извършващи ресторантьорски и кетъринг услуги, тъй като спецификата на този вид дейност предпоставя по-висок риск при заплащане на трудовите възнаграждения да се прилагат практики за заобикаляне правилата на приложимото данъчно и осигурително законодателство с цел укриване на дължими данъци и задължителни осигурителни вноски.
Мярката също така ще позволи на работниците и служителите да следят точното и навременно изпълнение на задълженията на работодателите при заплащане на трудовите възнаграждения в уговорените в трудовите им договори възнаграждения в съответния размер и срокове. Плащането на възнаграждението чрез превод или внасяне по платежна сметка ще даде възможност при претенция на работник или служител, в случай на неточно или забавено изпълнение на задължението на работодателя за изплащане на възнаграждение лесно да обоснове и докаже това неизпълнение.
221
Очакваният резултат от приемането на мярката е предотвратяване укриването и невнасянето на дължимите данъци и осигурителни вноски чрез разплащания в брой между лицата.
Във връзка с включването на получателите на доходи по трудови правоотношения в приложното поле на закона се предлага и изменение в чл. 270 от Кодекса на труда за избягване на колизия между двата акта, тъй като в момента Кодексът на труда предвижда заплащането на възнаграждението по банков път да се извършва само със съгласие на работника/служителя, докато ЗОПБ с предлаганите изменения предвижда възнагражденията да се изплащат задължително чрез превод или внасяне по платежна сметка в страната.
С предлаганата промяна на чл. 4 от Закона за ограничаване на плащанията в брой се дава трайна регламентация на възприетия от 2021 г. и прилаган въз основа на съответните разпоредби на законите за държавния бюджет за 2021 г. и 2022 г. подход на децентрализирано изплащане и контрол чрез съответните бюджети на разходите за операциите по събирането на приходи и други постъпления по банкови сметки на бюджетни организации чрез картови плащания.
С предлаганата промяна всички разходи, свързани с обслужването на картовите плащания по събирането на приходите на бюджетните организации, ще бъдат за сметка на съответните бюджети независимо от видовете и формите на картови плащания, при запазване на централизирано осигуряване на статистическата информация за извършените картови трансакции по събирането на приходите на бюджетните организации.
Също така, предвид извършената от 1 януари 2022 г. оптимизация на сметките на Агенция „Митници“ за администриране на публични вземания на централния бюджет (митни сборове и акцизи) чрез прехвърлянето им за обслужване в БНБ, е разширен обхватът на ал. 2 и 3 (предишни ал. 3 и 4) чрез включването и на терминалните устройства ПОС на Агенция „Митници“, свързани към съответните сметки на агенцията в БНБ.
Предлаганото изменение в Закона за вероизповеданията цели уточняване наименованието на проекта на акт, с който се определя размерът на средствата от бюджета на МОН за финансиране на духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование. Според установената практика Министерският съвет приема само едно годишно ПМС с наименование „за изпълнението на държавния бюджет“, като размерът на средствата от бюджета на МОН за финансиране на духовните училища не се определя с него.
Предложението за допълнение в Закона за изменение и допълнение на Закона за водите с включване на разпоредби, регламентиращи прилагането на делегиран бюджет от НИМХ е насочено към осигуряване на възможността институтът да продължава да функционира като водеща научна организация. НИМХ изпълнява редица научни проекти от национално и международно значение, чието действие не спира в края на календарната година. Предложението за прилагане на делегиран бюджет е насочено към справяне с определени трудности по отношение на съответните средства в бюджета на НИМХ в края на всяка бюджетна година. Уреждането в специален закон на начина на финансиране на института следва да намери своята правна уредба, за да бъде уреден принципно посоченият въпрос.
222
Предлаганите допълнения в Закона за здравето са насочени към създаване на трайна уредба по отношение на компенсирането на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в държавни и общински детски градини.
С направеното предложение за изменение в Закона за общинския дълг ще се даде възможност на общините с по-нисък средногодишен размер на отчетените капиталови разходи за последните четири години да осъществят държавните и европейски политики за постигане на енергийна ефективност.
Относно измененията и допълненията на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс:
1. Мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск:
■ Причините, които налагат приемането на предложената мярка С измененията и допълненията в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предлага пакет от мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск, които имат за цел по-ефективна превенция и противодействие срещу данъчните измами и укриването и невнасянето на данъци. Предложението има за цел да осигури надграждане и усъвършенстване на фискалния контрол чрез въвеждане на задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на Република България. Съществуващата в закона възможност за доброволно предварително деклариране на данни показва много добра ефективност и оптимизиране както на контролната дейност, осъществявана от органите по приходите на Националната агенция за приходите, така и облекчаване на лицата, избрали прилагането на този режим, във връзка със задълженията им, произтичащи от фискалния контрол на стоки с висок фискален риск.
Предвижда се на задължително предварително деклариране да подлежат конкретни данни за превоза на стоки, който започва от територията на друга държава-членка на Европейския съюз или трета страна и завършва на територията на страната или започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава членка, както и превози на територията на страната. Задължени лица за предварително деклариране на превозите се предвижда да бъдат получателят/купувачът/придобиващият стоката в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки, доставчикът, продавачът/прехвърлител в тристранна операция или първият доставчик във верига последователни доставки, съответно вносителят - след приключване на митническия режим при внос. Към настоящия момент в тези хипотези, с изключение на вноса и превозите на територията на страната, Данъчно-осигурителният процесуален кодекс дава възможност за предварително доброволно деклариране на стоки с висок фискален риск.
По подобие на доброволното предварително деклариране на данни, лицата ще декларират данните чрез електронна услуга на Националната агенция за приходите (НАП), която ще предоставя уникален номер за всеки отделен превоз на стока.
Валидността на уникалния номер за превоза е 14 дни от предоставянето му от НАП.
Когато при осъществяване на фискален контрол се установи, че определен превоз на стока с висок фискален риск не е предварително деклариран, уникалният номер за превоза ще се издава служебно от органите на НАП. Получаването на стоката или изпращането и извън територията на страната също ще се потвърждава чрез електронна услуга на НАП.
223
Предлага се правилата за предварително деклариране на данни за превоз на стоки да се прилагат само по отношение на превозите на стоки с висок фискален риск, извършвани с транспортни средства над 3,5 тона, движещи се по пътната мрежа на територията на страната.
От обхвата на предварителното деклариране се изключват също така и превозите за крайно потребление и превозите на течни горива, за които има изисквания за подаване на информация за доставките по реда на друг закон. Също така изключение от задължението за деклариране е допуснато за превози между обекти на територията на страната, стопанисвани от лицето и за обект/обекти, стопанисвани от различни лица на територията на страната, когато стоките, предназначени за всеки отделен обект, са с тегло до 500 кг. и/или стойността на стоките е в размер до 5 000 лв. без данък върху добавената стойност.
■ Целите, които се поставят Основната цел на предлаганата мярка е усъвършенстване на фискалния контрол за по- ефективна превенция и борба с данъчните измами и укриването и невнасянето на данък върху добавената стойност, корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица.
Предимство на предложения механизъм за предварително деклариране е, че се намалява времето за обслужване на икономическите оператори и същевременно се ограничават контролните мерки, тъй като органите по приходите ще разполагат предварително с необходимата информация. Това ще позволи прецизен анализ на риска и съсредоточаване на усилията на администрацията спрямо нелоялните задължени лица и минимизиране на административните мерки спрямо добросъвестните лица.
Също така на задължените лица ще бъде осигурен достъп по електронен път до актуална информация относно действията по фискален контрол, които са предприети спрямо тях и на какъв етап са тези действия. По този начин икономическите оператори ще бъдат своевременно информирани за предприетите от администрацията производства и ще могат да извършат дължимото с оглед защита на своите права и законни интереси.
При неспазване на реда за предварително деклариране на данни за превоз на стока или несъответствие между предварително декларираното и установеното при проверката вид и/или количество на стоката, се предвижда налагането на предварителни обезпечителни мерки или обезпечаването на доказателства и изземването на стоката по отношение на доставчик/продавач във връзка със задълженията му за предварително деклариране на данни за превоз на стока.
С проекта се предвиждат административнонаказателни разпоредби в случай на неизпълнение на задължението за предварително деклариране на превоз на стоки с висок фискален риск или когато лицата предоставят невярна информация и данни при предварителното деклариране, предвидени в закона. Санкциите са неразделна част от проекта за въвеждането на режима за предварително деклариране на данни за превоз на стока, имат възпиращ ефект и ще стимулират доброволното спазване на закона от страна на лицата.
■ Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Промените, които се предвиждат във връзка с надграждането и усъвършенстването на фискалния контрол, няма да бъдат свързани със съществени разходи за бизнеса, 224
доколкото предварителното деклариране на данни и достъпът до информационна система „Фискален контрол“ ще се извършва посредством безплатна електронна услуга, предоставяна от НАП.
Подаването и проверката на данни чрез квалифициран електронен подпис също няма да доведе до значителни допълнителни разходи за лицата, доколкото използването на електронните услуги на държавната и общинската администрация (подаване на декларации, жалби, молби и други документи, които се обменят с държавните органи) и към момента изисква задължително квалифициран електронен подпис с оглед правна сигурност относно удостоверяването и сигурността на данните. В определени случаи е възможно да възникне допълнителна административна тежест, изразяваща се в осигуряване на кадрови и технически капацитет за въвеждане на данните при предварителното деклариране на стоките с висок фискален риск и за закупуване на квалифициран електронен подпис. Следва да се отбележи, че лицата, които ще попаднат в обхвата на задължителното предварително деклариране на данни, към настоящия момент също декларират данните доброволно по реда на действащия чл.
127и от ДОПК. Направено е допитване сред задължените лица, което показва, че електронната услуга за предварително деклариране на данни е ефективна и допринася за оптимизиране на разходите за бизнеса.
Предложените промени в проекта на акт няма да доведат до въздействие върху държавния бюджет. Разходите за реализиране на предложените промени с проекта ще бъдат в рамките на утвърдения бюджет на Министерството на финансите, съответно на НАП.
Надграждането на фискалния контрол ще бъде осъществено от експертите на НАП, с изключение на услугите „Разработване на справки от ИС „Фискален контрол“ и проверка от задължените лица на осъществяваните от тях доставки или придобивания“ и „Разработване на екранна форма за въвеждане на данни относно предварително деклариране от задължените лица на предстоящи доставки и/или придобивания“, както и интеграция с ИС „Фискален контрол“, които са възложени и финансово обезпечени по сключен договор.
■ Очаквани резултати от прилагането В резултат на предложените промени се очаква оптимизиране на процеса за извършване на фискален контрол, което ще доведе до по-ефективна превенция срещу ДДС измамите и укриването и невнасянето на данъци и до увеличаване на бюджетните приходи.
Едновременно с това оценката на риска ще бъде обвързана не само с вида на превозваната стока, а и с поведението на задълженото лице за предходни периоди. В тази връзка очакванията са за намаляване обема и честотата на измамите, свързани с прилагане на режима на облагане с данък върху добавената стойност.
■ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С предложенията не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз.
Предлаганата мярка е в съответствие с основните принципи и свободи, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз.
Мярката не нарушава две от основните свободи на ЕС - свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги.
225
Предварителното задължително деклариране на данни е мярка, пропорционална на преследваната цел. Мярката е съобразена с принципа на пропорционалност, като същата е подходяща и необходима за постигане на по-ефективна превенция срещу данъчните измами и укриването на данъци и тази цел не може да бъде постигната чрез други средства, които да налагат по-малка тежест на лицата. Мярката не е прекомерна по отношение на целта, която се очаква да бъде постигната.
Предварителното деклариране на данни се ограничава само до това, което е действително подходящо за постигане на целта, без да създава ограничения върху свободното движение на стоки с висок фискален риск.
Мярката е съобразена с принципа за равенство и еднакво третиране, тъй като се предвижда да се прилага еднакво от всички лица и за всички превози на стоки с висок фискален риск на територията на страната, независимо от произхода на стоката - от страната, от друга държава-членка на ЕС или от трета страна.
Мярката не нарушава конкуренцията на вътрешния пазар и не създава конкурентни предимства за определени икономически субекти, тъй като ще се прилага еднакво за всички лица. Мярката е съобразена с принципа за недискриминация.
Предварителното деклариране на данни е в съответствие с принципа, свързан със свободата на стопанска инициатива, залегнали в чл. 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Предлаганата мярка не ограничава свободната стопанска инициатива и правото на всички граждани и юридически лица на еднакви правни условия за стопанска дейност.
Относно влизането в сила следва да се посочи, че към настоящия момент лицата се възползват от възможността за доброволно деклариране на превози на стоки с висок фискален риск чрез електронна услуга, предоставена от НАП. Хипотезите на чл.127и, ал.1 и ал.2 от ДОПК и досега дават възможност за предварително доброволно деклариране на превози на стоки с висок фискален риск, които започват от територията на друга държава-членка на Европейския съюз и завършват на територията на страната или започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава членка. Поради тази причина, влизането в сила на текстовете за този вид превози е предложено да бъде от 01.10.2023 г.
Относно декларирането на превоз на стоки, който започва от територията на трета страна и завършва на територията на страната, както и превози на територията на страната е предложено по-дълъг срок за влизане в сила - 01.01.2024 г., за да бъде дадена възможност на бизнеса да организира дейността си в съответствие с новите разпоредби, тъй като засяга по-голям кръг задължени лица и към настоящия момент не е предвиден ред за доброволно деклариране.
2. Мерки относно условията и реда за разплащанията на разпоредителите с бюджет по договори:
■ Причините, които налагат приемането на предложената мярка Предлага се въвеждане на режим за уведомяване на приходните агенции за предстоящи плащания от бюджета към физически и юридически лица. Плащанията ще са по сключени договори на стойност над 10 000 лв., както и за предявени изпълнителни листове на стойност над 1 000 лв.
226
Този режим е законово развитие на постановките на Решение № 592/21.08.2018 г. на Министерския съвет за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори (РМС № 592), което е действащо и понастоящем. Чрез него ще се въведе още един начин за информиране на публичните изпълнители и органите на Агенция „Митници“ за наличие на вземания на лица с публични задължения. Като следствие ще се извършва проверка на лицата, които ще получават плащанията, и при наличие на непогасени публични задължения на тези лица ще се налагат съответните обезпечителни мерки и ще се осигурява събирането на дължимите средства от сумата на предстоящото разплащане. Този режим е много ефективен, постигащ икономия на административни и контролни действия и с оглед данните от практиката на петгодишното му прилагане - максимално безспорен и непротиворечив. Чрез прилагането на правилата на този режим значително се е повишила събираемостта на публичните вземания, като за 5 години приложение са събрани над 1,76 млрд. лв.
публични вземания.
Предлага се разширяване на кръга на задължените лица спрямо този по Решение № 592 на Министерския съвет, като включва възложителите по чл. 5 и чл. 6 от Закона за обществените поръчки, с изключение на управителя на Българска народна банка и разпоредителите по бюджета на съдебната власт, ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, както и на постоянните представителства на Република България към международни организации и ръководителите на централни органи за покупки, създадени за задоволяване на потребностите на публични възложители. Това разширяване, с включване на субекти извън рамките на изпълнителната власт, изисква разписване на правилата на режима в законов нормативен акт, тъй като не би било законосъобразно и конституционносъобразно орган на изпълнителната власт, какъвто е Министерският съвет, да определя правила за действие на органи от законодателната власт. Също така, нормата на §2в от допълнителните разпоредби на ДОПК, която е законово основание за издаването и действието на РМС № 592, не предвижда възможност за ангажиране с режима на други лица, извън разпоредителите с бюджет.
■ Целите, които се поставят Със законовото въвеждане на този режим се цели предоставяне на информация на приходните администрации за предстоящи плащания, т.е. за налични финансови средства на максимално широк кръг лица. По този начин тези администрации ще могат да предприемат действия по събиране на непогасени публични вземания, дължими от тези лица, имайки сигурност за наличие на средства за частично или цялостно погасяване на тези вземания. Прилагането на режима осигурява спазването на принципната постановка да не се допуска изплащане на публични средства на лица, които имат дължими, но непогасени в срок парични задължения към обществото. В тази връзка именно са разширени и основанията, при наличието на които задължените лица ще извършват уведомяване на приходните администрации.
■ Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предлаганите изменения ще изискват разходи по надграждане на информационните системи на органите от държавната администрация, ангажирани по изпълнението на режима с оглед включването на новите задължени лица и договори/изпълнителни листи.
