т. 1 Състояние на българската икономика през първата половина на 2020 г.

1. Състояние на българската икономика през първата половина на 2020 г.

➢ Брутен вътрешен продукт 1 През първото полугодие на 2020 г. брутният вътрешен продукт на България възлезе на 52 633 млн. лв., което представлява намаление от 3,1 % спрямо същия период на 2

2019 г. През първото тримесечие бе регистриран реален растеж на БВП от 2,4 %, докато през второто бе отчетен спад от 8,2 %. С основен принос за спада на БВП бяха инвестициите.

Крайното потребление нарасна с 4,1 % и 0,4 % съответно през първо и второ тримесечие. Растежът бе подкрепен от публичното потребление, докато потреблението на домакинствата бе потиснато, както от наложените ограничителни мерки срещу COVID-19, така и от нарасналата несигурност.

Инвестициите в основен капитал се повишиха с 1,2 % през първо тримесечие и спаднаха с 3,8 % през второ. Отчетеният растеж през първо тримесечие се дължеше на по-високите публични капиталови разходи, докато частната инвестиционна активност бе слаба.

Износът на стоки и услуги нарасна с 1,9 % през първо и намаля с 20,3 % през второ тримесечие. Спадът се дължеше на намаленото търсене на стоки сред основни търговски партньори, както и на ограничения износ на транспортни и туристически услуги. Вносът на стоки и услуги се увеличи с 3,2 % през първото тримесечие, но намаля с 20,2 % през второто.

Брутната добавена стойност нарасна в реално изражение с 2,3 % през първо тримесечие и спадна със 7,4 % през второ. Положителен принос за растежа през първото тримесечие имаха услугите, следвани от промишлеността. За периода април-юни при промишленото производство и строителната продукция бяха отчетени спадове съответно от 13% и 10,2 %. Услугите също бяха негативно засегнати, най-вече по линия на отраслите: търговия; транспорт; хотелиерство и ресторантьорство.

➢ Пазар на труда През първото тримесечие на 2020 г. броят на заетите (ЕСС 2010) намаля с 1,3 % на годишна база до 3398,2 хил. души. През този период вече започна да се проявява ефектът от предприетите мерки против разпространението на COVID 19 (месец март), но основният ефект се очаква да се прояви в данните за второто тримесечие. Най-голям спад на заетостта бе наблюдаван в аграрния сектор, индустрия (без строителство) и в търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство.

Основните показатели на пазара на труда също се характеризираха с влошаване през първото полугодие на 2020 г. Коефициентът на икономическа активност на населението (15-64 г.) отчете намаление от 1,3 п.п. до 71,6 %, а коефициентът на заетост на населението в същата възрастова група се понижи с 1,8 п.п. до 67,8 %. След като през първото тримесечие на годината коефициентът на безработица продължи да намалява на годишна база, през второто тримесечие стойността на показателя се повиши, в съответствие с въведените ограничителни мерки в средата на месец март. В резултат, коефициентът на безработица възлезе на 5,3%, средно за първите шест месеца на годината. По-детайлните данни на Агенция по заетостта показват, че през първите седмици след обявяване на извънредното положение в страната броят на регистрираните безработни е нараснал с около 100 хил. души, достигайки до 300 хил. души в края на май.

1 Данните за второ тримесечие на 2020 г. са на база експресни оценки за БВП на НСИ.

2 Данните за БВП и компонентите му са сезонно изгладени с корекция в разликите в броя на работните дни.

Представените растежи са спрямо същия период на предходната година.

5

От средата на май обаче се наблюдава пречупване на тренда и в края на юни броят на регистрираните безработни намаля до около 275 хил. души.

