т. 3 Основни бюджетни параметри към края на първото полугодие на 2019 г.

3. Основни бюджетни параметри към края на първото полугодие на 2019 г.

През първото полугодие на 2019 г. продължават да се проявяват положителните тенденции в приходите от предходните няколко години. Параметрите по изпълнението на приходите отчитат значително подобрение спрямо същия период на предходната година, като постъпленията при повечето от основните данъци и осигурителни вноски отчитат двуцифрен номинален растеж. Основните фактори за това са от една страна, продължаващото подобрение при някои от важните макроикономически индикатори, като вътрешното потребление, нетния износ, нивото на безработица и други, и от друга

- на изпълнението на мерките за повишаване събираемостта на приходите и борба със сивата икономика. Данъчните постъпления като цяло нарастват в номинално изражение с 1 665,4 млн. лв. (10,4 %) спрямо полугодието на 2018 г., като с най-голям принос са косвените данъци и приходите от осигурителни вноски. Съпоставено със същия период на предходната година ръст се отчита във всички данъчни групи, като преките данъци нарастват със 7,0 %, социално и здравно осигурителните вноски отчитат ръст от 11,5 %, косвените данъци нарастват с 11,6 %, а постъпленията от други данъци – с 4,7 процента. Неданъчните приходи са в размер на 3 448,4 млн. лв., което представлява 52,0 % изпълнение на годишните разчети, а приходите от помощи и дарения са в размер на 1 151,1 млн. лв., като нарастват значително (номинален ръст от 64,9 на сто) спрямо същия период на предходната година. Следва да се отбележи, че ръстът в приходите от помощи и дарения се дължи основно на ускоряване при усвояването на средствата по оперативните програми и фондовете на ЕС през настоящата година, което се отразява в по-високи разходи по сметките за средства от ЕС, и съответно по- високи по размер грантове от ЕК за възстановени сертифицирани разходи.

На база на тези параметри и изготвените прогнози в годишен план не се очертава напрежение при изпълнението на планираните данъчни приходи по националния бюджет. Прогнозите очертават изпълнение на разчетите за 2019 г. при данъчните приходи, като може да се очаква известно превишение на плана за годината при постъпленията от социално и здравноосигурителни вноски, косвените данъци, ДДФЛ и др. Тук е важно да се отбележат и усилията на приходните администрации за повишаване събираемостта на приходите - активните мерки за изтласкване на светло на оборотите от сивия сектор на икономиката чрез засилен фискален контрол, включително и контрол в реално време на фискалните устройства на търговците в страната, мерките за засилване на контрола при търговията с акцизни стоки, борбата с контрабандния внос, както и противодействието на опитите за данъчни нарушения и измами. Системното прилагане на тези мерки вече оказва дисциплиниращ ефект и 9

натиск върху сивата икономика, което се потвърждава от отчетените за поредна година добри параметри по изпълнението на данъчните и осигурителни приходи.

Параметрите по разходите се развиват съобразно разчетите към ЗДБРБ за 2019 г.

Усвояването на разходите към полугодието е традиционно ниско - разходите по КФП, включително вноската в общия бюджет на ЕС, за първите шест месеца на 2019 г.

представляват 42,9 на сто от планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2019 г. Това се дължи основно на изместване на голяма част от инвестиционните и капиталови разходи за последното тримесечие на годината. Неравномерното усвояване на капиталовите разходи е обективно обусловено от календара на строителния сезон, като изпълнението на повечето инфраструктурни проекти се извършва през летните месеци и разплащането за извършената работа се концентрира в последното тримесечие.

Съпоставени със същия период на предходната година, разходите и вноската в общия бюджет на ЕС нарастват номинално с 1,56 млрд. лв., което се дължи на по-високия размер на разходите по националния бюджет, както и на нарастването на разходите по сметките за средства от Европейския съюз. Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на разходи за персонал, по-високите здравноосигурителните и социалните плащания и др., докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи. Положително е, че тенденцията за активизиране при усвояването на европейските средства от предходната година продължава и през първото полугодие на 2019 г., като именно по-високите разходи по европейските програми и фондове са основната причина за отчетения ръст при капиталовите разходи за полугодието. При разходите за персонал се наблюдава нарастване основно във връзка с увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“ в изпълнение на приоритета от Програмата за управление на Правителството на Република България за периода 2017-2021 г. за поетапно увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование. При социалните и здравноосигурителните разходи най-голям ръст спрямо предходната година се отчита при разходите за пенсии поради базов ефект при разходите за пенсии от увеличението им от юли 2018 г., а причината за по-високите здравноосигурителни плащания са осигурените за настоящата година със ЗБНЗОК за 2019 г. по-високи разходи в размер на близо 490 млн. лв. по бюджета на НЗОК.

В следствие на отчетените добри параметри по изпълнението на приходите и традиционно по-ниското усвояване на разходите през първото полугодие на годината, бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към 30.06.2019 г. е положително в размер на 3 223,3 млн. лв. (2,8 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 3 107,6 млн. лв. и по европейските средства - в размер на 115,7 млн. лева. Съпоставено с предходната година, когато бюджетното салдо по КФП бе отново положително в размер на 1,6 % от БВП, се отчита подобрение на бюджетното салдо като относителен дял в БВП с 1,2 пр. п. Предвид спецификата на данъчния календар, както и поради изместването на значителна част от инвестиционните разходи за втората половина на годината, бюджетната позиция към полугодието би следвало да се приема като индикация, че предвиденият бюджетен баланс по КФП за годината ще бъде спазен, а при наличие на фискална възможност може да се очаква и подобряване на бюджетното салдо спрямо планираното за годината.

Тук е важно да се отбележи, че през третото тримесечие на 2019 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2019 г. във връзка с обезпечаване 10

на допълнителни разходи за изпълнение на проект за инвестиционен разход за придобиване на нов тип боен самолет, с който бюджетното салдо по КФП с разчетите към актуализирания ЗДБРБ за 2019 г. бе променено на дефицит в размер на 2,4 млрд.

лв. (2,1 % от прогнозния БВП). Свързаните с изпълнението на финансовите ангажименти на Република България по ратифицираните от Народното събрание международни договори разходи ще се реализират през третото тримесечие на годината и съответно отчетеното превишение на приходите над разходите по КФП към полугодието ще бъде редуцирано в значителен размер.

Предизвикателства при изпълнението на бюджета до края на годината ➢ Основните предизвикателства при изпълнението на бюджета до края на годината се свързват основно с ускоряване усвояването на средствата по проектите, съфинансирани по програмите и фондовете на ЕС, както и с усилията на приходните администрации за подобряване на събираемостта на приходите. Финансирането на разходните политики към момента не създава напрежение, но евентуалното изместване и концентриране на значителни по размер разходи по европейските програми и фондове в последното тримесечие на годината може да доведе до натиск върху бюджетната позиция на касова основа от гледна точка на периода, в който извършените сертифицирани разходи ще бъдат ефективно възстановени от ЕК на България.

➢ Отчетните данни към края на юни за поредна година сочат наличие на просрочени задължения в някои министерства, ведомства и общини, както и по бюджета на НЗОК, Българската национална телевизия и др. Въпреки че при някои разпоредители с бюджет се отчита намаление на размера на просрочията, общият им размер не отчита сериозно подобрение. Добрата финансова практика предполага управлението на поемане на ангажименти да е съобразено с възможностите за разплащане на възникнали задължения по съответните договори и недопускане на просрочени задължения.