т. 1 (Раздел I) Състояние на българската икономика през първата половина на 2021 г.

1. Състояние на българската икономика през първата половина на 2021 г.

➢ Брутен вътрешен продукт 1 През първото полугодие на 2021 г. брутният вътрешен продукт на България възлезе на 58 140 млн. лв., което представлява увеличение с 8,1% спрямо същия период на 2

2020 г. През първото тримесечие бе регистриран реален спад на БВП от 1,8 %, докато през второто бе отчетен растеж от 9,6 %. Нарасна вътрешното търсене, докато нетният износ имаше отрицателен принос.

Крайното потребление нарасна с 3,1 % и 6,7 % съответно през първо и второ тримесечие. Подобряването на доверието на потребителите и повишаването на компенсацията на наетите подкрепиха растежа на потреблението на домакинствата.

Нарастването на публичните разходи за заплати доведе до растеж на публичното потребление.

Инвестициите в основен капитал се повишиха с 1 % през първо тримесечие и с 4,2 % през второ. Отчетеният растеж през първо тримесечие се дължеше на по-високите публични капиталови разходи, докато частната инвестиционна активност все още бе потисната.

Износът на стоки и услуги спадна с 5,9 % през първо тримесечие, но се увеличи с 20,3 % през второ, с нарастване както на износа на стоки, така и на туристически услуги.

Вносът на стоки и услуги се увеличи с 1,9 % през първото тримесечие и с 28,6 % през второто.

Брутната добавена стойност спадна с 1,7 % през първо тримесечие и нарасна с 8,2 % през второ. Спадът през първо тримесечие бе движен от услугите, докато през второ тримесечие започна тяхното възстановяване с растеж на оборота в търговията на дребно с 24,1%. За периода април-юни при промишленото производство и строителната продукция бяха отчетени растежи съответно от 15,9 % и 8,3 %.

➢ Пазар на труда През първото полугодие на 2021 г. показателите на пазара на труда продължиха да са повлияни от мерките, предприемани за ограничаване на разпространението на COVID-19. Броят на заетите (ЕСС 2010) през първото тримесечие на годината намаля с 2,5 % на годишна база до 3313,7 хил. души. С основен принос за спада на заетостта бяха секторите селско стопанство, търговия, транспорт и туризъм. В същото време, в два от останалите сектори се наблюдаваше относително висок ръст на заетите (създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ и строителство), където търсенето на квалифицирана работна сила се запази на високи равнища, въпреки общия спад на икономиката.

Коефициентът на икономическа активност на населението (15-64 г.) за първата половина на годината бе 71,7 %, а коефициентът на заетост на населението в същата възрастова група бе 67,3 %. Коефициентът на безработица възлезе на 6,1%, средно за първите шест месеца на годината. Данните на Агенция по заетостта показват от края на февруари постоянна тенденция на намаление на броя на регистрираните безработни и към края на юни тяхното равнище вече много се доближава до равнището на показателя, наблюдаван през аналогичния месец на 2019 г., т.е. до неговото предкризисно ниво.

През първото полугодие на 2021 г. средните доходи от труд в икономиката продължиха да нарастват. Номиналният растеж на средната работна заплата се ускори до 1 Данните за второ тримесечие на 2021 г. са на база експресни оценки за БВП на НСИ.

2 Данните за БВП и компонентите му са сезонно изгладени с корекция в разликите в броя на работните дни.

Представените растежи са спрямо същия период на предходната година.

5

12,5 % на годишна база, а реалният - до 11,2 % (дефлиран с ХИПЦ). Водещо значение имаше продължаващото повишение на показателя в обществения сектор на икономиката (18,5 %), но заплатите в частния сектор също се характеризираха с двуцифрен темп на растеж от 10,3 %.

Динамиката на реалната производителност на труда също премина на положителна територия през първото тримесечие на 2021 г. с растеж от 2 % на годишна база. Това доведе до частично отслабване на натиска върху растежа на номиналните разходи за труд на единица продукция (до 7,8 %) в сравнение с втората половина на 2020 г.

➢ Инфлация От началото на годината инфлацията, по месеци на годишна база, имаше ясно изразен тренд на повишение. За юни тя беше 2,4 % спрямо съответния месец на предходната година, а в края на 2020 г. бе 0 %. Основен принос за това развитие имаше поскъпването на енергийните стоки и най-вече на транспортните горива, което достигна 24 % на годишна база. При елиминирано влияние на енергийните стоки, годишната инфлация за юни щеше да бъде 1,1 %. Базисната инфлация е на относително стабилно равнище от началото на годината - около 1,4 % на годишна база и при нея не се наблюдава тенденция на ускорение.

