Раздел 9.1 Качество на програмите за обучение – учебни планове, изучаване на чужди езици

9.1. Качество на програмите за обучение – учебни планове, изучаване на чужди езици Качеството на учебните планове е един от най-важните компоненти в образователната система, оказващ пряко влияние върху съвкупната оценка на ефикасността й. В България основните нормативни актове, касаещи структурата, съдържанието и разработването на учебния план са Закона за народната просвета, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и Наредба No. 6 от 28.05.2001 г. за разпределение на учебното време за достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и степени на образование.

Учебният план се разработва от всяко училище и обхваща три вида подготовка:

задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема. Задължителната подготовка осигурява постигането на общообразователния минимум.

Общообразователният минимум е основата на общообразователната подготовка, която се осъществява чрез изучаването на учебни предмети, групирани в 8 културно-образователни области: български език и литература; чужди езици; математика и информатика; социални науки, природни науки; изкуства; бит и технологии; физическа култура и спорт.

Таблица 35. Разпределение на часовете в задължителната програма Задължителноизбираемата подготовка (ЗИП) осигурява допълнително обучение по горепосочените предмети или по други предмети в съответствие с интересите и индивидуалните възможности на учениците и с възможностите на училището. В задължителноизбираемата подготовка се включва изучаването на майчиния език, религия и хореография. Наред със задължителната подготовка тя формира задължителните учебни часове, като съотношението между задължителната подготовка и ЗИП е различно за различните етапи на образованието.

Свободноизбираемата подготовка осигурява обучение в области и класни и извънкласни дейности, предложени от училището и избрани от учениците. Тя не е задължителна за учениците и е с продължителност до 4 учебни часа седмично.

Учебният план съдържа:

1. наименованията на учебните предмети, включени в задължителната, задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка;

2. разпределението на учебните предмети по класове;

3. годишния и седмичния брой часове за изучаването на учебните предмети;

86 Класове

Предмет · I-IV · V-VIII · IX-XII · общо I-XII

Български език и литература · 32.91 · 18.52 · 17.25 · 22.7

Чужди езици · 9.48 · 15.74 · 12.87 · 13.03

Математика и информатика · 17.62 · 14.81 · 16.09 · 16.03

Социални науки · 4.11 · 11.11 · 23.68 · 12.18

Природни науки · 4.15 · 13.89 · 14.47 · 10.99

Изкуства · 16.44 · 12.96 · 3.22 · 11.52

Бит и технологии · 4.70 · 4.63 · 0 · 3.45

Физическа култура и спорт · 10.59 · 8.34 · 12.42 · 10.1

100.00 · 100 · 100 · 100

4. график на учебната година;

5. описание на организацията на обучението в съответното училище.

Учебният план е съобразен с интересите на учениците и с възможностите на училището.

Приема се от педагогическия съвет и се одобрява от началника на инспектората и от министъра на образованието.

Законът за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план поставя началото на нов, основаващ се на стандартите подход към учебния план. Целта е да се създадат рамки вместо детайлни инструкции и минимални изисквания необходими за осигуряване на еднакво качество на образование на учениците, като същевременно се разширят възможностите на училищата да определят в детайли елементите на системата, които да осигурят това качество. Законът за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план насърчава интердисциплинарните връзки между предметите и позволява на училищата избор според техния профил, но минималният брой на часовете и предметите трябва да отговаря на общообразователния минимум. Общообразователният минимум е дефиниран като “задължителни знания и умения необходими за успешното представяне на децата в следващата образователна степен”, т.е. тук се набляга повече на придобиването на знания и умения, необходими за следващите образователни степени, а не на достигането на определено ниво на знания в рамките на настоящата образователна степен.

Българският учебен план след неговото обновяване през последните години отново е с високи изисквания по отношение на обема и нивото на знанията. Стремежът към успех и високи очаквания трябва да бъдат запазени, но трябва да се има предвид, че учебният план е пренатоварен, с ориентация към добрите ученици с високи академични постижения и отделя твърде малко внимание на практическата страна на обучението и на 11 подготовката на учениците за един променлив свят. Голяма част от учебните планове страдат от прекалено високата степен на академизъм.