Раздел 5.2.2 Професионално образование

5.2.2. Професионално образование В публикуваната през 1995 г. Бяла книга “Преподаване и учене – по пътя към учещото се общество” Европейската комисия издига тезата за професионалното образование като неразделна част от образованието на всеки човек.

В тази връзка се подчертава, че:

♦ професионалната подготовка е приоритетна стратегия в контекста на ученето през целия живот ♦ професионалната подготовка трябва да предлага възможности за личното професионално развитие и усъвършенстване, да подпомага личността да се адаптира към технологичните промени ♦ професионалните форми на подготовка да осигуряват еднакъв достъп независимо от пол, възраст, образование и етнически произход ♦ мрежата от съвременни професионални форми и програми да бъдат мобилни и да предлагат възможности за свободен избор на актуални професии и специализации.

Във всички европейски страни се извършват реформи в областта на професионалното образование, свързани с усъвършенстването на системата с оглед на това да се подпомогнат младите хора да овладеят ключови професионални компетентности, от които те ще се нуждаят особено много в бъдещия си живот, професионална кариера и обучение.

България е изправена пред предизвикателството да хармонизира системата на професионалното образование с тази на ЕС. Основните въпроси, които следва да се решат с оглед членството на България в ЕС през 2007 г., са децентрализацията на системата на професионалното образование, оптимизация на мрежата от училища, сътрудничество между професионалното образование и трудовия пазар, ефективност и качество на професионалното образование и обучение и стабилност на реформата в тази 36

система. Приоритети са актуализирането на стандартите за професионално образование и 4 обучение и по-нататъшно развитие на оценяването и сертифицирането.

Системата на професионалното образование и обучение в България включва професионалното ориентиране, професионалното обучение и професионалното образование съгласно Закона за професионалното образование и обучение от 1999 г.

Системата на професионалното образование и обучение обхваща:

♦ професионално образование и обучение след завършено основно образование – 8 клас.

♦ Професионално образование и обучение след завършен 7 клас.

♦ Професионално образование и обучение след завършен най-малко 6 клас – завършилите придобиват основно образование и квалификация за дейности с предимно ръчно изпълнявани операции.

♦ Професионално образование и обучение след успешно завършено средно образование.

Основните задачи на системата на професионалното образование и обучение са:

♦ придобиване на професионална квалификация;

♦ придобиване на правоспособност за професии, упражняването на които изисква такава;

♦ непрекъснато усъвършенстване на професионалната квалификация;

♦ формиране на мотивационна система за реализация в гражданското общество;

♦ формиране на обща култура на основата на националните и общочовешките ценности.

Учебните планове и програми включват задължителна общообразователна част, осигуряваща базисната подготовка на учениците. В частта за професионалната подготовка, според Закона за професионалното образование и обучение, се включва: обща за всички направления професионална подготовка, отраслова – единна за всички професии от съответното професионално направление; специфична за всяка професия;

бизнес обучение; чуждоезикова подготовка по професията; умения за общуване;

избираема подготовка – задължителноизбираема и свободноизбираема. Акцентът в професионалните училища е поставен върху професионалната подготовка и най- вече върху тази, която е обща за всички професионални направления, както и върху специализираната такава. Докато общообразователните предмети се преподават в началните години от професионалното обучение, то часовете по професионална подготовка преобладават през последните години. В резултат на това учениците от професионалните училища са изправени пред сериозни затруднения при полагането на приемните изпити за университета, и много от тях не успяват да се запишат да учат във висшите учебни заведения.

Друг проблем на програмите в професионалното образование е, че те са остарели в сравнение с прилаганите в други европейски страни. Ориентацията на много от програмите е към професии, които вече не съществуват. С акцента, който поставят върху информацията, вместо върху уменията и компетенциите, те не са в състояние да подготвят учениците за европейския пазар на труда. Понастоящем повечето от учениците, завършващи професионални училища, се нуждаят от допълнителна подготовка, за да се конкурират на трудовия пазар и нерядко не са в състояние да намерят работа.

