т. 1 Средносрочни цели на фискалната политика

1. СРЕДНОСРОЧНИ ЦЕЛИ НА ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА Провежданата последователна фискална политика през последните години дава надеждна основа за устойчивост на бюджетната рамка и възможност за определяне на бюджетните перспективи в средносрочен план, на основата на непроменената цел за постигане и поддържане на близка до балансирана бюджетна позиция. Поетапното намаляване на дефицита и реализирането на положително салдо е позитивна тенденция.

От гледна точка на устойчивостта на публичните финанси, през прогнозния период ще продължи тенденцията за определяне на реалистични цели за основните бюджетни параметри при спазване на установените фискални правила и ограничения, заложени в Закона за публичните финанси и произтичащи от изискванията на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки (ОВ, L, 306/41 от 23 ноември 2011 г.) и Регламент (ЕО) № 1466/1997 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики.

Параметрите на бюджетната рамка следват очертаните цели на фискалната политика и отчитат ефектите от провежданите политики както в приходната, така и в разходната част на бюджета, при съобразяване с приоритетите, целите и мерките, заложени в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-

2021 г. Доколкото прогнозата обхваща период и след края на управленския мандат, то хоризонталните и секторните политики и допускания в последната година са запазени на нивото на 2021 г., като разчетите са съобразени с макроикономическата прогноза за периода 2019-2022 г.

В този контекст средносрочната перспектива се запазва по отношение на определените цели за продължаване на фискалната консолидация, достигане до балансирана бюджетна позиция през 2020 г. и запазването ѝ през следващите години. Целта за постигане и поддържане на балансиран бюджет остава непроменена в продължение на няколко поредни цикъла на подготовка на бюджета, като беше заложена още в АСБП за периода 2018-2020 г.

Реалистичната прогноза за параметрите на бюджетната рамка дава възможност да се управляват външните и вътрешни рискове.

23

Табл. II-1: Основни показатели (% от БВП) 9 КФП Отчет Предв. Програма Оч. Прогноза Прогноза Прогноза Прогноза Прогноза

2017 отчет 2019 Изпъл- 2020 2020 2021 2021 2022

2018 АСБП нение АСБП АСБП 2019-2021 2019 2019- 2019-

2021 2021 Приходи 35,0 36,7 37,7 38,0 36,5 37,2 35,8 36,8 36,0 Разходи 34,1 36,6 38,2 38,5 36,5 37,2 35,8 36,8 36,0 Бюджетно 0,8 0,1 -0,5 -0,5 0,0 0,0 0,0 0,0 0,0 салдо Следва да се отбележи, че параметрите по основните показатели на КФП за съответните години са отнесени към актуалната оценка за номиналния размер на БВП за съответната година от пролетната макроикономическа прогноза, като параметрите за Програма 2019 и Прогноза 2020 и 2021 г. от АСБП 2019-2021 г. са съгласно РМС № 928 от 2018 г. за одобряване на промени в АСБП за периода 2019-2021 г., приета с РМС №

768 от 2018 г.

За 2017 г. отчетните данни показват излишък по КФП от 0,8% от БВП, като факторите за това подобрение са преизпълнението на разчетите за годината при някои от основните данъци и осигурителни вноски, и по-ниското усвояване в частта на разходите.

Според предварителните отчетни данни за 2018 г. бюджетното салдо остава положително, като излишъкът е в размер на 0,1% от БВП (135,4 млн. лв. при заложен дефицит в размер на 1 100,0 млн. лв.). За трета поредна година се реализира положително бюджетно салдо по КФП. Повече информация за изпълнението на КФП за 2018 г. се съдържа в прегледа по приложение № 1.

Параметрите на показателите за очакваното изпълнение за тази година се запазват на нивото на програмата, при която е заложен дефицит по КФП в размер на 0,5% от БВП.

Като процент от БВП параметрите на очакваното изпълнение на приходите и разходите отчитат новата оценка за размера на БВП за 2019 г.

Приходните и разходните политики в тази прогноза са продължение на заложените в АСБП за периода 2019-2021 г. Разчетите за периода 2020-2022 г. са обвързани със заложената цел за запазване на балансирана бюджетна позиция за всяка от годините.

