Мотиви за промяна на други закони Мотиви към предложенията за промяна на други закони в проекта на ЗДБРБ за 2025 г.

Със законопроекта за държавния бюджета на Република България за 2025 г. се предлагат промени в други закони. Мотивите за тези предложения са както следва:

• В Закона за радиото и телевизията С цел осигуряване на финансиране от държавния бюджет на БНР и БНТ, както и на СЕМ при запазване на досегашния модел на финансиране се предлагат съответни изменения в 51 § 2 от ПЗР на Закона за радиото и телевизията. Към момента законът предвижда СЕМ, БНР и БНТ да получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2024 г.

Определеният със Закона за радиото и телевизията фонд „Радио и телевизия“ е нефункциониращ от влизането на закона в сила до настоящия момент, което налага ежегодно промени в закона за удължаване на срока за финансирането на обществените медии и СЕМ, за да не възникне проблем с тяхното финансиране през 2025 г.

• В Закона за социалните услуги Националната карта на социалните услуги е приета с Решение на Министерския съвет №

574 от 08.08.2024 г. (обн., ДВ, бр. 68 от 13.08.2024 г.). Независимо от готовността на картата още от началото на годината, няколко месеца Европейската комисия проведе предварително съгласуване, тъй като приемането на картата е и ключов етап по Националния план за възстановяване и устойчивост (Milestone № 29). С оглед сроковете за изготвяне на проекта на държавния бюджет за 2025 г. и навлизането във втория етап на бюджетната процедура за 2025 г., е практически невъзможно изготвянето от Агенцията за социално подпомагане (АСП) на нови стандарти за финансиране на социалните услуги съгласно изискванията на чл. 45 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) и Правилника за прилагане на ЗСУ с цел влизането им сила от 01.01.2025 г. Към настоящия момент в рамките на бюджетната процедура за 2025 г. е разработено предложение за стандарти за финансиране на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, чрез общинските бюджети, по досегашния ред. Поради това се предлага през 2025 г. да продължи финансирането на социалните услуги по досегашния ред. Това ще позволи на общините през следващата година да проведат необходимите процедури за преминаване на старите услуги в новите форми по чл. 15 от ЗСУ, както и ще им позволи да разработят първите си общински годишни планове за социалните услуги по чл. 38 от ЗСУ в съответствие с националната карта. Тези планове следва да 51 Преходни и заключителни разпоредби.

126

бъдат приети до 31 август 2025 г. Същевременно през 2025 г. АСП ще може да разработи и новите стандарти за финансиране на социалните услуги съгласно чл. 45 от ЗСУ.

Тъй като създаването на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, е тясно обвързано не само с Националната карта на социалните услуги и осигуряването на качество на услугите, но и с осигурено финансиране за тези услуги от държавния бюджет, се предлага именно влизането в сила на новите стандарти за финансиране, а не самото приемане на картата, да бъде отлагателния срок, до който да се прилагат правилата на § 31, ал. 2 от ПЗР на ЗСУ по отношение на финансирането, на предварителното одобрение от АСП и на приложимостта на закона по отношение на старите форми на социални услуги.

• В Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (СК) С последните промени в СК, обн., ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г., се предвижда от 1 януари

2025 г. да се създадат и да започнат да функционират Национална електронна информационна система за пълно осиновяване и Електронна платформа за кандидатстване за осиновяване на деца при условията на пълно осиновяване, която е част от информационната система. При приемането от Народното събрание на тези промени не бяха предвидени и съответните средства по бюджета на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) за 2024 г. както за създаване на информационната система, така и за обезпечаване на новите ангажименти на министерството в областта на националното осиновяване и достъпа до информация за произхода на осиновени лица.

Поради това се потърсиха други източници на финансиране и се направи предложение до Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) за одобряване на конкретна операция, по която да се финансира тази дейност. Обявяването на операция „Подкрепа за подобряване на процеса на осиновяване“ е включено в годишната работна програма на ПРЧР за 2024 г. и предстои. Поради това информационната система не е възможно да влезе в сила от 2025 г. Тепърва предстои дълъг процес не само по кандидатстване с проект и съгласуване с Министерството на електронното управление, но и по самото разработване и внедряване на системата.

