т. 4.8 СЪПОСТАВКА НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ПРОГНОЗА С ТАЗИ НА ЕК

Направено е сравнение на прогнозата на МФ с есенната макроикономическа прогноза на ЕК, публикувана на 15 ноември 2024 г. Различният период на изготвяне на двете прогнози предопределя използването на различни редове от отчетни статистически данни и различни допускания.

Табл. I-5: Сравнение на макроикономическата прогноза на МФ с прогнозата на ЕК

2024 2025 2026 Основни макроикономически показатели МФ ЕК МФ ЕК МФ ЕК БВП [реален растеж, %] 2,2 2,4 2,8 2,9 3 3 Заетост (СНС) [%] 0,6 0,5 0,5 0,1 0,3 0,1 Средногодишна инфлация (ХИПЦ) [%] 2,6 2,5 2,4 2,3 2,3 2,9 Източник: ЕК, МФ Двете институции имат близки очаквания за растежа на БВП в периода 2024-2026 г., но се наблюдават разлики по компоненти. МФ очаква по-висок принос от страна на вътрешното търсене. Очакват се по-високи публични разходи за потребление и инвестиции и по-висок растеж на потреблението на домакинствата.

За 2024 г. двете институции имат сходни очаквания за растежа на заетостта, но се различават в прогнозата си за 2025 г. и 2026 г. Според ЕК заетостта през този период ще се запази практически постоянна (темпове на растеж от 0,1%), докато в прогнозата на МФ темпът на растеж на заетостта се запазва по-висок и едва през 2027 и 2028 г. броят на заетите се очаква практически да се запази постоянен поради неблагоприятното демографско развитие. В същото време, според ЕК коефициентът на безработица в България ще намалее повече отколкото е според прогнозата на МФ, където очакването е увеличението на заетите да стане в по-голяма степен чрез лица извън работната сила.

Прогнозата на ЕК и МФ по отношение на инфлацията са много близки през 2024 и 2025 г. както по отношение на общия индекс, така и по компоненти. По-съществена разлика се наблюдава за 2026 г., когато ЕК очаква по-висока инфлация най-вече при услугите и енергийните стоки.

19

Фискална политика и основни параметри за периода 2025-2028 г.

1. СРЕДНОСРОЧНИ ЦЕЛИ НА ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА