т. 1 Състояние на българската икономика през първата половина на 2018 г.

1. Състояние на българската икономика през първата половина на 2018 г.

➢ Брутен вътрешен продукт 1 През първото полугодие на 2018 г. брутният вътрешен продукт на България възлезе на 47 526 млн. лв., което представлява нарастване от 7,5% спрямо същия 2 период на 2017 г. Реалният растеж на БВП достигна 3,6% за първо и 3,4% за второ тримесечие. По компоненти растежът беше формиран изцяло от вътрешното търсене.

Крайното потребление нарасна съответно с 3,3% и 4,7% през първо и второ тримесечие. Повишаването на заплатите и на кредитите към домакинства подкрепи растежа на частното потребление, а по-високите правителствени разходи за заплати и издръжка се отразиха в нарастване на публичното потребление.

Инвестициите в основен капитал се повишиха с 7% през първо тримесечие и 4,4% през второ. Отчетената благоприятна динамика се дължеше както на частната, така и на публичната инвестиционна активност.

Износът на стоки и услуги нарасна с 4,4% през първо и 2,7% през второ тримесечие. Понижението на темповете спрямо отчетените през първата половина на

2017 г. се дължи основно на динамиката на износа към трети страни. Силното представяне на потреблението и инвестициите се отразиха в растеж на вноса на стоки и услуги от 4,6 % и за двете тримесечия на 2018 г. В резултат, нетният износ имаше отрицателен принос за растежа на БВП през полугодието.

Брутната добавена стойност нарасна в реално изражение с 3,4% през първо тримесечие и 3,1% през второто. Основен принос за растежа, отчетен през първо тримесечие, имаха услугите, следвани от промишлеността и строителството. За периода април-юни растежът на оборота в търговията на дребно се ускори, което се свързва и с по-добро представяне на сектора на услугите през второ тримесечие. В същия период, динамиката на промишленото производство и строителната продукция сочат към по-слаб растеж на индустрията.

➢ Пазар на труда Под влияние на повишеното търсене на труд в индустрията и услугите, броят на заетите (ЕСС 2010) през първите три месеца на 2018 г. продължи да нараства с висок темп от 1,2 %. Динамиката на заетостта в промишлеността се ускори до 2,2 %, с основен принос от страна на експортно-ориентираните дейности, а оживлението на стопанската активност в строителството спомогна за увеличение на заетите с над 4 %.

Растежът на заетостта в сектора на услугите от 2,6 % бе съпоставим със средния за индустрията, като най-висок бе в някои дейности с по-висока добавена стойност, като създаване и разпространение на информация (7,4 %), и относително по-нисък в отраслите, които съсредоточават заети предимно със средна и по-ниска квалификация, като търговия, транспорт и хотелиерство и ресторантьорство (3,5%).

1 Данните за второ тримесечие на 2018 г. са на база експресни оценки за БВП на НСИ.

2 Данните за БВП и компонентите му са сезонно изгладени с корекция в разликите в броя на работните дни. Представените растежи са спрямо същия период на предходната година.

5

Положителната динамиката на заетостта се отрази в спад на безработицата, но работната сила също отбеляза намаление през първата половина на 2018 г. Броят на безработните се понижи с 15,4 % спрямо шестте месеца на 2017 г. и достигна 185,5 хил. души, което съответстваше на 5,6 % от работната сила (НРС). Коефициентът на участие на населението в работната сила (15+) продължи да нараства с 0,3 п.п., което бе свързано с по-големия спад при населението в сравнение с намалението на работната сила.

Отчетеното възходящо развитие на заетостта беше съпроводено с по-нисък растеж 3 на производителността на труда , който възлезе на 2,3% през първите три месеца на

2018 г. Секторът на услугите беше определящ за наблюдаваната положителната динамика, с водещ принос от страна на финансови и застрахователни дейности, търговия, транспорт и хотелиерство и ресторантьорство, и държавно управление, образование и здравеопазване. В индустрията беше регистрирано забавяне в растежа на производителността до 1,6 %, поради отслабения ръст в промишлеността, докато в строителството показателят излезе на положителна територия с ръст от 2,5 %, подкрепен от реалното увеличение на новосъздадената добавена стойност.

