т. 1 Фискални развития през първото полугодие на 2020 г.

1. Фискални развития през първото полугодие на 2020 г.

Изпълнението на бюджета през първото полугодие на 2020 г. премина през два ясно изразени периода – периода до обявяването на извънредно положение на територията на цялата страна на 13 март и периода след него. Първите два месеца на годината се характеризираха с продължаване на положителните тенденции в приходите от предходните няколко години. Параметрите по изпълнението на приходите отчетоха значително подобрение спрямо същия период на предходната година, като постъпленията при повечето от основните данъци и осигурителни вноски отчитаха номинален растеж и параметрите по изпълнението им съответстваха на заложеното с годишните разчети за

2020 г. от есента на 2019 г. През месец февруари нивото на безработица все още бе сред най-ниските регистрирани стойности за страната, а подобрение се отчиташе и при редица важни макроикономически индикатори. Положителното развитие на параметрите по изпълнението на приходите позволи през първите два месеца на годината да бъде формирано значително по размер текущо превишение на приходите над разходите по КФП в размер на близо 1,5 млрд. лв. към края на февруари 2020 г.

Тези благоприятни развития претърпяха рязък обрат след обявяването с Решение на Народното събрание на извънредно положение на територията на цялата страна на 13 март. На фона на безпрецедентна ситуация, при която много от държавите в света се борят с всички налични ресурси за ограничаване на разпространението на заразата с COVID-19, измеренията на кризата за световната и в частност за европейската икономика са огромни.

Повечето големи икономики, засегнати от пандемията очакваха, а впоследствие статистическите данни потвърдиха, значително забавяне и навлизане в рецесия през настоящата година, като трудно може да се оцени в пълнота колко дълбоки ще са икономическите последици от предприетите действия за борба с пандемията. България като отворена икономика не може да остане изолирана от протичащите процеси в основните икономики на еврозоната, които формират значителна част от стокообмена и износа на страната. Динамичните процеси в икономиките на основните външнотърговски партньори и наложените мерки и ограничения в ситуация на извънредно положение в страната промениха коренно макроикономическия сценарий за настоящата година, което чрез преките и косвените ефекти от всички тези въздействия, се отрази негативно на прогнозите по отношение на изпълнението на приходите и очерта необходимост от обезпечаване на допълнителни разходи.

Поетапно наложените ограничителни мерки в България, Европейския съюз и много от големите икономики в света доведоха до внезапен шок и рязко влошаване на външната среда, значително свиване на външнотърговските обороти, ограничаване на инвестиционната активност и загуба на работни места. Тежко бяха засегнати редица сектори, като туризъм, ресторантьорство и заведения за обществено хранене, увеселителни заведения, транспорт и много други. Нарушени бяха вериги за доставка на суровини и детайли за производства, което засегна експортноориентираните сектори.

Наложените ограничителни мерки засегнаха и вътрешното потребление, като през месеците на наложени по-строги карантинни мерки оборотите в търговията на дребно отчетоха свиване. Фискалното отражение на всички тези неблагоприятни развития доведе до забавяне при основните данъци в периода след въвеждането на извънредното положение, като тази тенденция бе ясно изразена през месеците април и май. Поради тези негативни развития общият размер на приходите и помощите по КФП към полугодието на

2020 г. отчете номинален спад в размер на близо 0,9 млрд. лв. спрямо същия период на 12

предходната година. Забавяне има при всички основни данъци, осигурителни вноски, както и при неданъчните приходи.

От страна на разходите при безпрецедентна ситуация на извънредно положение възникнаха огромни предизвикателства пред много от функциите на държавата, като най- пряко и неотложно беше гарантирането на необходимите условия и ресурси за нормалното функциониране на общественото здраве, вътрешния ред и сигурността.

Поради това и в изпълнение на Закона за мерките и действията по време на действието на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (загл. доп., ДВ, бр. 44 от 2020 г.) правителството предприе незабавни действия за обезпечаване на необходимия финансов ресурс за изпълнението на вменените функции и отговорности, като приоритет са работещите на първа линия в борбата с разпространението на вируса – здравните работници и сектора на вътрешния ред. Освен неотложните разходи по превенция на разпространението на COVID-19, приоритет са и мерките за подкрепа на икономиката и заетите. За запазване на работните места в страната правителството предложи и след обсъждане в Съвета за тристранно сътрудничество бе приета мярка за субсидирана заетост (т. нар. мярка „60/40“), която да подпомогне най-засегнатите сектори да задържат своите служители и работници по време на извънредното положение. По-късно дизайнът на мярката бе променен, обхватът ѝ разширен допълнително, а срокът ѝ на действие бе удължен до края на месец септември. Изплатените средства към края на юни по мярката „60/40“ са 124,7 милиона лева, като с тях е запазена заетостта на около 156 хиляди души. Плащанията за запазване на заетост ще продължат и при новия дизайн на мярката, като към началото на юли подадените заявления са за почти 290 хиляди заети, съответно от около 18 хиляди работодатели. Друг непосредствен ефект от кризата са нарасналите разходи за обезщетения за безработица, но без да бъде приложена мярката за субсидирана заетост тези разходи биха били значително по-високи.

Друго направление на политиките за ограничаване на последствията от кризата бяха предприетите действия за увеличаване на капитала на Българската банка за развитие (ББР) със 700 млн. лв. Половин милиард лева от тях са предназначени за предоставяне на гаранции от ББР на останалите търговски банки при предоставяне от тяхна страна на кредити за подкрепа на бизнеса, изпитващ трудности с ликвидността и кредитирането.

Очаква се мултиплициране на ефекта, така че общата сума, която да могат да предоставят банките да достигне 2,5 млрд. лв. Останалите 200 млн. лв. от увеличения капитал на ББР са предназначени за гаранции пред търговските банки за отпускане на потребителски безлихвени кредити на лица, останали безработни по време на кризата.

Очертаващата се невъзможност да бъдат постигнати заложените фискални цели с разчетите към ЗДБРБ за 2020 г. наложи изготвянето и одобряването от правителството на законопроект за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2020 г. (ЗИД на ЗДБРБ за 2020 г.), който бе внесен в Народното събрание на 30 март 2020 г. Причините за това са, от една страна, прогнозираното влошаване на параметрите по бюджетните приходи на база на прогноза за влошаване на макроикономическите допускания, и от друга, необходимостта от осигуряване на допълнителни разходи в изпълнение на Закона за мерките и действията по време на действието на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (загл. доп., ДВ, бр. 44 от

2020 г.). Промените в ЗДБРБ за 2020 г. са приети на второ четене на 6 април 2020 г. и влезли в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“ – 9 април 2020 г.

13