Раздел 2 ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И МЕРКИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ФИСКАЛНИТЕ ЦЕЛИ ПО КФП ЗА ПЕРИОДА 2018-2020 Г.

2. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И МЕРКИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ФИСКАЛНИТЕ ЦЕЛИ ПО КФП ЗА ПЕРИОДА 2018-2020 Г.

Средносрочната перспектива се обвързва със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените фискални цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане към плавни и премерени консолидационни стъпки в рамките на 0,4-0,5% годишно за дефицита по КФП за периода 2018-2020 г.

База за разработването на настоящата актуализирана прогноза за периода 2018-2020 г. е очакваното изпълнение на бюджета за 2017 г., което показва, че се очертават възможности за постигане на подобрение на бюджетното салдо спрямо заложената цел с разчетите към ЗДБРБ за 2017 г. дефицитът по КФП да не надвиши 1,4 на сто от прогнозния БВП. Очакванията са в края на годината бюджетното салдо на касова основа да е балансирано, като за това допринасят от една страна очакваното значително преизпълнение на данъчно-осигурителните приходи, и от друга – забавянето при някои капиталови разходи.

Фискалните цели за периода 2018-2020 г. са запазени въпреки очакваното значително подобрение на бюджетното салдо на касова основа за 2017 г., като са отчетени предизвикателствата, свързани с невъзможността от рязко свиване на националните разходи, както и обвързването на разчетите по разходите за следващите три години с нереализираните през 2017 г. капиталови проекти с оглед необходимостта от ускоряване усвояването на средствата от ЕС.

В актуализираната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. целта за дефицита по КФП за 2018 г. се запазва на 1,0% от БВП в съответствие със заложената в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта на тази година. Планираното бюджетно салдо за 2019 и 2020 г. е съответно на нива от -0,5% от БВП и 0,0% от БВП.

Политиката по приходите запазва приоритетите си през последните години и е ориентирана към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата и насърчаване на инвестициите чрез запазване на ниски нива на данъчните ставки на корпоративните данъци и данъците върху доходите на физическите лица, ограничаване на данъчните измами и повишаване на макроикономическата и фискална устойчивост в дългосрочен план.

Основен акцент в работата на приходните администрации са дейностите, свързани с намаляването на дела на сенчестата икономика и подобряването на събираемостта на приходите, оптимизиране на контролната дейност, с оглед предотвратяване на щети за бюджета от злоупотреби и отклонение от данъчно облагане, стимулиране на 28

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2018-2020 Г. II.

доброволното изпълнение, инвестиционната активност и заетостта. От съществено значение са предприетите мерки за събиране на просрочените задължения и мерките за подобряване на условията за бизнес и привличането на инвеститори.

Прогнозите за постъпленията от данъци за 2018 г. и в средносрочен план показват нарастване, което е резултат както от положителната динамика на макроикономическите показатели, така и от законодателни мерки за борба с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, осъществяване на дейности за повишаване на събираемостта и подобряване на контрола.

Приходната част на бюджета в средносрочен план показва тенденция на намаление от 36,2% от БВП за 2018 г. до 35,5% от БВП през 2020 г.

Табл. II-2:Принос на основните приходни категории в консолидацията на бюджетния дефицит по КФП за периода 2018-2020 г.

Изменение Изменение Изменение Изменение Показатели 2018/2017 2018/2017 2019/2018 2020/2019 програма очакв.изп. пр.п. пр.п.

% от БВП пр.п. пр.п.

Приходи, помощи и дарения -2,2 1,2 -0,4 -0,3 Данъчно-осигурителни приходи -0,9 0,2 -0,1 -0,1 Преки данъци -0,1 0,1 0,1 0,1 Корпоративни данъци 0,0 0,0 0,0 0,0 Данъци върху доходите на физическите лица -0,1 0,0 0,0 0,0 Приходи на социалното и здравното осигуряване 0,1 0,3 0,0 0,0 Косвени данъци -0,8 -0,2 -0,1 -0,1 ДДС -0,2 0,0 0,0 0,0 Акцизи -0,6 -0,2 -0,1 -0,1 Мита и митнически такси 0,0 0,0 0,0 0,0 Неданъчни приходи -0,7 0,2 -0,6 -0,1 Други -0,7 0,2 -0,6 -0,1 Приходи от такси -0,2 0,1 -0,1 0,0 Приходи и доходи от собственост -0,1 -0,1 0,0 0,0 Глоби, санкции и наказателни лихви 0,0 -0,1 0,0 0,0 Постъпления от продажба на нефинансови активи -0,2 0,0 0,0 0,0 Приходи от концесии -0,2 0,4 -0,5 0,0 Други приходи -0,1 -0,1 0,0 0,0 Помощи и дарения -0,6 0,8 0,3 -0,1 Общите разходи по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39,8% от БВП по програма за 2017 г. до 35,5% от БВП през 2020 г., което представлява средногодишна консолидационна стъпка от около 1,4 пр.п. от БВП и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита. Намалението на разходите за 2018 г. в процент от БВП спрямо плана за 2017 г. се дължи основно на намалението на разходите по националния бюджет поради свиване на разходите за текуща издръжка, за социални плащания, за лихви и за капиталови разходи по националния бюджет.

29

II. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2018–2020 Г.

Табл. II-3:Принос на основните разходни категории в консолидацията на бюджетния дефицит по КФП за периода 2018-2020 г.

Изменение Изменение Изменение Изменение Показатели 2018/2017 2018/2017 2019/2018 2020/2019 програма очакв. пр.п. пр.п.

пр.п. изп. пр.п.

% от БВП Общо разходи и Вноска в бюджета на ЕС -2,6 2,2 -0,9 -0,8 Текущи нелихвени разходи -1,2 0,7 -0,7 -0,6 Персонал -0,1 0,1 -0,1 -0,1 Издръжка - общо -0,5 0,3 -0,2 -0,2 Стипендии 0,0 0,0 0,0 0,0 Субсидии и други текущи трансфери - общо 0,0 0,1 -0,2 -0,1 Социални и здравноосигурителни плащания -0,6 0,2 -0,2 -0,2 Пенсии -0,7 -0,1 -0,1 -0,1 Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата -0,1 -0,1 -0,1 -0,1 Здравноосигурителни плащания 0,2 0,4 0,0 0,0 Капиталови разходи -0,9 1,8 -0,2 -0,2 Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи -0,3 -0,2 0,0 0,0 Лихви -0,2 -0,1 0,0 0,0 Вноска в бюджета на ЕС 0,0 0,1 0,0 0,0 Бюджетно салдо (+/-) 0,4 -1,0 0,5 0,5 За 2019 и 2020 г. основен консолидационен принос за постигане на целите за касовия дефицит имат разходите, които намаляват съответно с 0,9 пр.п. и с 0,8 пр.п., най-вече поради свиване на разходите за персонал, за текуща издръжка, за социални плащания и за капиталови разходи по националния бюджет.