Раздел 4.3 СЪПОСТАВКА НА ПРОГНОЗАТА ЗА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ С ТАЗИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

4.3. СЪПОСТАВКА НА ПРОГНОЗАТА ЗА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ С ТАЗИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В тази част се прави съпоставка между есенната прогноза на сектор „Държавно 14 управление“ за 2017-2018 г. с последната фискална прогноза на Европейската комисия от пролетта на текущата година. Следва да се имат предвид различните бази и измененията в макроикономическите сценарии, които обуславят и различия в основните фискални резултати. Като цяло прогнозите на ЕК са по-консервативни и до голяма степен се базират на сценарий без съществено изменение в политиките, което в известна степен обяснява различията. Освен това, в основния сценарий на сектор „Държавно управление“ са включени политиките, предприети от правителството съобразно неговата програма, след като прогнозата на ЕК беше публикувана.

14 Според методологията на ЕСС 2010 сектор „Държавно управление“ включва всички институционални единици, чиято роля е предоставянето на непазарна продукция за индивидуално и колективно потребление и/или преразпределението на национален доход.

39

II. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2018–2020 Г.

Фискалната политика на правителството, включително и във връзка с изискванията на Пакта за стабилност и растеж, се вмества в рамките на допустимите фискални ограничения.

Табл. II-11: Сравнение на бюджетната прогноза на МФ с прогнозата на ЕК Показатели 2016 2017 2018 Отчетни (млрд. лв.) МФ ЕК МФ ЕК данни

1. Данъци върху производството и вноса 14,4 15,3 15,0 16,0 15,6

2. Текущи данъци върху доходите, богатството и 5,0 5,6 5,2 6,0 5,4 др.

3. Социално-осигурителни вноски 7,4 8,4 7,9 9,2 8,3

4. Други приходи, вкл. приходи от продажби 5,5 4,7 5,6 5,4 5,9

5. Общо текущи приходи 32,3 34,0 33,6 36,6 35,2

6. Компенсация на наетите лица 8,5 9,1 8,9 10,0 9,2

7. Междинно потребление 4,5 4,8 4,9 5,2 5,1

8. Социални трансфери в натура 2,0 2,2 2,0 2,5 2,1

9. Социални трансфери без тези в натура 11,0 11,5 11,3 12,0 11,8

10. Лихвени разходи 0,8 0,8 0,8 0,7 0,8

11. Субсидии 1,3 0,9 1,0 1,1 1,1

12. Други текущи плащания 1,0 1,6 1,8 1,6 1,8

13. Общо текущи разходи 29,2 30,9 30,6 33,0 31,9

14. Брутни спестявания (5-13) 3,1 3,1 3,0 3,6 3,2

15. Капиталови трансфери, получени 0,5 0,6 1,4 1,2 1,6

16. Бруто образуване на основен капитал 2,5 3,5 3,9 4,5 4,2

17. Други капиталови разходи 1,2 0,3 0,9 0,2 0,9

18. Общо приходи (% от БВП) 34,9% 34,7% 36,3% 35,8% 36,6%

19. Общо разходи (% от БВП) 35,0% 34,7% 36,8% 35,7% 36,9%

20. Общ баланс (% от БВП) 0,0% 0,0% -0,4% 0,0% -0,3% Източник: ЕК, МФ, НСИ Сравнение на прогнозата на МФ с прогнозата на ЕК за 2017 г.

Различията между прогнозата за нивото на дефицита за 2017 г. на ЕК (0,4%) и оценката на МФ за балансиран бюджет са най-вече по отношение на приходите и се дължат основно на по-добрата икономическа среда и по-високата събираемост в сравнение с очакванията от началото на годината. Дефицитът в прогнозата на ЕК се постига при по- високи общи разходи (с 2,1 пр.п.) и по-високи общи приходи (с 1,6 пр.п.) в сравнение с прогнозата на МФ. Следва да се отбележи, че пролетната прогноза на ЕК за номиналния БВП за 2017 г. се базира на предварителните данни на НСИ за БВП за базовата година (2016 г.) и по-високи очаквания по отношение на усвояването на разходите, съответно възстановените средства по програмите, съфинансирани със средства от ЕС. Посочените по-горе разлики в прогнозите на ЕК и МФ в общите приходи и разходи като дял от БВП на сектор „Държавно управление“ за 2017 г. се дължат основно, от една страна на базов ефект от променената оценка за номиналния размер на БВП, и от друга – на очаквани по-ниски от планираните разходи, съответно приходи по сметките за средства от ЕС в есенната прогноза на МФ.

40

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2018-2020 Г. II.

