Раздел III (увод) ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ НА КОНСОЛИДИРАНАТА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПЪРВОТО ПОЛУГОДИЕ НА 2020 ГОДИНА

III. ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ НА КОНСОЛИДИРАНАТА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПЪРВОТО ПОЛУГОДИЕ НА 2020 ГОДИНА Основните параметри по изпълнението на консолидираната фискална програма към първото полугодие на 2020 г., съпоставени с изпълнението към полугодието на 2019 г. и 9 разчетите към ЗДБРБ за 2020 г. са представени в следната таблица:

Таблица №3 Изпълнение на основните параметри на консолидираната фискална програма към 30 юни 2020 година.

* В позицията "Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи" се отразяват само разходите по разчет, а средствата, изразходвани за сметка на резерва по отчет са отчетени по съответните разходни позиции, към които се отнасят извършените разходи Изпълнение на общите параметри по приходите ➢Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2020 г. са в размер на 21 431,6 млн. лв. Съпоставени със същия период на предходната година, те намаляват номинално с 854,2 млн. лв. Общото намаление на данъчните и неданъчните приходи спрямо същия период на предходната година е 1 273,3 млн. лв. (6,0 %), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 419,1 млн. лв. (36,4 %), сравнени с края на 9 Разчети към ЗИД на ЗДБРБ за 2020 г. (обн., ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) 10 Поради закръгление в млн. лв. (респективно в проценти), някои сумарни позиции в таблиците и графиките не се изчерпват от съставните им числа.

25

Отчет · Разчет 2020 г. * · · Отчет Н1 2020г. · · Отчет Н1 2020 · Отчет Н1 2020

10 ПОКАЗАТЕЛИ · Н1 2019 · КФП · КФП · Национал ен бюджет · Европей ски средства · към отчет Н1 2019 · към разчет 2020

к.1 · · к.3 · к.4=к.5+к.6 · к.5 · к.6 · к.7=к.4:к.2 · к.8=к.4:к.3

ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 22 285,8 · 44 392,7 · 21 431,6 · 19 896,4 · 1 535,2 · 96,2% · 48,3%

Данъчни приходи · 17 686,3 · 34 915,9 · 17 057,3 · 17 057,3 · · 96,4% · 48,9%

Преки данъци · 3 333,1 · 6 581,2 · 3 169,6 · 3 169,6 · · 95,1% · 48,2%

Косвени данъци Приходи от социално и здравно осигурителни вноски · 8 533,9 5 111,2 · 16 322,0 10 803,2 · 7 879,9 5 313,6 · 7 879,9 5 313,6 · · 92,3% 104,0% · 48,3% 49,2%

Други данъци · 708,1 · 1 209,5 · 694,1 · 694,1 · · 98,0% · 57,4%

Неданъчни приходи Помощи и дарения · 3 448,4 1 151,1 · 6 782,7 2 694,2 · 2 804,2 1 570,2 · 2 792,6 46,6 · 11,6 1 523,6 · 81,3% 136,4% · 41,3% 58,3%

РАЗХОДИ И ВНОСКА ЗА ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕС · 19 062,5 · 47 906,6 · 19 821,4 · 18 512,9 · 1 308,5 · 104,0% · 41,4%

Нелихвени · 17 931,9 · 45 564,0 · 18 769,5 · 17 461,0 · 1 308,5 · 104,7% · 41,2%

Текущи · 16 418,3 · 38 960,3 · 17 375,5 · 16 922,6 · 452,9 · 105,8% · 44,6%

Капиталови Предост. тек. и капит. трансфери за чужбина · 1 499,8 13,8 · 6 574,2 29,5 · 1 379,4 14,5 · 533,7 4,6 · 845,7 9,9 · 92,0% 105,5% · 21,0% 49,2%

Лихвени Резерв за непредвидени и неотложни разходи* Вноска за общия бюджет на ЕС · 413,1 717,5 · 724,9 220,3 1 397,4 · 363,4 688,6 · 363,4 688,6 · · 88,0% 96,0% · 50,1% 49,3%

Трансфери - нето · · · · -284,6 · 284,6

БЮДЖЕТНО САЛДО · 3 223,3 · -3 513,8 · 1 610,2 · 1 098,9 · 511,4

юни 2019 година. Приходите се забавят вследствие на негативните ефекти от кризата върху постъпленията при всички основни данъци, породена от разрастването на пандемията с COVID-19.

Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) за първото полугодие на 2020 г. възлиза на 17 057,3 млн. лв., което представлява 79,6 % от общите постъпления по КФП. Данъчните приходи намаляват спрямо същия период на предходната година с 629,1 млн. лв. (3,6 %). Приходите в частта на преките данъци възлизат на 3 169,6 млн. лв., което представлява 48,2 % от годишния разчет. Приходите от косвени данъци са в размер на 7 879,9 млн. лв., което представлява 48,3 % от годишния разчет. Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени данъци и др.) са в размер на 694,1 млн. лв., което представлява 57,4 % от разчетите към ЗДБРБ за 2020 г. Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски към

30.06.2020 г. са в размер на 5 313,6 млн. лв. или 49,2 % от планираните за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват с 202,4 млн. лева.

Постъпилите неданъчни приходи към 30.06.2020 г. са в размер на 2 804,2 млн. лв., което представлява 41,3 % изпълнение на годишните разчети.

Постъпилите помощи и дарения от страната и чужбина (вкл. помощите от фондовете на ЕС) са в размер на 1 570,2 млн. лв., което представлява 58,3 % от годишния разчет.

Основните приходни групи за първото полугодие на 2020 г., съпоставени с постъпленията за същия период на предходната година, са както следва:

Приходи, помощи и дарения по КФП към полугодието на 2019 г. и 2020 г. (млн. лв.)

21 431,6 Общо приходи, помощи и дарения

22 285,8 Други данъци 708,1694,1

3 169,6 Преки данъци 3 333,1

7 879,9 Косвени данъци 8 533,9

5 313,6 Приходи от соц. и зравноос.… 5 111,2

2 804,2 Неданъчни приходи 3 448,4

1 570,2 Помощи и дарения 1 151,1

2020 г.

0 5 000 10 000 15 000 20 000 25 000

2019 г.

Изпълнение на общите параметри по разходите ➢ Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в общия бюджет на ЕС) за първото полугодие на 2020 г. са в размер на 19 821,4 млн. лв., което представлява 41,4 % от годишния разчет. Усвояването на разходите изостава спрямо изпълнението на приходите, което е и причината за формирането на превишение на приходите над разходите за периода. През втората половина на годината ще се приложи планираното индексиране на пенсиите, което е заложено в годишния разчет. Освен това голяма част от планираните за годината инвестиционни и капиталови разходи се извършват през втората половина на годината, което е обективно обусловено от календара на строителния сезон, като изпълнението на повечето инфраструктурни проекти се извършва през летните месеци и разплащането за извършената работа се концентрира в последното тримесечие на годината. Също така разширяването на обхвата и обема на антикризисните мерки за справяне с проблемите, породени от кризата с 26

пандемията с COVID-19, през втората половина на годината се очаква да доведе ръст в разходите през третото и четвъртото тримесечие на годината.

Съпоставени със същия период на предходната година, разходите по КФП нарастват номинално с 4,0 на сто, което основно се дължи на по-високия размер на разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2019 г.) и други.

Нелихвените разходи са в размер на 18 769,5 млн. лв., което представлява 41,2 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи към юни 2020 г. са в размер на 17 375,5 млн. лв. (44,6 % от разчета за годината). Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 379,4 млн. лв. (21,0 % от разчетите към ЗДБРБ за 2020 г.).

Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 14,5 млн.

лв. Лихвените плащания са в размер на 363,4 млн. лв. (50,1 % от планираните за 2020 г.).

