т. 2 Актуална оценка за основните параметри по макроикономическата рамка за 2020 г.

2. Актуална оценка за основните параметри по макроикономическата рамка за 6

2020 г.

➢ Допускания за развитието на международната среда Икономическите последици от разпространението на коронавируса в целия свят са значителни. Директните ефекти се проявяват в нарушаване на световните вериги на доставка, спад в крайното търсене на стоки и услуги, спад на туризма (особено в международен план) и на бизнес пътуванията, ограничения в някои производства, намаление на заетостта и доходите от труд. Бизнес климатът и очакванията на потребителите се влошават, а цените на активите, както и на международните цени на суровините намаляват. Особеното на тази икономическа криза е, че с цел запазване на живота и здравето на хората се налагат социални ограничения, които намаляват икономическата активност.

Таблица № 1 Външни допускания и основни макроикономически показатели на България за 2020 г.

6 Оценката се основава на пролетната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите, която бе публикувана в Конвергентната програма на Република България 2020-2023 г., през април 2020 г. и беше използвана при актуализацията на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 година.

8

Прогноза · за 2020 г.

Основни макроикономически показатели · Есенна прогноза 2019 г. · Пролетна прогноза 2020 г.

МЕЖДУНАРОДНА СРЕДА

Световна икономика [реален растеж, %] Европейска икономика - ЕС [%] Валутен курс щ.д./евро Цена на петрол "Брент" [щ.д./барел] Цена на неенергийни суровини [в щ.д., %] EURIBOR 3м. [%] · 3,5 1,8 1,10 57,8 1,4 -0,6 · -0,3 -4,0 1,11 36,0 -11,6 -0,4

БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ

БВП [млн. лв.] БВП [реален растеж, %] Потребление Брутообразуване на основен капитал Износ на стоки и услуги Внос на стоки и услуги · 126 769 3,3 5,2 3,9 2,3 4,9 · 117 306 -3,0 0,2 -2,5 -16,3 -12,9

ПАЗАР НА ТРУДА И ЦЕНИ

Заетост (СНС) [%] Коефициент на безработица (НРС) [%] Компенсации на един нает [%] Дефлатор на БВП [%] Средногодишна инфлация (ХИПЦ) [%] · 0,2 4,1 7,4 3,5 2,1 · -2,1 6,2 4,8 1,9 0,1

ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС Източници: МФ, МВФ, СБ, ЕК Допусканията за външната среда през 2020 г., използвани за разработването на този макроикономически сценарий, представляват собствени изчисления, основани на анализи и оценки на международни финансови организации към 27 март 2020 г. Съществува твърде голяма несигурност в прогнозите за отражението на пандемията върху реалния растеж на БВП в света. Основното допускане е, че през втората половина на 2020 г.

пандемията постепенно ще затихне в международен план и ограничителните мерки ще бъдат отменени, което предполага плавно възстановяване през втората половина на годината.

➢ Брутен вътрешен продукт Очаква се спад на БВП за годината от 3 %, при прогнозиран ръст от 3,3 % при изготвянето на Бюджет 2020 г. В прогнозата е заложен спад на частното потребление, поради наложените ограничителни мерки от разпространението на коронавируса, по- слабо нарастване на разполагаемия доход и повишена несигурност. Правителственото потребление ще има положителен принос към растежа на БВП. Повишената несигурност ще се отрази и в спад на частните инвестиции в икономиката. Влошената външна среда ще отложи инвестиционните решения. В същото време се очаква двуцифрен растеж на правителствените инвестиции. Спадът на износа на стоки и услуги се обуславя от по- ниското външно търсене на стоки и съществен спад на износа на транспортни и туристически услуги. По-слабите износ и вътрешно търсене ще ограничат размера на вноса, като допълнителен отрицателен ефект ще има ограничаването или забавянето във времето на доставките на суровини.

Динамиката на БВП за първото полугодие на 2020 г. бе близка до очакваната в актуализацията на Бюджет 2020 г. Все пак съществуват рискове в посока надолу при по- слабо възстановяване, предвид все още несигурната среда и факта, че разпространението на вируса не е овладяно. В актуалните прогнози за държавите основни търговски партньори на България е представено по-бавно от предварително очакваното възстановяване, което може да потисне възстановяването на износа на България до края на годината. Потребителските нагласи са песимистични и към месец юни все още не се наблюдава възстановяване на търговията на дребно. Частните инвестиции най-вероятно ще продължат да бъдат потиснати и през второто полугодие на 2020 г.

➢ Пазар на труда Отчетеното ниво на безработица през първото полугодие на 2020 г. беше по-високо от заложеното в Бюджет 2020 г. от есента на 2019 г. По този начин, очакваната стойност на показателя за цялата 2020 г. се очаква да достигне 6,1 % и да бъде с около 2 п.п. над есенната прогноза. Наблюдаваното развитие беше резултат от въведените ограничителни мерки, които понижиха икономическата активност в страната и доведоха до освобождаване на заети лица, особено изразено в дейностите хотели и ресторанти, култура спорт и развлечения, преработваща промишленост, строителство и транспорт. Динамиката на заетостта (ЕСС 2010) през 2020 г. ще премине на отрицателна територия, като темпът на намаление на показателя е оценен на 2,1 % и ще отчете съществено влошаване спрямо заложения средногодишен темп на растеж от 0,2 %.

