Раздел 1 СРЕДНОСРОЧНИ ЦЕЛИ НА ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА

1. СРЕДНОСРОЧНИ ЦЕЛИ НА ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА Провежданата последователна фискална политика през последните години дава надеждна основа за устойчивост на бюджетната рамка и възможност за определяне на бюджетните перспективи в средносрочен план.

През периода 2018-2020 г. правителството ще продължава да насочва своите усилия в подкрепа на запазване на икономическата и финансовата стабилност и за създаване на условия за икономически растеж в съответствие със заложените приоритети, цели и мерки в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г. В този контекст средносрочната перспектива се запазва по отношение на вече определените в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта на тази година цели за продължаване на фискалната консолидация. Показателно за устойчивостта на бюджетната рамка и реалистичността на провежданата фискална политика е придържането към целите за бюджетното салдо по КФП и към годишните консолидационни стъпки (като процент от БВП), които се запазват непроменени през последните години.

11 Табл. II-1: Основни показатели (% от БВП) КФП Отчет Програма Очаквано Прогноза Програма Прогноза Прогноза Прогноза Прогноза

2016 2017 изпълнение 2018 2018 2019 2019 2020 2020

2017 м. май м. май м. май

2017 г. 2017 г. 2017 г.

Приходи 36,1 38,4 35,0 36,8 36,2 36,4 35,8 36,4 35,5 Разходи 34,5 39,8 35,0 37,9 37,2 36,9 36,4 36,4 35,5 Бюджетно 1,6 -1,4 0,0 -1,0 -1,0 -0,5 -0,5 0,0 0,0 салдо По отношение на очакваното изпълнение за тази година се очаква подобрение на бюджетното салдо до балансирано спрямо предвидения в разчетите към ЗДБРБ за

2017 г. дефицит по КФП в размер на 1,4% от БВП. За това допринасят от една страна очакваното преизпълнение на данъчно-осигурителните приходи, и от друга – по- ниското от планираното изпълнение на разходите в годишен план, включително и по- ниските от планираните разходи по сметките за средства от ЕС. Тъй като 11 Поради закръгление (в млн. лв. и като процент от БВП) някои сумарни позиции в таблиците и графиките в актуализираната бюджетна прогноза 2018-2020 г. и приложенията към нея не се изчерпват от съставните им числа.

25

II. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2018–2020 Г.

неизпълнението на разчетите по разходите по сметките за средства от ЕС се отразява и в по-ниски от планираните постъпления от грантове от ЕК в частта на приходите от помощи, ефектът върху бюджетното салдо по сметките за средства от ЕС е близък до неутрален. Освен това основните показатели за очакваното изпълнение за 2017 г. са отнесени към актуалната оценка за БВП. В този смисъл очакваното изпълнение не изисква корекции на целите на дефицита и плановете за фискална консолидация в средносрочен план.

Настоящата актуализирана прогноза надгражда пролетната СБП за периода 2018-

2020 г., като при разработването на параметрите й е отчетен фискалният ефект освен от посочените по-горе актуални макроикономически прогнози и очаквания за изпълнението на Бюджет 2017, така и от следните фактори:

• Изготвена е реалистична оценка за изпълнението на мерки по приоритетите от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г., за които са включени разчети в бюджетната рамка;

• Прогнозните макроикономически и бюджетни разчети и допускания са съобразени с последната Пролетна прогноза на ЕК от месец май 2017 г., в която отново се препотвърждават постиженията и добрите перспективи за България в областта на бюджета и макроикономическото развитие, изразяващи се в продължаваща фискална консолидация и постигнатото намаление на дефицита на сектор „Държавно управление“ и постигане на висок икономически растеж.

Продължаващите положителни очаквания за икономическото развитие на страната, в т.ч. и на оценката за номиналния размер на БВП, залегнали в есенната макроикономическа прогноза, са отчетени при подготовката на актуализираната бюджетна прогноза, като наблюдаваните разлики при параметрите на основните бюджетни показатели за приходите и разходите по КФП, изразени като процент от БВП, спрямо прогнозите от пролетта на тази година се дължат и на новата оценка за номиналния размер на БВП за годините от периода.

В настоящата прогноза се запазват целите за дефицита, заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г., съответно за 2018 и за

2019 г. от 1,0% и 0,5% от БВП и достигане на балансирана бюджетна позиция през

2020 г. Запазването на политиката за постепенна консолидация е предпоставка за свеждането до минимум на потенциалното негативно въздействие на фискалната политика върху икономическия растеж.

