т. 5 Оценка на макроикономическите ефекти от усвояването на средствата от европейските фондове и програми на ЕС за периода 2020-2022 г.

5. ОЦЕНКА НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЕФЕКТИ ОТ УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ И ПРОГРАМИ НА ЕС ЗА ПЕРИОДА 2020-2022 Г.

В таблицата по-долу са представени очакваните макроикономически ефекти от 24 усвояването на средствата от ЕС за периода 2020-2022 г. За изчислението им е

25 26 27 използван макроиконометричният модел СИБИЛА 2.0 . Оценявани са ефекти , дефинирани като промени в нивата на основни макроикономически показатели в средносрочен хоризонт.

Табл. V-3: Ефекти от усвояването на средствата от европейските фондове и програми на ЕС Макроикономически показател Ефект към 2022 г.

БВП 4,4% Износ на стоки и услуги 0,7% Внос на стоки и услуги 10,0% 24 Обект на анализа са средствата от Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, които съфинансират изпълнението на съответните оперативни програми.

25 Simulation model of Bulgaria's Investment in Long-term Advance – SIBILA 2.0.

26 Предвид спецификата на модела е направена експертна оценка на Министерството на финансите за разпределението на общата сума на прогнозното усвояване на средствата от ЕС по типове фактори за дългосрочен растеж.

27 Цялостните ефекти от изпълнението на оперативните програми, съфинансирани със средства от ЕС, върху икономиката са получени като разлика между два сценария – базисен сценарий, в който е симулирано развитието на икономиката без планираните интервенции, и хипотетичен алтернативен сценарий, който отчита планираното усвояване на средствата от ЕС.

150

Макроикономически показател Ефект към 2022 г.

Текуща сметка, % от БВП - 4,9 пр.п.

Частно потребление 5,3% Частни инвестиции 17,6% Заетост (15-64 г.), хил. 6,8% Коефициент на безработица (15-64 г.) -3,2 пр.п.

Средна работна заплата 3,0% Инфлация по ХИПЦ 1,1% Бюджетен баланс, % от БВП 0,4 пр.п.

Източник: МФ, СИБИЛА 2.0.

Оцененият общ ефект върху българската икономика от планираното усвояване на средствата от ЕС е положителен, като към 2022 г. нивото на БВП се очаква да бъде с 4,4% по-високо в сравнение със сценария, при който тези средства не се оползотворят.

Основата за този ефект е положителното влияние върху производството в страната, което е следствие на увеличението в инвестиционните разходи. Същевременно, допълнителен импулс се генерира по линия на частното потребление поради допълнителен ръст в заетостта и средната работна заплата. Позитивният ефект върху въпросните основни компоненти на БВП е прогнозиран да достигне 17,6% за частните инвестиции и 5,3% за частното потребление. Същевременно, по-високото равнище на БВП не се предвижда да бъде съпътствано от ускоряване на инфлацията, като ефектът върху ценовото равнище към 2022 г. се изразява в скромно повишаване от 1,1% спрямо базисния сценарий.

По отношение на пазара на труда, симулациите показват допълнителен ръст от 3,0% в средната работна заплата и 6,8% в броя на заетите, както и подобряване на нивото на безработица, което към края на 2022 г. се очаква да е с 3,2. пр.п. по-ниско в сравнение със сценария без средства от ЕС. Каналите, чрез които средствата от ЕС влияят на пазара на труда, са два. От една страна, в направените симулации са включени ефектите от директната намеса на програмите, съфинансирани със средства от ЕС, на пазара на труда, чрез мерките за създаване на заетост и преквалификация на работната сила, а от друга са отразени и очакванията за неговото развитие в резултат на повишената икономическа активност, генерирана от допълнителните инвестиции.

Анализът показва, че планираното изпълнение на оперативните програми, съфинансирани със средства от ЕС, води до подобряване на бюджетния баланс с 0,4 пр.п. от БВП към 2022 г. Това се дължи на по-благоприятната икономическа конюнктура и съпровождащото разширяване на данъчната база в резултат на предвидените допълнителни инвестиции от средствата от ЕС. Така приходите в държавния бюджет се очаква да надвишат преките правителствени разходи, обвързани със съфинансиране на инвестиционните проекти.

Увеличената производствена активност, която е силно зависима от внос на суровини, както и ускореният ръст на доходите, се очаква да повишат допълнително вноса на стоки и услуги с 10% към 2022 г. Износът, от друга страна, се очаква да отбележи по- скромен допълнителен ръст (0,7%) в този тригодишен хоризонт, тъй като за пълното проявление на очаквания ефект от изпълнението на програмите върху конкурентоспособността на българските стоки и услуги е необходим по-дълъг период.

В резултат на това, в средносрочен план балансът по текущата сметка на платежния баланс ще се влоши с 4,9 пр.п. от БВП.

151