т. 1 Състояние на българската икономика през първата половина на 2022 г.

1. Състояние на българската икономика през първата половина на 2022 г.

➢ Брутен вътрешен продукт 1 През първото полугодие на 2022 г. брутният вътрешен продукт на България възлезе на 71 110 млн. лв., което представлява увеличение с 22,2 % спрямо същия период на 2021 г. Реалният 2 растеж на БВП достигна 4,5 % за първото и 4,8 % за второто тримесечие. Вътрешното търсене се увеличи, докато нетният износ имаше отрицателен принос към реалното нарастване на БВП.

Крайното потребление нарасна с 5,1 % и 5,3 % съответно през първото и второто тримесечие.

Бе отчетено забавяне в растежа на потреблението на домакинствата спрямо 2021 г., в съответствие с по-слабото нарастване на реалния разполагаем доход от повишението на цените. Инвестициите в основен капитал се понижиха с 5,6 % през първото тримесечие най- вече поради намаление на публичните капиталови разходи. През второто тримесечие спадът се задълбочи до 7,3 %. Растежът на износа на стоки и услуги бе 6,6 % през първото тримесечие и се ускори до 11,8 % през второто. В същото време растежът на вноса изпревари този на износа и бе съответно 13,5 % и 18 %.

Брутната добавена стойност нарасна с 4,1 % през първото тримесечие и с 5,3 % през второто.

Растежът бе движен от индустрията без строителството, следван от услугите. Промишленото производство се ускори до 18,2 % през второто тримесечие при 17,4 % през първото спрямо съответния период на предходната година.

➢ Пазар на труда През първото полугодие на 2022 г. се наблюдава съществено подобрение на показателите на пазара на труда. Броят на заетите (ЕСС 2010) през първото тримесечие на годината се увеличи с 1,6 % на годишна база до 3 368,4 хил. души, като данните от Наблюдението на работната сила (НРС) дават индикации, че растежът на заетостта се е запазил и през второто тримесечие на годината. С основен принос за ръста на заетостта са най-вече икономическите дейности от сектора на услугите, докато заетостта в промишлеността продължава да намалява.

Коефициентът на икономическа активност на населението (15-64 г.) за първата половина на годината бе 72,6 %, а коефициентът на заетост на населението в същата възрастова група бе 69,1 %. Коефициентът на безработица възлезе на 4,8 %, средно за първите шест месеца на годината. Данните на Агенция по заетостта показват постоянна тенденция на намаление на броя на регистрираните безработни и към края на юни техният брой отбеляза исторически най- ниската си стойност за последните тридесет години.

През първото тримесечие на 2022 г. компенсацията на един нает се повиши с 15,0 % в номинално изражение на годишна база, което бе с 6,2 пр. п. повече спрямо аналогичното тримесечие на 2021 г. Наблюдаваната възходяща динамика бе осезаема в сектор индустрия (21,9 %), докато компенсацията на нает в услугите нарасна с двойно по-нисък темп от 11,5 %.

Средната работна заплата продължава да нараства с двуцифрени темпове и през април-юни.

По този начин номиналният ръст на заплатите в страната достигна 11,6 % на годишна база през първата половина на 2022 г. и компенсира наблюдаваното увеличение на потребителските цени. В реално изражение темпът на изменение на дефлирания с ХИПЦ показател остана положителен (0,4 %).

Реалният растеж на производителността на труда общо в икономиката възлезе на 3,3 % на годишна база през първото тримесечие на 2022 г. Водещ принос имаше сектор индустрия без строителството, където темпът достигна 14 %. Наблюдаваната възходяща динамика на компенсацията на един нает над производителността на труда допринесе за увеличение на номиналните разходи за труд на единица продукция с 11,5 %. Сравнението по текущи цени

1 Данните за второ тримесечие на 2022 г. са на база експресни оценки за БВП на НСИ.

2 Данните за БВП и компонентите му са сезонно изгладени с корекция в разликите в броя на работните дни. Представените растежи са спрямо същия период на предходната година.

5

показа обаче, че динамиката на реалните разходи за труд бе отрицателна (-3,8%) поради силното положително влияние на растежа на брутната добавена стойност.

➢ Инфлация През първото полугодие на 2022 г. годишният темп на инфлация в страната продължи да се ускорява и през юни достигна 14,8 % според ХИПЦ. Водещ фактор за това е същественото поскъпване на суровините на международните пазари, и най-вече на енергоносителите, и техните преки и косвени ефекти по линия на нарасналите производствени и транспортни разходи. В допълнение към факторите от страна на предлагането, с проинфлационно влияние бе и силното потребление на домакинствата. По основни компоненти, най-голям принос за повишението на общия индекс имаха храни и безалкохолни напитки, следвани от енергийни стоки. Цените в тези две групи се повишиха съответно с 23,5 % и 37,5 % спрямо същия месец на 2021 г. и продължават да формират малко над 70 % от повишението на индекса спрямо година по-рано. Базисната инфлация също се ускори до 11 % на годишна база във връзка със споменатите вече вторични ефекти.

