Раздел 3 ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2017 Г.

3. ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА

2017 Г.

Параметрите по изпълнението на данъчните и осигурителните приходи към края на деветмесечието на 2017 г. за поредна година отчитат подобрение спрямо отчетените за същия период на 2016 г.

Благоприятните развития при повечето макроикономически индикатори и най-вече при вътрешното търсене, износа на стоки и услуги и пазара на труда, както и мерките за повишаване на събираемостта на приходите, са сред основните фактори за по- високите приходи. Постъпленията от осигурителни вноски, както и приходите от преки и косвени данъци нарастват значително спрямо отчетените за същия период на 2016 г., като ръстът на данъчните постъпления като цяло в номинално изражение е

1 750,1 млн. лв. (8,7%). Ръст спрямо предходната година се отчита при всички основни данъци. Изпълнението на годишните разчети за групата на данъчните приходи е добро, като към септември са постъпили 78 на сто от разчетите на данъчните приходи за 2017 г.

Неданъчните приходи нарастват с 24,8 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на 2016 г., докато при постъпленията от помощи се отчита намаление основно поради базов ефект през 2016 г., свързан с възстановени в началото на 2016 г. разходи от ЕК към България, извършени в края на 2015 г., когато бе пикът на 29 Обхватът на показателя фискален резерв е в съответствие с § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.

плащанията по проектите по предходния програмен период 2007-

2013 г.

Изготвените прогнози на база на отчетените параметри към момента очертават в годишен план по-добро от планираното изпълнение на данъчните приходи, вкл. приходите от осигурителни вноски. Очаква се приходите от корпоративни данъци, ДДФЛ, косвени данъци и др., както и постъпленията от осигурителни вноски да надвишат разчетите за годината.

Параметрите по разходите се развиват съобразно разчетите към ЗДБРБ за 2017 г. Разходите по КФП, включително вноската в общия бюджет на ЕС, за деветте месеца на 2017 г. представляват 64,5 на сто от планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2017 г. От страна на изпълнението на сметките за средства от ЕС не се очаква те да окажат влияние върху бюджетното салдо по КФП.

Усвояването на разходите по сметките за средства от ЕС се очертава по-ниско от планираното с разчетите към ЗДБРБ за

2017 г., в резултат основно на забавяне при капиталовите разходи, което се дължи на ниското усвояване през началния етап на изпълнение на проектите по новия програмен период 2014-2020 г.

Вследствие на по-ниския размер на плащания по проекти, съфинансирани по програмите и фондовете на ЕС, се очаква и постъпленията от помощи в годишен план да бъдат по-ниски от планираните разчети. Следва обаче да се отбележи, че съпоставено с параметрите при договарянето и разплащането на проектите към същия етап на изпълнение на оперативните програми за предходния програмен период (2007-2013 г.), текущите параметри по договарянето и усвояването на средствата от ЕС за новия програмен период са значително по-добри. Предприети са допълнителни мерки за ускоряване усвояването на средствата по проектите, съфинансирани по програмите и фондовете на ЕС.

152

ПРИЛОЖЕНИЯ IX.

На база на изложеното може да се обобщи, че развитието на параметрите по приходите и разходите по консолидираната фискална програма към деветмесечието очертава възможност за подобрение на бюджетната позиция спрямо заложената цел с разчетите към ЗДБРБ за 2017 г., дефицитът по КФП да не надвиши 1,4 на сто от прогнозния БВП. Допускането е, че положителните тенденции в приходите ще се запазят през оставащите месеци до края на годината, като същевременно изпълнението на разходите ще остане по-ниско от разчетите в годишен план, главно поради оценката за по-ниско разплащане по европейските проекти, като може да се очаква постигането на балансирано бюджетно салдо по КФП на касова основа.

Очакваните по-добри фискални резултати за 2017 г. ще способстват за по-добър баланс на фискалния резерв спрямо разчетите и ще позволят стъпки за намаляване на държавния дълг.

В средносрочен хоризонт се предвижда България да продължи да следва благоразумна фискална политика, насочена към последователна фискална консолидация, засилване устойчивостта на българската икономика и неутрализиране в максимална степен на потенциалните рискове от вътрешните и външните дисбаланси.

153

ПРИЛОЖЕНИЯ IX.