т. 2 Фискални развития през първото полугодие на 2023 г.

2. Фискални развития през първото полугодие на 2023 г.

Полугодието на 2023 г. завърши без приет от Народното събрание Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (ЗДБРБ за 2023 г.). Политическата нестабилност и решението на служебното правителство да не внесе проект на ЗДБРБ за 2023 г. в законово определения срок по чл. 79, ал. 4 на Закона за публичните финанси доведоха до тази необичайна ситуация, при която за период от повече от шест месеца събирането на приходи и извършването на разходи и предоставянето на трансфери по държавния бюджет се извършваше съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 на ЗПФ при действието на Закона за прилагане на разпоредбите на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г. За разлика от предходната година, когато прилагането на аналогична законова рамка през първите два месеца на годината доведе до известно задържане на разходите, през 2023 г. се наблюдава противоположна тенденция на относително нарастване на разходите, за което допринасят основно законодателни промени, одобрени през 2022 г., в т.ч. промените в пенсионната сфера, увеличените размери на възнагражденията в редица администрации, одобрени програми за компенсиране на разходите на небитовите крайни потребители на електрическа енергия и т.н.

Фискалните развития през първото полугодие на 2023 г. бяха доминирани от множество фактори, влияещи разнопосочно върху бюджетните показатели. Върху фиска продължиха да оказват влияние волатилните цени на международните пазари на суровини и енергоносители, нарушените вериги за доставка и наложените санкции поради войната в Украйна. Ситуацията през настоящата година обаче е значително променена – за разлика от шоковото нарастване на цената на енергоносителите и в частност на нефта и природния газ на международните пазари непосредствено след избухването на войната, през настоящата година се наблюдава значително поевтиняване и завръщане на цените до предвоенните им нива при много от енергоносителите и суровините, което съответно се отразява и върху приходите при облагането при внос и върху данъчната основа при сделки при вътреобщностни придобивания.

В допълнение върху размера на ДДС от внос и приходите от мита влияят и курса на щатския долар, количествата суров петрол, внесени за преработка, както и физическия обем на внесените стоки, пораждащи ДДС. Подобна е и тенденцията при цените на природния газ и електрическата енергия на регионалните борси. Средномесечната цена на електрическата енергия на сегмента „ден напред“ на БНЕБ спадна от 738 лева/MWh за третото тримесечие на

2022 г. до средно 176 лева/MWh за второто тримесечие на 2023 г., което е под заложения праг за изплащане на компенсации от 200 лева/MWh за всеки един от месеците от април до юни включително. Това, от една страна, намали натиска върху разходната част на бюджета, като редуцира значително разходите за изплащане на компенсации по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) спрямо изплащаните през 2022 г., а от друга - намали данъчната основа при облагането с ДДС в сектор енергетика. Заедно с това продължи и силното представяне на експорта, което съответно води до по-висок ДДС за възстановяване на фирмите износители.

При така действащата законова рамка през първите пет месеца на 2023 г. се очерта тенденция на относително ускорено нарастване на разходите, докато нарастването в частта на приходите бе умерено, което съответно се отрази във формиране на дефицит в размер на 1,178 млрд. лв.

по консолидираната фискална програма към края на май 2023 г. През месец юни обаче постъпленията значително нараснаха (само за юни 2023 г. постъпиха 1,1 млрд. лв. повече приходи по КФП спрямо същия месец на предходната година, в т.ч. 0,8 млрд. лв. неданъчни приходи). По-високите постъпления са главно свързани с крайния срок (30 юни) за подаване на годишната данъчна декларация за 2022 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно и за внасяне на корпоративния данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия и на данъка върху дейността от опериране на кораби, както и на постъпили приходи от Европейската инвестиционна банка по проектите, финансирани от Модернизационния фонд, приходи от дивидент за държавата от държавни 8

предприятия и други. Поради тази причина, въпреки че разходите за юни продължават да отчитат ръст, бюджетната позиция се подобри значително и към края на полугодието бюджетното салдо по КФП е положително в размер на 0,174 млрд. лв. (0,1% от прогнозния БВП).