➢ Външен сектор Въпреки продължаващите проблеми по веригите на доставка, развитието на военния конфликт в Украйна и покачването на международните цени, икономическата активност в ЕС и други основни търговски партньори на България остана силна през първото полугодие, с нарастване на търговските потоци и международните пътувания. За шестмесечието номиналният растеж на износа на стоки достигна 40,3 %, а на вноса – с 42,8 %. Почакването на цените във всички стокови групи имаше основен принос за възходящата динамика, но повишение бе отчетено и при изтъргуваните количествата. Износът бе воден от минералните горива (нефтопродукти и електроенергия), полуготови продукти, използвани като суровини за по-нататъшно производство (метали и продукти от стъкло) и др. При вноса, най-голям принос за номиналния растеж имаха нефтът, разнообразните полуготови продукти (строителни материали) и машини и съоръжения. По отношение на регионалната структура водеща бе търговията с ЕС.

Облекчаването на ограниченията пред международните пътувания и адаптирането на туристическия сектор към пандемията от COVID-19 се отрази в продължаващо нарастване на броя на посещенията и приходите от пътувания на чужденци в страната. Средно за полугодието бе достигнато около 85 % от нивото на посещения за същия период на 2019 г. и около 90 % от приходите преди пандемията. Това се отрази в нарастване на износа на услуги през полугодието с 15,1 % спрямо същия период на 2021 г. Излишъкът по услуги се повиши, но изменението съответстваше на номиналното нарастване на БВП, в резултат на което съотношението услуги/БВП остана непроменено спрямо предходната година – 2,7 %.

Съотношението на салдото по първичен доход също се изравни с миналогодишното, при леко нарастване на излишъка на вторичен доход. Изпреварващото нарастване на вноса спрямо износа на стоки се отрази в нарастване на търговския дефицит и влошаване на салдото на текущата сметка до дефицит от 0,3 % от прогнозния БВП, при излишък от 0,4 % през полугодието на 2021 г.

➢ Финансов сектор През първите шест месеца на годината нивото на международните валутни резерви на страната продължи да осигурява стабилното функциониране на паричния съвет. Към края на юни 2022 г. пазарната им стойност възлезе на 33,5 млрд. евро. Валутните резерви се понижиха за полугодието с 1,1 млрд. евро, основно поради свиването на банковите резерви, които отново имаха разнопосочна динамика за периода, но в края на юни бяха с 1,1 млрд. евро по-малко спрямо края на 2021 г. Положителен принос за изменението на международните валутни резерви имаха банкнотите и монетите в обращение и депозитът на правителството в БНБ. Към 6

края на май 2022 г. съотношението на валутните резерви към краткосрочния външен дълг на 3 страната беше 200,9 %, а покритието на вноса на стоки и услуги достигна 8 месеца.

Паричното предлагане нарасна с 10,3 % в края на юни спрямо година по-рано при 10,7% в края на 2021 г. Динамиката му се определяше от бързоликвидния паричен агрегат М1, докато депозитите с договорен матуритет до две години продължиха да имат отрицателен принос.

Депозитите на домакинствата и нефинансовите предприятия продължиха да нарастват през полугодието в среда на продължаваща несигурност и завишени рискове по линия на военния конфликт между Русия и Украйна, както и значителното поскъпване на международните суровини. В резултат, при депозитите на нефинансовите предприятия ясно се наблюдаваше тенденция на ускорен годишен растеж – 18,5 % в края на полугодието при 8,7 % към края на 4

2021 г. В същото време, при депозитите на домакинствата продължи започналото година по- рано забавяне. Към края на юни годишното им нарастване беше 6,1 % при 9,1 % в края на 2021 г. и 12,2 % в края юни 2021 г.

В края на юни годишният растеж на кредита за частния сектор се ускори до 12,6 % спрямо 8,7 % в края на 2021 г. Принос за тази динамика имаха както домакинствата, така и нефинансовите предприятия. Въпреки все още слабата инвестиционна активност, растежът на кредита на нефинансовите предприятия от началото на годината се ускорява, движен основно от овърдрафта. Тази динамика отразява повишеното търсене на оборотни средства от предприятията на фона на значително нараснали производствени разходи, поради по-скъпите суровини и материали. Запазващата се среда на ниски номинални лихвени проценти при растяща инфлация допринесе за продължаващо високо търсене на кредити от страна на домакинствата. По-бързо увеличение през полугодието имаше едновременно на потребителските (13 % в края на юни) и на жилищните кредити (18,2 %), като за последните влияние оказа и продължаващото нарастване на цените на недвижимите имоти.