т. 1 от Раздел II Фискални развития през първото полугодие на 2024 г.

1. Фискални развития през първото полугодие на 2024 г.

В края на месец април 2024 г. Съветът на ЕС окончателно одобри Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 година за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (OВ, L от 30 април 2024 г.). С влизането в сила на този Регламент се реформира Пактът за стабилност и растеж - нормативната рамка за координация на националните фискални политики на държавите-членки на ЕС, като съгласно новите промени изготвянето на Конвергентна програма и на Национална програма за реформи на Република България се заменя с изготвяне на Национален средносрочен фискално-структурен план за хоризонт от 4 прогнозни години. Съгласно специфичната уредба за изготвянето на първите фискално-структурни планове за държавите-членки всяка от тях следва да представи своя първи план на ЕК до 20 септември 2024 г., освен ако не е постигнато съгласие между съответната държава членка и Европейската комисия да удължат този краен срок с разумен период от време. България е отправила искане до ЕК за удължаване на срока за изпращане на първия ѝ план до края на октомври т.г.

През месец юни Европейската комисия и Европейската централна банка публикуваха конвергентните доклади за 2024 г., в които представиха оценката си за напредъка по пътя към еврозоната, постигнат от шестте държави членки, задължени да приемат еврото: България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Според докладите страната ни изпълнява три от четирите числови критерия за членство в еврозоната, а именно: стабилност на публичните финанси (бюджетно салдо и държавен дълг), валутен курс и дългосрочен лихвен процент.

България не изпълнява единствено критерия за ценова стабилност, като очакванията са инфлацията да се понижи през следващите месеци, което би позволило изпълнение и на този критерий до края на годината. България ще продължи активно да работи за изпълнението на всички критерии за членство в еврозоната, както и за подобряване на бизнес средата и институционалната рамка за постигане на устойчиво сближаване с еврозоната. При покриване на всички критерии за членство, което се очаква да бъде изпълнено в края на годината, страната ни ще поиска изготвянето на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка, на базата на които възможно най-скоро да се вземе решение за датата на членство на България в еврозоната.

Фискалните развития през първото полугодие на 2024 г. бяха доминирани от множество фактори, влияещи разнопосочно върху бюджетните показатели. От една страна, завръщането към нормалния бюджетен процес и приемането на закона за бюджета преди началото на бюджетната година повиши предвидимостта за икономиката и се очаква да подкрепи растежа с одобрената безпрецедентна по размер капиталова програма. Тенденциите на забавяне и спад при инфлацията продължиха, а безработицата остана на ниско равнище. От друга страна обаче, страната отново се завърна към периода на политическа нестабилност, което съответно води до по-голяма неопределеност сред икономическите субекти за политиките и приоритетите, които ще бъдат следвани в краткосрочен и средносрочен план. Върху фиска продължиха да оказват влияние цените на международните пазари на суровините и енергоносителите, нарушените вериги за доставка, наложените санкции поради войната в Украйна и други.

От страна на приходите, към полугодието се наблюдава нарастване на данъчните приходи и приходите в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС), докато неданъчните приходи се свиват спрямо същия период на предходната година.

В номинално изражение приходите по КФП нарастват с близо 3,1 млрд. лв. (9,8 на сто) спрямо първите шест месеца на 2023 г., като основната част от този ръст се формира от данъчните приходи, които нарастват с над 2,6 млрд. лв. (10,7 на сто). Първото тримесечие на годината 7

очерта ясно изразено забавяне при косвените данъци, които останаха номинално по-ниски от отчетените за същия период на 2023 г. Докато причините за забавянето при акцизите бяха свързани основно с базов ефект от увеличение на ставките през 2023 г., то при ДДС от внос продължиха да оказват влияние цените на нефта и други основни суровини на международните пазари, обемът на внесените стоки, курсът на щатския долар и др.

Номиналният ръст на постъпленията от ДДС за първото тримесечие остана нисък (3,9 на сто).

Предприетите действия от приходните администрации за повишаване на събираемостта дадоха положителен резултат, като постъпленията от ДДС за второто тримесечие на 2024 г.

отчитат номинален ръст от 23,9 на сто спрямо второто тримесечие на 2023 г. Това съответно компенсира в голяма степен забавянето от първото тримесечие и данъчните приходи към полугодието са близки до разчета за периода. Изпълнението на разчетите към ЗДБРБ за 2024 г. в частта на данъчните приходи по КФП към полугодието на 2024 г. е 46,9 на сто, което е малко по-добро от отчетеното за същия период на 2023 г. (46,2 на сто).

В частта на неданъчните приходи се очертава забавяне основно при постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) и при приходите от дивидент за държавата от държавни предприятия. Цените и количествата на продадените квоти за първите шест месеца на годината са по-ниски от заложените в плана за годината, което съответно води до по-ниски от планираните постъпления по бюджета на ФСЕС. При постъпленията от дивидент за държавата от държавни предприятия постъпленията през настоящата година са значително по-малко от отчетените към полугодието на 2023 г. – при постъпили 727,8 млн. лв. от дивидент за държавата от държавни предприятия за шестте месеца на 2023 г., през същия период на 2024 г. са постъпили едва 78,5 млн. лв. (при планирани в ЗДБРБ за 2024 г. 324,3 млн. лв.), поради неразпределяне на дивидент от печалбата на „БЕХ“ ЕАД за финансовата 2023 г., съгласно Решение на Народното събрание от 29.03.2024 г.

