Мотиви за промяна на други закони Мотиви към предложенията за промяна на други закони в проекта на ЗДБРБ за 2026 г.

Със законопроекта за държавния бюджета на Република България за 2026 г. се предлагат промени в други закони. Мотивите за тези предложения са, както следва:

• В Закона за социалните услуги В Закона за социалните услуги е регламентирано, че Домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) следва да бъдат закрити до 31 декември 2025 г. Закриването обаче може да се осъществи само след извеждането на всички настанени деца. В тази връзка е необходимо да бъде продължен срокът за функционирането на ДМСГД в гр.

Варна и гр. Плевен до 31 декември 2027 г., съответно до изграждане на необходимата инфраструктура за изваждане на всички настанени деца. Независимо, че дирекции „Социално подпомагане“ в страната ежемесечно предприемат мерки за извеждане на деца от домовете, към 31 декември 2025 г. не би могло да бъде осигурена алтернативна грижа за всички настанени деца към настоящия момент. В тази връзка единственият целесъобразен вариант за грижа за децата, особено за децата с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи е да се удължи срока за функционирането на ДМСГД в гр. Варна и в гр. Плевен до 31 декември 2027 г.

Останалите промени са свързани с отлагане на влизането в сила на новите стандарти за финансиране на социалните услуги, делегирани от държавата дейности по чл. 45 от Закона за социалните услуги. Предложението е свързано с отлагане на влизането в сила на новите стандарти за финансиране на социалните услуги, делегирани от държавата дейности по чл. 45 от Закона за социалните услуги (ЗСУ). Основният мотив за това е наличието в общините на сериозни по размери преходни остатъци по функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“, което води до необективна оценка за нивото на разходите в отделните услуги и до невъзможност за определяне на реалните средства за издръжка на услугите. Освен това, предстоят промени в Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ), които касаят и изискванията за минимален брой на потребителите. Предвид настоящия етап от годината и нуждата от технологично време както за общините, така и за Агенцията за социално подпомагане (АСП), за да се трансформират съгласно Закона за социалните услуги всички съществуващи стари форми на социални услуги (без домовете за лица с увреждания), не е реалистично да се очаква, че оставащият период до 31 декември 2025 г. ще бъде достатъчен за постигане на тази цел. Ако не се отложи влизането в сила на стандартите, ще се наложи да се предвиди преходен период, в който да се прилагат два режима на финансиране – старите услуги по старите стандарти и новите услуги по новите.

139

• В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 88 от 2017 г.; изм., бр. 98 от 2018 г., бр. 14 от 2021 г. и бр. 81 от 2024 г.) В резултат на събраната от общините информация по писмо № 91-00-311/11.07.2025 г.

на МФ относно попълване на Справка-въпросник за готовността на общините за практическо прилагане на принципа „замърсителят плаща“ във връзка с измененията в ЗМДТ на въпроса за това има ли готовност съответната община към 30.07.2025 г. за прилагане на новата концепция за изчисляване на таксата за битови отпадъци (ТБО) според количеството генерирани битови отпадъци съгласно измененията, приети със ЗИД на ЗМДТ (обн. ДВ, бр. 88 от 2017 г.), само 73 общини (28%) са отговорили утвърдително (с „да“) на въпроса дали е осигурена необходимата информация за прилагане на новата концепция и основите за определяне на размера на таксата за битови отпадъци съобразно чл. 67 от ЗМДТ.

Предвижда се когато до 31 януари 2026 г. общинските съвети не са одобрили план- сметката за 2026 г. и/или не са приели съотвените актовете, таксата за битови отпадъци за 2026 г. да се определя по реда, по който е определена за 2025 г.

Предвижда се до края на 2028 година общините да предоставят в края на всяко шестмесечие в Министерството на финансите информация за отчетения напредък по приемане на актовете за размера на таксата.

• В Закона за хазарта Предвижданото увеличение на дължимите от организаторите на хазартни игри такси е насочено към генериране на допълнителни приходи в държавния бюджет и осигуряване по този начин на допълнителни средства за социални и икономически разходи, което е от засилен обществен интерес.