С оглед на гореизложеното е логично да се очаква, че информационната система ще може реално да се въведе в експлоатация и пълноценно да се използва от потребителите ѝ не по-рано от началото на 2027 г. Ето защо и МТСП в хода на обсъжданията на промените в СК нееднократно е изразявало своите притеснения, че поради забавянето в приемането на промените в СК, срокът за създаване на Национална електронна информационна система за пълно осиновяване, заложен в Закона за изменение и допълнение на СК (1 януари 2025 г.), е напълно нереалистичен. Поради това се предлага да се променят нормите, регламентиращи сроковете за създаване и съответно влизане в сила на системата. Предложението ще позволи и на АСП да провежда законово регламентираните процедури по национално осиновяване. Без тази промяна целият процес по осиновяване ще бъде възпрепятстван.

• В Закона за висшето образование Разпоредбата предвижда неприсъщо от гледна точка на сферите на компетентност на министъра на финансите правомощие. Подходът за определянето с нормативи на цени на извършвани от административни структури дейности и услуги, вкл. това да става от министъра на финансите, независимо от конкретните дейности, е наследство от предходни обществено-икономически периоди в развитието на страната и следва да бъде изоставен, като чл. 81, ал. 9 от ЗВО се приведе в съответствие с относимите правила, 127

присъщи за актове с нормативно административни характеристики и компетентността на органите в сферата на висшето образование.

• В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража Направеното предложение е във връзка с промените в Закона за Министерството на вътрешните работи, съгласно които от 01.01.2025 г. са в сила нови условия за определяне на основното месечно възнаграждение (ОМВ), които касаят и служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Предлага се прецизиране на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), като се предвижда по отношение на държавните служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража, предвидени в чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, и лицата, работещи по трудово правоотношение, предвидени в чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, да се прилагат разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго.

• Други предложения за промени, свързани с данъчното облагане Законопроектът въвежда стимул за плащане на данъчни задължения за недекларирани доходи. Обект на мярката са доходите, придобити от физическите лица, за които не са подали изискуемите от закона данъчни декларации и съответно не са заплатили дължимите данъци върху тези доходи. Мярката предвижда ставка за плащане на това данъчно задължение в размер на 15 на сто от недекларирания доход.

Предвидените стимули за плащане на дължимите данъци върху недекларирани доходи са:

- недължимост на лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания;

- неналагане на административни наказания по Закона за данъците върху доходите на физическите лица за недекларирани доходи;

- непровеждане на ревизии по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по отношение на декларираните доходи за периода до 31 декември 2023 г.;

- освобождаване от наказателна отговорност за престъпленията по чл.255, ал.1, т.1 и

2 (избягване плащането на данъчни задължения в големи размери) и по чл.255б, ал.1, т.2 и 3 от Наказателния кодекс (избягване плащането на задължителни осигурителни вноски в големи размери).

Тъй като целта на мярката е да се стимулира декларирането на укрити доходи, т.е.

доходи, за които данъчната администрация не е получила информация в хода на дейността си по установяване на публични задължения, предвидените стимули за плащане на дължимите данъци са по-високи от определените за амнистиране на просрочени публични задължения. Като се има предвид, че укриването на доходи представлява по-съществено нарушение на законовите норми от забавеното плащане на данъци и други публични задължения, мярката предвижда по-висока данъчна ставка от обичайната ставка на дължимия данък.

128

Тъй като намалява вероятността от събиране на задължения със задна дата, мярката ще се прилага за доходи, придобити в периода от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2023 г.

Мярката цели осигуряване на допълнителни приходи в държавния бюджет и изсветляване на сивата икономика чрез деклариране и внасяне на дължими данъци за доходи, за които не е извършено такова деклариране през последните 5 години. По този начин освен увеличаване на бюджетните постъпления ще се насърчат физическите лица доброволно да декларират и платят данъци за доходи, които по различни причини не са декларирали. Лицата се стимулират да заплатят тези данъчни задължения без да се сблъскват с наказателни последствия.