През първо тримесечие реалната производителност на труда (БДС на един зает) се повиши с 2,5 % на годишна база, което съчетано със 7,3 % номинален растеж на компенсацията на един нает доведе до нарастване на разходите за труд на единица продукция с 4,7 %. Изменението на показателите през тримесечието остана близко до отчетените темпове година по-рано и все още не показа съществен негативен ефект от пандемията, но по-детайлните месечни данни отразиха отрицателните ефекти върху доходите от труд. Започналото от месец март оптимизиране на разходите за труд, доведе до съществено ограничаване на темпа на растеж на средствата за работна заплата. Тази тенденция беше най-силно изразена през март и април, след което през месеците май и юни започна да се наблюдава частично възстановяване. Най-засегнатите дейности бяха хотели и ресторанти, култура, спорт и развлечения, транспорт, строителство, които се характеризираха както с намаление на наетите лица, така и на средната работна заплата.

Разгледано средно за първото полугодие на 2020 г., номиналният растеж на средната работна заплата се забави до 7,6 % на годишна база спрямо 12,1 % през аналогичния период на предходната година. В условията на забавяне на инфлацията, реалното нарастване на средната работна заплата се забави в по-слаба степен до 5,5 % през първите шест месеца на годината.

➢ Инфлация Инфлацията на годишна база намаляваше през първото полугодие и през юни се понижи до 0,9 %, при 3,1 % в края на 2019 година. Основен фактор за това бе спадът в цените на енергийните стоки, докато динамиката на цените на храните беше разнопосочна. Спадът в международните цени на нефта през юни беше 34 % спрямо същия месец на предходната година. Значително по-ниските цени от внос на природен газ предизвикаха поевтиняване на цената в страната и понижение на цените на топлоенергията. Според решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, от началото на април влязоха в сила по-ниски цени на природния газ и на топлоенергията.

Инфлационните процеси при непреработените храни се ускориха, докато нарастването на цените при преработените храни беше със забавени темпове от началото на годината.

Последното повлия и за намаление на базисната инфлация, която през юни се понижи до 2,1 %, при 2,5 % в края на 2019 година.

➢ Външен сектор Разпространението на пандемията от Covid-19 и наложените мерки за нейното ограничение имаха отрицателно въздействие върху икономическата активност и, съответно, международната търговия и финансовите потоци в глобален план през полугодието на 2020 г. В България ефектите върху износа и вноса на стоки започнаха да се проявяват от март, като спадът на годишна база достигна двуцифрени темпове през април и май, а през юни понижението бе по-умерено. За полугодието износът на стоки намаля номинално със 7,5 %. Нефтът и рафинираните нефтопродукти допринесоха за повече от половината от общия спад, поради съществено по-ниските цени на международните пазари, съчетани с по-малки изтъргувани количества. Общият спад на износа бе резултат и от по-слабата търговия с машини и съоръжения (основно електрически апарати) и облекло. Отчетеният растеж на износа на зърнени растения и мелничарски продукти, растителни масла, почистващи препарати, метални руди, някои лекарствени продукти не бе достатъчен, за да компенсира низходящата динамика при останалите стоки. Спадът при вноса до юни бе 11,9 %, с основен принос от търговията с нефт, природен газ, машини и съоръжения (автомобилни части, електрически машини и машини със специално предназначения), текстил. По отношение на регионалната структура, понижението в търговията бе относително балансирано между държави от ЕС и трети страни. По-съществен спад имаше в търговията с Италия през март-май, докато 6

износът към Германия продължи да нараства в повечето от месеците. Мерките срещу COVID-19 съществено ограничиха туристическите и транспортните услуги, в резултат на което през полугодието износът на услуги спадна с 31,4 %, а вносът – с 27,9 %. Паричните преводи от чужбина се свиха с повече от 50 %, компенсациите на краткосрочно заетите в чужбина – с повече от 60%. Въпреки понижението при повечето от потоците по текущата сметка, ускорения спад на вноса спрямо износа предопредели положителния нетен ефект за полугодието – излишъкът по текущата сметка нарасна на годишна база както в абсолютна стойност (с 86,3 млн. евро), така и като отношение спрямо БВП (с 0,3 п.п. до 1,3 % от прогнозния БВП).

