т. 3.5 КОНСОЛИДИРАН ДЪЛГ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“

3.5. КОНСОЛИДИРАН ДЪЛГ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ В края на 2024 г. дългът на сектор „Държавно управление“ отбелязва ръст в номинално изражение спрямо нивото от предходната година, като достига до 25,0 млрд. евро (21,7 млрд. евро в края на 2023 г.). Съотношението на дълга към БВП също нараства с 0,9 пр.п.

до ниво от 23,8% (22,9% към 31.12.2023 г.). За сравнение, средните нива за страните както в еврозоната, така и на ниво ЕС бележат леко увеличение съответно до 87,1% (87,0% в края на 2023 г.) и до 80,7% (80,5% в края на 2023 г.).

През 2024 г. най-ниските нива на този показател са отчетени в Естония (23,5%), България (23,8%) и Люксембург (26,3%), като дванадесет държави членки имат коефициенти на държавен дълг над 60% от БВП, в т.ч. най-високите са регистрирани в Гърция (154,2%), Италия (134,9%) и Франция (113,2%) и пр.

Към края на второ тримесечие на 2025 г., съотношението на дълга на сектор „Държавно управление“ към БВП продължава да нараства до 26,3%, при средни нива в еврозоната - 88,2% и в ЕС – 81,9%.

34

Граф. II-1: Консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“/БВП на страните-членки на ЕС към второто тримесечие на 2025 г.

Естония 23.2 Люксембург 25.1 България 26.3 Дания 29.7 Ирландия 33.3 Швеция 34 Литва 39.1 Нидерландия 42.7 Чехия 43.8 Малта 46.9 Латвия 48 Румъния 57.3 Хърватия 57.5 Полша 58.1 Кипър 61.2 Германия 62.4 Словакия 62.9 Словения 69.4 Унгария 76.2 Австрия 82.3 Финландия 88.4 Португалия 96.8 Испания 103.4 Белгия 106.2 Франция 115.8 Италия 138.3 Гърция 151.2

0 20 40 60 80 100 120 140 160 Източник: Евростат, МФ За 2025 г. се предвижда запазване на тенденцията за нарастване на дълга на сектор „Държавно управление“ както в абсолютна стойност, така и като дял от БВП, достигайки до ниво от 32,3 млрд. евро или 28,6%.

В средносрочен план се прогнозира увеличение в нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ както в номинално изражение, така и като дял от БВП, движено основно от влиянието на дълга на подсектор „Централно управление“ и в частност на държавния дълг, като негов основен компонент. Дълговата задлъжнялост на единиците, включени в обхвата на подсектора, продължават да заемат сравнително нисък дял и имат минимално влияние върху общия размер на дълга на сектора.

Въздействието на дълга на другите два компонента, формиращи дълга на сектора:

подсектор „Местно управление“ и подсектор „Социалноосигурителни фондове“ се запазва минимално.

Очаква се дългът на сектора, представен в абсолютна стойност, да достигне до 38,6 млрд.

евро в края на 2026 г., 44,2 млрд. евро в края на 2027 г. и 49,6 млрд. евро в края на 2028 г.

(вкл. усвоявания по инструмента SAFE). При тези допускания се предвижда ръст средно за прогнозния период 2026-2028 г. от около 5,8 млрд. евро годишно. Общата дългова задлъжнялост на сектор „Държавно управление”, съотнесена спрямо БВП, също се очаква да се увеличи до 32,1% през 2026 г., 34,8% през 2027 г. и 37,1% през 2028 г., със средногодишен темп на нарастване за периода 2026-2028 г. от 2,8 пр.п. Независимо от 35

това, показателят ще остане далеч под референтната стойност от 60% от БВП в средносрочен план.

Граф. II-2: Консолидиран дълг на сектор „Държавно управление“ Източник: Евростат, МФ