Към юни средногодишната инфлация беше 0,8 %.

➢ Външен сектор Постепенното възстановяване на икономическата активност в глобален план през първото полугодие, в резултат от активизирането на ваксинационния процес и премахването на част от ограничителните мерки, имаше положителен ефект върху търговските потоци и международните пътувания. В България износът и вносът на стоки започнаха да нарастват в номинално изражение от февруари, след което темповете се ускориха до двуцифрени стойности. За шестмесечието износът на стоки се повиши с 22,5 %, а вносът – с 25,9 %. Търговията с метали и метални руди имаше основен принос за номиналната динамика, в резултат от значителното повишение на международните цени на суровините. Нарастването на промишленото производство в основни търговски партньори и свързаното с това по-високо външно търсене се отрази в по-висок износ на машини и съоръжения, захранван от внос на суровини и последващо производство. През второ тримесечие бе отчетено и нарастване на вноса на нефт и износа на нефтопродукти. По отношение на регионалната структура водеща бе търговията с ЕС.

С облекчаване на ограниченията пред международните пътувания през второ тримесечие нарасна броят на посещенията и приходите от пътувания на чужденци в страната. Това подпомогна нарастването на износа на услуги през полугодието с 1,7 % спрямо същия период на 2020 г. Излишъкът по услуги се повиши, но изменението съответстваше на номиналното нарастване на БВП, в резултат на което съотношението услуги/БВП остана непроменено спрямо предходната година – 2,3 %. Салдата по първичен и вторичен доход също бяха близки до миналогодишните. Изпреварващото нарастване на вноса спрямо износа на стоки се отрази в нарастване на търговския дефицит и влошаване на салдото на текущата сметка до дефицит от 0,2 % от прогнозния БВП, при излишък от 0,7 % през полугодието на 2020 г.

Привлечените ПЧИ през първото полугодие на текущата година нараснаха до 1,9 % от прогнозния БВП.

➢ Финансов сектор През първите шест месеца на годината нивото на международните валутни резерви на страната продължи да осигурява стабилното функциониране на паричния съвет. Към края на юни 2021 г. пазарната им стойност възлезе на 29,7 млрд. евро. Валутните резерви се понижиха за полугодието с 1,1 млрд. евро, основно поради свиването на банковите резерви, които имаха разнопосочна динамика за периода, но в края на юни бяха с 1,7 млрд. евро по- малко в сравнение с края на 2020 г. Положителен принос за изменението на 6

международните валутни резерви имаха банкнотите и монетите в обращение и депозитът на правителството в БНБ. Към края на май 2021 г. съотношението на валутните резерви към 3 краткосрочния външен дълг на страната беше 179,7 %, а покритието на вноса на стоки и услуги достигна 7,9 месеца.

Паричното предлагане нарасна с 13 % в края на юни спрямо година по-рано, като се ускори през полугодието. Динамиката му се определяше от бързоликвидния паричен агрегат М1, докато квазипарите имаха отрицателен принос. Депозитите на домакинствата и нефинансовите предприятия продължиха да нарастват стабилно през полугодието във все още несигурна среда, като спрямо края на предходната година темпът на нарастване се ускори. Годишният растеж на депозитите на нефинансови предприятия към юни достигна 12,8 %, при 9,8 % в края на 2020 г. Депозитите на домакинствата нараснаха с 12,2 % спрямо 4 юни 2020 г., при 10,4 % в края на декември 2020 г.

В края на юни годишният растеж на кредита за частния сектор се ускори до 6,4 %.

Ускорението бе резултат от по-високите темпове на растеж на кредита за домакинствата (10,4 %, спрямо 6,6 % в края на 2020 г.), както и в малка степен на базов ефект, след като от април на предходната година частният кредит започна да се забавя. Рекордно ниските лихвени проценти допринесоха за по-високо търсене и респективно за по-бързото увеличение едновременно на потребителските (9 % в края на юни) и на жилищните кредити (14,5 %), а за последните влияние оказа и продължаващото нарастване на цените на недвижимите имоти. Кредитите за нефинансови предприятия нараснаха с темп близък до този от края на предходната година (3,2 % в края на юни, при 3 % в края на 2020 г.).

Положителното развитие на кредитите за домакинства съответства на значителното нарастване на частното потребление през второто тримесечие.

5