Раздел · Проект на решение на Министерския съвет
Проект на решение
Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. - документиПроект на решение
Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.
(ДВ, бр. 18 от 2022 г.) § 1. Чл. 1 се изменя така:
„Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2022 г. по приходите, помощите и даренията, както следва:
№ · Показатели · Сума
(хил. лв.)
1 · 2
I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 33 352 529,3
1. · Данъчни приходи · 30 700 100,0
1.1. · Корпоративен данък · 3 908 000,0
1.2. · Данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на юридически лица · 112 000,0
1.3. · Данъци върху доходите на физически лица · 5 015 000,0
1.4. · Данък върху добавената стойност · 15 260 000,0
1.5. · Акцизи · 5 820 000,0
1.6. · Данък върху застрахователните премии · 55 100,0
1.7. · Мита и митнически такси · 380 000,0
1.8. · Други данъци · 150 000,0
2. · Неданъчни приходи · 2 652 429,3
(2) Приема държавния бюджет за 2022 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва:
№ · Показатели · Сума
(хил. лв.)
1 · 2
II. · РАЗХОДИ · 20 411 354,7
1. · Текущи разходи · 17 296 888,2
в т.ч.
1.1. · Персонал · 7 200 453,2
1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 1 644 135,8
1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 1 488 932,7
1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 151 079,7
1.2.3. · Субсидии и други текущи трансфери за финансови институции · 4 123,4
1.3. · Лихви · 629 750,8
1.4. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 1 994 589,4
2. · Капиталови разходи · 2 982 718,2
2.1 · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 2 652 941,8
2.2. · Капиталови трансфери · 329 776,4
3. · Прираст на държавния резерв (нето) · 31 275,1
4. · Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина · 19 073,2
5. · Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи · 81 400,0
5.1. · По централния бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия · 80 000,0
5.2. · По бюджета на съдебната власт · 900,0
5.3. · По бюджета на Народното събрание · 500,0
III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - НЕТО · 18 724 894,8
1. · Предоставени трансфери за: · 18 738 294,8
в т.ч.
1.1. · Общините · 5 612 824,2
1.2. · Държавното обществено осигуряване · 8 569 647,1
1.3. · Националната здравноосигурителна каса · 2 333 950,1
в т.ч.
1.3.1. · - от Министерството на здравеопазването · 106 570,6
1.4. · Сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд · 682 129,3
1.5. · Сметката за средствата от Европейския съюз на Държавния фонд „Земеделие“ · 234 397,4
2. · Получени трансфери от: · 13 400,0
в т.ч.
2.1. · Държавното обществено осигуряване · 7 400,0
2.1.1. · - за Министерството на труда и социалната политика · 4 000,0
2.1.2. · - за Министерския съвет · 250,0
2.1.3. · - за Министерството на здравеопазването · 3 150,0
IV. · ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ · 1 839 918,5
(3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2022 г., както следва:
№ · Показатели · Сума
(хил. лв.)
1 · 2
V. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ-ІІІ-IV) · -7 623 638,7
(4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2022 г., както следва:
№ · Показатели · Сума
(хил. лв.)
1 · 2
VІ. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 7 623 638,7
(5) Приема разходи по централния бюджет за 2022 г. за изпълнение на политики, както следва:
№ · Направление на средствата · Сума
(хил. лв.)
1 · 2
1. · ОБЛАСТ НАУКА
1.1. · За дейности по Стратегията за развитие на научните изследвания и Националната пътна карта · 82 107,0
1.2. · За увеличение на трудовите възнаграждения на учените от Българската академия на науките при изпълнение на индикатори за научно и иновационно развитие, определени в споразумение между Министерството на образованието и науката и Българската академия на науките, и за проекти, разработени от учените в Българската академия на науките – по критерии, приети от нея · 20 000,0
2. · ОБЛАСТ ОБРАЗОВАНИЕ
2.1. · За саниране и ремонт на студентски общежития · 35 000,0
2.2. · За изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, в т.ч. дофинансиране на ремонт на училищата по ОП „Региони в растеж“ · 80 000,0
2.3. · За закупуване на училищни автобуси · 10 000,0
2.4. · За разширяване на достъпа и обхващането в задължително предучилищно образование на 4-годишните деца · 18 000,0
2.5. · За повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности, гарантирани за всеки ученик. Допълнителна подкрепа за спорт, отдих и култура за осигуряване на широк достъп до тях и при изявени високи постижения · 90 000,0
2.6. · За финансиране на Национална програма „Отново заедно“ · 22 600,0
2.7. · За изграждане на нови и ремонт на съществуващи спортни площадки в училищата · 15 000,0
2.8. · За развитие на българистиката зад граница, чрез осигуряване на по-добри условия за командированите преподаватели в средни и висши училища в чужбина и за допълнително финансиране на неделните училища зад граница · 4 800,0
2.9. · За допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав в държавните висши училища · 20 000,0
3. · ОБЛАСТ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
3.1. · За осигуряване на подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19, включително за поставяне на ваксини на здравно неосигурени лица за шест месеца · 352 000,0
3.2. · За осигуряване на изследване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни тестове на учениците от I до XII клас за шест месеца и за закупуване на въздухопречистватели от образователните институции · 16 000,0
