Раздел 2.2 Образованието в България след 1989 г.

2.2. Образованието в България след 1989 г.

След 1989 г. под въздействието на променените политически и икономически фактори, се извършва преструктуриране на цялата образователна система в България. Основни цели са подобряване качеството на образованието и подготовка на стандарти, които да отговарят на европейските изисквания. Необходимостта от провеждане на последователна реформа, налага важни промени в нормативната уредба на образователната система.

Промените в нормативната база и организацията на образованието у нас след 1989 г. са съпътствани от редица негативни тенденции, които влошават общото състояние на сектора. Проблемите са породени основно от липсата на единна национална стратегия за развитие на образователната система, която да отчита променените обществени реалности. Снижава се качеството на образованието, което се дължи в значителна степен на бавните темпове на неговото преструктуриране в съответствие с новите демографски, икономически и социални взаимоотношения в обществото. Понижава се материалното и социалното положение на преподавателите в средните и висшите училища. Нарушава се връзката между училището, семейството, институциите и обществото. Увеличава се делът на децата, които не постъпват или отпадат от училище. Всичко това налага преглед на извършените реформи в сектора за откриване на техните недостатъци и преодоляването им.

15

Учебна година · Английски език · Немски език · Френски език · Други

1980/81 · 51 230 · 83 300 · 172 911 · 350

1981/82 · 58 115 · 90 842 · 179 804 · 764

1982/83 · 66 308 · 99 844 · 192 026 · 552

1983/84 · 67 941 · 95 995 · 183 856 · 1 028

1984/85 · 75 276 · 96 407 · 178 963 · 1 241

1985/86 · 117 862 · 130 294 · 249 356 · 1 241

1986/87 · 165 122 · 160 165 · 303 195

1987/88 · 183 178 · 159 910 · 296 925 · 1 077

1988/89 · 198 856 · 150 875 · 278 350 · 1 295

1989/90 · 207 671 · 135 762 · 239 373 · 1 362