• В Закона за корпоративното подоходно облагане Предлага се въвеждане на постоянно действащо равнопоставено третиране на доходите от сделки с финансови инструменти и от лихви по облигации и други дългови ценни книжа, търгувани на пазар за растеж, с доходите от сделки с финансови инструменти и от лихви по облигации и други дългови ценни книжа, търгувани на регулиран пазар чрез допълнение в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

През 2020 г. Министерството на финансите предложи пилотен режим, чрез който от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2025 г. данъчното третиране на доходите от лихви по облигации и други дългови ценни книжа и доходите от разпореждане с финансови инструменти, търгувани на пазар за растеж (специална категория място за търговия, дефинирани в Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти) се изравнява с тези, търгувани на регулиран пазар.

На 30 септември 2025 г. Европейската комисия в рамките на Стратегията за спестовни и инвестиционни сметки препоръча на държавите членки въвеждане на преференциални данъчни режими с цел стимулиране на инвеститорите на дребно да участват на капиталовия пазар. Също така, при прегледите на България в рамките на процеса по присъединяване към Комитета за финансови пазари и Комитета за корпоративно управление на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, към България бяха отправени препоръки за предприемане на мерки, които да подпомогнат 140

достъпа до финансиране през пазара, включително разглеждане на възможността за удължаване на данъчното облекчение на пазара за растеж.

За периода 2021-2025 г., на българския пазар за растеж BEAM са осъществени успешно

19 първични публични предлагания. Съгласно публично достъпни данни на Българската фондова борса, през 2023 г. съотношението на сделките с акции на BEAM спрямо сделките с акции на регулиран пазар е 0,03, съответно 0,06 през 2024 г. В този смисъл, непродължаването на данъчните облекчения за пазарите за растеж не се очаква да доведе до значителни бюджетни приходи, а същевременно ефектът би бил негативен и ще подкопае усилията за развитието на пазара за растеж като алтернативен източник на финансиране за компании с ограничен достъп до банково кредитиране поради по- кратката си история.

С оглед на горепосоченото, се предлага трансформиране на режима в постоянно действащ, считано от 1 януари 2026 г.

Също така във връзка с изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), Реформа 5 „Електрическа мобилност“, Компонент 8 „Транспорт“ и по-конкретно Цел 178 от Решението за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (CID Annex), се предлагат промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, предоставящи възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили, а именно годишна данъчна амортизационна норма, не по- висока от 50 на сто.

Предлага се и увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 на сто на 10 на сто. Мярката е изготвена с цел запазване на макроикономическата и фискална стабилност на страната.

Повишаването на ставката ще доведе до пряко увеличение на постъпленията в бюджета, както и до повишаване на данъчната справедливост, тъй като дивидентите са доход от капитал, обичайно концентриран в по-високите доходни групи. Предвид това ще се постигне по-справедливо разпределение на данъчната тежест, така че доходите от труд и от капитал да бъдат облагани по-балансирано. В среда с растящи социални и икономически предизвикателства, увеличението на данъка върху дивидента ще се използва като инструмент за финансиране на приоритетните държавни политики.

• В Закона за данъците върху доходите на физическите лица Във връзка с предложената промяна в ЗКПО по отношение на пазара за растеж са предложени съответните релевантни промени и в ЗДДФЛ.

Предлага се и увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 на сто на 10 на сто. Мярката е изготвена с цел запазване на макроикономическата и фискална стабилност на страната.

Повишаването на ставката ще доведе до пряко увеличение на постъпленията в бюджета, както и до повишаване на данъчната справедливост, тъй като дивидентите са доход от капитал, обичайно концентриран в по-високите доходни групи. Предвид това ще се постигне по-справедливо разпределение на данъчната тежест, така че доходите от труд и от капитал да бъдат облагани по-балансирано. В среда с растящи социални и икономически предизвикателства, увеличението на данъка върху дивидента ще се използва като инструмент за финансиране на приоритетните държавни политики.

• В Закона за данък върху добавената стойност 141

Предлага се за лицата, които за управление на продажбите си в търговски обект използват софтуер, и за които е налице задължение за регистриране и отчитане на тези продажби чрез издаване на фискален бон, да се въведе задължение да използват само софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС.