■ Очаквани резултати от прилагането 227
В резултат на предложените промени се очаква повишаване на събираемостта на публичните вземания от лицата, на които се заплащат бюджетни средства от страна на задължените по режима лица. Очаква се мярката да има и дисциплиниращ ефект спрямо лицата - получатели на средства от държавния бюджет, тъй като се предполага, че ще ги стимулира да погасят предварително публичните си задълженията с оглед избягване налагането на обезпечителни мерки и пристъпването към принудително изпълнение вследствие прилагането на режима.
■ Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С предложенията не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз.
Предлаганата мярка е в съответствие с основните принципи и свободи, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз.
Мярката е от организационен характер и няма да представлява въвеждане на нови лицензионни, регистрационни или уведомителни задължения за стопанските субекти, несъвместими с основните принципи и свободи на ЕС.
3. Други мерки, свързани с отстраняване на непълноти и прецизиране на разпоредби в ДОПК Със законопроекта се предлагат и други изменения в разпоредби на ДОПК, обусловени от установени в практиката несъвършенства и непълноти, което налага необходимостта от изменения и допълнения на определени законови норми.
С промяната в чл. 143я5, ал. 4 се отстранява техническа грешка, допусната при транспонирането на чл. 8ав, параграф 2 от Директива (ЕС) 2021/514 на Съвета от 22 март 2021 г.
В чл. 171 от ДОПК се урежда погасяването по давност на лихвите върху публични вземания, за които е погасена, изцяло или частично, сумата по главницата преди изтичане на срока на давността за нея. Към момента при такива случаи, съгласно установената съдебна практика, лихвата от акцесорно се превръща в главно задължение и за нея продължава да тече срокът на давността. Това положение на нещата създава неравнопоставеност спрямо лицата, които са платили изцяло главниците по задълженията си, и тези, които са извършили само частични плащания за тях или въобще не са извършвали плащания и главницата се е погасила по давност. На практика длъжниците с погасена по давност главница или с частично платена се поставят в по- благоприятно положение от длъжника, който е заплатил в пълен размер главницата по задължението си. В първия случай лихвата остава акцесорно вземане и се погасява по давност с основното вземане, докато при погасена изцяло главница лихвите, за които не е изтекъл давностният срок, остават дължими.
С предложената промяна ще се постигне справедливост и равнопоставеност между субектите при прилагане на института за погасяване по давност на публичните вземания, независимо от наличието/липсата на плащане за главното вземане. С приемането на това предложение правилата за спиране и прекъсване на давностния срок на лихвите не се променят, като същите са допустими в рамките на давностния срок за главното вземане.
С изменение в чл. 195, ал. 6 от ДОПК се цели постигане на равнопоставеност на субектите в обезпечителния процес, като се предлага обезпеченията за физическите и юридическите лица да се извършват чрез унифициран подход. Към настоящия момент 228
за физическите лица обезпеченията се извършват по данъчна оценка/застрахователна стойност/придобивна стойност, докато за юридическите лица водеща е балансовата стойност на активите. С промяната се предлага спрямо всички лица обезпеченията да се извършват по данъчна оценка за недвижими имоти, съответно по застрахователна стойност за моторни превозни средства или други движими вещи, а ако активът/вещта не е застрахован/а - по балансова, съответно придобивна стойност. С промяната се цели във възможно по-малка степен стойността на една вещ да зависи от нейния притежател
- физическо или юридическо лице, респективно от счетоводната му политика.
Данъчната и застрахователната стойности се определят от лица, които не са страни в обезпечителния или изпълнителния процес (не се определят нито под контрола на длъжника, нито от публичния изпълнител) въз основа на еднакви критерии за всички. В практиката на НАП, при действащата нормативна уредба, са налице редица случаи, в които балансовите стойности на активи са в пъти по-големи от пазарните им стойности, определени по реда на ДОПК, съответно и от продажната им цена. Предложената промяна кореспондира и с разпоредбите на чл. 235, ал. 3 и чл. 241, ал. 1 от ДОПК, тъй като първоначалната продажна цена за недвижимите имоти е обвързана с данъчната оценка, а на моторните превозни средства със застрахователната им стойност, а целта на налагането на обезпечителната мярка е да гарантира успешното протичане на изпълнителния процес с оглед събиране на публичните вземания и в този смисъл следва да е налице съпоставимост на стойностите за целите на обезпечението и изпълнението. Във връзка с предложението и за еднозначното тълкуване на понятието „застрахователна стойност“ на моторно превозно средство (МПС) се предлага и въвеждане на определение в допълнителните разпоредби на кодекса, идентично на определението в Закона за местните данъци и такси.
С промяна в чл. 242, ал. 2 от ДОПК се въвежда уредба на продажбата на движими културни ценности, идентифицирани и регистрирани по реда на Закона за културното наследство. До настоящия момент е налице празнота в закона по отношение реализацията на този вид вещи, а практиката все по-често налага предприемането на подобни действия предвид установяването на собственост върху движими културни ценности от лица с непогасени публични вземания. Предложението цели да осигури процесуална възможност за продажба на движими културни ценности, идентифицирани и регистрирани по реда на Закона за културното наследство, когато същите са частна собственост, в случая на длъжници с публични вземания, с оглед тяхното погасяване. Отчетена е спецификата на реализация на посочените вещи и специалния ред, по който правото на собственост върху същите може да бъде прехвърлено, а именно по реда на Закона за културното наследство, раздел V „Сделки с движими културни ценности“ ред, чрез извършване на търг (аукцион) на идентифицирани и регистрирани културни ценности от нарочни лица, регистрирани в нарочен регистър при Министерство на културата за търговска дейност с културни ценности.
Констатирани са случаи на прехвърляне и учредяване на вещни права върху недвижими имоти и прехвърляне на собствеността върху МПС при условията на чл.
264, ал. 4 от ДОПК, в които длъжникът умишлено не декларира задълженията си при изповядване на сделката, с цел получените средства от продажбата да не бъдат преведени за погасяване на задълженията му към бюджета. В тези случаи публичните изпълнители са пристъпвали към уведомяване на Прокуратурата за съмнение за извършено престъпление по чл. 313 от Наказателния кодекс, но санкцията, предвидена в него, често не съответства на ощетяването на държавата. В определени случаи са заведени искове по чл. 216 от ДОПК, но процесът е трудоемък и нерядко до приключване на делото с влязло в сила решение, част от задълженията се погасяват по 229
давност. Допълнително, при извършен преглед на извадков принцип в ТД43 на НАП София на сключените при условията на чл. 264 от ДОПК сделки, за период от два месеца (01.02-31.03.2017 г.) и в резултат на същия е направен извод, че щетата за фиска, поради неспазването на разпоредбата на чл. 264 от ДОПК е в размер на 6,4 млн.
лв. В тази връзка се предлага нотариусите и съдиите по вписванията да извършват проверка по електронен път в НАП за установяване наличието или липсата на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя/учредителя на вещни права, съответно на ипотекарния длъжник или залогодателя, и в случай че установят такива, да пристъпват към изповядване на сделката, респективно към разпореждане за вписване на акта след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Ще се предоставя информация за всички задължения на лицето, а не само тези за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, както е в настоящия текст на разпоредбата, тоест всички установени от НАП, както и предявените от външен взискател за принудително изпълнение в НАП към момента на проверката. В тази връзка е предложено и допълнение на текста на чл. 74 от ДОПК с оглед осигуряване на достъп на нотариусите и съдиите по вписванията до данъчно-осигурителна информация за размера на публичните задължения на прехвърлителя или учредителя на вещни права, съответно на ипотекарния длъжник или залогодателя.
Предложенията за създаване на нови чл. 278е - чл. 278з и чл. 279, изменение на ал. 3 и създаване на нови ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, както и за отмяна на параграф 2в от допълнителните разпоредби на кодекса са свързани с предложенията за създаване на глава двадесет и първа „а“ „Условия и ред за разплащания с публични средства“ с чл.
182а - 182д.
Предложението за създаване на нови т. 72 и 73 в параграф 1 от допълнителните разпоредби към ДОПК е свързано с предложенията за промяна в режима за контрол на стоки с висок фискален риск и промените в чл. 195, ал. 6 от ДОПК.
Предложението за създаване на нова точка в чл. 62, ал. 6, т. 3 от Закона за кредитните институции и в чл. 91, ал. 2, т. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти е свързано с необходимост от достъп за публичните изпълнители, заедно с органите по приходите до защитена информация, съответно банкова и търговска тайна. Такова правомощие ще предостави възможност на публичния изпълнител в НАП да разполага с информация за фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката и със сведения за притежавани финансови инструменти. Приемането на предложението ще позволи по-голяма оперативност и ефективност в действията на публичните изпълнители, респ. ще доведе до увеличаване на събираемостта на публичните вземания. Предложението е мотивирано и от разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 година относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки. Съобразно същата, данъчните администрации в държавите-членки на ЕС са длъжни да предоставят необходимата информация на запитващите органи на други държави-членки на ЕС, независимо че същата може да
43 Териториална дирекция.
230
представлява банкова тайна. Предоставянето на достъп до такава информация на публичните изпълнители в НАП ще доведе на практика до изпълнение на посочената разпоредба от Директивата. Доколкото Директивата предвижда изпълнението на вземанията, попадащи в предметния u обхват, да се осъществява по реда на националното законодателство на съответната изпълняваща държава-членка на ЕС (съображение 14 от Преамбюла и чл. 13), както и с цел недопускане на нееднакво третиране на задължените лица със задължения по националното законодателство и по искания по Директивата, предложението за разкриване на банкова и търговска тайна е необходимо да се отнася до всички задължени лица, независимо от произхода на вземането.
Относно влизането в сила на текстовете, касаещи информационната система по чл.
182а, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (т. 3 от Решение № 592 на Министерския съвет от 2018 г. за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, допълнено с Решение № 681 на Министерския съвет от 2020 г.), следва да се посочи, че същите са свързани с разработване на нова услуга на НАП и донадграждане на ИС „РМС - Плащания“, за което е предвиден 9-месечен отлагателен срок.
Относно измененията и допълненията на Закона за корпоративното подоходно облагане:
Предлаганите изменения са във връзка със схемата за държавна помощ за регионално развитие и са договорени със службите на Комисията в хода на водените преговори за получаване на одобрение на схемата за прилагане на държавната помощ. Предложените изменения и допълнения на ЗКПО имат редакционен характер и целят постигане на яснота и на пълно съответствие с релевантните текстове на Насоките за регионална помощ, като не налагат допълнителна тежест за лицата и не водят до изменение в основите правила и изисквания на схемата за помощ. Доколкото основните текстове на схемата за държавна помощ за регионално развитие са влезли в сила от началото на тази година, то предложените изменения и допълнения, така както са договорени с Комисията, също следва да влязат в сила от 1 януари 2023 г., тъй като са неделима част от общата схема.
С приемането на предложените текстове ще се постигне пълно съответствие на текстовете в ЗКПО с одобрената схема за Държавна помощ SA.104266 (2022/N) - България „Преотстъпване на корпоративен данък съгласно член 184 във връзка с член
189 от Закона за корпоративното подоходно облагане - схема за регионална помощ за периода 2022-2027 г.“ .
Предлага се изменение в Закона за корпоративното подоходно облагане в частта на данъчното облекчение за ваучери за храна, с което да се въведе режим на ваучерите за храна на хартиен носител и на електронен носител, при което се запазва действаща основна схема на облекчението. Чрез въвеждането на ваучери за храна на електронен носител ще се постигне намаляване на административната тежест и ще се осигури по- конкурентна среда за всички страни по схемата на ваучерите за храна.
Предлага се възможността за преминаване към ваучери за храна на електронен носител да е от 1 януари 2024 г., като се предвижда и преходен период от шест месеца, през който да функционират и два режима, като окончателното преминаване само към ваучери за храна на електронен носител да е от 1 юли 2024 г. По този начин ще се 231
предостави възможност на всички оператори да се съобразят с техническите изисквания за работа с ваучери за храна на електронен носител, като конкретните технически елементи и изисквания към участниците в схемата на ваучери за храна на електронен носител ще бъдат въведени с изменение и допълнение на наредбата по чл.
209, ал. 6 от ЗКПО.
Относно измененията и допълненията на Закона за акцизите и данъчните складове:
■ Причини, които налагат измененията Към настоящия момент течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин не подлежат на регулация от гледна точка на акцизното законодателство. Практиката на държавите членки показва, че Хърватия, Кипър, Естония, Финландия, Италия, Латвия, Литва и Полша облагат с акциз течността, предназначена за консумация в електронната цигара, независимо дали съдържа никотин. С оглед недопускане на различно данъчно третиране на течността за електронни цигари в зависимост от съдържанието на никотин, е предложено да се разшири обхвата на акцизните стоки с течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин и заместителите на тютюна, съдържащи никотин, като за тях ще се прилагат правилата за тютюневите изделия.
Предложено е определение на понятието „Заместители на тютюна, съдържащи никотин“, според което това са никотинови продукти, съставени изцяло или частично от прах, частици от паста/гел или комбинация от тези форми, включително в опаковки под формата на пакетчета (паучове), които не съдържат тютюн, а съдържат никотин, предназначени за въвеждане на никотина в човешкото тяло и които не са предназначени за медицински цели. Въведената дефиниция ще бъде приложима за целите на акцизното законодателство предвид разширения обхват на тютюневите изделия, с оглед облагането с акциз на този вид нови модерни продукти, предназначени да заместят предлаганите на вътрешния пазар конвенционални тютюневи изделия.
С цел намаляване на административната тежест за лицата, които освобождават за потребление на територията на страната заместителите на тютюна, съдържащи никотин и течностите за електронни цигари, независимо дали съдържат никотин е предвидено да не се изисква регистрирана цена за реализацията им на вътрешния пазар по реда на Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия. От друга страна, това обстоятелство не освобождава от задължение лицата, които произвеждат, внасят или въвеждат на територията на страната този вид продукти да поставят бандерол върху потребителската им опаковка.
Отчитайки необходимостта от технологично време за привеждане на икономическите оператори в съответствие със законовите изисквания е предвиден преходен период до
31 октомври 2023 г., в който тези продукти да се освобождават за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 от закона без поставен бандерол върху потребителската опаковка. По смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗАДС при освобождаване за потребление на заместителите на тютюна, съдържащи никотин и течностите за електронни цигари, независимо дали съдържат никотин се заплаща дължимият акциз.
232
Редът и сроковете, в които икономическите оператори, извършващи дейност с новите акцизни продукти, следва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона, са посочени в допълнението на § 6в, нови алинеи 4 до 9 от преходните и заключителните разпоредби на законопроекта.
Предложена промяна в разпоредбата на чл. 24а от закона, свързана с издаването на удостоверения за освободени от акциз крайни потребители. Предложението е изготвено след извършен анализ в Агенция „Митници“ относно възможно несъответствие между посочените цели, за които ще се използват крайните продукти, произведени в обект на освободен от акциз краен потребител и възможната им употреба за добавяне към моторни горива, е необходимо създаване на разпоредби, с които да се регулират възможностите за заобикаляне на данъчно облагане. Посочените кодове по КН 2707,
2710 и 2902 обхващат продукти, които са компоненти за производството на моторни горива, като на практика това са продукти в течно състояние, в състава на които участват и енергийни продукти с посочените кодове. Предложната промяна касае само случаите, в които вложеният енергиен продукт е част от състава на произведения в обекта краен продукт.
Промяната в чл. 29, ал. 4, т. 6 от проекта е обусловена от необходимостта от актуализиране на разпоредбата, с цел продажната цена при установяване на нарушения да се определя по реда, определен в правилника за прилагане на закона.
Поради констатирани в практиката проблеми при осъществяването на дейности, свързани с търговията с определен вид акцизни стоки, предназначени за реализация на територията на друга държава членка е предложената промяна в глава четвърта, раздел IV от законопроекта. По този начин се създава нормативна възможност за изпращане на акцизните стоки, освободени за потребление на територията на страната, към друга държава членка от лица, имаща статут на сертифициран изпращач, временно сертифициран изпращач и по реда на чл. 76к от ЗАДС и за които при реализацията на територията на страната се изисква да имат поставен бандерол. Предложената разпоредба е в съответствие с чл. 47, параграф 3 от Директива (ЕС) 2020/262 на Съвета от 19 декември 2019 година за определяне на общия режим на облагане с акциз.
