т. 3 ПРОЦЕДУРИ И КАЧЕСТВО НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ

3. ПРОЦЕДУРИ И КАЧЕСТВО НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ Приемането на бюджетната процедура е от ключово значение за изготвянето на основните бюджетни документи, тъй като тя включва сроковете, разпределението на отговорностите и изискванията за съставянето на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на държавния бюджет и обхваща всички бюджетни организации, както и юридически лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“.

Съставянето на бюджетната процедура за 2026 г. предполагаше при разработването на националните бюджетни документи да се стъпи на приетите бюджетни закони за 2025 г., както и на други документи, чието изготвяне е регламентирано в бюджетната процедура за 2025 г., а също и на Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 година, одобрен с Решение № 111 на Министерския съвет от 2025 г., който съдържа политики, приоритети, реформи и планове за инвестиции в средносрочен хоризонт.

Подготовката на Бюджет 2025 и АСБП за периода 2025-2028 г. беше повлияна от различни фактори и реализирана в сложна политическа обстановка в условията на проведени извънредни парламентарни избори през м. юни и октомври 2024 г. и предвид забавянето при сформирането на редовно правителство след проведените парламентарни избори.

134

На 15.01.2025 г. беше приет от Народното събрание Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2025 г.) Законът уреди събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. за срок, не по-дълъг от три месеца, при спазване изискванията на Закона за публичните финанси, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. С него се определи правна рамка, която да осигури безпроблемното функциониране на държавата и общините, както и да гарантира правата и законните интереси на гражданите, предоставяйки им правна сигурност във връзка с изплащането на възнаграждения, пенсии, социални помощи и други социални плащания, ползване на данъчни преференции и облекчения, както и извършването на други плащания.

С Решения на Народното събрание от 16.01.2025 г. беше избран министър-председател, приета бе структура на Министерския съвет на Република България и беше избран Министерския съвет на Република България, който оттегли внесените за разглеждане в Народното събрание законопроекти от служебното правителство, отмени решенията за одобряването им, като определи нов срок за внасяне на бюджетните законопроекти (РМС № 28 от 23 януари 2025 г.).

Рамката на Бюджет 2025 не бе приета навреме, а съставянето и представянето пред Европейската комисия на първия национален средносрочен фискално-структурен план (с хоризонт поне четири години) беше отложено за края на м. февруари 2025 г., доколкото същият съдържа политики, приоритети, реформи и планове за инвестиции в средносрочен хоризонт, което е функция на редовно правителство с ясни ангажименти, заложени в управленска програма.

В кратки срокове през м. февруари 2025 г. се изготвиха проектите на трите бюджетни закона за 2025 г. и актуализирана бюджетна рамка за периода 2025-2028 г., които да съответстват на политическите приоритети за управленския мандат на правителството.

С Решение № 88 от 24 февруари 2025 г. на Министерския съвет бяха одобрени законопроектът за държавния бюджет за 2025 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г.

Законът за държавния бюджет на Република България за 2025 г. беше приет от Народното събрание на 21 март 2025 г. и обнародван в „Държавен вестник“, бр. 26

(извънреден) от 27 март 2025 г.

Постановление № 28 от 16 април 2025 г. на Министерския съвет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г. беше прието и обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 33 (извънреден) от 17.04.2025 г.

Целите на фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка са съобразени с приоритетите за запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план и с необходимостта от реализиране на приходни мерки и осигуряване на разходни политики.

При тези параметри на прогнозата се изпълни фискалният критерий за приемане на България към еврозоната.

Предвид изложените обстоятелства, бюджетната процедура за 2026 г. беше приета с Решение № 474 от 17 юли 2025 г. на Министерския съвет на основание чл. 67, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

135

С бюджетната процедура се цели да се създаде необходимата организация и координация между отделните разпоредители с бюджет в процеса на бюджетно планиране и съставянето на основните бюджетни документи и рамката на Бюджет 2026.