3.3. · За закупуване на ваксини срещу COVID-19 · 267 219,1
3.4. · За осигуряване на лекарствени продукти за лечение на COVID-19 · 131 818,0
3.5. · За компенсиране през 2022 г. на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в държавни и общински детски градини · 600,0
3.6. · За увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните и лечебните заведения, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването, и в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детски градини чрез увеличаване на стойностните показатели на стандартите за тяхното финансиране, с цел достигане на минималните нива на заплащане договорени в колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ · 56 248,8
4. · ОБЛАСТ СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
4.1. · За месечна целева помощ при обявена извънредна епидемична обстановка на семейства с деца до 14-годишна възраст по чл. 16б от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 38, 42 и 112 от 1999 г., бр. 30, 48 и 98 от 2000 г.; попр., бр. 100 от 2000 г.; изм., бр. 19 и 97 от 2001 г., бр. 26, 46, 81 и 118 от 2002 г., бр. 40 от 2003 г., бр. 115 от 2004 г., бр. 31 и 103 от 2005 г., бр. 54 и 93 от 2006 г., бр. 101 от 2007 г., бр. 26 от 2009 г., бр. 27, 41, 43, 45 и 50 от 2010 г., бр. 63 от 2011 г., бр. 17 и 73 от 2013 г., бр. 55 от 2014 г., бр. 63 от 2015 г., бр. 89 от 2016 г., бр. 17 и 89 от 2017 г., бр. 27, 39 и 65 от 2019 г., бр. 52, 77, 98 и 101 от 2020 г. и бр. 64 от 2021 г.) за шест месеца · 17 000,0
4.2. · За допълнителни възнаграждения за служители на Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ във връзка с работа в рискови условия и положен извънреден труд по овладяването на пандемията COVID-19 за шест месеца · 26 000,0
4.3. · За еднократна сума за компенсация на дохода от пенсии до нивото от м. декември 2021 г. за шест месеца · 102 000,0
4.4. · За финансиране на Програма за компенсиране на физическите лица, крайни потребители на горива, по ред и условия, определени с акт на Министерския съвет · 150 000,0
5. · ОБЛАСТ ТУРИЗЪМ
5.1. · За субсидии за туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм · 25 000,0
6. · ОБЛАСТ ЕФЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ И ОПТИМИЗАЦИЯ НА ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР
6.1. · За дейности по въвеждане на споделени услуги в държавната администрация · 5 400,0
6.2. · За структурни промени и ефективно управление, в т.ч. за изплащане на обезщетения на персонала в публичния сектор, както и за увеличение на възнагражденията на персонала след извършени структурни промени · 297 000,0
7. · ОБЛАСТ ОТБРАНА
7.1. · За изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет, вкл. и за съпътстващи разходи по придобиването му · 110 000,0
7.2. · За придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение и техника, в т. ч. осигуряване на експлоатацията на самолети МиГ-29, боеприпаси и горива за бойна подготовка, мисии и енергоносители · 296 246,3
8. · ОБЛАСТ СПОРТ И МЛАДЕЖКИ ДЕЙНОСТИ
8.1. · За инвестиции в изграждане на спортни обекти, в т.ч. довършване на спортна зала „Арена Бургас“ · 17 000,0
9. · ОБЛАСТ ТРУД И ЗАЕТОСТ
9.1. · За изплащане на компенсации на работници и служители и на самоосигуряващи се лица, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, за мярка „Запази ме плюс“ при условията и реда на Постановление № 328 от 14 октомври 2021 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители и на самоосигуряващи се лица, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка (обн., ДВ, бр. 87 от 2021 г.; изм., бр. 102 и 110 от 2021 г.), за изплащане на средства за субсидирана заетост за мярка „Заетост за теб“ въз основа на акт на Министерския съвет, както и в подкрепа на Националния план за действие по заетостта през 2022 г. във връзка с преодоляване последиците на пазара на труда вследствие от пандемията COVID-19 за шест месеца · 50 000,0
10. · ОБЛАСТ КУЛТУРА И ИЗКУСТВА
10.1. · За финансова подкрепа в областта на културата и изкуствата в условията на обявена извънредна епидемична обстановка за шест месеца · 30 000,0
10.2. · За финансова подкрепа на държавните културни институти в областта на културното и аудио-визуалното наследство и на музеите и художествените галерии с регионален характер чрез увеличаване с до 50 на сто на стойностните показатели на стандартите за тяхното финансиране, включително за възнагражденията на персонала · 12 000,0
10.3. · За културната програма на българските културни институти в чужбина · 1 160,0
11. · ОБЛАСТ ВЪНШНА ПОЛИТИКА
11.1. · За подкрепа за българските общности, организации и инициативи на българите в чужбина · 200,0
11.2. · За развитие на двустранните и многостранните отношения в областта на външната политика, за изпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от членството в международни организации и за подпомагане развитието на историческите български общности в чужбина, в т.ч. 1 000,0 хил. лв. официална помощ за развитие за Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“, Република Молдова · 7 200,0
12. · ОБЛАСТ ЗЕМЕДЕЛИЕ
12.1. · За еднократна подкрепа, свързана с производството на микроземеделски производители · 5 000,0
12.2. · За осигуряване на ликвидност на земеделските стопани по Временната рамка във връзка с войната в Украйна и за подкрепа на свиневъдите и птицевъдите за хуманно отношение към животните · 168 700,0
13. · ОБЛАСТ ТРАНСПОРТ
13.1. · За метрополитена и съпътстваща инфраструктура · 40 000,0
(6) Министерският съвет може да одобрява компенсирани промени в разпределението на разходите по ал. 5.“ § 2. В чл. 67 числото „35,5“ се заменя с „38,5“.