Отменят се параграфи 6а и 6б от ПЗР на ЗАДС, в сила от 8 юли 2022 г., с които бяха въведени законодателни промени, свързани с въвеждането на краткосрочни антиинфлационни мерки посредством създаване на ред за възстановяване на платения акциз за електрическа енергия на лицензираните железопътни превозвачи и транспортните оператори, които осъществяват превоз на пътници чрез метро, трамвай или тролейбуси; прилагане на нулеви акцизни ставки върху моторните горива - за втечнен нефтен газ и природен газ; въвеждане на нулева акцизна ставка за произведената топлинна енергия за енергийните продукти, използвани за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;
както и въвеждане на нулева акцизна ставка за електрическата енергия, при условие че произведената електроенергия е от слънчева, вятърна енергия, от енергията на вълните, приливите или с геотермален произход; от хидравличен произход, произведена в хидроелектрически инсталации; генерирана от биомаса или от продукти, произведени от биомаса; генерирана от метан, изпускан в изоставени въглищни мини и генерирана от горивните клетки. Основната цел на подобни мерки е да се запази конкурентоспособността и рентабилността на енергоемките сектори, при които разходите за енергия съставляват висок дял от производствените разходи, както и да се овладеят постоянно повишаващите се цени на електроенергията и на горивата.
Причината за отмяна на тези мерки е ефектът от въведените в такъв широк обхват 233
мерки има негативно въздействие върху приходите от акцизи, което от своя страна оказва съществено влияние върху бюджетния дефицит и налага промени във фискалната политика на страната.
Започналите производства по възстановяване на платения акциз за електрическа енергия по отменения § 6а от ПЗР на ЗАДС ще се довършват по досегашния ред, включително и за второто тримесечие на 2023 година.
■ Цели, които сепоставят сприемането на измененията С предлаганата промяна се цели разширяване на кръга на тютюневите изделия, които се определят като акцизни стоки в националното законодателство.
С цел намаляване на административната тежест за лицата, които освобождават за потребление заместителите на тютюна, съдържащи никотин, и течностите за електронни цигари независимо дали съдържат никотин, е предвидено за тези продукти да не се изисква регистрирана цена за реализацията им на вътрешния пазар.
Целта на промяната в чл. 24а от закона е да се повиши възможността за осъществяване на ефективен контрол от митническите органи и е мярка за увеличаване на събираемостта на приходите.
С новата разпоредба на чл. 64б от законопроекта се създава правна рамка за намаляване на административната тежест на лицата, които освобождават за потребление акцизни стоки от данъчен склад и същите се изпращат до друга държава членка с регистриран електронен опростен административен документ. Предложените промени ще доведат и до намаляване на административната тежест за икономическите оператори чрез създаване на нормативен ред при изпращане на акцизни стоки, освободени за потребление от данъчен склад и предназначени за друга държава членка. При спазване на условията от предложната промяна в чл. 21 и чл. 86 не се налага прилагане на процедура за възстановяване на акциз.
■ Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Не са необходими допълнителни финансови средства за прилагане на новата уредба.
■ Очаквани резултати от прилагането на промените От облагането с акциз на новите тютюневи изделия (заместителите на тютюна, съдържащи никотин, и течностите за електронни цигари независимо дали съдържат никотин) се очакват допълнителни бюджетни приходи.
■ Анализ засъответствие справото на Европейския съюз С предложенията не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз.
Предлаганите промени в ЗАДС са в съответствие с основните принципи и освободи, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз. Промените са в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като са подходящи за постигане на целта, необходима за да бъде постигната заложената цел и не налага на лицата тежест, която е прекомерна по отношение на целта, която се очаква да бъде постигната.
234
Относно измененията и допълненията предвидени в Закона за данък върху добавената стойност:
С предложените промени в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) се въвежда изискване лицата, регистрирани за целите на ЗДДС, да предоставят за предходния данъчен период информация в справката си декларация за ДДС за размера на паричната касова наличност и размер на вземания по разчети със собственици, персонал и съдружници, която информация лицата имат задължение да водят в съответствие със Закона за счетоводство и чл. 123, ал. 1 от ЗДДС. Въведените задължения за регистрираните лица в справка-декларацията за ДДС да предоставят данни за размера на паричната касова наличност и размер на вземания по разчети със собственици, персонал и съдружници е допустимо, тъй като от тези данни може да се направят изводи за наличие на отклонения от данъчно облагане, свързани с данъка върху добавената стойност, както и да се вземат мерки за правилното събиране на ДДС и следователно тази мярка се явява пропорционална спрямо очаквания от нея ефект в сферата на ДДС.
Събираната информация ще предостави възможност за извършване на анализ на риска с цел осигуряване правилното събиране на ДДС и за предотвратяване на данъчните измами, тъй като ще може да се проследява размера на касовата наличност. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с посочената паричната наличност, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане.
Правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява, когато същото е възникнало при осъществяване на действителни облагаеми доставки. В този смисъл е и трайната практика на СЕС, съгласно която поначало се изисква да е осъществена действителна облагаема доставка и да е издадена фактура за нея, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя.
Направеното предложение в законопроекта е в съответствие и с Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС (Директивата за ДДС).
На основание чл. 250 от Директивата за ДДС със справка-декларацията за ДДС се предоставя цялата информация, необходима за изчисляване на данъка, който е станал изискуем, и приспаданията, които трябва да се направят, доколкото това е необходимо за установяването на базата за изчисляване на данъка, общата стойност на сделката, свързана с такъв данък, приспадания и стойността на освободените сделки. С разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС е предоставена възможност на държавите членки да наложат на данъчно задължените лица задължения, които са необходими за осигуряване правилното събиране на данък върху добавената стойност и предотвратяване избягването на данъчно облагане.
Видно от цитираните текстове, Директивата за ДДС определя допустимото съдържание на справка-декларацията за ДДС, както и рамката на административните/декларативните задължения на данъчно задължените лица.
Съгласно чл. 250 от същата задължителното съдържание на справка-декларацията обхваща единствено информация, която е необходима за изчисляването на дължимия за данъчния период от данъчно задълженото лице данък върху добавената стойност.
Данните за паричната касова наличност и вземания по разчети със собственици, персонал и съдружници не са такъв вид информация. Независимо от това, чл. 273 от Директивата за ДДС предвижда възможност за въвеждане на допълнителни отчетни 235
задължения за данъчно задължените лица при определени условия. Предвид, че декларирането размера на паричната касова наличност и размера на вземания по разчети със собственици, персонал и съдружници цели да се осигури правилното облагане и събиране на ДДС, както и предотвратяването на измами, е допустимо справка-декларацията за ДДС да съдържа такава информация.
При преценката за въвеждане на такива допълнителни задължения е съобразен и принципа на пропорционалност - основен принцип в правото на ЕС, въведената мярка да не е прекомерна спрямо преследваната с нея цел. Предотвратяване на измамите с ДДС е цел, призната и насърчавана от Директивата за ДДС (C-320/17 Marle Participations [2018] ECLI:EU:C:2018:537, para 41; C-712/17 EN.SA [2019] ECLI:EU:C:2019:374, para 31; C-273/18 Kursu zeme [2019] ECLI:EU:C:2019:588, para 34.). Според постоянна съдебна практика, членове 2, 250, параграф 1 и 273 от Директивата за ДДС, разглеждани във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС налага задължение на всяка държава членка да предприеме всички законодателни и административни мерки за осигуряване събирането на целия дължим ДДС на тяхна територия и за предотвратяване на измамите с ДДС (6 C-617/10 Akerberg Fransson [2013] ECLI:EU:C:2013:280, para 25; C-144/14 Cabinet Medical Veterinar Dr. Tomoiaga Andrei [2015] ECLI:EU:C:2015:452, para 25; C-105/14 Taricco and Others [2015]).
ЗДДС е предвидил при пълно или частично неплащане по облагаема доставка, по която вземането е несъбираемо, доставчикът, регистрирано по закона лице да намалява данъчната основа и начисления данък по доставката. От декларираните данни ще е видно дали се предприемат действия за събиране на вземанията по доставката.
Във връзка с предвидената възможност в разпоредбата на чл. 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС), в ЗДДС са въведени правила за намаляване на данъчната основа на доставката, в случай на пълно или частично неплащане, което може да стане окончателно несъбираемо. Съгласно правилата, които са регламентирани със ЗДДС, за намаление на данъчната основа и данъка при пълно или частично неплащане по облагаема доставка с данъчна основа в размер над 100 000 лв., доставчикът писмено уведомява Националната агенция за приходите за издаване на разрешение, въз основа на което той да издаде кредитно известие. Предвид това, че съгласно предвиденото в закона - уведомление до НАП не се подава, в случаите на пълно или частично неплащане по облагаема доставка с данъчна основа в размер до 100
000 лв., с цел правна сигурност за лицата с проекта на ЗИДЗДДС се предлага от 01 октомври 2023 г. НАП да предоставя на лицата нова електронна услуга. Чрез електронната услуга доставчикът с квалифициран електронен подпис ще може да получава информация относно начина на отразяване на издаден от него документ в дневника за покупки на получателя.
Като мярка за „изсветляване на сивата икономика“ се предлага възможност за получател по доставка да не заплаща стойността на същата, когато доставчикът на ресторантьорски и кетъринг услуги не издаде касова бележка.
Относно допълненията в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и в Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси:
■ Причини, които налагат приемането на предложената мярка 236
В разпоредбите на ЗМДТ е възприет принципа на разходопокривност, според който местните такси, включително таксата за битови отпадъци, се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, като се спазва принципа на възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата. В тази връзка се предлага изрично уточняване на текста в закона.
Доколкото измененията следва да се прилагат и след влизане в сила на ЗМДТ (обн., ДВ, бр. 88 от 3.11.2017 г., в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. - изм., бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 14 от 17.02.2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) се предлага да се приеме допълнение и в този закон.
■ Целите, които сепоставят Основната цел на предложението е да се внесе допълнителна яснота по отношение на разходите, които всяка община включва в план-сметката за определяне на таксата за битови отпадъци.
■ Очаквани резултати от прилагането Очакваните резултати от предложената промяна е да се осигури яснота по отношение на необходимите разходи, които трябва да се включват в план-сметката за годината.
■ Анализ засъответствие справото на Европейския съюз С предложенията не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз. По принцип правната регулация на преките данъци не се регулира от правото на Европейския съюз, а е суверенно право на държавите членки.
Предлаганото изменение в Закона за Националната агенция за приходите цели обхващане на всички пощенски оператори, предлагащи услуги в обхвата на „Неуниверсалните пощенски услуги“ съгласно чл. 38, т. 1 - 3 от Закона за пощенските услуги. За да извършва услугите по чл. 38, т. 1 - 3 от Закона за пощенските услуги пощенският оператор подава единствено писмено уведомление за извършване на услугите без да се изисква индивидуална лицензия.
Към момента разпоредбата на чл. 25б от Закона за Националната агенция за приходите обхваща единствено пощенските оператори, които имат издадена индивидуална лицензия за извършване на пощенски услуги.
С промените ще бъдат обхванати всички пощенски оператори включително и тези предлагащи куриерски услуги по които допълнително се предлага услугата „наложен платеж“ . Пощенските оператори няма да са ограничавани от това дали имат или нямат индивидуална лицензия за извършване на услуги.
Предлаганите промени в Закона за пощенските услуги са насочени към промяната на органа, компетентен да провежда държавната политика в областта на пощенските услуги. Предвижда се вместо заместник министър-председател, определен от Министерския съвет, тези правомощия да се упражняват от министъра на транспорта и съобщенията с оглед общата му компетентност в областта на съобщенията, към която спада и пощенският сектор.
237
Съгласно Закона за пощенските услуги понастоящем държавната политика относно пощенските услуги се провежда от заместник-министър председател, определен от Министерския съвет. Сред правомощията на политикоопределящия орган са изготвянето и внасянето за приемане от Министерския съвет на проект за секторна пощенска политика, изготвянето на подзаконовите нормативни актове, свързани с осъществяването на предвидените в закона правомощия, участието на Република България в работата на Всемирния пощенски съюз, както и в европейските и регионалните организации и структури в областта на пощенските услуги, утвърждаването годишен тематичен план за издаване на български пощенски марки и други дейности в областта на маркоиздаването. Освен това са включени и редица правомощия, свързани с администрирането на компенсациите от държавния бюджет във връзка с услугите от общ икономически интерес, които са възложени на пощенския оператор когато задължението за тяхното извършване води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест.
Съгласно Решение на Народното събрание за приемане на структура на Министерския съвет на Република България (обн., ДВ, бр. 50 от 2023 г.) Министерският съвет включва един заместник министър-председател, който е и министър на външните работи. При спазването на разпоредбите на сега действащия Закон за пощенските услуги той следва да бъде определен от Министерския съвет за орган, който да изпълнява посочените по- горе функции.
Специфичният сектор на пощенските услуги и политиките за развитието му не са тясно свързани с дейностите в областта на външните работи. Възлагането на заместник министър-председателя и министър на външните работи на задачите по разработване и осъществяване на пощенски политики би изисквало администрацията на Министерството на външните работи допълнително да формира подходящ експертен капацитет, или такъв да бъде създаден допълнително в администрацията на Министерския съвет, което не е последователно и ефективно управленско решение.
Министерството на транспорта и съобщенията разполага с ресурси, опит и традиции в създаването на държавната политика в областта на пощенските услуги. Пощенските услуги наред с електронните съобщения формират сектора на съобщенията.
Предвид изложеното се предлага министърът на транспорта и съобщенията да бъде определен за компетентен орган, който да провежда държавната политика в областта на пощенските услуги. Така ще се осигури устойчивост, съгласуваност и приемственост на политиките в сектора.
С цел последователност се предлага изменение в Закона за задължителното депозиране напечатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, което има за цел да определи министъра на транспорта и съобщенията за компетентен орган по отношение на депозирането на пощенски марки, предназначени за употреба в страната (определени от този закон като задължителни за депозиране обекти), а също и за контрола върху изпълнението на съответните задължения.
Относно измененията и допълненията на Закона за движението по пътищата и Закона заадминистративните нарушения и наказания:
С предложенията се разширяват хипотезите за налагане на наказания с фишове и се регламентира нов ред за връчване на наказателни постановления (НП) и електронни фишове, които да осигурят необходимата бързина и своевременност при 238
осъществяването на административнонаказателната отговорност за нарушения на правилата за движение по пътищата, уредени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), което ще способства за постигането на превантивния и възпитателен ефект на административното наказание. Административнонаказателната дейност по ЗДвП по своя обем няма аналог в държавата.
При осъществената административнонаказателна дейност на МВР за периода 2019
2022 г. са съставени актове за установяване на административни нарушения (АУАН) по ЗДвП и по Кодекса за застраховането (КЗ) и въз основа на тях са издадени наказателни постановления (НП), както следва:
Брой съставени АУАН 2019 г. 2020 г. 2021 г. 2022 г.
^ ^ ^ ^ ^ ^С татус АУАН по ЗДвП 253 752 233 557 215 982 224 562 АУАН по КЗ 17 800 18 439 18 075 16 158 АУАН общо 271 552 251 996 234 057 240 720 Издадени НП общо по ЗДвП и КЗ 257 652 238 811 217 789 229 864 Тенденцията на повишаване на броя на констатирани нарушения се наблюдава и при нарушенията по чл. 182 от ЗДвП, установявани с автоматизирани технически средства и системи, свързани с превишаване на максимално разрешената скорост, като увеличението на броя на издадените електронни фишове за 2022 г. спрямо тези за 2017 г. е почти 3 пъти, както следва:
Година 2017 г. 2018 г. 2019 г. 2020 г. 2021 г. 2022 г.
Общо брой нарушения
383 740 552 785 776 980 994 674 1 143 207 1 102 994 за скорост Обичайните способи за връчване на наказателни постановления не могат да обезпечат ефективното изпълнение на тази дейност, тъй като следва да бъдат връчвани огромен брой документи. Налице е необходимост от създаване на гаранции за протичането на административнонаказателното производство в най-кратки срокове, като се предвиди възможност за използването на съвременни технически начини за връчване на документи и книжа в производството.
С оглед незабавност и неизбежност на процеса по налагане на административни наказания, както и с цел пестене на ресурса на Министерството на вътрешни работи (МВР) по издаване и връчване на наказателните постановления и електронни фишове и повишаване на събираемостта на наложените глоби, е необходимо извършването на промяна в ЗДвП и в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
От извършваните в МВР анализи се налага изводът, че сега действащият процес по установяване и налагане на наказания по ЗДвП е бавен и неефективен. В нередки 239
случаи се стига и до нереализиране на административнонаказателна отговорност поради изтичане на установените в закона давностни срокове, което от своя страна води до пораждане на чувство за безнаказаност у редица нарушители, предимно извършващи многократни нарушения на правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, и е в пряка причинно-следствена връзка с увеличаване на пътнотранспортния травматизъм и неизпълнение на целите на ЗДвП - да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата.
Налагането на административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата по действащия ред ангажира значителен човешки ресурс на МВР, без да допринася за повишаване на безопасността на движението по пътищата и намаляване на пътнотранспортния травматизъм.
