т. 2 от Раздел II Предизвикателства при изпълнението на бюджета до края на годината

2. Предизвикателства при изпълнението на бюджета до края на годината След по-малко от една година управление на редовно правителство България отново навлезе в период на политическа нестабилност, вследствие на което, вместо предварително планираната ротация, Народното събрание гласува за оставка на правителството.

Предвидените в Конституцията на Република България процедури за сформиране на ново правителство в рамките на 49-тото Народно събрание бяха изчерпани без успех и бяха 1 През месец февруари 2024 г. в изпълнение на чл. 71, ал.1 от Постановление № 13 на Министерския съвет от 2024 г. от сметката за чужди средства по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) бяха възстановени средства в общ размер на 1 200,0 млн. лв. В хода на изпълнението на бюджета за 2024 г. тези средства се предоставят с акт на Министерския съвет на базата на подписани споразумения с МРРБ като трансфери за общините за финансиране на Инвестиционната програма по реда на чл. 107 от ЗДБРБ за 2024 г., по реда на чл. 106 от ЗДБРБ за 2024 г. и други. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост с предходната година, разходите към края на юли

2024 г. са 43 018,9 млн. лв. при 37 056,8 млн. лв. за същия период на 2023 г.

9

насрочени нови извънредни избори за Народно събрание и одобрен нов служебен кабинет.

След проведените избори ново управленско мнозинство отново не бе формирано в рамките на 50-тото Народно събрание и предстои насрочване на нови извънредни избори за Народно събрание и одобряване на нов служебен кабинет. Продължителният период на политическа нестабилност допълнително поставя предизвикателства както при изпълнението на бюджета за 2024 г., така и при изпълнението на етапите на бюджетната процедура за изготвянето на законопроекта за държавния бюджет за следващата година, както и за изготвянето на Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2027 г. и Национален средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 г.

Последният е от изключително значение в контекста на усилията на България за присъединяване към еврозоната.

Рамката по приходите в разчетите към ЗДБРБ за 2024 г. е планирана амбициозно и изисква максимална мобилизация на приходните администрации за подобряване на събираемостта, борба със сивата икономика и данъчните престъпления и насърчаване доброволното плащане на дължимите публични вземания. На този фон основните рискове пред изпълнението на прогнозите за приходите от данъци за 2024 г. са свързани с евентуални отклонения в използваните макроикономически допускания, потенциално забавяне на скоростта на икономическия растеж в страната и при външноикономическите ни партньори, както и с потенциалните преки и косвени ефекти върху икономиката от военните действия в Украйна.

Към момента напрежение при изпълнението на разчетите за годината се очертава при приходите от ДДС от внос, мита и корпоративни данъци. В тази връзка приходните администрации са ангажирани да предприемат активни мерки за засилване на фискалния контрол и други административни действия за повишаване на събираемостта на приходите.

По отношение на разходите съществуват потенциални рискове, свързани с възможностите за финансиране в рамките на одобрените разходи за годината на планираните за реализиране през

2024 г. проекти по Инвестиционната програма по чл. 106 и чл. 107 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., тъй като индикативният размер на прогнозния бюджет в Приложение № 2 към чл. 106, ал. 5 и Приложение № 3 към чл. 107, ал. 13 на ЗДБРБ за 2024 г. е по-висок от заложените разходи в разчетите към закона за бюджета за настоящата година. При негативен сценарий за реализиране и финализиране в срок на проекти с по-голям бюджет за 2024 г. от заложения в разчетите за годината биха могли да възникнат нови задължения за разходи, които да доведат до влошаване на салдото на сектор „Държавно управление“ спрямо индикативната рамка за годината.

По отношение на планираните траншове по Механизма за възстановяване и устойчивост затруднения могат да възникнат при евентуално допълнително забавяне на изпълнението на заложените съгласно актуалния профил за плащане по НПВУ етапи и цели в т.ч. и приемането на необходимите законодателни промени, съответно закъснение при отчитането им и изпращането на ново искане за плащане до Европейската комисия, което ще създаде риск от неполучаване на планирания приход в рамките на финансовата година. При негативен сценарий за размерите на потенциалното неизпълнение на разчетите по приходите по КФП (близо 2,5 млрд. лв.), независимо от значителното изоставане от прогнозните разходи по МВУ, се създава обективна предпоставка за невъзможност на Министерския съвет, в условията на напрегнат бюджет, да одобри адекватни компенсиращи мерки на основание чл. 27, ал. 2 на ЗПФ, които да обезпечат спазването на индикативната цел за бюджетното салдо по КФП в мотивите към ЗДБРБ за 2024 г. Въпреки това, прилагайки методологията на Европейската система от регионални и национални сметки 2010 (ЕСС 2010) за оценка на показателите за сектор „Държавно управление“, ще бъдат положени максимални усилия дефицита на сектора за 2024 г. да остане в рамките на референтната стойност от 3 на сто от прогнозния БВП.

В частта на разходите по КФП предизвикателство би представлявало възникването на потенциално нови, значителни по размер разходи за компенсации в изпълнение на приетата от Министерски съвет Програма за компенсиране на разходите на небитови крайни клиенти за електрическа енергия за периода от 01.07.2024 г. до 31.12.2024 г., одобрена с Решение №

546 от 31.07.2024 г. и в изпълнение на Решение на 50-тото Народното събрание (обн. ДВ бр.

10

64/30.07.2024 г.). При евентуално значително покачване на средномесечните цени през оставащите месеци до края на година могат да възникнат задължения за изплащане на компенсации, които да надвишават ресурса от целеви вноски по § 3 от ПЗР на ЗДБРБ за 2024 г.

и съответно да формират дефицит по бюджета на ФСЕС.

В контекста на усилията за присъединяване на България към еврозоната и поддържане на дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“ в рамките на критериите за конвергенция при спазване на референтните стойности от Пакта за стабилност и растеж, в краткосрочен план за 2024 г. се полагат усилия потенциалните рискове по отношение на критерия за дефицита, оценен по методологията на ЕСС 2010, да бъдат преодолени. Основните предизвикателства са да се постигне заложената цел - дефицит на сектор „Държавно управление“ да не надвиши 3 на сто от прогнозния БВП, което е свързано с оценката на бюджетното салдо по КФП за 2024 г. и с недопускане възникването на нови задължения за разходи в края на годината, които независимо че не оказват влияние на касова основа се отразяват като разход за годината по методологията на ЕСС 2010. Внимание заслужават и корективите, свързани с отразяването на потоците по програмите и фондовете на ЕС по методологията на ЕСС 2010, оценките за корективите за отчитане на данъците по метода на времево изместване на касовите приходи и корективи за трансакции, приравнени на разход. По-задълбочен анализ на данните от оборотните ведомости на първостепенните разпоредители с бюджет ще бъде направен от данните за деветмесечието на 2024 г.