Също така не са налице ограничение на рaзмepа нa дeĸлapиpaнитe cyми и изискване за посочване на видовете и изтoчницитe нa дoxoдитe, но от мярката нe мoгaт дa ce възпoлзвaт лица, чиито доходи са придобити от престъпна дейност или са лица, заемащи публични длъжности по смисъла на Закона за противодействие на корупцията.

• Недължимост на лихви при заплащане на главница по изискуеми публични вземания С тази мярка се дава възможност на лицата, които имат просрочени задължения за данъци и осигурителни вноски, декларирани или установени с акт от органите на НАП, да погасят същите без дължимите във връзка с тях лихви за просрочие. От изключителна важност е прилагането на мярката да бъде удобно и ефективно, както за длъжниците, така и за администрацията. За тази цел се предвижда мярката да се прилага за всички задължения, декларирани или установени, без изрично заявяване от страна на лицето, а само чрез извършване на плащане на главницата (остатъка от главницата) на конкретно публично задължение (задължение от един вид за конкретен период). Не е въведено изискване за еднократно плащане или за заплащане на всички стари главници, като е достатъчно съответната главница да бъде погасена до края на посочения период, за да бъдат отписани начислените към нея лихви. Редът за погасяване на задълженията е непроменен – съгласно правилата на чл. 169, ал. 4 - 8 от ДОПК и чл. 219 от ДОПК.

Предвидено е от облекчението да се ползват и лицата, чиито задължения са прихванати в периода, тъй като по същество прихващането се извършва с платени от лицето суми и е начин за погасяване съгласно чл. 168, т. 2 от ДОПК.

Подобни подходи за събиране на просрочени задължения са прилагани и в данъчно- осигурителната практика и на други държави, включително и в други държави-членки на Европейския съюз като Кипър, Белгия (четирикратно), Дания, Литва и Франция, а аналогична процедура е в ход понастоящем в Чешката република и в Румъния.

Същността на този вид фискални мерки се състои в стимулиране на заплащането на просрочени и трудно събираеми публични задължения от страна на данъкоплатците чрез опрощаване/отписване на вземания за лихви, дължими във връзка с тези публични задължения.

Тези мярка е с временен характер, т.е. тази възможност е валидна за определен период от време, след изтичането на който се възстановява обичайният законов режим за третиране на такива задължения.

• Недължимост на лихви при заплащане на главница по изискуеми публични вземания за местни данъци и такси С мярката се предвижда възможност за лица, за които са налице неплатени в срока за доброволно изпълнение задължения за данъци по Закона за местните данъци и такси и 129

такса за битови отпадъци да ги заплатят в рамките на 2025 г. в съответната община, като за тези задължения също няма да бъдат дължими начислените до плащането лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. В обхвата на мярката се предвижда да попаднат и установените с акт от орган по приходите, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, публични вземания за местни данъци и/или такса за битови отпадъци за периоди до 31 декември 2024 г.

Целта на предложената мярка е да се стимулира заплащането на просрочени и трудно събираеми публични общински задължения от страна на данъкоплатците чрез опрощаване/отписване на вземания за лихви, дължими във връзка със същите.

• Прилагане на предвидените за 2026 г. акцизни ставки на тютюна и тютюневите изделия (ТТИ). Плавно увеличаване на акцизните ставки върху алкохолните напитки. Поетапно увеличаване на акцизната ставка на бирата от 1,50 на 1,75 до 2,00 лв. за 1 хектолитър на градус Плато и от 0,75 на 0,88 до 1 лв. хектолитър на градус Плато за бира, произведена от независими малки пивоварни Мярката за увеличаване на акцизните ставки върху алкохола, алкохолните напитки и тютюневите изделия се предлага с оглед необходимостта от оптимизиране на бюджетните приходи за 2025 г. и изпълнението на заложените критерии за присъединяване на Република България към еврозоната. Плавното повишаване на акцизните ставки върху алкохолните напитки (бира, междинни напитки и етилов алкохол) е съобразено с правилата на Директива 92/84/ЕИО на Съвета от 19 октомври

