Раздел 3.2 Макроикономически прогнози за 2027 г.

3.2 Макроикономически прогнози за 2027 г.

Външни допускания Конфликтът в Близкия изток продължава да бъде водещ фактор за развитието на външната среда. След временното успокояване на ситуацията в края на юни и началото на юли, военните действия отново се изостриха, което породи ново покачване на цените. Към момента ефектите от блокирането на Ормузкия проток се проявяват основно чрез повишените цени на енергийните стоки и някои суровини. Икономиката на ЕС показва относителна устойчивост, въпреки продължителността на конфликта. Очаква се постепенно нормализиране на цените на петрола и природния газ през 2027 г., но достигнатите високи ценови нива и по-рестриктивната парична политика ще имат ограничаващо въздействие върху икономическата активност, основно в Европа.

Под въздействието на кризата в Близкия изток, през 2026 г. растежът на БВП в ЕС и в света ще се забави спрямо 2025 г. съответно до 1,2% и 3% от БВП. През 2027 г. средата ще остане несигурна, като се очаква плавно нарастване на БВП в ЕС и в света, съответно до 1,4% и 3,4%.

Допусканията за международните цени на суровините в прогнозния период се основават на информация за фючърсите към 3 септември 2026 г. Според тези данни средната цена на петрола сорт Брент се очаква да се повиши с 31,6% в сравнение с 2025 г. до почти

91 щ.д./барел за 2026 г. През 2027 г. се очаква цената на петрола сорт Брент да намалее 80,5 щ.д. При природния газ се предвижда средно повишение на цената от 47,2% през 2026 г., последвано от поевтиняване от 1,6% през 2027 г.

При неенергийните суровини се очаква поскъпване от 8.7% в доларово изражение за

2026 г., като хранителните продукти ще се повишат средно с 3,1%, селскостопанските суровини – със 7,5%, металите с 23,7%. През 2027 г. темпът на поскъпване на неенергийните суровини ще се забави до 3,2%, като част от тенденциите ще се променят.

Цените на храните ще се повишат средно с 5,3%, напитките – с 5,2%, селскостопанските суровини – с 6.5%, а металите ще имат спад от 1,4%.

12

Техническото допускане за валутния курс щ.д./евро, с дневни данни към 03.09.2026 г., показва средногодишна стойност от 1,162 долара за едно евро през 2026 г., което е номинално поскъпване на единната европейска валута с 2,9% спрямо 2025 г. След това до края на 2027 г. той ще остане без промяна и няма да има отражение върху макроикономическата прогноза.

Табл. 2: Външни допускания

2025 2026 2027

1 Краткосрочен (средногодишна 2,0 2,3 2,5 лихвен процент стойност), %

2 Дългосрочен лихвен процент (средногодишна стойност), %

3 Валутен курс USD/EUR (средногодишна 1,130 1,162 1,162 стойност)

4 Световна икономика БВП Темп на изменение, % 3,5 3,0 3,4

5 Реален БВП на ЕС Темп на изменение, % 1,6 1,2 1,4

6 Обем на световния внос (без ЕС) Темп на изменение, %

7 Цена на петрол „Брент“ (щ.д./барел) 69,0 90,9 80,5 Брутен вътрешен продукт Растежът на икономиката ще се забави до 2,5% през 2027 г. Темпът на нарастване на износа ще се ускори поради очаквано подобряване на външното търсене. Растежът на потреблението на домакинствата ще бъде по-умерен в синхрон с динамиката на доходите.

Очаква се леко намаление на инвестициите. Подобрението на външната среда и повишението на износа ще се отразят положително на частните инвестиции, но тяхното нарастване няма напълно да компенсира намалението на публичните инвестиции след изтичането на Плана за възстановяване и устойчивост.

Дефлаторът на БВП се прогнозира да бъде 5,7% през 2027 г. с основен принос от страна на потреблението. Условията на търговия ще имат положителен принос за дефлатора.

7 Потенциалният растеж на БВП е изчислен според методологията на ЕК (EUCAM ). Очаква се растежът да се забави до 2,8% през 2027 г. (от 3,1% през 2026 г.) поради намаление на инвестициите и съответно на приноса на капитала. Приносът на труда за потенциалния растеж ще бъде положителен като увеличението на коефициента на икономическа активност ще компенсира намалението на населението в трудоспособна възраст.

Отклонението от потенциала се очаква да се затвори.

Пазар на труда и доходи Очаква се растежът на заетостта през 2027 г. да бъде 0.2%, а коефициентът на безработица ще остане на нивото от 2026 г. - 3.4%. Все по-ограничени са възможностите за преход от 7 https://circabc.europa.eu/ui/group/671d465b-0752-4a2e-906c-3effd2340ba/library/4e205fca-6484-4303-b8d9- 79384eea76d9?p=1&n=10&sort=modified_DESC 13

безработица към заетост и основното допускане е, че увеличаването на заетостта ще се случва преимуществено чрез привличане на част от неактивните лица обратно в работната сила или чрез привличането на работна сила от други държави.

През 2027 г. с очакваното забавяне на инфлацията и на растежа на минималната работна заплата се прогнозира растежът на компенсацията на един нает да се забави до 6,2%.

Темпът на нарастване на производителността на труда от около 2,3% ще остане близък до този от 2026 г., а НРТЕП ще продължат да забавят своя растеж до 3.8% през 2027 г.

Инфлация Средногодишната инфлация за 2027 г. се очаква да достигне 4,0%. Нарастването на потребителските цени ще се забави до 2,6% към декември 2027 г. Съществено понижение се прогнозира при цените на енергийните стоки от 5,5% в края на годината в съответствие с низходящата динамика на цените на фючърсите на суровия петрол и природния газ.