Изпълнението на разчетите в частта на помощите към полугодието е относително ниско, основно поради забавянето на постъпленията по втория, респективно третия транш по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Към настоящия момент второто искане за плащане, което е изпратено към Европейската комисия (ЕК) на 07.10.2023 г., е в етап на оценка. Съществува риск от намаляване на размера на заявените средства (1,3 млрд. лв.), поради включени в искането няколко ключови реформи в област Правосъдие и област Енергетика, на базата на които Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) е получил положителна оценка и за които ЕК не приема декларираното изпълнение като задоволително. Очакват се действия, както от страна на Народното събрание за осигуряване на съответствие на част от законодателните реформи с поетите ангажименти в НПВУ, така и от страна на органи, част от Съдебната система. Съгласно методологията, която прилага ЕК за неизпълнение на етапи и цели от ключови реформи, стойността на задържаната сума за всеки етап се екстраполира с коефициент над 5. Допустимият период за коригиране на приетите като незадоволително изпълнени етапи и цели е 6 месеца, след което стойността на същите съгласно оценката на ЕК се намалява от общата сума на Плана. С протоколно решение № 30 на Министерския съвет от 17 юли 2024 г. е взето решение за финализиране на преговорите с ЕК във връзка с изменението на НПВУ на основание член 21 от Регламент (ЕС) 2021/241 за създаване на МВУ (Регламента за МВУ) и за представяне на глава REPowerEU съгласно член 21в от Регламента в срок до 11 септември 2024 г. Процесът влияе на подаването на третото искане за плащане, което е на стойност 1,4 млрд. лв. и многократно увеличава риска от неполучаване на средствата в рамките на 2024 г.

През първите шест месеца на 2024 г. се наблюдава относително ускорено нарастване на разходите, докато нарастването в частта на приходите бе по-умерено, което съответно се отрази във формиране на дефицит в размер на 0,6 млрд. лв. (0,3% от прогнозния БВП) по консолидираната фискална програма към края на юни 2024 г. За разлика от предходната година, когато през юни и юли еднократните приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия компенсираха натрупания дефицит от предходните месеци, през 2024 г. ръстът на разходите е по-висок от темпа на нарастване на приходите, включително и поради липсата 8

на еднократни приходи, което е причината бюджетното салдо да премине на отрицателна територия още към полугодието.

1 На съпоставима база спрямо същия период на предходната година разходите и вноската в общия бюджет на ЕС нарастват номинално с близо 5,1 млрд. лв. (16,3 на сто), което се дължи основно на по-високия размер на разходите по националния бюджет. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при социалните и здравноосигурителните разходи (2,5 млрд. лв.), както и в частта на разходите за персонал (1,9 млрд. лв.), капиталовите разходи (1,0 млрд. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл.

промени в пенсионната сфера, разходи по реализирането на одобрени от Народното събрание инвестиционни проекти в сферата на отбраната и други инвестиционни разходи, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.

При отделните елементи на разходите, съпоставено със същия период на предходната година, най-значителен номинален ръст се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи (2,5 млрд. лв. или 18,2 на сто), в т.ч. разходите за пенсии нарастват с 1,2 млрд. лв. (12,9 на сто).

Основните мерки в пенсионната сфера, действащи през първото полугодие на 2024 г., влязоха в сила през 2023 г.: от 1 юли 2023 г. бяха увеличени пенсиите по т. нар. „швейцарското правило“, като заедно с това бяха повишени минималните размери на трудовите пенсии и определени нови по-високи размери на пенсиите, несвързани с трудова дейност. Съвкупният ефект от тези промени засяга общо 2 013 700 пенсионери и възлиза средно-претеглено на 12 на сто увеличение след тяхното прилагане. Предвид обстоятелството, че посочените мерки не са действали през първото полугодие на 2023 г. при съпоставката със същия период на предходната година се наблюдава базов ефект, което обуславя относително високия номинален ръст.

Друг елемент на разходите, при който се отчита съществено нарастване спрямо полугодието на предходната година (с 1,9 млрд. лв. или 24,5 на сто) са разходите за персонал. Разгледани по съставни бюджети, най-съществена част от номиналното нарастване на разходите за персонал се формира по държавния бюджет, където те нарастват с близо 0,9 млрд. лв. (23,3 на сто), следвани от разходите за персонал по бюджетите на общините, които нарастват с близо 0,8 млрд. лв. (27,2 на сто). Нарастването на разходите се дължи основно на увеличение на размера на възнагражденията със ЗДБРБ за 2023 г. и 2024 г., както и на редица законодателни промени и актове на Министерския съвет, които бяха одобрени през второто полугодие на

2023 г. и първите шест месеца на 2024 г.

Капиталовите разходи на съпоставима база нарастват с 1,0 млрд. лв. (47,9 на сто), спрямо полугодието на 2023 г., като основен принос отново имат капиталовите разходи, извършени по държавния бюджет, които нарастват на съпоставима база с 0,8 млрд. лв. (основно поради разходите по одобрен от Народното събрание проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и други), следвани от инвестиционните разходи по сметките за средства от ЕС и по общинските бюджети.