Предложената промяна е свързана с установени случаи на използване от страна на икономически оператори на различни способи за манипулиране на данните, както и на използване на софтуери, на които се отчитат реалните продажби, но които целенасочено не се свързват с фискалните устройства, вследствие на което тези продажби не се отчитат с издаване на нормативно регламентираните документи. Това способства за укриването на данъци и оказва пряко негативно влияние както върху приходите в бюджета, така и върху пазара и конкурентната среда в различните икономически сектори.

Към настоящия момент разпоредбите на ЗДДС дават възможност за избор на лицата да използват за управление на продажбите в търговски обект софтуер, включен в публичен списък. По налични в НАП данни към момента в 5943 търговски обекта на 4272 икономически оператори доброволно се използва софтуер за управление на продажбите в търговските обекти, което означава, че в голяма част от търговските обекти в страната се използват други софтуери за управление на търговската дейност, които управляват въведените в експлоатация в обекта фискални устройства. Това дава възможност в софтуерите да се вграждат функционалности, позволяващи при приключването на продажба да не се подава команда към фискалните устройстваза отпечатване на фискален бон, а от нефискално устройство се разпечатва и предоставя на клиента бон, имитиращ фискалния. По този начин чрез функционалността на софтуера се дава възможност на задължените лица да отклоняват от фискализация част от оборотите от извършваните в обектите продажби.

• В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс Предлага се въвеждане на задължение при превозите на стоки с висок фискален риск да се предават на данни, позволяващи наблюдението на движението на превозното средство. Мярката ще способства за по-ефективен фискален контрол върху движението на стоките на територията на страната и има за цел да осигури в максимална степен плащането в бюджета на дължимите данъци при доставките на стоки. Анализът на риска от загуби на бюджета при търговията със стоки показва, че въпреки контролните действия от страна на НАП са налице относително високи потенциални щети. Това се дължи основно на наличието на значителни стокови потоци, които не са документирани коректно в количествено и/или стойностно изражение, т.е. документират се по-малки количества и/или се занижават цени. С въвеждането на мярката допълнително ще се ограничат възможностите за злоупотреби, водещи до неправомерни данъчни предимства на пазара и загуби за бюджета, изразяващи се в продажби на по-ниски цени, отчитане на нереални разходи, неправомерно приспадане на ДДС и укриване на данъци.

• В Закона за радиото и телевизията Предложените промени са във връзка с удължаването на срока за финансиране на Съвета за електронни медии, както и за финансиране на дейности със средства от държавния бюджет на Българската национална телевизия и Българското национално радио, при запазване на досегашния модел на финансиране.

• В Закона за движението по пътищата 142

С предложението се създава нормативна възможност разходите за отговорния служител, който подпомага кмета на общината в изпълнението на дейностите по организиране, координиране и контролиране на изпълнението на държавната политиката по безопасност на движението по пътищата на общинско ниво, дейностите по планирането и докладването на изпълнението на мерки за подобряване на безопасността на движението по пътищата в общината, възложени като отговорност на кметовете на общините, както и осъществяването на информационно-превантивна дейност по безопасност на движението по пътищата, обследване на състоянието на общинската пътна и улична мрежа и документиране на пространствени данни по указания на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да се финансират като делегирана от държавата дейност.

• В Закона за културното наследство В страната 112 от общинските музеи се финансират по стандарти, като делегирани от държавата дейности с натурални и стойностни показатели, а останалите 49 общински музея се финансират от общинските бюджети като местни дейности. Това обстоятелство ги поставя в изключително неравнопоставено положение спрямо останалите музеи. В тях също се опазва, изучава и представя пред публики материалното културно наследство на страната ни, което е безценно. С предложените промени се създава нормативна възможност по предложение на министъра на културата ежегодно да се предвиждат средства за допълнително целево подпомагане на общинските музеи от държавния бюджет въз основа на стандарти за делегирана от държавата дейност. За включване във финансирането по стандарти за делегирана от държавата дейност, общинският музей следва да е осъществявал дейност през последните 5 години по реда на този закон и да е бил финансиран като местна дейност най-малко 5 години.

143

Приложения