Раздел · Решение на Министерския съвет

т. 3 Прогноза за сектор „Държавно управление“ за периода 2020-2022 г.

Решение № 195 на Министерския съвет от 11 април 2019 г. за одобряване на Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г.

Част II. Фискална политика и основни параметри за периода 2020-2022 г.

ПРОГНОЗА ЗА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ ЗА 11 ПЕРИОДА 2020-2022 Г.
Фискалната рамка е насочена към формиране на близо до балансиран бюджет за 2019 г.
и поддържане на излишъци на начислена основа за периода 2020-2022 г. През 2019 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 0,3% от БВП. В средносрочен план се очаква излишък съответно от 0,4%, 0,2% и 0,1% от БВП за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. С основен принос за нарастването на бюджетния дефицит през 2019 г. са разходите, които се очаква да се увеличат с 2 пр.п. (до 37,9%). В средносрочен план е планирано свиване на приходите и на разходите спрямо нивото им от 2019 г.
Планираният размер на бюджетното салдо за периода 2020-2022 г. ще се реализира при очертаваща се тенденция на лек спад както при приходите като дял от БВП, така и при разходите. Разходите като дял от БВП за 2019 г. са 37,9%, а през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. бележат спад съответно до 36,9%, 36,7% и 36,0%. В приходната част съотношението на общите приходи спрямо БВП спада до 37,7% през 2019 г., след което се наблюдава тенденция на допълнително намаление до 36,1% през 2022 г.
Номиналният ръст на приходите през отделните години се дължи на увеличение на постъпленията от всички основни видове данъци – ДДС, акцизи, данък върху доходите на физическите лица и корпоративен данък. Растеж се очаква също и при приходите от социално-осигурителни вноски, като той е най-значителен през 2019 г. поради предприетите мерки за нарастване на доходите, както и във връзка с нарастването на максималния осигурителен доход. За 2020 г. общите приходи нарастват с 5,3%, като до края на периода растежът им се забавя до 3,8%.
10 В таблицата са включени сметки за средства от ЕС на: ДФ „Земеделие“, Национален фонд и Другите сметки за средства от ЕС и средства по други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от ЕС.
11 Според методологията на ЕСС 2010 сектор „Държавно управление“ включва всички институционални единици, чиято роля е предоставянето на непазарна продукция за индивидуално и колективно потребление и/или преразпределението на национален доход.
28
При разходите на сектор „Държавно управление“ най-висок номинален ръст в средносрочен план се наблюдава при разходите за персонал, социално-осигурителните плащания и капиталовите разходи. В същото време, представени като процент от БВП, социално-осигурителните плащания спадат до ниво от около 10,7% от БВП към края на периода. Положително въздействие за ограничаване на нарастването на тези разходи като процент от БВП оказва продължаващото въздействие на пенсионната реформа, свързана с повишаване на възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране.
Капиталовите разходи за бруто-образуване на основен капитал нарастват като дял от БВП до 4,5% през 2019 г. във връзка с планираните инвестиции на правителството, които остават около това ниво до края на периода. Нарастването на бруто образуването на основен капитал е свързано с реализацията на предвидените разходи от 1 350,0 млн.
лв. за автомагистрала „Хемус“, разширяването на обхвата на ТОЛ системата, доставките на нов тип боен самолет и бойна техника, както и на ускоряване на усвояването на средствата от европейските фондове с напредването на реализацията на проектите по новия програмен период.
Общият ефект от предприятията, включени в сектор „Държавно управление“, върху баланса на целия сектор е положителен за всяка от годините от прогнозния период и е както следва: за 2020 г. – 274,5 млн. лв., за 2021 г. – 412,6 млн. лв. и за 2022 г. – 288,9 млн. лв. С най-голям принос за този ефект са Фондът за гарантиране на влоговете в банките, Държавната консолидационна компания, Националната компания „Железопътна инфраструктура“, държавните болници и Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“.
Табл. II-7: Изменение на показателите на сектор „Държавно управление“ за периода 2020-2022 г.
2020 2021 2022 Показатели млн. лв. Прогноза Изменение Прогноза Изменение Прогноза Изменение % % %
1. Данъци върху производството и вноса 19 057,3 5,0% 20 064,9 5,3% 20 892,5 4,1%
2. Текущи данъци върху доходите, богатството и др. 7 361,7 7,5% 7 809,3 6,1% 8 232,5 5,4% 2a. - в т.ч. платени от домакинствата 4 438,5 8,2% 4 690,8 5,7% 4 933,4 5,2% 2b. - в т.ч. платени от фирмите 2 923,1 6,6% 3 118,6 6,7% 3 299,1 5,8%
3. Социално-осигурителни вноски 11 006,0 5,6% 11 570,5 5,1% 12 068,5 4,3% 3a. - в т.ч. действително платени вноски 11 006,0 5,6% 11 570,5 5,1% 12 068,5 4,3%
4. Други приходи, вкл.
приходи от продажби 7 019,5 6,0% 7 402,4 5,5% 7 350,2 -0,7%
5. Общо текущи приходи 44 444,5 5,7% 46 847,2 5,4% 48 543,7 3,6%
6. Компенсация на наетите лица 12 000,7 6,7% 12 603,1 5,0% 12 708,7 0,8%
7. Междинно потребление 5 580,9 0,7% 5 789,7 3,7% 6 145,4 6,1%
8. Социални трансфери в натура 3 214,8 8,5% 3 485,4 8,4% 3 708,1 6,4%
9. Социални трансфери без тези в натура 13 579,2 5,6% 14 241,4 4,9% 14 852,5 4,3%
10. Лихвени разходи 680,7 1,8% 681,9 0,2% 712,9 4,5% 29
2020 2021 2022 Показатели млн. лв. Прогноза Изменение Прогноза Изменение Прогноза Изменение % % %
11. Субсидии 2 848,0 -0,2% 2 811,8 -1,3% 2 789,8 -0,8%
12. Други текущи плащания 1 965,0 9,0% 2 171,4 10,5% 2 312,1 6,5%
13. Общо текущи разходи 39 869,4 5,1% 41 784,9 4,8% 43 229,5 3,5%
14. Брутни спестявания (5-13) 4 575,1 11,3% 5 062,3 10,7% 5 314,2 5,0%
15. Капиталови трансфери, получени 1 347,3 -6,8% 1 265,8 -6,0% 1 391,7 10,0%
16. Бруто образуване на основен капитал 4 951,0 -4,1% 5 714,0 15,4% 6 247,4 9,3%
17. Други капиталови разходи 539,1 -23,2% 325,0 -39,7% 294,8 -9,3% % от БВП % от БВП % от БВП
18. Общи правителствени приходи 45 791,7 37,3% 48 113,0 36,9% 49 935,4 36,1%
19. Общи правителствени разходи 45 359,5 36,9% 47 823,9 36,7% 49 771,7 36,0%
20. Баланс 432,2 0,4% 289,1 0,2% 163,7 0,1% 20a. - първичен баланс 1 112,9 0,9% 971,0 0,7% 876,6 0,6%
21. Баланс за целите на процедурата по дефицита и дълга 432,2 0,4% 289,1 0,2% 163,7 0,1%
22. Консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“ 23 475,7 19,1% 23 257,3 17,8% 23 112,7 16,7%
23. Данъчно-осигурителна тежест 37 732,7 30,7% 39 762,6 30,5% 41 521,7 30,0%

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на ден, без регистрация.