По финансовата сметка, в съответствие с препоръките на БНБ за увеличение на ликвидността на банките, бе отчетено понижение на активите, държани в чужбина.

Привлечените ПЧИ през текущата година бяха съизмерими с полугодието на 2019 г.

➢ Финансов сектор През първите шест месеца на годината нивото на международните валутни резерви на страната продължи да осигурява стабилното функциониране на паричния съвет.

Към края на юни 2020 г. пазарната им стойност възлезе на 28 млрд. евро. След отчетения годишен спад от 0,9 % през 2019 г., темпът им на растеж през настоящата година започна да се ускорява от март и в края на юни 2020 г. достигна 11,3 %. Основен принос за повишението на валутните резерви през първото полугодие имаха банковите резерви.

Значителното им нарастване се дължеше на обявения на 19 март от Българска народна 3 банка пакет от мерки във връзка с пандемията от COVID-19 за запазване на устойчивостта на банковата система. Една от мерките беше увеличаване на ликвидността на банковата система чрез намаляване на чуждестранни експозиции на търговските банки.

В резултат, за периода март-юни, банковите резерви се увеличиха с 5,6 млрд. лв. Към края на май 2020 г. съотношението на валутните резерви към краткосрочния външен дълг на страната беше 346,1 %, а покритието на вноса на стоки и услуги през юни достигна 9,9 месеца.

Паричното предлагане нарасна с 9,6 % в края на юни спрямо година по-рано, при 9,9 % в края на 2019 г. Динамиката му се определяше от бързоликвидния паричен агрегат М1, докато квазипарите имаха отрицателен принос. През януари беше отчетено значително увеличение на овърнайт депозитите за сметка на сходно намаление при депозитите, договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца, като базовият ефект 4 продължи да оказва влияние през цялото първо полугодие . През юни овърнайт депозитите нараснаха с 47,2 % спрямо същия период на предходната година, а квази- парите се свиха общо с 27,7 %. По институционални сектори, годишният растеж на депозитите на нефинансови предприятия се забави и достигна 12,4 % при 15,1 % в края на

2019 г. Депозитите на домакинствата нараснаха с 8,5 % спрямо юни 2019 г. и се забавиха 5 минимално спрямо края на предходната година, когато отчетоха темп на растеж от 8,6 % .

Динамиката на кредита за частния сектор към края на март 2020 г. все още не отразяваше съществени негативни икономически ефекти от кризата, свързана с COVID-19, спрямо темповете, отчетени в края на 2019 г. Годишният темп на изменение на кредита за частния сектор започна леко да се забавя от март – до 9,1 % при 9,3 % в края на

2019 г., като в края на юни 2020 г. се забави до 6,7 %. По-голям принос за по-ниския растеж имаше кредитът за нефинансови предприятия, чието нарастване се забави за разглеждания период от 5,9 % до 2,8 %. Годишното изменение на кредитите за 3 http://www.bnb.bg/PressOffice/POPressReleases/POPRDate/PR_20200319_BG 4 Еднократният ефект се дължи на прекласифициране в съответствие с методологически изисквания. С данните към януари 2020 г., са прекласифицирани прехвърляеми спестовни депозити от „депозити, договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца в показателя „овърнайт депозити на сектор домакинства“, https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/202003_s_ms_press_a1_bg.pdf 5 Депозити, включени в М3 по парична статистика на БНБ.

7

домакинства беше 8 %, като ефектът върху тях беше по-малък. По-осезаемо забавяне се наблюдаваше при кредитите за потребление. Техният годишен растеж се забави до 7,1 %, при 10,8 % в края на 2019 г., докато жилищните кредити продължиха да нарастват с двуцифрени темпове през цялото полугодие, като и при тях беше отчетена тенденция на забавяне. Те се увеличиха с 13,3 % на годишна база към края на юни, при 14,5 % в края на

2019 г.