Раздел II НАСОКИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ ПРОГНОЗИ НА ПРБ ЗА ПЕРИОДА 2024-2026 г.

НАСОКИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ ПРОГНОЗИ НА ПРБ ЗА ПЕРИОДА 2024-2026 г.

Първостепенните разпоредители с бюджет разработват бюджетните си прогнози (в т.ч. по области на политики/функционални области и по бюджетни програми) за периода 2024-

2026 г. на базата на основните допускания, таваните на разходите/бюджетните взаимоотношения и други параметри, включени в Решение № 268 на Министерския съвет от 2022 г. за одобряване Средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. (РМС № 268 от 2022 г.), както и при отчитане на:

➢ актуализираните разчети по проектобюджета за 2023 г. съгласно писмо на Министерството на финансите № 91-00-40/13.01.2023 г. (в разчетите не се включват допусканията за увеличение на разходите по показател „Издръжка“ с 6,4% и на капиталовите разходи с 15 % от представените проектобюджети през м. октомври

2022 г.). Разчетите за 2023 г. се базират на утвърдените със ЗДБРБ за 2022 г. бюджетни параметри, като се отразят ефектите от:

• приетия с ПМС № 497 от 29.12.2022 г. нов размер на МРЗ в размер на 780 лв.;

• извършените към момента структурни и/или предвидени промени, но неосъществени към 31.12.2022 г. по РМС № 892 от 2021 г. (по действащи към момента устройствени правилници и съгласно последните промени в програмната класификация, одобрени с РМС № 850 от 2022 г.). Прехвърлянето на приходи и разходи между ПРБ въз основа на неосъществени към 31.12.2022 г. по РМС № 892 от 2021 г. структурни промени се извършва съвместно от заинтересованите ПРБ компенсирано;

• влезли в сила нормативни актове или други актове на Министерския съвет (в т.ч.

ефектите от приетите с удължителния закон приходни и разходни мерки с временно въздействие), вкл. за такива с въздействие върху бюджета, за които е предоставено през 2022 г. и/или одобрено от 2023 г. или от следващите години допълнително финансиране. За видовете нормативни актове се представя информация в обяснителната записка;

➢ еднократни разходи, осигурени по бюджета на ПРБ за 2022 г., както и за следващи години;

➢ действащата към момента нормативна уредба при непроменени политики;

➢ утвърдената класификация на областите на политики/функционалните области и бюджетни програми;

➢ одобрения размер на разходите за персонал за 2022 г., без делегираните бюджети, и влезлите в сила нормативни актове, свързани с промени на разходите за персонал;

➢ мерките, адресиращи препоръката на Съвета на Европейския съюз от 12 юли 2022 г.

относно Националната програма за реформи на България за 2022 г. и съдържаща становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за 2022 г., доколкото същите не са нови и/или актуализирани мерки, изискващи/предполагащи промени в изпълняваните към момента политики.

В контекста на подготовката на Република България за членство в еврозоната и във връзка с изпълнението на Националния план за въвеждане на еврото, приет с Решение № 344 на Министерския съвет от 30.05.2022 г., ПРБ следва да предвидят разходи за изпълнението на мерките, касаещи подготовката за въвеждане на еврото, от своя компетентност/ресор. По възможност разработването и реализирането на мерките следва да се ограничи в рамките 14

на бюджета на ПРБ и при използването на експертния капацитет на съответните административни звена и структури, като в обяснителна записка към бюджетната прогноза за периода 2024-2026 г. следва да се включи описание на дейността със съответните разчети за всяка мярка.

При разработване на бюджетните си прогнози ПРБ следва да отчетат въздействието (за което се предоставя информация в обяснителна записка) на:

➢ уточнените натурални и стойностни показатели, като се изключат еднократните разходи, включени в бюджета на съответния ПРБ за текущата година;

➢ всички настъпили промени в нормативната уредба при съобразяване с актуалната макроикономическа прогноза;

➢ новите и закриващите се структури и функции/дейности;

➢ икономии с траен характер;

➢ промени по администрирани разходни параграфи, свързани с демографски процеси и/или с промяна на критерии/изисквания за достъп до подпомагане и/или услуги, стандарти и др.;

➢ инвестиционни проекти, за които няма готовност за стартиране/реализиране (в пълен обем) през 2023 г. и следващите години;

➢ рискове и възможности за спиране или отлагане на осъществяването на проекти от

2023 г. за следващ период както за сметка на национално, така и за сметка на европейско финансиране.

Политиките се разработват в съответствие с определените в Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 политики за развитие във всички сектори на държавното управление, като следва да са обвързани с ключовите индикатори за измерване на степента на постигане на ползите/ефектите за обществото от провеждането на дадена политика.

За 2024 г. програмен формат на бюджет следва да прилагат първостепенните разпоредители с бюджет, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, с изключение на бюджета на съдебната власт.

Препоръчва се нови инициативи и предложения за промени в нормативната уредба, представляващи нови ангажименти за разходи, да се предлагат само при осигурено финансиране на вече поетите ангажименти и текущите задължения за разходи в рамките на одобрените разходни тавани и при съобразяване с одобрените размери на бюджетните взаимоотношения за съответната година, съгласно Решение № 268 на Министерския съвет от 2022 г. за одобряване на Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.

Прогнозата за 2026 г. следва да е съобразена с тенденциите в разходите от предходните две години (като се елиминират еднократните разходи).

Първостепенните разпоредители с бюджет, без кметовете на общини, при разработването на бюджетните си прогнози за периода 2024-2026 г. могат да предвиждат поемането на нови ангажименти за разходи само в случаите, при които се запазват или намаляват задълженията им към доставчици спрямо предходната година.

Общините при разработването на бюджетните си прогнози за периода 2024-2026 г. не могат да предвиждат поемането на ангажименти за разходи, ако не са привели показателите си за поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл. 94, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗПФ.

Новите инициативи и предложения, които генерират допълнителни разходи, дължащи се на промени в количествени и качествени параметри на целите на политиките, следва да се 15

вместят в рамките на одобрените тавани на разходите и при съобразяване с одобрените размери на бюджетните взаимоотношения за съответната година, съгласно Решение № 268 на Министерския съвет от 2022 г. за одобряване на Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., като се осигурят за сметка на вътрешни компенсирани промени и се представят с мотиви, придружени с разчети и източници на финансиране. За 2026 г.

разходите следва да се съобразят с тенденциите от предходните две години.

По отношение на политиката по доходите в бюджетната сфера за периода 2024-2026 г.

разчетите за размера на разходите за персонал се изготвят на база на нивото на утвърдени с нормативните актове размери на възнагражденията, отчитане на размера на МРЗ за 2023 г. в размер на 780 лв. и запазването му на това ниво за периода 2024-2026 г., като на втория етап от бюджетната процедурата за 2024 г. ПРБ при подготовката на проектобюджетите ще актуализират прогнозите си за ефектите от МРЗ за периода 2024-2026 г. на базата на разработен механизъм от МТСП.

16 При попълване на цифровата информация в отделните приложения всички числа в лева следва да бъдат закръглени така, че да завършват поне на „00“, например 1 275 234 лв. следва да бъде посочено в приложенията като 1 275 200 лв. Спазвайки тези насоки, в приложение № 3 всички числа следва да бъдат посочени в хил. лева до един знак след десетичната запетая.