1992 година относно сближаването на акцизните ставки на алкохола и алкохолните напитки (Директива 92/84/ЕИО), с която се установяват минималните ставки на акциза за алкохола и алкохолните напитки, приложими за всички държави членки. Към момента Република България прилага най-ниските нива на данъчно облагане за алкохола и алкохолните напитки. Така например, съгласно Директива 92/84/ЕИО, приложимите минимални акцизни ставки в ЕС са както следва: за бирата – 0,748 евро на хектолитър за градус Плато (1,50 лв.), за междинните продукти – 45 евро за хектолитър завършен продукт (90 лв.), за етилов алкохол – 550 евро за хектолитър чист алкохол (1100 лв.).

Предвидени са и съответните увеличения на акцизните ставки върху бирата, произведена от независими малки пивоварни, която е в размер на 50 на сто от стандартната акцизна ставка, както и на етиловия алкохол (ракия), произведен в специализиран малък обект за дестилиране.

Предложеното повишаване на акцизните ставки върху тютюневите изделия е в контекста на предстоящото преразглеждане на Директива 2011/64/ЕС на Съвета от 21 юни 2011 година относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн, с което се очаква да бъдат предложени по-високи минимални нива на данъчно облагане на тютюневите изделия и свързаните с тях продукти. Следва да се обърне внимание, че Република България към момента прилага минимални нива на облагане с акциз на тютюневите изделия, и в тази връзка очакваните по-високи изисквания към минималните нива на облагане ще бъдат значителни. В тази връзка, се предлага и въвеждане на нов данъчен календар за периода 2025-2029 г., като продължение на наложената вече практика за осигуряване на прозрачност на процесите, предвидимост за бизнеса и стабилност за потребителите. Също така, чрез този подход ще се намали изоставането на страната ни спрямо останалите страни в ЕС и средните нива на акцизното облагане на цигарите, което е над 150 евро на хиляда къса, към текущите в България 90 евро на хиляда къса.

130

• Отмяна на повишения праг за регистрация по ДДС от 100 на 166 хил. лв. от

01.01.2025 г.

Целта на мярката е повишаване на бюджетните приходи и създаване на равнопоставени условия за извършване на бизнес. Оптимизирането на бюджетните приходи за 2025 г. е в изпълнение и на заложените критерии за присъединяване на Република България към еврозоната.

• Мерки за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане (Стандартен одитен файл) Стандартният одитен файл за данъчни цели (SAF-T) е международен стандарт за електронен обмен на данни между данъкоплатците и данъчните органи, разработен от ОИСР. Стандартът е водещ модел за подаване на счетоводна информация в развитите данъчни администрации и е въведен в Литва, Норвегия, Португалия, Румъния, Полша, Испания, Франция. Внедряването му в България ще позволи извършване на задълбочени и качествени анализи, водещи до по-ефективен контрол от страна на данъчната администрация. Ще се намали административната тежест за задължените лица поради възможността своевременно да бъдат идентифицирани възможни рискове, които да бъдат комуникирани с тях и своевременно отстранявани. Това ще стимулира лицата към доброволно спазване на задълженията. Също така органите по приходите няма да изискват информация относно вече подадените с файла данни, което би намалило административната тежест в хода на извършваните контролни производства. Предвижда се първоначално стандартен одитен файл да подават големите данъкоплатци, а на следващи етапи и средните данъкоплатци, малки предприятия и микропредприятия.

• Мерки за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане (Възнаграждение за сигнали) Предлага се също и въвеждане на финансов стимул за лицата, които подадат информация, съдържаща конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите и водят до установяване и събиране на допълнителни задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и лихвите върху тях във връзка с укрити и/или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества. Предлага се размерът на възнаграждението да е 10 на сто от отчисленията от допълнителните приходи за бюджета, събрани поради разкритията.