Предложенията са в следните посоки:
1. Предлага се промяна в чл. 186, като се разширяват случаите, в които могат да се съставят фишове, което ще съкрати времето за налагане на наказанията, като се създава възможност в 7-дневен срок от налагане на глобата с фиш нарушителят да заплати 80 на сто от нейния размер, което ще повиши събираемостта на наложените глоби.
Разширява се кръгът на административнонаказателно отговорните лица, когато в свидетелството за регистрация на МПС е посочен ползвател на същото. По този начин се намалява времето и се улесняват процедурите по съставяне и връчване на издадените фишове и електронни фишове.
Предвижда се възможност по електронен път да се изпраща поканата по ал. 4 или декларацията по ал. 5, което ще съкрати значително времето за протичане на административнонаказателното производство за нарушения установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.
2. Предлага се създаването на чл. 186а, с който се разширяват възможностите за връчване на електронни фишове и наказателни постановления - както лично на нарушителя срещу подпис от контролните органи по чл. 165 при изпълнение на контролните им функции по ЗДвП, така и от други служители на Министерството на вътрешните работи. Също така връчването ще може да се извършва и с препоръчано писмо с обратна разписка, чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга, както и по електронен път, чрез информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, чрез надграждане на портала за електронни административни услуги на МВР и чрез работодателя или негов служител, натоварен да приема книжа на нарушителя.
Създаването на възможност за електронно връчване и/или плащане по електронен път ще има положителен ефект върху административната тежест, както и намаляване на необходимостта от физическо посещение на граждани в звената на пътна полиция.
Предвидено е че след доброволно заплащане на дължимите глоби наложени с електронен фиш или наказателно постановление, същите се считат за връчени.
3. Предлагат се промени в чл. 189, а именно:
Създават се нови алинеи от 4а до 4д, които предвиждат при нарушения, за които е издаден фиш, електронен фиш или наказателно постановление, на нарушителя да се изпраща уведомление на електронната поща или кратко текстово съобщение на 240
мобилен телефонен номер, подадени от лицето при издаване или подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство или при издаване на свидетелство за регистрация на моторно превозно средство или ремарке.
Уведомяването се извършва от лица, оправомощени от министъра на вътрешните работи, като се извършва в срок до три работни дни от датата, на която е издаден фишът, електронният фиш или наказателното постановление по чл. 4а. Освен това, при неподадени или неправилно подадени данни за контакт, уведомлението се счита за редовно извършено, като същото има информативен характер и не е предпоставка за ангажиране или освобождаване от административнонаказателна отговорност.
С редакцията на алинея 5 се разширяват способите за връчване на електрони фишове. В ал. 10 се отменя точка 1, тъй като всички електронни фишове подлежат на обжалване.
Създава се в чл. 189ж нова ал. 8, която урежда начина за връчване на наказателните постановления за административни нарушения и електронните фишове за нарушения.
Предлаганите изменения в Закона за административните нарушения и наказания са във връзка с улесняване на процесите по връчване на книжа, като на нарушителя да може да се връчи отпечатан дигитален образ на издадено наказателно постановление, съдържащо реквизитите по чл. 57, ал. 1, с изключение на подписа по чл. 57, ал. 2 на длъжностното лице, когато това е предвидено в специален закон и за облекчаване на производство по установяване на административни нарушения и налагане на съответните административни наказания.
■ Цели, които сепоставят:
Цели се повишаване на безопасността на движението по пътищата, увеличаване на превантивния ефект на нормативната уредба, подобряване ефективността и ефикасността на контролната дейност, ограничаване на усещането за безнаказаност в нарушителите на правилата за движението по пътищата чрез бързо, ефективно и възпитателно производство.
Разширяват се способите и се улесняват процедурите по съобщаване и връчване на издадените фишове, електронни фишове и НП. Цели се да се създаде възможност фишове, електронни фишове и НП, издадени от органите на МВР, да се връчват както лично на нарушителя срещу подпис от контролните органи по чл. 165, при изпълнение на контролните им функции по ЗДвП, така и от други служители на МВР. Също така, връчването следва да може да се извършва и с препоръчано писмо с обратна разписка, чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга, както и чрез информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, чрез Портала за електронни административни услуги на МВР или чрез работодателя или негов служител, упълномощен за това.
Приемането на предложенията ще доведе до по-високи приходи по бюджета на МВР за
2023 и следващите бюджетни години, като съответните прогнозни ефекти са отразени при съставянето на проекта на бюджет на МВР за 2023 г. и средносрочната бюджетна прогноза за 2024 и 2025 г.
■ Очаквани резултати от прилагането на предложените промени със ЗДвП и ЗАНН:
Да се постигне повишаване на безопасността на движението по пътищата, увеличаване на превантивния ефект на нормативната уредба, подобряване ефективността и 241
ефикасността на контролната дейност, ограничаване на усещането за безнаказаност в нарушителите на правилата за движението по пътищата, чрез бързо, ефективно и възпитателно производство. Ще се постигне целената бързина и ефективност на производство по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания. Ще се увеличи превантивният и възпиращ ефект на предвидените наказания глоба. Като резултат се очаква подобряване на безопасността на движението и намаляване на икономическите последици при възникване на пътнотранспортни произшествия. Очаква се ефективно ангажиране на административнонаказателната отговорност спрямо нарушителите на правилата, установени в ЗДвП. Повишаването на безопасността на движението ще доведе до създаване на по-голяма сигурност за живота и здравето на участниците в движението по пътищата.
Очаква се разширяването и улесняване на способите по съобщаване и връчване на издадените фишове, електронни фишове и НП да доведе до по-ефективно изпълнение на наложените наказания, целящи повишаване на безопасността на движението по пътищата и оказване на възпитателен ефект върху нарушителите. Ще се създаде възможност фишове, електронни фишове и НП, издадени от органите на МВР, да се връчват както лично на нарушителя срещу подпис от контролните органи по чл. 165, при изпълнение на контролните им функции по ЗДвП, така и от други служители на МВР. Също така, връчването ще може да се извършва и с препоръчано писмо с обратна разписка, чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга, както и чрез информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, чрез ПЕАУ44 на МВР или работодателя или негов служител, упълномощен за това.
Очаква се повишаване на превантивния ефект на налаганите наказания да доведе до намаляване на броя на извършваните нарушения, с което ще се постигне по-висока безопасност на движението по пътищата.
Относно измененията и допълненията в Закона засемейни помощи задеца:
Към момента еднократни помощи за ученици имат право да получават семействата с ученици в първи, втори, трети, четвърти и осми клас. Помощите за ученици за втори, трети и четвърти клас ще се предоставят за първи път за учебната 2023/2024 година, като техният размер се определя с настоящия законопроект. С предложението за промени в Закона за семейни помощи за деца ще се осигури възможност за предоставяне на еднократна помощ и за учениците в пети клас, тъй като това е нов етап от основното им образование. Ученицитев пети клас осъществяват преход от начален към прогимназиален етап на основното образование. Този преход се характеризира с появата на различни учители и различни изисквания по отделните предмети. По този начин ще бъдат обхванати както децата от началния етап на основното образование, така и част от децата от прогимназиалния етап. Средствата за помощта за пети клас са разчетени при размер 300 лв., какъвто е размерът и на еднократната помощ за другите ученици.
44 Портал за електронни административни услуги.
242
243
Част IX. Приложения ПРИЛОЖЕНИЕ № 1:
ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2022 Г. И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КФП КЪМ 31.05.2023 Г.
1. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2022 Г.
(в млн. лв.) Отчет 31.12.2022 г. Отчет 2022 г.
Програма на съпоставима база45 ПОКАЗАТЕЛ
2022 г. спрямо Национален КФП* ЕС46 КФП* Програма бюджет
2022 г.
к.1 к.2 к.3=к.4+к.5 к.4 к.5 К*6 к.7=к.6:к.2 ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 59 658,7 64 788,9 58 963,5 5 825,4 61 607,9 103,3% Данъчни приходи 46 122,6 46 783,0 46 783,0 0,0 46 783,0 101,4% Преки данъци 9 051,7 9 923,8 9 923,8 9 923,8 109,6% Косвени данъци 22 275,1 21 541,5 21 541,5 21 541,5 96,7% Приходи от социални и здравноосигурителни вноски 13 393,8 13 737,7 13 737,7 13 737,7 102 ,6 %
45 По бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ постъпват неданъчни приходи, респективно се извършват разходи, в изпълнение на §24 и §23 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., които са с еднократен извънреден характер и не са заложени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. За периода юли-декември постъпилите приходи от целеви вноски са в размер на 3 181,0 млн. лв. С оглед на съпоставимост на данните влиянието на посочените еднократни приходи, респективно разходи, е елиминирано в съответните позиции в колона 6 .
46 Европейски средства - включват средствата по оперативни програми от Кохезионния и Структурните фондове на ЕС (управлявани от Националния фонд към МФ), Механизма за възстановяване и устойчивост, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за гарантиране на земеделието, и Европейския фонд за рибарство (управлявани от Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие“), както и други програми и проекти, финансирани от фондове и институции на ЕС. В европейските средства участват и средствата от национално съфинансиране.
245
Отчет 31.12.2022 г. Отчет 2022 г.
Програма на съпоставима база45 ПОКАЗАТЕЛ
2022 г. спрямо Национален КФП* ЕС46 КФП* Програма бюджет
2022 г.
к.1 к.2 к.3=к.4+к.5 к.4 к.5 К-6 к.7=к.6:к.2 Други данъци 1 402,0 1 580,0 1 580,0 0,0 1 580,0 112,7% Неданъчни приходи 7 343,3 12 000,5 12 008,7 -8,1 8 819,5 120 ,1 % Помощи и дарения 6 192,8 6 005,4 171,9 5 833,5 6 005,4 97,0% РАЗХОДИ И ВНОСКА В БЮДЖЕТА НА ЕС 65 887,1 66 112,4 62 968,5 3 143,9 62 931,4 95,5% Нелихвени 63 382,9 63 755,5 60 611,7 3 143,9 60 574,5 95,6% Текущи 54 704,8 58 002,2 56 679,1 1 323,1 54 821,2 100 ,2 % Капиталови** 8 400,1 5 706,0 3 907,7 1 798,3 5 706,0 67,9% Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина 19,1 47,3 24,9 22,5 47,3 248,2% Резерв за неотложни и непредвидени разходи 258,8 Лихвени 664,3 651,8 651,8 651,8 98,1% Вноска в общия бюджет на ЕС 1 839,9 1 705,0 1 705,0 1 705,0 92,7% Трансфери - нето -1 103,4 1 103,4 БЮДЖЕТНО САЛДО -6 228,4 -1 323,5 -5 108,4 3 784,9 -1 323,5 * Данните са на база тримесечните отчети за касовото изпълнение на ПРБ; ** Вкл. нетен прираст на държавния резе Изпълнение на приходите, помощите и даренията по КФП към ЗДБРБ за 2022 г., влиянието на посочените еднократни приходи, респективно разходи, следва да бъде елиминирано. На съпоставима база с Приходите, помощ ите и даренията по консолидираната фискална програма за разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. приходите, помощите и даренията по КФП за
2022 г. са в размер на 64 788,9 млн.47 лв., вкл. 3 181,0 млн. лв. приходи с 2022 г. са в размер на 61 607,9 млн. лв., което представлява превиш ение на еднократен извънреден характер , които не са включени в разчетите към разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. с 3,3 на сто.
ЗДБРБ за 2022 г. С оглед съпоставимост на данните спрямо годишните разчети Да н ъ ч н о -о с и гури т е л н и т е при ходи, отчетени по КФП, са в размер на 46 783,0 м лн . лв ., което е с 1,4 на сто или 660,4 млн. лв. над заложеното в разчетите към
47 По бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ постъпват ЗДБРБ за 2022 г., в т.ч. 343,8 млн. лв. превишение на разчета при неданъчни приходи, респективно се извършват разходи, в изпълнение на §24 и §23 постъпленията от социални и здравноосигурителни вноски, 219,2 млн. лв. по- от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., които са с високи данъчни приходи по държавния бюджет (от които 72 млн. лв. авансова еднократен извънреден характер и не са заложени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. солидарна вноска от „Лукойл България“) и 97,4 млн. лв. над разчета, основно За периода юли-декември постъпилите приходи от целеви вноски са в размер на 3 при имуществени данъци по общинските бюджети. В частта на данъчните 181,0 млн. лв. С оглед на съпоставимост на данните влиянието на посочените приходи по държавния бюджет преизпълнение има при корпоративните еднократни приходи, респективно разходи, е елиминирано в съответните позиции в данъци, ДДФЛ и митата, а приходите от ДДС и акцизи са близки до колона 6 .
планираните за годината.
246
Приходите в частта на преките данъци възлизат на 9 923,8 млн. ле ., което представлява 109,6% спрямо разчета за 2022 година. Съпоставени с 2021 г., преките данъци нарастват с 20,2% (1 665,4 млн. лв.).
Приходите от косвени данъци са в размер на 21 541,5 млн. лв., което представлява 96,7% от предвидените в ЗДБРБ за 2022 г. Съпоставени с отчетените през 2021 г., косвените данъци нарастват с 13,5% (2 565,2 млн. лв.).
Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени данъци и др.) са в размер на 1 580,0 млн. лв., което представлява 112,7% спрямо разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. и нарастват с 11,9% (168,5 млн.
лв.) спрямо 2021 година.
Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски към 31.12.2022 г. са в размер на 13 737,7 млн. ле. или 102,6% спрямо планираните за годината, като спрямо предходната година нарастват с 1 507,6 млн. лв. (12,3%).
Н еда н ъ ч н и т е при ходи са в размер на 12 000,5 млн. лв. (вкл. 3 181,0 млн. лв.
еднократни извънредни приходи), което представлява 163,4% изпълнение на годишните разчети. На съпоставима база, при елиминиране на въздействието на еднократни извънредни приходи, неданъчните приходи по КФП за 2022 г. са в размер на 8 819,5 млн. лв., което представлява преизпълнение на годишния разчет с 20,1 на сто (1 476,2 млн. лв.). Неданъчните приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. В частта на неданъчните приходи най-значително преизпълнение на разчетите има при отчисленията от АЕЦ „Козлодуй“ за двата т. нар. „ядрени“ фонда - Фонд „Радиоактивни отпадъци“ и Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“. Отчисленията за двата фонда са с 511,6 млн. лв. по-високи от планираните, което се дължи на високите цени на електроенергията на свободния пазар. Подобна е и ситуацията с приходите от продажба на квоти за парникови газове, които са със 163,3 млн. лв. над заложените в годишния разчет и отново са свързани с волатилните условия на свободния пазар на електричество.
Постъпленията от по м ощ и и дарения от страната и чужбина (основно помощи от фондовете на ЕС) са в размер на 6 005,4 млн. лв., или 97,0% от разчета за
2022 година. Постъпленията са по-ниски от разчетените със ЗДБРБ за 2022 г.
със 187,3 млн. лв., което се дължи на по-ниското усвояване на разходите по
сметките за средства от ЕС, респективно по-ниския размер на възстановените средства от ЕК.
Граф.: Данъчно-осигурителни приходи по КФП за 2021 г. и 2022 г.
(млн. лв.) Източник: МФ Изпълнение на разходите Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в общия бюджет на ЕС) за 2022 г. възлизат на 66 112,4 млн. лв., вкл.
3 181,0 млн. лв. разходи е еднократен извънреден характер, които не са включени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. На съпоставима база с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. разходите по КФП са в размер на 62 931,4 млн. лв., което представлява 95,5% от разчета към ЗДБРБ за 2022 г.
На съпоставима база разходите по КФП са по-ниски от планираните, като забавяне има при усвояването на разходите по сметките за средства от ЕС - основно по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и някои оперативни програми и проекти по програмен период 2021-2027 г. По-ниско от планираното е и усвояването на капиталовите разходи по държавния бюджет.
17
Нелихвените разходи за 2022 г. са в размер на 63 755,5 млн. лв., вкл.
разходите с еднократен извънреден характер, които не са включени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. На съпоставима база с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г.
нелихвените разходи са в размер на 60 574,5 млн. лв., което представлява 95,6% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи (намалени с разходите с еднократен извънреден характер) са в размер на 54 821,2 млн. лева.
Капиталовит е разходи (вкл. нетния прираст на държ авния резерв) възлизат на
5 706,0 млн. лева. Предоставените т екущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 47,3 млн. лева.
Лихвените плащания са в размер на 651,8 млн. лв. (98,1% от планираните за
2022 г.).
Частта от вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, изплатена към 31 декември 2022 г. от централния бюджет, възлиза на 1 705,0 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Граф.: Основни разходни показатели по КФП за 2021 г. и 2022 г.
