Раздел 1.2 Социална и демографска обстановка

1.2. Социална и демографска обстановка Социалната и демографска среда в България през последното десетилетие се характеризира с особености, типични за повечето страни в преход от планова към пазарна икономика. Те следват основните процеси в икономическото развитие: рязко намаляване на жизнения стандарт на населението, разширяване на бедността, повишаване на безработицата и разширяващи се процеси на социална изолация на малцинствата.

Посочените процеси пряко рефлектират върху сектора на образованието.

Основните демографски и социални тенденции са представени в Таблица 2.

7

Индикатор · Измерител · 1998 · 1999 · 2000 · 2001 · 2002 · 2003

Реален сектор

БВП · ръст, % · 4.0 · 2.3 · 5.4 · 4.0 · 4.8 · 4.3

БДС, селско стопанство · ръст, % · 1.2 · 5.5 · -10.3 · 0.3 · 5.5 · -1.3

БДС, индустриален сектор · ръст, % · 7.9 · -6.3 · 10.6 · 4.1 · 4.6 · 7.1

БДС, услуги · ръст, % · 0.6 · 5.3 · 6.7 · 4.7 · 5.1 · 3.5

БДС, частен сектор · ръст, % · 5.6 · 7.7 · 14.3 · 6.6 · 7.6

БДС, публичен сектор · ръст, % · -2.1 · -8 · -11.4 · -2.3 · -2.7

Крайно потребление · ръст, % · 4 · 8.8 · 5.7 · 4.4 · 3.6 · 6.6

Индивидуално потребление · ръст, % · 2.6 · 9.3 · 4.9 · 4.6 · 3.4 · 6.8

Общо потребление · ръст, % · 23.4 · 4.1 · 13.3 · 2.9 · 6 · 4.9

Инвестиции · ръст, % · 35.2 · 20.8 · 15.4 · 23.3 · 9.3 · 13.8

Износ · ръст, % · -4.7 · -5 · 16.6 · 10 · 7 · 8

Внос · ръст, % · 12.1 · 9.3 · 18.6 · 14.8 · 4.7 · 14.8

БВП · млн.лв. (тек. цени) · 22421 · 23790 · 26753 · 29709 · 32335 · 34410

БВП · млн.дол. (тек. цени) · 12735 · 12946 · 12597 · 13599 · 15651 · 19860

БВП на човек от населението · долари, тек.цени · 1542 · 1577 · 1542 · 1705 · 1995 · 2546

Реален БВП на човек от населението (ППС) · ЕС15=100, % · 28.06 · 28.16 · 25.53 · 24.65 · 24.75

БДС, частен сектор · %, БВП · 55.8 · 57.1 · 61.6 · 63.4 · 64.2

Инфлация · ИПЦ · 1 · 6.2 · 11.4 · 4.8 · 3.8 · 5.6

Безработица, регистрирана · % · 12.2 · 16 · 17.9 · 17.3 · 16.3 · 13.52

Фискален сектор

Дефицит/Излишък по консолидирания бюджет · млн.лв. · 224 · -225 · -269 · -255 · -218 · 0.9

Валутни резерви · млн.лв. · 5119 · 6272 · 7273 · 7943 · 8947 · 10382

Валутни резерви/парична база · % · · 156 · 141.1 · 116.1 · 138.6 · 163.3

Валутни резерви/широки пари · % · · 83.6 · 68.7 · 56.5 · 67 · 79.2

Външен сектор

Текуща сметка · млн.дол. · -61 · -652 · -704 · -888 · -827 · -1666

Текуща сметка · %/БВП, годишно · -0.5 · -5 · -5.6 · -6.5 · -5.3 · -8.4

Преки чуждестранни инвестиции · %/БВП, годишно · 4.4 · 6.6 · 7.9 · 6 · 5.8 · 7.1

Таблица 2. Основни демографски и социални показатели на България за периода 1990-2001 г.

очник: Статистически годишник 2002, Национален статистически институт Забележки:

*Данните за население са в хиляди души **Данните за раждаемост, смъртност и естествен прираст са в промили.

Състоянието на демографската характеристика на населението очертава следните основни проблеми пред българското общество, които обективно обуславят и наложителните промени в образователния сектор:

1. Общо и относително намаляване на населението на страната за всички години след

1990. Достигнатото равнище на раждаемостта през 1997 г. (7.7 живородени на хиляда) е най- ниското в демографското развитие на България досега, а регистрираното през 2000 г. (9.0 ‰) е все още далеч от това през 1980 г. – 14.5 ‰. В същото време се задълбочава тенденцията към увеличаване на общата смъртност. От 12.9 ‰ през 1993 г. коефициентът на обща смъртност достига 14.7 ‰ през 1997 г., а през 2000 г. е на равнище около 14 ‰. Коефициентът на естествен прираст е с отрицателни стойности за всичките години след 1990 г. и в абсолютни цифри намалението числеността на населението възлиза на 337 хил. души.

2. Вътрешна и външна миграция. Емиграцията на населението в България в периода 1992-

2001 г. е приблизително 196 хил. души. В същото време в страната са се завърнали и преселили само около 19 хил. души. При съпоставката на тези два насрещни миграционни потока салдото от външната миграция на населението се изчислява на 177 хил. души.

Интензитетът на вътрешната миграция е 4.8 % спрямо средногодишния брой на населението за периода, като продължава тенденцията на нарастване на миграцията на градското население.

3. Възрастова структура. Населението на България продължава да застарява в резултат на неблагоприятните тенденции в развитието на демографските процеси през последните три десетилетия. Към 1 март 2001 г. делът на населението под 15-годишна възраст намалява до

15.2 % от цялото население, а този на лицата над 65 години се увеличава с 2.7 процентни пункта – до 17.4 % от населението. Населението в трудоспособна възраст се очаква да намалее с 9.2 %, а делът му (с 1.4 процентни пункта) - до 66.4 %. Броят на лицата над трудоспособна възраст се очаква да нарасне с 10.9 %, а делът им се очаква да се увеличи с 3.3 процентни пункта и да достигне 20 % от населението.

4. Етническа структура. За периода 1992-2001 г. населението от българската етническа група е намаляло с 8.4 % (616 хил. души), намаляване има и при турската етническа група – с 6.7 % (53 хил. души). Населението от ромски произход нараства с 18.4 % (58 хил.души), а лицата от други етнически групи намаляват с 0.2 % (192 души). В структурата на населението според етническа принадлежност, делът на българското население намалява от 85.7 % през 1992 година, на 83.9 % през 2001 г., делът на турската етническа група остава непроменен – 9.4 %, а делът на ромите и на населението от други етнически групи нараства съответно от 3.7 на 4.7 % в ромската група и от 1.1 на 1.2 % в други групи. Етническата структура на населението има 8

Показатели · 1990 · 1991 · 1992 · 1993 · 1994 · 1995 · 1996 · 1997 · 1998 · 1999 · 2000 · 2001

1. Население · 8669,3 · 8595,5 · 8484,9 · 8459,8 · 8427,4 · 8384,7 · 8340,9 · 8283,2 · 8230,4 · 8190,9 · 8149,5 · 7891,1

2. Раждаемост · 12,1 · 11,1 · 10,4 · 10,0 · 9,4 · 8,6 · 8,6 · 7,7 · 7,9 · 8,8 · 9,0 · 8,6

3. Смъртност · 12,5 · 12,8 · 12,6 · 12,9 · 13,2 · 13,6 · 14,0 · 14,7 · 14,3 · 13,6 · 14,1 · 14,2

4. Естествен прираст · -0,4 · -1,7 · -2,3 · -2,9 · -3,8 · -5,0 · -5,4 · -7,0 · -6,4 · -4,8 · -5,1 · -5,6

5. Коефициент на безработица · 1,7 · 11,1 · 15,3 · 16,4 · 12,8 · 11,1 · 12,5 · 13,7 · 12,2 · 16,0 · 17,9 · 17,3

пряко отношение към образователния процес. Значителното внимание от страна на държавата при осъществяване на образователния процес на етническите групи се налага, както от специалните образователни потребности на населението, така и от необходимостта за интеграция на малцинствата в образователния процес, в съответствие с изискванията на Европейския съюз.

Фигура 1. Връзка: демографска ситуация – пазар на труда – образование Демографска Пазар на Образование ситуация труда Пенсионна система Взаимовръзката между демографската ситуация, пазара на труда, сектора на образованието и пенсионната система е основната социалноикономическа корелация, осигуряваща развитие на конкретния човек и обществото като цяло. Същественото място на образованието в структурата на социалното битие се определя от това, че колкото е по- високо и качествено образованието на преобладаващата част от обществото, толкова по- добри са параметрите на пазара на труда, съответно на това се повишават приходите на пенсионната система, подобрява се семейното планиране и възпроизводството на работната сила и тенденциите в прираста на населението.

Функционирането на пазара на труда в България само отчасти може да се обясни с регулациите, институциите и политиката на при търсенето и предлагането на труд.

Законовата рамка на пазара на труда – Кодексът на труда - се счита за една от пречките пред развитието му, особено от работодателите, въпреки многобройните изменения и допълнения. Неразвитостта на пазара на труда, слабата институционализация и мотивация на работодателите не оказва достатъчно силен натиск върху образователния сектор, не формира действени стимули и принуда за приспособяване на образованието към нуждите на този пазар, което обуславя и запазване на относително много високите нива на безработица в страната.

Поради икономическата нестабилност, характерна за по-голямата част от 90-те години, първичният пазар на труда е негъвкав. Прогнозирането и управлението на потребностите от работна сила от фирмите в дългосрочен аспект не е елемент от тяхното управление.

