Раздел · Решение на Министерския съвет
т. 4 Вноска в общия бюджет на ЕС за периода 2020-2022 г.
Решение № 195 на Министерския съвет от 11 април 2019 г. за одобряване на Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г.Част V. Управление на средствата от европейските фондове и програми за периода 2020-2022 г.
4. ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕС ЗА ПЕРИОДА 2020-2022 Г.
Прогнозата за размера на вноската на Република България в общия бюджет на ЕС по години за периода 2020-2022 г. е както следва: 1 413,9 млн. лв. за 2020 г., 1 619,1 млн.
лв. за 2021 г. и 1 672,7 млн. лв. за 2022 г.
Тази прогноза е изготвена въз основа на Решението на Съвета относно системата на собствени ресурси на ЕС (2014/335/ЕС, Евратом), което влезе в сила от 1 октомври
2016 г. и породи действие със задна дата от 1 януари 2014 г.
Прогнозата за вноските на България в бюджета на ЕС за периода 2020-2022 г. е изготвена въз основа на следните прогнозни данни:
➢ Данни за бюджетните кредити за плащания на ЕС за 2020 г. от приложението към Съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент „Техническа корекция на финансовата рамка за 2019 г. в съответствие с промените в БНД (ЕСС 2010) (Член 6 от Регламент № 1311/2013 на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка (МФР) за годините 2014- 2020)“ (документ COM(2018) 282 final) и за бюджетните кредити за поети задължения за 2021 г. и 2022 г. от предложението на Европейската комисия за МФР за периода 2021-2027 г.;
➢ Прогнозни предварителни данни за приходите от мита за България, основаващи се на все по-либералната политика на ЕС, насочена към разширяване на обхвата на споразуменията за свободна търговия и споразуменията за икономическо партньорство, прогнозни данни на Световната банка за периода 2020-2022 г. и очаквания ръст на размера на 148
брутния вътрешен продукт, на вътрешното потребление и на вноса съгласно пролетната макроикономическа прогноза;
➢ Прогнозни данни за базата на данъка върху добавената стойност (ДДС) за България за целите на собствените ресурси на ЕС за периода 2020-2022 г.;
➢ Прогнозни данни за брутния национален доход (БНД) на България за периода 2020-2022 г. от пролетната макроикономическа прогноза за периода 2019-2022 г.;
➢ Прогнозни данни за приходите от мита, базите на ДДС и БНД (по Европейската система от сметки (ЕСС 2010) на останалите държави членки от одобрените прогнози за 2019 г. от Консултативния комитет по собствени ресурси – подкомитет „Прогнози” на 18 май 2018 г.
Оценка на бюджетните ефекти от промените в допусканията, макроикономическите показатели и/или в нормативната уредба по години за периода 2020-2022 г.:
Проведените симулации показват, че промяната в размера на всеки един от компонентите на вноската на България в бюджета на ЕС, както и на лежащите в основата му приходи и/или макроикономически показатели, би довела до правопропорционално изменение в общия размер на вноската.
Конкретно по отношение на ресурса на база ДДС следва да се има предвид, че нарастването на т.нар. „ДДС-база“ на съответната държава членка, въз основа на която се изчислява и самият ресурс на база ДДС, е ограничено в действащото законодателство до 50% от брутния ѝ национален доход и в този смисъл ресурсът на база ДДС би могъл да нараства до определени граници.
Намаляването (или увеличаването) на който и да било от останалите собствени ресурси от България ще предизвика съответно увеличаване (или намаляване) на размера на ресурса ѝ на база БНД, т.е. налице е обратнопропорционална зависимост.
Поради структурата на системата на собствените ресурси на ЕС и взаимообвързаността между елементите ѝ промени в размера на собствените ресурси, предоставяни от останалите държави членки, биха дали отражение върху размера на ресурса на база БНД от България, като зависимостта в общия случай е обратнопропорционална.
Независимо от предварителните прогнози за приходите от мита, държавите членки ще превеждат (през месец n+2) в бюджета на ЕС 80% от реално събраните суми (през месец n).
В процеса на изпълнението на бюджета на ЕС е възможно да се наложи промяна в размера (увеличение или намаление) на вноската на България поради въздействието на следните фактори: възникналите допълнителни или непредвидени нужди от средства по бюджета на ЕС при изпълнение на разходните политики; промяна в размера на другите приходи на ЕС (извън собствените ресурси); промяна в размера на събраните традиционни собствени ресурси от всички държави членки; периодични актуализации на данните за предишни години за хармонизираната ДДС-база и за брутния национален доход на държавите членки с оглед постигане на по-голяма точност при изчислението на вноските им и др.
Към настоящия момент не са приключили преговорите по оттеглянето на Обединеното кралство съгласно член 50 на Договора за ЕС и не е ясен резултатът от тях. Въз основа на развитието на преговорите по напускането на Обединеното кралство представената прогноза е направена при допускането, че през 2020 г. Обединеното кралство ще 149
продължи да плаща полагащите му се вноски в бюджета на ЕС в съответствие с действащото законодателство и поетите правни ангажименти по време на членството му. Прогнозата се основава на допускането, че през 2020 г. няма да има промени нито в разходната, нито в приходната страна на бюджета на ЕС в тази връзка. Прогнозата за
2021 г. и 2022 г. е изготвена при следните допускания: размерът на бюджета ще е равен на бюджетните кредити за поети задължения за 2021 г. и 2022 г., посочени в предложението на Европейската комисия за МФР за периода 2021-2027 г., Обединеното кралство няма да участва във финансирането на бюджета на ЕС и 27-те държави членки ще финансират корекцията в полза на Обединеното кралство (от предходната година).
След 2020 г. се очакват промени в законодателството за собствените ресурси на база на предложения от Европейската комисия законодателен пакет за собствените ресурси от
02.05.2018 г., но преговорите по тези документи, както и по предложението на ЕК за новата Многогодишна финансова рамка, определяща размера на разходите по бюджета на ЕС, са все още в ход. Размерът на бъдещата вноска на България ще зависи от постигнатите резултати от преговорите по МФР и по предложението на ЕК за Решение за собствените ресурси. Поради посочената по-горе несигурност във връзка с ранната фаза в преговорите за МФР 2021-2027 г. вероятността новото законодателство да влезе в сила по-късно със задна дата от 01.01.2021 г., както и във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, настоящата прогноза е изготвена изцяло въз основа на настоящото законодателство в областта на собствените ресурси.