(млн. лв.)
70 000
60 000 ■ 2021 г.
50 000 2022 г.
40 000
30 000 <о
20 000 <П^ 40о |> с- 40
10 000 00со in 00СД
— 1— 1 40 0 Общо разходи Текущи Капиталови Лихви Вноска в нелихвени разходи ** бюджета на разходи* ЕС Източник: МФ * Вкл. Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина ** Вкл. Нетен прираст на държавния резерв 2l
Разходи по държавния бюджет, бюджетите на социалноосигурителните фондове и бюджетите на общините
• Държавен бюджет Общият размер на разходите по държавния бюджет (вкл. трансферите за др.
бюджети и вноската в бюджета на ЕС) за 2022 г. е 40 641,1 млн. лв. или 97,4% от предвидените със ЗДБРБ за 2022 година.
Н е л и х в е н и т е ра зходи по държавния бюджет (без трансферите за др. бюджети) за 2022 г. са в размер на 17 840,4 м л н . лв., което представлява 87,2% от годишния разчет. Съпоставени с данните за 2021 г., нелихвените разходи нарастват с 3 416,1 млн. лв. (23,7%).
Разходите за персонал (заплати и възнаграждения, други възнаграждения и плащания за персонала и осигурителни вноски) са в общ размер на 7 385,4 млн. лв. Разходите за издръж ка (вкл. разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности и платени данъци, такси и административни санкции) са в размер на 3 793,6 млн. лв. Социалните разходи (вкл. разходите за стипендии) са в размер на 1 659,4 млн. лв. и са основно разходи по бюджета на МТСП за помощи по Закона за социално подпомагане.
Закона за хората с увреждания. Закона за семейните помощи за деца и др.
Предоставенит е текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 23,4 млн. лв. Разходите за субсидии са в размер на 2 548,3 млн. лв., като включват: разходи за субсидии по бюджета на Министерството на енергетиката в размер на 499,0 млн. лв. (в т.ч. 49,0 млн. лв. за финансиране от Фонд „Радиоактивни отпадъци” и Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения” на извършваните от ДП „Радиоактивни отпадъци“ дейности и 450,0 млн. лв. за покриване на високите цени на енергията по приети от МС програми); 196,2 млн. лв. са за „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД; 280,4 млн.
лв. за Национална компания „Железопътна инфраструктура” (в т.ч. 1,6 млн. лв.
за предотвратяване на последици от стихийни бедствия - ПМС № 154, ПМС № 188, ПМС № 387 от 2022 г.) и 89,8 млн. лв. за „Български пощи” ЕАД (в т.ч.
65,9 млн. лв. за извършване на универсална пощенска услуга и 23,8 млн. лв. за разпространение на периодични печатни издания - вестници и списания). За
2022 г. ДФ „Земеделие“ е изплатил субсидии в общ размер на 883,2 млн. лв., от които 731,0 млн. лв. държавна помощ; 70,1 млн. лв. преходна национална помощ за тютюн; 73,9 млн. лв. преходна национална помощ за сектор „Животновъдство“ и 7,0 млн. лв. средства за ДДС по схеми „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. От общо отчетените средства за държавни помощи през
2022 г. ДФ „Земеделие“ е изплатил 143,5 млн. лв. помощ в подкрепа 18
осигуряването на ликвидност на земеделски стопани, отглеждащи едри и дребни преживни животни, пчелни семейства и плодове и зеленчуци, маслодайна роза и ориз за преодоляване на последствията от негативното икономическо въздействие от COVTD-19, както и 425,4 млн. лв. помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна.
Капиталовит е разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) по държавния бюджет възлизат на 2 430,3 млн. лв. при 800,7 млн. лв. за предходната година. Следва да се има предвид, че през 2021 г. в капиталовите разходи е отразена извършена трансакция по възстановяване на средства по държавния бюджет от сметката за чужди средства на МРРБ в размер на 490 млн. лв., която по същество представлява възстановен разход и се отразява в намаление на разходите на касова основа.
Л и х в е н и т е п ла щ а н и я по държавния бюджет за 2022 г. са в общ размер на 611,6 м л н . лв. или 97,1% от предвидените в годишните разчети.
Нетният размер на трансферите по държавния бюджет за 2022 г. е 20 484,1 млн. лева.
• Разходи по бюджетите на социалноосигурителните фондове Извършените разходи по бюджетите на социалноосигурителните фондове за
2022 г. са в размер на 24 411,2 млн. лв., което представлява 99,9% от разчета за годината, в т.ч. пенсии, помощи и обезщетения по КСО в размер на 18 006,0 млн. лв. и здравноосигурителни плащания в размер на 5 807,2 млн. лева.
• Разходи по бюджетите на общините Извършените разходи по общинските бюджети, включително и за сметка на предоставените трансфери от други бюджети са в размер на 10 332,3 млн. лв.
или 124,3% спрямо разчетите към ЗДБРБ за 2022 година.
Текущите нелихвени разходи възлизат на 9 031,6 млн. лв. (125,6% спрямо годишния разчет), а капиталовите разходи са в размер на 1 265,3 млн. лв. или 116,1% спрямо разчета за годината. Лихвените плащания са в размер на 35,4 млн. лв. или 102,3% спрямо разчета за годината.
• Бюджетно салдо по консолидираната фискална програма за
2022 г.
Бюджетното салдо по КФП за 2022 г. е отрицателно в размер на 1 323,5 млн.
лв. (0,8% от БВП), и се формира от дефицит по националния бюджет в размер 2l
на 5 108,4 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 3 784,9 млн. лв.
Общият размер на касовите постъпления от ЕС (от Структурните и Кохезионния фондове, от Механизма за възстановяване и устойчивост, от ЕЗФРСР и ЕФР, от средства за директни плащания и плащания по пазарни мерки и др.) за 2022 г. е 7 590,0 млн. лв. Нетните постъпления от ЕС към
31.12.2022 г. (касови постъпления от ЕС, намалени с вноската в общия бюджет на ЕС) са положителни в размер на 5 884,9 млн. лева.
Размерът на фискалния резерв48 към 31.12. 2022 г. е 13,4 млрд. лв., в т.ч. 12,1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
48 Съгласно §1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси, в обхвата на фискалния резерв се включват и вземанията от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
19
2. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КФП КЪМ 31.05.2023 Г.
(в млн. лв.) Отчет 31.05.2023 г.
Отчет Изпълнение ПОКАЗАТЕЛ 31.05.2022 г. КФП* Национален Европейски49 2023 г./2022 г.
бюджет средства к.1 к.2 к.3=к.4+к.5 к.4 к.5 к.6=к.3:к.2 ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 22 849,5 24 922,5 24 024,2 898,3 109,1% Данъчни приходи 17 768,4 19 795,5 19 795,5 111,4% Преки данъци 2 987,0 3 398,0 3 398,0 113,8% Косвени данъци 8 718,5 8 698,9 8 698,9 99,8% Приходи от социални и здравноосигурителни вноски 5 306,2 6 170,2 6 170,2 116,3% Други данъци 756,8 1 528,3 1 528,3 202 ,0 % Неданъчни приходи 3 967,3 4 147,5 4 149,3 - 1,8 104,5% Помощи и дарения 1 113,8 979,5 79,4 900,1 87,9% РАЗХОДИ И ВНОСКА В БЮДЖЕТА НА ЕС 22 244,4 26 100,9 25 093,4 1 007,5 117,3% Нелихвени 21 200,0 25 053,6 24 046,1 1 007,5 118,2% Текущи 19 999,2 23 313,2 22 906,1 407,1 116,6% Капиталови** 1 190,3 1 729,3 1 138,2 591,1 145,3% Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина 10,5 11,0 1,8 9,2 104,7% Лихвени 372,2 335,7 335,7 90,2% Вноска в общия бюджет на ЕС 672,1 711,7 711,7 105,9% Трансфери - нето -246,9 246,9 БЮДЖЕТНО САЛДО 605,1 -1 178,5 -1 316,1 137,7 * Данните са на база на месечните отчети за касовото изпълнение на ПРБ; ** Вкл. нетен прираст на държавния резерв.
49 Европейски средства - включват средствата по оперативни програми от Кохезионния и Структурните фондове на ЕС (администрирани от Националния фонд към МФ), Механизма за възстановяване и устойчивост, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския фонд за морско дело и рибарство (администрирани от Разплащателната агенция към ДФ "Земеделие"), както и други програми и проекти, финансирани от фондове и институции на ЕС. В европейските средства участват и средствата от национално съфинансиране.
250
Изпълнение на приходите, помощите и даренията по КФП Постъпилите приходи, помощи и дарения към май 2023 г. са в размер на
24 922,5 млн. лв. Постъпленията нарастват с 2 073,0 млн. лв., или ръст от 9,1% спрямо отчетените към май 2022 г. Данъчните приходи по КФП нарастват номинално с 2 027,1 млн. лв. (вкл. и поради базов ефект от постъпващи от началото на 2023 г. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" от производителите и търговците на електрическа енергия, в изпълнение на § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за
2022 г„ ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.). Неданъчните приходи за първите пет месеца на 2023 г. са в размер на 4 147,5 млн. лв. и нарастват номинално спрямо същия период на предходната година със 180,2 млн. лв. (4,5 на сто), основно поради постъпили по-високи приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия. Постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко със 134,3 млн.
лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Общата сума на данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) за първите пет месеца на 2023 г. са в размер на 19 795,5 млн. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2 027,1 млн. лв. (11,4%) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 79,4% от общите постъпления по КФП за периода.
Постъпленията в групата на преките данъци са в размер на 3 398,0 млн. лв., като нарастват с 411,0 млн. лв. (13,8%) спрямо отчетените към май 2022 г.
Повишението се дължи основно на по-високите постъпления от ДДФЛ, които нарастват с 300,9 млн. лв. на годишна база, като отчетеният ръст е 14,5 процента.
Отчетените приходи от осигурителни вноски на общественото и здравно осигуряване към 31.05.2023 г. са в размер на 6 170,2 млн. лв., като нарастват с 864,1 млн. лв. (16,3%) спрямо отчетените за същия период на 2022 г.
Постъпленията от косвени данъци са в размер на 8 698,9 млн. лева. Съпоставено със същия период на 2022 г., постъпленията спадат с 19,5 млн. лв. (0,2%), което се дължи основно на намалението при приходите от ДДС при внос с 239,8 млн.
лв. (9,0% спад) и от приходите от мита с 39,1 млн. лв. (21,8%) по-малко на годишна база.
Приходите от ДДС за първите пет месеца на годината са в размер на 6 133,1 млн. лв., което е с 2,5 на сто (160,5 млн. лв.) по-малко спрямо отчетените към края на месец май 2022 година. Намалението е в резултат главно на по-ниските
приходи от ДДС при внос и по-висок размер на възстановения ДДС. Нетният размер на приходите от ДДС от внос намалява номинално с 239,8 млн. лв.
(9,0%) спрямо същия период на предходната година. Намалението е най- значително при внос на горива и смазочни материали, промишлени доставки и потребителски стоки. Влияние върху постъпленията от ДДС от внос оказват цената на суровия петрол, количествата на внасяните стоки за междинно потребление (черни, цветни метали и др.), курсът на щатския долар спрямо еврото и др. Постъпленията от ДДС при сделки в страната нарастват с 2,2% (79,3 млн. лв.) спрямо отчетените за същия период на предходната година. През първите пет месеца на 2023 г. декларираният за възстановяване ДДС и ефективно възстановеният данъчен кредит нарастват значително спрямо май
2022 г. Възстановеният данък се увеличава с 561,1 млн. лв. над възстановените суми към края на май миналата година и е в размер на 4 655,5 млн. лева.
Приходите от акцизи за периода са в размер на 2 398,1 млн. лв., като спрямо същия период на 2022 г. нарастват със 177,7 млн. лв. (8 на сто). Основно влияние върху приходите от акцизи оказват повишените акцизни ставки от
01.03.2023 г. на освободените за потребление количества тютюн и тютюневи изделия. Те са основен фактор и за по-голямата икономическа активност на данъчнозадължените лица, целяща минимизиране на ефектите от увеличените акцизни ставки за периода до тяхното влизане в сила.
Митата и постъпленията от данъка върху застрахователните премии са в размер на 167,8 млн. лв. и отчитат намаление спрямо същия период на 2022 г., основно в частта на митата. Намалените приходи от мита са в резултат от общия спад в стойностния обем на внесените стоки (19,0%) и по конкретно от спада (19,9%) на стоките, внесени от трети страни и обложени със ставка на мито, различна от „0“. В допълнение на това, количествата на внесените стоки, обложени със ставка на митото, различна от „0“ спадат с 20,3%, а осреднената ставка, приложена за облагане на внесените от трети страни стоки намалява с 4,1% на годишна база.
Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени данъци и др.) са в размер на 1 528,3 млн. лв. (в т. ч. 656,2 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система") или ръст от 771,5 млн.
лв. спрямо отчетените към май 2022 г.
Н еда н ъ ч н и т е п о ст ъ п л е н и я по КФП към края на месец май 2023 г. са в размер на 4 147,5 млн. лв., като нарастват със 180,2 млн. лв., 4,5% спрямо същия период на 2022 г. Те се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от 251
държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Постъпилите п о м ощ и и дарения от страната и чужбина (вкл. помощите от фондовете на ЕС) са в размер на 979,5 млн. лв., което е със 134,3 млн. лв., 12,1% по-малко от отчетените за същия период на 2022 г.
Граф.: Данъчно-осигурителни приходи по КФП към май 2022 г. и май 2023 г.
(млн. лв.) Изпълнение на разходите по КФП Разходит е по К Ф П (вкл. вноската на Република България в общия бюджет на ЕС) към май 2023 г. възлизат на 26 100,9 млн. лв., което представлява номинално нарастване с 3 856,5 млн. лв. (17,3 на сто) спрямо първите пет месеца на 2022 г. и се дължи основно на ръст при следните разходни показатели:
- Разходи за п е н с и и - разходите за пенсии нарастват номинално с 1 716.4 м лн .
лв. (29,3 на сто) спрямо същия период на предходната година. Ръстът на
разходите за пенсии се дължи на мерките в пенсионната система от 2022 г., вкл. увеличението на размера на пенсиите от 1 юли и 1 октомври 2022 г.;
- Разходи за персонал - разходите за персонал нарастват номинално с 919,9 млн. лв. (17,1 на сто) спрямо същия период на предходната година. В тази група разходи се отчита базов ефект от увеличението на възнагражденията в някои бюджетни системи през 2022 г.;
- Разходи за субсидии - разходите за субсидии нарастват номинално със 150,6 млн. лв. (6 на сто) спрямо същия период на предходната година. Ръстът се дължи на разходите по програмите за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия по РМС № 710/2022 г. и РМС № 104/2023 г. в изпълнение на § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.;
- Разходи за издръж ка - разходите за издръжка нарастват номинално със 146,8 млн. лв. (5,6 на сто) спрямо същия период на предходната година, като нарастването се дължи основно на разплатени задължения от предходни години по бюджета на МРРБ и други.;
- Капит алови разходи - капиталовите разходи нарастват номинално с 539,0 млн. лв. (45,3 на сто) спрямо същия период на предходната година, основно поради по-високите разходи по държавния бюджет и по сметките за средства от ЕС.
Нелихвенит е разходи към май 2023 г. са в размер на 25 053,6 млн. лв., като нарастват с 3 853,5 млн. лв. (18,2%) спрямо отчетените към май 2022 г.
Текущите нелихвени разходи са в размер на 23 313,2 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 729,3 млн.
лева. Предост авените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 11,0 млн. лева.
Лихвенит е плащания са в размер на 335,7 млн. лв. (спад с 36,6 млн. лв., 9,8% спрямо данните към май 2022 г.).
Частта от вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, изплатена към 31.05.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 711,7 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
52
253
Граф.: Основни разходни показатели по КФП към май 2022 г. и май 2023 г.
Източник: МФ * Вкл. Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина ** Вкл. Нетен прираст на държавния резерв Разходи по държавния бюджет, бюджетите на социалноосигурителните фондове и бюджетите на общините
• Държавен бюджет Общият размер на ра зходи т е по държ авния бюдж ет (вкл. и трансферите за др. бюджети и вноската в бюджета на ЕС) към май 2023 г. е 16 356,9 млн. лв., като нарастват с 2 160,7 млн. лв. (15,2%) спрямо отчетените към май 2022 година.
Н е ли х в е н и т е ра зходи п о държ авния бюдж ет (без трансферите за др.
бюджети) към май 2023 г. са в размер на 6 387,7 млн. лв., като нарастват с 685,4
млн. лв. (12,0%) в сравнение с отчетените за същия период на предходната година.
