Раздел 5.2.1 Общо средно образование

5.2.1. Общо средно образование Общото средно образование (в горните класове) се предоставя от:

Средни общообразователни училища (СОУ), които покриват: елементарно училищно ниво – от 1 до 4 година; прогимназиално ниво – от 5 до 8 година и средно училищно ниво – от 9 до 11 година.

28

Профилирани училища с интензивно преподаване на чужди езици (езикови училища) - влиза се след завършване на 7 клас, на основата на конкурс. Те покриват от 8 до 12 (13) година.

Профилирани средни училища – влиза се след завършване на 8-ма година (с изучаване на естествени науки и/или математически училища, за хуманитарни науки, спортни училища, училища по изкуствата и т.н.) Покриват от 9 до 12 (13) година.

Основните цели на общообразователната подготовка, дефинирани в Закона за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план са:

♦ да съдейства за физическото и духовното развитие на ученика, за успешното му ориентиране, адаптиране и реализиране в обществото;

♦ да създаде условия за формиране на ценностни ориентации, свързани с чувството за българската национална идентичност, уважение към другия, съпричастност и гражданска отговорност;

♦ да създаде условия за развитие на потребности, интереси и нагласи за учене и за обучение и самоусъвършенстване през целия живот.

Съдържание Общообразователната подготовка в българското училище се осъществява чрез изучаването на учебни предмети, групирани в следните културно-образователни области:

1. български език и литература;

2. чужди езици;

3. математика, информатика и информационни технологии;

4. обществени науки, гражданско образование и религия;

5. природни науки и екология;

6. изкуства;

7. бит и технологии;

8. физическа култура и спорт.

Общообразователният минимум за началния и прогимназиалния етап на основното образование е еднакъв и задължителен за всички видове училища. Общообразователният минимум за гимназиалния етап е различен в зависимост от профила на учебното заведение, като основните различия са свързани с включването на културно- образователните области изкуства и бит и технологии.

В общата структура на рамковия учебен план се включват три вида подготовка:

задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема. Задължителната подготовка определя базисното образование (общообразователния минимум), т.е.

съдържанието, необходимо за постигане на базисни образователни потребности и тя е единна и задължителна за всички ученици. Останалите два вида подготовка отчитат както интересите на учениците, така и потребностите на обществото и формират съответен общообразователен или професионален профил на училището. Съотношението между базисната и задължителноизбираемата подготовка зависи от етапа и степента на образование и е както следва: за началния етап е 90 %; за прогимназиалния етап – между

80 % и 90 %; и за гимназиалния етап – между 45 % и 80 % от задължителното учебно време.

29

Обхват и достъп През учебната 2002/2003 г. броят на общообразователните училища в България е 2720. В сравнение с учебната 1996/97 г. техният брой е намалял с 530, а в сравнение с предходната 2001/2002 г. – с 92 в резултат на закривания и преобразувания (табл. 12). Най- голям е делът на основните училища (65 %), а най-малък на прогимназиите (0.8 %). За периода 1998-2003 г. се е увеличил абсолютният брой и относителният дял на гимназиите (от 5.15 % на 5.92 %), както и на пълните средни училища (от 12.8 % на 14.7 %).

Същевременно значително намалява броят и относителният дял на началните училища.

Тези тенденции са резултат от демографската ситуация в страната, изразяваща се в значително намаляване на броя на учениците от 1 до 4 клас.

Таблица 12. Общообразователни училища по вид Източник: “Образование в Република България”, издание на НСИ За годините от 1990/1991 г. до 2002/2003 г. включително броят на учениците в общообразователните училища е намалял с 25.67 %, броят на училищата с 21.34 %, а броят на преподавателите с 15.15 % (таблица 13). Завършилите през 2001/2002 г. са с 50.8 % по-малко от дипломираните ученици за учебната 1990/1991 г., като демографското влияние се изчислява на 24.42 % намаление в числеността на учениците. Това означава, че има и други фактори, които оказват негативно влияние. Към тях се отнасят главно броят на отпадналите ученици и броят на тези, които изобщо не са обхванати от системата. За първите се води само обща статистика – за всички степени на образование.