9

Текуща сметка [% от БВП] Търговски баланс [% от БВП] Преки чуждестранни инвестиции [% от БВП] · 4,1 1,2 -3,5 -3,2 2,6 1,8

ПАРИЧЕН СЕКТОР

М3 [%] Вземания от фирми [%] Вземания от домакинства [%] · 8,2 7,0 6,8 1,9 8,8 1,4

През първото тримесечие на 2020 г. номиналният темп на нарастване на компенсацията на един нает възлезе на 7,3 % и остана близък до изменението на показателя година назад. По-детайлните месечни данни от Наблюдението на предприятията до средата на годината показат, че в следствие на COVID-19 може да се очаква силно ограничаване на динамиката на разходите за труд. Последното се очаква да се осъществи в по-голяма степен чрез редукция на заетите лица, докато ефектът върху доходите се очаква да се прояви преди всичко в забавяне на тяхната динамика.

Очакваният номинален растеж на компенсацията на един нает за цялата 2020 г. от 4,8 % ще остане с 2,6 п.п. по-нисък от прогнозирания в есенната прогноза от 2019 г.

➢ Инфлация През 2020 г. се очертава външните и вътрешните фактори за нарастване на цените в страната да имат слабо влияние. Спадът в международните цени на нефта, който в настоящия сценарий е над 35 %, както и значително по-ниските цени на внос на природен газ, ще предизвикат поевтиняване на енергийните стоки, което по веригата на междуотрасловите връзки ще ограничи допълнително нарастването на производствените и потребителските цени в страната.

В края на годината очакваме спад в цените на енергийните и на неенергийните промишлени стоки. Като се има предвид и прогнозираният спад в крайното търсене за България, очакваното движение на потребителските цени е в посока надолу.

В допусканията за международните цени на суровините, единствено при храните и напитките очакваме повишение през настоящата година. Поради затрудненията в международната търговия е възможно ограничаване на вноса на някои пресни продукти.

Възможните шокове в предлагането на храни, заедно с очакваното по-високо търсене поради презапасяване в периода на извънредните мерки, очакваме да се отрази в положителна инфлация при хранителните стоки, която ще предизвика и поскъпване на цените на някои услуги, като обществено хранене.

В месечното разпределение на инфлацията на годишна база очакваме тя да бъде леко отрицателна от втората половина на годината. Средногодишната инфлация се очаква да бъде 0,1 %.

➢ Външен сектор Разпространението на пандемията от COVID-19 и свързаните с това ограничителни мерки се очаква да продължат да потискат международната търговия до края на 2020 г.

Отчетената динамика по стокови групи и очакванията за икономическата активност на основните търговски партньори на България предполагат забавяне на спадовете на годишна база през трето и четвърто тримесечие спрямо второ. За годината се очакват понижения в номинално изражение от около 20 % при износа на стоки и 18 % при вноса, при прогнозирани растежи в есенната прогноза. Търговският дефицит ще е малко по-нисък спрямо прогнозата от есента – 3,2 % от БВП. Същевременно, по останалите статии на текущата сметка се очаква влошаване спрямо есенната прогноза.

Ограниченията на транспортните и туристическите услуги в международен план ще се отразят в двуцифрени спадове в търговията с тях. Поради по-високият им дял в износа, актуалната оценка е за понижение на излишъка на статията услуги до 4,3 % от БВП.

Салдото по доходните статии ще е балансирано, при очаквания за излишък, залегнали в есенната прогноза. В резултат се очаква и по-нисък излишък по текущата сметка през

2020 г. (1,2 % от БВП).

➢ Финансов сектор Очакванията за развитието на кредита за частния сектор в пролетната прогноза, отчитат значително по-ниско търсене на заемни средства през 2020 г., в резултат от 10

негативните ефекти върху икономическата активност, произтичащи от ситуацията с COVID-19. По-ниското търсене на кредити от фирми и домакинства отразява и нарасналата несигурност, по-висока склонност към спестяване и отлагане на покупки, които не са от първа необходимост. Очакванията за развитието на кредита за частния сектор в пролетната прогноза отразяват и тези за пазара на труда и доходите, повлияни от ограничената стопанска дейност и частни инвестиции, в следствие на ефектите от пандемията. Очакванията, заложени в пролетната прогноза предвиждат годишният растеж на кредита за домакинства в края на 2020 г. да се забави до 1,4 %, а този за нефинансови предприятия – до около 1,7 %.

Международната среда продължи да се характеризира със стимулиращи парични политики на основните централни банки. В отговор на икономическата криза, породена от глобалната пандемия, ЕЦБ предприе поредица от мерки по паричната политика, насочени към поддържане на ликвидността и условията за финансиране в еврозоната, но нивата на 7 референтните лихвени проценти не бяха променени .

По отношение на лихвените проценти във външните допускания за изготвяне на пролетната прогноза, са използвани допусканията на Международния валутен фонд относно лихвените проценти по необезпечени депозити на междубанковия пазар в еврозоната – ЮРИБОР (с матуритет 3 месеца). Динамиката на показателя остана на отрицателна територия, като в края на юни стойността му беше -0,38 %, близко до средната му стойност за първите шест месеца на годината (-0,35 %) и до заложената в пролетната прогноза от -0,4 %.

7 https://www.ecb.europa.eu/press/govcdec/mopo/html/index.en.html 11

II. ОСНОВНИ АКЦЕНТИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЮДЖЕТНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