Сериозна пречка е и липсата на действаща система за производствена практика извън 4 Пакт за стабилност за Югоизточна Европа, Работна маса 1, под-група Образование, “Тематичен преглед на националната образователна политика” 37

училището. При тези условия професионалната подготовка се провежда в училищата, които в преобладаващата си част са недостатъчно или неподходящо оборудвани.

Професионалното образование и обучение предлага придобиването на четири степени на професионална квалификация – първа, втора, трета и четвърта. Обучението за придобиване на четвърта степен, която е най-високата, може да се започне след завършване на средно образование. Обучението по останалите три степени може да започне и да приключи в рамките на средното образование.

Придобиването на професионална квалификация в системата на професионалното образование и обучение се регламентира с рамкови програми, утвърдени от министъра на образованието и науката. Тези програми определят възрастта и входящото образователно и квалификационно равнище на кандидатите, както и съдържанието и продължителността на професионалното образование и на професионалното обучение.

Обхват и достъп Обучаващите институции в системата на професионалното образование и обучение според Закона за професионалното образование и обучение са:

♦ професионални училища; професионални гимназии; професионални колежи; училища по изкуствата и центрове за професионално обучение;

♦ прогимназии, основни, средни общообразователни, специални и спортни училища и гимназии.

През учебната 2002/2003 г. професионалното образование се осъществява в 504 учебни заведения, от които най-много са професионалните гимназии – 358 или 71 %.

Разпределението на професионалните училища отговаря преимуществено на регионалните потребности. Някои училища обучават по същите професионални направления, които се изискват в предприятията. Повече от половината от професионалните училища са разположени в големите градове. Броят и видът на професионалните училища и броят на учащите в тях е даден в таблици 18 и 19.

Източник: “Образование в Република България”2003, издание на НСИ 38

1998/1999 · 1999/2000 · 2000/2001 · 2001/2002 · 2002/2003

Общо · 553 · 545 · 516 · 506 · 504

Училища по изк уствата · 19 · 19 · 18 · 18 · 19

Техникуми и професионални гимназии · 330 · 350 · 348 · 358 · 358

Професионални училища с прием след средно образование · 26 · 23 · 18 · 15 · 18

Средни професионално- технически училища · 174 · 150 · 128 · 112 · 105

Професионално- технически училища с прием след VI и VII клас · 3 · 2 · 3 · 3 · 3

Професионално- технически училища с прием след VIII клас · 1 · 1 · 1 · · 1

Tаблица 19. Учащи се в професионалните училища Източник: “Образование в Република България”2003, издание на НСИ Графика 1. Учащи се в професионалните гимназии 140000 120000 100000 80000 60000 40000 20000 0 1998/1999 1999/2000 2000/2001 2001/2002 2002/2003 В училища по изкуствата В техникумите и професионални гимназии В професионалните училища с прием след средно образование В средните професионално-технически училища В професионално-технически училища с прием след VI и VII клас В професионално-технически училища с прием след VIII клас Забележка: Данните са от “Образованието в Република България”, публикация на НСИ Броят на учениците в професионалните училища в последните три години непрекъснато се увеличава, докато броят на училищата намалява. Броят на учителите в професионалните училища обаче също се увеличава и през учебната 2002/2003 г. достига 18 809, което прави 10.76 ученика на 1 учител, което е чувствително под стандарта за страните от ЕС.

Очевидна е необходимостта от оптимизацията на училищната мрежа в сферата на професионалното образование и обучение. В този смисъл е много важна ролята на Министерството на образованието и науката, което има правото да разкрива, трансформира и закрива училища, в съответствие с разпоредбите на Закона за народната просвета.