Основните причини за отпадане на учениците са нежеланието им да учат и семейни проблеми (табл. 14). Семейните причини оказват най-силно влияние върху динамиката на броя на отпадналите от училище ученици. За учебната 2002/2003 г. броят на отпадналите ученици се увеличава с над 3000 като около 70 % от това увеличение се дължи на фактора семейни причини. По степени най-голям е процента на отпадналите в прогимназиалния етап на обучение в общообразователните училища – около 33 % от общия брой.

Трябва да се отчете, че за последните 2-3 години относителният дял на напусналите ученици се установява на нива от 2.5-3 %. За необхванатите от системата няма точни данни, но техният брой и относителен дял от учащите се непрекъснато се увеличава. Това се дължи предимно на ниския коефициент на записване на децата от малцинствата.

Проблемът с отпадналите и необхванатите ученици е много сериозен от социална и икономическа гледна точка. На фигура 2 са показани причините, които пораждат този проблем и ефектите от неговото проявление.

30

1998/1999 · 1999/2000 · 2000/2001 · 2001/2002 · 2002/2003

Общо · 3050 · 3011 · 2843 · 2812 · 2720

Начални (I-IV кл.) · 457 · 438 · 374 · 368 · 321

Основни (I-VIII кл.) · 1972 · 1947 · 1845 · 1829 · 1783

Прогимназии (V-VIII кл.) · 25 · 23 · 23 · 22 · 22

Гимназии (IX-XIII кл.) · 157 · 158 · 163 · 160 · 161

Пълни средни (I-XIII кл.) · 392 · 398 · 395 · 393 · 399

Училища (V-XIII кл.) · 47 · 47 · 43 · 40 · 34

Таблица 13.

Източник: Статистически годишник , НСИ Таблица 14. Учащи се и напуснали ученици във всички видове училища Източник: НСИ 31

Учебна година · Общообразователн и училища · · · Преподаватели · · · Ученици · · Ученик/У чител · · · Брой на завършилите

1990/1991 · · 3 458 · · · 72 310 · · 1 110 733 · · · 15.36 · · 43 648

1991/1992 · · 3 439 · · · 72 719 · · 1 068 206 · · · 14.69 · · 41 801

1992/1993 · · 3 403 · · · 72 393 · · 1 027 457 · · · 14.19 · · 34 645

1993/1994 · · 3 360 · · · 70 131 · · 987 999 · · · 14.09 · · 37 344

1994/1995 · · 3 359 · · · 70 487 · · 980 491 · · · 13.91 · · 36 956

1995/1996 · · 3 325 · · · 70 763 · · 963 582 · · · 13.62 · · 38 714

1996/1997 · · 3 286 · · · 71 431 · · 944 733 · · · 13.23 · · 39 238

1997/1998 · · 3 107 · · · 67 207 · · 924 247 · · · 13.75 · · 37 468

1998/1999 · · 3 050 · · · 66 508 · · 905 783 · · · 13.62 · · 34 154

1999/2000 · · 3 011 · · · 65 885 · · 887 213 · · · 13.47 · · 32 634

2000/2001 · · 2 843 · · · 63 752 · · 867 354 · · · 13.61 · · 32 047

2001/2002 · · 2 812 · · · 63 261 · · 839 518 · · · 13.27 · · 21 467

2002/2003 · · 2 720 · · · 61 354 · · 825 668 · · · 13.46

1995/1996 · · 1997/1998 · 1998/1999 · · 1999/2000 · · 2000/2001 · · 2001/2002 · 2002/2003

Учащи се - · общо - бр. · · 1 190 475 · · 1 143 405 · 1 119 436 · · 1 095 747 · 1 · 074 946 · · 1046477 · 1021671

Напуснали · ученици - общо - бр. · · 40 027 · · 36 155 · 34 963 · · 28 337 · · 30 690 · · 28000 · 31006

Относителен · дял на напусналите · ученици - % · 3.4 · · 3.2 · 3.1 · · 2.6 · · 2.9 · · 2.7 · 3.0

в т. ч.