Разходите за персонал (заплати и възнаграждения, други възнаграждения и плащания за персонала и осигурителни вноски) са в общ размер на 3 250,7 млн.
лв. или ръст от 416,8 млн. лв. (14,7%) спрямо отчетените към май 2022 г.
Разходите за издръж ка (вкл. разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности и платени данъци, такси и административни санкции) са в размер на 1 427,2 млн. лв., като са близки до отчетените към май 2022 г.
Социалните разходи (вкл. разходите за стипендии) са в размер на 420,5 млн. лв.
Предост авените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 1,2 млн. лв. Разходите за субсидии са в размер на 660,3 млн. лв. (с 11,8 млн. лв.
повече спрямо същия период на 2022 г.). От тях 81,7 млн. лв. са субсидиите за „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД; 108,9 млн. лв. са субсидиите за Национална компания „Железопътна инфраструктура” и 24,7 млн. лв. за „Български пощи” ЕАД, в т.ч. 14,6 млн. лв. за извършване на универсална пощенска услуга и 10,1 млн. лв. за разпространение на периодични печатни издания - вестници и списания. Към края на месец май 2023 г. ДФ „Земеделие“ е изплатил субсидии в общ размер на 271,0 млн. лв., от които: 196,6 млн. лв.
държавна помощ; 69,7 млн. лв. преходна национална помощ за тютюн; 0,2 млн.
лв. преходна национална помощ за сектор „Животновъдство“ и 4,4 млн. лв.
средства за ДДС по схеми „Училищен плод“ и „Училищно мляко“.
Капит аловит е разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) по държавния бюджет възлизат на 627,8 млн. лв., от които 244,3 млн. лв.
капиталови разходи по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройство и 167,8 млн. лв. по бюджета на Министерството на отбраната.
През януари 2023 г. има възстановени средства (в размер на 8,3 млн. лв.) от предоставен капиталов трансфер през 2022 г. на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД в съответствие с чл. 9 от ПМС № 31/2022 година.
Л и х в е н и т е п л а щ а н и я п о държ авния бюдж ет към 31.05.2023 г. са в общ размер на 318,1 млн. лева.
Нетният размер на т рансфери т е по държ авния бюдж ет към края на май
2023 г. е 8 939,4 млн. лева.
• Разходи по бюджетите на социалноосигурителните фондове Извършените разходи по бюджетите на социалноосигурителните фондове към май 2023 г. са в размер на 11 129,8 млн. лв., в т.ч. пенсии, помощи и 254
обезщетения по КСО в размер на 8 476,6 млн. лв. и здравноосигурителни плащания в размер на 2 551,3 млн. лева.
• Разходи по бюджетите на общините Извършените разходи по общинските бюджети, включително и за сметка на предоставените трансфери от други бюджети са в размер на 4 164,1 млн. лв., като нарастват с 23,1% спрямо отчетените към май 2022 г. Текущите нелихвени разходи възлизат на 3 709,1 млн. лв. (ръст от 18,7% спрямо отчетените към май
2022 г.), а капиталовите разходи са в размер на 438,8 млн. лв. (ръст от 78,2% спрямо отчетените към май 2022 г.). Лихвените плащания са в размер на 16,1 млн. лв., като нарастват с 27,7% спрямо отчетените към май 2022 година.
• Бюджетно салдо по консолидираната фискална програма към
31.05.2023 г.
Бюджетното салдо по КФП към 31.05.2023 г. е отрицателно в размер на 1178,5 млн. лв. (0,6% от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 1 316,1 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 137,7 млн. лева. За сравнение, за първите пет месеца на 2022 г. бе отчетен излишък по КФП в размер на 605,1 млн. лв. Докато приходите по КФП нарастват с 9,1 на сто, при разходите се отчита ръст от 17,3 на сто, което съответно води до превишение на разходите над приходите и формиране на дефицит за периода.
Общият размер на касовите постъпления от ЕС (от Структурните и Кохезионния фондове, от Механизма за възстановяване и устойчивост, от ЕЗФРСР и ЕФР, от средства за директни плащания към земеделските производители и плащания по пазарни мерки и др.) за първите пет месеца на
2023 г. е 2 053,4 млн. лева. Нетните постъпления от ЕС към 31.05.2023 г. (касови постъпления от ЕС, намалени с вноската в общия бюджет на ЕС) са положителни в размер на 1 341,7 млн. лева.
Размерът на фискалния резерв50 към 31.05.2023 г. е 11,7 млрд. лв., в т.ч. 10,8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,9 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Обхватът на показателя фискален резерв е в съответствие с §1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.
255
ПРИЛОЖЕНИЕ № 2:
ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ПО АКТУАЛИЗИРАНАТА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2022-2025 Г.
Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г.
единица № А Б 1 2 3 4
1. Размер на данъчната ставка за облагане с ДДС 20 20 20 20 в т.ч.:
- Данъчна ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения 9 9 9 9
- Данъчна ставка за доставка на книги на физически носители или извършвана по 9 9 9 9 електронен път или и двете1
- Данъчна ставка за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, 9 9 20 20 включително състояща се в доставка на храна за вкъщи2
- не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, % 20 20 20 20 вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128 от ЗДДС
- Данъчна ставка за доставка на храни, подходящи за бебета или за малки деца по 9 9 9 9 приложение № 4 от ЗДДС1
- Данъчна ставка за доставка на бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули 9 9 9 9 по приложение № 4 от ЗДДС1
- Данъчна ставка за доставка на обща туристическа услуга в случаите по чл. 136 от ЗДДС, както и екскурзиите, организирани от
9 9 20 20 туристически оператори и туристически агенти със случаен автобусен превоз на пътници2 256
Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 2022 г.
единица № А Б 1
- Данъчна ставка за доставка на услуга за използване на спортни съоръжения2 9
- Данъчна ставка за доставка на централно 9 отопление3
- Данъчна ставка за доставка на природен газ3 9
- Данъчна ставка за доставка на хляб4 0
- Данъчна ставка за доставка на брашно4 0
2 . Размер на основната данъчна ставка на 10 корпоративния данък %
- национален допълнителен данък (domestic top- up tax)5 -
3. Данък върху доходите на физическите лица, 10 основна ставка в т.ч.: %
- Данъчна ставка за данъка върху доходите от 15 стопанска дейност на едноличните търговци
4. Данъци, удържани при източника в т.ч.:
4.1. Данък, удържан при доходи от дивидентите и 5 ликвидационните дялове в т.ч.:
- от дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени в полза на чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за % данъчни цели на държава - членка на 0 Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство и другите лица по чл. 194, ал. 3 от ЗКПО
4.2. Данък върху доходите на чуждестранни юридически лица % 10 в т.ч.:
257
2023 г. 2024 г. 2025 г.
2 3 4
9 20 20
9 20 20
9 20 20
0 20 20
0 20 20
10 10 10
- 15 15
10 10 10
15 15 15
5 5 5
0 0 0
10 10 10
Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 2022 г.
единица № А Б 1
- Данъчна ставка за данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, когато са изпълнени 0 допълнителните условия по чл. 195, ал. 7-12 от Закона за корпоративното подоходно облагане
5. Данък върху разходите 10 в т.ч.: %
- Данък върху разходите в натура6 3
6 . Данък върху хазартната дейност от игри, при които залогът за участие е чрез цената на % 15 телефонна или друга електронна съобщителна услуга (основна ставка)
7. Данък върху приходите на бюджетни 3 предприятия в т.ч.: %
- на общините 2
8 . Акцизи в т.ч.:
8 .1 . Акциз на безоловен бензин лв./1000 л. 710
8 .2 . Акциз на газьол (в т.ч. използван и като гориво за отопление) лв./1000 л. 646
8.3. Акциз на втечнен нефтен газ (LPG)
- използван като моторно гориво 340 в т.ч. втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН лв./1000 л.
от 2711 12 11 до 2711 19 00 .7 0
- използван като гориво за отопление 0
8.4. Акциз на керосин лв./1000 л. 646
8.5. Акциз на кокс и въглища лв./гигаджаул 0,60
8 .6 . Акциз на електрическа енергия лв./MWh
- използвана за стопански нужди 2 258
2023 г. 2024 г. 2025 г.
2 3 4
0 0 0
10 10 10
3 3 3
15 15 15
3 3 3
2 2 2
710 710 710
646 646 646
340 340 340
340 340 340
0 0 0
646 646 646 0,60 0,60 0,60
2 2 2
Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 2022 г. 2023 г.
единица № А Б 1 2
- за електрическата енергия с код по КН 2716,
0 2 произведена при определени условия8
- използвана за битови нужди 0 0
8.7. Акциз на цигари - общ (не по-малък от)9 лв./1000 къса 177 185,5
8 .8 . Акциз на тютюн за пушене (за лула и цигари)9 лв./кг. 152 167
8.9. Акциз на нагреваемо тютюнево изделие9 лв./кг. 233 282
8 .10 . Акциз на течност за електронни цигари
8 .10.1 - съдържащи никотин9 лв./милилитри - 0,30
8 .10 .2 . - независимо дали съдържа никотин10 - 0,30
8 .11 . Акциз на заместители на тютюна10 лв./кг. 90
8 .12 . Акциз на пури и пурети9 лв./1000 къса 270 297
8 .13 . Акциз на спиртни напитки (етилов алкохол) 1 100 1 100
- Акциз на етилов алкохол (ракия) - намалена лв./хектолитър
550 550 ставка
8 .14 . Акциз на междинни продукти лв./хектолитър 90 90
8 .15 . Акциз на бира - основна ставка 1.5 1,5 лв./хектолитър
- намалена ставка за бира, произведена от градус Плато 0,75 0,75 независими малки пивоварни
8.16. Акциз на природния газ:
- използван като моторно гориво, с кодове по КН 2711 12 11 до 2711 19 00.7 лв./гигаджаул 0 0,85
- използван като гориво за отопление 0,60 0,60
8.17. Акциз на тежки горива:
- използвани като моторно гориво лв./1000 кг. 646 646
- използвани като гориво за отопление 400 400
9. Данък върху застрахователните премии % 2 2
10 . Размер на минималната работна заплата 650 лв., считано от 1 януари;
лева 780 лв.
710 лв., считано от 1 април 259
2024 г. 2025 г.
3 4
2 2
0 0
194 202,5
184 202
331 380 0,35 0,40 0,35 0,40
95 105
327 360
1 100 1 100
550 550
90 90 1,5 1,5 0,75 0,75 0,85 0,85 0,60 0,60
646 646
400 400
2 2 Определена съгласно Определена съгласно чл. 244 от Кодекса на чл. 244 от Кодекса на труда (прогнозен труда (прогнозен размер - 935 лв.) размер - 1 030 лв.)
ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ № А
11 . Размер на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване
11 .1 . за фонд „Пенсии”11
11 .2 . за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“11
11.3. за фонд „Общо заболяване и майчинство”
11.4. за фонд „Трудова злополука и професионална болест”
11 .5 . за фонд „Безработица”
12 . Размер на осигурителната вноска за здравно осигуряване
13. Размер на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване - универсални пенсионни фондове
14. Размер на осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд
15. Размер на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване за работещите при условията на първа и втора категория труд - професионални пенсионни фондове Мерна
2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г.
единица Б 1 2 3 4 19,8 за родените 19.8 за родените 19.8 за родените 19.8 за родените преди 1 януари 1960 преди 1 януари 1960 преди 1 януари 1960 преди 1 януари 1960 г.; г.; г.;
14,8 за роденит е след 14.8 за родените след 14.8 за родените след 14.8 за родените след
31 декември 1959 г. 31 декември 1959 г. 31 декември 1959 г. 31 декември 1959 г.
60,8 за роденит е 60.8 за родените 60.8 за родените 60.8 за родените преди 1 януари 1960 преди 1 януари 1960 преди 1 януари 1960 преди 1 януари 1960 г.; г.; г.;
% 55,8 за роденит е след 55.8 за родените след 55.8 за родените след 55.8 за родените след
31 декември 1959 г. 31 декември 1959 г. 31 декември 1959 г. 31 декември 1959 г.
3,5 3,5 3,5 3,5 0,7 0,7 0,7 0,7 (от 0,4 до 1,1 на сто (от 0,4 до 1,1 на сто в (от 0,4 до 1,1 на сто в (от 0,4 до 1,1 на сто в в зависимост от зависимост от зависимост от зависимост от степента на риска) степента на риска) степента на риска) степента на риска)
1 1 1 1 % 8 8 8 8 % 5 5 5 5 % 4,3 4,3 4,3 4,3
12 на сто - за 12 на сто - за лицата, 12 на сто - за лицата, 12 на сто - за лицата, лицата, работ ещи работещи при работещи при работещи при при условият а на I условията на I условията на I условията на I категория труд; категория труд; категория труд; категория труд;
% ■
7 на сто - за лицата, 7 на сто - за лицата, 7 на сто - за лицата, 7 на сто - за лицата, работ ещи при работещи при работещи при работещи при условият а на II условията на II условията на II условията на II категория труд категория труд категория труд категория труд 260
ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ № А
16. Размер на вноската за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“
17. Размер на гарантирания минимален доход (ГМД)
17.1. Линия на бедност
18. Максимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година
19. Минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица
20 . Разпределение на осигурителните вноски между осигурители и осигурени лица в т.ч.:
20 .1 . Разпределение на осигурителните вноски между осигурители и осигурени лица за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Безработица“
20 .2 . Размер на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за осигурители и осигурени лица
20.3. Разпределение на здравноосигурителната вноска между осигурители и осигурени лица Мерна
2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г.
единица Б 1 2 3 4 % 0 0 0 0 лева 75 75 Определена в Определена в съответствие с съответствие с Методика за Методика за
413 лв., 504 лв., определяне на определяне на лева считано от 1 януари считано от 1 януари линията на бедност за линията на бедност за страната, приета с страната, приета с ПМС № 241 от 2019 ПМС № 241 от 2019 г. г.
3 000лв., считано от лева 1 януари; 3 400 лв., 3 400 3 400 3 400 считано от 1 април
650 лв., считано от 1 На равнището на На равнището на
780 лв. считано от 1 лева януари; 710 лв. прогнозния размер на прогнозния размер на август считано от 1 април МРЗ МРЗ съотношение 60:40 60:40 60:40 60:40 11,02:8,78 за лицат а 11,02:8,78 за лицата 11,02:8,78 за лицата 11,02:8,78 за лицата родени преди 1 родени преди 1 родени преди 1 родени преди 1 януари 1960 г. януари 1960 г. януари 1960 г. януари 1960 г.
% ■ 8,22:6,58 за лицата, 8,22:6,58 за лицата, 8,22:6,58 за лицата, 8,22:6,58 за лицата, родени след 31 родени след 31 родени след 31 родени след 31 декември 1959 г. декември 1959 г. декември 1959 г. декември 1959 г.
съотношение 60:40 60:40 60:40 60:40 261
Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г.
единица № А Б 1 2 3 4
21 . Минимален размер на пенсията за осигурителен 370лв., считано от Увеличение с Увеличение с Увеличение с стаж и възраст 25 декември 2021 процента по чл. 100 процента по чл. 100 процента по чл. 100 г.467 лв., считано от от КСО, считано от 1 от КСО, считано от 1 от КСО, считано от 1
1 юли 2022 г. юли юли юли
22 . Максимален размер на получаваните една или 1 500 лв.
повече пенсии от 01. 01. до
30.06.2022 г.
2 000лв. 3 400 лв. за всички 3 400 лв. за всички 3 400 лв. за всички лева от 01.07. до пенсии пенсии пенсии
30.09.2022 г.
3 400 лв.
от 01. 10.2022 г.
23. Пенсионна политика Осъвременяване с 10 на сто от 01.07.2022 г.
„COVID-19 добавките “ се включват в разм ера на получаваната пенсия.
От 01.10.2022 г.
пенсиит е за трудова дейност се Осъвременяване Осъвременяване Осъвременяване преизчисляват, като съгласно чл. 100 от съгласно чл. 100 от съгласно чл. 100 от средномесечният КСО, считано от 1 КСО, считано от 1 КСО, считано от 1 осигурителен доход юли юли юли за страната, от който е отпусната пенсията, се ум нож ава по индивидуалния коефициент на пенсионера и броя на годините и месеците осигурителен стаж, ум нож ени по съответен процент, 262
Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г.
единица № А Б 1 2 3 4 определящ тежестта на осигурителния стаж, валиден към момента на отпускане на пенсията. Така изчисленият размер на пенсията се увеличава, като за всяка година след
2007 г. - за пенсиите, отпуснати до
31.12.2007 г., респективно за всяка година след годината на отпускане на пенсията, се прилага или процентът на нарастване на осигурителния доход, или инфлацията през предходната година, което от двете е по- голямо. Полученият размер се сравнява с размера към
30.09.2022 г. и се избира по- благоприятният от двата за пенсионера.
