Раздел 10.1 Частно средно образование

10.1. Частно средно образование Член 10, ал. 1 от ЗНП разделя училищата и детските градини на общински, държавни и частни. Член 11 на същия закон определя като частни “училищата, които се откриват или преобразуват по искане на български физически или юридически лица и не са на бюджетна издръжка”. Той дава указания как се откриват, преобразуват и закриват частни училища и детски градини.

Първите частни училища се откриват след приемането на ЗНП през 1992 г. За периода

1992 – 2002 г. общо 171 частни училища са получили разрешение за откриване. Не всички от тях започват дейност, а до момента има и няколко закрити училища.

Въпреки сравнително интензивното развитие на частното средно образование в България през последните десет години – броят на училищата е нараснал десетократно, все още не може да се твърди, че страната ни разполага с добре развит частен сектор в областта на образованието. Едва около 0,76 % (за 2002/2003 учебна година) от децата се обучават в частни средни училища.

Таблица 37. Частни средни училища в България Източник: Национален статистически институт, Статистически годишник, 1992-2003 г.

95

Учебни заведения · Ученици

1992/1993 · 9 · 539

1993/1994 · 22 · 1 348

1994/1995 · 31 · 2 516

1995/1996 · 49 · 4 987

1996/1997 · 62 · 5 874

1997/1998 · 71 · 5 997

1998/1999 · 78 · 6 979

1999/2000 · 87 · 7 059

2000/2001 · 89 · 6 963

2001/2002 · 93 · 7 677

2002/2003 · 98 · 8 033

Графика 8. Частни средни училища Частни средни училища в България 120 100 80 60 40 20 0 1992/19931993/1994 1994/1995 1995/19961996/1997 1997/19981998/19991999/2000 2000/20012001/20022002/2003 Ученици в частните средни училища в България 9000 8000 7000 6000 5000 4000 3000 2000 1000 0 1992/19931993/19941994/19951995/19961996/19971997/19981998/19991999/20002000/20012001/20022002/2003 По отношение на насочеността и профилирането на частните средни училища (Таблица 38) данните сочат, че най-голям брой частни училища са частни непрофилирани гимназии, гимназии с преподаване на чужди езици и техникуми и професионални гимназии. Тези тенденции следват конюнктурата на пазара и желанието на населението да получи алтернативен достъп до считаното за по-добро образование в лицето на тези видове училища.

Въпреки сравнително тесните граници на алтернативност, които законовата база определя, частните училища оформят своите приоритети. Ранното чуждоезиково обучение, въвеждането на нови учебни дисциплини, разширяването и осъвременяването на проблематиката по традиционните предмети са основните стратегии за обогатяване на учебното съдържание. Акцентира се върху формирането на личността на ученика и самостоятелната работа на учениците.

Качеството на учебно-възпитателния процес се счита за значима характеристика на 13 частното училище . Ефективността, която се отразява в постиженията на учениците, е сред приоритетите на добрите частни училища, а реализацията им е критерий за качество на образованието. То би могло да се оцени единствено при провеждане на единни обективни изпити (матури) при завършване на обучението на учениците, при които ученици на частни и държавни училища ще са поставени при едни и същи условия.

13 Пиронкова, М., “Частните училища през погледа на експертите”, Стратегии на образователната и научната политика, бр.3/2002 г.

96

Материално-техническата база също се сочи за значима характеристика на доброто частно училище. Основните очаквания са за собствена сграда, модерно оборудвана и с добро поддържане. Особено що се отнася до професионалните частни училища, материално- техническата база е от особено значение. Не всички частни училища обаче отговарят на съвременните изисквания за добри материални условия на обучение.

Учебните планове и програми в рамките на задължително- и свободно- избираемата подготовка дават възможност за добавяне на нови дисциплини, като се набляга най-вече на информатиката и чуждоезиковото обучение. Професионалните училища имат право да разработват свои авторски учебни програми по професионална подготовка, които да въвеждат след одобрение от МОН.

По отношение на методите и формите на обучение се предлагат различни алтернативи.

Мобилността на организацията на учебния процес позволява на частните училища да прилагат в практиката нетрадиционни методики, форми и педагогически практики. Малкият брой ученици в паралелка дава възможности за индивидуално и групово обучение.

Сериозни са и възможностите за извънкласна работа – зелени училища, зимни и летни лагери, спортни и художествено-творчески дейности и др.

Частното образование се сблъсква с немалко проблеми, като един от най-съществените е разнопосочните обществени нагласи. Има нагласа, че частното образование е присъщо за деца с богати родители, чиито морални ценности не са особено надеждни. Липсват преки доказателства и емпирични изследвания за връзката между разходите за частно образование, предоставяното качество на образователните услуги в частните средни училища и постигнатия резултат. Още повече, често се налага мнението, че именно поради факта, че заплащат за своето образование, учениците в частните училища не полагат достатъчно усилия, за да усвоят материала, а учителите не са мотивирани да изискват от учениците стабилни познания.

Контролът от страна на МОН се осъществява чрез няколко наредби на министерството, които засягат спазването на държавните образователни изисквания. При неспазването им частните училища са заплашени от процедура по закриване. Обект на проверка е цялостната дейност на училището, тъй като то е част от системата на народната просвета.

Извършват се различни видове проверки – тематични, текущи, по жалби. Отпада само финансовият контрол. Може да се твърди обаче, че контролът върху дейността на 14 училищата е недостатъчен . Честотата на проверките е различна, тя зависи от плана за контролна дейност на експертите и инспекторите и обикновено се свежда до проверки в 2-3 училища годишно.

Таблица 38. Частни средни училища по профил Източник: Образованието в република България 2003, издание на НСИ 14 Това са резултатите от експертна оценка и проучване мнението на експерти от МОН, представени от М.

Пиронкова в статията “Частните училища през погледа на експертите”, Стратегии на образователната и научната политика, бр.3/2002 г.

97

Части · общообразователни профил · · училища по · Частни · професионални профил · училища по

непроф илиран и · с преподаване на чужди езици · хумани тарни · природо- математи чески · по изкуст вата · техникуми и професионалн и гимназии · професионални уч-ща с прием след 7 клас · общо

1998/1999 · 30 · 11 · 2 · 1 · 0 · 21 · 13 · 78

1999/2000 · 35 · 14 · 2 · 1 · 0 · 22 · 13 · 87

2000/2001 · 35 · 16 · 2 · 1 · 0 · 22 · 13 · 89

2001/2002 · 34 · 17 · 2 · 1 · 0 · 24 · 14 · 92

2002/2003 · 36 · 20 · 2 · 1 · 1 · 24 · 14 · 98

Разпределението на учениците в частни общообразователни и частни професионални училища показва превес за общообразователните училища. Причината е в ниското ниво на професионалното обучение по принцип, слабите възможности за реализация, както и, може би, в екстензивно развитата система на държавно, “безплатно” професионално обучение.

Таблица 39. Разпределение на учащите се в частните средни училища според вида на училището Източник: Образованието в република България 2003, издание на НСИ