Раздел 3.1 Макроикономически развития през 2026 г.

3.1 Макроикономически развития през 2026 г.

Брутен вътрешен продукт Растежът на брутния вътрешен продукт достигна 2.8% за първото полугодие на 2026 г. и бе движен от вътрешното търсене. Потреблението на домакинствата се повиши с 9,3% на годишна база подкрепено от нарастване на кредитите. Инвестициите в основен капитал се увеличиха със 7,2% с принос от публичните и частните инвестиции. Износът на стоки и услуги спадна с 4,1% на годишна база, докато вносът се повиши с 8,5%. В следствие, нетният износ имаше отрицателен принос към растежа на БВП. До края на годината се очаква забавяне на растежа на потреблението на домакинствата и на инвестициите, отчасти поради базови ефекти след отчетения висок растеж през втората половина на предходната година. В същото време по-слабото нарастване на вътрешното търсене ще бъде компенсирано от растеж на износа. Очаква се плавното ускорение на износа на стоки да продължи до края на годината, при умерен растеж на вноса. В резултат растежът на БВП за годината ще достигне 3%.

Пазар на труда и доходи През първата половина на 2026 г. динамиката на показателите на пазара на труда беше противоречива. Ако през първото тримесечие на годината се запази високият ръст на заетостта, наблюдаван през предходните няколко години, то през второто тримесечие броят на заетите в българската икономика (според данните на СНС) намаля с 0,4%. За първи път от средата на 2023 г. ръстът на работните места в строителството и услугите не успя да компенсира спада в промишлеността и аграрния сектор. Възможно е динамиката на броя на заетите в страната да е близка до точка на пречупване и сме към края на периода на непрекъснати и високи ръстове на показателя. Прогнозата е за повишение на заетостта през 2026 г. от 0,5%.

През първото тримесечие на 2026 г. коефициентът на безработица намаля до историческо най-ниското си ниво от 3,2%, докато през второто тримесечие на годината той се върна към нивата, наблюдавани през втората половина на 2025 г. За 2026 г. прогнозираме неговата стойност да е 3,4%.

Номиналният растеж на компенсацията на един нает достигна 7,1% през първото полугодие на 2026 г. при 11.2% за същия период на предходната година. Отчетено бе чувствително забавяне в нарастването на показателя през второто тримесечие, което определи и общото забавяне през първата половина на годината. През 2026 г. се очаква забавяне на растежа на доходите от труд, като в номинално изражение темпът на повишение ще достигне 8,5%. През първата половина на 2026 г. реалната производителност на труда се увеличи с 2,4%. Ускорение спрямо двете полугодия на предходната година бе отчетено в селското стопанство и услугите, докато спадът на производителността на труда в индустрията се запази. Общо за 2026 г. се очаква по- чувствително забавяне на растежа на заетостта в сравнение с 2025 г., което ще доведе до ускорение на растежа на производителността на труда до 2,5%. Забавянето на растежа на доходите от труд и увеличението на производителността на труда ще доведат до ограничаване на растежа на номиналните разходи за труд на единица продукция (НРТЕП), които от 9,4% през 2025 г. ще се забавят до 5,9% през 2026 г.

10

Инфлация Годишният темп на инфлацията според ХИПЦ следваше тенденция на ускорение до 6,3% през май 2026 г. Поради конфликта в Близкия изток и прекъсването на доставките на суровини през Ормузкия проток цените на горивата за вътрешния транспорт отбелязаха рязко повишение през март и продължиха да нарастват бързо, като през май се увеличиха с почти 34% на годишна база. През юни геополитическото напрежение се успокои след подписване на временно споразумение, а котировките на петрола сорт Брент се понижиха с повече от 20% в доларово изражение за месеца. Вследствие на това цените на транспортните горива в страната отчетоха месечни понижения през юни и юли, а поскъпването им на годишна база се забави значително. През летните месеци бе наблюдавана и месечна дефлация при непреработените храни. Във връзка с тези развития, годишният темп на инфлация се забави до 4,4% през юли. По предварителна оценка обаче, общият ХИПЦ се очаква да се ускори до 5,1% през август във връзка с възобновяването на конфликта в Близкия изток и ново поскъпване на горивата, което при бензина достига почти 27% на годишна база, а това при дизела – малко над 50%. По този начин се очаква почти изравняване на приносите на енергийните стоки и услугите, като заедно формират 87% от повишението на общия индекс спрямо същия месец на 2025 г.