➢ Частта от вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, изплатена към

30.06.2020 г. от централния бюджет, възлиза на 688,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 г., в т.ч.:

- ресурс на база брутен национален доход – 457,3 млн. лв.;

- ресурс на база данък върху добавената стойност – 104,5 млн. лв.;

- корекция за Обединеното кралство – 37,4 млн. лв.;

- традиционни собствени ресурси (мита) – 84,7 млн. лв.;

- участие във финансиране на брутното намаление за Нидерландия, Швеция и Дания

– 4,7 млн. лв.

➢ За първото полугодие на 2020 г. бюджетното салдо по КФП е положително в размер на 1 610,2 млн. лв. (1,4 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 098,9 млн. лв. и по европейските средства в размер на 511,4 млн. лева.

➢ Общият размер на касовите постъпления от ЕС (от Структурните и Кохезионния фондове, от ЕЗФРСР и ЕФР, от средства за директни плащания към земеделските производители и плащания по пазарни мерки и др.) за първото полугодие на 2020 г. е

2 989,1 млн. лв. Нетните постъпления от ЕС към 30.06.2020 г. (касови постъпления от ЕС, намалени с вноската в общия бюджет на ЕС) са положителни в размер на 2 300,5 млн.

лева.

11 ➢ Фискалният резерв към 30.06.2020 г. е в размер на е 9,89 млрд. лв., в т.ч. 9,84 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,05 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Бюджетните разходи, разгледани по функционален признак, отразяват основните направления в политиката по КФП в рамките на бюджетния ресурс за 2020 година.

11 Съгласно §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.

27

Разходи по консолидираната фискална програма по функции *Във функция “IX. Разходи, некласифицирани в другите функции” по разчет е включен и резерва за непредвидени и неотложни разходи, а средствата, изразходвани за сметка на резерва по отчет, са отчетени в съответните функции според функционалното предназначение на разхода. Разходите по функции не включват вноската на Република България за общия бюджет на ЕС.

Структурата на разходите по консолидираната фискална програма по функции (годишен разчет и отчет за първото полугодие на 2020 г.) са представени на следната графика:

Структура на разходите по функции по КФП Годишен разчет за 2020 г. Отчет първо полугодие 2020 г.

VIII.

ИКОНОМИЧЕ IХ. РАЗХОДИ I. ОБЩИ VIII. IХ. РАЗХОДИ I. ОБЩИ СКИ НЕКЛАСИФИ ДЪРЖАВНИ ИКОНОМИЧЕС НЕКЛАСИФИЦ ДЪРЖАВНИ ДЕЙНОСТИ И ЦИРАНИ В СЛУЖБИ КИ ДЕЙНОСТИ ИРАНИ В СЛУЖБИ УСЛУГИ ДРУГИТЕ 6,5% VII. КУЛТУРА, И УСЛУГИ ДРУГИТЕ 5,5% 16,6% ФУНКЦИИ СПОРТ, 11,7% ФУНКЦИИ 2,0% II. ОТБРАНА И ПОЧИВНИ 1,9% II. ОТБРАНА И VII. КУЛТУРА, СИГУРНОСТ ДЕЙНОСТИ И СИГУРНОСТ СПОРТ, 11,6% РЕЛИГИОЗНО 11,3% ПОЧИВНИ ДЕЛО ДЕЙНОСТИ И III. 1,9% III.

РЕЛИГИОЗНО ОБРАЗОВАНИ ОБРАЗОВАНИ ДЕЛО Е Е 1,7% 10,4% 11,1% VІ.

ЖИЛИЩНО VІ. ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТ СТРОИТЕЛСТВ ВО, IV. О, БЛАГОУСТРО ЗДРАВЕОПАЗ БЛАГОУСТРО IV.

ЙСТВО, ВАНЕ ЙСТВО, ЗДРАВЕОПАЗВ КОМУНАЛНО V. СОЦИАЛНО 12,1% КОМУНАЛНО АНЕ СТОП. И ОСИГУРЯВАН СТОП. И V. СОЦИАЛНО 13,6% ОПАЗВАНЕ Е, ОПАЗВАНЕ НА ОСИГУРЯВАН НА ПОДПОМАГА ОКОЛНАТА Е, ОКОЛНАТА НЕ И ГРИЖИ СРЕДА ПОДПОМАГА СРЕДА 34,1% 4,6% НЕ И ГРИЖИ 5,1% 38,4% Планираните разходи за функция общи държавни служби са предназначени за осигуряване на ефективно функциониране на органите на изпълнителната и законодателната власт, както и за финансиране на дейностите в сферата на науката.