§ 3. В чл. 68, ал. 1 числото „7,3“ се заменя с „10,3“.
§ 4. Създава се чл. 70а:
„Чл. 70а. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава държавни гаранции, както следва:
1. по нови заемни споразумения на „Булгаргаз“ ЕАД в размер до левовата равностойност на 150 млн. евро, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи“;
2. по нови заемни споразумения на „Булгартрансгаз“ ЕАД в общ размер до левовата равностойност на 382 млн. евро, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.“ § 5. Член 71 се изменя така:
„Чл. 71. Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени по реда на чл. 70 и 70а, е 1 800,1 млн. лв.“ § 6. В чл. 77 ал. 2 се изменя така:
„(2) Промени на разходите за персонал могат да се извършват само с акт на Министерския съвет при структурни промени, в т.ч. при изплащане на обезщетения, свързани с прекратяване на трудови или служебни правоотношения, за дейности, свързани с превенция на разпространението на COVID-19, лечението на заразените лица или ограничаване на последствията от COVID-19, за дейности в условията на миграционен натиск, както и при компенсирани промени между бюджети.“ § 7. Създава се чл. 77а:
„Чл. 77а. Всички промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет се извършват текущо, но не по-късно от 31 декември 2022 г. Във връзка с годишното счетоводно приключване и изготвянето на отчетите за касовото изпълнение промени по реда на чл. 110, 112 и 113 от Закона за публичните финанси могат да се извършват и до 28 февруари 2023 г.“ § 8. В чл. 81 ал. 3 се изменя така:
„(3) Средствата по ал. 1 и 2 се възстановяват чрез сметката за средства от Европейския съюз на Национален фонд през 2022 г. след издаване на Решение за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на Националния план за възстановяване и устойчивост, сключването на финансово споразумение по чл. 23 от Регламент (ЕС) 2021/241 и на оперативно споразумение за изпълнение на инвестицията между министъра на финансите и компетентното ведомство или краен получател, определени с акт на Министерския съвет.“ § 9. Член 83 се изменя така:
„Чл. 83. След издаване на Решение за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на Националния план за възстановяване и устойчивост, въз основа на акт на Министерския съвет по предложение на министъра, отговорен за изпълнение на съответната инвестиция, или на министъра на финансите, от сметката за средства от Европейския съюз на Национален фонд може да се предостави авансово финансиране за плащания през 2022 г., включително и за сметка на наличностите от трансфери от минали години, акумулирани по сметка на Национален фонд в Българската народна банка, за инвестиции, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост.“ § 10. В чл. 84 ал. 3 се изменя така:
„(3) Размерът на неразплатените задължения на общини – бенефициенти по програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, за наложени финансови корекции се намалява с 80 на сто еднократно чрез сключване на тристранно споразумение между управляващия орган на оперативна програма, министъра на финансите и кмета на съответната община.“ § 11. В чл. 109 ал. 3 се изменя така:
„(3) Докладът по ал. 1 се внася в Народното събрание в срок до 45 дни от края на съответния отчетен период, а отчетите по ал. 2 в срок до 90 дни от края на съответния отчетен период.“ § 12. Създава се чл. 111:
„Чл. 111. (1) При превишение на приходите от винетни и тол такси по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2022 г. могат да се извършват допълнителни разходи за основен ремонт, за текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2022 г. до размера на фактически реализираните постъпления.
(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството извършва съответните промени по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2022 г., в т.ч. по области на политики и бюджетни програми, до размера на фактически реализираните постъпления и уведомява министъра на финансите за извършените промени по бюджета на министерството като със съответните суми се променят и показателите по чл. 23, ал. 3.“ § 13. В преходните и заключителни разпоредби в § 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 числото „4 500“ се заменя с „6 000“;
б) в т. 2 числото „9 000“ се заменя с „12 000“;
в) в т. 3 числото „13 500“ се заменя с „18 000“.
2. В ал. 2 числото „9 000“ се заменя с „12 000“.
3. В ал. 3, т. 2 числото „9 000“ се заменя с „12 000“.
4. Създават се ал. 4 – 15:
„(4) Данъчните облекчения за 2022 г. по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица могат да се ползват и чрез намаляване на месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения, след прилагане на чл. 42, ал. 3 от същия закон, както следва:
1. месечната данъчна основа за месец юли се намалява със сбора от сумите за месеците януари-юни за:
а) едно ненавършило пълнолетие дете – в размер на 500 лв. месечно;
б) две ненавършили пълнолетие деца – в размер на 1 000 лв. месечно;
в) три и повече ненавършили пълнолетие деца – в размер на 1 500 лв. месечно;
г) дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – в размер на 1 000 лв. месечно.
2. месечната данъчна основа за месец октомври се намалява със сбора от сумите за месеците юли-септември за:
а) едно ненавършило пълнолетие дете – в размер на 500 лв. месечно;
б) две ненавършили пълнолетие деца – в размер на 1 000 лв. месечно;
в) три и повече ненавършили пълнолетие деца – в размер на 1 500 лв. месечно;
г) дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – в размер на 1 000 лв. месечно.