24. Размер на месечното парично обезщетение за
650 лв., считано от 1 отглеждане на дете до 2 -годишна възраст и лева януари; 710лв., 780 780 780 обезщетение за отглеждане на дете до считано от 1 април ________ 8 -годишна възраст от бащата (осиновителя) 263
ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ № А
25. Размер на средномесечния доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца
26. Размер на средномесечния доход по чл. 4а, ал.
2, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца
27. Размер на средномесечния доход по чл. 4а, ал.
2, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца
28. Размер на еднократната помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца
29. Размер на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6 , ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца в т.ч.:
29.1. - за първо дете
29.2. - за второ дете
29.3. - за трето дете
29.4. - за четвърто и всяко следващо дете
30. Размер на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на двегодишна възраст по чл. 6 , ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца
31. Размер на еднократната помощ при осиновяване на дете по чл. 6 б, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца
32. Размер на еднократната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 6 а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца Мерна
2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г.
единица Б 1 2 3 4
510 лв., считано от 1 лева януари; 610лв., 610 810 860 считано от 1 април
410 лв., считано от 1 лева януари; 5 1 0 лв., 510 710 760 считано от 1 април от 410,01 до 510 лв.
включително, считано от 1 януари; от 510,01 до 610 лв. от 710,01 до 810 лв. от 760,01 до 860 лв.
лева от 510,01 до 610 лв. включително включително включително включително, считано от 1 април лева 150 150 150 150
250 250 250 250
600 600 600 600 лева
300 300 300 300
200 200 200 200 лева 100 100 100 100 лева 250 250 250 250 лева 1 200 1 200 1 200 1 200 264
Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г.
единица № А Б 1 2 3 4
33. Размер на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, по чл. 8 в, лева 2 880 2 880 2 880 2 880 ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца
34. Размер на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8 , ал. лева 200 200 200 200
1 от Закона за семейни помощи за деца
35. Размер на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца в т.ч.:
35.1. - за семейство с едно дете 4 0 лв., считано от 1 януари; 50 лв., 50 50 50 считано от 1 април
35.2. - за семейство с две деца 9 0 лв., считано от 1 януари; 110 лв., 110 110 110 считано от 1 април лева
35.3. - за семейство с три деца 135 лв., считано от 1 януари; 165 лв., 165 165 165 считано от 1 април
35.4. - за семейство с четири деца, като за всяко 145 лв., считано от 1 следващо дете в семейството помощта за януари; 175 лв., 175 175 175 семейството расте с 20 лв. считано от 1 април
36. Размер на месечната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 7, ал. 6 от Закона за семейни лева 75 75 75 75 помощи за деца
37. Размер на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8 д от Закона за семейни помощи за деца за родители (осиновители), семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания 265
ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ № А в т.ч.:
37.1. - за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност
37.2. - за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност
37.3. - за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност
38. Размер на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8 д от Закона за семейни помощи за деца за професионални приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания в т.ч.:
38.1. - за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност
38.2. - за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност
38.3. - за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност
39. Размер на месечната помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител
40. Размер на еднократната помощ за ученици по чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца
41. Размер на еднократната помощ за ученици в осми клас, по чл. 10б от Закона за семейни помощи за деца Мерна
2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г.
единица Б 1 2 3 4
930 930 930 930 лева 450 450 450 450
350 350 350 350
490 490 490 490 лева 420 420 420 420
350 350 350 350
115 лв., считано от 1 лева януари; 150 лв., 150 150 150 считано от 1 април
300 лв. за учебнат а 300 лв. за учебната 300 лв. за учебната 300 лв. за учебната лева 2022/2023 година 2023/2024 година 2024/2025 година 2025/2026 година
300 лв. за учебнат а 300 лв. за учебната 300 лв. за учебната 300 лв. за учебната лева 2022/2023 година 2023/2024 година 2024/2025 година 2025/2026 година 266
Мерна ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г.
единица № А Б 1 2 3 4
42. Минимален дневен размер на обезщетението за 12 лв., считано от 1 безработица по чл. 54б, ал. 2 от Кодекса за лева януари; 18 лв., 18 18 18 социално осигуряване считано от 1 април
43. Максимален дневен размер на обезщетението за 74,29 лв., безработица по чл. 54б, ал. 2 от Кодекса за считано от 1 януари;
социално осигуряване лева 85,71 лв., 85,71 85,71 85,71 считано от 1 април
44. Временна солидарна вноска12 % 33 33 0 0 Забележки:
1 По т. 1 - въведените като временна мярка намалени данъчни ставки на ДДС (от 20% на 9%) за доставка на книги, на храна, подходяща за бебета или за малки деца и на бебешки пелени и подобни хигиенни артикули, считано от 1 януари 2023 г. действат като постоянна мярка (ДВ, бр. 102 от 2022 г.).
2 По т. 1 - удължено е действието на намалените данъчни ставки на ДДС (от 20% на 9%) за ресторантьорски и кетъринг услуги, за доставка на обща туристическа услуга, както и за доставка на услуга за използване на спортни съоръжения до 31 декември 2023 г.
3 По т. 1 - временните намалени ставки на ДДС за доставка на централно отопление и природен газ са в сила за периода от 9 юли 2022 г. до 1 юли 2023г. (ДВ, бр. 52 от
2022 г.).
4 По т. 1 - нулевата ставка на ДДС за брашно и хляб се прилага в периода от 9 юли 2022 г. до 31 декември 2023 г. (ДВ, бр. 102 от 2022 г.)
5 По т. 2 - от 1 януари 2024 г. е предвидено въвеждането на национален допълнителен данък (domestic top-up tax) в съответствие с Директива(ЕС) 2022/2523 на Съвета за осигуряване на глобално минимално ниво на данъчно облагане за групите на мултинационалните предприятия (MNE) и големите местни групи в Съюза.
6 По т. 5 - ставката на данъка върху разходите в натура по чл. 204, ал. 1, т. 4 на ЗКПО от 1 януари 2022 г. е намалена от 10% на 3%.
7 По т. 8.3 и 8.16 - нулева акцизна ставка за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00 и за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00, използвани като моторно гориво, действа от 9 юли 2022 г. до 31 юли 2023 г. (първоначалният срок до 30 юни 2025 г. е съкратен).
8 По т. 8.6 - освобождаването от облагане с акциз на електрическата енергия с код по КН 2716 е предложено да действа от 9 юли 2022 г. до 31 юли 2023 г.(първоначалният срок до 30 юни 2025 г. е съкратен).
9 По т. 8.7, 8 .8 , 8.9, 8.10.1 и 8.12 - въведено е поетапно увеличение на акцизните ставки за пури и пурети, тютюн за пушене (за лула и цигари), нагреваеми тютюневи изделия, течност за електронна цигара, съдържаща никотин, както и изменение на специфичния и пропорционалния акциз за цигарите, считано от 1 март 2023 година. С направеното предложение се повишава ставката на течност за електронна цигара, съдържаща никотин, за които към момента има определена акцизна ставка.
10 По т. 8.10.2 и 8.11 - Предложено e включване в обхвата на акцизните стоки на течностите за електронна цигара, несъдържащи никотин и на заместителите на тютюна, считано от 01 август 2023 г., както и график за поетапно увеличение на приложимите за тях акцизни ставки. Увеличението засяга и акциза на течности за електронни цигари, съдържащи никотин, по т.8 .10 .1 .
11 По т. 11.1 и 11.2 - посочените размери за осигурителната вноска за фонд „Пенсии” и за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ за лицата, родени след 31 декември 1959 г.
са за лицата, които се осигуряват и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд.
267
12 По т. 44 - въведена е временна солидарна вноска по Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година за спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, която се внася за генерираните свръхпечалби от дружествата и местата на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването.
268
ПРИЛОЖЕНИЕ № 3:
КОНСОЛИДИРАНА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПЕРИОДА 2020-2025 Г.
2020 2021 2022 Показатели Отчет Отчет Предв. отчет млн. лв.
Приходи, помощи и дарения 44 317,7 52 458,9 64 788,9 Данъчно-осигурителни приходи 35 848,3 40 876,3 46 783,0 Преки данъци 6 913,6 8 258,4 9 923,8 Корпоративни данъци 2 714,9 3 406,4 4 592,6 от нефинансови предприятия 2 517,1 3 195,2 4 373,8 от финансови институции 197,8 211,1 218,8 Данъци върху доходите на физическите лица 4 198,7 4 852,0 5 331,2 Приходи на социалното и здравното осигуряване 11 008,4 12 230,1 13 737,7 Осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване 7 956,4 8 840,8 9 934,2 Здравноосигурителни вноски 3 051,9 3 389,2 3 803,5 Косвени данъци 16 722,4 18 976,3 21 541,5 ДДС 11 021,0 12 978,5 15 331,3 Акцизи 5 444,5 5 659,8 5 706,9 Данък върху застрахователните премии 47,0 48,3 52,2 Мита и митнически такси 209,9 289,7 451,2 Други данъци 1 203,9 1 411,5 1 580,0 Имуществени данъци 1 054,9 1296,9 1 353,3 Други данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане 148,1 114,8 153,1 Други данъци 0,8 -0,2 73,6 Неданъчни приходи 5 773,1 8 118,0 12 000,5 Превишение на приходите над разходите на БНБ Други 5 773,1 8 118,0 12 000,5 Приходи от такси 2 034,6 2 556,2 2 618,6 Приходи и доходи от собственост 965,2 1 061,4 4 612,3 Глоби, санкции и наказателни лихви 397,0 439,4 447,2 Постъпления от продажба на нефинансови активи 1 058,7 1 868,1 2 410,2 Приходи от концесии 141,4 809,6 180,2 Други приходи 1 176,3 1 383,4 1 732,0 Помощи и дарения 2 696,4 3 464,6 6 005,4 помощи от страната 33,3 471,0 27,3 помощи от чужбина 2 663,1 2 993,6 5 978,2 269
2023 2024 2025 Проект Прогноза Прогноза
69 471,8 75 443,3 77 798,9
53 166,0 57 788,7 61 867,5
11 624,3 12 9 75,4 13 935,5
5 510,0 6 100,0 6 500,0
5 229,4 5 790,3 6 179,6 280,6 309,7 320,4
6 114,3 6 875,4 7 435,5
15 4 70,5 17 532,9 19 008,5
11 184,0 12 656,9 13 697,2
4 286,5 4 876,0 5 311,3
23 406,5 25 581,2 27169,9
17 005,0 18 880,0 20 210,0
5 939,0 6 200,0 6 430,0 57,5 61,2 64,9 405,0 440,0 465,0
2 664,6 1 699,2 1 753,6
1 429,2 1 499,5 1 563,6 167,0 183,7 190,0
1 068,5 16,0 0,1
11 152,2 9 908,4 10 213,4 450,0 750,0 11152,2 9 458,4 9 463,4
2 913,8 2 923,5 2 969,1
3 053,0 2 437,7 2 449,8 526,6 541,8 546,7
2 924,6 2 524,5 2 446,9 143,3 160,8 173,5
1 590,9 870,0 877,4
5 153,6 7 746,2 5 718,1 25,7 26,0 26,2
5 127,9 7 720,2 5 691,8
2020 2021 2022 2023 2024 2025 Показатели Отчет Отчет Предв. отчет Проeкт Прогноза Прогноза млн. лв.
Общо разходи и Вноска в общия бюджет на ЕС 47 850,4 56 253,4 66 112,4 74 051,8 82 783,9 85 955,9 Разходи 46 555,0 54 572,3 64 407,3 72 009,4 80 627,6 83 711,8 Н ели хвен и разходи 45 931,1 53 943,7 63 755,5 71185,7 79 485,7 81 944,4 Текущи разходи 41 232,4 49 245,7 58 457,7 63 387,2 66 785,8 70 606,2 Персонал 11 370,9 13 150,2 14 640,3 15 677,9 16 582,3 17 319,9 Заплати 7 561,6 8 671,6 9 625,5 10 875,9 11 483,8 11 987,9 Други възнаграждения и плащания за персонала 1 285,5 1 612,0 1 824,7 1 239,3 1 343,5 1 455,5 Осигурителни вноски 2 523,8 2 866,7 3 190,2 3 562,7 3 755,0 3 876,6 Издръжка - общо 5 074,0 5 180,2 7 092,4 8 996,1 7 884,6 7 501,5 Стипендии 100,4 114,9 132,4 165,3 174,5 175,3 Субсидии и други текущи трансфери - общо 5 027,8 7 280,2 10 466,3 6 850,1 6 593,0 6 656,3 Субсидии и други текущи трансфери 4 738,4 6 817,4 10 064,2 6 584,9 6 327,8 6 391,2 Субсидии и други текущи трансфери за осъществяване на болнична помощ 289,4 462,7 402,1 265,1 265,1 265,1 Социални и здравноосигурителни плащания 19 035,4 22 891,7 25 474,4 30 874,1 34 409,6 37 185,6 Пенсии 11 184,0 14 302,0 15 704,4 19 253,7 21 416,9 23 249,2 Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 3 511,8 3 621,7 4 140,2 5 066,7 5 383,3 5 551,1 Здравноосигурителни плащания 4 339,7 4 968,1 5 629,8 6 553,7 7 609,4 8 385,2 Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина 60,1 46,8 47,3 20,7 27,4 27,4 Прираст на държавния резерв и изкупуване на земеделска продукция 53,8 31,2 110,8 31,3 31,3 31,3 Капиталови разходи 5 021,6 3 790,7 5 578,4 8 233,4 13 413,6 12 653,5 Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 187,1 1 457,9 213,2 336,8 369,5 393,4
- за допълващи и компенсиращи мерки във връзка с COVID-19 и други 1 255,9
- по бюджетите на бюджетните организации 139,6 153,7 177,8 206,8 239,5 263,4 НЗОК 139,2 153,2 177,4 205,4 238,1 262,0 Народно събрание 0,0 0,5 0,5 0,5 Съдебна власт 0,4 0,5 0,4 0,9 0,9 0,9
- за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия 47,5 48,3 35,3 130,0 130,0 130,0 Лихви 623,9 628,6 651,8 823,8 1 141,8 1 767,4 Външни лихви 441,2 465,9 501,2 684,4 891,4 1 310,5 Вътрешни лихви 182,6 162,7 150,6 139,4 250,5 456,9 Вноска в общия бюджет на ЕС 1 295,5 1 681,0 1 705,0 2 042,4 2 156,3 2 244,1 Бюджетно салдо (+/-) -3 532,7 -3 794,4 -1 323,5 -4 580,0 -7 340,6 -8 157,0 Финансиране (+/-)__________________________________________________________ 3 532,7 3 794,4 1 323,5 4 580,0 7 340,6 8 157,0 Забележка: За 2020, 2021 и 2022 г. сумите на ред „Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи“ са посочени с оглед съпоставимост на информацията 270
