т. 1 Одобрен ЗДБРБ за 2023 г.

1. Одобрен ЗДБРБ за 2023 г.

Подготовката на Бюджет 2023 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. премина през редица предизвикателства, което в крайна сметка доведе до забавяне на обичайните срокове в бюджетната процедура и късно внасяне на законопроекта в Народното събрание. Политическата нестабилност и невъзможността за сформиране на редовно правителство в края на 2022 г., както и решението на действащото в този период служебно правителство за отлагане на внасянето на законопроекта за бюджета за 2023 г. за след провеждането на нови парламентарни избори през пролетта наложиха в края на 2022 г. в Народното събрание да бъде внесено законодателно предложение за уреждане временно на някои бюджетни отношения, в резултат на което на 23 декември 2022 г. беше приет Закон за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., или т. нар. „удължителен закон“ (обн., ДВ, бр. 104 от 30.12.2022 г.; изм. и доп. бр. 53 от 2023 г.).

В резултат календарната 2023 г. започна при липса на приет от Народното събрание бюджет за годината, съответно с прилагане на чл. 87, ал. 1 на Закона за публичните финанси (ЗПФ) и при действието разпоредбите на удължителен закон. В края на месец април 2023 г. служебното правителство изготви и одобри проект на ЗДБРБ за 2023 г. и проект на АСБП за периода

2023 г. – 2025 г. (РМС № 331/28.04.2023 г.), които обаче не намериха подкрепа в Народното събрание и не бяха приети. Основната причина за това бе фискалната рамка в законопроекта, която предвиждаше дефицит по КФП, който значително надвишаваше допустимите референтни стойности по чл. 27, ал. 4 на ЗПФ, съответно дефицитът на сектор „Държавно управление“ също бе значително по-голям от референтната стойност от 3 на сто от БВП в Пакта за стабилност и растеж. Това изискваше и значително по-високи тавани по отношение на новия държавен дълг, който може да бъде поет за финансиране на дефицита за 2023 г. и в средносрочен план.

След почти една година липса на редовно правителство и управление на две служебни правителства, в началото на юни 2023 г. с подкрепата на двете водещи политически формации в Народното събрание бе сформирано ново редовно правителство, което постави във фокуса на своята политика максимално бързото приемане на законопроекта за държавния бюджет за настоящата година при спазване на ангажиментите на страната в контекста на присъединяването към Еврозоната. Разчетите по проекта на ЗДБРБ за 2023 г. и АСБП за периода 2023-2025 г. бяха разработени въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на МФ и при допускания да не се увеличават данъците, да не се ограничават социалните плащания и да се осигури предвиденото увеличение на пенсиите през тази година, а по отношение на фискалната политика дефицитът да е в рамките на Маастрихтските критерии за гарантиране на устойчивост на публичните финанси.

Фискалната рамка към внесения в началото на юли 2023 г. законопроект за държавния бюджет за 2023 г. (РМС № 459/05.07.2023 г.) е изготвена при съобразяване с индикаторите и допусканията в пролетната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика и оценките за ефекта върху основните показатели на КФП от политиките, предопределящи приходите и разходите. Във фискалната рамка са отразени, от една страна, нови мерки за повишаване на събираемостта на приходите от приходните администрации и допълнителни мерки по приходите, и от друга, свиване на разходите на база на преглед на капиталовата програма и разходите за издръжка на администрациите по държавния бюджет при запазване на социалните плащания, с което бюджетното салдо по консолидираната 7

фискална програма за 2023 г. се предвижда да бъде дефицит от 2,5 % от БВП, а на сектор „Държавно управление“ е дефицит от 3,0 % от БВП.