(5) За месеците октомври-декември 2022 г. данъчните облекчения се ползват при изчисляване на годишната данъчна основа по реда на чл. 49 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(6) Работникът/служителят еднократно избира да приложи авансовото ползване на данъчно облекчение по ал. 4 чрез предоставяне на писмена декларация пред работодателя, с която декларира, че:
1. за прилагане на всяко от данъчните облекчения следва да изпълни условията предвидени в чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
2. другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година.
3. работникът/служителят няма да ползва данъчните облекченията при друг работодател.
(7) Когато размерът на месечна данъчна основа за месец юли и за месец октомври за доходи от трудови правоотношения, определена по ред на чл. 42, ал. 1-3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, е по-нисък от сумите по ал. 4, с които следва да бъде намалена съответната месечна данъчна основа, работодателят до края на месец юли 2022 г., съответно месец октомври 2022 г. възстановява 10 на сто от разликата на лицето, а за доходите придобити като морско лице - 1 на сто от разликата. В този случай дължимият данък по чл. 42, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е нула.
(8) Възстановената сума по ал. 7 се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към държавния бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица.
(9) Член 49 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилага и при прилагане на ал. 4.
(10) В случаите на авансово облагане по чл. 43 и 44 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от същия закон могат да се прилагат чрез намаляване на размера на дължимия авансов данък, при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година.
(11) Намаляването по ал. 10 на размера на дължимия авансов данък е:
1. за второ тримесечие - до размера на дължимия авансов данък, но не повече от:
а) за едно ненавършило пълнолетие дете – 300 лв.;
б) за две ненавършили пълнолетие деца – 600 лв.;
в) за три и повече ненавършили пълнолетие деца – 900 лв.;
г) за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – 600 лв.
2. за трето тримесечие - до размера на дължимия авансов данък, но не повече от:
а) за едно ненавършило пълнолетие дете – 150 лв.;
б) за две ненавършили пълнолетие деца – 300 лв.;
в) за три и повече ненавършили пълнолетие деца – 450 лв.;
г) за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – 300 лв.
(12) Годишният размер на данъчното облекчение по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2022 г. в случаите по ал. 10 се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(13) Алинея 10 не се прилага, когато:
1. размерът на авансовия данък се определя и удържа от платеца на дохода;
2. лицето има доходи от трудови правоотношения и е приложил ал. 6.
(14) Лицата, които прилагат чл. 43, ал. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица не прилагат ал. 10 и 11.
(15) Когато в нарушение на условието по ал. 6, т. 2 и 3 или по ал. 10 данъчното облекчение по чл. 22в и/или чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е ползвано авансово чрез повече от един работодател и/или от повече от едно лице, всяко от лицата, ползвали авансово облекченията, дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.“
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 14. (1) Министерството на труда и социалната политика и Националният осигурителен институт предоставят на Националната агенция за приходите и осигуряват достъп до информация относно индивидуални данни за лицата, обект на социално подпомагане и осигуряване.
(2) За предоставяне на исканата информация се сключва споразумение между страните по ал. 1, в което се определят исканите данни, тяхното съдържание и редът за предоставянето на информацията при спазване на изискванията на наредбата по чл. 3, ал. 2 от Закона за киберсигурност.
(3) Министерството на труда и социалната политика, Националният осигурителен институт и Националната агенция за приходите са длъжни да осигурят защита на съхраняваната от тях информация от неправомерен достъп.
(4) Служителите на Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите нямат право да разпространяват данни, свързани с личността на лицата, обект на подпомагане и осигуряване по ал. 1.
§ 15. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96, 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г., бр. 14, 18, 52, 55, 71, 104 и 107 от 2020 г., бр. 17 и 111 от 2021 г. и бр. 14 и 18 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието на глава трета се изменя така:
„Освобождаване с право на приспадане на данъчен кредит“
2. В чл. 36а, ал. 3 думите „чл. 66, ал. 1, т. 1“ се заменят с „чл. 66, ал. 1“.
3. Член 66 се изменя така:
„Стандартна данъчна ставка Чл. 66. (1) Ставката на данъка е 20 на сто за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка.
(2) Стандартната ставка по ал. 1 се прилага и при внос на стоки на територията на страната, и при облагаеми вътреобщностни придобивания, с изключение на изрично посочените случаи, при които се прилага намалена или нулева ставка.“
4. Създава се чл. 66а:
Намалена данъчна ставка Чл. 66а. Ставката на данъка е 9 на сто за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани.
5. Създава се чл. 66б:
„Освобождаване с право на приспадане на данъчен кредит Чл. 66б. За определяне на данъчното задължение при извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната посочени в глава трета, чл. 53, 64а, 140 146 и 173 се прилага ставка на данъка в размер на нула на сто.“
6. В чл. 151a, ал. 2, т. 11 думите „по глава трета“ се заличават.
7. В Преходни и заключителни разпоредби се създава § 15д:
„§15д. (1) Ставката по чл. 66а се прилага до 31 декември 2022 г. за следните доставки с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки:
1. доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание;
2. ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128;
3. храни, подходящи за бебета или за малки деца по приложение № 4;
4. бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули по приложение № 4;
5. доставка на обща туристическа услуга в случаите по чл. 136, както и екскурзиите, организирани от туристически оператори и туристически агенти със случаен автобусен превоз на пътници;
6. доставка на услуга за използване на спортни съоръжения.
