т. 3 Основни бюджетни параметри към края на полугодието на 2017 г.

3. Основни бюджетни параметри към края на полугодието на 2017 г.

Параметрите по изпълнението на данъчните и осигурителните приходи през първите шест месеца на 2017 г. за поредна година отчитат подобрение спрямо отчетените за същия период на 2016 г. Благоприятните развития при повечето макроикономически индикатори и най-вече при вътрешното търсене, износа на стоки и услуги и пазара на труда, както и мерките за повишаване на събираемостта на приходите, са сред основните фактори за по-високите приходи. Постъпленията от осигурителни вноски, както и приходите от преки и косвени данъци нарастват значително спрямо полугодието на 2016 г., с което данъчните постъпления като цяло нарастват в номинално изражение с 1 049,5 млн. лв. (7,8 %). Ръст спрямо предходната година се отчита при всички основни данъци с изключение на постъпленията от акцизи. По- ниските постъпления от акцизи през първите шест месеца на 2017 г. се дължат от една страна на нормативно определеното увеличение на минималните акцизни ставки при цигарите, които предизвикаха промяна в търговската политика на икономическите оператори и запасяването им с акцизни бандероли при по-ниските ставки в края на

2016 г., а от друга страна на по-високите приходи през юни 2016 г., в следствие на реализираното повторно презапасяване в средата на 2016 г., предизвикано от предвидените в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия специални изисквания за етикетиране и опаковане. Очакванията са в следващите месеци забавянето при приходите от акцизи да бъде преодоляно, тъй като запасите от цигари с бандероли от 2016 г. са изчерпани, а ефектът от сменените опаковки през 2016 г. ще бъде неутрализиран. Изпълнението на годишните разчети за групата на данъчните приходи е добро, като към полугодието са постъпили 51,9 на сто от разчетите на данъчните приходи за 2017 г. Неданъчните приходи остават близки до отчетените за първите шест месеца на 2016 г., докато при постъпленията от помощи се отчита намаление основно поради базов ефект в 2016 г., свързан с възстановени в началото на

2016 г. разходи от ЕК към България, извършени в края на 2015 г., когато бе пикът на плащанията по проектите по предходния програмен период 2007-2013 г. Поради тази причина общите приходи и помощи по КФП са номинално по-ниски от отчетените към полугодието на 2016 г., но ако се елиминира влиянието на европейските средства на съпоставима база приходите по националния бюджет отчитат номинален ръст от 6,5 на сто.

Изготвените прогнози на база на отчетените параметри към момента очертават по- добро от планираното изпълнение на данъчните приходи, вкл. приходите от осигурителни вноски в годишен план. Очаква се приходите от корпоративни данъци, ДДФЛ, косвени данъци и др., както и постъпленията от осигурителни вноски да надвишат разчетите за годината. Тук е важно да се отбележат и усилията на приходните администрации за повишаване събираемостта на приходите. Системното прилагане на тези мерки оказва дисциплиниращ ефект и натиск върху сивата икономика.

Параметрите по разходите се развиват съобразно разчетите към ЗДБРБ за 2017 г.

Традиционно, усвояването на разходите през първото полугодие е по-ниско - разходите по КФП, включително вноската в общия бюджет на ЕС, за първите шест месеца на

2017 г. представляват 42,8 на сто от планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2017 г. Това се дължи основно на изместване на голяма част от инвестиционните разходи за последното тримесечие на годината. Неравномерното усвояване на капиталовите 11

разходи е обективно обусловено от календара на строителния сезон, като изпълнението на повечето инфраструктурни проекти се извършва през летните месеци и разплащането за извършената работа се концентрира в последното тримесечие на годината. Голяма част от инфраструктурните проекти се изпълняват и отчитат по сметките за средства от ЕС, което обуславя и по-ниското усвояване на разходите при европейските средства. Същевременно, необходимият допълнителен ресурс за обезпечаване на приоритети от управленската програма на новоизбраното правителство, свързани с увеличение на възнагражденията в системата на образованието от септември и увеличение на минималната пенсия на две стъпки от юли и октомври, на база на изготвените разчети, ще бъде за сметка на преструктуриране на разходите по държавния бюджет, както и за сметка на преизпълнение на приходите по бюджета на ДОО, с което в годишен план няма да се влоши салдото по КФП.

Вследствие на отчетените добри параметри по изпълнението на приходите по националния бюджет и традиционно по-ниското усвояване на разходите през първото полугодие на годината, бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към

30.06.2017 г. е излишък в размер на 1 745,8 млн. лв. (1,8 % от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 1 777,2 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 31,4 млн. лева. Бюджетният излишък по КФП е по- нисък от отчетения към полугодието на 2016 г., основно поради посочения базов ефект при приходите от помощи, като при елиминиране влиянието на сметките за средства от ЕС превишението на приходите над разходите по националния бюджет през настоящата година отчита подобрение.

Факторите за формирането на отчетения излишък по КФП са от една страна доброто изпълнение на приходите, и от друга - традиционно по-ниското усвояване на разходите през първото полугодие на годината. Предвид спецификата на данъчния календар, както и поради изместването на значителна част от инвестиционните разходи за втората половина на годината, бюджетната позиция към полугодието би следвало да се приема като индикация, че предвиденият бюджетен баланс за годината ще бъде спазен, а при наличие на фискална възможност може да се очаква и подобряване на бюджетното салдо спрямо планираното за годината.

Благодарение на натрупания ресурс във фискалния резерв, включително и поради добрите фискални резултати за 2016 г. и първото полугодие на настоящата година, през месец юли 2017 г. бе извършено плащане по падежиращи еврооблигации на Република България в общ размер на 1 937 млн. лв. без да се налага страната да емитира нов външен дълг през 2017 г. С извършеното погашение държавният дълг на България се редуцира с 950 млн. евро - от 12,884 на 11,934 млрд. евро, което представлява спад в съотношението дълг към брутен вътрешен продукт с близо два процентни пункта съответно от 25,9 % на 24,0 %. По този начин разходите за обслужване на дълга ще бъдат редуцирани с 40,375 млн. евро годишно, какъвто е размерът на лихвените плащания по изплатените еврооблигации.

На база на изложеното може да се обобщи, че развитието на параметрите по приходите и разходите по консолидираната фискална програма към полугодието на 2017 г.

очертава възможност за подобрение на бюджетната позиция спрямо заложената цел с разчетите към ЗДБРБ за 2017 г., дефицитът по КФП да не надвиши 1,4 на сто от прогнозния БВП.

12

Предизвикателства при изпълнението на бюджета до края на годината ➢ Най-важните фискални предизвикателства се свързват основно с ускоряване усвояването на средствата по проектите, съфинансирани по програмите и фондовете на ЕС. Финансирането на разходните политики към момента не създава напрежение, но евентуалното изместване и концентриране на значителни по размер разходи по европейските програми и фондове в последното тримесечие на годината може да доведе до натиск върху бюджетната позиция на касова основа от гледна точка на периода, в който извършените сертифицирани разходи ще бъдат ефективно възстановени на България от ЕК .

➢ Отчетните данни към края на юни сочат наличие на просрочени задължения в някои министерства, ведомства и общини. Въпреки че при някои разпоредители с бюджет се отчита намаление на размера на просрочията, общият им размер не отчита сериозно подобрение. Добрата финансова практика предполага управлението на поемане на ангажименти да е съобразено с възможностите за разплащане на възникнали задължения по съответните договори и недопускане на просрочени задължения.