Раздел 1.1 Икономическа обстановка

1.1. Икономическа обстановка Краткият преглед на българската икономика се налага, тъй като степента на икономическо развитие до голяма степен предопределя размерът на ресурсите, които се отделят за развитие на образованието.

Въвеждането на валутния съвет в България през юли 1997 г. бележи началото на период на устойчив икономически растеж. След финансовата, икономическата и политическата криза обхванала страната в края на 1996 г. и началото на 1997 г. започва икономическо съживяване, за което ясно говорят и основните макроикономически показатели.

Средният темп на прираст на реалния брутен вътрешен продукт за периода 1998-2003 г.

(табл. 1) е 4.2 % и е значително по-висок от средния за страните от ЕС. През 2003 г.

реализираният ръст за България е 4.3 % при среден за ЕС от по-малко от 0.5 %. За 2004 г.

предвижданията са за реален ръст на БВП от 5 %. Основните двигатели на този ръст са индивидуалното потребление и инвестициите. Брутообразуването на основен капитал само за първото тримесечие на 2003 г. нараства с 18 % спрямо същия период на предходната година. За цялата година ръстът на инвестициите спрямо 2002 г. е 13.8 %.

Високият ръст на инвестиционната част на БВП може да се разглежда като индикатор за бъдещо възстановяване на инвестиционната активност на местните и чужди предприемачи в българската икономика.

От трите сектора на икономиката най-голям ръст на брутната добавена стойност бележи индустрията – 7.1 % спрямо 2002 г. (4.6 % средногодишно за периода 1998-2003), най-вече поради значителното увеличение на продажбите за износ на отрасли като производство на текстил и изделия от текстил, производство на облекло, производство и леене на метали.

Успешно се развива и хранителната промишленост. Аграрният сектор реализира спад от

1.3 % и е една от причините България да не успее да реализира потенциала си за икономически растеж. Сектор “Услуги”, който традиционно е най-динамичният сектор на българската икономика, реализира по-нисък растеж в сравнение с предходните години.

Безспорен индикатор за макроикономическата стабилност в една страна е равнището на инфлацията. В България в последните няколко години годишната инфлация се запазва на относително постоянни нива от 4-5 %, като само през 2003 г. натрупаната инфлация достигна 5.6 % главно вследствие на нарасналите цени на енергоносителите и телефонните услуги. За 2004 г. се предвижда овладяване на този ръст и установяването на инфлацията на 3.7 %.

Провежданата от правителството консервативна фискална политика доведе до значително намаляване на бюджетния дефицит. Консолидираният държавен бюджет дори завърши

2003 г. с незначителен излишък по касовото салдо и така бе изпълнена предсрочно една от основните цели на тригодишната фискална стратегия – постигането на балансиран бюджет. Доброто изпълнение на бюджета се дължи най-вече на преизпълнението на плана по приходите. Предвижданият за 2004 г. бюджетен дефицит е 0.7 %, а прогнозите са 2006 г.

да се постигне нулев бюджетен дефицит. Наред с това отношението на общия правителствен дълг към БВП е в рамките на заложените критерии от Маастрихт (60 % от БВП), като българското правителство е поело сериозен ангажимент да подържа това равнище в разумни за страната граници. Сериозен фактор за фискалната устойчивост е и високият размер на фискалните резерви, който гарантира плащанията по дълга и изпълнението на бюджета.

5

Брутният вътрешен продукт на глава от населението (по паритет на покупателните сили) в България е около 28 % от този на страните от ЕС. Равнището на инвестициите в основен капитал (% от БВП) в България е по-ниско от средното за евро-зоната, макар че с предвидения ръст за 2004 г. нашата страна съществено ще се доближи до това равнище.

Също така равнището на спестяванията е по-ниско от това на евро-зоната, много по-ниско е и равнището на брутните разходи за инвестиции в R&D в сравнение със заложеното в Стратегията от Лисабон за създаване на икономика основана на знанието. Безработицата, макар че достигна рекордно ниско равнище от 12.86 % в края на 2003 г., все още е доста по-висока от безработицата в страните от ЕС. Средното ниво на безработица за 2003 г. е

13.7 %.

Сред най-важните резултати на постигната макроикономическа стабилност и икономически растеж е повишаването на реалните доходи в страната. Според предварителни данни на Националния статистически институт средната работна заплата в страната е нараснала с

10.3 % в номинално и 7.7 % в реално изражение.

През 2003 г. продължи процеса на развитие на финансовото посредничество и бързото нарастване на кредитната активност на търговките банки, без това да доведе до влошаване стабилността на банкови сектор. Кредитите за неправителствения сектор нараснаха с 48.3 % в резултат на повишената кредитоспосбност на икономическите агенти и силната конкуренция между отделните банки. Депозитите пък нараснаха с 15.5 %, което е свидетелство за възстановеното доверие в стабилността на банковата система.

Сериозен проблем за българската икономика е силно отрицателното салдо по текущата сметка (над 8.4 % от БВП към края на 2003 г.), което оказва съществено влияние върху динамиката на БВП. Най-голям принос за влошаване на текущата сметка има търговското салдо, като сред причините за това са както бавното възстановяване на растежа в основните търговски партньори на България, така и нарастването на вътрешния кредит.

Като обобщение на краткия макроикономически преглед може да се каже, че българската икономика е в период на растеж, но сроковете за наваксване на изоставането от страните от ЕС са относително продължителни.

6

Таблица 1. Основни икономически индикатори за България Финансов сектор очници: АИАП, МФ, БНБ, НСИ