Раздел 4.1 Бюджетни развития през 2026 г. и мерки за коригиране на съществуващия прекомерен дефицит

4.1 Бюджетни развития през 2026 г. и мерки за коригиране на съществуващия прекомерен дефицит За разлика от предходни години, когато прилагането през първите месеци на годината на временната законова рамка, в сила до приемането на редовен бюджет, водеше до известно ограничаване или забавяне на разходите, през 2026 г. се наблюдава противоположна тенденция – устойчиво нарастване на публичните разходи. За това допринася целогодишният ефект от прилагането на политики, одобрени през предходни години, включително в областта на възнагражденията в публичния сектор, социалните плащания, пенсиите, публичните инвестиции и други. Същевременно приходите в бюджета не нарастват с аналогични темпове. Фискалният ефект от действието на тази нормативна рамка се изразява във формирането на текущ бюджетен дефицит още към средата на 2026 г.

Натрупаните дисбаланси ограничават възможността дефицитът на годишна база да бъде сведен до стойностите, съответстващи на фискалните правила, установени в ЗПФ, дори при прилагането на значителни консолидационни мерки през оставащия период на действие на ЗДБРБ за 2026 г. – август–декември 2026 г. Подобни мерки биха имали и значителен рестриктивен ефект върху икономическата активност.

Допълнителен фактор, оказващ натиск върху бюджетната рамка, е непоследователното развитие на националната инвестиционна политика през последните години. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., а по отношение на инвестиционната програма за общински проекти - и в ЗДБРБ за 2025 г., бяха включени списъци с инвестиционни проекти в отделни приложения. Въпреки предприетите мерки за подобряване на процеса на планиране на публичните инвестиции, поетите през 2024 г. и

2025 г. ангажименти, които са възникнали като задължения през предходната година или се очаква да възникнат като задължения през 2026 г., продължават да оказват натиск върху бюджетната рамка. Сред тях се открояват инвестиционната програма на общините по приложение №3 към ЗДБРБ за 2025 г., както и дейностите, финансирани от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Съществен натиск върху разходната част на бюджета оказва и вече отразеният в базата на разходите ефект от обвързването на възнагражденията в редица бюджетни сектори със средната работна заплата, както и определянето на минималната работна заплата чрез формула, включваща средната работна заплата за страната. Тези т.нар. „автоматизми“ при определянето на възнагражденията доведоха до значителни диспропорции между отделните бюджетни системи и създадоха устойчив натиск върху разходната част на бюджета. В тази връзка се очаква извършването на реформа на действащата нормативна уредба относно определянето на възнагражденията в бюджетния сектор, с оглед идентифициране и въвеждане на подходящи мерки и реформи за ограничаване на автоматичните механизми, намаляване на съществуващите диспропорции и ограничаване на натиска върху публичните разходи в средносрочен хоризонт.

С оглед предприемане на мерки за преодоляване на прекомерния дефицит, през 2026 г. бяха предвидени мерки както в приходната, така и в разходната част.

В частта на разходите са предвидени мерки, основно свързани със замразяване на възнагражденията в бюджетния сектор на нивото на приложената в началото на 2026 г.

еднократна индексация от 5%, замразяване на „автоматизмите“ при определяне на заплатите, регламентирани в законодателството за 2026 г. и намаляване с 10 на сто, считано 17

от 1 септември 2026 г., на разходите за заплати и възнаграждения на персонала по трудови и служебни правоотношения и съответните осигурителни вноски от работодатели по бюджетите на ПРБ, с изключение на общините, служителите от сектор „Отбрана и сигурност“, разпоредители с бюджет, прилагащи делегиран бюджет и други. По линия на социалните разходи се премахва т. нар. Ковид добавка за новоотпуснатите пенсии след

01.07.2026 г., подобрява се ефективността на механизмите за оценка и контрол при определяне правото на достъп до социални плащания (лична помощ, социална помощ, финансова подкрепа на хора с увреждания и други ) и се оптимизира контрола върху разходите за помощи и обезщетения за безработица от бюджета на ДОО. По отношение на субсидиите се намаляват държавната субсидия за политическите партии, считано от

30.04.2026 г. и се оптимизират текущите и капиталовите субсидии за БДЖ, НКЖИ, Български пощи и други.

С оглед повишаване на приходите и коригиране на прекомерния дефицит, заложените мерки в частта на приходите за 2026 г. са свързани с измененията в данъчното законодателство и това в областта на хазарта и включват ускорено реализиране на вече въведения акцизен календар за периода 2025–2029 г. за поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия; погасяване на задължения за неплатени данъци и осигуровки чрез ефективно насочване на изпълнението спрямо касовите наличности в търговските обекти; въвеждане на лицензионен режим в Закона за хазарта за афилиейт оператори; въвеждане на двукомпонентна държавна такса върху комисионното възнаграждение на афилиейт операторите; блокиране на плащания от и към нелицензирани хазартни оператори от банки и други платежни институции с цел намаляване на нелегалния хазарт и др. Продължава действието си и пакетът от мерки за намаляване дела на сивата икономика, в т. ч. засилване на действащия фискален контрол върху стоките с висок фискален риск; дигитално проследяване в реално време на веригата за доставките на горива от производител/вносител до краен потребител; засилен контрол върху електронната търговия.