Бюджетната процедура е в съответствие с приоритетите и целите в приетата от правителството Програма за управление на Република България за периода 2025-2029 г.

за постигане на балансирана фискална политика, завършване на процеса към присъединяване на България към Еврозоната и въвеждане на еврото като официална валута в България.

Въпреки по-късното изготвяне на процедурата през настоящата година поради забавянето при подготовката и приемането на бюджетните закони за 2025 г., бюджетната процедура за 2026 г. е съобразена със сроковете по Закона за публичните финанси.

Във връзка с горепосоченото забавяне при изготвянето и приемането на бюджетните закони за 2025 г., с чл. 115 от Закона за държавния бюджет на Република България за

2025 г. еднократно беше уреден първият етап от бюджетната процедурата за 2026 г., като с одобряването с т. 4 от Решение № 88 на Министерския съвет от 2025 г. на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г. се счита за одобрена и Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г.

С бюджетната процедура са прецизирани текстовете, касаещи процедурата по разглеждане и одобрение от Министерския съвет на инвестиционните проекти, които ще се финансират с държавни и/или държавногарантирани заеми през 2026 г., включително и в съответствие с Постановление № 11 на Министерския съвет от 2025 г. (ДВ, бр. 15 от

2025 г.) за отменяне на Постановление № 77 на Министерския съвет от 2023 г. за създаване на Съвет за развитие при Министерския съвет, с което се закриват функциите на Съвета. Взети са предвид и настъпилите в тази връзка изменения и допълнения в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, респективно съответните изменения в Наредбата за условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми, и проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и за реда за тяхното разглеждане, приета с Постановление № 337 на Министерския съвет от 2015 г. (ДВ, бр. 94 от 2015 г.).

Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. информацията и документите по бюджетната процедура за 2026 г. се изготвят в евро при официален валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

В съответствие с правомощията по чл. 67, ал. 4 от Закона за публичните финанси програмен формат на бюджет за 2026 г. ще прилагат всички първостепенни разпоредители с бюджет, чиито бюджети са част от държавния бюджет, с изключение на Народното събрание и на съдебната власт, за които това е уредено в закон. Това е инструмент на правителството за повишаване на качеството на управление на публичните финанси, подобряване процесите на планиране и изготвяне на проектобюджетите на бюджетните организации, повишаване на прозрачността и отчетността на бюджетните системи.

В бюджетната процедура са определени сроковете и отговорностите на изпълнителната власт във връзка с функциите на Фискалния съвет в рамките на процеса по съставяне на бюджета.

Реализирането на бюджетната процедура създава условия за прозрачност и представлява елемент на доброто управление на публичните финанси. Добросъвестното участие в бюджетния процес на всички бюджетни организации е условие за цялостния успех на процедурата и предпоставка за постигане на желаните крайни резултати от 136

провеждането й, а именно устойчиви средносрочна бюджетна прогноза и годишен държавен бюджет.

През м. април 2024 г. беше приет пакет от законодателни актове, с които беше реформирана и ревизирана европейската рамка за икономическо управление. Тези законодателни актове касаят Пакта за стабилност и растеж и по-конкретно:

- Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 година за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета;

- Регламент (ЕС) 2024/1264 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит;

- Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки;

Промените на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки следва да бъдат транспонирани в националното бюджетно законодателство и понастоящаем е в ход изготвянето на предложения за промени в Закона за публичните финанси, Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми и др., свързани с необходимостта от привеждане на националното законодателство в съответствие с реформираната рамка за икономическо управление на Европейския съюз.

Освен това, във връзка с предстоящото членство на България в еврозоната от 1 януари

2026 г. се предвиждат и промени в националното законодателство, свързани с прилагането на Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната.

В хода на подготовката на промените в Закона за публичните финанси се дискутира и оптимизирането на фискалните правила с оглед необходимостта от тяхното съответствие с ревизираната рамка за икономическо управление на ЕС и въвеждането на единен оперативен показател за мониторинг – ръст на нетните разходи. Запазват се т.нар.