Предвид описаните тенденции и очакванията за фючърсните цени на основните суровини, средногодишната инфлация през 2026 г. се очаква да бъде 4.8%. В съответствие, прогнозата е за по-високо нарастване на потребителските цени в края на годината от 6.1%.

Въпреки съществения принос на енергийните стоки, базисната инфлация и в частност услугите запазват водещия си принос за формиране на инфлацията, което произтича от действието на вътрешни фактори от страна на пазара на труда и процеса на реална конвергенция, като може да се очаква и принос по линия на вторични ефекти от повишените цени на енергийните стоки. Актуализация е направена и на оценките за влиянието на акцизните ставки върху цигарите, предвид промяната в акцизния календар, която засяга целия прогнозен хоризонт. Предвидено е второ за годината повишение на акциза върху тютюневите изделия, който влиза в сила от август 2026 г., като с това общото поскъпване на цигарите се очаква да бъде 9,6% в края на годината, а приносът им за повишението на общия индекс се оценява на 0,3 пр.п.

Външен сектор Балансът по текущата сметка достигна дефицит от 4,2% от БВП до месец юли, като прогнозата е размерът да се увеличи до около 6,4% от БВП в края на годината. Стабилното вътрешно търсене (потребление и инвестиции) ще продължи да подкрепя нарастването на вноса на стоки. От началото на година се наблюдава възстановяване в номиналния износ на стоки, като темповете се ускориха през второ тримесечие, повлияни както от повишението в цените, така и от общо активизиране на търговията. Бяха преодолени отрицателните еднократни ефекти от първото полугодие на 2025 г. в производството на нефт и рафинирани метали, а енергийният недостиг в съседни държави вследствие ниските нива на р. Дунав доведе до съществен растеж на износа на електроенергия. До края на годината се очаква допълнително ускорение на износа, но годишният темп на нарастване ще е по-слаб от този на вноса. Търговският дефицит ще се увеличи до 9,2% от БВП, като това ще е и основният фактор за понижението на баланса по текущата сметка. Отчетните данни оформят очаквания за леко понижение на салдото при търговията с услуги спрямо

2025 г. Прогнозата е за увеличение на излишъка по статия вторичен доход, отразявайки постъпленията на средства от ЕС при финализиране на проектите от ПВУ.

11

Финансов сектор Кредитът за частния сектор отчете краткотрайно забавяне в началото на 2026 г., след което отново се ускори спрямо края на предходната година. В края на юли годишният му темп на растеж се повиши до 16,5% при 15,4% в края на 2025 г. За развитието му допринесоха основно кредитите за домакинства, които нарастваха с относително постоянен темп (20.8% в края на юли), обусловен от плавно забавяне на жилищните и слабо ускорение на потребителските кредити. Кредитите за нефинансови предприятия (НФП) се ускориха спрямо края на предходната година, което изцяло беше изразено в ускорение на редовните кредити, докато корпоративният овърдрафт понижи темпа си на нарастване.

В края на 2026 г. общо вземанията от частния сектор ще нараснат с 15,9%, ускорявайки леко темпа си спрямо предходната година. Очаква се вземанията от домакинства да приключат годината с растеж от 19,7%, който е малко по-нисък спрямо 2025 г. Забавянето ще бъде от страна на по-ниския очакван ръст на жилищните кредити. От своя страна, потребителските кредити ще продължат ускорението си до края на годината. И в двата кредитни сегмента са налице добри условия на финансиране, а от страна на търсенето се подкрепят от благоприятното развитие на пазара на труда. Вземанията от предприятия (финансови и нефинансови) ще нараснат с 12,7%, ускорявайки се спрямо ръста от 10,9%, отчетен в предходната година.