Напуснали · поради нежелание · - бр. · 14 903 · · 12 844 · 11 407 · · 9 844 · · 9 666 · · 8830 · 9094

Относителен поради пуснали · дял на напусналите нежелание от общия ученици - % · брой на- · 37.2 · · 35.5 · 32.6 · · 34.7 · · 37.4 · · 31.5 · 29.3

Напуснали · поради семейни · причини - бр. · 10 098 · · 9 610 · 10 255 · · 9 515 · · 11 103 · · 9792 · 11965

Относителен поради напуснали · дял на напусналите семейни причини от ученици - % · общия брой · 25.2 · · 26.6 · 29.3 · · 33.6 · · 36.2 · · 35.0 · 38.6

Таблица 15. Нетен коефициент на записване на населението по степени на * Нетният коефициент на записване е изчислен в проценти като отношение на броя на учащите се по степени във възрастовите групи 3-6, 7-10, 11-14, 15-18, 19-20, 19-21 и 19-23 години към броя на населението в същите възрастови групи Безспорен показател за обхвата на образователната система е нетният коефициент на записване. За периода 1998/1999-2002/2003 г. този коефициент непрекъснато расте за всички степени на средното образование, като с повишаване на степента постепенно намалява и е най-нисък за учащите между 9 и 13 клас. Въпреки че нетният коефициент на записване през последните 5-6 години се увеличава, неговите нива са все още незадоволителни, особено що се отнася за обхвата на учениците между 9 и 13 клас. Нисък е и коефициентът на записване на децата, принадлежащи към групата за прогимназиално образование. Това означава, че немалкия брой останали извън тази група реално не завършват задължителния етап на обучение.

32

1998/1999 · 1999/2000 · 2000/2001 · 2001/2002 · 2002/2003

Предучилищно образование (ISCED-0) · 65.3 · 66.4 · 66.8 · 73.6 · 74.2

Начално образование (I-V кл. ISCED-1) · 96.8 · 96.4 · 96.3 · 98.5 · 99.8

Прогимназиално образование (V-VIII кл. ISCED-2A) · 80.2 · 81.4 · 82.4 · 83.1 · 83.9

Средно образование (IX-XIII кл. ISCED-3A, 3C) · 61.6 · 63.1 · 64.7 · 68.3 · 74.9

Професионално обучение след средно образование (ISCED-4C) · 0.7 · 0.6 · 0.6 · 0.3 · 0.3

Колежи (ISCED-5B) · 2.7 · 2.4 · 2.2 · 2.4 · 2.4

Университети и специализирани висши училища (ISCED-5A) · 23.4 · 24.0 · 23.0 · 22.8 · 23.9

33

За да се направи съпоставка по показателя за обхвата на българската образователна система и тези на ЕС, е добре да се използва показателя участие на населението в образователния процес. Данните са представени в таблица 16.

3 Таблица 16. Участие на населението в образователния процес (в проценти) Източник:“Education at a glance OECD Indicators”, OECD, 2003 и НСИ.

От данните в таблицата могат да се изведат две тенденции: Броят на учащите и в двете възрастови групи нараства съществено от 1996 г. до 2002 г., като това нарастване е особено значително за учениците в групата 15-19 години. В последните години България се доближава значително до средното ниво за страните от ЕС по този показател за учащите в първата група, като за втората - изоставането все още не е наваксано. Степента на участието на населението между 15 и 19 г. в образователния процес, е с 10.8 % по-ниска, спрямо средното ниво за страните от ЕС. Постигането на напредък по този показател е от съществена важност от гледна точка на предстоящото присъединяване на страната към ЕС.

Независимо че нетният коефициент на записване и участието на населението в образователния процес показват значително подобряване през последните години, данните за фактическата посещаемост, получени от изследване на домакинствата, показват съвсем различна картина (Таблица 17).

3 Информацията включва статистическа грешка – поради грешки при преброяването на населението, двойно броене на деца на разделени родители и т.н.

34

Учащи се от 5 - 14 г. като дял от населението на възраст 5 - 14 г. · Учащи се от 15 - 19 г. като дял от населението на възраст 15 - 19 г.