От страна на приходите към полугодието се наблюдава нарастване на данъчните и неданъчните приходи по КФП, докато приходите в частта на помощите (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) се свиват спрямо същия период на предходната година. В номинално изражение приходите по КФП нарастват с близо 3,2 млрд. лв. (11,2 на сто) спрямо първите шест месеца на 2022 г., като основната част от този ръст се формира от данъчните приходи, които нарастват с над 2,3 млрд. лв. (10,5 на сто). Постъпленията от преки данъци, 3 социално и здравно осигурителни вноски и други данъци нарастват с добри темпове, а при косвените данъци се наблюдава известно задържане на нива, близки до отчетените за същия период на предходната година, основно поради забавяне при постъпленията от ДДС от внос.

Върху приходите от ДДС от внос продължават да оказват влияние цената на суровия петрол, внесен за преработка, курсът на щатския долар, както и количествата на внесените стоки, пораждащи ДДС, в т.ч. на суровия петрол. Неданъчните приходи също нарастват с около 1,0 млрд. лв. (22,4 на сто), основно поради по-високите приходи и доходи от собственост, приходи от такси, глоби, санкции и наказателни лихви, приходи от продажба на квоти за емисии парникови газове и други, докато приходите в частта на помощите са по-ниски с 0,2 млрд. лв. от отчетените за полугодието на предходната година.

Съпоставени със същия период на предходната година, разходите и вноската в общия бюджет на ЕС нарастват номинално с близо 4,2 млрд. лв. (15,4 на сто), което се дължи основно на по- високия размер на разходите по националния бюджет. В отделните разходни показатели най- значително нарастване има при разходите за пенсии (2,1 млрд. лв.), както и в частта на разходите за персонал (1,0 млрд. лв.), капиталовите разходи (0,6 млрд. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.

При отделните елементи на разходите, съпоставено със същия период на предходната година, най-значителен номинален ръст се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи (2,6 млрд. лв. или 22,6 на сто), в т.ч. разходите за пенсии нарастват с 2,1 млрд. лв. (29,8 на сто).

Основните мерки в пенсионната сфера, действащи през първото полугодие на 2023 г., влязоха в сила през 2022 г.: от 1 юли 2022 г. всички пенсии бяха увеличени с 10 %, като към тях бе включена за постоянно и изплащаната до онзи момент „ковид“ добавка, като при минималната и максималната пенсии увеличението беше съответно с 26,2 и 33,3%; от 1 октомври 2022 г.

последва преизчисление на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до края на 2021 г., като най-напред се определи размер на пенсията, относим към годината на отпускането ѝ (базов размер), след което той се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускането ѝ по формула, отчитаща средния осигурителен доход в страната, а максималната пенсия бе увеличена повторно и достигна 3 400 лева. Предвид обстоятелството, че посочените мерки не са действали през първото полугодие на 2022 г. при съпоставката със същия период на предходната година се наблюдава базов ефект, което обуславя относително високия номинален ръст.

Друг елемент на разходите, при който се отчита съществено нарастване спрямо полугодието на предходната година (с 1,0 млрд. лв. или 16,0 на сто) са разходите за персонал. Разгледани по съставни бюджети, най-съществена част от нарастването на разходите за персонал се

3 При съпоставката със същия период на предходната година следва да се отчете базов ефект при приходите от други данъци от постъпващи от началото на 2023 г. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" от производителите и търговците на електрическа енергия, в изпълнение на § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г., както и при приходите от задължителна временна солидарна вноска за генерираните свръхпечалби съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (Регламент (ЕС) 2022/1854), които започнаха да постъпват от декември

2022 г.

9

формира по бюджетите на общините, където тези разходи нарастват с близо 0,5 млрд. лв. (19,0 на сто), следвани от разходите за персонал по държавния бюджет, които също нарастват с близо 0,5 млрд. лв. (14,3 на сто). Нарастването на разходите се дължи основно на увеличение на размера на възнагражденията в редица администрации, които съответно също бяха одобрени през второто полугодие на 2022 г. с редица актове на Народното събрание и Министерския съвет.

Капиталовите разходи нарастват с 0,6 млрд. лв. (40,9 на сто), спрямо полугодието на 2022 г., като основен принос отново имат капиталовите разходите, извършени по общинските бюджети, които нарастват с 0,3 млрд. лв. (82,0 на сто), следвани от инвестиционните разходи по държавния бюджет и по сметките за средства от ЕС.

Разходите за издръжка също отчитат номинален ръст спрямо първото полугодие на 2022 г. с 4,1 на сто, докато разходите за субсидии и разходите за лихви са по-ниски.