Раздел „Основни акценти“ ОСНОВНИ АКЦЕНТИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПАРАМЕТРИТЕ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА ЗА 2016 г

Основните акценти, които се откроиха в хода на бюджетното изпълнение през 2016 г.

са свързани, от една страна, със значителното подобрение на параметрите по изпълнението на данъчните, вкл. осигурителните приходи по националния бюджет, и от друга – с по-ниското от планираното с програмата за годината усвояване на разходите. Тези развития доведоха до формирането на превишение на приходите над разходите (излишък) по консолидираната фискална програма в размер на около 1,5 млрд. лв., което се случи за първи път след 2008 г. По този начин спрямо годишния план бюджетното салдо отчита кумулативно подобрение в размер на близо 3,3 млрд. лв. Това подобрение, заедно със спестения буфер във връзка с проведения през годината преглед на качеството на активите в банковия сектор доведоха до акумулирането на безпрецедентен по размер ресурс във фискалния резерв, който към края на декември 2016 г. възлезе на 12,9 млрд. лв.

Благодарение на средствата на разположение във фискалния резерв през 2017 г.

успешно бе изплатено падежирало плащане по емисия ДЦК на международните финансови пазари в размер на около 1,85 млрд. лв. без да се налага емисия на нов външен дълг. По този начин съотношението държавен дълг към БВП към края на 2017 г. ще отчете значително подобрение.

Силното представяне на публичните финанси през годината бе оценено положително в редица документи на Европейската комисия и други международни институции, като то бе и сред основните причини за повишената перспектива пред кредитния рейтинг на България, присъдена от две от водещите рейтингови агенции през юни 2017 година.

Изпълнението на годишните разчети за приходите и помощите по КФП е 102,9 на сто.

Положителните тенденции в приходната част на бюджета се проявиха още от самото начало на годината, като през следващите месеци те бяха затвърдени и в годишен план постъпленията по КФП превишават плана за годината с над 0,9 млрд. лв. Съпоставено с 2015 г. данъчните и неданъчните приходи нарастват с 2,5 млрд. лв. (8,8 %), като данъчните приходи (вкл. приходите от социално и здравноосигурителни вноски) нарастват с над 2 млрд. лв. (8,2 %), а неданъчните приходи и помощите с 0,454 млрд. лв. (12,2 %). Постъпленията от помощи също надвишават плана за годината, но съпоставено с предходната година се отчита намаление, поради базов ефект в 2015 г., свързан със сроковете за финализиране на плащанията по проектите по оперативните програми и фондовете на ЕС за програмния период 2007-2013 г. Отнесено към БВП приходите и помощите по консолидираната фискална програма нарастват от 36,4 % от БВП за 2015 г. на 36,7 % от БВП за 2016 г., което представлява увеличение с 0,3 процентни пункта.

Факторите, допринесли за подобрението в приходната част, са свързани основно с ускоряването на икономическия растеж през 2016 г., а също така и с предприетите мерки от приходните администрации във връзка с повишаване на събираемостта на приходите, борбата с контрабандата и избягването на данъчно облагане, включително и съвместните действия от страна на НАП и Агенция „Митници“ с Министерството на вътрешните работи, ДАНС и прокуратурата. Активните мерки за „изтласкване на светло“ на оборотите от сивия сектор на икономиката чрез засилен фискален контрол, включително и контрол в реално време на фискалните устройства на търговците в страната, мерките за засилване на контрола при търговията с акцизни стоки, борбата с контрабандния внос, както и противодействието на опитите за данъчни нарушения и измами са само част от тези усилия. Системното прилагане на тези мерки оказа дисциплиниращ ефект и натиск върху сивата икономика. Освен мерките на приходните администрации, благоприятен ефект върху приходите оказа и подобрението при повечето макроикономически индикатори спрямо заложеното в макрорамката на ЗДБРБ за

2016 г. Това подобрение е свързано основно с по-благоприятната от очакваното външна среда и по-високото вътрешно търсене.

Отчетеният размер на разходите по КФП показва по-ниско изпълнение през 2016 г. в сравнение с предходни години. Съпоставено с годишните разчети общо разходите и вноската в бюджета на ЕС представляват 93,3 на сто от плана, като това е свързано основно с по-ниското усвояване на планираните капиталови разходи и капиталови трансфери. В структурно отношение по-ниско усвояване на планираните разходи се отчита по сметките за средства от ЕС, което се дължи основно на забавеното стартиране на процедурите за кандидатстване и изпълнение на проектите по новия програмен период 2014-2020 г., административни трудности и други. Следва обаче да се отбележи, че съпоставен с параметрите при договарянето и разплащането на проектите към същия етап на изпълнение на оперативните програми за предходния програмен период (2007-2013 г.), текущият размер на договорените и усвоени средства от ЕС за новия програмен период е значително по-добър. Данните на Единния информационен портал „Структурни фондове на ЕС“ показват, че общо договорените средства по Оперативните програми за програмния период 2007-2013 г. към края на 2009 г.

(третата година от първия програмен период) са представлявали 23 на сто от бюджета на програмите, а разплатените средства – едва 2,6 на сто. За сравнение, по данни от Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020, договорените към 31.12.2016 г. средства по оперативните програми за настоящия програмен период 2014-2020 г. представляват 28,5 на сто от бюджета на програмите, а разплатените средства – 7,6 на сто. Отчитайки тези данни, може да се направи извода, че на етапа на планиране са заложени твърде амбициозни разчети за усвояването на средствата по сметките от ЕС за 2016 г. и поради тази причина заложените параметри не са постигнати.

Едновременно с усилията за ускоряване на работата по проектите по европейските програми и фондове, приоритет в разходните политики през годината бяха и социалните отговорности на държавата. През месеците април и декември на пенсионерите с най-ниски пенсии бяха изплатени т. нар. великденска и коледна добавка, като необходимият ресурс в размер на 98,9 млн. лв. бе осигурен от държавния бюджет без да се влошава салдото по него.

По-високите приходи от здравноосигурителни вноски позволиха да бъде финансиран очерталият се недостиг в края на годината по бюджета на НЗОК.

В следствие на отчетените добри параметри по изпълнението на приходите по националния бюджет и по-ниското от планираното изпълнение на разходите бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към 31.12.2016 г. е излишък в размер на 1 468,1 млн. лв. (1,6 % от прогнозния БВП) при планиран при съставянето на бюджета дефицит в размер на 1 800 млн. лева. Салдото по КФП се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 759,2 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 2 227,3 млн. лв. За сравнение за предходната 2015 г. бе отчетен дефицит по КФП в размер на 2 485,2 млн. лв.

(2,8 % от БВП), което означава, че като относителен дял в БВП бюджетната позиция за 2016 г. се подобрява с 4,4 процентни пункта.

Отчитайки доброто фискално представяне на България и базирайки се на пролетната макроикономическа прогноза на Европейската комисия и прогнозата за разходите, свързани със застаряването на населението в отделните държави, в Оценката на Конвергентната програма на България от май 2017 г. страната ни е оценена с ниска степен на риск по отношение на средносрочната и дългосрочната фискална устойчивост на публичните финанси.

Оценява се, че пълното изпълнение на фискалните цели в Конвергентната програма на Република България 2017-2020 г. за целия програмен хоризонт ще осигури ясно изразена тенденция на намаление на нивото на държавния дълг на сектор „Държавно управление“(ЕСС 2010), изчислен като относителен дял в БВП. Това отново потвърждава, че България води последователна и дисциплинирана фискална политика, насочена към осигуряване на устойчивост на публичните финанси.

Основни параметри по консолидираната фискална програма за 2016 г.