Изразходваните средства са насочени към осигуряване на условия за функционирането на централната и местната администрации с оглед изпълнение на възложените им дейности и задачи, свързани с провеждане на вътрешната и външната политика на страната във 28

млн. лв . · · %

РАЗХОДИ ПО ФУНКЦИИ · ЗДБРБ за 2020 г. · · Отчет Н1 2019 · Отчет Н1 2020 · Изпъл- нение Н1 2020 спрямо ЗДБРБ · Отчет Н1 2020 спрямо отчет Н1 2019

за 2020

I. ОБЩИ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ II. ОТБРАНА И СИГУРНОСТ III. ОБРАЗОВАНИЕ IV. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ V.СОЦИАЛНО ОСИГ., ПОДПОМАГАНЕ И ГРИЖИ · 3 020,0 5 375,4 4 823,5 5 616,0 15 847,7 · · 1 052,6 1 970,9 2 031,8 2 520,2 6 734,9 · 1 057,4 2 154,4 2 120,6 2 609,7 7 353,0 · 35,0% 40,1% 44,0% 46,5% 46,4% · 100,5% 109,3% 104,4% 103,6% 109,2%

VI. ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО, БЛАГОУСТРОЙСТВО, КОМУНАЛНО СТОП. И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА VII. КУЛТУРА, СПОРТ, ПОЧИВНИ ДЕЙНОСТИ И РЕЛИГИОЗНО ДЕЛО VIII. ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ И УСЛУГИ IХ. РАЗХОДИ, НЕКЛАСИФИЦИРАНИ В ДР. ФУНКЦИИ · 2 359,1 783,1 7 739,1 945,3 · · 907,2 416,6 2 297,7 413,1 · 875,2 364,7 2 234,4 363,4 · 37,1% 46,6% 28,9% 38,4% · 96,5% 87,5% 97,2% 88,0%

ОБЩО РАЗХОДИ · 46 509,2 · · 18 345,0 · 19 132,8 · 41,1% · 104,3%

млн. лв . · · %

ЗДБРБ за 2020 г. · · Отчет Н1 2019 · Отчет Н1 2020 · Изпъл- нение Н1 2020 спрямо ЗДБРБ · Отчет Н1 2020 спрямо отчет Н1 2019

за 2020

3 020,0 · · 1 052,6 · 1 057,4 · 35,0% · 100,5%

5 375,4 · · 1 970,9 · 2 154,4 · 40,1% · 109,3%

4 823,5 · · 2 031,8 · 2 120,6 · 44,0% · 104,4%

5 616,0 · · 2 520,2 · 2 609,7 · 46,5% · 103,6%

15 847,7 2 359,1 783,1 · · 6 734,9 907,2 416,6 · 7 353,0 875,2 364,7 · 46,4% 37,1% 46,6% · 109,2% 96,5% 87,5%

%

Изпъл- нение Н1 2020 спрямо ЗДБРБ за 2020 · Отчет Н1 2020 спрямо отчет Н1 2019

всичките им аспекти, в т.ч. и средства за българската помощ за развитие, изплащане на членския внос в международни организации, създаването и функционирането на устойчива система за постигане на максимална ефективност при събирането на данъците и осигурителните вноски, намаляване на корупцията, повишаване качеството на административните услуги, подобряване на митническия контрол, борбата срещу митническите и валутните нарушения, контрабандата и незаконния трафик на наркотици и други. Разходите в тази функция включват финансирането на публичната администрация както на централно, така и на местно ниво. Тук се включват и разходите, свързани с научна и изследователска дейност. Извършените разходи за тази функция към полугодието на 2020 г. са в размер на 1 057,4 млн. лв., което представлява 35,0 % от планираните с разчета за годината, като спрямо същия период на предходната година изразходваната сума е почти непроменена.