Показатели в % от БВП Приходи, помощи и дарения Данъчно-осигурителни приходи Преки данъци Корпоративни данъци от нефинансови предприятия от финансови институции Данъци върху доходите на физическите лица Приходи на социалното и здравното осигуряване Осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване Здравноосигурителни вноски Косвени данъци ДДС Акцизи Данък върху застрахователните премии Мита и митнически такси Други данъци Имуществени данъци Други данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане Други данъци Неданъчни приходи Превиш ение на приходите над разходит е на БНБ Други Приходи от такси Приходи и доходи от собственост Г лоби, санкции и наказателни лихви Постъпления от продажба на нефинансови активи Приходи от концесии Други приходи Помощи и дарения помощ и от страната помощ и от чужбина_________________________________________
2020 2021 2022 2023 2024 2025 Отчет Отчет Предв. отчет Проект Прогноза Прогноза 36,8% 37,7% 39,2% 37,7% 38,2% 37,0% 29,7% 29,4% 28,3% 28,8% 29,3% 29,4% 5,7% 5,9% 6,0% 6,3% 6,6% 6,6% 2,3% 2,5% 2,8% 3,0% 3,1% 3,1% 2,1% 2,3% 2,6% 2,8% 2,9% 2,9% 0,2% 0,2% 0,1% 0,2% 0,2% 0,2% 3,5% 3,5% 3,2% 3,3% 3,5% 3,5% 9,1% 8,8% 8,3% 8,4% 8,9% 9,0% 6,6% 6,4% 6,0% 6,1% 6,4% 6,5% 2,5% 2,4% 2,3% 2,3% 2,5% 2,5% 13,9% 13,7% 13,0% 12,7% 12,9% 12,9% 9,1% 9,3% 9,3% 9,2% 9,6% 9,6% 4,5% 4,1% 3,5% 3,2% 3,1% 3,1% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,2% 0,2% 0,3% 0,2% 0,2% 0,2% 1,0% 1,0% 1,0% 1,4% 0,9% 0,8% 0,9% 0,9% 0,8% 0,8% 0,8% 0,7% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 0,0% 0,0% 0,0% 0,6% 0,0% 0,0% 4,8% 5,8% 7,3% 6,0% 5,0% 4,9% 0,2% 0,4% 4,8% 5,8% 7,3% 6,0% 4,8% 4,5% 1,7% 1,8% 1,6% 1,6% 1,5% 1,4% 0,8% 0,8% 2,8% 1,7% 1,2% 1,2% 0,3% 0,3% 0,3% 0,3% 0,3% 0,3% 0,9% 1,3% 1,5% 1,6% 1,3% 1,2% 0,1% 0,6% 0,1% 0,1% 0,1% 0,1% 1,0% 1,0% 1,0% 0,9% 0,4% 0,4% 2,2% 2,5% 3,6% 2,8% 3,9% 2,7% 0,0% 0,3% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 2,2% 2,2% 3,6% 2,8% 3,9% 2,7% 271
Показатели в % от БВП Общо разходи и Вноска в общия бюджет на ЕС Разходи Н ели х ве н и ра зходи Текущи разходи Персонал Заплати Други възнаграждения и плащания за персонала Осигурителни вноски Издръжка - общо Стипендии Субсидии и други текущи трансфери - общо Субсидии и други текущи трансфери Субсидии и други текущи трансфери за осъществяване на болнична помощ Социални и здравноосигурителни плащания Пенсии Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата Здравноосигурителни плащания Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина Прираст на държавния резерв и изкупуване на земеделска продукция Капиталови разходи Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи
- за допълващи и компенсиращи мерки във връзка с COVID-19 и други
- по бюджетите на бюджетните организации НЗОК Народно събрание Съдебна власт
- за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия Л ихви Външни лихви Вътрешни лихви Вноска в общия бюджет на ЕС Бюджетно салдо (+/-) Финансиране (+/-) | Б В П 272
2020 2021 2022 2023 2024 2025 Отчет Отчет Предв. отчет Проект Прогноза Прогноза 39,7% 40,5% 40,0% 40,1% 41,9% 40,9% 38,6% 39,3% 38,9% 39,0% 40,8% 39,8% 38,1% 38,8% 38,6% 38,6% 40,2% 39,0% 34,2% 35,4% 35,3% 34,4% 33,8% 33,6% 9,4% 9,5% 8,9% 8,5% 8,4% 8 ,2 % 6,3% 6 ,2 % 5,8% 5,9% 5,8% 5,7%
1 ,1% 1 ,2 % 1 ,1% 0,7% 0,7% 0,7%
2 ,1% 2 ,1% 1,9% 1,9% 1,9% 1 ,8 % 4,2% 3,7% 4,3% 4,9% 4,0% 3,6%
0 ,1% 0 ,1% 0 ,1% 0 ,1% 0 , 1% 0 ,1% 4,2% 5,2% 6,3% 3,7% 3,3% 3,2% 3,9% 4,9% 6 ,1% 3,6% 3,2% 3,0%
0 ,2 % 0,3% 0 ,2 % 0 ,1% 0 , 1% 0 ,1% 15,8% 16,5% 15,4% 16,7% 17,4% 17,7% 9,3% 10,3% 9,5% 10,4% 10 ,8 % 11 ,1% 2,9% 2 ,6 % 2,5% 2,7% 2,7% 2 ,6 % 3,6% 3,6% 3,4% 3,6% 3,9% 4,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,0% 0,1% 0,0% 0,0% 0,0% 4,2% 2,7% 3,4% 4,5% 6,8% 6,0% 0,2% 1,0% 0,1% 0,2% 0,2% 0,2% 0,9%
0 ,1% 0 ,1% 0 ,1% 0 ,1% 0 , 1% 0 ,1%
0 ,1% 0 ,1% 0 ,1% 0 ,1% 0 , 1% 0 ,1%
0 ,0 % 0 ,0 % 0 ,0 % 0 ,0 %
0 ,0 % 0 ,0 % 0 ,0 % 0 ,0 % 0 ,0 % 0 ,0 %
0 ,0 % 0 ,0 % 0 ,0 % 0 ,1% 0 , 1% 0 ,1% 0,5% 0,5% 0,4% 0,4% 0,6% 0, 8% 0,4% 0,3% 0,3% 0,4% 0,5% 0 ,6 %
0 ,2 % 0 ,1% 0 ,1% 0 ,1% 0 , 1% 0 ,2 % 1,1% 1,2% 1,0% 1,1% 1,1% 1,1% -2,9% -2,7% -0,8% -2,5% -3,7% -3,9% 2,9% 2,7% 0,8% 2,5% 3,7% 3,9%
120 553,4 139 012,3 165 383,6 184 485,9 197 565,7 210 189,9 |
ПРИЛОЖЕНИЕ № 4:
ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ ПО БЮДЖЕТНИ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.
№ Бюджетни организации 2023 г.
1 Администрация на президента 10 842,2
2 Министерски съвет 149 238,3
3 Конституционен съд 5 663,1
4 Омбудсман 4 112,0
5 Министерство на финансите 682 182,3
6 Министерство на външните работи 173 237,8
7 Министерство на отбраната 2 382 167,1
8 Министерство на вътрешните работи 2 407 158,5
9 Министерство на правосъдието 455 462,0
10 Министерство на труда и социалната политика 2 472 816,0
11 Министерство на здравеопазването 920 579,4
12 Министерство на образованието и науката 1 056 662,3
13 Министерство на културата 357 307,0
14 Министерство на околната среда и водите 114 675,6
15 Министерство на икономиката и индустрията 85 137,9
16 Министерство на иновациите и растежа 38 870,8
17 Министерство на енергетиката 73 269,1
18 Министерство на туризма 28 254,5
19 Министерство на регионалното развитие и благоустройството 2 806 497,9
20 Министерство на земеделието и храните 289 563,2
21 Министерство на транспорта и съобщенията 859 009,4
22 Министерство на електронното управление 66 664,5
23 Министерство на младежта и спорта 137 093,5
24 Държавна агенция „Национална сигурност“ 163 827,7
25 Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към 4 797,4 Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
26 Комисия за защита от дискриминация 3 579,6
27 Комисия за защита на личните данни 6 985,0 273 (в хил. лв.)
2024 г. 2025 г.
10 882,5 10 914,3
150 278,4 151 098,9
7 383,1 5 583,1
4 112,0 4 112,0
677 028,2 673 677,4
174 647,5 174 886,0
2 013 052,9 2 022 085,5
2 414 245,8 2 418 811,3
467 885,1 469 150,4
2 774 743,2 2 974 620,1
926 942,0 929 267,9
1 099 361,0 1 163 751,8
362 462,8 370 358,8
110 686,7 111 553,3
91 425,1 91 287,2
52 836,5 52 067,5
125 602,2 139 331,9
27 660,9 27 677,8
2 873 430,1 2 873 960,4
290 479,5 291 202,4
927 752,5 1 048 313,2
44 400,7 44 585,5
148 063,4 150 854,7
159 335,9 159 335,9
4 797,4 4 797,4
3 626,7 3 663,9
5 904,6 5 931,0
№ Бюджетни организации "l28 Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
29 Национална служба за охрана
30 Държавна агенция „Разузнаване“
31 Национален статистически институт
32 Комисия за защита на конкуренцията
33 Комисия за регулиране на съобщенията
34 Съвет за електронни медии
35 Комисия за енергийно и водно регулиране
36 Агенция за ядрено регулиране
37 Държавна комисия по сигурността на информацията
38 Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“
39 Комисия за финансов надзор
40 Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори
41 Централна избирателна комисия
42 Държавен фонд „Земеделие“
43 Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
44 Държавна агенция „Технически операции“
45 Сметна палата
46 Национален осигурителен институт в т.ч. Пенсии
47 Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“
48 Учителски пенсионен фонд
49 Национална здравноосигурителна каса 274
2023 г. 2024 г.
26 613,1 26 750,9
53 448,5 53 448,5
48 695,5 48 695,5
30 812,6 30 869,0
7 203,2 6 780,1
29 591,4 21 854,0
3 043,8 3 043,8
20 562,0 12 883,2
8 435,3 8 386,8
14 382,3 14 402,5
68 920,5 69 145,4
21 859,2 21 882,1
2 339,0 2 339,0
7 134,1 7 244,4
388 117,9 385 719,5
1 921,1 1 921,1
83 265,1 81 927,1
25 199,1 28 199,4
21 794 046,5 23 932 272,5
19 163 164,5 21 309 020,0
4 768,6 4 781,2
90 553,4 107 934,2
7 027 213,6 8 124 330,0
ПРИЛОЖЕНИЕ № 5:
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ ПО БЮДЖЕТИТЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.
(в хил. лв.) № Бюджетни организации 2023 г. 2024 г. 2025 г.
1 Народно събрание 104 642,3 92 419,3 92 825,0
2 Висш съдебен съвет 1 087 529,4 1 212 064,6 1 215 413,6 ПРИЛОЖЕНИЕ № 6:
РАЗМЕРИ НА БЮДЖЕТНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИТЕ) НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ С БЮДЖЕТИТЕ НА БНТ, БНР, БТА, БАН, ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА И ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ ВОЕННИ УЧИЛИЩА ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.
(в хил. лв.) № Бюджетни взаимоотнош ения (трансфери) 2023 г. 2024 г. 2025 г.
1 Предоставени трансфери от централния бюджет за бюджета на Българската национална телевизия 86 238,2 86 912,8 87 276,0 в т.ч. по чл.70, ал.4, т.2 от Закона за радиото и телевизията 6 100,0 6 100,0 6 100,0
2 Предоставени трансфери от централния бюджет за бюджета на Българското национално радио 59 088,0 59 239,2 59 286,6 в т.ч. по чл.70, ал.4, т.2 от Закона за радиото и телевизията 3 900,0 3 900,0 3 900,0
3 Предоставени трансфери от централния бюджет за бюджета на Българската телеграфна агенция 11 856,5 11 856,5 11 856,5
4 Предоставени трансфери от бюджета на Министерството на образованието и науката за бюджетите на Българската академия на науките и държавните висши училища - общо
907 409,1 932 667,4 940 982,4
4.1 - за бюджета на Българската академия на науките 160 449,7 171 743,9 174 178,8
4.2 - за бюджетите на държавните висши училища 746 959,4 760 923,5 766 803,6
5 Предоставени трансфери от бюджета на Министерството на околната среда и водите за бюджета на Българската академия на науките 675,0 675,0 675,0 275
6 Предоставени трансфери от бюджета на Министерството на отбраната за бюджетите на държавните висши военни училища 50 814 д 53 177,0 55 463,2 ПРИЛОЖЕНИЕ № 7:
РАЗМЕРИ НА РАЗХОДИТЕ И ТРАНСФЕРИТЕ (НЕТО) ПО СМЕТКИТЕ ЗА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.
(в хил. лв.)
2023 г. 2024 г. 2025 г.
№ Сметки за средствата от Европейския Общо в т.ч. Общо в т.ч. Общо в т.ч.
съюз разходи и разходи и разходи и трансфери трансфери трансфери
(нето) (нето) (нето) Разходи Трансфери Разходи Трансфери Разходи Трансфери к.2 . 1 -к.2.2 к.3.1-к.3.2 к.4.1-к.4.2
(нето) (нето) (нето)
1 2 2.1 2.2 3 3.1 3.2 4 4.1 4.2
1 Сметка за средствата от Европейския съюз на Държавния фонд „Земеделие“ 554 210,8 889 527,0 335 316,2 902 510,3 1 430 812,0 528 301,7 1 261 490,4 2 053 920,7 792 430,3
2 Сметка за средствата от Европейския съюз на Националния фонд 3 334 234,6 3 891 992,0 557 757,4 7 964 300,0 9 423 658,2 1 459 358,2 6 224 674,1 7 347 334,0 1 122 659,9
3 Други сметки за средства от Европейския съюз и средства по други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз
587 043,2 738 557,5 151 514,3 599 903,9 747 363,1 147 459,2 874 519,7 1 036 924,3 162 404,6 276
3.
ПРИЛОЖЕНИЕ № 8:
РАЗМЕРИ НА РАЗХОДИТЕ И ТРАНСФЕРИТЕ (НЕТО) ПО ДРУГИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОБОСОБЕНИ ЛИЦА И СТРУКТУРНИ ЕДИНИЦИ, ВКЛЮЧЕНИ В КФП ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.
(в хил. лв.)
2023 г. 2024 г. 2025 г.
№ Други икономически обособени лица, Общо в т.ч. Общо в т.ч. Общо в т.ч.
включени в КФП разходи и разходи и разходи и трансфери трансфери трансфери
(нето) (нето) (нето) Разходи Трансфери Разходи Трансфери Разходи Трансфери к.2 . 1 -к.2.2 к.3.1-к.3.2 к.4.1-к.4.2
(нето) (нето) (нето)
1 2 2.1 2.2 3 3.1 3.2 4 4.1 4.2
1 Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда 26 928,5 69 213,1 42 284,6 28 877,1 61 517,1 32 640,0 27 877,1 60 727,1 32 850,0
2 Фонд „Сигурност на електроенергийната система“
4 142 563,5 4 142 563,5 2 670 721,8 2 670 721,8 2 594 053,2 2 594 053,2
3 Селскостопанска академия
16 000,0 60 949,9 44 949,9 16 000,0 64 387,0 48 387,0 16 000,0 67 098,5 51 098,5
4 Държавно предприятие „Научно- производствен център“
2 640,9 2 640,9 2 697,6 2 697,6 2 742,3 2 742,3
5 Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“
22 836,7 22 836,7 22 836,7 22 836,7 22 836,7 22 836,7
6 Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ 95,5 95,5 277
278
ПРИЛОЖЕНИЕ № 9:
РАЗМЕРИ НА ОСНОВНИТЕ БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ЦЕНТРАЛНИЯ БЮДЖЕТ И БЮДЖЕТИТЕ НА ОБЩИНИТЕ ЗА ПЕРИОДА 2023-2025 Г.
(в хил. лв.) № Показатели 2023 г. 2024 г. 2025 г.
Основни бюджетни взаимоотношения - Всичко 6 966 289,2 7 492 212,3 8 077 686,6 от тях:
1 Обща субсидия за делегираните от държавата дейности 6 087 750,9 6 613 674,0 7 199 148,3
2 Трансфери за местни дейности 452 228,1 452 228,1 452 228,1 от тях:
2.1 Обща изравнителна субсидия 404 000,0 404 000,0 404 000,0
2.2 За зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 48 228,1 48 228,1 48 228,1
3 Целева субсидия за капиталови разходи 426 310,2 426 310,2 426 310,2 от тях за:
3.1 делегирани от държавата дейности 142 972,9 142 972,9 142 972,9
3.2 местни дейности 283 337,3 283 337,3 283 337,3 279
ПРИЛОЖЕНИЕ № 10:
ДАНЪЧНИ РАЗХОДИ ЗА 2021 И 2023 Г.
Изготвената прогноза за данъчните разходи за 2023 г. представлява предварителна оценка на данъчните разходи по данъчни преференции и облекчения, регламентирани в Закона за данък върху добавената стойност, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица за съответната година.
За целите на прогнозата е използван методът на преотстъпените приходи. Това е най-често използваният метод за оценка на стойността на данъчните разходи, който се свежда до оценка на суми, които не са платени в бюджета в резултат на съществуването на определен данъчен разход.
При остойностяване на данъчните разходи по различните видове данъци е използвана информацията от пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите за периода 2023-2025 г., действащата нормативна уредба, предложените промени в законопроектите за изменение и допълнение на данъчните закони за 2023 г., основните допускания в актуализираната средносрочната бюджетна прогноза, разпоредбите от проекта на ЗДБРБ за 2023 г., както и отчетна информация, предоставена от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“, Националния статистически институт, Българска народна банка и др.
(в хил. лв.)
2021 г. 2023 г.
Данъчни разходи по видове данъци, в т.ч.
Отчет Проект ДДС 180 409,0 389 693,0 Акцизи 159 946,9 316 055,0 Корпоративни данъци 362 129,2 474 580,0 Данъци върху доходите на физическите лица 439 149,8 556 566,0 Общо данъчни разходи 1 141 634,9 1 736 894,0 БВП 139 012 330 184 485 884,0 % от БВП 0 ,8 % 0,9% 280