Раздел · Решение на Министерския съвет
Раздел 1 НАЦИОНАЛЕН ФОНД
Решение № 808 на Министерския съвет от 22 декември 2017 г. за одобряване на промени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г., одобрена с Решение № 654 на Министерския съвет от 2017 г., и за изменение на Решение № 286 на Министерския съвет от 2017 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2018 г., изменено и допълнено с Решение № 667 на Министерския съвет от 2017 г.Част VI. Управление на средствата от европейските фондове и програми за периода 2018-2020 г.
1. НАЦИОНАЛЕН ФОНД При планиране на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз са взети под внимание новите правила за програмен период 2014-2020 г., етапът на изпълнение на всяка една от програмите, особеностите на подпомаганите сектори, както и характерът и сроковете за реализация на отделните проекти. Анализиран е опитът от стартирането на програмен период 2007-2013 г. и направените изводи са отчетени при изготвянето на настоящите прогнози.
Оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, са насочени към изграждане на балансирана и устойчива транспортна система чрез развитие и модернизация на ключовата транспортна инфраструктура за връзки от национално, трансгранично и европейско значение, развитие на динамична икономика, конкурентоспособна на европейския и световен пазар, развитие на екологичната инфраструктура и подобряване, опазване и възстановяване на природната среда и биоразнообразието, икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план, социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера, като обхващат проекти с голям мащаб, реализируеми поетапно във времето с ангажиране на значителен финансов ресурс за тяхното изпълнение.
През планирания период се очаква да се реализират основната част от следните големи проекти по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г.:
Автомагистрала „Струма“, лот 3.1 и лот 3.3, „Рехабилитация на железопътната инфраструктура по железопътната линия Пловдив-Бургас - Фаза 2“ и „Разширение на метрото в София: Трета метролиния депо „Ботевградско шосе - бул. Владимир Вазов - Централна градска част - ж.к. „Овча купел“.
По-значимите проекти по ОП „Околна среда“ 2014-2020 г., чиято същинска реализация се планира за периода 2018-2020 г. са следните: „Интегриран воден цикъл Плевен - Долна Митрополия”, „Интегриран проект за подобряване на водния сектор в гр. Добрич - фаза 1“ и „Проект за рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа с изграждане на ПСОВ за гр. Асеновград, България“ и „Предоставяне на финансиране по приоритетна ос 2 „Отпадъци“ на ОП „Околна среда“ 2014-2020 г. за финансови инструменти“.
109
VI. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2018–2020 Г.
Оперативна програма „Региони в растеж” също се характеризира със сериозен размер на разходи за инфраструктура. Най-големите проекти, които ще бъдат реализирани със средства от програмата, са „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 г.“, Инвестиционен приоритет „Интегриран градски транспорт“ и Проект за подобрен достъп до спешна медицинска помощ по приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“.
Програмите, съфинансирани от Европейския социален фонд (ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г., ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ и ОП „Добро управление“) и Фонда за европейско подпомагане на най- нуждаещите се лица, са насочени към насърчаване на по-висока и по-качествена заетост и са свързани с борбата с безработицата сред уязвимите групи на пазара на труда, най-вече младежите и продължително безработните, намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване, осигуряване на достъп до качествено образование и изграждане на научен, изследователски и иновационен потенциал в Република България и не на последно място – укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса. Поради спецификата на изпълняваните мерки при такъв тип проекти, те се характеризират със сравнително по-бързо реализиране и съответно темп на усвояване на средствата и големия брой бенефициенти, към които те са насочени.
Двустранните програми за трансгранично сътрудничество (ТГС) по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) на Европейския съюз имат за цел преодоляването на общи предизвикателства, установени съвместно в граничните региони, като същевременно се засилва процесът на сътрудничество за целите на разширяването и цялостното хармонично развитие на Европейския съюз. Основните приоритети по тези програми са в областта на опазването на природата, устойчивото развитие на туризма и засилване на икономическото сътрудничество между хората и институциите в граничните региони. Същите се очаква да навлязат в етапа на същинското си изпълнение през 2018 г. с последващо увеличаване на разходите през следващите две години от прогнозния период.
По отношение на приходната част са взети предвид и промените в подхода за предоставяне на средства от страна на ЕК, а именно начинът и сроковете на предоставяне на предварителното финансиране, както и въведеното годишно уравняване на сметки, което ще оказва влияние на стойността на приходите през всички години от прогнозния период.
Съгласно приетите в края на 2013 г. регламенти в периода 2018-2022 г. ЕК ще превежда на държавите-членки годишно предварително финансиране, като за 2018 г. то е в размер на 2,75%, а за периода от 2019 г. до 2022 г. по 3% от европейската компонента в бюджетите на оперативните програми без резерва за изпълнение.
С Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета се въвежда и годишно уравняване на сметките с Европейската комисия на база представените от държавите-членки годишни счетоводни отчети, които се представят на ЕК до
15 февруари на година „n + 1”. В тези отчети се включва информация за изминалата счетоводна година, която обхваща периода от 1 юли на година „n – 1” до 30 юни на година „n“. Съгласно това правило ЕК ще възстановява текущо 90% от допустимите разходи, включени в изпратените от държавите-членки заявления за плащания, а останалата за възстановяване част ще си изчислява след приспадане на полученото годишно предварително финансиране и вече получените 90%. При годишното уравняване на сметките се взимат под внимание следните компоненти: общият размер 110
УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ И ПРОГРАМИ ЗА ПЕРИОДА 2018-2020 Г. VI.
на допустимите разходи, включени в исканията за плащане, изпратени до ЕК;
отписаните и възстановените суми; сумите, подлежащи на възстановяване към края на счетоводната година; неподлежащите на събиране суми, както и полученото годишно предварително финансиране. На база на изчисленията Комисията уравнява съответното годишно предварително финансиране и изплаща всяка допълнителна дължима сума в срок от 30 дни от приемането на годишните счетоводни отчети.
Изключително важно е да се отбележи, че всяко забавяне на темповете на извършване на разходи по програмите, съфинансирани със средства от ЕС, спрямо разчетените данни, би довело до намаляване размера на разходите, които се сертифицират към ЕК, което от своя страна ще се отрази в намаление на постъпленията към Република България през съответните години.