Раздел · Решение на Министерския съвет
т. 3.2 Дискреционни мерки и фискални ефекти на начислена основа
Решение № 195 на Министерския съвет от 11 април 2019 г. за одобряване на Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г.3. Прогноза за сектор „Държавно управление“ за периода 2020-2022 г.
3.2. ДИСКРЕЦИОННИ МЕРКИ И ФИСКАЛНИ ЕФЕКТИ НА НАЧИСЛЕНА ОСНОВА Дискреционните мерки са всички нови мерки и политики на правителството, които имат въздействие върху бюджетните параметри и основните фискални показатели.
Оценяват се всички дискреционни мерки, които правителството изпълнява или възнамерява да изпълнява през указания период, като се записва допълнителното им бюджетно въздействие за съответната година спрямо предходната. Мерките се отразяват единствено в годината, в която се въвеждат, независимо че въздействието им продължава и през останалите години на прогнозния период. Съгласно изискване на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г., член 9, параграф 2, буква „б“ средносрочните бюджетни рамки на държавите-членки следва да включват процедури за установяването на прогнози за всички основни разходни и приходни пера на сектор „Държавно управление“ за съответната бюджетна година и за годините след нея, на базата на непроменени политики, и поради тази причина оценката на дискреционните мерки на правителството е от съществено значение. По този начин се гарантира, че избраният фискален сценарий може да бъде оценен както по отношение на влиянието на макроикономическите променливи, така и по отношение на дискреционните изменения в политиката на правителството.
Промените в дискреционните мерки за периода 2020-2022 г. спрямо прогнозите, които бяха представени с АСБП 2019-2021 г., се дължат на преоценка на очаквания размер при някои от ефектите и на промяна в годините на очакваните доставки, свързани с инвестиционните разходи в сектор „Отбрана и сигурност“. При приходите мерките, планирани на начислена основа възлизат на 1 173,3 млн. лв. общо за периода 2020-
2022 г., а при разходите размерът им достига 2 939,1 млн. лв.
Приходна част От страна на приходите за периода 2020-2022 г., като дискреционна мярка с най-голям ефект е въвеждането на ТОЛ такса и електронна винетка с общ ефект от 557,0 млн. лв.
за прогнозния период. За 2020 г. се предвижда бюджетен ефект от приходите от ТОЛ такса и електронна винетка в размер на 263,0 млн. лв. През 2021 г. обхватът на платената пътна мрежа ще продължи да се разширява поетапно, което съответно ще доведе до допълнително увеличаване на планираните приходи с 294,0 млн. лв.
Останалите дискреционни мерки в приходната част на прогнозата са свързани с приходите от ДДФЛ и осигурителни вноски в следствие на промяната на МРЗ и на увеличаване на заплатите на педагогическия персонал. Планираното увеличаване на минималната месечна работна заплата е с 50 лв. от началото 2020 г. и с 40 лв. от началото на 2021 г., което води до съответното нарастване на минималните осигурителни прагове и минималните осигурителни доходи на самоосигуряващите се лица. Очакваният ефект от тази мярка е нарастване на приходите от социално- осигурителни вноски с 243,5 млн. лв. и нарастване на приходите от ДДФЛ с 65,3 млн.
лв. общо за 2020 г. и 2021 г. Увеличението на заплатите на педагогическия персонал води до нарастване на приходите от социално-осигурителни вноски със 172,2 млн. лв. и нарастване на приходите от ДДФЛ с 50,4 млн. лв. за същия период. Приходите от избор на осигуряване заедно с приходите от увеличение на изискването за осигурителен стаж при пенсиониране, са оценени на 84,9 млн. лв. за периода 2020-2022 г.
33
Табл. II-9: Дискреционни приходни мерки на начислена основа, млн. лв.