Приносът на услугите ще остане водещ за формиране на общия индекс, но той ще се свие в съответствие с очакваното по-слабо нарастване на доходите от труд и съответно забавяне на растежа на потреблението. Инфлацията при храните ще отчете ускорение във връзка с очакванията за повишение на международните цени на храните и проявлението на вторичните ефекти от по-високите цени на енергоносителите и торовете през настоящата година. Планираното повишение на акцизните ставки за цигарите от март 2027 г. се очаква да доведе до поскъпване на цигарите с 3,6% в края на годината и принос от 0,14 пр.п. в общия ХИПЦ.

Външен сектор През 2027 г. се очаква подобрение на баланса по текущата сметка, в отговор на свиване на дефицита при търговията със стоки. Номиналните растежи както при износа, така и при вноса на стоки ще се забавят, но за първи път през последните няколко години има условия за относително по-добро представяне на износа. Номиналният растеж на износа ще е в синхрон с очакваното умерено ускорение на външното търсене, съчетано с повишение на цените за износ. Вносът ще е повлиян от по-слабия растеж на потреблението и по-ясно изразена корекция в цените, след значителното оскъпяване през 2026 г. Очаква се повишение на излишъка при услугите, при по-стабилно представяне на туристическия сектор и умерено нарастване на другите компоненти. Положителният баланс при вторичния доход леко ще се понижи, доколкото прогнозата е, че входящите трансфери от ЕС по програмния период 2021–2027 г. няма да успеят да компенсират високата база от средствата по ПВУ.

Финансов сектор През 2027 г. плавното забавяне на темпа на кредитиране ще продължи чрез очакваното понижение на вземанията от домакинства до 14,9%. По-слабото нарастване на вземанията от домакинства ще се изрази основно в по-нисък растеж на жилищните кредити и в по- малка степен на забавяне на ръста на потребителските кредити. Това развитие ще съответства на очакваното забавяне на растежа на потреблението, заетостта и компенсациите на наетите. Ръстът на жилищните кредити ще се обуславя от една страна от затихването на възходящото развитие на пазара на недвижими имоти, докато все още относително високите им темпове ще бъдат подкрепени от очакваното запазване на благоприятните условия за финансиране. Растежът на вземанията от предприятия ще се забави спрямо този от 2026 г. (10,5% в края на 2027 г.). Понижението на годишния им темп ще дойде по линия на по-нисък ръст на редовните кредити за нефинансови предприятия, в синхрон със свиването на инвестициите. Общо вземанията от частния сектор ще нараснат с 12,6%.

14

Табл. 3: Макроикономически сценарий8

2025 2025 2026 2027 БВП Код по Равнище Темп на изменение в % ЕСС 2010 (млрд. ев.)

1 Реален БВП B1*g 3,1 3,0 2,5

2 БВП дефлатор 7,4 9,1 5,7

3 Номинален БВП B1*g 116,0 10,7 12,4 8,3 Компоненти на БВП Код по Равнище Темп на изменение в % ЕСС 2010 (млрд. ев.)

4 Частно потребление P.3 7,8 6,4 4,6

5 Правителствено P.3 7,0 1,8 0,1 потребление

6 Бруто образуване на P.51 11,4 5,8 -0,7 основен капитал

7 Изменение на запасите и P.52+ нетно придобиване на P.53 1,6 2,8 2,8 активи (% от БВП)

8 Износ на стоки и услуги P.6 -2,1 0,5 3,7

9 Внос на стоки и услуги P.7 5,9 7,2 3,8 Приноси към растежа на Равнище Темп на изменение в % реалния БВП (млрд. ев.)

10 Крайно вътрешно търсене 8,0 5,2 2,6

11 Изменение на запасите и P.52+P.53 нетно придобиване на -0,5 1,3 0,0 активи

12 Външен баланс на стоки и B.11 -4,4 -3,5 -0,2 услуги Дефлатори и ХИПЦ Равнище Темп на изменение в % (млрд. ев.)

13 Дефлатор на частното 4,9 5,3 4,4 потребление

14 ХИПЦ 3,5 4,8 4,0

15 Дефлатор на правителственото 9,0 8,8 3,2 потребление

16 Дефлатор на инвестициите 9,2 13,5 6,9

17 Дефлатор на цените на 1,8 7,0 2,8 износа (стоки и услуги)

18 Дефлатор на цените на 0,5 4,7 1,1 вноса (стоки и услуги) Пазар на труда Равнище Темп на изменение в % 8 При изготвяне на прогнозата са използвани статистически данни, публикувани до 07.09.2026 г.

15

19 Заетост (хил. души)

20 Средногодишни отработени часове на един зает

21 Реален БВП на един зает

22 Реален БВП на отработен час

23 Компенсации на наетите D.1 (млрд. ев.)

24 Компенсация на един нает

25 Коефициент на безработица Потенциален БВП и компоненти

26 Потенциален БВП Приноси:

27 Труд

28 Капитал

29 Обща факторна производителност

30 Отклонение от потенциалния БВП

2025 2025 2026 2027

3596 2,2 0,5 0,2

1609 -1,0 -0,5 0,1 0,9 2,5 2,3 1,9 3,0 2,1 53,4 12,0 8,9 6,4 19,7 10,4 8,5 6,2 % % % 3,5 3,4 3,4 3,3 3,1 2,8 0,5 0,3 0,2 1,2 1,3 1,1 1,6 1,5 1,5 % от потенциалния БВП 0,4 0,3 0,0 16

4. ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