т. 3.3 Съпоставка на прогнозата за сектор „Държавно управление“ с тази на ЕК

3.3. СЪПОСТАВКА НА ПРОГНОЗАТА ЗА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ С ТАЗИ НА ЕК В тази част се прави съпоставка на средносрочната прогноза за сектор „Държавно управление“ на МФ спрямо последната фискална прогноза на Европейската комисия от есента на 2018 г. Следва да се имат предвид различните бази и изменения в макроикономическите сценарии на двете институции, които обуславят различията по отношение на очакваните фискални резултати. Прогнозите на ЕК за общия баланс на сектор „Държавно управление“ за 2019 г. и 2020 г. са по-оптимистични в сравнение с прогнозата на МФ, като те се базират на сценарий без съществено изменение в провежданите политики.

Фискалната позиция на правителството по отношение на изискванията на Пакта за стабилност и растеж е в рамките на заложените ограничения за нивата на дълга и дефицита. Оценката на МФ за изменението на приходите и разходите на сектор „Държавно управление“ за 2019 и 2020 г. се основава на текущото състояние на публичните финанси, етапа на икономическия цикъл, в който се намира страната и очакванията за растеж на икономиката в средносрочен план.

35

Сравнение на прогнозата на МФ с прогнозата на ЕК за 2019 г.

Прогнозите на ЕК и на МФ по отношение на бюджетното салдо за текущата година не съвпадат, като ЕК очаква положително салдо за 2019 г., а прогнозата на МФ предвижда нисък дефицит. С последната си прогноза от есента на 2018 г. ЕК повиши оценката си за 2019 г. спрямо предходната си прогноза с 0,2 пр.п. до излишък от 0,6% от БВП, докато фискалната прогноза на МФ за 2019 г. е за дефицит от 0,3% от БВП.

Бюджетният баланс в прогнозата на ЕК се постига при съответно по-високи приходи от 0,6 пр.п., и по-ниски разходи с 0,2 пр.п. от тези на МФ.

По отношение на приходите, ЕК планира по-високи други (неданъчни) приходи – с 1,39 млрд. лв. и приходи от капиталови трансфери, където се отчитат приходите от европейските Структурни и Кохезионния фондове. Останалите приходи, от преки данъци и социално-осигурителни вноски, са по-ниски в сравнение с оценките на МФ.

Разликите в прогнозите на МФ спрямо тези на ЕК при данъчните приходи се дължат на актуализираната информация по отношение на изпълнението при преките данъци през

2018 г., която представлява по-висока база за 2019 г., повишаването на данъчната събираемост, намаляването на разликата между очакваните приходи от ДДС и действително събраната сума (т.нар. ДДС Gap) и др.

По отношение на разходните показатели - при текущите разходи прогнозите на двете институции съвпадат, като по-високите разходи в прогнозата на МФ за субсидии и междинно потребление са компенсирани от по-ниската прогноза за разходите за други текущи плащания. Прогнозата на МФ за субсидиите за нефинансови предприятия бележи значително нарастване, основно във връзка с измененията и допълненията на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 38 от 2018 г.), което обяснява съществена част от различията с прогнозата на ЕК по този елемент. При оценките за междинното потребление разликата идва от по-малкото планирани средства за издръжка в прогнозата на ЕК – със 199,4 млн. лв. Оценките за социалните трансфери без тези в натура и другите социални трансфери на двете институции са близки по стойност.

При капиталовите разходи, планираните в прогнозата на ЕК публични инвестиции са по-ниски от оценките на МФ – със 747,0 млн. лв. Двете прогнози се различават в своята структура – при бруто образуване на основен капитал ЕК очаква по-малко вложения с 855,0 млн. лв., а за другите капиталови разходи – очакванията са за по-високи със 107,9 млн. лв. Нарастването на бруто образуването на основен капитал в прогнозата на МФ за

2019 г. се дължи от една страна на отложените от предходната година разходи, а от друга на увеличение на предвидените за осъществяване инфраструктурни проекти.

Сравнение на прогнозата на МФ с прогнозата на ЕК за 2020 г.