(2) Ставката по чл. 66а се прилага до 1 юли 2023 г. за следните доставки с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки:
1. доставка на централно отопление;
2. доставка на природен газ.
(3) Ставката на данъка е нула на сто до 1 юли 2023 г. за доставка на хляб с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки.
(4) За целите на ал. 1, т. 2 и т. 5:
1. „бира“ е бира по смисъла на чл. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове;
2. „вино“ е вино по смисъла на Закона за виното и спиртните напитки.;
3. „спиртни напитки“ са спиртните напитки по смисъла на чл. 121, ал. 3 от Закона за виното и спиртните напитки;
4. „случаен автобусен превоз“ е превоз по смисъла на § 1, т. 24 от допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози.
(5) За целите на ал. 3 „хляб“ е продукт, който се получава от изпичането на тесто, получено от смесване на пшенично брашно или друга зърнена култура, самостоятелно или в комбинация, и вода, със или без добавяне на сол, втасало с помощта на хлебна мая или закваска, и технологични добавки (при необходимост).
8. В приложение № 4 думите „към чл. 66, ал. 2, т. 4 и 5“ стават „към §15д, ал. 1, т. 3 и 4“.
§ 16. (1) Когато данъчното събитие по доставка, за която се прилага § 15д, ал. 2 и ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност е възникнало до 30 юни включително и данъчният документ за доставката се издава след влизането му в сила, доставката се документира чрез издаване на фактура по чл. 113 от Закона за данък върху добавената стойност, при издаването на която се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката.
(2) Когато след 1 юли възникнат основания за изменение на данъчната основа на доставка, за която се прилага § 15д, ал. 2 и ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност и която е фактически извършена и документирана до влизането в сила на този закон, изменението на данъчната основа се извършва чрез издаване на данъчно известие по чл. 115 от Закона за данък върху добавената стойност, като се прилага данъчният режим, действащ към датата на възникване на данъчното събитие на извършената и документирана доставка.
§ 17. В Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 55 от 2020 г., доп., бр. 111 от 2021 г.) § 4 от заключителните разпоредби се отменя.
§ 18. В Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 104 от 2020 г.; доп., бр. 14 и 111 от 2021 г.) § 70 от преходните и заключителните разпоредби се отменя.
§ 19. В Закона за изменение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 71 от 2020 г; доп., бр. 107 от 2020 г. и бр. 111 от 2021 г.) §10 от преходните и заключителните разпоредби се отменя.
§ 20. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г. бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г., бр. 7, 17, 33, 96 и 100 от 2019 г., бр. 9, 14, 18, 28, 44, 65 и 104 от 2020 г., бр. 77 от 2021 г. и бр. 12 от 2022г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В глава втора, раздел II се създава чл. 12б:
„Чл. 12б. (1) Течността за електронна цигара, съдържаща никотин, се смята за тютюнево изделие.
(2) „Течност за електронна цигара“ е течност, която се употребява чрез вдишване на пари, получени в резултат на нагряване, без горене, и е предназначена за употреба с електронни цигари или се съдържа в контейнерите за многократно пълнене, дефинирани в параграф 1, т. 39 и 40 от допълнителните разпоредби на Закона за тютюна тютюневите и свързаните с тях изделия.“.
2. В чл. 29 ал. 3 се изменя така:
„(3) Данъчната основа за облагане с акциз:
за нагреваемо тютюнево изделие е количеството тютюн, съдържащ се в продукта, измерено в килограми;
за течността за електронна цигара, съдържаща никотин, е количеството течност, съдържащо се в патрона, резервоара или контейнера за многократно пълнене, измерено в милилитри.“.
3. Член 37 се изменя така:
„Чл. 37. Акцизната ставка за пури и пурети е, както следва:
а) 270 лв. за 1000 къса от 1 януари 2022 г.;
б) 284 лв. за 1000 къса от 1 юли 2022 г.;
в) 298 лв. за 1000 къса от 1 юли 2023 г.;
г) 313 лв. за 1000 къса от 1 юли 2024 г.;
д) 328 лв. за 1000 къса от 1 юли 2025 г.“
4. Член 38 се изменя така:
„Чл. 38. (1) Акцизната ставка за тютюн за пушене (за лула и цигари) е, както следва:
а) 152 лв. за килограм от 1 януари 2022 г.;
б) 160 лв. за килограм от 1 юли 2022 г.;
в) 168 лв. за килограм от 1 юли 2023 г.;
г) 176 лв. за килограм от 1 юли 2024 г.;
д) 185 лв. за килограм от 1 юли 2025 г.
(2) Акцизната ставка за нагреваеми тютюневи изделия е, както следва:
а) 233 лв. за килограм от 1 януари 2022 г.;
б) 245 лв. за килограм от 1 юли 2022 г.;
в) 257 лв. за килограм от 1 юли 2023 г.;
г) 270 лв. за килограм от 1 юли 2024 г.;
д) 283 лв. за килограм от 1 юли 2025 г.“
(3) Акцизната ставка за течността в електронните цигари е, както следва:
a) 0,18 лв. за милилитър от 1 юли 2022 г.,
б) 0,19 лв. за милилитър от 1 юли 2023 г.,
в) 0,20 лв. за милилитър от 1 юли 2024 г.,
г) 0,21 лв. за милилитър от 1 юли 2025 г.“
5. Член 39 се изменя така:
„Чл. 39. (1) Акцизната ставка за цигарите е, както следва:
на специфичния акциз:
а) 109 лв. на 1000 къса от 1 януари 2022 г.