Разходите за отбрана и сигурност са насочени към сферите на отбраната, сигурността и вътрешния ред, съдебната власт, както и дейностите по изпълнението на наказанията.

Основните приоритети на политиката в областта на отбраната, която се осъществява от Министерството на отбраната, са: приемственост и устойчивост на развитието на въоръжените сили (ВС) чрез провеждане на реалистична отбранителна политика, която съответства на заплахите за сигурността на страната, на съюзните ни ангажименти в НАТО и ЕС и на наличните финансови ресурси; задълбочаване на трансатлантическото сътрудничество като гарант за сигурността и развитието на България; поддържане на съществуващите и постепенно развитие на нови отбранителни способности; поддържане и усвояването на плановете за бойна готовност и на моделите за работа на всички нива, осигурявайки устойчива управление на щабовете и формированията при привеждането им в по-високи степени на бойна готовност и изпълнението на мероприятията по нарастване на готовността им; разширяване на участието на ВС в интегрираната система за реакции при кризи за по-ефективна защита на населението при бедствия; създаване на условия за висока мотивация и професионален подбор в Българската армия; развитие на отбранителните способности в рамките на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020; законодателно уреждане на националната координация на специалните служби. Политиката в областта на сигурността и вътрешния ред се реализира в следните направления: защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и борба с корупцията, противодействие на тежките престъпления срещу личността и собствеността на гражданите; намаляване щетите за икономиката на страната от дейността на организираните престъпни групи и недопускане извършването на терористични действия;

охрана и контрол на държавната граница и противодействие на незаконната миграция;

повишаване на ефективността при контрола и организацията на движението по пътищата и внедряване на технически системи за наблюдение и контрол с цел намаляване на пътно- транспортните произшествия; осигуряване на държавен противопожарен контрол, пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност; осигуряване на лична постова и техническа охрана, специализиран транспорт и пропускателен режим; обезпечаване на оперативната и разузнавателна дейност; информационно-аналитично обезпечаване на държавното ръководство за подпомагане процеса на вземане на решения с цел защита на националната сигурност и интересите на Република България. В областта на правосъдието се реализират следните дейности: подобряване управлението и организацията на работата на съдебната власт, без да се нарушава нейната независимост; постигане на равен достъп до правосъдие и на европейски стандарти в областта на правната помощ; осъществяване на правосъдие и правораздавателна власт с цел защита правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата; развитие на информационна стратегия на правораздавателните органи; укрепване на професионалната квалификация на правоприлагащите органи; укрепването на пенитенциарната система (свързана с изпълнение на наказанието лишаване от свобода) и инфраструктурата по сигурността в затворите и следствените арести; електронно правосъдие. Общият размер на разходите за отбрана и сигурност за първото полугодие на 2020 г. е 2 154,4 млн. лв., което 29

представлява 40,1 % от планираните средства за годината. Съпоставени със същия период на предходната година, разходите за отбрана и сигурност нарастват със 183,5 млн. лв.

(9,3 %) .

Политиките в сферата на образованието са насочени към посрещане на основните предизвикателства и подпомагане на изпълнението на ключовите политики в сектора. За реализиране на образователните приоритети в сферата на предучилищното и училищното образование се изпълняват комплексни мерки и действия, гарантиращи равен достъп до качествено образование чрез осигуряване на безплатен транспорт на децата и учениците и целодневна организация на учебния ден в средищните училища; допълнително финансиране на защитени училища и детски градини; основен ремонт, реконструкция и строителство на нови детски градини и училища, спортни площадки и салони, както и тяхното съвременно оборудване; преминаване към нов етап от внедряването на компютърни технологии в системата, базиран на електронното обучение и информационните технологии. В това функционално направление важна цел е и предприемане на мерки за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система, повишаване квалификацията на педагогическите специалисти и обучението на българите в чужбина. Реализирането на политиките в областта на висшето образование се осъществява чрез осигуряване на финансиране, насочено към резултатите от обучението; чрез засилване взаимодействието между висшите училища и бизнеса; чрез усъвършенстване модела на акредитация и оценяване на качеството във висшето образование; чрез стимулиране на научното развитие и кариерно израстване на преподавателите от висшите училища; чрез подкрепа на мобилността на студенти и преподаватели. Висшето образование се финансира с прилагането на диференциран подход в зависимост от комплексна оценка на качеството на обучение. Важна цел в рамките на политиката в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал е както повишаване на инвестициите в научноизследователската и развойна дейност, така и увеличаване на дела на лицата със завършено висше образование. Размерът на разходите за функция образование за полугодието на 2020 г. е 2 120,6 млн. лв., като представляват 44,0 % от разчетените за