В условията на повишаване на икономическата активност и заетостта в страната доходите от труд следваха възходяща динамика. През първото полугодие на 2018 г.

4 средната работна заплата в икономиката се повиши номинално със 7,6 % на годишна база, а нарастването на потребителските цени от началото на годината доведе до слабо 5 забавяне в реалното изменение на показателя до 5,5 % . Високото търсене на труд обуслови нарастването на доходите в частния сектор до 7,1 %, като влияние се наблюдаваше и по линия на засиленото наемане на висококвалифицирана работна сила.

Повишението на заплатите в обществения сектор с 9,2 % също допринесе за нарастването на средните доходи, което до голяма степен беше свързано с увеличението на заплатите в приоритетни области на публичния сектор.

В контекста на разходната конкурентоспособност на предприятията, текущото развитие на доходите, добавената стойност и цените доведе до повишение на разходите за труд 6 на единица продукция с 6,1 % в номинално изражение , което се обуславяше от изпреварващия темп на нарастване на компенсацията на един нает (8,5 %) спрямо този на производителността на труда. През разглеждания период беше отчетено известно отслабване на натиска върху разходите за труд по линия на ускоряване на производителността на труда спрямо втората половина на 2017 г.

➢ Инфлация Международните цени на суровините нарастваха в значителна степен през първата половина на 2018 г., което подкрепи възходящата динамика на цените на производител и на потребителските цени в страната.

През първото полугодие на 2018 г. инфлацията продължи да се ускорява. Според ХИПЦ, инфлацията за юни бе 3%, спрямо съответния месец на предходната година, а средногодишната стойност към този период бе 1,6%. Към юни цените на енергийните стоки се повишиха с 8,5% на годишна база, поради повишенията в международните цени на суровия петрол и допринесоха в най-голяма степен за ускорението на 3 Показателят е изчислен като отношение между БВП по постоянни цени и броя на заетите лица (СНС).

4 Краткосрочна статистика на заетостта и разходите за труд.

5 Дефлиран с ХИПЦ.

6 Показателят е изчислен като отношение между Компенсацията на един нает и БВП на един зает по постоянни цени (СНС).

6

инфлацията, следвани от храните и услугите, чиито цени се повишиха съответно с 2,1% и 4,3% спрямо юни 2017 г.

➢ Външен сектор През полугодието на 2018 г. се наблюдаваше изпреварващо нарастване на вноса на стоки спрямо износа, което се отрази във влошаване на търговското салдо с 1,2 п.п. спрямо същия период на 2017 г. до дефицит от 3,2% от БВП. Във външната търговия се наблюдаваше забавяне на растежите, като при износа забавянето бе по- голямо. Повишението на цените на международните пазари в доларово изражение подпомогна номиналното нарастване на вноса на стоки (7,9%) и износа (2,7%), въпреки че отчасти бе компенсирано от обезценяването на долара спрямо еврото, респективно лева. За нарастването на износа водеща бе търговията с благородни метали, суровини за производство на храни, резервни части и оборудване, а за вноса – метални руди и метални отпадъци и машини и оборудване.

По отношение на регионалната структура на търговията през първото полугодие, по данни на НСИ, растежът на износа бе воден изцяло от търговията със страни членки на ЕС, докато износът на България към трети страни намаля. При вноса бе наблюдавано повишение и в двете групи, с водеща роля на вноса от Общността. Причината бе както описаната по-горе ценова динамиката, така и дестабилизирането на икономическата среда в някои от основните ни партньори извън ЕС като Турция.