39

1998/1999 · 1999/2000 · 2000/2001 · 2001/2002 · 2002/2003

Общо · · 197604 · 192550 · 191246 · 191328 · 202512

В училища · по изкуствата · 3620 · 3539 · 3352 · 3467 · 3841

В гимназии · техникумите и професионални · 123654 · 128701 · 135469 · 142230 · 145726

В прием · професионалните училища с след средно образование · 7753 · 6798 · 5111 · 3572 · 3165

В средните технически · професионално- училища · 59706 · 50727 · 44460 · 39365 · 47033

В училища клас · професионално-технически с прием след VI и VII · 2481 · 2376 · 2260 · 1962 · 1826

В училища · професионално-технически с прием след VIII клас · 390 · 409 · 594 · 732 · 921

С оглед оптимизирането на училищната мрежа е създаден комитет, включващ инспектори, училищни директори, представители на дирекциите “Общо образование” и “Професионално образование” към Министерството на образованието и науката.

Комитетът разработва критерии за оптимизация и планове за прилагане, които обаче са доста неясни и не отчитат връзките със системата на образование и обучение като цяло.

Основните цели на критериите за оптимизация са:

♦ да осигурят конкурентоспособни и признати в Европейския съюз училища ♦ да отговорят на тенденциите в демографското развитие като драстичното намаляване на прираста на населението в България ♦ да отчетат икономическите характеристики на отделните региони и да отговорят на нуждите на пазара на труда.

Въз основа на тези критерии, общините съвместно с регионалните инспекторати извършват оценяване на училищата, за които отговарят. След това правят препоръки относно бъдещото развитие на тези училища пред Министерството на образованието и науката, което взима окончателното решение.

Резултатите от целия този засега не са задоволителни. Поддържането на екстензивна училищна мрежа е основен финансов проблем за държавата, но решенията за закриване на училища се взимат много трудно. Основната причина за това са опасенията от повишаване безработицата сред учителите, за които възможностите за нова работа и за преквалификации са ограничени.

Сътрудничество между професионалното образование и обучение и пазара на труда Законът за насърчаване на заетостта, Законът за професионалното образование и обучение и Кодексът на труда са основните нормативни документи, създаващи правната рамка за съвместни дейности между професионалното образование и обучение и пазара на труда. Тази рамка предвижда начално и непрекъснато обучение, както и преквалификация за пазара на труда.

Министерството на образованието и науката, използвайки системата за професионално образование и обучение, предлага подготовка и преподготовка за възрастни в професионалните училища и професионалните гимназии. Обучаваните сами заплащат таксата за обучението си. Освен от училищата от системата на професионалното образование и обучение, такива услуги се предлагат и от редица представители на обществения и частния сектор и от различни неправителствени организации.

Министерството на труда и социалната политика чрез Агенцията по заетостта провежда мерки по активната политика по заетостта. Те включват програми за обучение и придобиване на професионална квалификация и за запазване и насърчаване на заетостта.

По такива програми се обучават работници, които се очаква да бъдат съкратени поради преструктурирането на икономиката, а също и безработни, които имат потвърждение за наемане на работа. МТСП предлага също така и регионални програми за заетост, които включват образователни дейности, отговарящи на регионалните потребности за заетост /напр. Изграждане на инфраструктура, насърчаване на самозаетостта, микропроекти за професионална квалификация и др./ 40

Ефективност и качество на професионалното образование Националната агенция за професионално образование и обучение е създадена през февруари, 2000 г. със седалище в Националния институт по образование. Основните й функции, в съответствие със Закона за професионално образование и обучение, са следните:

♦ разработва и утвърждава критерии и процедури за лицензиране и свързаната с тях документация ♦ издава и отнема лицензи за професионално обучение и професионално ориентиране ♦ изработва и предлага на министъра на образованието и науката списъка с професиите за професионално образование и обучение, както и държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии ♦ участва в разработването на държавните образователни изисквания за документите на системата на народната просвета и за системата за оценяване в частта им за професионалното образование и обучение ♦ разработва и утвърждава единни изисквания за условията, организацията и съдържанието на професионалното обучение по професии, упражняването на които изисква правоспособност, извършвано от центровете за професионално обучение На практика агенцията не изпълнява своите функции по отношение на изграждане на критерии за оценка на качеството в професионалното образование. Институционалната акредитация не е достатъчна, за да се гарантира постигането на желаното равнище на качество в тази система.

