Заключение Заключение

Направените изводи в прегледа на сектора на образованието в България водят до една обща констатация: Състоянието на един от най-важните сектори в страната е незадоволително. Налице са множество проблеми от правно, социално, икономическо, политическо, институционално и управленско естество, които нарушават нормалното функциониране и развитие на образованието у нас. В резултат то не е в състояние да допринесе за постигането на трите основни цели в развитието на съвременното общество:

♦ развитието на личността, която чрез образованието може реализира своя потенциал и да води щастлив и ползотворен живот;

♦ развитието на обществото, в частност чрез намаляване на неравенството и несправедливостта, както между отделните индивиди, така и между цели групи в обществото ♦ развитието на икономиката чрез осигуряване на съответствие на между предлаганите на пазара качества и квалификация с нуждите на бизнеса и работодателите.

Безспорно е, че образованието е ключов фактор и средство за подобряване на благосъстоянието и качеството на живот на съвременното общество. Развитието на образованието и уменията на хората постепенно се превръща в по-мощен източник на богатство отколкото натрупването на традиционните източници на капитал. Причината е, че знанията и уменията определят икономическата организация и конкурентоспособността на страните. Така разходите за образование се превръщат в инвестиция в икономически растеж и социално единство и затова държавата трябва да се стреми да създава, подобрява и насърчава условията, при които образованието може да реализира своя потенциал в рамките на обществената система.

За да изпълнява ефективно горепосочените си функции, държавата трябва да промени цялостната философия на българската образователна система. Необходимо е ясно и точно да се формулират основните принципи, върху които ще се гради образованието у нас. Тези принципи следва да са така формулирани, че да допринасят за постигане на високо индивидуално и обществено благосъстояние и да повишават качеството на живота.

В тази връзка, имайки предвид динамично променящите се потребности в съвременния свят, основните принципи на една модерна и устойчива образователна система може да се формулират по следния начин:

♦ Равенство – образователната система трябва да осигурява равенство на достъпа, участието и ползата за всички, участващи в образователния процес в зависимост от техните нужди и способности. Само така всеки обучаващ се ще има възможност да разкрие своя потенциал.

♦ Партньорство – този принцип включва активно сътрудничество между всички пряко и косвено свързани с образователния процес – държавни институции, учители, ръководства на учебните заведения, синдикати, родители, ученици. Това сътрудничество трябва да е основано на ясно разпределени права и отговорности на всички участници, които да повишат прозрачността и отчетността.

♦ Качество – този принцип включва множество елементи: качество на учебната програма, преподаването и оценяването, качество на учителите, качество на учебните материали и средства, подпомагащи учебния процес, качество на училищния и институционалния мениджмънт. Съвкупността от всички тези елементи детерминира равните на-високи стандарти на обучение на всеки ученик, чрез които са постига общата ефикасност на образователната система.

111

♦ Отвореност – училищата, квалификационните центрове и университетите трябва да бъдат отворени към света: да засилват своите контакти с местната среда (фирми и работодатели).

Освен това образователната система трябва да бъде открита към културата на чуждите страни, което повишава нейната ефикасност.

Залагането на тези принципи като стратегически за българското образование ще позволи на тяхна основа да се състави цялостна стратегия за развитие на сектора в дългосрочна перспектива и последователно и системно да се изгради една качествено нова образователна система, която да превъзмогне основните проблеми на настоящата и да бъде гъвкава спрямо промените в обществото и икономиката.

.

112