Раздел · Доклад

т. 1 Състояние на българската икономика през първата половина на 2023 г.

Доклад за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за полугодието на 2023 г.

I. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА СРЕДА

1. Състояние на българската икономика през първата половина на 2023 г.
➢ Брутен вътрешен продукт 1 През първото полугодие на 2023 г. брутният вътрешен продукт на България възлезе на
80 929 млн. лв., което представлява увеличение с 10,9 % спрямо същия период на 2022 г.
2 Реалният растеж на БВП за полугодието достигна 2 % с положителен принос от нетния износ.
Крайното потребление нарасна с 1,6 % за периода януари-юни, което представлява забавяне спрямо 2022 г. Инвестициите в основен капитал се повишиха с 2,8 % през първото тримесечие поради увеличение както на публичните капиталови разходи, така и на частните инвестиции, а през второто тримесечие растежът им се ускори до 3,4 %. Растежът на износа на стоки и услуги бе 2,2 % през първо тримесечие, но през второ бе отчетен спад от 0,8 %. В същото време вносът на стоки и услуги бе на спад и през двете тримесечия на годината средно от 4,5 %.
Брутната добавена стойност нарасна с 2,2 % за полугодието на 2023 г. Растежът бе движен от услугите. Промишленото производство спадна с 4,7 % през първото тримесечие, а през второто спадът се ускори до 10,6 %.
➢ Пазар на труда Динамиката на пазара на труда през първото полугодие на 2023 г. дава разнопосочни сигнали.
През първото тримесечие броят на заетите (според ЕСС 2010) бе 3 428 хил. души и регистрира относително висок годишен растеж от 1,8 %. Ръст в броя на заетите имаше във всички икономически сектори без аграрния. В същото време се наблюдават първи сигнали, че постоянният тренд на намаление на безработицата, който бе отчитан почти без прекъсване от началото на 2021 г., като че ли е достигнал до точка на пречупване. През второто тримесечие на 2023 г. коефициентът на безработица в страната бе 4,6 % и се увеличи както на тримесечна (+0,2 пр. п.), така и на годишна (+0,1 пр. п.) база. Данните за регистрираните безработни показват, че този процес може да продължи и през третото тримесечие на годината, през което обичайно коефициентът на безработица е най-нисък за дадена календарна година поради повишеното сезонно търсене на труд.
През първото тримесечие на 2023 г. номиналният растеж на компенсацията на един нает възлезе на 14,0 % и се забави спрямо края на предходната година. За продължаващо забавяне в номиналното нарастване на доходите от труд свидетелстваше и динамиката на средната работна заплата през месеците април-юни. Разгледано общо за полугодието средната заплата в страна се повиши номинално с 15,2 %, a в реално изражение (дефлирана с ХИПЦ) темпът се ускори до 3,7 % в сравнение с 2022 г.
През първото тримесечие на 2023 г. реалният растеж на производителността на труда се забави до 0.3% на годишна база, с водещ ограничаващ принос на сектор индустрия. Растежите на производителността в строителството и услугите останаха на положителна територия, съответно 0,9 % и 2,2 %, придружени от значително увеличение на броя на заетите в тях.
➢ Инфлация Тенденцията на намаление на инфлация в страната, която започна през последното тримесечие на 2022 г., се запази и през първото полугодие на 2023 г. Годишният темп на инфлация според ХИПЦ към юни бе 7,5 %. Това до голяма степен се дължеше на понижението в цените на основните суровини, търгувани на международните пазари, както и проявлението на базов ефект от ускореното нарастване на показателя през предходната година. Свиване на приноса имаше при всички основни компоненти на ценовия индекс, с изключение на алкохол и цигари, а този на енергийните стоки е отрицателен от април. В съответствие с описаната тенденция, базисната инфлация също започна да се забавя, но остана на относително високо ниво от 9,2 %.
1 Данните за второ тримесечие на 2023 г. са на база експресни оценки за БВП на НСИ.
2 Данните за БВП и компонентите му са сезонно изгладени с корекция в разликите в броя на работните дни. Представените растежи са спрямо същия период на предходната година.
5
➢ Външен сектор Забавянето на външното търсене и на потреблението в страната, съчетано с понижение на цените на международните пазари, се отрази в забавяне на годишните темпове на номинален растеж в търговията със стоки през първо тримесечие и на спад през второ. В резултат, през полугодието на 2023 г. бе отчетен номинален спад на вноса от 4 % и на износа – от 1,2 % спрямо същия период на предходната година. Основен отрицателен принос, сред стоковите групи, имаха енергийни продукти и суровини и материали. Според регионалната разбивка, търговията с трети страни предопределяше спада на вноса, а тази с ЕС – спада на износа.
Търговският дефицит възлезе на 1,1% от прогнозния БВП, при 2,1 % година по-рано. През първите шест месеца на годината продължи увеличението на чуждестранните посещения в страната, отразено в увеличени приходи от туризъм, което наред с далекосъобщителни, компютърни и информационни услуги подпомогнаха нарастването на излишъка по статия услуги до 2,7% от прогнозния БВП. Общият дефицит по доходните статии се увеличи до 0,8 % от прогнозния БВП. В резултат, през първото полугодие на 2023 г. излишъкът по текущата сметка достигна 0,8 % от прогнозния БВП спрямо почти балансирано салдо година по-рано, с основен положителен принос от търговията със стоки.
➢ Финансов сектор Кредитът за частния сектор се забави леко през първите шест месеца на 2023 г. и в края на юни темпът му на растеж достигна 11,9% на годишна база при 12,7 % в края на 2022 г. С по-голям принос за това бяха кредитите за нефинансови предприятия, чийто темп на растеж за същия период се понижи от 10,4 % до 8, 4 %. Търсенето на оборотни средства под формата на овърдрафт кредити, което беше водещо за нарастването на корпоративните кредити през
2022 г., се забави значително от началото на 2023 г. и ръстът на годишна база в края на юни достигна 8,1 % при 17,5 % в края на предходната година. Търсенето на заемни средства от домакинствата остана силно, като от 14,6 % в края на 2022 г. годишният им темп на растеж достигна 14,0 % в края на първото полугодие на 2023 г. Водеща роля имаха жилищните кредити (ръст от 18,0 %), след като все още ниските лихвени проценти и нарастването на цените на жилищата продължиха да поддържат търсенето на недвижими имоти.
Потребителските кредити също запазиха относително висок темп на нарастване (10,9 % в края на юни), но леко се забавиха спрямо 12,4 % в края на 2022 г.
6
II. ОСНОВНИ АКЦЕНТИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЮДЖЕТНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на ден, без регистрация.