Останалите приходни мерки за фискална консолидация през 2026 г. включват повишаване на максималния осигурителен доход на 2 300 евро, считано от 1 август 2026 г.; повишаване на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии;

увеличаване на приходите от оперирането на тол системата и повишаване на винетните такси с 30%, считано от 1 август 2026 г., както и други мерки.

Очакваният размер на данъчните приходи за 2026 г. зависи от динамиката на основните макроикономически показатели, които оказват влияние върху данъчните постъпления, включително БВП, потреблението, вноса, износа, цените на петрола, брутния оперативен излишък/смесения доход, разходите за труд и др. Изпълнението на данъчните приходи се влияе и от ефектите на данъчните мерки, приети през 2025 г. и 2026 г., както и от административните и контролните мерки, прилагани от Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“.

Към края на август 2026 г. данъчните приходи в централния бюджет възлизат на 15 852,9 млн. евро, което представлява 62,4% от планирания размер. В сравнение със същия период на 2025 г. приходите нарастват с 1 536,0 млн. евро (10,7%). Отчетеният ръст се дължи основно на номиналното увеличение на приходите от данък върху добавената стойност (906,3 млн. евро) и от данък върху доходите на физическите лица (350,1 млн. евро).

Приходите от корпоративни данъци възлизат на 1 956,4 млн. евро, което е 55,9 % изпълнение на годишния план. При нефинансовите предприятия се наблюдава ръст от 16,6 % или 239,4 млн. евро. Намалението в общите постъпления от корпоративни данъци (4,1%) произтича от спада на приходите от финансови институции (спад от 334,6 млн. евро, 60,3%) 18

спрямо предходната година, когато банките са направили значителни допълнителни авансови плащания.

Приходите от данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) в централния бюджет възлизат на 3 079,0 млн. евро, или 64,8 % изпълнение на плана, което е с 350,1 млн. евро или 12,8 % повече на годишна база, вследствие на ръста на заплатите в обществения и частния сектор. В допълнение, постъпленията от окончателен данък на местните и чуждестранни физически лица, данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица са с 88,6 млн. евро повече (36,4 %) спрямо същия период на 2025 година. Ръстът на тази група данъци се дължи, както на отчетените финансови резултати от нефинансовите предприятия през 2025 г., така и от прилаганите законодателни и контролни мерки.

Приходите от данък върху добавената стойност (ДДС) възлизат на 7 812,4 млн. евро или 61,0 % изпълнение на годишния план. Тези приходи са с 906,3 млн. евро (13,1 %) по-високи на годишна база, главно поради по-високите приходи от внос.

Приходите от ДДС при сделки в страната възлизат на 5 167,1 млн. евро, което е 425,6 млн.

евро или 9,0 % повече на годишна база.

Приходите от ДДС от внос възлизат на 2 645,3 млн. евро, което е ръст от 480,7 млн. евро или 22,2 %. По-високите приходи се дължат от една страна на по-големия обем на заплатените количества (барели) суров петрол с 34,5 % и от друга на ръст на средната цена за барел от 37,3 %. В обратна посока е влиянието на осредненият валутен курс на долара спрямо евро за заплатения през периода януари-август 2026 г. суров нефт, който бележи понижение от 4,8 %.

Постъпленията от акцизи към месец август 2026 г. възлизат на 2 699,1 млн. евро или 68,1 % изпълнение на годишния план. На тези постъпления влияе ускореното прилагане на законоустановения график на акцизния календар, приет със ЗДБРБ за 2026 г. и увеличението на акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия от 01.08.2026 година.

Влияние оказва и приетата еднократна помощ през 2026 г. (-21,5 млн. евро) за газьола, използван в първичното производство от земеделските производители. До края на годината се очаква отрицателен ефект от приетото временно освобождаване от акциз (прилагането на нулева ставка на акциза) за периода 1.10.2026 – 31.12.2026 г. за втечнен нефтен газ (LPG) и природен газ.

Отчитайки бюджетните развития, есенната прогноза на Министерство на финансите предвижда минимално подобрение на дефицита с 0,4 пр. п. спрямо разчета от 5,4 % от прогнозния БВП, заложен в ЗДБРБ за 2026 г., като се прогнозира дефицит в размер на около 5,0% от прогнозирания БВП. Промяната се дължи основно на по-актуални разчети на Министерството на отбраната за 2026 г., включително и промяна в някои от сроковете за доставка на военно оборудване.