При един от основните инструменти на фискалната политика – данъците в средносрочен план не се предвиждат значителни промени, като се запазва правителственият приоритет в областта на данъчната политика – ниски данъчни ставки. В прогнозата за приходите са отчетени потвърждаващите се и в настоящата есенна макроикономическа прогноза положителни тенденции за стабилизиране на националната икономика.

През прогнозния период при приходите по КФП се наблюдава тенденция за номинален годишен ръст за всяка от годините от периода, вкл. за 2018 г. спрямо очакваното изпълнение за 2017 г., дължащ се на засилените мерки за повишаване събираемостта на данъчно-осигурителните приходи и очаквано по-високия размер на приходите от помощите и даренията от чужбина.

Спрямо пролетната СБП за периода 2018-2020 г. също се отчита по-висок номинален размер на приходите за съответната година от периода. Ръстът логично е при данъчно– осигурителните приходи, дължащ се на приноса на по-добрите макроикономически 26

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2018-2020 Г. II.

очаквания и на актуализираната оценка за ефекта от някои дискреционни приходни мерки. В същото време изпълнението на мерките за намаляване на административната/регулаторната тежест влияят ограничително на ръста на неданъчните приходи.

Като процент от БВП при приходите се наблюдава тенденция за лек спад от 36,2% до 35,5% при актуализирана прогноза за периода 2018-2020 г., като същата тенденция се наблюдава и в пролетната прогноза, в която стойностите на показателите са по-високи в резултат на различните оценки за размера на БВП. В номинален размер приходите по КФП се увеличават, като от 38 213,9 млн. лв. за 2018 г. се очаква да достигнат

42 345,2 млн. лв. през 2020 г.

При разходите през прогнозния период се наблюдават тенденции, подобни на тези при приходите. Прогнозите са за номинален годишен ръст за всяка от годините от периода, вкл. за 2018 г. спрямо програмата за 2017 г., дължащ се на по-високия ръст на разходите за социални и здравноосигурителни плащания, за персонал и за пенсии, с който се обезпечава финансиране на приоритетните политики на правителството.

Спрямо пролетната СБП също се отчита ръст от 675 млн. лв. за 2018 г. и съответно по около 1,1 млрд. лв. за 2019 и 2020 г., дължащ се на включените разчети за финансирането на новите мерки от управленската програма.

В реални измерения (изразени като процент от БВП) при разходите също се наблюдава тенденция за спад от 37,2% до 35,5% при актуалната прогноза за периода 2018-2020 г.

По отношение на разходите се запазват тенденциите за ограничаване в резултат на мерки за повишаване на ефективността на публичните разходи в отделни сектори и на мерки за оптимизиране на предоставяните от администрацията услуги.

Настоящата прогноза показва номинален ръст на общите разходи, като от

39 313,9 млн. лв. за 2018 г. се очаква те да достигнат до 42 345,2 млн. лв. през 2020 г.

Разликата между разчетените средства за 2018 г. спрямо програмата за 2017 г.

представлява увеличение в размер на 2 544,2 млн. лв., но в реално изражение разходите намаляват с 2,6% от БВП. За 2019 г. спрямо 2018 г. се очаква номиналният ръст на разходите да възлезе на 1 450,9 млн. лв., което представлява намаление от 0,9% от БВП, а за 2020 г. спрямо 2019 г. ръстът е в размер на 1 580,4 млн. лв., което е намалениe с 0,8% от БВП.

При тези прогнози постигането на балансиран бюджет ще се осъществи на ниво на преразпределение на публичните разходи, значително по-ниско от максимално допустимото ниво на разходите по КФП - 40 на сто от БВП съгласно Закона за публичните финанси.

За целите на международните сравнения бюджетната рамка се представя освен по национална методология (по показатели на КФП на касова основа) и на базата на европейската методология ЕСС 2010 чрез показателите за сектор „Държавно управление“, като следва да се отбележи, че фискалните параметри отразяват по еднакъв начин фискалната политика.

Оценките за намаляващи рискове и стабилни перспективи за развитието на публичните финанси в България, които се отчитат в прегледите и анализите на Европейската комисия, на международните финансови институции и рейтингови агенции, са ориентир за реалистичността на целите на фискалната политика и на бюджетните прогнози.

27

II. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2018–2020 Г.

Направените от Европейската комисия оценки за бюджетната рамка и макроикономическите перспективи за България са добри.

Фискалната политика не е обект на корективните планове във връзка с процедурата за наличието на макроикономически дисбаланси.

Продължаващата фискална консолидация и прогнозата за постигане на балансиран бюджет през 2020 г. са предпоставка за намаляваща необходимост от дългово финансиране на бюджета и се очаква постепенен спад на съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП, което да достигне до ниво от 20,0% към края на периода.