т. 3 Основни параметри по консолидираната фискална програма към първото полугодие на 2020 г.

3. Основни параметри по консолидираната фискална програма към първото полугодие на 2020 г.

Изпълнението на приходите, помощите и даренията по КФП за полугодието представлява 48,3 на сто от актуализирания годишен разчет. Изпълнението на данъчните и осигурителните приходи към полугодието спрямо актуализираните разчети за годината е 48,9 на сто. При допускане за липса на втора вълна на заразата с COVID-19 и повторно налагане на по-строги карантинни мерки и ограничения до края на годината, може да се очаква постепенно възстановяване на вътрешното потребление, с което постъпленията от косвени данъци ще отчетат известно ускоряване. При такава хипотеза и на база на текущите параметри, прогнозите в годишен план очертават изпълнение на планираните данъчни приходи по националния бюджет. Рискове по отношение на изпълнението на актуализираните разчети за годината при по-негативен от планирания сценарий могат да възникнат основно при постъпленията от акцизи, ДДС от внос, корпоративни данъци, здравноосигурителни вноски, приходи от ТОЛ такси и други. Тук е важно да се отбележат и усилията на приходните администрации за повишаване събираемостта на приходите.

Независимо от извънредните обстоятелства, продължават да се прилагат активните мерки за засилен фискален контрол, включително и контрол в реално време на фискалните устройства на търговците в страната, мерките за засилване на контрола при търговията с акцизни стоки, борбата с контрабандния внос, както и противодействието на опитите за 15

2020 · 2020

Изменение

Консолидирана фискална програма · ЗДБРБ · актуализ. прогноза*

млн. лв. · млн. лв. · млн. лв.

Дефицит/излишък · 0,0 · -3 513,8 · -3 513,8

данъчни нарушения и измами. Системното прилагане на тези мерки вече оказва дисциплиниращ ефект и натиск върху сивата икономика.

8 Параметрите по разходите се развиват съобразно разчетите към ЗИД на ЗДБРБ за 2020 г .

Усвояването на разходите през първото полугодие е традиционно ниско - разходите по КФП, включително вноската в общия бюджет на ЕС, за първите шест месеца на 2020 г.

представляват 41,4 на сто от планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2020 г. Това се дължи основно на изместване на голяма част от инвестиционните и капиталови разходи за последното тримесечие на годината. Неравномерното усвояване на капиталовите разходи е обективно обусловено от календара на строителния сезон, като изпълнението на повечето инфраструктурни проекти се извършва през летните месеци и разплащането за извършената работа се концентрира в последното тримесечие.

Съпоставени със същия период на предходната година, разходите и вноската в общия бюджет на ЕС нарастват номинално с 0,8 млрд. лв., което се дължи на по-високия размер на разходите по националния бюджет, както и на запазване на разходите по сметките за средства от Европейския съюз на равнището за същия период на предходната година.

Положително е, че независимо от трудностите, породени от кризата, работата по изпълнението на големите инфраструктурни проекти, финансирани от националния бюджет и по програмите и фондовете от ЕС, не се ограничава, което спомага за намаляване на негативните последици върху пазара на труда, като освен това публичните инвестиции имат за цел да компенсират до известна степен спада при инвестициите в другите сектори на икономиката. Полагат се и усилия за активизиране при усвояването на европейските средства, което също ще спомогне за реализиране на тези цели.

Ръстът на разходите по националния бюджет спрямо същия период на предходната година, се дължи основно на по-високия размер на разходи за персонал, по-високите социални и здравноосигурителни плащания и др. При разходите за персонал се наблюдава нарастване основно във връзка с увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“ в изпълнение на приоритета от Програмата за управление на Правителството на Република България за периода 2017-2021 г. за поетапно увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование. Освен това, през месеците от март до юни са отчетени и разходите, свързани с изплащането на добавка към възнагражденията на медицинския персонал и другите заети на първа линия в борбата със заразата с COIVID-

19. При социалните и здравноосигурителните разходи най-голям ръст спрямо предходната година се отчита основно при разходите за пенсии, поради базов ефект при разходите за пенсии от увеличението им от юли 2019 г., По-високи са и социалните обезщетения и помощи и разходите на фонд „Безработица“ на ДОО, които са свързани с ефектите от кризата върху пазара на труда и заетите.

Натиск от страна на разходите може да възникне при по-негативен сценарий от планирания с актуализацията от март 2020 г. по отношение на необходимия ресурс за финансиране на социално-икономически мерки, насочени към най-засегнатите сектори на икономиката и уязвимите групи от населението. Одобрените от правителството в края на месец юли социално-икономически мерки по втория антикризисен пакет на стойност 1,2 млрд. лв. за справяне с проблемите, породени от кризата с пандемията с COVID-19, води до изместване на голяма част от разходите за годината в третото и четвъртото тримесечие, което от своя страна обуславя значителния ръст на разходите през второто полугодие.

Благодарение на формираното превишение на приходите над разходите през първите три месеца на годината, преди внезапното избухване на кризата, породена от пандемията с COVID-19, негативните фискални ефекти от второто тримесечие не са толкова силно 8 В материала са използвани данни по разчетите към ЗИД на ЗДБРБ за 2020 г. (обн., ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) 16

изразени по отношение на бюджетното салдо. Традиционно по-ниското усвояване на разходите през първото полугодие и добрите параметри на изпълнението на бюджета за периода преди кризата са основните фактори, допринесли за отчетеното положително бюджетно салдо по консолидираната фискална програма към 30.06.2020 г. в размер на

1 610,2 млн. лв. (1,4 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 098,9 млн. лв. и по европейските средства в размер на 511,4 млн. лева. Съпоставено с предходната година, когато бюджетното салдо по КФП бе отново положително в размер на 2,7 % от БВП, се отчита влошаване на бюджетното салдо като относителен дял в БВП с 1,3 п.п.