Излишъкът по статия Услуги се увеличи до 1,9 % от БВП в резултат на нарасналия износ на транспортни и туристически услуги. Общото салдо по доходните статии леко се сви до излишък от 1,2% от БВП спрямо 1,3% през същия период на предходната година. Дефицитът по първичния доход остана почти непроменен, докато балансът по вторичния доход се понижи в резултат на нараснали плащания от сектор „Държавно управление“ към структурите на ЕС.

По финансовата сметка бе отчетено превишаване на насочените към нерезиденти средства над привлечените в размер на 906 млн. евро. Основните привлечени средства бяха от преки чуждестранни инвестиции (0,7% от БВП), а изплатените - под форма на валута и депозити в чуждестранни институции, и инвестиции в чуждестранни дългови ценни книжа.

➢ Финансов сектор Към края на юни 2018 г. пазарната стойност на международните валутни резерви възлезе на 23,5 млрд. евро. От февруари спадът им на годишна база постепенно се забави и към полугодието понижението бе 1,9 % спрямо юни 2017 г. Значителен принос за изменението на валутните резерви през първото полугодие имаха свръхрезервите на 7 банките в БНБ , които намаляха с 5 % спрямо декември 2017 г. и с 3.1 % спрямо края на юни 2017 г. През първите шест месеца на годината нивото на резервите продължи да осигурява необходимата стабилност на валутния борд. Към края на юни 2018 г.

съотношението на валутните резерви към краткосрочния външен дълг на страната беше 286,4 %, а покритието на вноса на стоки и услуги - 9,4 месеца.

Паричното предлагане нарасна с 10 % в края на юни спрямо година по-рано, при 7,7 % в края на 2017 г. Динамиката му се определяше от депозитите в банковата система, в по-голяма степен от бързоликвидния паричен агрегат М1, като квазипарите също имаха положителен принос. Овърнайт депозитите нараснаха със 17,6 % спрямо 7 Съгласно принципите на функциониране на паричния съвет понижението на международните валутни резерви съответства на намаление на балансовата стойност на пасивите на управление „Емисионно“.

7

същия период на предходната година, а парите извън парично-финансови институции - с 11,7 %. В края на юни годишното увеличение на депозитите на неправителствения сектор се ускори до 8.5% при 5,6 % година по-рано и 6,1 % в края на 2017 г. Годишният растеж на депозитите на нефинансови предприятия също се ускори и възлезе на 15,6 % при 13,8 % в края на 2017 г. Депозитите на домакинствата нараснаха със 7 % спрямо юни 2017 г.

Годишният темп на изменение на кредита за частния сектор се ускоряваше от началото на годината, като в края на юни достигна 6,7 %. По-голям принос за положителната динамика имаше кредитът за домакинствата, който се увеличи с 9,2 % спрямо първото полугодие на 2017 г., а годишното изменение на кредитите за нефинансови предприятия беше 3,8 %. Към края на юни темпът на годишно изменение на потребителските и жилищните кредити се ускори съответно до 15,1 % и 9,0 %, докато категорията „други кредити“ имаше отрицателен принос поради извършените плащания от страна на правителството на отпуснати кредити по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.

През първите две тримесечия на 2018 г. банковата система в България остана стабилна, с висока ликвидност и обща капиталова адекватност. Отчетената печалбата на банковата системата за полугодието възлезе на 801 млн. лв. при 660 млн.

лв. за същия период на предходната година. Подобрение на годишна база бе отчетено и в нивата на показателите за възвръщаемост на активите и възвръщаемост на капитала, съответно от 1,60 % и 13,30 %. През първата половина на годината продължи тенденцията на намаление на брутния и нетния размер на необслужваните кредити, както и на техния дял в общите кредити и аванси. В края на юни 2018 г. брутният размер на необслужваните кредити и аванси в системата възлезе на 7702 млн. лв., като делът им в общата сума на брутните кредити и аванси намаля до 9.1% при 12.1% година по-рано.