б) 119 лв. за 1000 къса, от 1 юли 2022 г,
в) 124 лв. за 1000 къса от 1 юли 2023 г.,
г) 130 лв. за 1000 къса от 1 юли 2024 г.,
д) 136 лв. за 1000 къса от 1 юли 2025 г.
2. на пропорционалния акциз:
а) 25 на сто от продажната цена от 1 януари 2022 г.;
б) 25,25 на сто от продажната цена от 1 юли 2022 г.;
в) 25,50 на сто от продажната цена от 1 юли 2023 г.;
г) 25,75 на сто от продажната цена от 1 юли 2024 г.;
д) 26,00 на сто от продажната цена от 1 юли 2025 г.
(2) Размерът на акциза по ал. 1 не трябва да е по-малък от:
а) 177 лв. за 1000 къса от 1 януари 2022 г.;
б) 187 лв. на 1000 къса от 1 юли 2022 г.;
в) 196 лв. на 1000 къса от 1 юли 2023 г.;
г) 205 лв. на 1000 къса от 1 юли 2024 г.;
д) 215 лв. на 1000 къса от 1 юли 2025 г.“
6. В Преходните и заключителни разпоредби се създава § 6а:
„§ 6а. (1) Редът за възстановяване на платеният акциз за електрическа енергия по чл. 24ж се прилага до 30 юни 2025 г. за:
1. лицензираните железопътни превозвачи и управителите на железопътната инфраструктура - за ползваната от тях тягова и нетягова електрическа енергия при осъществяването на тяхната дейност;
2. транспортни оператори, които осъществяват превоз на пътници чрез метро, трамвай или тролейбуси за ползваната от тях електрическа енергия при превоза на пътници.
(2) Възстановяването по ал. 1 се извършва въз основа на писмено искане, което се подава до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, в което е потребена електрическата енергия. “.
7. В Преходните и заключителни разпоредби се създава § 6б:
„§ 6б. (1) В срок до 30 юни 2025 г. се прилагат следните акцизни ставки:
1. върху моторните горива:
а) за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00 - 0 лв. за 1000 килограма;
б) за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 – 0 лв. за 1 гигаджаул.
2. за произведената топлинна енергия – 0 лв., в случаите по чл. 28, ал. 2 за енергийните продукти, използвани за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;
3. за електрическата енергия с код по КН 2716 - 0 лв. за мегаватчас при условие, че произведената електроенергия е:
- от слънчева, вятърна енергия, от енергията на вълните, приливите или с геотермален произход;
- от хидравличен произход, произведена в хидроелектрически инсталации;
- генерирана от биомаса или от продукти, произведени от биомаса;
- генерирана от метан, изпускан в изоставени въглищни мини;
- генерирана от горивните клетки.
(2) Акцизната ставка по ал. 1, т. 1, буква „а“ се увеличава на 340 лв. за 1000 килограма, а акцизната ставка по ал. 1, т. 1, буква „б“ – на 5,10 лв. за 1 гигаджаул, в случай, че Европейската комисия постанови акт за несъответствие с правилата в областта на държавните помощи под формата на нулеви акцизни ставки за втечнен нефтен газ и природен газ, използвани като моторно гориво, от датата на постановяване на акта.“.
§ 21. Лицата, които произвеждат течности за електронни цигари, в случай че в едномесечен срок от влизане в сила на закона подадат заявление за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, могат да продължат дейността си по реда на Закона за акцизите и данъчните складове до произнасяне на директора на Агенция „Митници“, но не по-късно от 1 януари 2023 г., при спазване на разпоредбите относно задълженията на лицензираните складодържатели.
§ 22. (1) Лицата, които продават, съхраняват и предлагат течности за електронни цигари, в случай че в едномесечен срок от влизане в сила на закона подадат искане за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, могат да продължат дейността си на местата по чл. 90б до влизане в сила на съответния акт на директора на териториалната дирекция, но не по-късно от три месеца от влизането в сила на този закон.
(2) Лицата по ал. 1 могат да реализират в търговската мрежа наличните към 30 юни 2022 г. течности за електронни цигари или изделия, съдържащи течности за електронни цигари, без поставен бандерол до 31 декември 2022 г. След 31 декември 2022 г. течностите за електронни цигари или изделия, съдържащи течности за електронни цигари, следва да са с поставен бандерол.
§ 23. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92, 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г. и бр. 18, 28, 34, 69, 104 и 105 от 2020 г., бр. 25 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 162, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова т. 9:
„9. за незаконосъобразно усвоени или получени средства от държавния бюджет за изпълнение на държавни политики и програми“;
б) досегашната т. 9 става т. 10 и думите „по т. 1 - 8“ се заменят с „по т. 1 - 9“.