Приходни мерки 2020 2021 2022 Въвеждане на ТОЛ такса и електронна винетка 263,0 294,0 Приходи от осигурителни вноски от промяна на МРЗ, минималните 124,1 119,4 осигурителни прагове и минималния осигурителен доход Приходи от осигурителни вноски от увеличаване на заплатите в 86,1 86,1 бюджетната сфера Приходи от ДДФЛ от промяна на МРЗ, минималните осигурителни 33,2 32,1 прагове и минималния осигурителен доход Приходи от ДДФЛ от увеличаване на заплатите в бюджетната 25,2 25,2 сфера Приходи от избор на осигуряване 26,2 27,8 29,4 Приходи от увеличение на изискването за осигурителен стаж при 0,5 0,5 0,5 пенсиониране Общо: 558,3 585,1 29,9 Разходна част Дискреционните разходни мерки за периода 2020-2022 г. са свързани основно с увеличаване на заплатите на педагогическия персонал, на минималната работна заплата и с въвеждането на ТОЛ такса и електронна винетка. Предвижда се ефектът от повишаването на заплащането на педагогическия персонал да е в размер на 360,0 млн. лв. годишно за периода 2020-2021 г. Допълнителните разходи, свързани с въвеждане на ТОЛ такса и електронна винетка, са в размер на 263,0 млн. лв. за първата година от периода и 294,0 млн. лв. през 2021 г.
С най-значим ефект за нивото на дискреционните разходни мерки са планираните разходи в сектор „Отбрана и сигурност“ във връзка с придобиването на нов тип боен самолет и основна бойна техника с общ размер от 933,0 млн. лв. за прогнозния период.
Разходите за основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от 13 състава на механизирана бригада възлизат общо на 533,0 млн. лв. за периода 2020-
2022 г., а инвестиционните разходи за придобиване на нов тип боен самолет в съответствие с Решение на Народното събрание от 08.06.2018 г. възлизат общо на 400,0 14 млн. лв. за същия период .
Допълнително ефект върху разходите оказва и нарастването на минималния осигурителен доход, върху който от държавния бюджет се внасят здравноосигурителни вноски на определени категории лица по реда на Закона за здравното осигуряване, което ще доведе до нарастване на разходите с 366,9 млн. лв. за периода 2020-2022 г.
Във връзка с влизането в сила на Закона за личната помощ, както и на новия Закон за хората с увреждания, се очаква нарастване на разходите за социални помощи с общ бюджетен ефект за разглеждания период от 122,3 млн. лв.
13 Виж ДВ, бр. 51 от 2018 г.
14 Предвид, че посочените разходи са на начислена основа, съгласно методологията на ЕСС 2010, разхода се записва в годината на придобиване на актива.
34
Останалите разходни мерки са свързани с промяна на параметрите на пенсионната система. Нарастването на максималния размер на пенсията от средата на 2019 г., в комбинация с продължаващото нарастване на стажа и възрастта за придобиване на право на пенсия, е с общ ефект от 41,0 млн. лв. за периода 2020-2022 г.
Табл. II-10: Дискреционни разходни мерки на начислена основа, млн. лв.
Разходни мерки 2020 2021 2022 Решение на Народното събрание от 08.06.2018 г. за приемане на 150,0 250,0 Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“ (обн., ДВ, бр. 51 от 2018 г.) Решение на Народното събрание от 08.06.2018 г. за приемане на 131,0 200,0 202,0 Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ (обн., ДВ, бр. 51 от 2018 г.) Социални помощи 40,9 59,4 22,0 Разходи на ПРБ от изменението на МРЗ 101,7 97,2 Изменение на осигурителния доход, върху който държавният 135,9 139,5 91,5 бюджет внася здравноосигурителни вноски на определени категории лица по реда на ЗЗО Изменение на максималния размер на пенсията 77,0 Въвеждане на ТОЛ такса и електронна винетка 263,0 294,0 Увеличаване на заплатите на педагогическия персонал 360,0 360,0 Увеличение на изискуемите възраст и осигурителен стаж за -13,0 -12,0 -11,0 пенсия Общо 1 096,5 1 288,1 554,5