Отчетени са актуалните макроикономически прогнози и допускания от пролетната макрорамка и новата оценка на приходните и разходните дискреционни мерки.

Продължаващите положителни очаквания за икономическото развитие на страната, залегнали в пролетната макроикономическа прогноза, са отчетени при подготовката на настоящата бюджетна прогноза. Наблюдаваните разлики при параметрите на основните бюджетни показатели за приходите и разходите по КФП, изразени като процент от БВП, спрямо есенната прогноза за периода 2019-2021 г., се дължат в значителна степен на новата оценка за номиналния размер на БВП за годините от периода.

9 Поради закръгление (в млн. лв. и като процент от БВП) някои сумарни позиции в таблиците и графиките в средносрочната бюджетна прогноза 2020-2022 г. и приложенията към нея не се изчерпват от съставните им числа.

24

Изразени като процент от БВП, при приходите за периода 2020-2022 г. се наблюдава тенденция за спад от 37,2% до 36,0%, докато в номинален размер те се увеличават, като от 45 739,7 млн. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 49 867,5 млн. лв. през 2022 г.

Табл. II-2: Принос на основните приходни категории в консолидацията на бюджетния дефицит по КФП за периода 2020-2022 г.

Изменение Изменение Изменение 2020/2019 2021/2020 2022/2021 Показатели очакв. изп. пр.п. пр.п.

в % от БВП пр.п.

Приходи, помощи и дарения -0,8 -0,5 -0,8 Данъчно-осигурителни приходи -0,1 -0,2 -0,3 Преки данъци 0,1 0,0 0,0 Корпоративни данъци 0,0 0,0 0,0 Данъци върху доходите на физическите лица 0,1 0,0 0,0 Приходи на социалното и здравното осигуряване -0,1 -0,1 -0,1 Косвени данъци -0,1 -0,1 -0,1 ДДС 0,0 0,0 0,0 Акцизи -0,2 -0,2 -0,1 Мита и митнически такси 0,0 0,0 0,0 Неданъчни приходи -0,5 0,0 -0,3 Други -0,5 0,0 -0,3 Приходи от такси 0,2 0,1 -0,1 Приходи и доходи от собственост 0,0 0,0 0,0 Глоби, санкции и наказателни лихви 0,0 0,0 0,0 Постъпления от продажба на нефинансови активи 0,0 0,0 0,0 Приходи от концесии -0,6 0,0 0,0 Други приходи 0,0 -0,1 -0,1 Помощи и дарения -0,1 -0,2 -0,2 Разходите, изразени като процент от БВП, за периода 2020-2022 г. бележат спад от 37,2% до 36,0%, или със средногодишна консолидационна стъпка от около 0,6 пр.п. от БВП.

Табл. II-3: Принос на основните разходни категории в консолидацията на бюджетния дефицит по КФП за периода 2020-2022 г.

Изменение Изменение Изменение 2020/2019 2021/2020 2022/2021 Показатели очакв. изп. пр.п. пр.п.

в % от БВП пр.п.

Общо разходи и Вноска в бюджета на ЕС -1,3 -0,5 -0,8 Текущи нелихвени разходи -0,4 -0,5 -0,8 Персонал 0,1 -0,1 -0,4 Издръжка - общо -0,2 -0,1 0,0 Стипендии 0,0 0,0 0,0 Субсидии и други текущи трансфери - общо -0,2 -0,2 -0,2 Социални и здравноосигурителни плащания -0,1 -0,2 -0,2 Пенсии -0,1 -0,1 -0,1 Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 0,0 -0,1 0,0 25

Изменение Изменение Изменение 2020/2019 2021/2020 2022/2021 Показатели очакв. изп. пр.п. пр.п.

в % от БВП пр.п.

Здравноосигурителни плащания 0,0 0,0 0,0 Капиталови разходи -0,8 0,0 0,0 Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 0,0 0,0 0,0 Лихви 0,0 0,0 0,0 Вноска в бюджета на ЕС 0,0 0,1 0,0 Бюджетно салдо (+/-) 0,5 0,0 0,0 При тези прогнози постигането на балансиран бюджет ще се осъществи на ниво на преразпределение на публичните разходи, значително по-ниско от максимално допустимото ниво на разходите по КФП от 40 на сто от БВП съгласно Закона за публичните финанси.