Подобна уредба се съдържа в законодателството на редица държави, като най-цялостна уредба в тази област имат САЩ и Великобритания. Целта на такъв тип законодателство е да бъдат допълнително мотивирани лицата, които разполагат с информация за укрити или недекларирани доходи или други незаконосъобразни дейности, да уведомят компетентните органи и да предоставят доказателства. Най-често това са служители или партньори на нарушителя, които разполагат с вътрешна информация и достъп до информация и документи. В този смисъл законопроектът има за цел мотивиране на лицата да предоставят информация, повишаване на финансовата дисциплина на задължените лица и подобряване на събираемостта на данъците и задължителните осигурителни вноски.

Също така, контролната дейност на приходната администрация ще бъде подпомогната чрез тази мярка, тъй като в някои случаи единственият начин да се събере необходимата информация относно укривани сделки, доходи, печалби и имущества, подлежащи на 131

данъчно облагане, е такава информация да се получава от други лица, запознати с дейността на данъчнозадължените лица, отговорни за укриването на такива сделки, доходи, печалби и имущества.

Предвиденото допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ще създаде възможност за повишаване събираемостта на данъчните задължения. Финансовият стимул в размер на 10% от събраните благодарение на подадена информация данъци и задължителни осигурителни вноски, е справедлив и балансиран, без да е прекомерен и да създава условия за подаване на сигнали с цел разправа или обогатяване. Предвидени са и определени условия, на които подадената информация трябва да отговаря, за да се приложи нормата за възнаграждението – необходимо е тя да съдържа конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите. По този начин се гарантира, че няма да се стигне до злоупотреба с подаване на неконкретизирани и повърхностни сигнали с цел материална облага.

• В Закона за счетоводството Предложението е във връзка с получено съобщение от Европейската комисия (DG FISMA) относно открити несъответствия при транспонирането на Директива 2021/2101/ЕС. С оглед необходимостта от прецизиране на разпоредбите в Закона за счетоводството, регламентиращи задълженията на предприятията за предоставяне на декларация с информация за подоходния/корпоративния данък е предложено изрично регламентиране на безплатен достъп до публикуваната на сайта на предприятието информация, както и уточняване на формата на публикуване на декларацията във връзка с предвиденото освобождаване на дъщерно предприятие. Предложените промени целят пълното транспониране на изискванията на Директива (ЕС) 2021/2101 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2021г. за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на информация за данъка върху доходите от страна на някои предприятия и клонове и да се избегне предприемане на наказателна процедура от страна на Комисията.

• Данък върху добива на подземните богатства Във връзка с необходимостта от преодоляване на бариерите за актуализиране на концесионните плащания за лицата, добиващи подземни богатства по смисъла на Закона за подземните богатства (ЗПБ), се предлага въвеждане на данък върху добива на подземните богатства. Задължено лице за данъка ще е всяко лице, получило концесия за добив по смисъла на Закона за подземните богатства. Целта на предложението за въвеждане на данъка върху добива на подземни богатства, както и очакваните резултати, са постигане на по-справедливо и актуално ниво на заплащане за правото за добив на подземни богатства на територията на страната, които са изключителна държавна собственост.

Аргументите за осигуряване на по-справедливо разпределение на икономическите ползи от концесията за добив на подземни богатства чрез въвеждане на данък върху добива на подземните богатства са свързани със следните обстоятелства:

1. Размерът на икономическата изгода от добива на подземни богатства, очаквана от концесионерите, е видна от финансово-икономическите концесионни анализи, представяни от кандидатите, заявили предоставяне на концесия за добив, съгласно ЗПБ.

Видно от представените през последните години финансово-икономически концесионни анализи и изведените от финансовите модели показатели за ефективност на проектите /концесиите/, очакваната икономическата изгода от същите е изключително висока, 132

което е основание за заключението, че размерът на концесионно плащане, съгласно действащите методики – приложения, към Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ (Наредба), не осигуряват справедливо разпределение на икономическите ползи между концедент и концесионер.

2. Броят на действащите концесионни договори за добив на подземни богатства е значителен - 528 броя, като по-голямата част от концесионерите заявяват удължаване на срока на действието им години преди изтичане на действащия срок по тях. Също така, голям е и броят на желаещите да придобият право за добив на подземни богатства, което е доказателство за засилен икономически интерес към добива на подземни богатства.