Анализът на параметрите на процеса на търсене на работна сила показва, че програмите за заетост се превърнаха в съществен компонент на пазара на труда. Разкриването на допълнителни работни места се използва като инструмент за балансиране на отрицателните тенденции на първичния пазар на труда, който е силно зависим от 9

сезонните фактори. Това на практика сериозно подкопа квалификацията и мотивацията на работната сила да търси работа.

Счита се, че проблемът с дълготрайно безработните е особено тежък за разрешаване, основно поради липсата на квалификация и ниското им образование. Почти 50 % от продължително безработните лица и 70 % от продължително безработните младежи са с основно или по-ниско образование. През 2001 г. равнището на безработица сред лицата с висше образование възлиза на 8.8 % и е далеч по-ниско от общото равнище на безработица за възрастовата група 15-64 г. (19.2 %) спрямо 18.8 % и 32 % респективно за тези със средно образование и с основно и по-ниско. Равнището на изходящия поток безработни възлиза на 17 % за работниците с основно образование срещу 26-28 % за тези със средно образование. Ниското образователно ниво на значителна част от населението, в това число и на етническите малцинства, и високият процент на безработица се отразяват в директно снижение на приходната част на пенсионната система, влошаване материалните условия и ефективността на здравеопазването на тези лица и в крайна сметка в съкращаване на продължителността на живота.

Според преобладаващата част от съществуващите изследвания към настоящия момент равнището на професионална квалификация на работната сила, особено на безработните лица, е недостатъчно адекватно на пазарните изисквания. Недостатъците се проявяват с най-голяма сила на регионално ниво, в районите, разположени далеч от големите промишлени и административни центрове – особено селата в планинските райони и отдалечените от административните центрове, както и на ниво подотрасъл за определени професионални направления и професии. Нивото на безработицата в селата е два пъти по-висока от тази в градовете и обуславя в голяма степен бедността в селските райони.

Налице е тенденция към разширяване на несъответствието между квалификацията на лицата с професионално образование в основните възрастови групи, от една страна, и уменията, които се търсят на пазара на труда, от друга. Разминаването между предлаганата и търсената квалификация е най-вече в групата на младежите със завършено средно общо образование, лицата с основно и по-ниско образование и без квалификация, в групата на лицата със завършено образование и професионална квалификация, но без трудов опит, както и в групата на продължително безработните лица.

Образователното равнище и степента на професионална квалификация сред представителите на етническите малцинства са значително по-ниски. Това ограничава техните възможности за постоянна заетост и ги причислява трайно в групата на продължително безработните лица и в групата на бедните. Проблемът с деквалификацията е особено остър при значителна част от продължително безработните лица от групите с по-висока възраст. Тук се проявяват наложителните потребности от въвеждане на стратегия и програми за “обучение през целия живот”.

Голяма част от работната сила притежава сравнително високо образователно равнище, като в същото време в типичният случай й липсват елементи на съвременни професионални компетенции. Налице е тясна професионална специализация, което определя и ниската мобилност. Специфичен проблем представляват образователните постижения и професионалните умения на безработните, и по-специално на продължително безработните лица. Налице е определен недостиг на съвременни базисни умения на работната сила, главно интердисциплинарни и интерпрофесионални умения и ключови квалификации. Наблюдава се недостиг на подходяща квалификация за професии, свързани с новите технологии в производството и услугите, съвременните техники в селското стопанство, както и с предприемачески умения.

10

1 Според Индекса на човешко развитие 2001 проблемите с ниското образователно равнище са концентрирани до голяма степен сред общините населени с етнически малцинства.

Наличието на големи етнически малцинства се свързва и с ниски стойности на индекса на записване. Това обаче не означава, че етническите малцинства в страната имат затруднен достъп както до образователната система, така и до пазара на труда. По-скоро те са израз на ниската ефективност на осъществяваната политика за социална и трудова адаптация на конкретни групи от населението по време на прехода от една страна и на редица социално-културни причини, от друга.

Основните изводи, които могат да се направят от прегледа на демографската обстановка у нас, засягащи сектора на образованието, са следните:

1. Статистическите данни показват трайна тенденция към намаляване на броя на населението на страната. Анализите на параметрите на отрицателния естествен прираст сочат, че обективният демографски процес за намаляване броя на децата в училищна възраст ще продължи и през следващите години. Образователната политика следва да се съобрази с този факт и да набележи адекватно на реалностите преструктуриране на входящите ресурси, с оглед подобряване на резултата от функционирането на системата.

2. Застаряването на населението поставя остро проблемът за тясното обвързване на пазара на труда с професионалното образование и със създаване на условия за “обучение през целия живот”, за да се постигне синхрон в търсенето и предлагането на труд.

3. Предстоящото членство на България в ЕС през 2007 г. поставя изисквания пред страната по отношение на: повишаване качеството на образованието, разширяване на достъпа и интеграцията на малцинствата. Тези проблеми стоят най-вече пред образователните институции, които на практика следва да управляват посочените процеси. На дневен ред е осигуряването на задължителните условия за това, а именно – обществен консенсус по принципите и наличие на институционален капацитет.