За 2020 г. МФ подобрява прогнозата си за баланса на начислена основа спрямо 2019 г. с 0,7 пр.п. от БВП до излишък от 0,4% от БВП, което се доближава до оценките на ЕК за излишък от 0,6% от БВП. По-добрата прогноза спрямо предходната година по оценки на МФ се дължи на консолидация от страна на разходите като дял от БВП. Според ЕК се очаква да има минимален спад от 0,1 пр.п. в нивото както на приходите, така и на разходите, като общият бюджетен баланс се запазва на нивото от 2019 г.

Прогнозата за приходите за 2020 г. на МФ е с около 358,0 млн. лв. по-ниска от прогнозата ЕК за същия период. Въпреки това, в прогнозата на МФ се очакват по- високи данъчно-осигурителни приходи. Един от факторите за по-добрата прогноза спрямо тази на ЕК при социално-осигурителните вноски и преките данъци е по- високата база по отношение на компенсацията на наетите лица. Също така 36

коефициентът на безработица в последната прогноза на МФ показва подобрение от 0,2 пр.п. спрямо предходната прогноза за 2020 г. Прогнозата за неданъчните текущи и капиталови приходи е по-ниска в сравнение с очакванията на ЕК за същия период.

По отношение на текущите разходи, по-ниски разходи спрямо ЕК се наблюдават при всички разходни пера с изключение на разходите за компенсации на наетите лица, социалните трансфери и субсидиите. Повишението при разходите за заплати е основно поради поетапното увеличение на МРЗ и на увеличените средства за заплати в сектор „Образование“. При социалните разходи (социални трансфери без тези в натура) е планирано нарастване на социални обезщетения в средносрочен план, основно вследствие на увеличение на разходите по новите закони за хората с увреждания и за личната помощ. Наблюдаваните по-високи разходи за здравноосигурителни плащания (социални трансфери без тези в натура) са в съответствие с предприетите политики за финансиране на повече дейности в болничната помощ и за нарастване по някои от останалите видове здравни плащания. Прогнозата за разходите за издръжка за 2020 г. е съобразена с планираните разходи за 2019 г., като те нарастват поради очаквания за увеличаване на разходите за междинно потребление по общинските бюджети (за местни дейности) и по държавния бюджет.

По отношение на капиталовите разходи се очаква да продължи високата инвестиционна активност в страната, което обуславя по-високите стойности на бруто образуване на основен капитал в прогнозата на МФ.

Табл. II-11: Сравнение на бюджетната прогноза на МФ с прогнозата на ЕК

2018 2019 2020 Показатели млрд. лв. Отчетни МФ ЕК МФ ЕК данни

1. Данъци върху производството и вноса 16,0 18,1 17,5 19,1 18,5

2. Текущи данъци върху доходите, богатството и 6,3 6,8 6,5 7,4 7,0 др.

3. Социално-осигурителни вноски 9,5 10,4 9,9 11,0 10,5

4. Други приходи, вкл. приходи от продажби 6,4 6,6 8,0 7,0 8,4

5. Общо текущи приходи 38,2 42,0 42,0 44,4 44,4

6. Компенсация на наетите лица 10,3 11,2 11,2 12,0 11,9

7. Междинно потребление 5,5 5,5 5,3 5,6 5,8

9. Социални трансфери в натура 2,2 3,0 2,9 3,2 3,1

8. Социални трансфери без тези в натура 12,0 12,9 12,8 13,6 13,3

10. Лихвени разходи 0,7 0,7 0,7 0,7 0,7

11. Субсидии 1,5 2,9 2,6 2,8 2,7

12. Други текущи плащания 1,7 1,8 2,4 2,0 2,4

13. Общо текущи разходи 33,8 37,9 37,9 39,9 39,9

14. Брутни спестявания (5-13) 4,4 4,1 4,1 4,6 4,5

15. Капиталови трансфери, получени 1,3 1,4 1,7 1,3 1,8

16. Бруто образуване на основен капитал 3,1 5,2 4,3 5,0 4,7

17. Други капиталови разходи 0,4 0,7 0,8 0,5 0,9

18. Общо приходи (% от БВП) 36,6% 37,7% 38,3% 37,3% 38,2%

19. Общо разходи (% от БВП) 34,6% 37,9% 37,7% 36,9% 37,6%

20. Общ баланс (% от БВП) 2,0% -0,3% 0,6% 0,4% 0,6% Източник: ЕК, МФ, НСИ 37