Маастрихтски критерии (допустим дефицит от 3 на сто от БВП и дълг от 60 на сто от БВП), като се планира въвеждането на дерогация за разходите, свързани с инвестиции за отбрана. Разглеждат се и потенциалните промени на сруктурата, съдържанието и времевия обхват на националните бюджетни документи и съответствието на прогнозните фискални параметри, допускания и политики с тези, заложени в националния средносрочен фискално-структурен план – за годините, които се припокриват с годините от плана, а останалите години индикативно - при непроменени политики и действащо законодателство и др.

Целта на реформата е да улесни ефективния икономически надзор, утвърден в обща рамка, която гарантира равно третиране и многостранна координация на политиките.

Рамката следва да бъде устойчива на променящите се икономически условия и несигурността, което изисква стабилни и предвидими правила и клаузи за дерогация при извънредни обстоятелства. Рамката също така следва да прилага интегриран подход, при който инструментите за надзор се допълват взаимно по отношение на Европейския семестър. Ефективното предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси ще изисква по-добро откриване на възникващи рискове, като същевременно 137

поставя повече акцент върху развитието на ЕС и еврозоната, както и върху имплементирането на политиките.

Качеството на публичните финанси се гради на основата на разработваните макроикономически и бюджетни прогнози в подкрепа на провежданата от правителството фискална политика.

На база на проведеното през 2023 г. девето проучване през м. май 2024 г. беше присъдена и публикувана на интернет страницата на Международното бюджетно партньорство регулярната оценка за бюджетната прозрачност на страната, която се повиши на 79 пункта (с 8 пункта повече от присъдената оценка през 2022 г.), с което България запази позицията си сред втората група държави с оценка между 60 и 80 пункта (от максимални 100), което предполага, че се предоставя „значителна информация“ за бюджета.

През 2025 г. Министерството на финансите получи уведомление от Международното бюджетно партньорство, че през настоящата година България няма да бъде включена в десетото Проучване за открит бюджет предвид ограниченото финансиране на организацията и необходимостта от преприоритизиране на съществуващите разходи.

Въпреки това, Министерството на финансите си е поставило амбициозната задача да продължава последователните си стъпки за надграждане на бюджетната прозрачност.

Във връзка с прегледа на присъединяването на Република България по правните инструменти от обхвата на Комитета за висши длъжностни лица по бюджета на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие през м. декември 2024 г.

беше проведено заседание на Комитета за вземане на решение за присъединяване. Въз основа на извършения преглед се констатира, че политиките и практиките на България като цяло са в съответствие с политиките и практиките на ОИСР по отношение на съответните основни принципи в областта на бюджетното управление, с което беше взето и окончателно решение на Комитета за финализиране на присъединителната процедура. В тази връзка Министерството на финансите работи по акитивизирането на участието в различни групи и формати към Комитета за висши длъжностни лица по бюджета, потвърждение на което е и фактът, че Министерството на финансите прие домакинството на двадесетата Годишна среща на регионалната мрежа на Комитета за висши длъжностни лица по бюджета на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за Централна, Източна и Югоизточна Европа. Срещата се проведе на 2 и 3 октомври 2025 г. в София съвместно с Бюджетната общност за практика към инициативата PEMPAL под егидата на Световната банка и в нея участваха представители на ОИСР, на Световната банка на други международни организации, институти и делегати от двадесет държави от региона.

Във връзка с изпълнение на препоръките от присъединителния преглед за определяне на документите, процедурите и приложимата методология за капиталово бюджетиране в рамките на бюджетния процес се реализира проект 25BG11 „Improving the efficiency and quality of public investments in Bulgaria“ („Подобряване на ефективността и качеството на публичните инвестиции в България“) с консултантската подкрепа на ОИСР.

138

Мотиви към предложенията за промяна на други закони в проекта на ЗДБРБ за 2026 г.