Австрия · 98.7 · 76.9

Белгия · 100.2 · 91.0

Великобритания · 98.7 · 74.7

Германия · 100.1 · 89.4

Гърция · 98.1 · 77.0

Дания · 97.2 · 82.9

Ирландия · 100.6 · 80.9

Испания · 103.6 · 80.1

Италия · 99.4 · 72.2

Люксенбург · 92.2 · 78.1

Нидерландия · 99.3 · 86.2

Португалия · 107.0 · 73.3

Финландия · 93.5 · 85.3

Франция · 101.0 · 86.6

Швеция · 98.1 · 86.4

Средно за страните от ЕС · 99.2 · 81.3

България (1996) · 93.8 · 60.5

България (1998) · 93.8 · 61.5

България (1999) · 93.8 · 62.6

България (2000) · 94.2 · 62.6

България (2001) · 96.1 · 65.3

България (2002) · 98.0 · 70.5

България (2003) · 98.2 · 74.2

Таблица 17. Посещаемост в училищата по образователни степени Източник: България – въпроси на публичните разходи и насоки за реформа, Доклад на Световната банка, 2002 Вижда се, че за разглеждания период посещаемостта в предучилищното образование е намаляла с 50 %, като тази тенденция се отразява почти еднакво на населението в селата и градовете – данни, които са далеч под равнището, съобщавано от официалната статистика. Посещаемостта на децата в началното образование леко се увеличава, като положителният факт тук е значителното увеличение на посещаемостта на бедните и ромските деца.

В средното образование за учебната 2001/2002 г. се наблюдава леко намаление на общата посещаемост в сравнение с учебната 1995/1996 г. и по-значително (9 %) в сравнение с учебната 1997/1998 г. Негативен факт е сериозното намаляване на посещаемостта в селата и на най-бедните слоеве на населението. В селата през учебната 2001/2002 г. в сравнение с 1995/1996 г. посещаемостта е намаляла с 29 %, а при най-бедните – с 35 %.

Данните на официалната статистика завишават фактическото покритие на образователната система и това се дължи на няколко причини. Първо, съществуват стимули за завишаване броя на записаните ученици като начин за запазване на съществуващите училища и учителски места.

Второ, административните данни за броя на записаните ученици не отразяват броя на децата, които реално се ползват от облагите на образователната система, защото някои от записаните ученици изобщо не посещават училище.

Броят на училищата и техния капацитет, както и броят на учителите е достатъчен за обхващането на всички деца, подлежащи на обучение от 1 до 12 (13) клас.

Проблеми и перспективи Със съвременното базисно образование трябва да се постигнат следните резултати по отношение на личността:

♦ формиране на висока обща култура ♦ намаляване на неравенството и несправедливостта ♦ придобиване на качества и квалификация, които максимално съответстват на нуждите на бизнеса и работодателите ♦ притежаване на необходимата научна подготовка и икономическа култура за самостоятелен професионален избор и реализация 35

Предучилищно · · · Основно · · · Средно

1995 · 1997 · 2001 · 1995 · 1997 · 2001 · 1995 · 1997 · 2001

Общо · 44 · 14 · 22 · 87 · 88 · 90 · 47 · 55 · 46

Мъже · 42 · 12 · 21 · 88 · 88 · 90 · 49 · 54 · 46

Жени · 46 · 15 · 24 · 85 · 88 · 89 · 45 · 56 · 46

Градско население · 46 · 13 · 24 · 88 · 90 · 92 · 52 · 63 · 53

Селско население · 40 · 14 · 20 · 83 · 84 · 84 · 31 · 32 · 22

Бедни · 8 · 11 · 10 · 54 · 81 · 70 · 20 · 46 · 13

Българи · 44 · 15 · 26 · 90 · 93 · 94 · 55 · 66 · 56

Турци · 53 · 10 · 19 · 88 · 93 · 90 · 10 · 30 · 34

Роми · 25 · 5 · 16 · 55 · 58 · 71 · 3 · 5 · 6

♦ изграждане на широка комуникативна способност ♦ възпитаване на способност и желание за непрекъснато образование и самоусъвършенстване.

Постигането на тези резултати в нашата страна среща редица трудности и проблеми:

♦ висок дял на отпадналите от училище и ниска посещаемост - тук влияние оказват редица социално-икономически фактори, засягащи средата на развитие на децата – семейство, религия, етническа принадлежност, местоживеене, социално положение ♦ висок дял на необхванатите от системата ♦ необходимост от десегрегация на училищата за деца от малцинствата – това се отнася главно за ромските училища ♦ неефективно управление на училищата в национален мащаб – въпреки че броят на учениците намалява по-бързо от броя на училищата, реално достъпът до системата намалява ♦ липса на достатъчно нововъведения във връзка с новите цели на базисното образование ♦ слабо навлизане на ИКТ в образователния процес ♦ нерешени въпроси с подготовката и квалификацията на учителите за новите цели на базисното образование.