По отношение на приходите очакванията на ЕК са за 0,9 млрд. лв. повече други текущи приходи спрямо очакваното изпълнение в прогнозата на МФ. По отношение на приходите от капиталови трансфери ЕК очаква по-високо изпълнение на приходите от европейските фондове с 0,8 млрд. лв. спрямо есенната прогноза на МФ. По отношение на останалите приходни категории ЕК залага в прогнозата си по-ниски от очакваните от МФ приходи, основно поради по-песимистичните прогнози за развитието на икономиката от началото на текущата година. Различията на МФ спрямо прогнозата на ЕК при данъчните приходи се дължат на по-доброто изпълнение при косвените и при преките данъци, както и при приходите от социалноосигурителни вноски през текущата година. Това се дължи на по-добрите макроикономически показатели в сравнение с пролетната прогноза на МФ, както и на повишаване събираемостта на приходите.

По отношение на разходите оценките на ЕК за публичните инвестиции са по-високи от прогнозата на МФ както за другите капиталови разходи със 616 млн. лв., така и при разходите за брутообразуване на основен капитал с 415 млн. лв. поради по-високо очаквано изпълнение на инвестициите с източник ЕС. Част от капиталовите разходи, планирани за 2017 г., бяха отложени за реализация през 2018 г., поради което пролетната прогноза на МФ по този елемент не се изпълни. По отношение на текущите разходи ЕК очаква по-високи разходи при другите текущи плащания с около 141 млн.

лв., при разходите за субсидии – със 106 млн. лв. и при разходите за издръжка – със 105 млн. лв. По останалите разходни категории ЕК е планирала по-ниско от очакваното от МФ изпълнение на разходите за 2017 г.

Сравнение на прогнозата на МФ с прогнозата на ЕК за 2018 г.

Според прогнозите на МФ за 2018 г. се очаква балансиран бюджет, докато според пролетната прогноза на ЕК се предвижда дефицит от 0,3%. Поддържането на балансиран бюджет през следващата година по оценки на МФ е обусловено от по- високото планирано ниво на приходите спрямо 2017 г. По-високите очаквани разходи спрямо 2017 г. са свързани с увеличение в инвестициите с оглед изпълнението на повече проекти. Въпреки това, Европейската комисия очаква консолидация на дефицита, основно от страна на приходите.

Прогнозата за приходите за 2018 г. на МФ е с 1,03 млрд. лв. по-висока от прогнозата на ЕК вследствие на предвидените по-високи данъчно-осигурителни приходи. Един от факторите за по-добрата прогноза е по-високата база от 2017 г. Също така прогнозите за заетостта бяха ревизирани нагоре във връзка с предприетите реформи в пенсионната система, а коефициентът на безработица в последната прогноза на МФ показва подобрение от средно 0,4 пр.п. спрямо пролетната прогноза на МФ за периода 2017-

2020 г.

Увеличение на приходите в прогнозата на МФ има и поради предвидените дискреционни приходни мерки – ефект от ръста в нивото на МРЗ и на заплатите в бюджетната сфера върху данъчно-осигурителните приходи. Прогнозата за неданъчните приходи и капиталовите трансфери за 2018 г. на МФ е по-консервативна спрямо прогнозата на ЕК за същия период.

Прогнозата за общото ниво на разходите на МФ за следващата година е по-висока в сравнение с тази на ЕК. По отделни елементи по-високи разходи спрямо прогнозата на ЕК се наблюдават при компенсацията на наетите, социалните трансфери и капиталовите разходи.

41

II. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2018–2020 Г.

След публикуването на прогнозата на ЕК през пролетта бяха оповестени от правителството нови мерки по отношение на увеличение на разходите за заплати в бюджетната сфера, нарастване на МРЗ и увеличение на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“, които са заложени в прогнозата на МФ за 2018 г.

Повишението при социалните разходи в сравнение с прогнозата на ЕК е основно поради увеличените средства, предвидени за финансиране дейността на НЗОК – основно за болнична помощ и за медицински изделия за домашно лечение, нарастване на минималната пенсия и промяна в условията за изчисляване на паричните обезщетения и помощи.

Прогнозите за разходите за брутообразуване на основен капитал на МФ за 2018 г. са по-оптимистични от тези в прогнозата на ЕК вследствие на очакванията за изпълнение на все повече проекти в хода на програмния период.

Прогнозата за междинното потребление за 2018 г. на МФ и ЕК се доближава, като в прогнозата на МФ издръжката нараства основно поради очаквания за увеличаване на разходите, финансирани с европейски средства и на разходите за материали и външни услуги на държавните предприятия в сектора.

42

Част III.

Приоритети на политиките и основни допускания за периода 2018-2020 г.