3. Възможността, която дава ЗПБ за продължителността на концесионните договори - до

50 години, предполага актуализиране на нормативната уредба, уреждаща разпределението на икономическата изгода по тях, в съответствие с променените икономически условия. Следва да се има предвид, че действащата Наредба е приета през

1999 г. и последно изменена през 2007 г.

4. Източниците на икономическата изгода при концесиите за добив на подземни богатства са невъзобновяем публичен природен ресурс – изключителна държавна собственост.

5. При не малък брой концесии се заплаща минимален размер на концесионно плащане, вкл. без да се извършва добив, като същевременно се блокира съответното находище и не се постигат очакваните приходи от тези концесии в държавния и общинските бюджети. Въвеждането на данъка би довело до стимулиране на оптималната експлоатация на находищата на подземни богатства, би компенсирало пропуснатите ползи на държавата и обществото от нереформираната и неосъвременена нормативна уредба и би подобрило значително размера на приходите в държавния бюджет от експлоатацията на находищата за подземни богатства.

• Създаването на единна приходна агенция чрез вливане на Агенция „Митници“ в Националната агенция за приходите Законопроектът предлага изменения в Закона за Националната агенция за приходите, Закона за митниците, Закона за акцизите и данъчните складове и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, чрез които се цели създаването на единна приходна агенция чрез вливането на Агенция „Митници“ в структурите на Националната агенция за приходите.

Една от основните цели на повечето съвременни приходни администрации е да се повиши събираемостта на бюджетните приходи при възможно най-висока ефективност и ефикасност и това е основна движеща сила за интегриране на функциите по администриране на приходите в една агенция.

Световният опит показва, че интегрираното администриране на приходи води до по- добро изпълнение, тъй като се премахват пречките за ефективно и ефикасно управление, като същевременно се постига по-добра отчетност и прозрачност на публичния сектор и по-висока професионална квалификация на служителите, работещи в приходната администрация. Със създаването на единна приходна агенция се очаква да се постигнат следните основни цели:

Със създаването на интегрирана агенция ще се осигури по-голяма специализация във всички аспекти на държавните приходи.

133

Интеграцията на приходните агенции е решение и за много критични проблеми свързани с неефективни бизнес процеси, процедури и персонал, укриване и невнасяне на мита, данъци и осигурителни вноски, корупция и други.

Анализът на европейската практика показва, че редица държави членки на Европейския съюз - Австрия, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Латвия, Португалия, Словакия, Унгария, Франция и Чехия са възприели подобен ефективен подход за създаване на единни приходни агенции, отговорни за администрирането на всички бюджетни приходи от мита, данъци и осигурителни вноски.

С реализирането на проекта за създаване на единна приходна агенция в Република България ще бъде постигнат значителен напредък в следните области:

✓ Повишаване на доброволното изпълнение на законовите задължения за мита, данъци и задължителни осигурителни вноски от задължените лица;

✓ Подобряване качеството на предоставяните електронни услуги на гражданите и бизнеса;

✓ Намаляване на разходите за деклариране и внасяне на мита, данъци и задължителни осигурителни вноски;

✓ По-добре дефинирани и по-ефективно прилагани системи и процедури във всички области на приходната агенция;

✓ Подобряване на контролната дейност чрез планирани и целенасочени контролни действия и по-ефективна превенция и борба с митническите, данъчните и осигурителни измами и укриването и невнасянето на мита, данъци и задължителни осигурителни вноски;

✓ По-ефективно административно сътрудничество и обмен на информация за митнически и данъчни цели;

✓ По-добре структурирана и управлявана приходна агенция, адаптирана да се справи с предизвикателствата породени от нарастващата глобализация и цифровизация на световната икономика, търговията и капиталовите потоци и развитието на информационните и комуникационните технологии;

✓ По-ефективно използване на информационните технологии в дейностите на приходната агенция;

✓ По-високи стандарти за професионална компетентност и етично поведение за служителите в агенцията.