2. Създава се Глава двадесет и първа „а“ „Условия и ред за разплащания с публични средства“:
„Уведомление за сключен договор или предявен изпълнителен лист Чл. 182а. (1) Разпоредителите с бюджет, публичноправните организации, лечебните заведения – търговски дружества по чл. 36 – 37 от Закона за лечебните заведения, собственост на държавата и/или общините, на които повече от 50 на сто от приходите са от държавния и/или общинския бюджет, и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и лицата по чл. 6 от Закона за обществените поръчки, уведомяват Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ за сключването на договор на стойност равна на или надвишаваща 5 000 лв.
(2) Уведомяване се извършва от лицата по ал. 1 и в случаите, в които платец по договора е лице, различно от лицето по ал. 1, сключило договора.
(3) Уведомяване се извършва включително и за договори за изпълнение на дейности по проекти, финансирани със средства по бюджетите на бюджетните организации, по сметки за средства от Европейския съюз и по други международни програми и договори, както и за проекти, финансирани от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
(4) Лицата по ал. 1, с изключение на лицата по чл. 6 от Закона за обществените поръчки, уведомяват Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ и при наличие на предявен изпълнителен лист, въз основа на който следва да платят сума на стойност равна на или надвишаваща 100 лв. на лице, различно от разпоредител с бюджет.
(5) Уведомлението по ал. 1 – ал. 4 се изпраща в електронен формат по образец от оправомощени служители на лицата по ал. 1, с квалифициран електронен подпис, чрез информационна система, достъпна на интернет страницата на Министерството на финансите.
(6) Уведомление по ал. 1 – ал. 4 се изпраща не по-късно от 30 дни от сключване на договора или от получаване на изпълнителния лист.
(7) При обективна невъзможност за изпращане на уведомление чрез информационната система по ал. 5, същото се изпраща при спазване на срока по ал. 6 на електронните адреси на компетентната за изпълнителя или правоимащото лице териториална дирекция на Националната агенция за приходите и до Централно митническо управление на Агенция „Митници“.
(8) Промени в данните на изпратено уведомление се извършват с допълнително уведомление, изпратено по реда на ал. 5 не по-късно от 5 дни от настъпването им или от узнаването за тях.
Уведомление за плащане по договор, първичен платежен документ или изпълнителен лист Чл. 182б. (1) Преди извършване на плащане в случаите по чл. 182а, ал. 1 - ал. 4 , както и преди плащане при липса на сключен писмен договор на основание чл. 20, ал. 5 от Закона за обществените поръчки, лицата по чл. 182а, ал. 1 информират за предстоящото плащане Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ чрез изпращане на уведомление в електронен формат по образец.
(2) Уведомление по ал. 1 се изпраща и в случаите, когато предстоящата за изплащане сума е на стойност под 5 000 лв., но не по-малко от 100 лв., когато представлява част от парична престация по договор или при случаите по чл. 20, ал. 5 от Закона за обществените поръчки, чиято стойност е равна на или надвишава 5 000 лв. Уведомление се изпраща и за суми на стойност под 100 лв., когато върху вземането е наложен запор от страна на Националната агенция за приходите или Агенция „Митници“ и предстоящото плащане е след датата на налагане на запора.
(3) Уведомлението по ал. 1 се изпраща по реда на чл. 182а, ал. 5, не по-късно от 10 дни преди датата на плащането.
(4) При обективна невъзможност за изпращане на уведомление чрез информационната система по чл. 182а, ал. 5, същото се изпраща, при спазване на срока по ал. 3, на електронните адреси на компетентната за изпълнителя или правоимащото лице териториална дирекция на Националната агенция за приходите и до Централно митническо управление на Агенция „Митници“.
(5) Промени в данните на изпратено уведомление се извършват с допълнително уведомление, изпратено по реда на чл. 182а, ал. 5 не по-късно от 3 дни от настъпването им или от узнаването за тях.
Действия и потвърждение от приходните администрации Чл. 182в. (1) За всяко получено уведомление Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ извършват проверка за установяване наличие или липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, публични задължения на изпълнителя или правоимащото лице, над размер, определен с наредба на министъра на финансите.
(2) Плащания по чл. 182б, ал. 1 се извършват само след потвърждение от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ и в зависимост от предприетите от тях действия по налагане на запор и/или изпълнение върху съответните вземания на изпълнителя или правоимащото лице.
(3) Потвърждението по ал. 2 се изпраща в електронен формат по образец чрез системата по чл. 182а, ал. 5, в 7-дневен срок от регистриране на уведомлението по чл. 182б, ал. 1 на електронен адрес, посочен в удостоверението за квалифициран електронен подпис на оправомощените по чл. 182а, ал. 5 служители. По същия ред се изпращат и актовете на органите на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ във връзка с налагане, изпълнение и отмяна на запори върху съответните вземания.
(4) Срокът по ал. 3 може да бъде удължен при необходимост с допълнителен 3-дневен срок, за което се уведомява лицето по чл. 182а, ал. 1.
(5) При постъпило уведомление по реда на чл. 182а, ал. 7 или на чл. 182б, ал. 4 или при обективна невъзможност за изпращане на потвърждение чрез информационната система по чл. 182а, ал. 5, потвърждение и актове се изпращат в срока по ал. 3 или ал. 4 на електронен адрес на лицето по чл. 182а, ал. 1.
