Раздел 9.1.1 Изучаване на чужди езици

9.1.1. Изучаване на чужди езици Важен компонент в образователната система е обучението по западни езици (табл. 36), чрез което се гарантира повишаване образователното ниво на учениците. Изучаването на западни езици трябва да отговаря на съвременните нужди на обществото като цяло и в частност на специфичните изисквания на пазара на труда. За съжаление липсват данни за качеството на обучение в училищата. В събираната информация се установяват пропуски на ниво обикновена регистрация на броя ученици по всяка една езикова дисциплина както и на тези, които не изучават чужд език.

Таблица 36. Ученици, изучаващи западен език в училищата Източник: Статистически годишник , Национален статистически институт 11 ОИСР, Тематичен преглед на националната образователна политика, 2002 87

Учебна година · Английски език · Немски език · Френски език · Испански език · Други · Неизучаващи чужди езици

1998/99 · 384 781 · 126 559 · 104 951 · 10 278 · 2 619 · 438 244

1999/00 · 423 036 · 139 908 · 105 983 · 11 514 · 2 856 · 396 996

2000/01 · 479 209 · 155 272 · 109 704 · 14 010 · 2 630 · 322 123

2001/02 · 514 166 · 160 438 · 102 695 · 15 192 · 2 978 · 279 961

2002/03 · 532 775 · 167 428 · 94 400 · 17 780 · 3 145 · 274 711

Данните от таблицата към 2002/2003 г. показват значително увеличение в броя на изучаващите западни езици спрямо 1998/1999 г. Най-голямо е увеличението на изучаващите английски език за последните 10 години – през учебната 1990/1991 г.

английски език са изучавали 233 581 ученици – едва 60 % спрямо 2002/2003 г. При немския и френския език има намаление спрямо 1990/1991 г. - съответно с 11.30 % и 69.62 %.

Очевиден е нарасналият интерес към английския език, който се компенсира частично от намаления брой ученици по другите учебни дисциплини.

Прави впечатление, че учениците неизучаващи чужди езици са все по-малко. За последните 5 години те са намалели със 163 533. Учениците в общообразователните училища, неизучаващи нито един западен език, са 25.31 %. Това равнище е неприемливо високо от гледна точка на изискванията на пазара на труда. Реално спрямо общия брой на учениците този показател има още по-висока стойност, тъй като някои от учениците, включени в проучването, изучават повече от един западен език. В тази връзка е необходимо да се разработи специална програма за засилване изучаването на западни езици сред учениците. Един от най-съществените проблеми в това отношение е привличането на достатъчно преподаватели. В непрофилираните общообразователни и в професионалните училища обучението по западни езици е на ниско ниво или липсва както поради трудности с намирането на преподаватели, така и поради установените ниски стандарти за езиково обучение в тези училища. Правоспособните преподаватели по западни езици нямат мотивация да работят в системата на средното образование.

В същото време засилената подготовка по езици е част от процеса на присъединяване към Европейския съюз. Евросъюзът е поставил задължителна рамка на чуждоезиковото обучение, според която в училищата трябва да се изучават минимум два чужди езика.

Поради това от учебната 2003/2004 г. стартира проект за ранно чуждоезиково обучение.

Въведен е нов учебен план за второкласниците, включващ изучаването на чужд език с хорариум минимум 2 часа седмично. Изучаването на втори чужд език се въвежда още в пети клас. Ранното чуждоезиково обучение, обаче, среща един сериозен проблем – ограничаване възможността за избор на учениците. Второкласниците масово желаят да изучават като първи чужд език английски, но поради споменатите по-горе причини – ниско заплащане на труда и други по-атрактивни възможности за реализация – училищата страдат от недостиг на квалифицирани учители по английски език. В резултат се наемат на работа неправоспособни кандидати – 25 % от учителите по английски във втори клас през изминалата година не са притежавали необходимата квалификация. Делът на неправоспособните учители по останалите чужди езици е значително по-нисък.

Проблемът с липсата на правоспособни педагози допълнително се задълбочава и от тяхното неравномерно разпределение в страната. Най-висок е делът на неправоспособните учители в Търговищка (58.3 %) и Разградска (57.3 %) област, а най- малък в областите Ловеч (4.1 %) и Пловдив (4.7 %). Тук отново се проявява една основна слабост на българската образователна система – невъзможността й да осигури равни и високи стандарти на обучение на всички ученици.