Раздел 8.3 Ефективност на разходите за образование – основни показатели за измерване и сравнение с други страни

8.3. Ефективност на разходите за образование – основни показатели за измерване и сравнение с други страни Недостатъчният размер на разходите за образование съвсем не е единствената причина за тежкото състояние в този сектор. Съществен фактор за ниското качество на образованието е неефективното използване на разполагаемите ресурси. Таблица 29 е пример за това – през последните няколко години над 95 % от публичните разходи за образование спадат към групата на текущите разходи. Което означава, че средства за капиталови ремонти и оборудване почти не се отделят. Около 70-75 % от текущите разходи за финансиране на учебните заведения в системата на средното образование се 76

Публични разходи за · образование като % от БВП

Средно образование · Всички нива на образование

Австралия · 3.5 · 4.8

Австрия · 4 · 6.3

Белгия · 3.5 · 5.2

Канада · 3.7 · 5.7

Дания · 4.9 · 8.3

Финландия · 3.8 · 6.2

Франция · 4.2 · 6

Германия · 3 · 4.6

Гърция · 2.3 · 3.5

Ирландия · 3.3 · 4.5

Италия · 3.5 · 4.9

Япония · 2.8 · 3.5

Холандия · 3.1 · 4.9

Нова Зеландия · 4.9 · 7.2

Норвегия · 4.6 · 7.7

Португалия · 4.3 · 5.7

Испания · 3.3 · 4.5

Швеция · 5.3 · 8

Швейцария · 4.1 · 5.5

Великобритания · 3.4 · 4.9

САЩ · 3.4 · 5.1

Средно · 3.8 · 5.6

насочват за изплащане на заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на персонала,.

Т.е. съществуващата структура на разходите е силно негативна – тя осигурява само функционирането на системата като такава, но не и условията за качествено обучение, както и развитието и усъвършенстването на сектора. При такава структура на разходите образователната система в България в краткосрочен план няма да постигне съответствие с тенденциите в развитието на сектора в страните от ЕС. Съответно работната сила в страната трудно ще отговори на потребностите на европейския пазар на труда.

Първата стъпка към справянето с този проблем е оптимизирането на сектора на образованието в две направления – първо, по отношение на училищната мрежа и второ, по отношение на числеността на персонала. Продължаващият спад в броя на населението в училищна възраст предоставя възможността да бъдат намалени разходите за покритие на образованието и да започне дълго отлагания процес на повишаване качеството на образованието и модернизиране на сектора. Въпреки това, досега в средното образование тази възможност не се използва. Продължава изкуственото поддържане на много малки училища вместо обединяването на няколко такива училища в едно, което ще освободи достатъчно средства за подобряване осигуреността с ресурси и повишаване на качеството на образователния процес. Отчита се сложността на този процес, но комплицираните многофакторни въздействия не следва да бъдат оправдание за бездействието на компетентната администрация в толкова продължителен период.

Оптимизирането на училищната мрежа ще има като последващ резултат и оптимизацията на числеността на персонала в системата. Това е вторият тежък проблем по отношение ресурсната ефективност в системата. Липсата на стимули за намаляване на персонала, паралелно с намаляване броя на учениците доведе до допълнително увеличаване на дела на разходите за заплати в системата на образованието и до изтласкване на разходите за издръжка и капиталовите разходи до много ниски нива. Така вътрешните движещи сили на образователната система в настоящия момент са насочени предимно към запазване на числеността на преподавателския състав, т.е. към входа, а не към качеството на продукта – учениците и повишаване тяхното равнище на подготовка, т.е. към изхода.

Обобщено отражение на описаните дотук тенденции представлява съотношението ученик/учител, което е основният показател за ресурсна ефективност в системата на образованието. Както се вижда в таблица 31 през последните години това съотношение е далеч под нивата за страните от ОИСР.

Таблица 31. Средни съотношения ученик на 1 учител по образователни нива Източник: ОИСР и НСИ 77

Съотношения · ученици · на 1 учител

основно · средно · висше

България (1990) · 15.0 · 14.3 · 8.0

България (2000) · 13.1 · 11.3 · 10.4

България (2001) · 13.1 · 11.0 · 9.9

България (2002) · 13.5 · 11.0 · 11.5

България (2003) · 14.0 · 12.0 · 11.4

Средно за ОИСР · 18.0 · 14.6 · 15.3

Графика 7. Съотношения ученици на 1 учител за България по степени на образование 19.0 л е ти 14.0 ч У /к 9.0 и н е Уч 4.0 -1.0

1990 2000 2001 2002 2003 основно средно висше Трябва да се има предвид, че данните посочени в таблицата са съгласно официална информация на НСИ. Реалните показатели за България са по-ниски с около 10-15 %.

Причината е, че доскоро липсваше информационна система за броя на учениците в страната и това създава възможност за някои недобросъвестни действия като записване на един ученик в няколко училища, неотписването на учениците при смяна на училищата, записването в училище на деца, които не съществуват. Така изкуствено се завишава броя на учениците и съответно и стойностите на наблюдаваното съотношение.

Но дори официалната информация е достатъчно показателна. Според таблица 31 съотношението ученик/учител основното образование у нас е с 25 % по-ниско от това в страните от ОИСР, в средното образование – с 21.7 %, а във висшето – с 24.8 %. И докато университетите са автономни и до голяма степен могат сами да определят числеността на преподавателския си състав, то в средното образование МОН провежда кадровата политика и определя числеността на персонала. А резултатите показват, че се допуска твърде висока численост в средното образование, което понижава ефективността на вложените в сектора ресурси. Ако числеността на преподавателския състав у нас се приведе в рамките на стандартите за страните от ОИСР, това ще доведе до икономия на средства за заплати от минимум 20-30 % от сегашното равнище. Разбира се тези средства трябва да останат в системата и да се използват за подобряване на материалната база и повишаване заплатите на оставащите учители. Това ще подобри условията за обучение и ще даде допълнителни стимули на учителите да изпълняват своите задължения. Редица изследвания дори показват, че качеството на обучение се покачва до достигане на съотношение ученик/учител от 25 : 1.

Има още един обезпокоителен факт относно ефективността на разходите за образование.

По неофициални данни разходите, които домакинствата отделят за образование възлизат на около 600 млн.лв. Това са в голямата си част разходи за курсове и индивидуални уроци, на които родителите са принудени да записват своите деца, за да могат те да попълнят пропуските си от училище и да получат повече и по-качествени знания. Следователно съществува една допълнителна загуба на ефективност от некачественото функциониране на образователната система – средствата, които се отделят в системата не изпълняват своята цел.

Горната констатация се потвърждава и от международните изследвания на знанията на учениците в рамките на средното образование. Данните от две от тези изследвания – TIMSS и PISA показват, че през последните 5-10 години качеството на образованието в България непрекъснато спада. В областите четене, математика и естествени науки резултатите на българските ученици са под средните за страните в изследването.

Единственият положителен факт е, че сравнено с БВП на глава от населението, 78

представянето на българските ученици е над средното в сравнение с другите държави със сходна степен на икономическо развитие.

Таблица 32. Представяне на учениците в областите четене, математика и естествени Американски долари по паритет на покупателните сили Източник: TIMSS, PISA Анализът на ефективността може да се сведе и на по-ниско ниво като се изследват различните групи училища.