Учениците, които завършват професионални гимназии, трябва да положат 5 зрелостни изпита: съответно по български език и литература, два избираеми общообразователни предмета, и по един по теория и по практика на професията. Свидетелство за професионална квалификация се издава на ученика след успешно положени изпити по теория и практика на професията, като се вземат предвид и резултатите от текущото оценяване на уменията на ученика.

Институциите, отговорни за професионалното образование, обаче, не предоставят информация за реализацията на завършилите професионалните училища, за да може да се прецени резултата от този основен вид образование.

Инспекторатите и мястото им в системата на професионалното образование Инспекторатите по образование отговарят и за професионалните училища. Служителите на инспекторатите наблюдават и контролират преподаването на отделните предмети, следят за спазване на държавните образователни изисквания, но не оценяват представянето на отделните учители. Инспекторите организират и квалификационни курсове за учители, свързани с преподаването на общообразователните предмети. Не е разработена специална система за мониторинг и обучение на учителите в сферата на професионалното образование и обучение.

Инспекторатите си сътрудничат с общините по въпросите за оптимизиране на мрежата на професионални училища, както и с Министерство на образованието и науката и местните трудови борси при разработване на учебните планове, но тази тяхна дейност не е планирана и официализирана. Функциите и отговорностите на инспекторатите по отношение на професионалното образование и обучение са неясни и двойнствени, което пречи за постигане на максимален ефект от дейността им.

41

Основни проблеми в системата на професионално образование ♦ Рязкото намаляване на броя на учениците в сферата на професионалното образование. Този проблем е до голяма степен демографски и засяга почти всички сектори на образователната система.

♦ Наличие на отпадащи ученици от професионалните училища и на такива, завършващи с ниска квалификация. И двете групи са силно податливи на дългосрочна безработица.

♦ Ниска ефективност на системата. Броят на учителите в системата на професионалното образование се увеличава без отчитане на демографските тенденции в страната. Не се използват възможностите за обединяване на училища и оптимизиране на училищната мрежа. Критериите за оптимизиране все още са неясни и недостатъчно обвързани с усилията, полагани в общообразователните училища.

♦ Трудности при оценка на качеството на системата. Националната агенция за професионално образование не осигурява постигане на качество в повечето направления на професионалното образование. Не съществува единна система за измерване и оценка на състоянието на професионалното образование. Системата за оценяване на завършващите ученици в момента не дава възможност да се оцени в перспектива развитието на професионалното образование в България и да се сравни с това на ЕС.

♦ Липса на балансираност в програмите за обучение. Общообразователните предмети най-често се преподават в първите няколко години от обучението в професионалните училища, оставяйки последните години на професионална подготовка. По този начин възможностите на учениците от професионалните училища за продължаване на образованието във висшите училища са по- ограничени.

Продължаване на реформите в системата на професионалното образование и обучение Реформата към настоящия момент постига съвсем незадоволителни резултати, като причините за това са комплексни. Те следва да се търсят не само в икономическото развитие на страната. Трябва да се подчертае, че прилагането на реформата изисква включване на квалифицирани служители от съответните институции в областта на образованието и науката, които да я доведат до край. Необходимо е тясно сътрудничество между Министерство на образованието и науката и Министерство на труда и социалната политика, както и на подчинените им институции, за да се определят съгласувани приоритети за развитие на човешките ресурси в областта на професионалното образование. Институционалният капацитет би могъл да бъде засилен с помощта на различни инструменти и програми (например от страна на ЕС, Световна банка и др.).

Основният проблем обаче е, че липсва воля на всички управленски равнища за цялостно реформиране на системата с цел постигане на качествено професионално образование, съобразено с изискванията на съвременния трудов пазар.

42