Изключения Чл. 182г. Разпоредбите на чл. 182а – 182в не се прилагат:
1. за целево предоставяни средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги, включително за случаите, когато средствата за субсидии, компенсации и капиталови трансфери се предоставят от държавния бюджет чрез бюджетите на общините;
2. от ръководителите на централни органи за покупки, създадени за задоволяване на потребностите на публични възложители;
3. от управителя на Българска народна банка;
4. за международни договори, спогодби, споразумения, конвенции и други подобни, в изпълнение на публични функции на държавата или държавен орган;
5. за договори и други плащания, когато насрещна страна по тях са разпоредители с бюджет по смисъла на чл. 11 от Закона за публичните финанси;
6. за договори, представляващи парични помощи за профилактика и рехабилитация по чл. 11, ал. 1, т. 2, б. „б“ и чл. 13в от Кодекса за социално осигуряване.
Правомощия на министъра на финансите Чл. 182д. (1) Министърът на финансите издава наредба, с която определя:
1. образците на документи по чл. 182а – чл. 182в;
2. реда за регистрация на оправомощени служители на лицата по чл. 182а, ал. 1 в информационната система по чл. 182а, ал. 5;
3. размера на публичните задължения по чл. 182в, ал. 1;
4. условията и реда за изпращане на уведомления от лицата по чл. 182а, ал. 1 и потвърждения от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“;
5. други проверки и действия във връзка с прилагането на Глава двадесет и първа „а“.
(2) При необходимост министърът на финансите дава указания по прилагането на Глава двадесет и първа „а“ и наредбата по ал. 1.“
3. Създават се чл. 278д – 278ж:
„Неизпращане на уведомление по чл. 182а Чл. 278д. Ръководителят на лице, което не изпълни задължение по чл. 182а се наказва с глоба в размер от 500 до 1 500 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба от 1 000 до 3 000 лв.
Неизпращане на уведомление по чл. 182б Чл. 278е. Ръководителят на лице по чл. 182а, ал. 1, което не изпълни задължение по чл. 182б се наказва с глоба в размер от 1000 до 3 000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба от 2 000 до 6 000 лв.
Плащане без потвърждение по чл. 182в Чл. 278ж. Ръководителят на лице по чл. 182а, ал. 1, което извърши плащане по договор, първичен платежен документ или изпълнителен лист без да са налице условията на чл. 182в се наказва с глоба в размер от 2 000 до 6 000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба от 4 000 до 12 000 лв.“
4. В чл. 279 се правят следните изменения и допълнения:
а) Създават се ал. 3, ал. 4 и ал. 5:
„(3) Актовете за установяване на административните нарушения по чл. 278д, чл.278е и чл. 278ж, констатирани от органи на Сметната палата при извършване на контрол по Закона за обществените поръчки се съставят от оправомощени одитори, а наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата или от оправомощени от него длъжностни лица.
(4) Актовете за установяване на административните нарушения по чл. 278д, чл.278е и чл. 278ж, се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция когато нарушението е констатирано от органи на агенцията при извършване на финансова инспекция или проверка, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.
(5) Актовете за установяване на административните нарушения по чл.278ж се съставят и от публични изпълнители или служители на Агенция „Митници“, когато нарушението е констатирано при изпълнение на правомощията им по този кодекс, съответно по Закона за митниците, а наказателните постановления се издават от съответния териториален директор на Националната агенция за приходите или съответния териториален директор на Агенция „Митници“.
б) Настоящият текст на ал. 3 става ал. 6.
§ 24. Разпоредбите на Глава двадесет и първа „а“ на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилагат по отношение на целево предоставените средства от Европейския съюз, когато средствата са обвързани с временни мерки за справяне с последиците от COVID-19.
§ 25. (1) Оправомощените лица, регистрирани от разпоредителите с бюджет, съгласно Решение № 592 от 21.08.2018г. на Министерски съвет за условията и реда за разплащанията на разпоредите с бюджет по договори, в информационната система по т. 3 от решението, достъпна на интернет страницата на Министерството на финансите, запазват правата си да изпращат уведомления и да получават потвърждения, актове и документи от органите на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ по реда на Глава двадесет и първа „а“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) За предявените изпълнителни листа към датата на влизане в сила на § 23, т. 2 – 4 се извършва уведомяване по реда на Глава двадесет и първа „а“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от лицата по ал. 1 едновременно с изпращане на първото уведомление за предстоящо плащане по изпълнителния лист, но не по-късно от 90 дни от влизане в сила на § 23, т. 2 – 4.
§ 26. (1) Нерегистрираните в информационната система по чл. 182а, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс лица по чл. 182а, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се регистрират не по-късно от един месец от влизане в сила на § 23, т. 2 – 4.
(2) За действащите към датата на влизане в сила на § 23, т. 2 – 4 договори и предявени изпълнителни листа се извършва уведомяване по реда на Глава двадесет и първа „а“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от лицата по ал. 1 едновременно с изпращане на първото уведомление за предстоящо плащане по същия договор или изпълнителен лист, но не по-късно от 90 дни от влизане в сила на § 23, т. 2 – 4.
§ 27. Параграф 2в от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се отменя.
§ 28. Министърът на финансите издава наредбата по чл. 182д, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в тримесечен срок от влизане в сила на § 23, т. 2 – 4.
§ 29. Законът влиза в сила от 1 юли 2022 г., с изключение на § 23, т. 2 – 4, които влизат в сила шест месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“.