2020 г. и с 4,4 % повече от същия период на предходната година.

Разходите в сферата на здравеопазването през първото полугодие на 2020 г. са в размер на 2 609,7 млн. лв., което е с 3,6 % повече от полугодието на 2019 г., и представляват 46,5 % от годишния разчет. Един от основните приоритети в областта на здравеопазването е осигуряването на сигурност, стабилност и предвидимост в системата, като се създадат предпоставки за контрол и ефективност на разходите и същевременно се гарантира качеството на лечението и достъпа до медицинска помощ. Като приоритетни направления и дейности са и спешната медицинска помощ, електронното здравеопазване, майчиното и детско здравеопазване, асистираната репродукция, лечебните заведения за болнична помощ, както и лекарствената политика. Реформата в сектора е насочена към подобряване на достъпа до комплексни медицински дейности, повишаване на удовлетвореността на българските граждани от качеството на предлаганите медицински услуги, адекватно финансиране и постигане на финансова устойчивост на сектора в средносрочен план. Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването се финансират програмите и дейностите, осъществявани от бюджетните структури в областта на общественото здраве, спешната помощ, стационарната психиатрична помощ, медико-социалните грижи за деца, лечение в чужбина и други. Финансово се обезпечават национални програми и централни доставки за профилактика, контрол и лечение на социално-значими заболявания, осигуряване на ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, както и обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Запазват се ангажиментите на държавата по отношение финансирането на определени дейности в лечебните заведения за болнична помощ, които остават държавна отговорност – психиатрична помощ, спешна медицинска помощ, лечение на болни от ХИВ/СПИН, трансплантация на тъкани, органи и клетки, медицинска експертиза на работоспособността и други, както и финансово подпомагане на лечебни заведения за 30

болнична помощ в отдалечени и трудно достъпни райони, в които липсата на здравни звена представлява сериозен риск за населението. В това функционално направление през

2020 г. са приоритетни и разходите във връзка с мерките за предотвратяване на разпространението на COVID-19 и лечение на засегнатите. Закупени са тестове за бърза диагностика на COVID-19, PCR тестове, лабораторни консумативи за извършване на тези тестове, лични предпазни средства за работниците и служителите работещи в системата на здравеопазването, термокамери, системи за дезинфекция, апарати за обдишване и друга апаратура, свързана с мерките за предотвратяване на разпространението на COVID-19 и лечението му.

С най-голям относителен дял в разходите по КФП към полугодието на 2020 г. са средствата за сферата на социалното осигуряване, подпомагане и грижи. В голяма степен това се предопределя от демографски и икономически фактори в страната.

Разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи са насочени към реализиране на приоритетите в сферата на пенсионното осигуряване, социалното подпомагане и гарантиране на социалната защита на уязвимите групи от населението, към активните мерки по заетостта, както и реализирането на редица мерки за социална защита. По отношение на пенсионната политика приоритет е осигуряването на адекватни пенсионни доходи за всички, което да гарантират разумен жизнен стандарт след пенсиониране. В областта на социалните помощи приоритет остават гарантирането на социалната защита на уязвимите групи от населението чрез по-добра целенасоченост на социалните помощи, повишаването на ефективността на програмите, прилагането на диференциран подход, усъвършенстването на нормативната уредба в сферата на социалното подпомагане и оптимизирането на институционалната структура, свързана със социалната защита на най- нискодоходните и рискови групи от населението. Целта на реализираните активни мерки на пазара на труда е постигането на по-висока и устойчива заетост, интегриране на пазара на труда на безработните и неактивните лица в трудоспособна възраст чрез насърчаване разкриването на нови работни места и подобряване на посредническите услуги по заетостта; намаляване на безработицата и неактивността сред младежите; насърчаване на трудовата заетост на трайно безработни лица в трудоспособна възраст. Политиката за интеграцията на хората с увреждания е насочена към създаване на условия и гаранции за равнопоставеност, индивидуална оценка на потребностите, социална интеграция и упражняване на правата, защитата на хората с увреждания и техните семейства, както и интегрирането на тези лица в работна среда. С разчетите към ЗДБРБ за 2020 г. за политики и мерки във функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи” са предназначени 34,1 на сто от разходите по КФП (без вноската в общия бюджет на ЕС). В разходите по функцията се включват и средствата в помощ на работодателите за запазване на работните места по схемата „60/40“. Извършените разходи за функцията към полугодието са в размер на 7 353,0 млн. лв. или 46,4 % от разчета за годината. Спрямо предходната година разходите по функцията са с 9,2 % повече.

Разходите за дейностите по жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда през първите шест месеца на годината са в размер на 875,2 млн. лв., което представлява 37,1 % от разчетите за 2020 година. Това е с 3,5 % по-малко от същия вид разходи за шестмесечието на 2019 г. Изразходваните средства са насочени за изпълнение на политиката в областта на интегрираното развитие на регионите в страната и намаляване на различията, както и подобряване на тяхната инфраструктурна свързаност. Един от основните приоритети в това функционално направление е ефективното и ефикасно използване на публичните финанси за подобряване качеството на жизнената среда и създаване на работни места. Финансират се разходи за изграждане, реконструкция и рехабилитация на канализационна и вътрешна водопроводна мрежа в населени места, подпомагане проектирането и изграждането на язовири за питейно водоснабдяване, разходи за устройствено планиране, кадастрални карти и регистри, разходи за геозащита, поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура и интегрирано управление на водните ресурси. При 31

дейностите по опазване на околната среда се изпълняват проекти, свързани с изграждането на екологични обекти като пречиствателни станции за отпадъчни води, канализационни мрежи и довеждащи колектори, съоръжения за защита на руслата и бреговете на деретата от ерозия, съоръжения за регулиране на оттока на реките и създаване на водни площи с местно значение, голяма част от които са по бюджетите на общините. В тази област се осигуряват средства за финансиране строителството на нови или рекултивация на съществуващи депа, инсталации или съоръжения за управление на отпадъците. Част от основните дейности в това функционално направление са свързани с прилагане на механизмите за превенция и контрол за намаляване на общия натиск от различните източници и дейности върху околната среда. В тази функция се отчитат и разходите, свързани с поддържането на чистотата и благоустрояването, извършвани от фирми или общински предприятия.

Разходите за култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело за първото полугодие на 2020 г. са в размер на 364,7 млн. лв. или 46,6 % от разчета за годината. Тези разходи са насочени към финансиране на дейностите по култура (отчетените разходи в групата са в размер на 275,0 млн. лв.), физическа култура и спорт (отчетени средства – 60,1 млн. лв.), почивни дейности (отчетени разходи – 10,2 млн. лв.) и религиозно дело (отчетени средства – 19,4 млн. лв.).

