т. 3 Предизвикателства при изпълнението на бюджета до края на годината

3. Предизвикателства при изпълнението на бюджета до края на годината Рамката по приходите в разчетите към ЗДБРБ за 2023 г. изисква максимална мобилизация на приходните администрации за подобряване на събираемостта на приходите, борба със сивата икономика и данъчните престъпления и насърчаване доброволното плащане на дължимите публични вземания. Допълнително предизвикателство е краткото време за прилагане на набелязаните мерки, поради късното приемане на ЗДБРБ за 2023 г. На този фон основните рискове пред изпълнението на прогнозите за приходите от данъци за 2023 г. са свързани с евентуални отклонения в използваните макроикономически допускания, потенциално забавяне на скоростта на икономическия растеж в страната и при външноикономическите ни партньори, както и с потенциалните преки и косвени ефекти върху икономиката от военните действия в Украйна. По отношение на планирания транш по Механизма за възстановяване и устойчивост затруднения могат да възникнат при евентуално забавяне на изпълнението на заложените съгласно актуалния профил за плащане по НПВУ етапи и цели, в т.ч. и приемането на необходимите законодателни промени, съответно закъснение при отчитането им и изпращането на Искане за плащане до Европейската комисия, което ще създаде риск от неполучаване на планирания приход в рамките на финансовата година.

Финансирането на разходните политики по сметките за средствата от ЕС към момента не създава напрежение, но с навлизането на проектите по Оперативните програми, Програмата за развитие на селските райони и други програми на Европейския съюз за програмния период 2014-2020 г. във финален етап и усилията за минимизиране на загубата на европейско финансиране се очаква значително нарастване на плащанията по проектите и програмите до края на 2023 г. Освен това, съгласно правилата на ЕС бенефициентите по програмите на ЕС могат да извършват разходи при спазване на крайния срок за допустимост на разходите, който за програмния период 2014-2020 г. за повечето програми е 31 декември 2023 г. Това означава, че всички разходи, извършени от бенефициентите извън цитирания срок, ще бъдат недопустими за финансиране от съответната програма и следва да се осигурят от националния бюджет. Това съответно може да концентрира значителни по размер разходи по европейските програми и фондове в последното тримесечие на годината, което при хипотеза за потенциално забавяне на планираните грантове от ЕК по Механизма за възстановяване и устойчивост може да доведе до натиск върху бюджета на касова основа от гледна точка на ликвидната позиция на правителството в края на годината.

В частта на разходите по КФП предизвикателство би представлявало възникването на потенциално нови, значителни по размер разходи за компенсации в изпълнение на Решение на Народното събрание за възлагане на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия (ДВ, бр., 90 от 2022 г., изм.

и доп., ДВ, бр. 98 от 2022 г.). Независимо че към момента не се наблюдава драстично нарастване на цените на търгуваните количества електрическа енергия в региона, законодателят е възложил на Министерския съвет, при надвишаване на референтната цена на сегмента „ден напред“ на „БНЕБ“ – ЕАД за съответен месец над 200 лева/MWh, да приеме 10

нова програма и да възобнови изплащането на компенсации на фирмите. При евентуално значително покачване на средномесечните цени в края на 2023 г. могат да възникнат задължения за изплащане на компенсации, които да надвишават ресурса от целеви вноски по § 3 от ПЗР на ЗДБРБ за 2023 г. и съответно да формират дефицит по бюджета на ФСЕС.

В контекста на усилията за присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2025 г. и поддържане на дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“ в рамките на критериите за конвергенция при спазване на референтните стойности от Пакта за стабилност и растеж, в краткосрочен план за 2023 г. съществуват потенциални рискове единствено по отношение на критерия за дефицита, оценен по методологията на Европейската система от регионални и национални сметки 2010 (ЕСС 2010). Основните предизвикателства за постигане на заложената цел - дефицитът на сектор „Държавно управление“ да не надвиши 3 на сто от прогнозния БВП, се свързват, от една страна, с постигане на заложените цели по отношение на приходите, и от друга – с недопускане възникването на нови задължения за разходи в края на годината, които независимо че не оказват влияние на касова основа се отразяват като разход за годината по методологията на ЕСС 2010. Внимание заслужават и корективите, свързани с отразяването на потоците, свързани с програмите и фондовете на ЕС по методологията на ЕСС 2010, както и оценките за корективите за отчитане на данъците по метода на времево изместване на касовите приходи и корективи за трансакции, приравнени на разход. На база на данните от оборотните ведомости на първостепенните разпоредители с бюджет към полугодието и друга налична информация към момента по-задълбочен анализ ще бъде направен с подготовката на информацията по чл. 135, ал. 1 на ЗПФ за третото тримесечие на

2023 г.

4. Информация за мерките относно преодоляване на социално-икономическите последици, свързани с хуманитарната криза, породена от военните действия в Украйна, енергийната криза, инфлационния натиск и пандемията от COVID-19