т. 3.1 Основни показатели на сектор „Държавно управление“ и прогноза при непроменени политики

3.1. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ И ПРОГНОЗА ПРИ НЕПРОМЕНЕНИ ПОЛИТИКИ Фискалната прогноза при непроменени политики е подготвена на база цикличните движения в икономическите показатели. Тя е обвързана с набор от предположения за политиките и основните икономически и финансови условия, включително валутните курсове, цените на суровините и развитието на международните финансови пазари.

Изключено е въздействието на дискреционните изменения в приходите и в разходите.

Промените, които се наблюдават в бюджетния сценарий при непроменени политики между прогнозните години, са основно в резултат на промени в икономически и/или демографски показатели, които имат ефект върху фискалните параметри. Предприетите политики в приходната и разходната част на бюджета водят до промяна в прогнозата спрямо базисният сценарий за периода 2020-2022 г. Като се вземе предвид очакваният среден икономически растеж от 3,3% през следващите три години и при допускането, че текущите политики остават непроменени, бюджетният излишък при непроменени политики се очаква да е по-висок спрямо заложения в средносрочната бюджетна прогноза.

Таблицата по-долу представя прогнозата на сектор „Държавно управление“ при непроменени политики в съответствие със средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г.

30

Табл. II-8: Бюджетна прогноза на сектор „Държавно управление“ при непроменени политики за периода 2020-2022 г.

2020 2021 2022 Показатели Базисен Изменение Базисен Изменение Базисен Изменение млн. лв.

сценарий % сценарий % сценарий %

1. Данъци върху производството и вноса 19 057,3 5,1% 20 064,9 5,3% 20 892,5 4,1%

2. Текущи данъци върху доходите, богатството и др. 7 303,3 8,2% 7 752,0 6,1% 8 232,5 6,2% 2a. - в т.ч. платени от домакинствата 4 380,1 9,4% 4 633,5 5,8% 4 933,4 6,5% 2b. - в т.ч. платени от фирмите 2 923,1 6,6% 3 118,6 6,7% 3 299,1 5,8%

3. Социално- осигурителни вноски 10 769,1 8,4% 11 336,7 5,3% 12 038,6 6,2% 3a. - в т.ч.

действително платени вноски 10 769,1 8,4% 11 336,7 5,3% 12 038,6 6,2%

4. Други приходи, вкл.

приходи от продажби 6 756,5 16,6% 7 108,4 5,2% 7 350,2 3,4%

5. Общо текущи приходи 43 886,2 8,1% 46 262,1 5,4% 48 513,8 4,9%

6. Компенсация на наетите лица 11 539,6 11,4% 12 146,4 5,3% 12 708,7 4,6%

7. Междинно потребление 5 580,9 0,7% 5 789,7 3,7% 6 145,4 6,1%

8. Социални трансфери в натура 3 078,9 8,7% 3 345,9 8,7% 3 616,6 8,1%

9. Социални трансфери без тези в натура 13 473,7 7,0% 14 193,6 5,3% 14 841,5 4,6%

10. Лихвени разходи 680,7 1,8% 681,9 0,2% 712,9 4,5%

11. Субсидии 2 848,0 27,2% 2 811,8 -1,3% 2 789,8 -0,8%

12. Други текущи плащания 1 965,0 9,0% 2 171,4 10,5% 2 312,1 6,5%

13. Общо текущи разходи 39 166,9 8,7% 41 140,8 5,0% 43 127,0 4,8%

14. Брутни спестявания (5-13) 4 719,2 3,1% 5 121,3 8,5% 5 386,8 5,2%

15. Капиталови трансфери, получени 1 347,3 -6,8% 1 265,8 -6,0% 1 391,7 10,0%

16. Бруто образуване на основен капитал 4 557,0 -7,9% 5 070,0 11,3% 5 795,4 14,3%

17. Други капиталови разходи 539,1 -23,2% 325,0 -39,7% 294,8 -9,3% % от БВП % от БВП % от БВП

18. Общи правителствени приходи 45 233,4 36,8% 47 527,9 36,4% 49 905,5 36,1%

19. Общи правителствени разходи 44 263,0 36,0% 46 535,8 35,7% 49 217,2 35,6% В приходите разлики между базисния сценарий и бюджетната прогноза се наблюдават при преките данъци и социално-осигурителните вноски, както и при неданъчните приходи.

31

Нарастването на преките данъци при сценарий без промяна в политиката възлиза на съответно 8,2%, 6,1% и 6,2%, докато очакваното нарастване по бюджетната прогноза е от 7,5%, 6,1% и 5,4% съответно за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. По-високите растежи при бюджетната прогноза са свързани с ефектите при ДДФЛ от увеличение на заплатите на педагогическия персонал, увеличението на МРЗ и на минималните осигурителни доходи.

Прогнозата за приходите от социални и здравни осигуровки в сценария при непроменени политики предвижда нарастване на компонента от 8,4%, 5,3% и 6,2% съответно за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. В следствие на предприетите мерки за увеличаване на минималната работна заплата и на заплатите в системата на образованието през 2020 г. и 2021 г., както и в резултат на прехвърлянето на средства от лица, осигурени в частни пенсионни фондове, към фонд „Пенсии“ на ДОО, в бюджетната прогноза се предвиждат допълнителни приходи от осигуровки в размер на 0,2% от БВП в сравнение с базисния сценарий.

При разходите разлики между базисния сценарий и бюджетната прогноза се наблюдават при разходите за заплати в бюджетния сектор, при социално- осигурителните плащания и в капиталовите разходи.

Разходите за компенсации на наетите лица в базисния сценарий са по-ниски с около 0,4% като дял от БВП спрямо бюджетната прогноза за 2020 г. и 2021 г. Повишените разходи за заплати спрямо базисния сценарий са свързани с предприетите политики по доходите и съответното свързано с тях увеличение на разходите за социално- осигурителни вноски.

В следствие на приетото поетапно увеличение на трансферите за здравно осигуряване 12 за лицата, осигурявани от държавния бюджет , с по 5 пр.п. годишно, както и на нарастването на минималните осигурителни доходи е предвидено увеличение на разходите за социални трансфери в натура (за здравно-осигурителните плащания) в бюджетната прогноза спрямо базисния сценарий съответно с по 0,1% от БВП на годишна база.

Разходите за пенсии и обезщетения в базисния сценарий нарастват в средносрочен план съответно със 7,0%, 5,3% и 4,6%, но в следствие на приетите мерки са предвидени ръстове от съответно 5,6%, 4,9% и 4,3% за периода 2020-2022 г. до достигане на 10,7% от БВП. Изменението на този елемент спрямо базисния сценарии е свързано с увеличаване на възрастта и стажа за придобиване на право на пенсия, както и с предприетите мерки в областта на социалните помощи с измененията в Закона за хората с увреждания, Закона за личната помощ и Закона за семейни помощи за деца.

Капиталовите разходи в прогнозата нарастват по-съществено, отколкото в базисния сценарий. Основно влияние затова имат допълнителните мерки, предприети от правителството в сектор „Отбрана и сигурност“. Делът на разходите за бруто образуването на основен капитал в БВП при базисния сценарий е 3,7%, 3,9% и 4,2% от БВП, докато при бюджетната прогноза този показател нараства до съответно 4,0 %, 4,4% и 4,5% от БВП за периода 2020-2022 г.

12 По реда на чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване за деца, студенти редовно обучение до 26- годишна възраст и др.

32