Разходите за икономическите дейности и услуги за първото полугодие на 2020 г. са в размер на 2 234,4 млн. лв. или 28,9 % от разчета за годината. Сравнени със същия период на 2019 г. разходите са по-малко с 2,8 %. С използваните средства се осъществява държавната политика по отношение на реалния сектор, политиките в селското и горското стопанство, рибарството и аквакултурите, както и приоритетните политики в сферата на енергетиката, проекти в сферата на транспорта, проекти, свързани с енергийната сигурност и ефективност, промишлеността, строителството и туризма. Основните приоритети в областта на енергетиката са свързани с: реализация на дейности по извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и безопасно съхранение на ядрени отпадъци, извършване на експертизи и обследвания на енергийни потребители, разработване на мерки за намаляване на енергийното потребление в индустрията, осъществяване на дейности и програми за енергийна ефективност. Една от основните цели в областта на енергетиката е свързана с пълна либерализация на пазарите на електроенергия и газ и интегрирането им в Общия европейски енергиен пазар, както и защитата на уязвимите потребители. Насърчава се въвеждането на енергоефективни и екологосъобразни технологии в промишления и енергийния сектор. Важна част от дейностите в енергетиката е свързана с подобряване на енергийния и екологичен мениджмънт, и производството и потреблението на възобновяема енергия и биогорива.

Изграждането и модернизирането на транспортната инфраструктура на страната е също сред основните приоритети. В това функционално направление се осъществяват дейностите в областта на осигуряването на ефективен и устойчив транспорт, развитието на екологосъобразни, безопасни и сигурни видове транспорт и висококачествени транспортно-логистични услуги, подобряване на свързаността на българската транспортна система с единното европейско транспортно пространство, ограничаване на негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората, повишаване на сигурността и безопасността на транспортната система, развитието на модерна съобщителна и пощенска инфраструктура, подкрепа за балансирано регионално развитие, изграждане на съвременна електронна инфраструктура и услуги, както и технологично развитие и иновации. В областта на селското стопанство реализираните приоритети са свързани с: борбата със заразни и паразитни болести, събиране и унищожаване на високорискови отпадъци, охрана и възпроизводство на горите, за издръжка на горската и ловна стража с оглед опазване на горите и дивеча; за опазване, възстановяване и подобряване на почвеното плодородие и екологичните функции на почвената покривка; за развитието на лозаровинарския сектор в страната съгласно изискванията на ЕС; за осъществяване на противоградова защита на продукцията в селското стопанство; за 32

опазване и възпроизводство на рибата и аквакултурите и други. В областта на туризма осъществяваните приоритети са свързани с: насърчаване предоставянето на качествени услуги и защита правата и сигурността на потребителите, постигане на ефективна координация между институциите, ангажирани с определяне и осъществяване на политиката в туризма, взаимодействие с туристическия бизнес, нарастване на приходите от международен туризъм в България, в т.ч. чрез облекчен достъп и оптимизирана система за привличане на чуждестранни туристи на територията на България, превръщане на подходящото културно-историческо наследство в част от инфраструктурата на туризма, разнообразяване на предлаганите продукти с цел целогодишно използване на туристическия потенциал на страната (в т.ч. нарастване на туристическите посещения в България и в неактивния сезон). В областта на промишлеността и строителството се реализира политиката, насочена към постигане на устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност на българската икономика. Със средствата в тази област се осъществяват дейностите по насърчаване създаването и развитието на микро, малки и средни предприятия, подкрепа на процеса на предприемачество, насърчаване създаването на предприятия, базирани на иновативни идеи и стимулиране на научно- изследователската и развойна дейност, стимулиране на пазарно ориентирани научно- приложни изследвания, предназначени за индустрията и създаване на условия за привличане на частни капитали за финансиране на иновации, подобряване на бизнес средата, дейности в областта на метрологията и техническия надзор, на приватизацията и следприватизационния контрол, на патентната дейност, на дейностите по акредитиране на лаборатории и органи, на обществените поръчки и други.

Разходите, некласифицирани в другите функции, обхващат лихвените плащания по обслужване на държавния и общинския дълг. Годишният разчет в ЗДБРБ за 2020 г. за функция „Разходи, некласифицирани в другите функции” включва и резерва за непредвидени и неотложни разходи. Средствата, изразходвани за сметка на резерва по отчет, са отчетени в съответните функции според функционалното предназначение на разхода. За първото полугодие на 2020 г. отчетените разходи в тази функция са в размер на 363,4 млн. лева.

33