Очакваните резултати в основните функции на единната приходна агенция са следните:

Обслужване С цел комплексното административно обслужване лицата ще могат да бъдат обслужени на едно гише (някои веднага след вливането, други след определен период, тъй като се изисква подготовка за това):

1. Извършване на регистрация на едно място по отношение на специална регистрация, например по Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за данък върху добавената стойност и други.

2. Подаването на акцизните декларации на едно място заедно с данъчните и осигурителните декларации.

3. Издаването на удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6, ал. 10 и ал. 11 от ДОПК на едно място за задължения събирани от Националната агенция за приходите, както и от Агенция „Митници“. В момента лицата изискат отделно и от 134

двете приходни агенции удостоверяването на обстоятелството относно наличието или липсата на задължения. С промяната лицата няма да е необходимо да посещават две институции. Това ще доведе до облекчаване на административната тежест. Промените ще касаят всички задължени лица, които имат необходимост от удостоверение за наличие или липса на задължения

4. Администриране и отчитане на приходите на едно място.

Контрол По отношение на данъчно-осигурителния контрол – към проверките и ревизиите за установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, администрирани от Националната агенция за приходите, ще бъде включен и контролът по отношение на акциза, който е тясно свързан с контрола на данъка върху добавената стойност. Това ще доведе до намаляване на административната тежест на контролираните лица, тъй като няма да се налага предоставяне на едни и същи документи пред две различни администрации, няма да се изискват повторно подадени вече документи във връзка с контролни производства. Ще се оптимизират и уеднаквят процесите и процедурите в контролната дейност, което ще доведе до единна практика, а това от своя страна, ще доведе до по-голяма предвидимост за бизнеса и до повишаване на ефективността на контролната дейност, включително и като определяне размера на дължимия данък върху добавената стойност с включен акциз в данъчната основа.

Фискален контрол Обединяването на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ ще доведе до по-ефективен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове, особено на границите на Република България с други страни-членки на Европейския съюз, както и във вътрешността на страната. Спирането на транспортните средства, проверка на транспортните документи /документи придружаващи стоките/, на документите за самоличност, на регистрационните талони на автомобилите и превозваните стоки ще се извършва от един екип. Анализът на риска също ще се подобри с оглед използване на налична в Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ информацията.

Обединението на двете агенции ще доведе от една страна до намаляване времето за извършване на проверка от страна на администрацията и от друга – съсредоточаване на усилията и контрола на администрацията към рискови лица.

Събиране Подпомагането на доброволното спазване на задълженията от лицата е сред основните стратегически подходи, използвани от Националната агенция за приходите за повишаване на приходите в бюджета от данъци и задължителни осигурителни вноски.

След интеграцията и спрямо вземанията на Агенция „Митници“, активно ще бъдат прилагани способите и мерките за стимулиране на доброволното изпълнение – изпращане на персонални уведомителни/напомнителни електронни съобщения за нововъзникнали задължения и/или осъществяване на телефонни контакти за уведомяване на лицата за заплащане на дължимите от тях публични задължения в най- кратки срокове, разясняване на възможностите за обезпечаване и плащане на дълговете при финансови затруднения. Очакванията са прилагането на този подход да доведе до повишаване на събираемостта на непогасените в срок мита, акцизи и др. вземания, администрирани към момента от Агенция „Митници“. Данните за 2023 г. сочат, че 52 % от лицата погасяват изцяло задълженията си, във връзка с които от страна на Националната агенция за приходите им е изпратено уведомително електронно 135

съобщение, в 3-месечен срок от изпращането му, а размерът на третирания с мярката дълг намалява в посочения срок с близо 78%. Аналогични са резултатите и от провежданите от Националната агенция за приходите телефонни кампании – 45% от лицата с осъществен контакт преди образуване на изпълнително производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, са погасили напълно задължения и е отпаднала необходимостта от предприемане на последващи действия за принудително събиране.

136

Приложения ПРИЛОЖЕНИЕ № 1:

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2023 Г., ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КФП КЪМ 31.10.2024 Г. И ОЦЕНКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2024 Г.

1. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2023 Г.

(в млн. лв.) Отчет 31.12.2023 г.

Програма ПОКАЗАТЕЛ 2023 г. 52 КФП* Национален Европейски53 спрямо бюджет средства Програма 2023 г.

к.1 к.2 к.3=к.4+к.5 к.4 к.5 к.6=к.3:к.2 ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 69 471,8 67 040,8 63 350,9 3 690,0 96,5% Данъчни приходи 53 166,0 52 318,4 52 318,4 0,0 98,4% Преки данъци 11 624,3 11 222,2 11 222,2 96,5% Косвени данъци 23 406,5 22 747,4 22 747,4 97,2% Приходи от социални и здравноосигурителнн вноски 15 470,5 15 626,3 15 626,3 101,0% Други данъци 2 664,6 2 722,4 2 722,4 0,0 102,2% Неданъчни приходи 11 152,2 10 891,8 10 900,3 -8,6 97,7% 52 В колоната „програма“ са посочени разчетите към мотивите ЗДБРБ за 2023 г. (РМС №459/05.07.2023 г.). С мотивите към законопроекта за държавния бюджет за 2024 г.

(РМС №830/24.11.2023 г.) индикативната цел за бюджетното салдо по КФП за 2023 г. бе променена спрямо заложената с мотивите към ЗДБРБ за 2023 г. (РМС №459/05.07.2023 г.), отчитайки рисковете вторият транш по Плана за възстановяване и устойчивост да бъде отложен за 2024 г. В резултат индикативният размер на дефицита по КФП за 2023 г. в разчетите към ЗДБРБ за годината (-4,6 млрд. лв.) е променен на дефицит в размер на 5,8 млрд. лв., като отчетената стойност не надвишава този разчет.

53 Европейски средства - включват средствата по оперативни програми от Кохезионния и Структурните фондове на ЕС (управлявани от Националния фонд към МФ), Механизма за възстановяване и устойчивост, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за гарантиране на земеделието, и Европейския фонд за рибарство (управлявани от Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие“), както и други програми и проекти, финансирани от фондове и институции на ЕС. В европейските средства участват и средствата от национално съфинансиране.

137

Отчет 31.12.2023 г.

Програма ПОКАЗАТЕЛ 2023 г. 52 КФП* Национален Европейски53 спрямо бюджет средства Програма 2023 г.

к.1 к.2 к.3=к.4+к.5 к.4 к.5 к.6=к.3:к.2 Помощи и дарения 5 153,6 3 830,7 132,1 3 698,5 74,3% РАЗХОДИ И ВНОСКА В БЮДЖЕТА НА ЕС 74 051,8 72 658,9 67 359,8 5 299,1 98,1% Нелихвени разходи 71 185,7 69 978,2 64 679,1 5 299,1 98,3% Текущи разходи 62 694,2 60 712,4 58 576,3 2 136,1 96,8% Капиталови разходи** 8 133,9 9 201,3 6 079,8 3 121,5 113,1% Предоставени тек. и кап. трансфери за чужбина 20,7 64,5 23,0 41,4 311,5% Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 336,8 Лихвени разходи 823,8 830,8 830,8 0,0 100,9% Вноска в общия бюджет на ЕС 2 042,4 1 849,9 1 849,9 90,6% Трансфери - нето -1 388,4 1 388,4 БЮДЖЕТНО САЛДО -4 580,0 -5 618,1 -5 397,3 -220,8 * Данните са на база на тримесечните отчети за касовото изпълнение на ПРБ; ** Вкл. нетен прираст на държавния резерв; *** В позицията „Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи“ се отразяват само разходите по разчет, а средствата, изразходвани за сметка на резерва по отчет са отчетени по съответните разходни позиции, към които се отнасят извършените разходи.

Изпълнение на приходите, помощите и даренията по КФП вътреобщностни придобивания (ВОП). Изпълнението на ДДС от страната и ВОП спрямо разчетите по ЗДБРБ за 2023 г. е 100%. Изоставането при ДДС от внос от